Българският музикален фолклор в обучението по музика в детската градина

Съществуват много и различни възгледи за личността. С това понятие се обозначава една от основните категории в психологията. Личността накратко може да се определи като съзнателен субект на дадена социална дейност, заемащ определено място в системата на обществените отношения.

Предучилищната възраст обхваща четири години от живота на детето; по – точно възраст, в която детето посещава детска градина. Там детето се учи – организирано или неорганизирано. Дейността обаче не е във водещи позиции, повече е подчинена на играта. Играейки, детето усвоява света в действена форма, моделира съществуващите социални отношения. В игровата дейност се формират психичните процеси – памет, воля, въображение, мислене, възприятие. Това обяснява многообразието на игри и игрови подходи в детската градина.

Съществена обща особеност на децата в тази възрастова група е типа общуване – със децата от групата, с приятели, с роднини, родители. Общуването в сравнение с по – ранна възраст, става по – богато и разнообразно. Тази възраст е време на интензивно психично развитие на детето. Най – общо преобладава нагледно – образното мислене. Мисленето се явява основен стълб на цялата познавателна дейност на човека. То е неотделимо от речта;

Според Люблинска общите особености на мисленето у децата са:

• 
  Практическо мислене – децата от тази възраст оперират не с обобщени образи, а с конкретни смътни представи за единични предмети, с които познатата дума е свързана с техния опит: все още не умеят да се абстрахират от такива конкретни образи и да отделят идеята отразена в тях.
  
• 
  Словесно ( логическо ) мислене – разкрива се преди всичко при протичане на мисловният процес. Нагледно – образното и словесно – логическото мислене взаимно се допълват.
  
• 
  Овладяване на понятията – те са значителна част от знанията които ползва всеки човек.
  

Творбите на детския фолклор имат конкретно предназначение – да служат за забава и същевременно за възпитание на децата. Затова, въпреки че те могат да бъдат рязко различни помежду си както по своята функционална роля, така и по художественото си своеобразие, те се обединяват от общността на педагогическата си насоченост, от непосредствената си близост до духовните потребности на децата и от художествената простота на своята форма. Важен белег на детския фолклор са различията, обусловени от психическите особености на отделните детски възрасти, за които се предназначават неговите творби. Тематиката и идейно – образното съдържание на народно поетическото творчество за деца се усложняват постепенно успоредно с разширяването на духовния кръгозор и с обогатяването на жизнения опит на растящото дете. Затова повечето от фолклорните творби за деца съдържат подчертан игров елемент или са пряко свързани с игрите.

Ритъмът на играта определя такта и ритмичната схема на песента която съпровожда игровото действие. Детските песнички се отличават с подвижна композиция и динамична смяна на действията. Голяма част от тях се произнасят речитативно; по този начин децата откриват връзката на музиката със словото.

В българския музикален фолклор, и по-конкретно в българския детски фолклор се очертават няколко групи творби с оглед на съдържанието, възрастовото си предназначение, функциите и формата:

1. Приспивни песни

2. Залъгалки

3. Детски песни и наричания за природата. Броилки

4. Песнички при детски игри, занимания

5. Детски празнично – обредни песни и наричания.

1. Приспивните песни са фолклорни творби: изразяват топлите чувства на майката към детето.

Тъй като те са предназначени за най – ранна детска възраст, поуките и възпитателните тенденции в тях се откриват лесно. Освен романтичния образ на Сънчо по необикновен начин се пресъздава и предметният свят („Нани ми, нани детенце, нани ми, нани пиленце…”)

• 
  Ние идеме, дружка просиме! Ой Ладо, Ладо, момиче младо! …”
  
  
  

„ Сурва, сурва, година, весела година!

Съществена особеност на музикалния фолклор, е подчертаната употреба на обръщения, повторения, умалителни имена. Чрез обръщенията децата влизат в непосредствена емоционална близост с природата. Повторенията способстват да се съсредоточи неустойчивото внимание на детето към художествено значимите качества на предметите, а умалителните създават мащабност на художественото изображение, която го прави максимално достъпно и разбираемо.

Периодът на предучилищната възраст е период, който предоставя най – благоприятни условия за целенасочено музикално формиране на децата, върху основите на идейно – образното, метроритмическо и мелодично богатство, което събрано в автентичен песенен фолклор. Песните, които се използват в музикалното възпитание на 5 – 6 годишните деца са селекционирани прецизно като текст и мелодия и са съобразени с психофизиологическите възможности на децата от тази възрастова група.

В песните за изкуството и труда например се налага като централен образът на българската девойка. Традиционните епитети ( белолика, пременена, натъкмена ), изграждат осезаемия портрет на девойката (момата):

„… На глава й треперушка, кой я види, все си трепне…”

Естетическа оценка съдържат дори имената, с които я назовава певецът – „ Малка мома, Маринчица…”

Именно от свързването на природата и народното изкуство, идва романтиката в образа на българката.

Повечето от песните в тоя стил са хороводни, в подходящото за децата умерено темпо. Преобладаващ е двувременният метрум.

По отношение на ладовия си строеж песните в годишното разпределение за трета възрастова група, се отличават с ладово разнообразие – най- вече дорийски, фригийски и еолийски звукореди с различен амбитус – трихорди, тетрахорди, пентахорди.

Със своята доброжелателност и емоционална отзивчивост детето в детската градина , или детето от предучилищна възраст благоприятно възприема фолклорната етическа и естетическа система . Нейните ярки образи „малка мома”, „добър юнак”, „вито хоро”, „меден кавал”, носят чистота и сила с която приобщават децата към нравствеността на народа.

Нравственото формиране на 5 - 6 годишните деца се активизира, ако във възпитателния процес се увеличи относителния дял на автентичните народни песни като един от основните елементи на народните празници. Насочваме се към ония народни празници и обичаи, които отговарят на възрастово – психологическите особености и на естетическите потребности на 5 – 6 годишните деца. Това са:

• 
  отбелязване на коледния (новогодишния) празник с обичаите коледуване и сурвакане
  
• 
  посрещането на пролетта и свързаните с нея първомартенска обредност и обичая лазаруване
  

Оказва се, че малък процент от децата в трета възрастова група знаят по една или две народни песни, а останалите трудно си припомнят подобни мелодии. Проучената литература доказва, че проблемът за използуване възпитателните възможности на фолклора е актуален, наложително е ръководенето на нерегламентираните от програмата форми, в които може да се работи за изграждане на фолклорна култура.

В случая задачите, които стоят пред педагога и музикалния ръководител са:

• 
  да се избере подходящ музикален материал съобразен като текст, мелодия и тонов обем с възрастовите особености и максимално разнообразие на равноделни и неравноделни размери;
  
• 
  да се регламентират методи и похвати с автентичния песенен фолклор;
  
• 
  да се разкрива идейното съдържание в традиционните форми на народната празнична култура;
  

Песните от пролетния цикъл са типично детски по отношение на текста и музиката. В повечето случаи те са хороводни в 2/4. Идейно – образното им съдържание, връзката им с народната култура и приложението им във фолклорния празник благоприятстват нравственото формиране на децата. Чрез усвояването на песните се създава музикално – слухова нагласа към тембровата фоничност, ладовото и метроритмичното разнообразие и песенния фолклор. Полагат се основите за развитие на музикалните способности (ладов и метроритмичен усет).

Чрез игровите форми се затвърждава умението на децата за разграничаване на високи и ниски тонове като предпоставка за осъзнаване посоката на звуковисочинното движение на мелодията. В музикалната ситуация е добре да се включва художествено – творческото изпълнение на песен, при което педагогът насочва децата към някои символични жестове. Песните са разнообразни, ако има солово изпълнение, със свирене на детски музикални инструменти (дейност, която дава широки възможности за творческа изява). При 5 – 6 годишните деца се забелязва готовност за съчиняване на интересни и разнообразни мелодии. Развиват се и импровизаторските умения на децата. Работата с автентичния фолклор изгражда у децата система от музикални знания, умения и навици. Децата съпреживяват обичаите коледуване, сурвакане, лазаруване. Те ги осмислят не само от емоционалната, но и от нравствено - естетическата им функция.

Създаването на интерес, стремеж и обич към народната песен изисква прилагането на методи и похвати, съобразени със спецификата на песенния материал и възприемателните възможности на децата Изграждането на система от фолклорни празници в детската градина ги приобщава към народните традиции и благоприятства нравственото формиране на детската личност. Да се обобщи, че в провеждането на празници и обичаи в подготвителната група особено важно място заемат езикът (литературата) и музиката. литературата и музиката като изкуства заемат особено важно място в празниците и обредите

Българският фолклор се отличава с голямо песенно богатство и с развита система от песенни жанрове. Фолклорните жанрове са историческа категория – те възникват и се развиват по различно време в тясна зависимост от историческото развитие на народа, техен носител, чиято историческа съдба отразяват.

В най – общи черти песните от историко- героичната група са юнашки, хайдушки и исторически – те са поместени във фолклорните сборници преди Освобождението. Наред с тях обаче през същата епоха са в разцвет обредните и битово социалните песни.

Битовите песни се състоят от няколко подгрупи: любовни, семейни, трудови. Семейните песни са почти така многобройни, както и любовните.

Разглеждайки песенния фолклор през периода около средата на ХІХв. се отбелязват две явления така характерни за него – взаимоотношенията на песенния фолклор и народното песенно творчество с българската литература / новата българска литература / и ролята на книгата в неговия живот. Българският музикален фолклор с разнообразните си жанрове, огромно сюжетно богатство и високи художествени качества представя ценно наследство от дълго културно развитие; то има важна естетическа и възпитателна функция в съвременната ни национална култура.

Българското народно поетическо творчество според П. Динеков в жанрово отношение се разпределя на няколко основни групи:

• 
  народни песни / народна поезия /
  
• 
  народна проза / приказки, анекдоти, легенди /
  
• 
  народни пословици и поговорки
  
• 
  гатанки
  
• 
  наричания / гадания, благословии /
  
• 
  детски фолклор
  

Класификацията с която ще си послужим при разглеждане на видовете народни песни е използвана от П. Динеков; според него тя има следния вид:

• 
  Обредни песни / свързани с календарни обреди/
  
• 
  Митични песни / отразяващи християнски религиозни представи /
  
• 
  Юнашки песни
  
• 
  Исторически песни
  
• 
  Битови песни
  
• 
  Детски песни и залъгалки
  

С народните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор; песни, наричания, пословици. В идейно, тематично и художествено отношение най – високо място заемат обредните песни, отразяващи отношението на човека към света, природата и собствения му живот.

• 
  Коледни песни – свързани с празника Коледа, известен у всички славянски народи. Главна цел на коледните обичаи е била чрез обредни действия да предпазят стопаните от зло, да подобрят поминъка, да донесат радост и щастие. Широко разпространено е „коледуването” – на Бъдни вечер обикалят коледари по къщите и пеят за здраве. Коледуването е свързано със коледни песни; то е имало твърде разнообразни форми в различните краища на страната. Коледните песни, свързани с началото на новата астрономическа година изразяват главно пожелания за плодородие, богатство, добруване. Друг вид песни са лазарските. Те заемат важно място сред обредните лирически песни и се пеят при обичая лазаруване. Според П. Динеков произходът им е много стар, макар че по – късно са отнесени към Лазаровото възкресение. В лазарските обичаи се откриват следите на предхристиянски пролетен празник, свързан с настъпването на пролетта и възкръсването на природата за нов живот. За разлика от обичая „коледуване” в който участват изключително момци, това е празник на девойките които „лазаруват”. Връзката му с християнския с светец Лазар е външна; в народния празник няма никакви религиозни елементи, освен постоянното обръщение към Лазар, и названията „лазаруване” и „лазарка”. С лазарските песни и припевки е свързан и празникът „буенец” или буйно несключено хоро, което се играе от Сирни заговезни до Лазаровата събота. В лазарските песни се възпява най – вече малкото дете – символ и носител на новия живот.
  
• 
  Великденски песни и обичаи. Изключително повлияни от християнската църква; те са посветени на един от най – големите християнски празници. Пеят се при приготвяне на обредни хлябове, боядисване на яйца, при играенето на великденските хора. С великденските обичаи са свързани и песни за младостта и любовта. Те предхождат Гергьовските песни: тяхна основна тема е земеделието и скотовъдството, с тях са свързани и многобройните гергьовденски обичаи: по нивите се е изнасяло слама от Бъдни вечер за да не ги бие град, или преди слънце се берат цветя и билки, с които се окичва първото агне и първата обягнила се овца. Брането на цветя и виенето на венци е важен момент в празника. Песните са свързани с образи, мисли, чувства, настроения на младите хора за обич и щастие, а на стопаните – за берекет.
  
• 
  Песните за дъжд изразяват една от формите за борба срещу природните бедствия. Песента е съвършено проста по композиция, изградена е върху изреждането и повторението; идейният й замисъл е ясен: изказва се пожелание за плодородие, намиращо се в пълна зависимост от дъжда. Обредът и песента имат еднакво предназначение – магическо въздействие върху природата.
  
• 
  Митични песни. Фолклорът дава богат материал за възстановяване на старата славянска религия. В това отношение митичните песни наред с обредните показват как се раждат поетически въплъщения и образи запленяващи въображението на човека. Старите митове и представи са намерили място в песни и приказки. Някои от образите на самодиви и змейове са преминали в творчеството на писатели като Ботев и Пенчо Славейков. Славяните, според историческите извори, са се покланяли на божества като реки, нимфи и други божества. За този култ се съди от данните на фолклора, исторически свидетелства и преживелици, които откриваме в народните вярвания и суеверия.
  
• 
  Юнашките песни по своята същност са песни за исторически събития и исторически личности. Юнашките песни в българския фолклор отразяват различни моменти от историческото развитие на народа. Според П. Динеков при техния анализ се откриват няколко основни момента: величавост и монументалност на изображението, хиперболизация на образите, твърде тясна връзка с митическите представи, голямо участие на фантастичното и чудесното, обединяване на сходни исторически явления и обобщения, които се превръщат в символи на народната съдба. Има устойчивост на композиционните похвати и поетически средства, широко епическо разгръщане на композицията, при което играят голяма роля описанието, повторението, забавянето на развръзката. В юнашките песни художествената измислица заема голямо място; само чрез внимателен анализ може да се открие историческата основа на песните. Те не са лишени от своеобразна историческа достоверност, което се проявява в насоката на изображение, в основната оценка на историческите моменти, в идеята на песента и в общата идейно – художествена насоченост. Ако вземем като пример песента „Крали Марко освобождава три синджира роби”, ще се убедим че историческата достоверност не може да се опре нито върху хронологията, нито върху мястото на действието (в различните варианти то е различно), нито върху правдивостта на детайлите. Но образът на Крали Марко се превръща в обобщение и символ на борбата срещу турското потисничество.
  
• 
  Хайдушките песни, въпреки известната близост с юнашките песни в похватите за изграждане на образите за типизация представят нещо твърде ново, представено в идейно отношение. Те отразяват нов, по – късен етап от развитието на народното съзнание. Те стоят по – близо до историческата действителност, използват художествени средства, които повече ги приближават до реализма. В тях както и в историческите песни се явява освен епическия, и лирическия елемент: песните са по – кратки по обем, композицията им е чужда на дългите описания и повторения. При юнашките песни се създава впечатление, че се касае до пресъздаване на събития и герои от по – далечно временно разстояние; някои историци смятат, че юнашките песни пресъздават миналото.
  

• 
  Исторически песни. В сравнение с юнашките, историческите песни в българския фолклор се отличават с по – голяма историческа конкретност и точност, с по – голям реализъм в изображението, но същевременно тяхното съдържание не се покрива напълно с историческите събития. Те представят история на народа, но така както народът я вижда и разбира.
  

• 
  песни, отразяващи турското насилие и народните бедствия и страдания през епохата на робството ХІV – ХVІІІ в.
  
• 
  песни за национално – освободителните движения през ХІХ в.
  
• 
  късни исторически песни от края на ХІХ и началото на ХХ в.
  

Празниците за децата имат многовековна традиция у нас. Те са изключително разнообразни по тематика и обхващат целогодишния цикъл – Коледуване, Нова година, Сирница, Баба Марта, Първа пролет, Благовец, Лазаруване, Великден, Гергьовден, Димитровден и други.

Нашият народ е вложил в ритуали за децата тематики, които ги възпитават във висока нравственост и трудолюбие.

Неизбежно е заключението, че фолклорните празници, обреди и обичаи възпитават децата в родолюбие, изразено в преклонението към творческия гений на народа. Чрез тях детето навлиза в света на художествени образи, усвоява нравствени добродетели.