Българските книги от Х век в руската история веселин Тракийски, Варна



Дата01.01.2018
Размер153.94 Kb.
#38938


БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ от Х век В РУСКАТА ИСТОРИЯ

Веселин Тракийски, Варна

"вамъ напiсахъ коi любите

свой родъ i отчество блъгарское

i любите знати за свои родъ й язикъ"

Паисий Хилендарски
С това изложение не си поставям за цел да разглеждам всички аспекти на съдбата и ролята на българските книги от Х век в руската история. Това е направено преди мен от наши български (Куев, 1979 г.), а и от много руски учени, с част от чиито резултати ще ви запозная накратко. А защо от Х век? Защото, както се оказва, са отнесени там от Григорий презвитер мних на всички църковници на българските църкви и са семената и първоначалната почва, от които се развива руската писменост, духовност и култура и до сега. Ограниченото време позволява това разглеждане да стане най-много за 3 събития с тях. Първото е в един характерен период от руската история, когато по предсказанията на светите отци се очаквало, че в 1492 г. от Р.Х. или 7000 от С.М., щял да настъпи на краят му; второто е свързано с първоначалната им поява в Киевска Рус; третото е за разпространението им в литовско-полските земи.

По първото събитие. През декември 1477 г. за нов архиепископ в един от прочутите руски градове, Великият Новгород, е избран Генадий. Същевременно той става архиепископ и на Псков. Преди 1477 г. Генадий е архиепископ на московския Чудовски манастир. Известно е, че той е подръжник на политиката на Московския княз Иван III, за това с неговата помощ, заема катедрата в тези два града. Още на следващата година Генадий обявява, че в новгородската земя е обкръжен от “жидовщина” - характерно руско понятие за своеобразна ерест, според която еретиците отричат св. Троица, божествената природа на Христос, църковните тайнства, монашеството и иконите. Архиепископът се изявява като върл борец против инакомислието, дори и на прилагане на методите на инквизицията, като през 1490 г. успява да издейства свикването на Събор в Москва. На събора са приети постановления, с чиято помощ започва жестоко преследване на “еритиците”. За този събор има запис само в изготвения ,по негово време, 4-ия Новгородски летопис. Междувременно архиепископът уведомява за действията си идейните си съратници от други архиепископии с писма. В послание до Ростовския и Ярославски епископ му съобщава, че Новгородската земя е обхваната от еретично движение и го пита: “Има ли у Вас, в Кирилов или Фарафонтов или на Камено, книги от: Силвестър, Римския папа, Атанасий Александрийски, Беседата на Презвитер Козма против богомилите, посланието на патриарх Фотий до княз Борис Български, Пророчества, Битие, Царства, Менандър, Исус Сирахов, Логика, Дионисий Аеропагит? Защото еретиците имат тези книги.”

Дори бегъл поглед върху заглавията показва, че в този списък преобладават българските книги и всички те са канонични, ортодоксални и се признават от църквата.

Самият архиепископ Генадий, през 1489 г., изпраща книги от този списък в Кирило-Белозерския манастир, като “Четирите слова против арианите”, и на други манастири – други заглавия от споменатия списък.

В Новгородския манастир, по негово време, е съставено копие от известният Светославов Сборник, включващо една трета от всичките му 784 заглавия на старобългарски език от съдържанието на първоначалният източник, което е изписано в т.н. Архивен сборник. Той е подарен на императрицата Екатерина II и съхраняван в Тайният архив на МВнР, когато негов директор е бил Княз Оболенски. В него има и превод от “Сказание” или “Слово” за Антихриста на Иполит, чието име се свързва с Анонимният хронограф. В последният за първи път се появява писмено сведение за българите и Зиези. Преводът на “Сказанието…” има лист с миниатюра, изобразяваща български княз, но повредата по нея не позволява да се установи личността му. Но това е или Княз Борис, или сина му Цар Симеон, чиято орнаментиката на облеклото му има аналогия с българската керамична декорация от началото на 10-и век, а той държи храм в ръката си.

Новгородският владика проявява интерес и към световната история, особено в кризистни времена, в т.ч. към събитията на юдейската история, в частност към управлението на сина на Соломон, цар Ровоам. То е описано от презвитер Григорий в превода на книгите на Йосиф Флавий и в текста Царства от Вехтия завет. В Царства, например, подробно се разглежда ролята на владетелят на държавата в укрепването или напротив, в отслабването й и дори гибелта й. Ровоам служел за пример на второто и то поучително. Синът на Соломон се оказал толкова бездарен управник, че държавата му се разпаднала на две - Израел и Юдея, а Ерусалим бил разграбен.

Най-впечатляващата част на Сборника е текстът на т.н. Елински летописец (който е елемент или по-скоро дериват от Григориевия сборник.к.м.). Той е известен като първа редакция (ЕЛ-1). В неговото съдържание, през 1866 г., за първи път е намерен българският писмен паметник, наречен от неговият първооткривател, Андрей Попов, - “Хронологичен списък на Българските князе”. По-късните му “кръстници” ги наричат ханове, кханове или канове. Копието ЕЛ-1 е от преписи на текстове на старобългарски език, които са влизали в тази част на състава на Сборника на Григорий, известен като “Руски летописец”, а в последствие е изменено в копията на ЕЛ-1, ЕЛ-2, ЕРЛ и т.н.). Сега то се нарича Синодално, по името на мястото на съхранението му.

В библиотеката на този Новгородски владика има преводи на съчинения на Дионисий Ареопагит и Исус Сирах, от по-горе споменатите значими старобългарски текстове, за които архиепископът знае, че са четени от еретиците.

Дионисий Аеропагит е ученик на първият епископ на Атина - апостол Петър - и е автор на много философски съчинения, станали идеологическа основа на византийското общество през средновековието. Цитати от Аеропагит, може да се открият и при Йоан Екзарх (доста на брой) и при Константин Преславски и от там - в Изборника от 1073 г. А наша изследователка приема, че те са основният източник за формирането на Св. Кирил (за други това е Св. Григорий Богослов 326-389,к.м.) и, че чрез него са предадени на книжниците от Симеоновият кръг.

Исус Сирах е представен с Премъдрости – Вехтозаветен текст. Откъси от съчиненията му има и в Изборника от 1076 г.

Интерес предизвиква появявата на “Беседата против богомилите” на Презвитер Козма в библиотеката на архиепископа. Един известен руски славист, Юрий Бегунов, има статия “Козьма Пресвитер в славянских литературах. С., 1973.”, в която разглежда специално руските преработки на “Беседата”. Той оценява, че тази “Беседа …” не просто е съкратена, а съзнателно преработена и доработена и в статията се чете следното: “Запазването в компилацията на опровержения на еретичните възгледи не е за изобличаване на всички тях, а по-скоро за изобличаване на новгородската ерест. Съставителят е изключил всичко, което се отнася до специфичните богомилские космогонни и дуалистични възгледи и е запазил следните: 1) за отричането на божествеността на Исус Христос; 2) за отричането на необходимостта от поклонение на иконите, кръста, мощите на светците и вярата в чудесата; 3)отричане на причастието и литургията; 4) отричането на църковната йерархия…” Аргументите на Бегунов са, че съставителят ги е оценил за по-малко опасни от даденото пространно опровержение от Презвитер Козма, защото тази аргументация съвпадала с аргументацията на новгородските еретици. Бегунов е известен с изявените си симпатии към българите. От него има едно негово съобщение за разказ, в един български ръкопис от 14-и век на княз Лаиш Истан, българин от Волжска България, за битката на Леденото езеро. Князът разказва от свое име, че е участвал в тази битка, в качеството си на помощник на Александър Невски и че последният е получил информация от разузнаването си, за подхождането на огромна войска от рицари и на бронирани коне в състав от 27 000 души. Числото е известно само от този източник.

Във връзка с тези събития, друг изследовател, Михаил Попруженко, в анализа си на Сборник от 14-и век в Богоявленско-Голутвинския манастир, близо до Коломна, във връзка с ерестта, защитава теза, че имало връзка между новгородско-московската ерест и богомилското движение.

Второто събитие е във връзка с установяването на първото доказателство, че т.н. Светославов изборник 1073 е копие, а не оригинален руски писмен паметник.

Обратното е записано в том 16 на Советская историческая энциклопедия:- М., 1961-1976 г.: “ ИЗБОРНИКИ СВЯТОСЛАВА - сборники разнообразных по характеру статей, составленных в 1073 и 1076, древнейшие памятники рус. письменности. И. С. 1073 - рус. список (копие) с болг. оригинала, выполненный для князя Святослава Ярославича (1027-1076), последовательно сохраняет в языке архаич. черты. Рукопись богато украшена: содержит прекрасной работы заставки, инициалы и рисунки. Широко известна ее миниатюра, изображающая кн. Святослава Ярославича с семьей. И. С. 1073 представляет собой перевод известного греч. Оригинала!?. Он является своеобразной энциклопедией знаний по зоологии, ботанике, медицине, минералогии, космографии, логике, грамматике. …. В него входят также статьи церк. богословского и филос. содержания. И. С. 1073 неоднократно переписывался и известен в списках 1403 и 1519. … В результате оптико-фотографич. исследования рукописи в 1959-61 удалось прочесть скрытый подновлениями текст 11 в. и многочисл. угасшие записи и пометы на ее полях. …”. И то след като презвитер Григорий е съобщил с приписка на отделна страница с големи букви, изписани с киновар. Те са преписвани дълги години от преписвачите и ги има на много копия на текстове, както на преводи от Малала, от Вехтия завет и не само, които са известни на историците, кой е извършил и по чия поръка съответният превод.

Ето тяхното съдържание в три копия на Сборници:

Архивното: Êíèãè çàâýòà Áæ-·. âåU¡õàãî ñêàçàþùå îáðàçû íîâàãî çàâýòà èñòèííîy ñîyùîy, ïðåëîæèñ. § Ãðå]üñêà ÿçûêà âú Ñëîâåíñêû ïðè êí.çè Áëúãàðñòýìú Ñåìèîíý ñí-å Áîðèøè Ãðèãîðèåìú ïðîçâèòåðîìú ìíèõîìú âñýõú öð-êîâíûêú Áëúãàðñêûõú öð-êâåè ïîâåëåí·åìú òîãî êíèãîëþáöà êí.ç. Ñåìåîíà èñòèííàãî ðýùè Áã-îëþáöà;

Вилнюското: Êí¸ãû çàâýòà Áæ-ià âåòõàãî, ñêàçîyþùå îáðàçû íîâàãî çàâýòà, ¸ñò¸íy ñyùy ïðåëîæåíü¶à § Ãðåc¡ñêàãî .çü‘¶êà âú ñëîâåOñêü¶¸…, ïð¸ êí.s¸ ÁëúãàðüñòýN Ѹìåwíý, ñí-ý Áîð¸ø¸, ãðiãîðiåìú ïðåçâvòåðîN ¸ ìí¸õwN . âñýa öð-êîâí¸êú áëúãàðñêü¶¸a öð-êâi¸, ïîâýëåí¸åìú òîãw êí¸ãîëþáöà êí.s. Ñvìåwíà, ¸ñò¸ííý a ðåù¸ Áã-îëþáöà.

и Варшавското: êí¸ã-û çàâýòà á!æià- âåòõàC¡ . ñêàçàþùå î„áðàçû íîzâàãî çàâýòà . ¸ñò¸íy ñ¹ùy ïðåëîæåíü¶ÿ § ãðåc¡ñêàãî ÿ¡çü‘¶êà â°ñëàâåíüñêü¶¸ . ïð¸ êí!s¸ áëúãàðüñ°òýN ñ¸ìåîíý, ñ!íý áîð¸øè, ãð¸ãîð·åN ïðåçâ¸òåðîN ìí¸õwN . âñýa öåðêîâí¸L¡ áëúãàðñê`êü¶a ö!ðêâè, ïîâýëåí¸åN òîãî êí!ã¸ëþáöà êí!sÿ ñåì¸wO¡, ¸ñò¸íýa ðåùè á!ãîëþáöà.

До ден днешен всички търсения на този “гръцки оригинал” в Русия, а и по света, се безрезултатни, но съдържанието на Изборника се покрива с 1/3 от това на споменатото Архивно копие!

Известният Светославов Изборник 1073 г. е открит от К.Ф. Клайдович през 1817 г. във “Воскресенския Ново-Йерусалимски мъжки манастир” в Подмосковието и веднага привлича вниманието на руските историци, защото те разбират, че е по-стар писмен паметник, от дотогава известното им Остромирово евангелие, но и поради непознатото им, до тогава, необичайно естетическо оформяне – миниатури с илюстрации, заглавия, разположение на текста и т.н. А и на него на отделна страница има едно предисловие(текстът от лявата страна), която е изписана с т.н. киновар (кървавочервена боя от оловен сулфит), който се е използвал в гръцки ръкописи. По-озадачаващо е съдържанието му, което общо взето е еднакво с други такива в някои от общо двадесет и едно такива ръкописни копия, известни под името : “Съборъ отъ многъ оцzы . тълковани о неразоумныиихъ словесьхъ . въ еуангелии аплzě и въ инěхъ книгахъ . въ кртацě сложены на пам¯тъ и на готовъ отъвěтъ” или заведени под подобни имена. На копията от 1073 г. и от 1445 г. има похвала с еднакво съдържание. На първото копие – 1073 г тя е изписана на името на княз Светослав, както е показано на л.2 об.–2 и на л.263г-264а


А до него е фотокопие на похвалата от съответният лист на Сборника.

И ето как е написана в две колони в стих с по 12 срички на л.263г и л.264а :

но на второто копие, това от 1445 г., през 1847 г. е намерена от С. П. Шевырев в предисловието на Л.6 об. на името на цар Симеон, но не в стихотворна форма. С. Шевыров съобщава, че на копието от 1073 г., името на Светослав е изписано на мястото, където е изстъргано друго. В последствие е доказано, че то е на Симеон.

Показаната по-долу “Похвала …” в стихотворна форма е по Кую Куев и така е представена от А.С.Львов в “Исследование Похвалы великому князю Святославу и царю Симеону” :

След тези факти, дори и през 1996 г. един “изследовател” М.В. Бибиков продължава да “търси” подобни “византийски извори”, за превода, с книгата си: “ВИЗАНТИЙСКИЙ ПРОТОТИП ДРЕВНЕЙШЕЙ СЛАВЯНСКОЙ КНИГИ: (ИЗБОРНИК СВЯТОСЛАВА 1073 Г.)“

До 1847 г. в руската историческа наука, а както се вижда и досега в някои писания и интернет страници е било възприето, че т.н. “Светославов изборник от 1073 г.” е изцяло руско творение. Считано е, че е от първите писмени творения, излязло от под перото на някакъв, неизвестно кой, руски “книжник”, в прослава на княз Светослав Ярославлевич, третият син на Ярослав Мъдри, велик киевски княз 1073 – 1076 г. При едно изследване, както споменахме, се установява, че името му е написано на мястото на остърган текст. “Учените глави” обаче обявяват, че на същото място преди е било изписано името на брат му Изяслав, който бил свален от власт, и по тази причина, на изстърганото место, било изписано “Светослав”. Друг е отговорът на въпроса, защо до ден днешен никой не е намерил в руски архиви или където и да е другаде в Русия, а за някои и по света, нито един от оригинали или копия от текстовете на гръцки или от други езици, чиито преводи са включени в съдържанието му. Освен другото и синтаксисът на последните няма нищо общо с руския език, а е адекватен на българския език!

Какво става в 1847 г.? Дотогава са извършени многобройни изследвания, с главна цел да се открие първоначалният източник, от който произлизат всички известни текстове на “църковнославянски” език, разбирай старобългарски, с които се представя както християнската религия и всички нейни прояви, като литургии, песнопения, слова и т.н., така и исторически текстове, а и такива, които са поучителни за поведението на човека. В тези изследвания има податки, че в тези текстове има думи и изрази с тяхна подредба (синтаксис), които не са могли да бъдат разбрани от преписвачите им. Това е довело до изкривявания, без да се отчита, нарочните промени и спестявания на факти, които били последица от намесата на гръцките духовници. Както е известно, след 1039 г. гръцките духовници няколко века управляват руската църква, тъй като тя е митрополия на Цариградската патриаршия.

В споменатата 1847 г., един от известните руски поети и публицисти, посещавал редица западни столици и библиотеки, в т.ч. и Ватиканската, Степан П. Шевырев, близък с Пушкин, Гогол и други известни руски автори, професор в Императорския Московски университет, извършва пътуване до манастира Кирилло-Белозерский, една от най-известните руски светини на севера, и го описва в книгата си “Поездка в Кирилло-Белозерский монастырь профессор С.П.Шевырев Вакационные дни в 1847 году”. Манастирът е разположен на брега на Сиверското езеро във Вологодска област. Наред с интересните и живописни описания на пътуването и престоя си в манастира, във втората част на книгата, във втората й глава, Шевырев описва и библиотеката на манастира и всички ръкописи, които са съхранявани там. А по това време този манастир е един от най-прочутите в Русия, с изключително богатата си библиотека с древни писмени паметници. Няма да описвам всичко от тази глава, а ще представя само най-важното, свързано с темата на този текст и то с думите на автора, които следват като копие от фототипното издание на тази втора част с шрифта, лексиката и синтаксиса по това време. Текстът, който следва, се отнася за откриването на похвалата на цар Симеон и разсъжденията на С. П. Шевырев по нея.













В следващата 1851 г. от печат излиза и трудът на Княз М.А. Оболенский “Летописецъ Переславля - Суздалский”. В него има редица текстове, с които отново се посочва позоваване на български преводи от презвитер Григорий.



ТЕКСТЪТ ОТ КНЯЗ ОБОЛЕНСКИ В ПЕРЕСЛАВЛЯ СУЗДАЛСКИЙ ЛЕТОПИС ЗА ПРЕЗВИТЕР ГРИГОРИЙ



С.П. Шевырев известно време е работил под ръководството на Оболенски в Тайния държавен архив на Министерството на външните работи на Руската империя. За това прави впечатление, че през 1859 г., когато излиза първият му том на “История русской словесности”, и се коментира руското писмено наследство в IX и X векове, няма и дума, че този Изборник Святослава, който съдържа една трета от всички 784 текста на цар Симеоновия съборник, както са записани в “Архивния списък (копие)”, има български произход и негов съставител и преводач на религиозни, исторически и нравствени текстове е презвитер Григорий, както и че шест-седем века след Х век, тези текстове, от този век, са преписвани многократно, без да има каквито и следи за някакви оригинални текстове от руски автори, с изключение на няколко, чийто брой не превишава пръстите на едната ръка, или каквито и да е преводи от руски преводачи на текстове от класическите езици гръцки и латински и дори от арабски, персийски, сирийски и т.н. от X век и преди него. Известно е, че има раздвижвания в редакцията на някои от тях след 14/15-ти век, но това се дължи на българските книжовници, които след падането на Търново и Видин под османска власт, намират пристан в земите на север от Дунав, както и от сръбски преводи. Така че, до 16-ти век да се търси някаква руска словесност от Х век, без да се отчита делото на презвитер Григорий, занесъл Цар Симеоновия / Григориевия съборник в Киевска Рус, както и дейността на българите за християнизацията на нейното население в годините до 986/8 г. е съвсем несериозно. Ако най-задълбочено се разровите из руската история и потърсите каквато и да е информация за периода от 988 г., която е нарочена за покръстването на русите и 1039 г., която се споменава поради пристигането на първият гръцки митрополит, почти няма да намерите нито ред. Има едно изключение в Хрониката на епископ Титмар Мерзебургски (8-ма книга), от която научаваме, че в Киев през 1018 г. е имало 400 църкви. За сметка на това има друго съобщение, че през 1039 г. гръцкият митрополит е осветил построената през 922 г. Десятинна (Богородична) църква в Киев. Най-характерното за нея е, че тя е построена по модела и размерите на Преславската катедрала, най-голямата църква в българската столица и единствената, която има синтрон, което е присъщо на митрополитска или патриаршеска църква!? От тук възниква един съществен въпрос, който се отнася до достоверността на написаното в руската история за тези години от нея, когато се основава руската държава и се появява нейната писменост, както и доколко е достоверна историческата информация за българите, която произлиза от нейните историци, а и от някои от сегашните!?

В третото събитие става дума за една подобна история, отнасяща се за времето, когато все още е имало православие в литовско-полските земи.

През 1882 г. руският филолог, историк, археограф и педагог Флавиан Добрянски (1848 – 1919 г.) публикува “Описание на църковно-славянските и руски ръкописи на Ръкописното отделение на Вилнюската публична библиотека” в списък от 329 от всичко 588 броя на всички установени в нея ръкописи. От тях 272 са църковно-славянските и други 57, само руски ръкописи. Този списък включва църковно-славянските ръкописи, които са издирени в годините от 1856 до 1882 г. в района на Североизточна Полша, като най-голямата част са създадени в Супрасалската лавра и в манастирите Витебски-Марковски, Жировицки, Вилнюския Света Троица, както и от библиотеката на Семинарията към него, манастири от Волинска губерния и др. Ръкописите са от времената, когато тези обители са православни. В този период основните задължения на монасите били да преписват православните текстове. По времето на попадането на манастира под униатска власт, последната нарежда те да бъдат събрани в чували и техните места на лавиците да се заемат от униатските книги и ръкописи на не руски и църковно-славянски (разбирай старобългарски) език.

Особено значима роля в създаването на тези църковно-славянските ръкописи има Супрасалската лавра – Манастирът “Благовещение Богородично” в град Супрасал в Източна Полша, североизточно до Бялисток, близо до Белорусия. Болшинството от описаните текстове са от библиотеката при тази лавра. От създаването ѝ през 1498 г. до 1557 г., в нея са събрани 200 ръкописа и книги, а до 1645 г. броят им се увеличава на 587. Особено неблагоприятно отношение към църковно-славянските ръкописи настъпва, след като лаврата преминава към униатството и особено след 1830 г., когато те са предоставени под разпореждане за изучаване и описване на частно лице, протоирей-униат професор Бобровски. Последният приживе предприема действия да ги продаде на трето лице, което да ги придобие след кончината му, но това за щастие не се осъществява. В последствие, каквото останава от тях, е предадено на Вилнюската публична библиотека и описано от Добрянски, благодарение на което пък са запазени неоценими текстове за достиженията на българското писмено слово.

В общият обзор на ръкописите, авторът обръща специално внимание, че в много от тях прави впечатление, особено от страна на езика, че са с “носящаго сл7ды Болгарскаго произхожденiя”. В този план, специално само за пример, в един от ръкописите, под името “хронографъ”, описан от Флавиан Добрянски, в Описа на Вилнюската публична библиотека под № 109, се съобщава, че на лист №242 има текст, съобщаващ, че книгата на Вехтия Божи Завет, която следва в състава му до лист № 264, е преведена от гръцки на словенски език (разбирай старобългарски), по поръчението на княз Симеон, сина на Борис, от Григорий презвитер и мних на всички църковници от българските църкви. В предисловието си, Добрянски обръща специално внимание на читателя, че при така сложилите се обстоятелства, не може достоверно да се установи кога, как и кой е написал съответния ръкопис и за това заключенията му, за времето на написване на ръкописа, се основават на не особено точни критерии. Но фактът, че за този текст има известие за съществуването му още от Х-ти век, а Добрянски сочи произход на Хронографа, или копието му, от XVII век, е достатъчно красноречив за ролята на българското писмено слово за духовното израстване на поляците, литовците и русите през тези векове.

Ето фотокопие на част от краткото описание на Хронограф под № 109 и на лист № 242, където специално е отбелязано, че хронографът е написан с два почерка и на хартия от два сорта, като от тях 550 са на хубава хартия и с различен почерк от тези листи от лошата хартия, а и са отделени с бели листи помежду им.











Източници

1 VIA EVRASIA, 2012, 1. Русия в отраженията на историята. В памет на проф. Емил Михайлов; Болгарские книги во владычном дворе архиепископа Геннадия, Людмила Горина

2 “Поездка въ Кирилло-Белозерский монастырь. Вакационные дни профессора С. П. Шевырева в 1847 году ”, Москва, 1850 г. ; “Исследование Похвалы великому князю Святославу и царю Симеону”, А.С. Львов pdf файл на стр. 162 до 197 .

3 “Описание на църковно-славянските и руски ръкописи на Ръкописното отделение на Вилнюската публична библиотека”, Флавиян Добрянски, 1882 г.DjWu файл.

  


Накратко ще Ви бъдат показани и първата известна приписка на Тодор черноризец Доксов, във вид който, не е популяризиран в страната ни, както и няколко копия на листи от превода на част от книгата, съдържаща 450 печатни страници, с изследванията на Княз Оболенски за първоначалния летопис, от който тръгва руската писменост, история и култура. Който желае повече информация, може да прояви интерес, на който бих отговорил с подобаващо внимание или да ги потърси на talasin.blog.bg или на academia.edu/Veselin Trakiyski! Благодаря за вниманието и търпението Ви!


Каталог: Dokladi -> Text -> 2014
2014 -> Черепът в българската обредност праисторически корени светлозар Попов, Варна
Text -> Древната традиция в българските обичаи, празници и бит Павел Серафимов (Амстердам)
Text -> Странджа и древната металургия. Основни етапи в технологичното развитие на европейския Югоизток
Text -> Космогонични измерения на празника Св. Георги Светлозар Рулински, Русе
Text -> Археологическият феномен „Дуранкулашко езеро“ в праисторията на Долния Дунав и Западното Черноморие. Култура Хаманджия в Добруджа
Text -> Керамична плочка (икона) с надпис †bolgar† от крепостта край град виница, македония
Text -> Сабазий и св. Атанас – за един древен ритуал по нашите земи
Text -> Доклад за 2011 година за качеството на повърхностните води
2014 -> Леточислението в „Именника на българските князе”. Боспорски и трако-македонски династии Андрей Киряков, Пловдив
2014 -> За буквите” Петко Атанасов


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница