Български език Какво трябва да знаем в края на втори клас?

1. Синонимите са думи близки по значение, които могат да се употребяват една вместо друга. Благодарение на тях се избягват повторения. (напр. красив – хубав; тича – бяга)

Проверката се прави чрез дума, в коята гласната е в ударена сричка или в правописния речник. (напр. о/уко – очен; дъ/арво – дървен)

Проверката се прави като думата се постави в множествено число. Ако Ъ изпадне се пише Ъ, ако не изпадне се пише А. (напр. казъ/ал – пр.казали, пише се казал; рекъ/ал –пр. рекли, пише се рекъл)

- с дума, в която звучната е пред гласна т.е. със сродна дума (напр. гъ_ка – проверка: гъба, гъбар, гъбена, гъбарник и т.н.)

- в правописния речник
6. Съществителното име е дума, коята означава предмет. Намира се с въпроса КАКВО Е ТОВА? Подчертава се с една права линия.

Видовете съществителни имена са: съществително собствено име, съществително нарицателно име и съществително умалително име.

Съществителното име се променя по род и число.
7. Прилагателното име е дума, която означава признак на предмет. (Признаци са: цвят, големина, форма, качество и др.) Открива се с помощта на въпросите КАКЪВ? КАКВА? КАКВО? КАКВИ? Подчертава се с вълнообразна линия.

Прилагателното име няма свой род и число. То приема рода и числото на съществителното име, което пояснява.
8. Глаголът е дума, с която се назовават действия на хора, животни, предмети. Той се открива с въпросите КАКВО ПРАВИ? и КАКВО ПРАВЯТ? Подчертава се с две прави линии.

Глаголът се променя по число.

Ако в единствено число глаголът завършва на -а, -я, то в множествено число изговаряме и пишем –м.( напр. мета-ед.ч.; метем – мн.ч.;кося – ед.ч., косим- мн.ч.)

Ако в единствено число глаголът завършва на –м, то в множествено число изговаряме и пишем –ме. ( рисувам – ед.ч., но рисуваме – мн.ч.)
9. Изречението се образува от думи, свързани по смисъл.

Изречение, с което се съобщава нещо, е съобщително. Завършва с точка.

Изречение, с което се задава въпрос, се нарича въпросително. Завършва с въпросителен знак. То се образува с помощта на въпросителните думи: ли, защо, къде, как, кой, кога, колко, какъв, каква, какво, какви, дали, чий, чия, чие и др.
10. Текстът е съставен от изречения, свързани по смисъл.

Текстът, който създаваме, когато говорим е устен.