Българско дружество за защита на птиците



страница2/2
Дата23.08.2016
Размер436.3 Kb.
#7157
1   2
Partimadar”, 6-7, 44-49.

PETKOV, N. 1998. Studies on the Ferruginous Duck in Bulgaria. TWSG News 11, 14-19.

PETKOV, N. 2000. BSPB Ferruginous Duck monitoring in Bulgaria'98. “Project Ibis”, 142: 174-175.

PETKOV, N. 2000. Population trends of breeding Ferruginous Duck in Bulgaria. “TWSG News”, 12: 44-48.

PETKOV, N. 2003. Trends in the Bulgarian Ferruginous Duck Breeding Population, 1997-2002. TWSG News 14: 27-31.

PETKOV, N. 2003. Ferruginous Duck Habitat Characteristics and Daily Activity Rhythm in Bulgaria. In: Petkov, N., Hughes, B., Gallo-Orti, U (eds.) Ferruginous Duck: From Research to Conservation, Conservation Series N 6, BirdLife International, BSPB, Sofia, 122-129.

PETKOV, N. 2004. Ferruginous Duck Aythya nyroca breeding population development and habitat selection at Durankulak Lake, Bulgaria. “Acrocephalus” 24, 118: 87-96.

PETKOV, N., D. Mittev, 2001. Ferruginous Duck population at Durankulak Lake comlex, Bulgaria, in the period 1995-2001. “TWSG News” 13: 49-55.

PETKOV N. I.J. ØIEN, T. AARVAK 1999 Occurrence of Lesser White-fronted Goose in north-east Bulgaria in February 1998. In: Tolvanen P., I.J. ØIEN, K. Roukolainen (ed.), Fenoscandian Lesser White-fronted Goose conservation project annual report 1998. WWF Finland Report No.10. NOF Raportserie Report No. 1-1999. Helsinki-Klebu. 9-11.

ROBINSON, J. 2003. A global overview of the ecology of the Ferruginous Duck. In: Petkov, N., Hughes, B., Gallo-Orti, U (eds.) Ferruginous Duck: From Research to Conservation, Conservation Series N 6, BirdLife International, BSPB, Sofia, 114-121.



ROBINSON, J.A., HUDGES, B. (Compilers). 2006. International Single Species Action Plan for the Conservation of the Ferroginous Duck Aythya nyroca. CMS Technical Series No.12, AEWA Technical Series No.7, Bonn, Germany, 51p.

Rose, P.M. and Scott, D. A. 1994 Waterfowl population estimates .IWRB Publication 29, Slimbridge, IWRB , 129 p.

Rose, P.M. and Scott, D. A. 1997 Waterfowl population estimates . Second edition . Wageningen, TZONEV, R, DIMITROV, M., ROUSSAKOVA, V. 2005. Dune vegetation along Bulgarian Black Sea coast. Hacquetia, 4 (1) 7-32

SAKL, L., L. Bozic, B. Stumberger. 2003. Baillon’s Cracke Porzana pusilla on the lower Neretva river: notes on a possible breeding location in southern Dalmatia. Acrocephalus 24(116): 21-27.

SCHNEIDER-JACOBY, M. 2003. Lack of Ferruginous Duck Protection in Croatia: A Reason for the Decline in Central Europe. In: Petkov, N., Hughes, B., Gallo-Orti, U (eds.) Ferruginous Duck: From Research to Conservation, Conservation Series N 6, BirdLife International, BSPB, Sofia, 44-53.

SZABO, J., A. SANDOR, 2003. The Status of Ferruginous Duck in Romania. In: Petkov, N., Hughes, B., Gallo-Orti, U (eds.) Ferruginous Duck: From Research to Conservation, Conservation Series N 6, BirdLife International, BSPB, Sofia, 36-39.



Tucker, G. M. and Evans, M. I., eds. (1997) Habitats for birds in Europe: a conservation strategy for the wider environment. Conservation series No. 6. Cambridge, UK: BirdLife International

WIELOCH, M. 2003. The Status of the Ferruginous Duck in Poland. In: Petkov, N., Hughes, B., Gallo-Orti, U (eds.) Ferruginous Duck: From Research to Conservation, Conservation Series N 6, BirdLife International, BSPB, Sofia, 28-31.



Walczky, Z. 2000. Important Bird Areas of European Union Importance: explanation of the EU Criteria applied in IBA 2000. - In: European IBA Workshop. 29 March - 2 April 2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLife International, 12-16.

Приложение 2

Описание на осъществени, предложени или други одобрени планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които могат да имат неблагоприятни интерактивни или кумулативни въздействия в Защитена зона Дуранкулашко езеро към началото на февруари 2009 г.
На територията на община Шабла съществуват 3 къмпинга – “Космос”, “Карвуна” и “Добруджа”, които заемат обща площ 47,7 ха. Къмпингите “Космос” и “Карвуна” се намират съответно до севернита и южната граница на защитена зона “Дуранкулашко езеро”, а къмпинг “Добруджа” се попада в защитена зона “Шабленски езерен комплекс”. Капацитетът им да поемат туристи е показан на таблица 1. Максималният брой туристи, които къмпингите поемат е 4319 легла. Този брой туристи се нуждае от 34552 кв.м. (34,55 ха) плажна ивица, като това е над 30% от плажната ивица в границите на общината. До днес къмпингите концентрират потока от туристи в три отделни места, пространствено отдалечени едно от друго.
Таблица 1 Съществуващи туристически обекти на територията на община Шабла:

Къминг

Леглова база

Защитена зона

Космос

1024

Дуранкулашко езеро

Крапец

1564

Дуранкулашко езеро

Добруджа

1693

Шабленски езерен комплекс

В района непосредствено около Дуранкулашкото езеро и в границите на предложената защитена зона до този момент са 246 инвестиционни предложения, свързани с изграждане на ваканционни селища хотелски комплекси или спортни съоръжения. В границите на защитената зон апопадат 80 инвестиционни предложения, които заемат обща площ около 427 ха. Това представлява около 22% от сухоземната територия на защитента зона (без езерната акватория и крайбрежните морски води).По голямата част от тези инвестиционни предложения са свързани с изграждане на курортни и ваканционни селища. 18 инвестиционни проекта с площ около 32 хектара са разположени до границата на защитената зона, а 61 проекта с обща площ 168 ха – не могат точно да бъдат локализирани, но е възможно да попадат в защитената зона. Не е известен планираният им капацитет да поемат туристи. Съдейки по наличната информация за част от планираните проекти, то може да се очаква, че реализирането им ще е свързано с увеличаване на туристите в района с още близо 7000 души. Общата площ плажна ивица, която е необходима да обслужва целият туристопоток, в границите на Дуранкулашкото езеро е близо 100 ха и надвишава площта на съществуващата плажна ивица.



Около 165 ха земи от южната страна на Дуранкулашкото езеро, основно пасища и мочурища се планира да бъдат превърнати в голф игрища, които по време на експлоатацията им ще бъдат усилено напоявани и третирани с химикали.

Приложение 3

Елементи на инвестиционните предложения, свързани със застрояване, които самостоятелно или в комбинация с други ППП/ИП могат да окажат въздействие върху защитената зона Дуранкулашко езеро


  1. Връзка между елементите на предвиденото строителство и експлоатация на сгради за жилищни и курортни нужди, възникващите от тях въздействия с потенциално отражение върху местообитанията и видовете, както и оценка на възможността тези въздействия да бъдат оценени на този етап на планиране и необходимостта от условия за следващите етапи на планиране




Елемент на проекта за курортна зона

Потенциални въздействия

Строителство на сгради на курортния комплекс

  • пряко унищожаване или увреждане на местообитания,

  • смъртност на индивиди (унищожаване по време на строителство на популациите на типични видове за местообитанието);

  • увреждане на ландшафта, увреждане на възможностите за устойчиво природосъобразно развитие на защитените зони (природосъобразен туризъм, земеделски земи);

  • прогонване на животни заради засилено човешко присъствие

  • замърсяване със строителни и твърди битови отпадъци

Съпътстващи инженерни съоръжения – огради, противоерозионни съоръжения, укрепващи брега съоръжения

  • пряко унищожаване на местообитания

  • преграда за периодични, сезонни или многогодишни миграции на животни и фрагментация на местообитания

  • увреждане качеството на съседните местообитания,

  • увреждане на ландшафта, увреждане на възможностите за устойчиво природосъобразно развитие на защитените зони (природосъобразен туризъм, земеделски земи)

Временни строителни площадки и съоръжения, строителни дейности

  • пряко унищожаване на местообитания

  • смъртност на животни (унищожаване по време на строителство)

  • шумово замърсяване (безпокойство и прогонване на животни)

  • въздушно замърсяване (повлияване на растителните видове и растителните съобщества – физиологични и биохимични реакции на замърсяването на ниво организъм, промяна във видовият състав на ниво растителни съобщества или групировки)

  • повишена опасност от пожари (изхвърляне на фасове и др.)

  • опасност от инциденти замърсявания

  • прогонване на животни заради засилено човешко присъствие

Увеличен антропогенен натиск при експлоатацията на курорта

  • Унищожаване на структура на местообитанието вследствие утъпкване, плажуване и др.

  • шумово замърсяване (безпокойство и прогонване на животни)

  • светлинно замърсяване вследствие осветителните съоръжения

  • смъртност на птици (стъпкване на гнезда и яйца на наземно гнездящи птици, косвено - засилена ловна преса)

  • повишена опасност от пожари (изхвърляне на фасове и др.)

  • опасност от инцидентни замърсявания при аварии в инфрасттруктурата

  • увреждане на възможностите за устойчиво природосъобразно развитие на защитените зони

  • прогонване на животни заради засилено човешко присъствие

  • нарушаване на водния баланс на езерата в следствие повишено водочерпене

  • замърсяване на водите и терените с отпадни води и отпадъци, генерирани от курорта

Депониране на излишни материали в резултат от строителството

  • пряко унищожаване на местообитания

Озеленителни и рекултивационни дейности

  • нахлуване на агресивни видове, увреждане природните местообитания (видов състав)

Поддържане на зелени площи чрез поливане, наторяване

  • опастност от промяна на водния режим и акумулация на биогени




  1. Вероятни въздействия върху птиците

По-долу са представени въздействията, които се очаква да има върху птиците реализирането на инвестиционните намерения, свързани със застрояване.


    1. Преки въздействия

Унищожаване на местообитания

Строителството на жилищни комплекси и ваканционни селища ще доведе до пряко, постоянно и необратимо разрушаване на местообитанията на птиците на мястото на строителните полигони от местообитанията в защитената зона. Общо планираните, одобрени или в процедура на одобряване проекти към началото на февруари 2009 г., допринасят до унищожаването на над 10% от местообитанията означени в КВС с начин на трайно ползване «обработвами земеделски земи» и «пустеещи земеделски земи» в защитената зона.

По време на функционирането на новата урбанизирана територия, в следствие на увеличения антропогенен натиск, се очаква разрушаване и на местообитания извън строителните полигони, както утъпкване на съседни земеделски земи, така и утъпкване на дюните, прочистването им от растителност с цел усвояване на по-голяма площ от плажната ивица за плажуване; почистване на плажната ивица от мидени черупки3 и др.; поставянето на чадъри и други съоръжения.

Този тип въздействие има изразен кумулативен ефект от породен от съществуващите 3 къмпинга в района и строителството на подобни курортни комплекси, индивидуални хотели и др. в близост до морския бряг и бреговете на влажните зони.


Фрагментация на местообитания

Застрояването на част от местообитанията на птиците с мащабите на инвестиционните предложения, е фактор за действителна им фрагментация. Прекъсват се връзките между отделните подходящи гнездови биотопи на наземно гнездящите птици. Малките на тези видове се наричат гнездобегълци, тъй като не остават в гнездото след като се излюпят. Те все още не могат да летят и се придвижват само ходейки по земята. За тях застроените площи, макар и със зеленина между тях, представляват непреодолима преграда, тъй като не предоставят същите условия, както естествените им местообитания. От друга страна застрояването на територии на места, където птиците се хранят води до разпокъсване на хранителните им местообитания. Това в най силна степен важи за местата за хранене на гъските и ловните територии на грабливите птици. Разпокъсването на тези територии на по-малки части може да доведе дори до невъзможността на птиците да ги ползват.

Това въздействие е дългосрочно и постоянно и има изразен кумулативен ефект със други инвестиционни предложения, свързани със застрояване на площи между езерата и морето.
Смъртност на индивиди

В следствие урбанизирането натериториите в защитената зона смъртност на птиците може да възникне при непреднамерено разрушаване на гнезда с люпила на наземно гнездящи птици (при стъпкване) или пръскане с инсектициди против комари (води до отравяне на насекомоядни птици). Тези въздействия се наблюдават там където туристите прекарват свободното си време – в близките околности, до брега на езерото и основно на плажната ивица и дюните. Увеличаване на смъртността на ловните видове и на погрешно отстреляните защитени видове се очаква да има от увеличаване на ловната преса в района, поради увеличаване на капацитета за приемане на туристи - ловци през зимата.

Унищожаването на люпила на наземно гнездящи птици е въздействие, степента на което зависи от антропогенния натиск - колкото е по-голямо количеството хора, толкова рискът и реалното въздействие са по-големи, поради което има силно изразен кумулативен ефект заедно с други инвестиционни предложения в района. Този риск не може да бъде избегнат с предварително маркиране на гнезда, поради факта, че видовете не използват едни и същи гнезда всяка година. Пръскането с препарати е неселективен метод за борба с насекомите, който не зависи от броя на посетителите, но в замяна на това действа върху много голям брой насекомоядни птици.
Прогонване на птици заради засилено човешко присъствие

Крайбрежната плажна ивица при Дуранкулашкото езеро, досега не е била подлагана на засилен антропогенен натиск, поради което са едни от малкото места, където са се запазили гнездящи по пясъците и дюните птици. Само в резултат на известните в района планирани проекти концентрацията на хора в крайбрежните части ще се увеличи близо 2,5 пъти. Това присъствие ще доведе до директно прогонване на птиците от местообитанията им – плажната ивица, крайбрежните части на Дуранкулашкото езеро. Подобен ефект се наблюдава и върху гнездящите в тръстиките по периферията на езерото видове птици, особено в местата където се предвижда ново строителство в близост до езерото. По време на миграция и през зимата подобно въздействие ще има върху хранещите се в крайбрежните части на морето и в периферните части на езерата птици.

Това въздействие е периодично, дългосрочно и има изразен кумулативен ефект.



    1. Косвени въздействия


Влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване)

Безпокойството, причинено от присъствието и дейностите на хората в района на инвестиционните предложения е най-значимото въздействие върху птиците след прякото унищожаване на местообитанията и нарушаването на водния баланс на езерата. Безпокойството се причинява от т.нар. шумово замърсяване – разговорите на хората в близост до гнездовище или места за почивка (особено важи за плажната ивица, дюните, горските местообитания, периферните части на езерата), шумът от движението на автомобили, шумът от озвучаване на заведенията и атракционите, шумът от електродвигатели на различни съоръжения за спорт и рекреация, включително парашути, планери, джетове, моторни лодки и др. Ловът (законен или не) причинява значително безпокойство и стрес (в следствие от изстрелите) на видовете, които не са обект на лов, но обитават същите места, където се намират и ловните видове.

Светлинното замърсяване е резултат от оформлението на курортните зони с осветление по алеи и пътища, за по-комфортно придвижване на туристите през вечерните часове, осветление от самите хотели, както и неонови надписи и реклами. Това осветление има прогонващ ефект по отношение на всички видове птици, обект на опазване в зоната и причинява значително безпокойство. Видове като морският дъждосвирец и др. не могат да бъдат наблюдавани по плажовете на Златни пясъци, Слънчев бряг и Албена в близост до големите осветени хотели. Гнездящите птици в Атанасовско езеро се придържат към територии, отдалечени от крайните жилищни квартали на града и осветените обекти.

Това въздействие е дългосрочно и постоянно и има кумулативен ефект заедно с други предвидени за застрояване територии в границите на защитената зона.


Влошаване качеството на съседните местообитания в следствие нарушаване на водния баланс (прекомерно водочерпене)

Дуранкулашкото езеро поддържа екосистеми, които са изцяло и много зависими от водния баланс на езерото. На практика всички видове птици – обект на опазване, както и всички останали организми, от които птиците пряко или косвено зависят, се влияят от стабилността и качеството на езерните екосистеми. Дуранкулашкото езеро от 1993 г. е включено в списъка на застрашените Рамсарски обекти (списъкът Монтрьо), поради нарушаване на водния баланс на езерото и влошаване на езерната екосистема, причинени от ползването на водите от езерото и от водосбора му основно за поливни нужди в земеделието. Характерът на инвестиционните предложения – създаването на курортни зони, където се струпват голям брой хора, изграждането на басейни и поддържането на изкуствени паркови площи чрез поливане, изисква консумацията на значително количество воден ресурс в дългосрочен план и през по-голямата част от годината, с изразен максимум през летните месеци, когато има засилено водочерпене във водосбора на езерата за земеделски нужди. Това въздействие е дългосрочно и необратимо докато курортните селища са действащи, като при това има силно изразен кумулативен ефект, по отношение и на други подобни инвестиционни предложения за селищни структури и атракциони, изискващи значително водочерпене. Въздействието има синергичен ефект и с използването на водите за поливни и питейни нужди, не само в границите на защитените зони, но и извън тях. Към момента двете езерни екосистеми са на ръба на равновесието във водния баланс, като при Дуранкулашкото езеро се измества в негативна посока през летните месеци. Всяко допълнително водочерпене в района (извън съществуващото водочерпене за питейни нужди и за поливане) ще доведе до дисбаланс на езерните екосистеми и до засягане на много по-голям брой видове, и много по-големи площи в границите на защитените зони, отколкото са засегнати от в контурите на инвестиционните предложения.



Влошаване качеството на хранителните местообитания и хранителната база в следствие замърсяване на водите

Инвестиционните предложения не разглеждат третирането на отпадните води - нито начинът им на пречистване, нито мястото на заустването им. Твърде вероятно е тези води да се заустват направо в езерото. Съчетано с нарушения воден баланс, претоварената с органика езерна екосистема и значително увеличаване на водочерпенето, това въздействие ще има значителен, дългосрочен отрицателен ефект върху езерната екосистема. Замърсяването на водите влияе върху хранителната база на видовете и от там на самите видове.


Влошаване качеството на съседните местообитания в следствие изхвърляне на отпадъци

На много места в страната и специално в курортните зони е доказано, че стандартните механизми за събиране на отпадъците не действат ефективно, особено в граничните части на курортите. Изхвърлянето на отпадъци в граничещите с курортните зони територии ще доведе до допълнително влошаване на гнездови субстрати, хранителен ресурс и места за почивка и хранене на птиците. Това въздействие е локално, дългосрочно и обратимо. По-значително въздействието ще бъде върху плажната ивица и особено върху дюните, където хората не би следвало да почиват, но минавайки от там ще изхвърлят отпадъци.





1 Понастоящем Дуранкулашко езеро е включено в списъка на застрашените влажни зони с международно значение, поради нарушен воден режим и баланс на водните екосистеми (http://www.ramsar.org/key_montreux_record.htm)

2 Съгласно определението за влажна зона съдържащо се в чл. 1.1. на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици - изд. МОСВ, обн., ДВ, бр. 56 от 10.07.1992 г., Adopted by Council of Ministers Decision № 389/18.11.1974, 24.01.1976; Amended by Protocol of 3.12.1982; влязла в сила за България - 27.02.1986.

3 Мидените черупки и дребни камъчета се използват от морския дъждосвирец при строежа на гнездата му.



БДЗП е партньорът на BirdLife International в България



Каталог: upload -> documents -> 2009
2009 -> Обявяваме 21 януари 2009 г за ден на Обединен граждански протест
2009 -> Българско дружество за защита на птиците
2009 -> Доклад за пълнотата на мрежата натура 2000 за кафявата мечка в българия
2009 -> Асоциация на парковете в българия
2009 -> Принципи и техники за засаждането на дръвчета
2009 -> До: Антон Генов Кандидат за кмет на София на Българска демократична общност Валентин Симов
2009 -> Г-н Бойко Борисов Министър-председател на р българия
2009 -> Истината е в подробностите
2009 -> Етири годишното изпълнение на Плана за управление (2004 2008г.)
2009 -> Ефективна подкрепа чрез социални услуги за уязвимите групи в България. Основни принципи


Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница