Българският език
Изтегляне 33.52 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.Особености на жанра на одата
- 6. Непримиримостта на поета към потъпкването на националния идеал и подчертава мисленето за езика като за същностен национален белег а/
- 7. Одата “Българският език” - откроява достойнствата на родното слово – изразителност, музикалност
- 8. Текстът на стихотворението - оборва позицията на хулителите родоотстъпници а/
- 10. Особености на поетическия стил: * анафора, възходяща градация, обръщение
- инверсия
Одата “Българският език” – защита на родното слово
Основен мотив в творчеството на Вазов е мотивът за любовта към родното. Възхвала и защита на всичко свое определят патоса на Вазовите текстове. Но в следосвобожденските творби на поета към възторга и опиянението от “своето” се прибавят болката от потъпкването на националния идеал и гневът от чуждопоклонничеството. 2.Първа публикация на стихотворението „Българският език” – стихотворението е написано през февруари 1883 г. и е публикувано в стихосбирката “Поля и гори” /1884 г./
· Езикът и вярата са фундаментът на науката, предпазил българската народност от асимилация през петте века на чуждо владичество. Затова Вазов им посвещава едни от най-забележителните си творби. На езика – това стихотворение, на вярата – разказа „Една българка”. 4.Особености на жанра на одата – едновременно възхвалява и утвърждава 5. Основни мотиви: - свещеното майчино слово; - връзката на езика с драматичната народна съдба; - хулите на чуждопоклонниците; срамът поради клеветите; - родното и чуждото; - вдъхновението на поета, гражданската мисия на родолюбеца, отговорността пред потомците; - красотата и творческата сила на българската реч, светлината, блясъкът; - бъдещето 6. Непримиримостта на поета към потъпкването на националния идеал и подчертава мисленето за езика като за същностен национален белег а/ Обръщението към езика – усещане за съкровеност на връзката с родното слово и значимостта му, а определението “свещен” недвусмислено изразява почит. Обръщението е типично за стилистиката на одата, а “ти”-формата принципно е натоварена с усещането за преклонение и пиетет; б/ Открояването на връзките между езика и образите на предците и на майката внушава идеята за изначалната свързаност с езика /”език свещен на моите деди”, “език на тая , дето ни роди”/; в/ Акцентирането върху връзката на езика с трагическата участ на българският народ придава на посланията на текста философска дълбочина /”език на мъки, стонове вековни”, “език страдални”/ 7. Одата “Българският език” - откроява достойнствата на родното слово – изразителност, музикалност /”прекрасен”, “звуци сладки”, “гъвкава и звънлива”, “руйни тонове”, “размах и изразитост жива”/ 8. Текстът на стихотворението - оборва позицията на хулителите родоотстъпници а/ реторичните въпроси съдържат нетърпимостта на лирическия говорител към обидите, опетняващи родния език, и презрението му към тези, които нямат сетива за достойнствата и красотата на българското слово; б/ квалификациите “хули гадки”, “думи кални”, “ругателство ужасно, модно”, “низка клевета” свидетелстват за Вазовото отношение към отказа от родния език. Липсата на уважение и почит към родното слово са равносилни на предателство и на бездуховност 9. Стихотворението заявява Вазовото разбиране за мисията на поета – да представи прелестите на езика чрез собствените си текстове и да реабилитира позицията на словото в духовното пространство на нацията: - трагичната участ на словото се мисли като източник на вдъхновение; - поетът е посредник между поколенията; - поетическото слово е способно най-добре да изяви възможностите на езика; - най-убедителният аргумент за несъстоятелността на нападките към родния език е красотата на родното слово 10. Особености на поетическия стил: * анафора, възходяща градация, обръщение: Език свещен на моите деди, език на мъки, стонове вековни /…/ * инверсия: “Език прекрасен”, “речта ти гъвкава, звънлива”, “изразитост жива” ; * градирани реторични въпроси: Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? * символни образи, внушаващи представата за антитезата между грубите хули и истинската красота на българския език: “думи кални”, “калта” – “чистий блясък”; * многообразието на различни по цел на изказване синтактични конструкции като доказателство за богатството на родното слово – съобщителни, въпросителни и възклицателни изречения; синтактичен паралелизъм, градирани еднородни части; включване на синоними и антоними, изявителни и преизказни глаголни форми: “ругателство ужасно, модно” – “какъв разкош, какъв размах; “песен” – “груб брътвеж”; “Не си можал да въплътиш във теб / създаньята на творческата мисъл /…/.” Каталог: bel bel -> Съдържание bel -> Имена клас проверител общо точки преслава Валентинова Стоянов б 73 73 73 bel -> Конспекти за изпити за самостоятелна форма на обучение X клас български език и литература зп bel -> Ренесанс Етапи bel -> Сборник нов e ли "Декамерон" Мигел де Сервантес Сааведра bel -> Отдел “Методичен” bel -> Въпрос №1 Цел и съдържание на курса Изтегляне 33.52 Kb. Сподели с приятели:
|