Таблица 10. Законови актове за защита на природата

Таблица 10. Законови актове за защита на природата

В България са в сила десет международни споразумения и конвенции за защита на природата. Сред тях държавата е взела участие в подписването и приемането на Договор за защита на китообразните в Черно море, Средиземно море и съседната Атлантическа зона, Конвенцията за международна търговия на застрашените видове флора и фауна (CITES), Конвенцията за влажните зони с международно значение и по-специялно като естествена среда на водните птици (Ramsar).

Прави впечатление, че законовите актове в областта на околната среда са напълно нови. Те са приети в периода между 1997 - 2003 г. След няколко години на подготовка и проучване на Европейското законодателство, започна процес на хармонизиране на законите, наредбите и административните мерки с тези на Европейския съюз, който в общи линии е приключен. България е подписала и ратифицирала редица международни спогодби и конвенции, които насочват и обединяват усилията и дейностите на страните към опазване на околната среда. Но без ефективна система за контрол на замърсяването, контрол на отпадъците, унифицирани информационна и комуникационни системи и ефективна тарифна система законовите мерки ще бъдат “силни на хартия”, но слаби при тяхното прилагане.
7. ЕКОЛОГИЧНО УПРАВЛЕНИЕ НА ЧЕРНО МОРЕ
Неадекватното управление на ресурсите, и особено неадекватната политика по отношение на риболова и управлението на крайбрежните зони, продължава да пречи на устойчивото развитие на региона на Черно море. Повечето рибни запаси в Черно море, които вече са стресирани в резултат на замърсяването, са преексплоатирани, или са застрашени от преексплоатация; състоянието на много крайбрежни райони е влошено в резултат на ерозия и неконтролирани процеси на урбанизация и промишлено развитие, включително и извършваното в резултат на това строителство. Следователно, съществува сериозен риск от загуба на ценна естествена среда и ландшафт и в крайна сметка - загуба на биологичното разнообразие и продуктивността на Черноморската екосистема.

Тези съображения водят до предположението, че процесът на унищожаване на Черно море е необратим. Обаче, екологичният мониторинг, провеждан през последните 4-5 години, показва видимо и продължаващо подобряване в състоянието на някои локализирани компоненти на Черноморската екосистема. Тези подобрения, вероятно, са индиректен резултат от намалената икономическа дейност в района и до известна степен – на защитните мерки, предприети от правителствата. Предизвикателството, пред което районът се изправя сега, е да осигури здравословна околна среда в момент, когато се преследва икономическо възстановяване и бъдещо развитие.

Процесът на постигане на устойчиво развитие в региона на Черно море се основава на няколко водещи принципа. Тяхната обща цел е да предотврати по-нататъшното влошаване на състоянието на Черно море; да даде възможност на населението на този регион да са радва на здравословна околна среда, както в градските, така и в селските райони; да постигне биологическо разнообразие на Черноморската екосистема с жизнени естествени популации от висши организми, включително морски бозайници и есетрови видове, които ще поддържат поминък, основан на устойчиви дейности като риболов, отглеждане на аквакултури и туризъм във всички Черноморски страни. Работата в пристанищата трябва да бъде управлявана по начин, който съответства на поставените цели.
7. 1. Дейности за изпълнение на политиката

Изпълнението на целите, поставени с Букурещката Конвенция и Декларацията от Одеса, изискват предприемането на следните действия [SAP, 1996]:

• 
  От източници на замърсяването, базирани на сушата: реки, точкови източници с висок приоритет (горещи точки), регулиране на точковите източници, регулиране на плавателните съдове като източници на замърсяване;
  
• 
  Предотвратяване на аварии и вземане на спешни мерки;
  
• 
  Оценка и мониторинг на замърсителите.
  

• 
  Ресурси с търговска експлоатация;
  
• 
  Опазване на биологичното разнообразие;
  
• 
  Опазване на естествената среда и на ландшафта.
  

Основните инструменти за постигане на устойчиво развитие на обществото са дадени по долу.

До 1998 г. всички Черноморски страни приеха критерии за ОВОС и екологичен одитинг, които са задължителни за всички обществени и частни проекти. Крайбрежните страни се кооперираха за хармонизирането на тези критерии до 1999 г. и при възможност за въвеждане на Стратегически оценки на въздействието върху околната среда.

ОВОС и Одитинг са въведени в България като инструменти за управление на околната среда през 1991 г. след Закона за опазване на околната среда (ЗООС). През 1995 г. с Постановление № 87/1995 е ратифицирана Конвенцията за ОВОС в трансграничен контекст. С новия ЗООС, приет през 2002 г., са въведени две нови мерки за ОВОС. На тази база са издадени Наредба за реда и условията за провеждане на ОВОС на инвестиционни проекти, приета с ПМС № 59/2003 и Наредба № 2 за реда и условията за извършване на оценки на национални, регионални и областни планове и програми за развитие, на устройствени планове и техните изменения (2003 г.). Втората въвежда Стратегическите оценки на околната среда в бългаското законодателство. Тя съответства на Директива 2001/42/ЕС за ОВОС на планове и програми. Анекс І към ЗООС изисква задължителни екологични оценки на съоръженията за товаране и разтоварване в пристанищата за обществен транспорт.
8.2. Интегриран мениджмънт на крайбрежната зона

За осигуряване на подходящо управление на крайбрежните зони са развити стратегии за координирано интегрирано управление на Черноморския регион. В съответствие с българския ЗООС на всеки десет години се изработва Национална стратегия за околната среда. На базата на нейните принципи се разработват Генералните планове за развитие на пристанищата.

Счита се, че аквакултурите и туризмът са две области, които имат място за икономическото развитие на Черно море, от които регионът може да извлече полза.

Участието на всички сектори от обществото е главно изискване за развитието на устойчива политика в региона. Разчита се на тясно сътрудничество с неправителствени организации в развитието и изпълнението както на националните, така и на регионалните политики, чиято цел е възстановяване и опазване на Черноморската екосистема и устойчиво използване на нейните природни ресурси. Според българския ЗООС обществеността се включва задължително два пъти в процедурата на ОВОС и участва във вземането на крайното решение.

Доминиращ подход, приет от екологичната политика на Европейския съюз (ЕС), е хармонизирането на националните екологични законодателства. Сега и в България се извършва процес на хармонизация с правото на Европейския съюз. Първата стъпка в процеса на приближение е пренасянето на Европейското екологично законодателство в националното право. В повечето случаи това включва адаптиране на националните екологични норми и стандарти в посока от долу нагоре до равнището, съответстващо на Европейските стандарти [ISUG, 2002].

Въвеждането на стандартите на ЕС причинява някои икономически проблеми в Централно и Източно Европейските страни (ЦИЕС), поради увеличаване на разходите. Обаче, извън ползата за околната среда, също следват и икономически предимства. В резултат на хармонизирането, за ЦИЕС ще бъде по-лесно да изнасят своите стоки, конкурентоспособността ще бъде увеличена и те повече няма да могат да бъдат обвинявани в екологичен дъмпинг [Lang, 2003].

Новите типове инструменти за провеждане на екологична политика, въведени в законодателството на ЕС през последните десетилетия, не са толкова строги и са “по-гъвкави” в сравнение с традиционните инструменти за команда и контрол [Holzinger and Knoepfel, 2000]. Те включват процедурни правила като Директивата за въздействие върху околната среда и Директивата за достъп до информация, както и доброволни мерки като Еко-етикети и Наредбите за Еко-одит и за Системи за управление на околната среда. Общото, което тези инструменти имат, е че тяхната цел е да променят подбудите за индивидите и да поддържат в обществото приятелско поведение към околната среда. Те се отличават не само по това, че целевата група може доброволно да реши, дали да се възползва от възможностите на инструментите, но също и по това, че целят да повлияят цялостното поведение, а не поставят специфични цели [Schaltegger and Sturm, 1996].

Първият стандарт за системите за управление на околната среда (СУОС) - BS 7750, е създаден и публикуван от Британския Стандартизационен Институт през 1992 г. Този стандарт е послужил като модел за създаването на сериите ISO 14000 от Международната Организацния по Стандандартизация (МОС). Изготвянето на ISO 14001, който утвърждава изискванията за СУОС, е приключено през 1996 г. BS 7750 е използван като база и за Екологичната схема за мениджмънт и одитинг на Европейския съюз, известна като ЕМАS [Hillary, 1994].

ISO 14001 е международен стандарт, който включва различни интереси на редица страни. Този стандарт има най-малки изисквания, за разлика от ЕМАS, който е най-стриктният и детайлизиран стандарт, който отразява високите екологични стандарти на компаниите, които са изиграли ключова роля в създаването му. Тъй като и двете ISO 14001 и ЕМАS се основават на BS 7750, и трите стандарта са много подобни в техния подход. Ако една организация работи в съответствие с някой от стандартите, малко усилия са необходими, за да изпълни изискванията на останалите два [Tanega, 1994].
9.2. Стандарти за СУОС и други инструменти за екологичен мениджмънт

Съществуват две основни области за оценка на практиката по отношение на околната среда. Фокусът в едната област е върху организацията, а в другата – върху продуктите, услугите и процесите [Rappaport, 1986]. Сериите ISO 14000 покриват следните дейности:

• 
  Системи за управление на околната среда (ISO 14001, ISO 14004);
  
• 
  Оценка на екологичното изпълнение (ISO 14014, ISO 14015, ISO 14031);
  
• 
  Одит на околната среда (ISO 14010, ISO 14011, ISO 14012, ISO 14013, ISO 14014).
  

• 
  Оценка на жизнения цикъл (ISO 14040, ISO 14041, ISO 14042, ISO 14043);
  
• 
  Екологично етикетиране (ISO 14020, ISO 14021, ISO 14024, ISO 14025);
  
• 
  Екологични аспекти в стандартите за продуктите (ISO 14060).
  

ISO 14001 е приет като български стандарт през 1998 г., а ISO 14010, ISO 14011 и ISO 14012 - през 2000 г.

В таблица 11 е представен преглед на инструментите за екологичен мениджмънт.
Таблица 11. Инструментите за екологичен мениджмънт.

Екологичен мениджмънт
Система за управление на околната среда		Оценка на Жизнения цикъл
Оценка на екологичното изпълнение	Одитинг на околната среда	Екологично етикетиране	Екологични аспекти в стандартите за продуктите

За по-добро разбиране на СУОС трябва да се има пред вид следното. Стандартите за СУОС са стандарти за процесите, а не за изпълнението. Тези стандарти не казват на организацията какво екологично изпълнение трябва да постигне, освен съответствие с екологичните правила и норми. Вместо това стандартите описват системата, която ще помогне на организацията да постигне нейните собствени цели и задачи. Очакването е, че по-доброто екологично управление ще доведе коствено до по-добро екологично изпълнение [Tibor and Feldman, 1996].

Ефективната СУОС е изградена въз основа на концепцията на цялостно управление на качеството (ЦУК). Повечето модели (включително и стандарта ISO 14001) са създадени въз основа на модела “Планирай – Извърши – Провери – Действай”, който е въведен от Stewart и Deming за ЦУК. Този модел подкрепя концепцията за непрекъснато подобрение. След време, систематичното идентифициране и корегиране на недостатъците на системата води до по-добро екологично изпълнение.
10. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СУОС
СУОС според сега действащия стандарт ISO 14001 се състои от пет модула и включва седемнадесет елемента: екологична политика, екологични аспекти, законови и други изисквания, цели и задачи, екологична програма за управление, структура и отговорност, обучение, съзнание и компетентност, комуникация, документация за СУОС, контрол на документацията, оперативен контрол, план за аварии и отговорности, измерване и мониторинг, несъответствия и предотвратяващи и корективни действия, записи, одит, преглед от ръководството. СУОС представлява извънредно подходящ инструмент за екологичен мениджмънт на пристанищни райони от различен тип.
10.1. Модул 1: Ангажираност и екологична политика

Изходна точка за СУОС е ангажираността на висшето ръководство и проектирането на екологична политика. Екологичната политика е писмено деклариране на общите цели и принципите за действие на организацията при зачитане на околната среда, включително и съобразяване с всички съответни законови мерки.

Политиката на СУОС трябва да започне от цялостната ангажираност на състава на пристанището за постигане на по-чиста околна среда. Примерни ангажименти, които биха могли да бъдат заложени в политиката за СУОС са представени в Програмата за начина на изпълнение, предложена от Агенцията за опазване на околната среда (САЩ) и адаптирани за пристанищата:

• 
  Съобразяване със законовите изисквания и доброволно поетите ангажименти от пристанищното ръководство;
  
• 
  Предотвратяване на замърсяването;
  
• 
  Непрекъснато подобряване на екологичното изпълнение, включително и в области, които не са обект на регулиране;
  
• 
  Споделяне на информацията за екологичното изпълнение и работата на СУОС в пристанището с обществеността.
  

Главните екологични аспекти могат да бъдат представени чрез създаване на схема на процесите, която включва идентифициране на суровините, химикалите и другите входящи потоци, както и всички основни и странични продукти на изхода. Тук се отнасят и отпадъчните продукти, рециклираните материали, отпадъчните води и емисиите във въздуха, които могат да бъдат отнесени към тези процеси. Този преглед и политическите декларации представляват база за планиране на изпълнението на екологичната политика.

В етапа на планиране се идентифицират всички взаимодействия на пристанището с околната среда. Определят се законовите и други изисквания, с които пристанището трябва да се съобрази. Дефинират се екологичните цели и задачи. Те трябва да се представят с количествени индикатори, например намаляване на количеството на използваната енергия, на отпадъците, които се отделят при обработването на единица товар от определен вид или на консумираните органични разтворители. За постигането на тези цели се съставя екологична програма за управление. След това екологичната програма за управление разпределя отговорностите и лицата, както и средствата и времевата рамка за постигане на целите. Например използването на разтворители, изчерпващи озоновия слой, да бъде прекратено след три години при намалението им с 40 % през първата година.

Изпълнението и оперативните компоненти на СУОС отнемат най-много време и усилия в рамките на СУОС. Ефективното изпълнение изисква от отговорните за внедряването на СУОС лица да развият необходимите способности и да поддържат механизмите за постигане на екологичната политика, цели и задачи [Sturm and Upasena, 1998]. В етапа на изпълнението се покриват следните аспекти: структура и отговорности; обучение, съзнание и компетентност; вътрешна комуникация; документация на СУОС; контрол на документите; оперативен контрол; готовност и действия в аварийни ситуации.

След изпълнението на екологичната политика е необходимо ръководството да измери екологичното вмешателство и въздействието върху околната среда. Това се прави чрез създаване на регистър (опис) на екологичните въздействия. Цялото оборудване, което се използва за мониторинг и измерване, трябва да бъде точно и да бъде калибрирано редовно. За проверка на степента на съответствие на пристанището е необходима допълнителна информация за правовите и други изисквания. За тази цел се инсталира и поддържа т. нар. “регистър на екологичните наредби”. Проверката оценява екологичното изпълнение по отношение на екологичните цели и задачи. Например, дори когато отпадъчните води от почистването на пода в кораборемонтния отдел изтичат в канализационната система, премахването на греста, както и почистването и защитната обработка на ръждясалите метални повърхности могат да се считат като източници на замърсяване, поради лоша практика при съхраняването на боите, разтворителите, киселините, маслата или лаковете. Необходимо е да се дефинират отговорностите и длъжностните лица, които се занимават с несъответствията в СУОС. Това включва и специфициране на местата за мониторинг и действията, които трябва да се предприемат за корегиране на нежеланите ситуации и предотвратяване на бъдещи несъответствия.

Одитът определя способностите на СУОС за достигане на екологичните цели и задачи, които организацията си е поставила. СУОС трябва да бъде одитирана редовно, за да бъде сигурно, че системата работи така, както е била планирана. Одитът осигурява информацията, от която се нуждае висшето ръководство, за да оцени СУОС. Този преглед се прави, за да бъде сигурно, че системата работи ефективно. Прегледът от висшето ръководство също посочва промените, които трябва да се направят в екологичната политика, в целите и задачите, или в самата СУОС. Периодичната информация относно екологичното изпълнение обикновено се представя в екологичен доклад. Изготвянето на такъв доклад е задължително само ако организацията работи в съответствие с Екологичната схема за мениджмънт и одитинг на Европейския съюз (ЕМАS). ISO 14001 и BS 7750 не изискват такъв доклад.

Пристанищата могат да изпълняват СУОС, която съответства на някой от стандартите без външна сертификация. Когато, обаче, съществува причина да се демонстрира на трета страна това съответствие, външната сертификация и регистрация се превръща във фактор. Някои адаптирани към пристанищата ситуации, когато сертификацията е от значение, са посочени по-долу: [Tibor and Feldman, 1996].

• 
  Клиентът изисква сертификат за СУОС, за да подпише договор;
  
• 
  Пристанището обслужва клиент, който настоява пристанището да получи сертификат;
  
• 
  Държавата осигурява ползи за регистрираните пристанища;
  
• 
  Пристанището има сайт в ЕС, където пазарната преса или регулаторната среда го принуждават да получи сертификация или регистрация;
  
• 
  Пристанището комуникира с пазар, където регистрацията по СУОС е “де факто” условие да се излезе на пазара;
  
• 
  Пристанището очаква да получи конкурентно предимство чрез регистрация на СУОС;
  
• 
  Заинтересованите от работата на пристанището (община, партньори, съюзи и др.) очакват отлично екологично поведение и СУОС е начин това да се демонстрира.
  

Сертификацията доказва, че системата работи адекватно, ефективно и устойчиво. Прегледът на висшето ръководство затваря цикъла на СУОС идава нов старт за непрекъснато подобрение. След като ръководството се убеди, че СУОС изпълнява поставените цели и задачи и работи в съответствие със стандартните изисквания, организацията може да бъде сертифицирана по ISO 14001. Сертификацията не е задължителна. Тя трябва да бъде направена от независима, сертифицираща организация и от независими одитори, регистрирани в съответствие с критериите, които се съдържат в ISO 14012. В България няма акредитирани българска сертифицираща организация или одитори за СУОС. Българските организации могат да кандидатстват за сертификация пред чужди сертифициращи организации (напр. “TŰV Nord” – България.).

Изпълнението на СУОС има редица въздействия върху различни равнища на пристанището. Основната причина тя да изпълнява стандарта за СУОС е необходимостта да покаже на заинтересуваните съответствията с нормативната уредба за околната среда. Извън правните съответствия сертификацията по СУОС предоставя на пристанището предимства при конкуренцията в междунородната търговия и е потенциален източник за подобряване на производствените дейности и обслужването. Ако системата не повиши стойността на пристанището, пазарът няма да финансира стратегията му и то ще бъде изтласкано от него.

Законът за опазване на околната среда въвежда доброволно участие на организациите в Националната екологична схема за мениджмънт и одитинг.Редът и условията за въвеждането и са дефинирани в Наредба за Националната екологична схема за мениджмънт и одитинг, приета с ПМС № 61/2003. ЗООС (2002 г.) въвежда също и Национална схема за екомаркировка на продукти с намалено въздействие върху околната среда в сравнение с други продукти от същата група. Начинът за присъждане на еко-етикети е установен с Наредба № 3 на МОЕВ от месец май 2003 г. Интегрираният подход за предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване, въведен със същия закон, е разработен в детайли в Наредба за реда и условията за издаване на комплексни разрешителни за строителство и експлоатация на нови и работещи промишлени инсталации и съоръжения, която е приета с ПМС № 62/2003. Според тази наредба до месец януари 2007 г. инсталациите и съоръженията за третиране на твърди отпадъци и отпадъчни масла в пристанищата са задължени да получат комплексни разрешителни за работа на базата на най-добрите налични технологии (НДНТ).

На основата на проучване на екологичните аспекти на различните дейности в пристанищата е необходимо да се разработи Ръководство за работа по СУОС в пристанищните райони. Това може да се улесни чрез обмен на информация с европейските пристанища, които участват в Мрежата на екопристанищата [Ecoports Foundation, 1999]. Приемането на стандартите за екологичен мениджмънт и законовите актове и въвеждането на новите ефективни инструменти за екологично управление изискват обучение и квалификация на ръководните кадри, които са ангажирани в опазването на околната среда, в тяхното прилагане. Изучаването на процедурите за организация на системите и правилата за подготовка на документацията за внедряване в практиката на системите за управление на околната среда и (или) качеството в пристанищата трябва да стане чрез организиране на курсове за обучение и изграждане на капацитет.