Българско черноморско крайбрежие

Изобилието от фитопланктон до 25-30 м дълбочина обуславя значителното съдържание на кислород в черноморските води. На 50 м надолу бързо намаля кислорода. Дълбочина под 150 м то изчезва и има наличие на сероводорот. Повърхността на черноморските води има зеленикаво-синкав цвят. Преобладаващия зеленикав цвят се определя от фитопланктона.

Черно море е богато на разнообразен растителен и животински свят. Има около 600 вида растения и около 1500 вида животински вида. Организмовия свят е съсредоточен във горния пласт на морето. Обикновено през пролетта рибата навлиза в Черно море и заема северните му части. Обратно през есента поради настъпването на студовете, рибата се завръща на юг към Мраморно, Егейско и Средиземно море.

Най-често срещаните са сафрид, скумрия, паламуд, калкан, кефал, щука, сом, шаран. Делфинът също обитава Черно море. Срещат се и малък брой тюлени. У нас той се среща на Маслен нос и нос Калиакра.

Може да разделим Черноморието на три области: северно, средно и южно крайбрежие.

Северно черноморие – обхваща източната периферия, Добруджа, Франгелското и Авренското плато. Има 3 защитени природни обекта със статут на резервати – Калиакра, Балтата и Камчия.

Средно черноморие – долината на река Камчия, Камчийска, Еминска и Айтоска планина.

Южно крайбрежие - с най-широк обхват – Бургаска низина и хълмистите страндженски разклонение. Защитени природни обекти в областта със статут на резерват са: Атанасовското езеро, Пясъчна лилия, Водните лилии, Змийският остров, Морски пелин и Аркутино. В Атанасовското езеро гнездят над 20 000 птици.

Плажните ивици по Черноморието. Дължината на нашето Черномоери е 368 км. 34% от тях са плажове. Площта им е 9.2 млн кв. м. По големина могат да се групират в 3 групи – големи плажове (от 100 до 300 хил кв. м) – Дуранкулашки, Златни пясъци и др. Средно големи плажове ( от 50 до 100 хил кв м) – Шабленския, Св Константин и Елена, Аспаруховски, Бургаски, Ахтопол и др. Малки плажове (от 10 до 50 хил кв м) – плажовете по Южното Черноморие.

Свлачищата имат отрицателно влияние. 13% от общата дължина на Черноморието. Странджанското Черноморие няма свлачища. Курортите Русалка, Балчик, Зл пясъци, Св Константин и Елена и Албена са построени върху свлачища. Климатът създава предпоставки за продължителност на летния сезон около 4-5 месеца в северното и около 5 месеца в южното Черноморие.

Водните ресурси са благоприятен фактор за развитието на туризма. Проблем възниква само при осигуряването на питейната вода. Голям резерв има от лечебна кал намираща се в Балчишката и Шабленската тузла, Варненското езеро, Поморие и др. Интересни са лонгозите по Камчия, Велека, Ропотамо, Резовска река.

По отношение на туристическите ресурси: най-благоприятни райони са северното крайбрежие на Бургаския залив, Созопол, Камчия, района от Варна до Балчик. Благоприятни райони са: най-северните части до нос Калиакра, от Варна до Камчия, Старопланинското черноморско крайбрежие, Равда, Ахелой, Приморско. По-малко благоприятни райони – Каварна-Балчик, около Варна, части от Бургаския залив и южното черноморие.

Всички територии са подходящи за рекреативен туризъм. Българското черноморие е богато на архитектурно-исторически паметници от всички исторически епохи – Варна, Балчик, Несебър, Созопол, Поморие. Единствения все още действащ манастир по Черноморието е в Поморие – Св Георги.

Балнолечение може да се развива в районите: Дуранкулак, Шабленска тузла, Балчик, Зл пясъци, Варна, Поморие и др.

Конгресен туризъм: Варна, Албена и Зл пясъци.

На българското Ченоморие могат да се практикуват следните видове туризъм: морски, рекреативен, балнео-лечебен, калолечебен, климатолечебен, водни спортове, маршрутно-познавателен, конгресен.