Българските емигранти – повече ползи, отколкото загуби за България

Светла Костадинова

• 
  Почти 60 % са жени; в трудоспособна възраст (30-45 години) – разпределението по пол зависи от страната и работа, която лесно се намира. В Гърция преобладават жените, които работят като детегледачки, домашни помощнички, в туризма. В Испания половете са почти изравнени като част от жените там са пристигнали след съпруга си и не работят, а се грижат за домакинството;
  
• 
  Голяма част от тях имат семейство, но са сами в приемащата страна (поне в първата година на емиграция). Част от мъжете в Испания и Италия са сами защото не възнамеряват да остават за по-дълго, а само докато спестят определена сума. Останалите са със семейството си - отдалечеността и дългосрочността на емиграцията в Испания е основната причина за събиране на семействата. За жените в Гърция се забелязва тенденция да са или неомъжени, или са вдовици или разведени. Наличието на брак или съжителство се разглежда като фактор, който пречи на миграцията, докато отсъствието на семейство се разглежда като фактор, съдействащ за това.
  
• 
  Средният престой е около 3 - 4 години – различни фактори влияят на решението за продължителност на пребиваването. Измежду тях най-важните са: наличие на работа в приемащата страна, икономическата ситуация в България, улесняването на престоя им (политики към имиграцията и опити за улесняване на имигрантския статут поради недостиг на работна ръка), семейни и здравословни причини.
  
• 
  Емигрантите изпращат до 40% от спечеленото обратно в България – както вече споменахме решението за напускане на страната е семейно решение и се прави в подкрепа на семейния бюджет. Затова не е чудно, че емигрантите изпращат пари в България. За ефекта от тях ще стане дума по-късно.
  
• 
  Основната причина за напускане на страната е недостигът на средства за издръжка на семейството от заплата² – повечето емигранти не са били безработни при вземане на решение за емигриране. Това в известна степен подпомага осъществяване на намеренията им защото са имали средствата за пътуване и престой до намиране на работа в приемащата страна.
  
• 
  Преобладават хората със средно образование – противно на разпространеното мнение в обществото, повечето емигранти са със средно образование. Сред причините за това са мощните емигрантски мрежи, които предоставят информация и подкрепа и затова не е необходимо значително допълнително знание (с което разполагат например висшистите). Друга причина е фактът, че повечето емигранти първоначално работят в неформалната икономика на приемащата страна.
  
• 
  По-голямата част от настоящите емигранти са заети в сферата на услугите – селско стопанство, търговия, хотели, строителство и обслужване. Всички тези сектори имат дълга традиция на неформалност в Южна Европа, правейки ги основните места за нелегален емигрантски труд. Също така, преобладаването на малки фирми, сезони с висока икономическа активност са типични за всички основни приемащи страни.
  
• 
  Малка част от българите са самонаети, като техния дял в Гърция е най-голям и в последните години макар и бавно нараства. Предпоставка за такава заетост е статута на нелегалност, който е по-съвместим при самонаетите, както и изискването за по-голяма гъвкавост. Проучването за Испания показва малко по-голям дял самонаети българи, което може да се обясни с липсата на конкуренция поради етническия характер на бизнесите в които работят, които не са задължително български. Увеличеният престой в Испания е отново причина за преобладаването на “по-стари” български емигранти, които са самонаети.
  

Без съмнение почти всички емигранти са били принудени да напуснат страната поради влошената икономическа обстановка в страната в началото на 90-те години. Затова ще отделим един параграф на ситуацията през последните 7 - 8 години.

Основни макроикономически индикатори

1. 
   Размер на брутната работна заплата³
   

2. 
   Развитие на производителността
   

3. 
   Размер на неформалната икономика в приемащите страни
   

	Размер на неформалната икономика (% от БВП, 2003)
Италия	27%
Испания	22,6%
Гърция	28,6%
Германия	16,3%
България	36,9%

4. 
   Размер на данъчно облагане и достъп до социални плащания
   

5. 
   Икономическа свобода в приемащите страни
   

1. 
   Пари, изпращани от емигрантите, обратно в страната
   

2) Трансфер на опит и знания при завръщането си

Много често се говори за изтичане на мозъци от страната и за това колко много средства се инвестират от държавата и всички данъкоплатци за образование и здравеопазване. Всъщност можем да твърдим, че по-голямата част от завърналите се българи са придобили ценен опит, който след това прилагат в страната. Тук не става въпрос единствено за висшистите, но и за хората с по-ниско образование, които иначе не биха имали възможност в момента в България да придобият подобен опит.
3) Намаляване на безработицата в определени региони в краткосрочен план

Често емиграцията се разглежда като начин за справяне с безработицата, особено от развиващите се страни. Това може да е в сила за определени райони, където тя е особено голяма, не се наблюдават инвестиции от страна на бизнеса и затова няма голяма икономическа активност. Въпреки това, емиграцията не може да е решение на този проблем ако не е съпроводена с реформи от страна на правителството за подобряване на общата икономическа среда. Често след масова емиграция от район с висока безработица стимулите за понататъшни реформи намаляват и всъщност ситуацията се влошава. Затова подобен ефект е по-скоро малък по размер и краткосрочен по действие.

Друг извод, е че ползите за България ще са повече от загубите на макро ниво.

Трябва също да се очакват входящи потоци от имигранти от близки страни (Русия, Близкия изток, Балканите), които ще бъдат привлечени от членството на страната ни в ЕС.

Важно е да се запомни, че миграционните потоци трудно могат да бъдат управлявани. Всякакви усилия на държавата под формата на действията на агенции и ограничения в определени закони не могат да бъдат ефективно средство. Единственият начин хората да остават в страната е създаването на стабилна и предвидима бизнес среда, гарантиране на правата на собственост, ефективно действие на съдебната система, намаляване на социално-осигурителната тежест, реформи в здравеопазването и образованието и т.н. Само тогава, хората, които вземат решение на ниво лични ползи и разходи ще предпочетат да останат в страната.