Българската следа в науката кратки биографии на учените, представени в изложбата



Дата23.07.2016
Размер96.86 Kb.
БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА В НАУКАТА

Кратки биографии на учените, представени в изложбата
ПРОФ. ИВАН СТРАНСКИ

Проф. Иван Странски е може би един от най-известните български учени в чужбина. Неговият значителен научен принос е в областта на физикохимията. Разбирането на механизмите на кристалния растеж му носи световна известност още през 30-те години на XX век. Днес името “Иван Странски” носят два института – Институтът по физикохимия на Техническия университет в Берлин и Научноизследователският институт в Оберхаузен (област Рур).

Създателят на молекулно-кинетичната теория на кристалния растеж завършва химия в Софийския университет (1922). Работи в Института по физикохимия на Берлинския университет (1923), Той е първият университетски преподавател по физикохимия на Софийския университет (СУ).

За принадлежността на големия учен към световната научна общност говори присъствието му в редица чуждестранни академии: Гьотингенската, Шведската, Баварската, Нюйоркската, академията на естествените науки “Лоеполдина” в гр. Хале, Германия. Проф. Странски е “доктор хонорис кауза” на университетите в Берлин (Техническия и Свободния), Бреслау, Аахен, Виена. Носител е на медал “Галвани” от университета в Болоня и на Хофмановия медал на Немското химическо дружество. Признанието, отдавна получено в международен план, за което свидетелства даденото му от световната научна общност прозвище “първомайстор на кристалния растеж”, ще дойде по-късно и от България (от 1969 г. той е член на БАН и е удостояван с престижни държавни отличия).

АСЕН ЙОРДАНОВ

Асен Йорданов конструира първия български моторен самолет Диплан “Йорданов-1”.

Роден е през 1886 г. в София. Учи в школата на Луи Блерио, Франция (1912), а след започването на Балканската война постъпва като доброволец в българската армия. Завършва аеропланното училище в България. Участва като боен пилот в Първата световна война с 84 бойни полета.

По-късно заминава за САЩ. Продължава своето обучение по авио и радиоинженерство, физика и химия. Започва работа като чертожник в самолетостроителната фирма “Къртис”, след което става част от конструкторските екипи на “Дъглас”, “Боинг”, “Локхийд”, “Мак Донел”, “Пайпър” и др.

Преподавател в авиационното училище “Сен Мишел” и изключителен инструктор, Асен Йорданов е автор на девет книги, свързани с авиацията и издавани в САЩ, СССР, Англия, Франция, Уругвай, Полша, Япония и Китай. Нийл Армстронг, първият човек стъпил на Луната, пише за Асен Йорданов: "От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация."

А Д. Х. Ърл, авиоспециалист и пълномощен министър на САЩ в България, казва: “Деветдесет на сто от познанията по авиация щатските летци дължат на г-н Джорданов. Невъзможно е да си представим съвременната авиация, без тя да е използвала като най-привлекателно и същевременно най-ефикасно методично средство книжнината на българина.“

Конструкторското дарование на Асен Йорданов ражда и други находчиви изобретения: снегорин, устройството, което днес наричаме „въздушна възглавница”, безжичен телефонен апарат със секретар „Джорданов”.

През Втората световна война той участва в секретни разработки, в издаване на ръководства и учебници за пилотаж, навигация, поддръжка, ремонт и експлоатация на самолети, кораби, танкове и подводници. Участва и в разработването на самолетие Р-38 “Лайтнинг” на “Локхийд”, Р-43 “Китхоук” на Къртис, DC-3”Дакота” на Дъглас, В-17 “Летяща крепост” В-24 “Митчел”, В-29 “Суперкрепост” на Боинг.

Името му е записано в Златната книга на американските изобретатели. Негов барелеф краси Залата на славата на летище „Ла Гуардия”. Но на табелката на дома му е написано: “Български летец и пилот”.

Д-Р СТАМЕН ГРИГОРОВ

Само на 27 години един българин се нарежда сред светилата на световната наука, като откривател на Lacto bacterium bulgaricum. Неговото име е Стамен Григоров, родом от трънското селце Извор.

След публикация в авторитетно френско научно списание (1905), в която Стамен Григоров дава пълни сведения за открития млечнокисел бацил, видни европейски учени ще нарекат бацила “българска млечна бактерия” (Lacto bacterium bulgaricum).

Темата за българското кисело мляко като източник на дълголетие е особено актуална в европейските научни среди в периода до 1908 година, когато учените Льорсен и Кюн и нобелистът проф. Мечников дават на откритата бактерия името „Бактериум булгарикум – Григоров.”

Заслуга на д-р Стамен Григоров, са и експериментите и разработките, довели до създаването на противотуберкулозна ваксина. Въпреки че в публикация от 29 декември 1906 г. в научното френско медицинско списание „Ла прес медикал”, ученият докладва своето ново откритие, то остава в неизвестност – може би, защото в същата година френски учени от Пастьоровия институт оповестяват също метод за противотуберкулозна имунизация.

АКАД. ГЕОРГИ НАДЖАКОВ

Първото име, записано в “Златната книга на откривателите и изобретателите в България”, е на физика Георги Наджаков за забележителното му откритие – новото явление - фотоелектретно състояние на веществата. Откритието е основа не само на класическата електрофотография – ксерографската и фотокопирна техника, но може да се приложи и в областта на безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при извършване на снимки от космически спътници, предавани директно по електромагнитен път на Земята.

За откриване на новото явление “фотоелектретно състояние на веществата” на акад. Г. Наджаков е присъден първият български диплом за научно откритие рег. № 29479 от 1977 г.

Акад. Георги Наджаков е член на БАН от 1945 г., той е основател и пръв директор на Физическия институт при Българската академия на науките (1947-1958). Ректор на Софийския университет (1947-1958). Декан на Физико-математическия факултет (1939-1940; 1947). От 1958 г. е чуждестранен член на Академията на науките на СССР и член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките. Акад. Г. Наджаков е народен деятел на науката (1963). Член на Американската асоциация за напредък на науката от 1965 г. Подпредседател е на комитета за мирно използване на атомната енергия (1956-1969) и пълномощен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, СССР. Председател и почетен председател на Националния комитет за защита на мира (1950, 1969). Почетен председател на Световния съвет на мира (1977).

АКАД. МЕТОДИЙ ПОПОВ

Едно от най-значителните постижения на българската биология е учението за стимулацията на жизнените процеси, разработено от акад. Методий Попов. М. Попов е един от създателите на общата биология, автор на втория в световната литература учебник “Обща биология” (1919). Разработва проблеми на общата биология, физиологията на растенията, гетнетиката, приложната ентомология. Автор на около 270 научни публикации.

През 1903 г. младият учен за първи път представя доказателства за своята теория, че сребристата окраска по корема на плитководните риби е защитно приспособление, принос в Дарвиновата еволюционна теория.

Откритието, което прави в условията на 1-вата световна война, е за убиващото холерните ембриони действие на водоразтворимите и летливи фракции на чесъна. Като армейски бактериолог, работи и за разкриване причинителя на петнистия тиф и развива метод за лечение на труднозарастващи рани, третирани със стимулационни разтвори.

През 1924-1931 година, като български пълномощен министър в Берлин, М. Попов общува с имена от световна величина – А. Айнщайн, М. Планк, Е. Хайзенберг, В. Оствалд и др. Издава теоретично списание по въпросите на клетъчната стимулация, както и първата си монография по темата. За постиженията си в тази област е удостоен с наградата на Берлинската академия на науките „КОТЕНИУС”, връчвана веднъж на седем години. Избран е и за член на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина” и на Чехословашката академия.

Хуманист по природа, гражданин с обществена съвест, Методий Попов не приема абсурдността на нацистките теории за „чистата раса” и за „нисши и малоценни народи”. В израз на протест, през 1937 г. връща на А. Хитлер ордените, получени от германското правителство.

М. Попов е член и на Чехословашката селскостопанска академия (1931), на Българската академия на науките (1947), ректор на Софийския университет (1920-1942) и Декан на Медицинския факултет )1942-1943). Организира и ръководи Института за стимулация и биологически проучвания. Основател и пръв директор (1948-1954) на Института по биология при БАН, член на Световния съвет на мира (1950-1954).

ПРОФ. ДИМИТЪР БАЛАРЕВ

Създава оригинална теория за дисперсния строеж на твърдото тяло, наречена с неговото име. Според теорията му, реалните кристални системи са термодинамични стабилни дисперсни системи, изградени от субкристалчета с празноти между тях, поради което повърхностните промени се предават дълбоко във вътрешността на реалния микрокристал.

В Германия, Волфганг Оствалд сравнява тази теория по историческо значение с класическата теория за електролитната дисоциация, а Баларев със Сванте Арениус като създатели на нови области във физикохимията.

Професор и ръководител на катедрата по неорганична химия в Софийския университет от 1930 до 1958 г., Д. Баларев оставя голямо научно наследство (над 170 научни труда) по основни въпроси на неорганичната, аналитичната и колоидната химия. Автор е на “Учебник по неорганична химия” в 2 части - уникален по подредба и интерпретиране на материала.

АКАД. ДИМИТЪР ИВАНОВ

“Най-значителните постижения в научното творчество на акад. Иванов са в областта на т.нар. органомагнезиеви съединения. Той е смятан за създател на нова за науката група органомагнезиеви съединения, наречени по състава и начина им на реагиране - многофункционални съединения и познати в литературата като “реактиви на Иванов” - Проф. Е. Головински.

Димитър Иванов следва химия в Лион (1914-1915). Завършва университетска химия в София (1920) и индустриална химия в Нанси (1922). Рокфелеров стипендиант в научните лаборатории на Нобеловия лауреат професор Виктор Гриняр (1927). Доцент (1926), професор (1929), ръководител на катедрата по органична химия (1937) във Физикоматематическия факултет на Софийския университет. Завеждащ секция “Органичен синтез” в Института по органична химия при БАН (1957). Член-кореспондент на БАН (1948), академик (1961).

Изследва българските етерични масла, получени от роза, здравец и лавандула. Поставя основите на българската школа по органична химия.

Лауреат на Френската академия на науките и носител на премията “Узо”(1932). Носител на орден “За граждански заслуги” и орден “Св. Александър І” (1937).

АКАД. ДОНЧО КОСТОВ

Надарен с изключителен талант за проникване в тайните на природата, Дончо Костов е един от най-ярките представители на световната генетика в първата половина на ХХ в., когато се правят някои от най-сериозните фундаментални открития в тази област на науката. Той пръв открива дисковидната структура на гигантските хромозоми в слюнчените жлези на винената мушица, използвана като моделен обект в генетиката, с което постулира линейното подреждане на гените в хромозомите. Описва два типа хроматин, с което насочва вниманието на учените към биохимичната природа на хромозомите. Връх в научното му творчество е монографията “Цитогенетика на Nicotiana” (1942), за която получава международната награда “Бернардини” за най-добър научен труд по тютюна.

Академик Д. Костов в значителна степен разработва и учението за придобития имунитет. Поставя началото на целенасочената интродукция на растенията в България.

ДЖОН ВИНСЕНТ АТАНАСОВ

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. в Хамилтън, Ню Йорк в семейството на Иван Атанасов, български емигрант от с. Бояджик, Ямболско и Айва Парди – учителка по математика. Получава бакалавърска степен в Университета в Гейнсвил (1925), магистърска – в Щатския университет на Айова (1926), докторска (физико-математически науки) в Университета в Уискънсин (1930).

През 1939-1942 г., професор в Щатския университет на Айова в гр. Еймс, Дж. Атанасов съвместно с Клифърд Бери създава първия електронен цифров компютър, наречен по-късно АВС (Atanasoff-Berry-Computer), като използва изцяло нови принципи на действие: двоична система, регенеративна памет, логически схеми като елементи на програмата и електронни елементи като носители на данни.

Компютърът АВС е първата машина, която демонстрира електронни техники при цифрови изчисления и използва регенеративна памет. /Аритметичен и логичен блок – 300 електронни лампи; памет – електростатична (немагнитна); барабан с D коло 23 см и L около 28 см, върху който са монтирани 1632 конденза. Скорост – 3, 75 пресмятания в секунда./

Официалното признание идва с голямо закъснение за Джон Атанасов. На 19 октомври 1983 г. по инициатива на Щатския университет на Айова, д-р Джон Винсент Атанасов е публично провъзгласен за бащата на световната компютърна революция.

Според д-р Артър Бъркс, един от създателите на ENIAC, компютърът на Атанасов и Бери е първият от трите етапа на компютърната революция. Вторият е създаването на ENIAC, а третият – на компютър с програмно управление.

След 1945 г. Джон Атанасов работи в различни области на науката и техниката. Ръководи две компании, основани от него. Притежава 32 патента за изобретения: миночистачен уред за взривяване на химически мини; апаратура за откриване и записване на сеизмични и звукови вълни; устройство за изчисляване и записване на грешките в траекториите при стрелба; пощенски сортировъчни системи; система за намиране на класифицирани документи и др.

АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ

Акад. Ангел Балевски е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Разработва оригинален метод за добиване на чугун от български суровини във въртяща се барабанна пещ. Заедно с чл. кор. Иван Димов създава метод за леене с противоналягане, който е откритие в световната леярска техника, защитено с над 100 патентни документа изобретения у нас и в чужбина.

Акад. Ангел Балевски е роден през 1910 г. в гр. Троян. Завършва Немско висше техническо училище (1934). Създател и ръководител на катедра “Механична технология” в Държавната политехника, редовен професор (1947), член-кореспондент (1951), академик(1966). Зам.-ректор на Държавната политехника (1948-1953), ректор на ВМЕИ – София (1966-1968), директор на Института по металознание и технология на металите при Българската академия на науките (БАН), председател на БАН (1968-1988). Съпредседател е на Международната академия на науките в Мюнхен (1988), Командьор на ордена “Академични палми” на френското правителство, притежава златен медал “М.В. Ломоносов” на Руската академия на науките, златен медал на университета в Хамбург, златен медал “За заслуги пред науката и човечеството” на Чехословашката академия на науките.

Методът Балевски – Димов за леене с газово противоналягане е ново научно направление в областта на металознанието и тохнологията на металите, уникален при получаване на материали с оптимална структура, без дефекти в метала. Заводите на най-мощния производител на автомобилни джанти в САЩ “Американ игъл уил корпорейшън” работят само с български машини по българска технология за леене с противоналягане. Със създадените в Института по металознание през 1998 г. защитни брони за военни машини от лек, негорящ композитен материал, България е водеща в проекти на НАТО, като “Защита на хеликоптери от противотанкови гранати” и “Защита на пристанища от терористи”, част от общата борба на пакта за борба с тероризма.








База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница