Български национален костюм



Дата22.08.2017
Размер61.92 Kb.
#28575
Български национален костюм
Народното облеклото е художествена изява на българите. То представлява значителен дял от националната ни култура.
В процеса на своето развитие българското облекло е приемало елементи от облеклото на траки и прабългари, както и други влияния, но функционалната и естетическа стойност на костюма са безспорни. Макар и различни по вид, българските народни костюми имат общ характер, който се определя от материята, кройката и от предназначението им за работни дрехи. Трудът е главният фактор, който участва в оформянето на националното ни облекло. Основната материя са домашното произведените тъкани. Макар и да носят белези от чуждо влияние и по своя произход да са близки до облеклото на другите славянски народи, нашите костюми са оригинални произведения на народния творец, който ги е подчинил на своите нужди и естетически изисквания.

Представителни костюмни композиции като основни типове и разновидности са двупрестилчената, сукманената, саяната и еднопрестилчената женска, и белодрешната и чернодрешна мъжка носия. Тези основни типове български народни носии, изявени с яркия си етнически стил се утвърждават през епохата на развития феодализъм в България. Развитието и обогатяването им продължава, независимо от превратностите в историческата съдба на българите.


Традиционното българско народно облекло е преди всичко дело на домашното производство-на женския усет и творчество. Мястото на мъжете в този процес е незначително-в отделни случаи участват в обработването на кожи или при съшиването им в облеклови части.
Традиционните текстилни материали за изработка на тъкани за облекло са ленът, конопът, вълната, коприната и памукът, който навлиза масово в домашното тъкачество през втората половина на 19 век. Кожата заема сравнително ограничено място-за калпака, ногавиците, цървулите, отличава главно мъжкия костюм, разпространен във високите планински области. Съставът на българските народни носии е сложен. Променя се в зависимост от конкретните условия на труд и начин на живот, в патриархалмното българско село. Определящ разграничителен показател за съответните видове женски носии са кройката и начина на обличане на горната дреха. За мъжкия костюм-формата и цветът на горните дрехи. Тези показатели са географски очертани и имат своеобразно историческо развитие.
Основния състав на женската двупрестилчена носия се определя от риза, две престилки(закрепени на кръста-една отпред и една отзад) и колан. Ризата е предимно от вида на бърчанките, с преден и заден отвесен плат, които оформят набори и дипли по горната част -почти открита под горните дрехи. Фина, гъста и дребна везбена орнаментика оформя значителни полета по ръкавите, предницата и гърба на ризата. Двете напоясни завески са приготвяни от домашна декоративна тъкан:задната е релефно оформена с дипли и набори, а предната е едноплата или двуплата, с хоризонтален и отвесен шев. Задната завеска се среща в многобройни варианти(вълненик, бръчник, тъкменик, пещемал, кърлянка, завешка) и има съответно обособено разпространение. Коланът към този костюм е дълъг е се завива няколкократно на кръста. Първоначално тази старинна женска носия е повсеместно разпространена, но по-късно се запазва из Дунавската равнина.
Сукмената женска носия е най-масово разпространена. Широк е териториалният й обхват-предимно планинските области на централна България, както и крайморските райони на Черноморието и Югоизточна Тракия. Многобройните регионални и дори локални разновидности на горната дреха-сукман-споделят общобългарското му единство, изразено в неговите общи белези:материал, туникообразна кройка, с дълбоко изрязана пазва. най-често сукманът е без ръкави, а по-рядко с късо ръкавче. На определени места сукманът е и с дълъг ръкав. Обикновено към ръкавните отвори са прикачени опашки-ивици от тъканта на сукмана, които се приемат за редуцирани в декоративни елементи някогашни ръкави, загубили предназначението си. Украсата на тази дреха е съсредочена по полите, пазвите и по крайщата на ръкавите. Състои се от пъстроцветно везмо, декоративна тъканна апликация и обтоки, които са различни по размер и по орнаментален стил.
Саяната носия има за основна част също туникообразна риза, но обликът й се изгражда от т. нар. сая-постоянна горна дреха, отворена отпред, слабоклината, с различна дължина на полите(до коленете или до глезените) и на ръкавите(къси или дълги). Тъканите за изработка на саите са различни по материал и по колорит. Преобладават саите от едноцветна бяла, черна, синя или тъмнозелена(памучна или вълнена) тъкан. Някои от широко разпространените й разновидности са от пъстроцветна тъкан на ивици с преобладаващ черен цвят. Украсата на саята е съсредоточена по пазвата и по края на ръкавите. Българката в случая сякаш се ръководи от по-особени естетически принципи:изявява се като изкусна майсторка на везбената ленеарна орнаментика, допълнена от многоцветни гайтанени обтоки. В основния състав на този вид българска носия влиза пояс от едноцветна черна или червена вълнена тъкан. Най-често вълнена е и престилкатачервена, на ивици, а в някои югозападни райони с многообразна тъканна орнаментика. По-къса и то главно използвана на празник е сърмената престилка. Саяната носия е най-разпространена в южните и в югозападните области на българската етническа територия. В югозападните области доминират червените нюанси на тъканта, както и плътността на декоративното везмо-отново в червено, предпазващо от уроки, според народните поверия.
Еднопрестилчена женска носия отличава отделни селища в Дунавската равнина и в Родопската област. Тя има опростен състав-дълга, туникообразна риза и запасана върху нея тясна едноплата(или широка двуплата) престилка с много пестелива ивическа украса или пък тъмно поле с бледо очертани квадрати. Понякога полето е рамкирано с низ от геометрични орнаменти, както и бордюра. До края на първата четвърт на 2о век еднопрестилчената носия продължава да се използва главно от ислямизираното българско население в Западните и Източните Родопи. Причината за това е нейната практичност и пригоденост по състав към поминъка на населението. Отличително за вкуса на родопчанки е предпочитанието към бледожълто-оранжеви цветове или нюанси на тревно зелено, съчетани в колорита на престилката.
Мъжкото облекло у българите е белодрешно и чернодрешно-по цвета на горните дрехи. Това не са разновидности , обособени по географски принцип, а два последователни етапа в развитието на традиционното мъжко облекло. За най-старинен се приема костюмът оформен от цяла, дълга риза, със свободно пуснати поли над белите вълнени или памучни гащи, препасани с пояс или колан. Товва е мъжки костюм с подчертано консервативен стил. Запазването му се дължи на неговата пригодност към условията за основния поминък-земеделие и животновъдство.
Мъжката белодрешна носия включва в състава си туникообразна риза, гащи и горни дрехи от бяла тепана тъкан. Гащите са в две разновидности:беневреци-с тесни и дълги, плътно пристегнати към тялото ногавици и димии-широки къси крачоли. Силуетът на белодрешния костюм се определя от горната дреха(късак, клашник, долактеник, голяма дреха). Тя е с клината кройка и значителна дължина. Специфичен стилов белег на украсата са линеарните везбени мотиви и обтоки от цветен гайтан край ръбовете на пазвата, по краищата на ръкавите и по върховете на клиновете. Поясът е неизменна принадлежност:декоративна, предимно червена тъкан. Завива се стегнато около кръста на мъжа.
Обособяването на втория вид мъжка носия-чернодрешна-е част от общия за страната процес на потъмняване на мъжкото облекло, най-изявен през епохата на Възраждането. То е продукт на новите обществени, стопански и културни условия. От края на 18 век до към средата на 19в. мъжкото облекло вече не се приготвя от бяла аба(вид вълнен плат). Шие се от черен шаяк(вълнен) с променена кройка на гащите и горните дрехи. Гащите(потури) са широки, с обилна окраса от черен гайтан. Любопитна е широко разпространената народна представа за тях:колкото са по-набрани и колкото по-ниско и надиплено е дъното им-толкова е по-заможен притежателят им.
Горните дрехи(елек, аба, антерия) са с прави очертания и къси до кръста. Поясът е плътно завит около кръста:вълнен, червен, забележителен с ширината си. Останалите облеклови части-колан, калпак от кажа, цървули -са принадлежности и на белодрешния костюм.
Художественото оформление на традиционните български костюми е едно от наг-ценните и с непреходна стойност достойнство. То е най-убедителното свидетелство за богатата душевност, за високохудожествени заложби, за нестихващ стремеж към красота. Украсата на облеклото-дело на българката-носи отпечатъка на семейно-родовите традиции , на мирогледа и нравите. Именно тя се отличава с най-пълноценна етническа натовареност с роля на социален регулатор. Необозримите художествени качества на костюма са постигнати чрез умело прилагане орнаментална украса, изразена във вида на тъканта, в шевицата, в плетивото, в апликацията или обтоката.
Текстилната декорация е органически свързана както с отделните дрехи, така и цялостната композиция на костюма. Най-често тя се разполага по откритите костюмни части:пазви, краища на ръкави и поли, пояси, колани, клинове, престилки, забрадки, чорапи. Тъканната украса , под формата на гладки или орнаментирани ивици, има широко приложение. Тя определя, до голяма степен, стила на женската двупрестилчена и саяна носия. Особено силно е естетическото въздействие на женските престилки и колани, превърнати със средствата на тъканното орнаментиране в своеобразен художествен център на костюмните композиции.
Везбеното изкуство се отличава с още по-голямо ртазнообразие. Везаната украса определя в значителна степен своеобразието и самобитността на народните носии. Шевичната украса е характерна за цялата страна, но най-характерно е за Северн, Северозападна България и Македония. тя е постоянен елемент на женските и на мъжките ризи, на престилките и коланите, на сукманите и саите, на завеските и двупрестилчената носия.
Принос за ефекта на българското облекло имат апликацията и ръчното плетиво.

Многообразните форми на българското народно облекло и неговата обагреност са един неизчерпаем източник на идеи за разнообразяване и разкрасяване на съвременното облекло.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница