Български и полски фразеологични единици, свързани с акта на вярата и с християнския етичен кодекс



страница1/2
Дата31.03.2018
Размер353.19 Kb.
  1   2





Български и полски фразеологични единици, свързани с акта на вярата и с християнския етичен кодекс
Религията играе ключова роля при формирането и развоя на културните общности и във фразеологичните фондове на всички езици се откриват единици, свързани с религиозни вярвания и представи. Както в българския, така и в полския език този вид фразеологични единици са многобройни. В досегашни публикации, свързани с проблема за отношенията между фразеология и религия, са анализирани преди всичко особеностите на фразеологичните единици с библейски произход [Подрацки, 1994; Длугош-Курчабова, 1990; Гак, 1997; Годин, 1997; Шулежкова, 1997; Дубровина, 2001; Кожара, 2001; Калдиева-Захариева, 2001]. Прагматични отношения с религията имат обаче не само фразеологичните единици, свързани пряко или опосредствано с библейските текстове. В такива отношения влизат и фразеологизмите, чиято образност, мотивация или значение ги свързават с извънбиблейската християнска реалност. Като самостоятелна група сред тях могат да бъдат откроени фразеологичните единици, свързани с акта на вярата и с християнския етичен кодекс. Тези фразеологични единици носят съществена информация за характерните особености на културата, в която функционират.

Българският и полският език функционират в култури, които са обединени от общия славянски генезис и от доминантата на християнството, но се различават по историческия си развой, по интеркултурните си взаимодействия и по характера на преобладаващото вероизповедание – православие за българската и католицизъм за полската култура. През 864 година княз Борис започва покръстването на българите, като под влияние на политическата обстановка приема християнството от Византия. Полша започва процес на християнизация век по-късно – през 966 година, и отново по политически причини се насочва към покровителството на римското папство. Както в България, така и в Полша, за да се наложи като всеобща религия, християнството асимилира дълготрайните традиции на езическите вярвания.

Развоят на християнската традиция е твърде различен при двете общности и това различие се отразява в езиковата картина на света и в частност във фразеологията. Предмет на настоящия анализ са културно детерминираните сходства и различия между българските фразеологични единици, свързани с акта на вярата и християнския етичен кодекс, и същият тип единици в полския език.
Вяра
Посредством манипулация на светогледа и поведението вярата в Бога оказва значително влияние при изграждане на езиковата картина на света. Представената в полската фразеология езикова картина на света е създадена през призмата на католицизма в неговата популярна версия – не твърде дълбок, но непоколебим [Пайджинска, 1997]. Аналогичното е влиянието на православната вяра върху утвърдената в българската фразеология езикова картина на света. В българската културно-езикова общност православието функционира в своя полулярен (народен) вариант, който обаче за разлика от полския католицизъм познава определени колебания.

Елементът фолклорност е характерен за християнската вяра и на двете култури и представлява естестено следствие от начина, по който библейските текстове получават масово разпространение – не чрез самостоятелен анализ, а чрез проповеди, литургия и религиозни обреди.

Фолклорните елементи в българската православна вяра имат най-интензивно отражение във фразеологичните единици с компонент име на светец или название на църковен празник: наметнал на свети Атанас кожуха; заспала света Неделя на света Петка на скута; на света Петка в трънето; кихна на свети Васил. Въпреки християнските конотации на съответния компонент, произходът и мотивацията на основната част от тези фразеологични единици са свързани с народни поверия, приказки и елементи от стари езически представи. С народни поверия са свързани и:

бълг. свети Илия ме скълца – от легендата, според която св. Илия гони с колесницата си по небето огнен змей и се опитва да го убие с гръмотевици [НФР:287];

бълг. ти палиш света Петке, ти гасиш! – свързана с народната приказка за Хитър Петър, който посъветвал глупавите жетвари да гадаят за берекет като залепят свещ на гърба на една костенурка. Нивите им се запалили, а те вместо да гасят отправили молитва: “Ти палиш, света Петке, ти гасиш!” [НФР:254];

бълг. изпил съм си и бабката / грошлето / дукатцето от Бъдни вечер - от народния обичай да се слага паричка в обредния хляб на Бъдни вечер и представата, че похарчилият тази паричка е разсипник. Със същата представа е свързана и фразеологичната единица останала ми е само от Бъдни вечер бабката / грошлето.



Паралелно съществуване на християнски и предхристиянски елементи се наблюдава и при българският фразеологизъм кога<то> дойде конски Великден. Възкресението на Христос лежи в основата на християнската вяра и каноничната норма не допуска принизяване на празника, който обслужва този религиозен култ. Според фолклорните представи обаче, названието на празника може да бъде използвано при изграждането на ирония, още повече когато самият празник не е обект на тази ирония. Трудно е да бъдат обяснени причинно-следствените и асоциативните механизми, довели до формиране на значението, с което фразеологичната единица функционира – ‘никога’. В действителност българската фолклорна традиция познава конски Великден - народното название на Тодорoвден. Названието идва от народния обичай на този ден да се организират надбягвания с коне. Трудно обяснима е и реализираната от полската културна общност асоциативна връзка между коня, Иисус и ленивостта. В полския език функционира фразеологичната единица koń Pana Jezusa (букв. ‘конят на Исус’) със значение ‘ленивец’ и с произход, свързан с организираните по време на Великденските празници зрелища и с изображенията, представящи влизането в Йерусалим [SFlP:175]. Със значение ‘никога’ и компонент название на църковен празник са и полската фразеологична единица na święty nigdy (букв. ‘на свети никога’), както и българската на Връбница в петък, при които връзката между формата и значението е напълно прозрачна.

С взаимното проникване между фолклорните представи и християнските религиозни практики са свързани и българските фразеологични единици с компонент Задушница:



бълг. бързам като просяк за Задушница;

бълг. правя с чуждо блюдо Задуши;

бълг. чакай кога дойде Задушница, да ядеш боговица;

бълг. наям се като попско дете на Задушница.

Празникът Задушница е част от християнския календар, но в основата му стои старославянският култ към мъртвите. Славяните вярвали в задгробния живот, а погребенията им били придружавани от множество ритуали, един от които т . нар. страва – угощение на гроба на умрелия [http://pl.wikipedia.org/wiki/Kategoria:Mitologia].

В полския език фразеологичните единици с компонент название на светец и название на църковен празник имат сходни с представени дотук характеристики, но броят им е много по-малък. Съществен техен белег е наслояването на християнски елементи върху основата на предхристиянски народни поверия. Независимо от факта, че компонентите название на светец и название на църковен празник присъединяват тези фразеологизми към свързаните с християнството, генеалогията им най-често се открива в пословици и поговорки, основани на народни вярвания. В българския и в полския език тези групи пословици и поговорки имат сходни семантични доминанти. Името на светеца най-често служи да се укаже деня от календарната обредност, в който се чества светията, и обикновено поговорката (пословицата), съдържаща такова име представлява прогноза за времето през годината или за очаквана реколта. Различията в съответния паремиологичен фонд на двата езика са резултат преди всичко на несъответствия между религиозните реалии – различия при канонизацията и честването на светиите. Полските пословици и поговорки от този тип са много повече на брой от българските. Полският фразеологичен фонд обаче не е наследил изобилието на тази област от паремиологията. От една страна пословиците и поговорките се деактуализират и имат все по-малка фреквентност, а от друга страна върху актуалния състав на полската фразеология силно влияние оказва цензурата на католицизма (обществена и индивидуално психическа).


Фолклорните влияния и проникналите в католическата вяра елементи на суеверие се проявяват и в полския фразеологичен фонд, (макар и в незначително по-ниска степен, отколкото в българския). Езиков израз на явлението са фразеологизми като:
пол. chwytać Pana Boga za nogi (букв. ‘хващам Господ Бог за нозете’);
пол. diabeł groch na kim młócił (букв. ‘дяволът е вършал грах върху него’);
пол. diabeł ogoniem coś nakrył (букв. ‘дяволът го е скрил с опашката си’);
пол. jak u Pana Boga za piecem (букв. ‘като у Господ Бог до печката’);
пол. jak wszyscy diabli (букв. ‘като всички дяволи’);

пол. młyn diabelski (букв. ‘дяволска мелница’);

пол. masz, diabłe, kaftan / kubrak (букв. ‘имаш, дяволе, кафтан / куртка’);


пол. Panu Bogu świeczkę a diabłu ogarek (букв. ‘на Господ Бог свещичка, на дявола угарка’)
пол. zje diabła (букв. ‘ще изяде дявола’);
както и всички фразеологични единици с компоненти lichо, bies и czart. Според вярванията на славяните Licho е зъл демон на горите, а според популярен във полския фолклор приказен мотив Licho е чудовището-човекоядец, наричано още Bieda [SFlP:65]. С приказния мотив е свързан произходът на поговорката cicho, niech śpi lichо (букв. ‘тихо, нека да спи лихо’), която на свой ред дава начлото на фразеологичната единица licho nie śpi (букв. ‘лихо не спи’ със значение ‘да спи зло под камък’).
Аналогичен е случаят с фразеологичните единици с компоненти bies и czart. Във фразеологичния фонд на полския език lichо, bies и czart функционират като синоними на дявол. Основната част от тези фразеологични единици се различават от аналогичните по структура и идентични по значение фразеологизми с компонент дявол единствено по номиналния си компонент:





Компонент diabeł


ЗНАЧЕНИЕ


Компоненти bies, czart, diasek, licho

diabeł opiętał kogo / w kogo wstąpił / w kim siedzi (SFJP:170)

някой е лош, неспокоен, зъл

licho kogo opętało / weszło / wstąpiło w kogo (SFJP:386)

diabli kogo nosią / ponieśli (SFJP:170)

носи се, заминава неизвестно къде

licho kogo nosi (SFJP:386)

diabli kogo przynieśli (SFJP:170)

дошъл е ненужен

licho kogo przynosi / przyniosło / niesie / nadało itp. (SFJP:386)

diabli kogoś biorą (SFJP:170)

някой се разгневява внезапно

licho kogo bierze (SFJP:386)

diabeł wie (SFJP:170)

неизвестно е

bies wie (SFJP:102)

czort wie (SFJP:155)

licho wie (SFJP:386)

diabli wzięli (SFWP:107)

пропаднало е, изчезнало е

licho wzięło / porwało co lub kogo (SFJP:386)

diabła wart (SD I:132)

нищо не струва, няма никаква стойност

licha wart (SFJP:386)

do diabła (starego) / u diabła (SFJP:169)


възклицание, изразяващо обида, страх, удивление

do biesa (SFJP:102)

do diaska! / u diaska! (SFJP:170)



ki diabeł / jakiż diabeł (SFJP:170)

какво е това? , за нещо странно, будещо удивление

ki czort / jaki czort (SFJP:155)

niech diabli porwą, wezmą! (SFJP:170)


възклицание, изразяващо гняв; да върви по дяволите

niech go diasek bierze / porwie (SFJP:170)

niech (to) licho weźmie! (SFJP:386)





pal diabli (SFJP:170)


да става каквото ще, не си струва да се мисли за това

pal licho! (SFJP:386)


po diabła / po jakiego / po kiego diabła? (SFJP:170)

за какво, с каква цел

po kiego diaska (SFJP:170)


Таблица 1 – Съпоставка между полските фразеологични единици с компонент diabeł и тези с компоненти bies, czort, licho

Аналогично на licho полските bies и czart са названия на зли демони от славянската митология. В демонологията на древните славяни Bies е нечиста сила, обсебващ зъл дух, демон. Праславянското название на демона *boids < индоевр. * bhoidh-sos има значение ‘предизвикващ страх’ [http://pl.wikipedia.org/wiki/Bies]. Демонично същество от славянската митология е и Czart. Названието произхожда от праславянското *čьrtъ< индоевр. *krt-u-s, с две възможни значения: ‘къс, късен’ (лат. curtus) или ‘сила, мощ’ (гр. kártos). След приемане на християнството и двете демонични сили биват идентифицирани с дявола, което обяснява представените по-горе особености на фразеологичните единици с компоненти bies и czart и функционирането в съвременния руски език на лексема черт със значение ‘дявол’.



Съставът на полските фразеологични единици с компонент szatan< satan (иврит) – ‘неприятел’ също е идентичен с този на фразеологизмите с компоненти licho и czart. В юдаизма, християнството и исляма Szatan (в български Сатана) е първична персонификация на злото. В българския език нe функционират фразеологизми с компонент сатана. Фразеологичен речник на българския език представя само една фразеологична единица с компонент чорт калесвам с чорта някого [ФРБЕ I:109], а като други названия на дявола в българския фразеологичен фонд функционират:
веда - веда ме блазни;
гявол - от гяволско коляно;
лукавий - от лукавого;
нечиста сила - нечиста сила;
Панчо - блазни ме Панчо;
рогатия - хванат ме рогатите братя, които имат същия статус като полските bies, licho, czort. Наличието на компонент чорт в българската фразеологична единица калесвам с чорта някого се обяснява с влияние на руския език.

Образът в полската фразеологична единица Bogu świeczkę, a diabłu ogarek / а diabłu dwie (букв.на Бога свещичка, а на дявола угарка / а на дявола две’) също е резултат от симбиоза между суеверието и християнската вяра. Еквиваленти на полската фразеологична единица Bogu świeczkę, a diabłu ogarek съществуват в руския, украинския и белоруския език. Валерий Мокиенко определя тази фразеологична единица като активен в източнославянско-полския ареал модел. Според него „божествената” част на модела остава неизменяема, а „дяволската” варира: корчег (руски), вожаг, ражон (белоруски), угарок, ожог, ладан (украински). [Мокиенко 1997:55]. В полския език атрибутът на „дяволската” част също е вариативен - Bogu świeczkę, a diabłu ogarek; Bogu świeczkę, a diabłu dwie; Bogu świeczkę, a diabłu ożóg. Фразеологичен израз на същите представи в българския език е на кой дявол свещ паля както и след дявола върви, Богу се моли.

Семантичните особености на фразеологичните единици, свързани с характеристиките на дявола като владетел на подземното царство, приказен и анекдотичен герой, не се различават в българския и в полския език. Израз на универсален за европейските култури мотив са и фразеологизмите: бълг. продам си душата на дявола / пол. zaprzedać duszę diabłu както и бълг. сдружавам се с дявола; бълг. с дявола съм ортак. Мотивът е много добре разработен във фолклора на двете култури както и в европейската художествена литература. В народните приказки този мотив най-често стои в основата на анекдотичен сюжет, при който на финала дяволът бива надхитрен. Изключително популярна е полската легенда за пан Твардовски, който сключил облог с дявола, но накрая успял да го надхитри и качен на вълшебния си петел избягал на луната [Липинска, Домбска 2001:120]. В българския фолклор мотивът за сключване на облог с дявола също е популярен, но елементът за определяне на човешката душа като залог при облога отсъства - сравни приказката за Голобрадко [Ран Босилек 1978:31].

Приказните сюжети за облог между човека и дявола и надхитряване между двамата, което завършва с победа за човека, са част от популярната в цялата европейска култура анекдотична демонологична проза [SFlP:82]. В българския език мотивът за сръчността и хитростта на човека, който печели облог с дявола, стои в основата на множество фразеологични единици със значение ‘много съм умен, сръчен хитър’:

бълг. дявол из вировете зная;

бълг. и дявола къде се коти зная;

бълг. и на дявола / дяволите / дупките зная;

бълг. на дявола гъза;

бълг. и дявола бих подклал на леда;

бълг. и дявола надхитрям/премятам/продавам;

бълг. <и> на дявола джувап давам;

бълг. на дявола опашката кърша;

бълг. на дявола цървули обувам.

Мотивът за глупостта на дявола стои в основата и на българската фразеологична единица чакал дяволът да узреят дренките. В този случай обаче елементът с надхитряването и съпоставката с хитростта на човека отсъства, а фразеологичната единица има значение ‘напразни надежди за скорошен добив’ и приказен произход [НФР:270].

В полската култура мотивът за надхитряване на дявола също е много популярен. Освен споменатата вече легенда за пан Твардовски, в полския фолклор съществуват множество приказки и анекдоти за хитрия селянин, който побеждава дявола [SFlP:80-81]. В рамките на полската култура мотивът е разширен с вариант, в който дяволът сключва облог с хитра селянка и бива победен от нея. В полската фразеология обаче не са регистрирани рефлекси на съответната анекдотична конфигурация. Единствено моделът на старица, надхитрила дявола, може да бъде открит в полските пословици и поговорки, граничещи с фразеологията: Czart z babą nie poradzi (Чартът не може да излезе на глава с жена); Gdzie diаbeł nie może, tam babę pośle (Където дяволът не може, вика жена да поможе) [SFJP:170].

Представените дотук фразеологични единици се отнасят към различни аспекти на християнската вяра, независимо от факта, че в структурата на нито една от тях няма компонент вяра. Трудно е да се определи категорично кои български и полски фразеологични единици с компонент бълг. вяра / пол. wiara имат пряка връзка с християнството. В действителност нито една от тези фразеологични единици не конкретизира понятието вяра в съответствие с християнската доктрина, според която вярата представлява убеденост в съществуването и възкресението на Христос, която не се нуждае от доказателства. Нещо повече – полските тълковни речници обикновено не определят нито една от включените в тях фразеологични единици с компонент wiara като свързана е религиозното значение на лексемата вяра [MSJP:1013]. От българските фразеологични единици с този компонент християнски прагматични релации има една вяра сме, чието значение ‘еднакви сме, не се различаваме’, е мотивирано от разбирането, че вероизповеданието е елемент от културната идентичност, от националното и етническото самоопределяне.

Значителен брой обаче са фразеологичните единици, които се отнасят към акта на християнската вяра, без да имат компонент бълг. вяра / пол. wiara. Такива са всички фразеологизми, чиято образност се базира на християнските представи за: Бога, дявола, греха, човешката душа, възкресението, раждането и смъртта, организацията на световното пространство, религиозните практики. Фразеологичните единици с компоненти грях, душа, Бог и дявол, вяра и молитва дават представа и за етичната система и духовните ценности на двете култури.


Грях

Грехът е свързан с християнската ценностна система и представите за организация на световния ред. Като грях се определя всичко, което се отклонява от божиите норми и се ориентира към полюса на злото. Извършването на грях води до отдалечаване от Бога, но по правило грехът може да бъде изкупен, а душата спасена. Както в българския, така и в полския език фразеологичният образ на греха е изграден според християнските представи: грях е всичко, което противоречи на божиите закони и на базираната върху тях етична норма.



Грехът е изкушение, на което се поддаваме – пол. dopuścić się grzechu (букв. извърша/поддам се на грях); пол. popełnić grzechy (букв. ‘извърша грях’), пол. popaść w grzech (букв. ‘изпадна в грях’), бълг. навличам си / навлека си грях на душата, бълг. влизам в грях.

Към грях подтикват злите сили (дяволът) – бълг. блазни ме дяволът / пол. licho kogo podkusiło, бълг. вземат ме дяволите / пол. licho kogo bierze, бълг. влезли са ми дяволите / пол. mieć w sobie diabła, бълг. кой дявол ме накара.

Грехът е привидно удоволствие (действие, приятно за извършване) – пол. warta grzechu (букв. ‘струва си греха’ със значение ‘много красива жена’).

Грехът носи тежки последствия за своя вършител – пол. obciążyć sumienie grzechem (букв. ‘грях ми тежи на съвестта’), пол. cierpiеć za grzechy czyje (букв. ‘страдам за нечии грехове’), бълг. бера греха (греховете) някому.

Грехът бива наказван и изкупван чрез покаяние – бълг. плащам нечий грях, пол. żałować za grzechy (букв. съжалявам за греховете си), пол. oczyścić się z grzechu (букв. да се очистя от грях).

Специфична отлика на полския език е големият обем на устойчивите сравнения с компонент grzech: пол. brzydki jak grzech śmiertelny / jak siedem grzechów głównych (букв. ’грозен като смъртен грях / като седемте главни гряха’); както и по-разширената полска система за диференциация и детайлизация на греха пол. grzech główny (букв. главен грях); пол. siedem grzechów głównych (букв. ‘седемте главни гряха’); пол. grzech pierworodny (букв. ‘първороден грях’); пол. grzech powszechn (букв. ‘обикновен грях’); grzech śmiertelny (букв. ‘смъртен грях’). Голяма част от включените в полски фразеологични речници единици с компонент grzech не съответстват на приетото в българската фразеография разбиране за същността на фразеологичните единици – пол. popełnić grzechy (букв. ‘извърша грях’), spowiadać się z grzechów (букв. ‘изповядвам греховете си’), пол. siedem grzechów głównych (букв. ‘седемте главни гряха’), пол. grzech śmiertelny (букв. ‘смъртен грях’) и т.н. Същите словосъчетания функционират и в българския език, като при това много по-често, отколкото в полския имат преносна употреба (извърша грях, първороден грях и т.н.), но не са включени във фразеологичните речници на българския език. Причина за това е по-тясното разбиране за същността на фразеологичната единица от страна на българските автори. Независимо от това следва да се отчете фактът, че в българския език функционират по-малко детайлни определения за греха. Прецизната детайлизация на греховете в полския език има своите дълбоки основи в особеностите на католическото вероизповедание. В католицизма, както и в православието, религиозните норми разделят греховете на ‘леки’ и ‘тежки’ (смъртни)1. И в двете църкви тежките грехове могат да бъдат опростени чрез покаяние. В православната общност, където свещеникът е само свидетел на изповядването на греховете и възвръщането към Бога, тази подялба е загубила практическа стойност и почти се е заличила, което е рефлектирало и върху езиковия образ на греха. За разлика от православието, при католицизма властта за опрощаване на греховете е неразривно свързана със свещеническата институция и това е довело до формиране на традиция за прецизно различаване на греховете, като обикновените (леки) грехове могат да не бъдат споменавани в изповедта [http://pl.wikipedia.org/wiki/Grzechy]. Езиков рефлекс на тази традиция са включените в Słownik frazeologiczny języka polskiego [SFJP] единици: пол. grzech główny, пол. grzech pierworodny, пол. grzech powszechni, пол. grzech śmiertelny, пол. siedem grzechów głównych.

Българските фразеологизми с компонент грях се отнасят преди всичко до процеса на съгрешаване и са свързани със свободната воля, избора и отговорността на отделната личност. Семантиката на глаголи като бера (бълг. бера греха), вкарвам (бълг. вкарвам / вкарам в грях), влизам (бълг. влизам в грях), навличам (бълг. навличам си / навлека си грях на душата), плащам (бълг. плащам нечий грях), както и употребата на форми за първо лице единствено, число характеризират човека като активен елемент в акта на съгрешаването и понасянето на последствията от него. С. Скорупка [SFJP:269] регистрира подобни фразеологични единици и в полски език – пол. popełnić grzechy (букв. ‘да извърша грях’); пол. popaść w grzech (букв. ‘да изпадна в грях’); пол. obciążyć sumienie grzechem (букв. ‘да натоваря съвестта си с грях’); пол. odpokutować za grzechy (букв. ‘разкайвам се за греховете си’); пол. oczyścić się z grzechu (букв. ‘очистя се от греховете’); пол. spowiadać się z grzechów (букв. ‘изповядвам греховете си’); пол. cierpiеć za grzechy czyje (букв. ‘страдам заради нечии грехове’), но в основната си част това са съчетания, функциониращи с прякото си значение. Изключение прави единствено пол. cierpiеć za grzechy czyjeś със значение ‘понасям последиците на чужди грехове’. Характерна за полския език е фразеологичната единица warta grzechu със значение ‘много красива жена’, която няма български еквивалент.

Семантиката на българските фразеологизми с компонент грях свидетелства за ориентация на понятието не толкова към сферата на сакрума, колкото към областта на човешката етична норма. В българската ценностна система като грях се окачествява съзнателно действие или намерение, накърняващо благото на ближния, без да е задължително то да бъде съпоставяно с божиите закони. В резултат на това в българския език функционират фразеологичните единици:

бълг. бера греха (греховете) някому със значение ‘виновен съм за тежкото положение, в което се намира някой’ [ФРБЕ I:89].

бълг. влизам в грях със следните две значения: 1) ‘подозирам някого, че е извършил нещо лошо’; 2) ‘извършвам нещо нередно, някакво зло’ [ФРБЕ I:89].

бълг. грях ми на душата – ‘незаслужено съм обвинил някого или съм се отнесъл с него зле, без да имам основания за това’ [ФРБЕ I:223].

бълг. навличам си/вземам си грях на душата означаваща ‘извършвам нещо лошо спрямо човек, който е невинен’ [ФРБЕ I:614].

Съвременната полска култура също разширява рамките на понятието ‘грях’, локализирайки го вън от сферата на религиозно сакралното: пол. grzech polityczny (букв. ‘политически грях’), пол. grzech narodowy (букв. ‘национален грях’), пол. grzechy młodości (букв. ‘греховете на младостта’).

Християнският етичен кодекс, с който са свързани моралните норми както в българската, така и в полската култура окачествява греха като негативна проява на човешката личност. Една от фразеологичните единици с компонент grzech участва в изграждането на полската езикова картина на грозотата – пол. brzydki jak grzech śmiertelny / jak siedem grzechów głównych (букв. ‘грозен като смъртен грях / като седемте главни гряха’). Подобно устойчиво сравнение с компонент грях не функционира в българския език, но фразеологичната единица бълг. като дявола (черен), в която метафората е подсилена чрез включване на черния цвят в същността му на символ на злото има идентичен статус при изграждане образа на грозното в български език.

И в давата езика съществуват множество пословици и поговорки, свързани с греха, които най-често са инспирирани от библейските текстове - Cudze grzechy kładą w mantyki przed się, swoje za sobą [NKPP:696] (Чуждите грехове поставят на видно пред себе си, а своите крият зад гърба си). Фразеологични единици с компоненти изкупление и покаяние не функционират в български и в полски език, но за сметка на това е развита областта на фразеологизмите, свързани с християнската молитва.



Молитва

Молитвата представлява насочване на желанията на вярващия посредством неговата мисъл към обекта на религиозния култ (Бога, сферата на сакрума). Актът на молитвата може да бъде разбиран като процес на единение с Бога.

В българския език функционират само три фразеологични единици с компонент молитва – бълг. заведи го при попа да му чете молитва, бълг. трябва да му се чете молитва и бълг. прочета си молитвата. И трите могат да бъдат определени като свързани по-скоро с традиционните религиозни ритуали, отколкото с индивидуалната необходимост за духовно доближаване до божията същност. Фразеологичните единици бълг. заведи го при попа да му чете молитва и бълг. трябва да му се чете молитва имат значение – ‘полудял е’ и са свързани генетично с обичая свещеникът да чете молитва за изцеление на болните (в това число и душевно болните). Аналогична мотивация има и полската фразеологична единица пол. kłaść zdrową głowę pod Ewangelię (букв. ‘слагам здрава глава под Евангелието’) със значение ‘излагам се на опасности, които са неизбежни’. Произходът на този фразеологизъм е свързан с обичая свещеникът да слага Евангелието над главата на болния и тогава да произнася молитва за изцеление. Интересен е фактът, че според Кшижановски [SFlP:467], Бомба и Либерек [SFWP:149] този обичай е характерен за униатската и православната църква, но не и за католицизма. Въпреки това елементът с използване на Евангелието при тези религиозни практики е намерил отражение в полската, но не и в българската фразеология.

Българската фразеологична единица прочета си молитвата има по-непосредствено отношение към интимния акт на вярата и е свързана с християнските представи за смъртта и за безсмъртието на човешката душа, както и с традиционните ритуали, придружаващи умирането на християнина. Като най-близка полска фразеологична единица може да се определи включеното в Słownik frazeologiczny języka polskiego [SFJP] словосъчетание пол. spowiedź przedśmiertna (букв. предсмъртна изповед) [SFJP II:179], което обаче на притежава категориалните признаци на фразеологична единица, според тясното разбиране за последната.

Отношение към молитвата имат и полските фразеологизми с компонент pacierz (бълг. молитва). Част от тези фразеологични единици (пол. jeszcze on zamówi na ciebie pacierz букв. ‘той ще ти поръча молитвата’, пол. odmawiać parszywe pacierze букв. ‘редя гадни молитви’, пол. powiedzieć komu pacierz букв. ‘кажа някому молитва’) са остарели и почти не се използват в съвременния полски език [SFJP:634]. В семантично отношение сред фразеологизмите с този компонент доминират означаващите ‘определено количество време (обикновено кратко)’ – пол. coś dzieje się / trwa dwa pacierze (букв. ‘нещо трае две молитви’ със значение ‘трае много кратко’), пол. nie minął jeden pacierz (букв. ‘ и една молитва не е минала’), пол. po upływie kilku pacierzy (букв. ‘след като минат няколко молитви’), пол. robić co dwa / trzy / dziesięć pacierzy (букв. ‘правя нещо две / три / десет молитви’). В българския език не съществуват еквиваленти на изброените фразеологични единици, тъй като за обикновения носител на езика произнасянето на молитва не е традиционна част от ежедневието и продължителността на молитвата не се използва като образна единица за време. С особеностите на съответните фразеологични единици се изчерпват съществените семантични отлики между българските и полските фразеологизми, свързани с молитвата. Останалите фразеологизми с компонент pacierz имат в българския език своите еквиваленти – фразеологични единици със същата или сходна семантика, свързани с акта на вярата и с молитвата, независимо от факта, че не съдържат в себе си компонент молитва.

Полската фразеологична единица powiedzieć komu pacierz със значение ‘упреквам някого, карам му се’ има като съответствие в българския език фразеологичната единица чета конско евангелие. Семантиката на двете фразеологични единици е идентична, а лексикалният им състав, макар и различен, ги свързва прагматично с християнската морална норма. Същият тип сходство има и между фразеологичните единици пол. jeszcze on zamówi na ciebie pacierz и бълг. ще ти яде житото и двете със значение ‘ще те надживее’ и в прагматични връзки с религиозната обредност. Полските фразеологични единици znać co jak pacierz (букв. ‘знам нещо както молитва’) и powtarzać jak za panią matką pacierz (букв. ‘повтарям нещо като молитва след майка си’) са свързани с християнското разбиране за молитвата като неизменна част от ежедневието. Съответната представа е присъща на всички християнски вероизповедания, в това число и на българското православие. Фактът има езиков рефлекс под формата на фразеологичната единица бълг. като отче наш (зная), която може да бъде определена като еквивалент на полското znać co jak pacierz и като свързана мотивационно с пол. powtarzać jak za panią matką pacierz. В последния случай фразеологичните единици имат и семантична връзка, която обаче не може да бъде сведена до идентичност в значението, тъй като в семантиката на полската фразеологична единица - ‘повтарям безмислено нещо заучено, подражавам някому безкритично’ се съдържа негативна оценка на назоваваното действие.


Душа

В представите на вярващия християнин за разлика от тленната плът, душата (néfesz – иврит; psyche - гръцки) е безсмъртна и продължава да живее и след края на земното битие. Тя представлява божественият елемент от амбивалентната същност на човека. Културната обусловеност на представите за душата и езиковият израз на тези представи е анализиран в съпоставителен план от А. Вежбицка [Вежбицка 1999:522-544].



Фразеологични единици с компонент душа функционират и в българския, и в полския език. Всяка от тези фразеологични единици е свързана с християнските представи за душата, макар в някои случаи връзката да е опосредствана и трудно установима. Фразеологизмите бълг. душа на компанията / пол. dusza towarzystwa например нямат пряко отношение към религията и назовават ситуация от светско естество – ‘весел човек с чувство за хумор, който събира около себе си околните и ги забавлява с шегите си’. Метафорично такъв човек се определя още като ‘даващ живот на компанията’ – “Ако не се беше появил Ники, да вдъхне малко живот на компанията, гениалният й план щеше да отиде по дяволите.” [www.hulite.bg]. Метафората вдъхна живец / живот се основава именно на библейското повествование – “И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа” (Битие 2:7).
  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница