Българските говори в рмолдова. Кратка характеристика



Дата21.01.2018
Размер21.35 Kb.
#49277
БЪЛГАРСКИТЕ ГОВОРИ В РМОЛДОВА. КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА

(С оглед на основното диалектно деление на българския език)


За съжаление до ден днешен в РМолдова все още остават непроучени редица селища с компактно българско население, създадени в резултат на вторично преселване. Много често в диалектно отношение това са селища от смесен тип. Но освен тях има и такива, които в езиково отношение са единни. Такива са например кортенските колонии – Кортен и Новия Кортен (район Тараклия), Викторовка (сега в състава на съседното молдовско село Чебалакчия (район Кантемир), Димитровка (район Чимишлия) и др., твърдишките колонии – Твърдица (район Тараклия), Колибабовка (район Леова) и др.

Във връзка с това на този етап от изследването на езика на българите в РМолдова характеристика на селищата с компактно българско население в езиково отношение може да се даде преди всичко на българските селища, създадени в резултат на “първично” преселване, а също така и на част от българските селища, възникнали след по-нататъшното разселване на българите в страната.

И така, на територията на днешна РМолдова са представени следните български диалекти:
Мизийски говори с членна форма –ъ /мъжъ/. Това са така наречените говори от чийшийски тип (Атлас болгарских говоров в СССР 1958): в с. Урсоая (район Кахул), основният говор на гр. Тараклия, говорът на българите от селата Алуат, Будей, Долна Албота, Новосьоловка, Ореховка (район Тараклия), Тодерещи (район Кахул), Цолика (район Кантемир) и др. Според “Атлас болгарских говоров” предимно от чийшийски тип е и говорът на с. Паркан (ПМР).

БАЛКАНСКИ ГОВОРИ (ПОДБАЛКАНСКИ ТИП)

Българските говори от този тип в Бесарабия се делят на две групи:
1. С членна форма –ъ /мъжъ/:
а) чумленско-твърдишка група: открива се в с. Валя Пержей (езикът на българите в с. В.Пержей, район Чимишлия, не е изследван), Твърдица, Кортен (район Тараклия), Антоновка, Викторовка (сега официално е под името Чебалакчия), Стояновка (район Кантемир), Колибабовка (район Леова), Димитровка, Максимени (район Чимишлия) и др. Този тип говори вероятно ще се открие и в селата северно от Леова, около Кайнари, в с. Исерлия (район Бесарабяска).

б) болградска група. Засега обаче не може да се каже точно в кои български селища в РМолдова се открива този тип. По непълни сведения, с които разполагаме, говорът се открива в селата около Кайнари – Александровка, Константиновка и др.


2. С членна форма –о /мъжо/. Говор от този тип се открива в с. Кирсово /район Комрат, Гагауз ери).
Тракийски говори

Този тип говори се открива както в Бесарабия, така и около градовете Одеса и Николаев. Те също се разпределят в две групи:

а) одеска група (за която нямаме точни сведения дали в РМолдова има селища от този тип говори).

б) измаилска група. Този тип говори се открива в Кайраклия и Валя Пержей (район Тараклия)


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА




Бернштейн, С. Б. и др., Атлас болгарских говоров в СССР, М., 1958


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница