Български и полски фразеологични единици, свързани с акта на вярата и с християнския етичен кодекс



страница2/2
Дата31.03.2018
Размер353.19 Kb.
#64315
1   2

Българските фразеологични единици с компонент душа са една от най-големите групи фразеологични единици, свързани с християнството – деветдесет и три на брой. Богатият фразеологичен образ на душата е следствие не само от определянето й като божествен, безсмъртен елемент на човека, но и от отъждествяването й с човешката психика. Такова отъждествяване се прави както в рамките на религиозните представи, така и извън тях. Като основен елемент на личността душата метонимично иззема функциите на човешкото цяло и образът й в българската фразеология се превръщат в основен носител на антропоцентризма, характерен за езиковата картина на света. Върху състава на тази група български фразеологични единици е повлиял и балканският темперамент на българина и в тях се открива стремеж да бъде изразена силата на емоциите чрез приписването им на най-съкровената част от човека – душата. Израз на този стремеж са фразеологични единици като бълг. бъркам / бръкна в душата; бълг. да ти се скъса душата; бълг. една шепа душа, едно джезве кокали; бълг. късам душата; бълг. мед / мехлем ми капе в (на) душата; бълг. от все сърце и душа; бълг. слагам / турям душа на мъка; бълг. трай душо, черней кожо и т.н.


Полските фразеологизми със съответния компонент са значително по-малко – десет на брой. Количественото несъответствие е значимо, но при анализа трябва да се отчете и фактът, че общият брой на ексцерпираните полски фразеологични единици, свързани с християнството, е значително по-малък от този на съответните български фразеологизми. Полският фразеологичен образ на душата е тясно свързан с католическата догма и това допълнително стеснява диапазона на метафоричната образност, намалява обема на фразеологизмите с компонент душа и определя липсата на фразеологизми като бълг. пущам си душата (със значение ‘изпускам газове’). Фактът представлява езиков израз на полско световъзприемане, формирано под влияние на силната католическа традиция, но не е пряк резултат от канонични забрани и религиозни догми. В полските фразеологични речници вероятно не са включени някои диалектни и остарели фразеологични единици с този компонент, докато в речниците на българския език диалектизмите са значителна част от съответната група фразеологизми – бълг. мачкина душал; бълг. коча душа; бълг. една душа едно джезве кокали; бълг. опача си душата; бълг. миша душа, кован заек; бълг. всякна ми се душата и т.н.

Полските фразеологични единици с компонент душа имат в български език семантично съответствие със същия компонент. В повечето случаи съответстващите си фразеологични единици са идентични и по лексикален състав:

пол. bratnia dusza – бълг. братска душа;

пол. dusza człowiek – бълг. душа човек;

пол. dusza towarzystwa – бълг. душа на компанията.

Както в българската, така и в полската култура на душата се приписват материални измерения и антропоморфни характеристики; особеност, която е намерила езиков израз във фразеологичните фондове на двата езика:

български език - широка душа; черней душо; една шепа душа; яка душа; дъното на душата; гола душа; душата ми вонее на плесен; душата ми вонее на бъчва; душата ми мирише на мляко; една шепа душа, едно джезве кокали; мед ми капе на душата; изкривявам си душата и др.

полски език – widzieć coś / kogoś oczyma / oczami duszy (букв. ‘виждам с очите на душата’), rogata dusza (букв. ‘рогата душа’), mieć duszę na ramieniu (букв. ‘душата ми е на раменете’).

Някои от фразеологични единици с компонент душа са пряко изводими от текстовете на Библията – бълг. вземам си душата като през иглени уши (Евангелие от Матея 19:24), бълг. жива душа (Битие 2:7; Битие 1:30) и др. В определени случаи паралелно с тях в езика фукционират библейски устойчиви съчетания с редуциран лексикален състав и идентичен произход. Сравни бълг. вземам си душата като през иглени уши и бълг. като през иглени уши и двете с произход – Евангелие от Матея 16:24.


Организацията на световното пространство
Според християнските представи световното пространство е поделено на две основни сфери – Добро и Зло. Първата от тях е владение на Бога, втората е обитавана и управлявана от злите сили (Дявола). Сферата на доброто бива наричана рай, а подвладното на демоните пространсто ад или пъкъл. Двете сфери представляват полюсни едно спрямо друго пространства и притежават противоположни характеристики. Земното пространство има характер на гранична територия между тези две сфери, но по-често бива определяно като опозиция на райското (небесното) – бълг. не зная на земята ли съм, на небето ли съм (‘много съм щастлив’); пол. to niebo i ziemia ( букв. това са небето и земята, ‘за неща, които се различават контрастно’).

Представата за тези пространства е изградена преди всичко въз основа на библейските текстове, но и при двете култури влияние върху нея оказва фолклорната визия пол. jak u Pana Boga za piecem (букв. ‘като у Господ Бог до печката’), бълг. да идеш на божи гроб по калцуни (от народното поверие, че душите на мъртвите се събират на божи гроб). Според разбиранията на християните след телесната смърт душата попада в една от тези две сфери – “И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.” (Евангелие oт Матея 25:46). Представата, че в зависимост от прегрешенията, извършени приживе, душата бива обричана на вечни мъки или на вечно благоденствие има значителен рефлекс върху фразеологичните фондове на двата езика:

мъченията на ада – бълг. опържа душата; бълг. опече ми се душата; бълг. ад несит; пол. bodaj z piekła niе wyjrzał (букв. ‘да не излезеш от пъкъла); пол. choćbym miał w piekle gorzeć (букв. ‘да гориш в ада’); пол. smażyć się w piekle (букв. ‘в пъкъла да се пържиш’); пол. straszyć kogo piekłem (букв. ‘да плаша някого с пъкъла’);

душевният мир и единението с рая - ще ми поднесат душата у кошница в рая; не щял мъртвия да влезе в рая; на деветото небе съм; dostać się do nieba (букв.. ‘да се добера до небето’); połączyć się z kim w niebie (букв. ‘да се съединя на небето с някого’); jest komu dobrze jak w niebie (букв. ‘добре му е като на небето’).

Разбирането за подобна двуполюсна организация на световното пространство е доста схематично. Локализация на двете полюсни сфери и ориентацията на земната реалност спрямо тях не е конкретизирана категорично в религиозните текстове. Според библейското повествование раят е градината в Едем (иврит – גןעדן, Gan Eden), която Бог създал за първите хора – Адам и Ева и в която имало всичко в изобилие. Адам и Ева обаче били изгонени от рая след като се поддали на изкушението и опитали от плодовете на познанието. Думата рай има персийски произход (پرديس - paradis), означава ‘градина’ или ‘оградено място’ и в Библията се използва именно за назоваване на едемската градина. Трудно е да се локализира точното място на рая според християнските представи. От библейските текстове може да се съди, че първоначално той се е намирал на земята – “И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.” (Битие 2:8-9). Израз на тази представа са фразеологичните единици бълг. земен рай, бълг. тогава Господ ходеше по земята, пол. świat boży (със значение ‘земята’). След грехопадението раят е бил отнет от земната реалност на човека и пренесен в небесното пространство – “Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе. И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае), че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.” (Второ послание на св. апостол Павел до Коринтяните 12:2-4).

Фразеологичните фондове на българския и на полския език оформят езиковата картина на райските селения именно като образ на небесните пространства. В българския език функционират само четири фразеологични единици с компонент рай:

бълг. земен рай;

бълг. магарешки рай;

бълг. не щял мъртвия да влезе в рая;

бълг. рай божи.

Езиковата картина на рая изграждат обаче още девет фразеологични единици с компонент небе, небеса:

бълг. издигам до небесата (небето) някого;

бълг. до деветото / седмото небе превъзнасям;

бълг. земята твърда, небето високо;

бълг. колкото от земята до небето;

бълг. на деветото / десетото/осмото/седмото небе съм;

бълг. не зная на земята ли съм, на небето ли съм;

бълг. пада ми / падне ми от небето;

бълг. под небето;

бълг. хвърча по / в небесата.

Всяка от тези фразеологични единици пряко или опосредствано е свързана представата за небесата като райски селения / Божие царство. [ФРБЕ II:528].

Същата констатация може да бъде направена и за полския фразеологичен фонд:

пол. być lepszym od kogo albo co o całe niebo (букв.’с цяло небе съм по-добър от някого или нещо);

пол. być w niebie (букв. ‘на небето съм);

пол. być w siódmym niebie (букв. ‘на седмото небе съм’)

пол. coś woła o pomstę do nieba (букв. ‘крещи до небето за отмъщение’);

пол. pójść do nieba (букв. ‘да отида на небето’);

пол. połączyć się z kim w niebie (букв. ‘да се съединя с някого на небето’);

пол. jak Bóg na niebie (букв. ‘като Бог на небето’);

пол. łaskawie nieba (букв. ‘милостиви небеса’);

пол. jest komu dobrze jak w niebie (букв. ‘добре му е като на небето’);

пол. nic z nieba nie spada (букв. ‘нищо не пада от небето’);

пол. niebo w ustach, w gębie (букв. ‘в устата ми е небе’);

пол. pоruszyć niebo i ziemię (букв. ‘да преместя небето и земята’);

пол. przechylić, uchylić komu nieba (букв. ‘свалям някому небеса’);

пол. różnić się jak niebo i ziemia (букв. ‘различават се като небето и земята’);

пол. to niebo i ziemia (букв. ‘те са небето и земята’);

пол. wielkie nieba!, o nieba (букв. ‘велики небеса’);

пол. wynosić kogo albo co pod niebo (букв.’издигам някого/нещо до небесата’);

Полските фразеологични речници не регистрират нито една фразеологична единица с компонент raj (бълг. рай) и за разлика от българския език фразеологичния образ на рая тук е изграден изцяло от фразеологизми с други компоненти – niebo (бълг. небе), dusza (бълг. душа), Bóg (бълг. Бог), boży (бълг. божи). Семантиката на мнгобройните полски фразеологични единици с компонент niebo свидетелства обаче за отъждествяване на небесното пространство с рая. Като се изключи липсата на полски фразеологизми с компонент raj съществени различия между българските и полските фразеологизми, свързани с представата за рая, не съществуват.

Както в българския, така и в полския език функционират фразеологични единици, които отразяват представата за нееднородността на тази сфера и йерархичната й подялба на отделни небесни зони:

бълг. до деветото / седмото небе превъзнасям;

бълг. на деветото / десетото / осмото / седмото небе съм;

пол. być w siódmym niebie

Библейският текст съдържа алюзия за подобна структура на небесната сфера - споменатото вече послание на апостол Павел, в което раят се идентифицира с третото небе, но в действителност нито българската, нито полската фразеология използват библейската представа за три небесни сфери. И в двата езика функционират фразеологизми, които представят като най-висша форма на щастието и блаженството седмото небе.

Подялбата на небесната сфера на седем йерархично подредени части е характерна за юдаизма и мюсюлманството2, а битуването на подобни представи в българската и в полската фразеология е резултат преди всичко от асоциирането на ‘по-високо’ с ‘по-доброто’ и използването на тази асоциативна връзка за засилване на експресията. Функционирането в българския език на варианти на деветото / десетото / осмото / небе съм доказват именно такава възможност.

Не бива да се омаловажава и влиянието на други култури и културни феномени върху формирането на представите за сложната структура на небесната сфера. Влияние оказва и представата за аналогична градация на сферата долу – ада, популяризирала се благодарение на европейската литературна традиция и преди всичко на Дантиевaта “Божествена комедия”. В полския език функционира дори фразеологична единица dantejskie piekło (букв. ‘Дантиев ад’). Доказателство за елементи на аналогия в структурата на рая и на подземното царство е полската фразеологична единица zza siedmiu piekieł (букв. ‘иззад седем пъкъла’).

Характеристиките на ада не се различават във фразеологичните му образи в българския и в полския език, но начините, по които се изграждат самите образи, са твърде различни. В българския език не функционира нито една фразеологична единица с компонент пъкъл, а фразеологизмите с компонент ад / адов са само два. Езиковият образ на ада се изгражда фразеологично най-вече чрез посредничеството на фразеологични единици с компоненти душа и дявол. Полската езикова картина на демоничното пространство е много по-детайлна и значително по-широко представена във фразеологичния фонд на езика. В рамките на полската култура тази особеност на фразеологичния й фонд се е формирала като следствие от значимата роля на католическата традиция и представата, че човек трябва да организира живота си според божиите закони под страх от възмездие след смъртта – пол. straszyć kogo piekłem (букв. ‘плаша някого с пъкъла’).

Свързаните с християнството български и полски фразеологизми представляват своеобразен културен феномен, благодарение на който в системата на езика са намерили израз религиозните вярвания и представи, характерни за всяка от двете общности. Спецификата и развоят на християнската традиция са сред основните различия между българската и полската култура, поради което свързаната с християнството фразеология е ключов носител на познанието, култивирано от и за съответните общности.

Съпоставителният анализ на тези фразеологичните единици и установяването на връзките им с извънезиковата реалност дават възможност за цялостно опознаване на културната специфика и езиковото богатство. Установените при този анализ особености на фразеологичните особености на българския и на полския фразеологичен фонд могат да бъдат обобщени по следния начин:



1. Както общата християнска доминанта, така и различията в религиозните аспекти на двете култури (православие и католицизъм) имат своето езиково отражение и българската и в полската фразеология.

  1. Сходствата и различията между българските и полските фразеологични единици, свързани с християнството, имат многопластова основа.

Сходните характеристики са свързани с:

  • общия генезис на двата езика;

  • съществуването на аналогични тенденции в развоя им;

  • общата доминанта на християнството;

  • принадлежността и на двете култури към славянския, а в по-общ план – към европейския културен ареал. Последният факт е особено важен при реконструиране на стари пластове, лежащи в основата на някои от по-късните християнски мотиви. В този случай се актуализират унаследените от двата езика праславянски прототипи и елементи на древни традиции. Обединени със съвременните обществено-политически и културни тенденции, те изграждат основите на общата за българския и полския език европейска културна принадлежност;

- наличието на универсални за човешката цивилизация мисловни модели и начини за езиковото им изразяване.

Различията между свързаните с християнството фразеологични единици в двата езика се дължат основно на:

  • самостоятелния, уникален исторически развой на всеки от етносите;

  • нееднаквите взаимодействия на двете езикови общности с други култури;

  • различия в манталитета на носителите на езика.

БИБИЛИОГРАФИЯ
Димитрова 2004: Димитрова С., Език и манталитет (Към въпроса за методологията на изследването), (в:) Език и манталитет, София 2004, с. 9-45.

Длугош-Курчабова 1990: Długosz-Kurczabowa K., Apelatywizacja biblijnych nazw włаsnych w języku polskim, Wrocław 1990.

Гак 1997: Гак В. Г., Специфика библейских фразеологизмов в русском языке, (w:) Problemy frazeologii europejskiej, t. 2,Warszawa 1997, с. 95-105.

Годин 1997: Godyń J., Założenia teoreticzno-metodologiczne do „Małego słownika biblizmów języka polskiego”, (w:) Problemy frazeologii europejskiej, t. 2, Warszawa 1997, с. 105-113.

Дубровина 2001: Дубровина К.Н., Особенности образования и функционирования библейских фразеологизмов в русском языке, Материали от международния конгрес Русский язык: исторические судьбы и современность, Москва 13-16 март 2001 (в): http:/www.philol.msu.ru

Калдиева-Захариева 2001: Калдиева-Захариева С., Библията във фразеологията и фразеологията в Библията и нейните преводи, (в:) Българският език през XX век, София 2001, с. 266–277.

Кожара 2001: Koziara S., Frazeologia biblijna w języku polskim, Kraków 2001.

Липинска, Домбска 2001: Lipińska E., Dąbska E.C., Kiedyś wrócisz tu, Kraków 2001.

Мокиенко 1997: Мoкиенко В., Славянская фразеология и религия: от политеизма к полифразеологизации, (w:) Problemy frazeologii europejskiej, t. 2, Warszawa, 1997, с. 51-67.

НФР: Ничева К., Нов фразеологичен речник на българския език, София 1993.

Пайджинска 1997: Pajdzińska A., Odbicie katolicyzmu w polskiej frazeologii, (w:) Problemy frazeologii europejskiej, t. 2, Warszawa 1997, с.129-137.

Подрацки 1994: Podracki J., Świat ludzi, rzeczy, słów, Warszawa 1994.

Ран Босилек 1978: Ран Босилек, Неродена мома, София 1978.

SFJP: Skorupka S., Słownik frazeologiczny języka polskiego, wydanie II, Warszawa 1974.

SFlP: Krzyżanowski J. red., Słownik folkloru polskiego, Warszawa 1965.

ФРБЕ: Ничева К., Спасова-Михайлова С., Чолакова Кр. Фразеологичен речник на българския език, София 1974.

Шулежкова 1997: Шулежкова С. Г., Исскуство как посредник в освоении библейских крилатых выражений, (в:) Problemy frazeologii europejskiej, t. 2, Warszawa 1997, с. 145-153.

1 Тази диференциация на греховете е въведена в самата Библия – Първо писмо на Йоан 5:16.


2 В юдейската космография небето е поделено на седем сфери според броя на планетите (Слънце, Луна и пет планети), като в седмото небе се намира Йехова. Аналогично в мюсюлманството седмото небе е обитавано от Аллах. Подялба на небесната сфера е характерна и за египетската космография, която различава единадесет небеса.


Каталог: 581 -> pub
581 -> 6. Публикации на студенти и докторанти през последните 5 години
581 -> Списък на публикацииte на гл ас д-р Станка Бонова Дойчинова монографии/ monograph
581 -> Решение №186/ 15. 06. 2017г на Изпълнителния Директор на мбал "Национална кардиологична болница" еад документация
581 -> Фpaгмeнти от историята на изграждането на правната култура при българите
pub -> Станка Бонова вту “Св св. Кирил и Методий”
581 -> Доклад №0400008712 за извършен одит на финансовата дейност и управлението на предоставеното имущество на пп „Движение за права и свободи за периода от 01. 01. 2011 г до 31. 12. 2011 г
581 -> Биография на гл ас д-р Станка Бонова Дойчинова I. Лична информация Дата и място на раждане 14. 06. 1972 г., гр. Сопот, България Националност Българка


Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница