Българско средновековно наказателно право



Дата07.06.2018
Размер138.45 Kb.
Р Е Ф Е Р А Т
По История на българската държава и право


На тема : Българско средновековно наказателно право

Изготвил:

Спец.,,Право”- І курс

(задочно обучение)

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


І.Наказателно право-видове престъпления
1.Престъпления против държавата и вярата

2.Престъпления против телесния интегритет,честта и свободата на личността



- убийство

- аборт

- телесни увреждания

- клевета

- обида

- лишаване от свобода

3.Престъпления против нравствеността



- изнасилване

- прелюбодеяние

- кръвосмешение

- прелюбодеяние

- блудство

- отвличане

- двуженство

4.Престъпления против собствеността



- грабеж и разбойничество

- кражба

- повреда на чужд имот
І І.Наказателно право-видове наказания

1.Светски наказания



- смъртно наказание

- членовредителни наказания

- заточение

- конфискация

- глоби

Наказателно право-видове престъпления


Значителна част от разпоредбите в първите български законодателни паметници имат наказателно правен характер.В нито един от тях обаче не се намира една завършена система на престъпленията и наказанията.Нито един закон не обхваща системно и изчерпателно наказателноправните състави и съответните санкции.Отделните правни блага-живот,чест,собственост и пр.,били вземани под правна защита в различно време, по различен начин и в различна мярка.Като се изхожда от непосредствения обект на посегателство,могат да се посочат следните видове престъпления : 1.Престъпления против държавата и вярата; 2.Престъпления против телесния интегритет,честта и свободата на личността; 3.Престъпления против нравствеността и 4.Престъпления против собствеността.
1.Престъпления против държавата и вярата

Престъпления против държавата.Възникването на българската държава е свързано с изграждането на здрава военна организация,която се базирала на предана военна служба.Този военен характер на държавата се запазил през целия средновековен период.Поради това най-старият вид престъпления против държавата са онези деяния,с които се потъпкват основни служебни и поданически задължения,т.е. онези,които подлагат на жизнена опасност военната,а с това и дърйавната организация.

За наказанието на тези престъпления преди покръстването има данни в Отговорите на папа Николай І.Сред запитванията,които княз Борис І отправил към папата,били въпросите как да постъпи с ония,които „удрят на бяг’’,когато влязат в сражение с неприятелите,и с ония,на които е заповядано да отидат срещу неприятелите и откажат да се подчинят на заповедта,както и с пазачите на границата,които са допуснали роб или свободен да избяга по някакъв начин през същата стража.В 40-ия отговор се казва: ,,Вие заявявате,че има обичай в отечеството ви да се изпраща от вашия господар,преди да престъпите към сражение, един преверен и преблагоразумен мъж,който да прегледа всички оръжия,коне и вещи,които са необходими за сражение,и ония,у когото се окажат недобре приготвени,се наказва със смърт.”Както личи от самите въпроси,в тези случаи се налагало смъртно наказание.

Съгласно обичая на българите,преди да се пристъпи към сражение,бил изпращан един ,,преверен и преблагоразумен мъж”. Смъртно наказание било налагано и за яздене на бойни коне в мирно време.Строгото наказване на описаните престъпни деяния било особено необходимо,като се има предвид,че усилията на българските владетели били насочени към запазване целостта на държавата от заплашващите я съседи (Византийската империя, Аварския и Хазарския хаганат) и дори нещо повече-към разширяване на нейните граници.

При изграждането и затвърдяването на феодалните отношения в българската държава особено тежко са били наказвани посегателствата срещу държавния глава.Според Еклогата в престъпление се е въздигало самото образуване на партия против царя без оглед на това,дали са били предприети действия за реализирането на някакъв заговор срещу него.Изглежда,че практиката е разширила още повече състава на престъпленията измяна и предателство.Разпоредбите на чл.84 и 85 от Закона на Константин-Юстиниан,които едва ли могат да се отдадат на някакво хрумване на съставителя на тази компилация,предвиждат,че неявяването на болярина по време на война по призива на владетеля,както и всяка проява на непокорство на царското нареждане наред с предателството трябва да се наказват със смърт.Същото наказание се предвижда и за измяната на военачалниците.



Престъпления против вярата.Престъпленията против вярата били известни още през античността.Строгото наказание на техните извършители през първите векове на новата ера имало за цел да защити езическата религия,която била господстваща.

В българските средновековни законодателни паметници се намират текстове,които регламентират престъпленията:ереси, вероотстъпничество,нарушаване на християнските предписания и клетвопрестъпничество.



Ереси.Ереста е тежко престъпление против вярата,за което в средновековното законодателство се предвиждат строги наказания.

За господствуващата класа и за представителите на тази класа,които са държали в ръцете си законодателството и съдебната власт,е било ясно,че ересите са насочени не само срещу догмите на православието и срещу организацията на православната църква,но и срещу самата феодална власт.Тъкмо затова еретиците са били жестоко преследвани и сурово наказвани.Еклогата предвижда,че манихеите и монтанитите подлеват на смъртно наказание.В българската държава особено жестоки са били преследванията срещу богомилите по времето на цар Борил и Иван Александър.Въпреки жестоките преследвания и наказания богомилството продължило да се разпространява и през следващите векове.Наред с богомилството известно разпространение получило и павликянството.Богомилите и павликяните се срещат в някои извори под наименованието патарени и манихеи.

В историческите извори (Бориловия синодик,Житието на Теодосий Търновски и пр.) се съдържат сведения освен за богомилството,още и за ереста на Варлаам и Акиндин (противници на исихазма),ереста на ,,жидовстващите” и за адамитството

Вероотстъпничество.Вероотстъпничеството,т.е. отричането от християнското учение и приемането на друга религия е тежко престъпление против християнската вяра.

Във въпросите,които княз Борис І изпратил до папа Николай І,се съдържа и питането какво трябва да се направи с ония,които се отрекат от християнството.Папата съветва оня,който се отрече от вярата ,която е изповядвал,да бъде ,,позован” отново към нея и църквата да направи всичко възможно,за да го върне.

Еклогата предвижда отреклите се от християнската вяра пленени воини,след като се завърнат в държавата,да се предадат на църквата,а Законът за съдене на людете предвижда същата санкция-предаване на църквата всички бойци-пленени или не,стига да са участвали в боя,ако са отхвърлили християнската вяра (чл.21).

2.Престъпления против телесния интегритет,честта и свободата на личността

Убийство.В старобългарските правни паметници особено внимание се отделя на убийството.Интересен е случаят с убийството на роб,извършено от неговия господар.Според Еклогата не се счита,че господарят е извършил престъпление,ако е бил своя роб с ремъци и тояги и го е убил.Начинът на изпълнение обаче,ако ,,без мярка го е мъчил” или ,,чрез отрова погубил”,се въздига в основание деянието да бъде приравнено по наказание с убийството.

Закона за съдене на людете не съдържа разпоредби относно убийството.Създаден непосредствено след покръстването,този пръв християнски законодателен паметник трябвало да отговори на определени нужди на епохата,към които не бил включен въпросът за репресията на убийството.



Аборт.Сходство с убийството има криминалният аборт.Докато с първото се умъртвява човека,с второто се умъртвява човешкият плод.

В най-древно време абортът,който давал право на мъжа да се раздели с жена си,бил разглеждан както от светската власт,така и от църквата като тежка аморалност,но не се считал за престъпление.Според римското право абортът започнал да се наказва сравнително късно и установените наказания били парични глоби и прогонване,но и смърт,когато абортът причинявал смъртта на майката.



Телесни увреждания.Изворите на средновековното българско право съдържат оскъдни данни за престъплението телесни увреждания и поради това не биха могли да се подредят в определена система.Наличните текстове говорят по-скоро за по-тежки и по-леки увреждания на тялото и в зависимост от степента на увреждането определят и тежестта на наказанието.Макар,че текстовете които визират престъплението телесни увреждания,не са многобройни,може със сигурност да се твърди,че тези престъпления са били доста разпространени през Средновековието.

Клевета.Клеветата по смисъла на съвременния наказателен закон не е известна като престъпление в средновековното българско право.Престъплението клевета в старобългарското право съответства на днешното ,,набедяване” и се считало твърде тежко престъпление.

От наличните текстове в българските средновековни законодателни паметници може да се направи изводът,че клеветата е била твърде разпространен порок.Суровата санкция,предвидена в Крумовото законодателство,навярно не е била достатъчна за изкореняването му и близо половин век след него княз Борис отправил запитване до папа Николай как да бъдат наказвани клеветниците.Текст против клеветниците има също в Еклогата и в ЗСЛ.Наказателната санкция според средновековните разбирания е справедлива.Принципът с изключение на случая в Крумовото законодателство,е да се наложи същото наказание,което се предвижда за деянието,в което клеветникът невярно обвинява.



Обида.С обидата се унизява съзнателно честта и достойнството на дадено лице.Тя може да бъде извършена с думи и действия.

За разлика от старобългарските и византийските правни паметници,Душановият закон съдържа многобройни разпоредби,които регламентират тази материя.Характерно според закона е,че обидата чрез действия се наказва по-тежко,отколкото нанасянето на тежки телесни увреждания.Изобщо според Душановия закон на засягането на честта се гледало като на тежко престъпление и значението на накърняването достойнството на личността се степенувало с оглед съсловната принадлежност на участващите в конфликта.Съответно и санкцията търпяла същото влияние.Наказанията са предвидени съобразно съсловната принадлежност на субекта на престъплението и обекта на посегателството.За принадлежащите на властелското съсловие наказанията са преди всичко парични, докато за себрите-членовредителни.Законът,като привилегирована изцяло властелите,проявява известна строгост към властеличите,за които освен парично наказание предвижда и бой с тояги,когато наругаят властелин.



Лишаване от свобода.В Еклогата има текст,в който се визира престъплението лишаване от свобода заедно с лишаването от статуса на свободен човек (кражба и продажба на свободен човек),за което се предвижда наказанието отрязване на ръката.

Славянската Еклога се отклонява от своя първообраз,като вместо свободен човек визира кражба и продажба на свободно семейство,за което престъпление предвижда наказанието отрязване на двете ръце.

ЗСЛ,като включва разпоредба,уреждаща тази материя,също свидетелства,че такива престъпления са били присъщи на тогавашната обществена действителност.През средновековието ,,людете” са зависими и подложени на произвола на по-силния. Много често те търпели посегателства върху личността както от прекия феодал,така и от служителите на царя.
3.Престъпления против нравствеността

Изнасилване.Изнасилването е най-тежкото престъпление против половата неприкосновеност на жената и старобългарското право му отделя съответно на значението му място.

Еклогата визира изнасилване на девствена девойка и на чужда годеница,като и в двата случая предвижда наказанието отрязване на носа.В Закона за съдене на людете е поставено изискването изнасилената девойка да е девствена,а изнасилването да е станало на пусто място,където не би могло да и се помогне (чл.9).

Душановият закон различава изнасилване,извършено от властелин и себър.При това ако властелин похити равна на себе си,наказанието е отсичане на двете ръце и носа.Ако себър похити властелица,се обесва.В текста не се говори за изнасилване на себърка от властели.

Кръвосмешение.В България през езическия период браковете между кръвни родственици навярно са били познато и позволено явление.

От гледище на християнската религия обаче кръвното родство е безусловна пречка за брак при всички случаи,а при родство по съребрена линия също има забрана,но не толкова строга. Каноните забраняват и сключване на брак при духовно родство, както и между роднини по сватовство.

Според отговорите на папата връзката с кръвна родственица (,,посягането на близка по собствена кръв”) е ,,голямо престъпление”.

Еклогата определя за кръвосмесителите в най-близко родство наказанието посичане с меч,а за по-далечни роднини-обичайното за този вид престъпления опозоряващо наказание отрязване на носа.

ЗСЛ обръща специално внимание на кръвосмешението. Постановленията му са в съгласие с каноните и догмите на християнската църква, под чието въздействие той квалифицира брака между кръвни родственици като престъпно кръвосмешение.Законът обаче,поне в основата си кратка редакция,не предвижда други наказания,освен кръвосмесителите да се разлъчат (чл.12),т.е. противозаконно сключеният брак между роднини се разтрогва.Закона за съдене на людете също забранява брачно съжителство между духовни родственици- кумеца и кумата,и определя наказанието отрязване на носа и пост 15 години при нарушаване на тази забрана (чл.7).

Прелюбодеяние.В съвременния си смисъл понятието прелюбодеяние означава брачно нарушение,и то най- същественото,както в брака на жената,така и в брака на мъжа. Старобългарските правни паметници отделят значително място на прелюбодеянието.

За да бъдат в съгласие с изискванията на християнските канони и догми,според Отговорите на папа Николай българите задали конкретен въпрос на папата: ,,Какво трябва да се отсъди на оня,който бъде хванат при съпругата на другиго.” В същия дух съгласно отг.96 на папата прелюбодеянието на жената е основание за развод.

Еклогата предвижда като основание за разтрогване на брака прелюбодеянието на жената,но не и прелюбодеянието на мъжа.

Наказанието отрязване на носа както на жената,така и на мъжа за прелюбодеяние е предвидено и в текста,който се отнася до установяване на плътска връзка с чужда годеница.

Закона за съдене на людете също включва текст,който предвижда наказание за двамата-мъжа и жената,извършили прелюбодеяние.Наказанието е.на първо място,обичайното за прелюбодеянието отрязване на носа и на двамата.Тук обаче,за разлика от Еклогата,е предвидено още религиозно-църковно наказание пост в продължение на 15 години при различни условия.На трето място е предвидено разлъчване (чл.7).

Синтагмата на Матей Властар отделя значително място на престъплението прелюбодеяние в обширна глава,посветена на тази материя.



Блудство.В България през езическата епоха блудството вероятно не било познато като престъпление.Законът за съдене на людете съдържа основен текст за блудството,но предвижда случаите на блудство с девствена девойка против волята на нейните родители (чл.8).

Синтагмата на Матей Властар също урежда тази материя,а Душановият закон предвижда само случая на блудство на поданик с дъщеря на владетел.



Отвличане.Според средновековното светско и каноническо право отвличането било особено опасно престъпление.

Еклогата предвижда онзи,който е отвлякъл монахиня или девойка мирянка и я е лишил де девственост,да бъде наказван с отрязване на носа,а неговите съучастници-със заточение.В България прояви на отвличане са съществували в най-древно време и следи от тях са останали до много по-късни епохи.До приемането на християнството обаче отвличането не само не било смятано за престъпление,но било познато като ритуал при сключване на брак.

Византийското право и християнските схващания по тази материя,включително и строгите санкции,станали известни в България след покръстването.

Двуженство.Според християнската религия истински брак бил само моногамията и тя предвижда епитимия за второбрачни, третобрачни и многобрачни.

Един от въпросите на българите до папата бил дали е позволено да имат едновременно по две съпруги и ако това не е позволено, то как да постъпят с онзи,у когото това бъде открито.Разбира се, двуженството било привилегия на богатите и възможност да притежават две или повече жени имали преди всичко лица,заемащи високо обществено положение.В духа на християнските канони папата отговаря,че това не се позволява от християнския закон.



4.Престъпления против собствеността

Грабеж и разбойничество.Грабежът е явно явление на движима вещ от нечие владение с намерение за присвояване чрез употреба на насилие.Разбойничеството и грабежът като явления са известни на прабългарите и славяните от дълбока древност.Те се срещали често и след образуването на българската държава. Постепенно с укрепването на централната власт били вземани мерки за борба с престъпните посегателства.Синтагмата на Матей Властар съдържа разпоредби,отнасящи се до грабежа и разбойничеството,а Душановият закон разграничава обикновено и професионално разбойничество и обръща специално внимание на отговорността на висшестоящите-първенците на селото.

Кражба.От престъпленията против частната собственост най-разпространено е била санкционирана кражбата.И в Земеделския закон, в Еклогата са предвидени десетки наказателни състави, които налагат санкции за посегателства срещу собствеността. Най-важното от тези престъпления си остава кражбата.Еклогата под влияние на Юстиниановото право предвижда като основна санкция при кражбата заплащането на двойната стойност на откраднатата вещ.Но тази санкция се заменя,когато крадецът е беден,с бой и заточение.Повредата на чужда вещ и на чужд имот била също предмет на строги санкции в българското феодално право.

Повреда на чужд имот.В средновековна България повредата на чужда вещ е разпространено престъпление против собствеността. По своята същност то е противозаконно посегателство върху правото на собственост чрез увреждане или разрушаване на конкретния му предмет.В Земеделския закон от общо 85 текста 33 текста визират престъплението повреда на чужда вещ.Специално внимание е отделено на повредата на чужда собственост чрез огън.В Земеделския закон са уредени и случаите на повреждане на чужд недвижим имот-къща,сграда или постройка,нива,лозе.Еклогата и ЗСЛ също съдържат текстове, които визират това престъпление,а именно увреждане на кон при заем за послужване,унищожаване на чужди животни чрез глад.

Наказателно право-видове наказания


1.Светски наказания

Смъртно наказание.Отговорите на папа Николай І дават сведения,че смъртното наказание в България било прилагано често и преди всичко за престъпления против държавата и религията: при опит за възстановяване на езическата религия,при бягството от сражение,при отказ да се влезе във сражение,за пропускане на беглец през границата,при недобре приготвено оръжие за сражение и пр.В Крумовото законодателство смъртното наказание е предвидено още в първата разпоредба-за клеветниците и лъжците.

Членовредителните наказания били жестоки и мъчителни.Те били известни и прилагани в България още преди покръстването. В отговорите на папа Николай І се съобщава,че на един грък, който се представял за презвитер и покръстил мнозина,след като бил изобличен в лъжа,му били отрязани ушите и носа.А според Крумовите закони кражбата била наказвана с членовредителното наказание пречупване на пищялките на краката.

Заточение.Като наказание е известно още в най-ранния законодателен паметник на Хамураби,както и в римското право.В Отговорите на папа Николай І за него също се споменава,а в текстовете на старобългарското законодателство е предвидено за различен вид престъпления: бой на свещеник,кражба, сводничество,аборт,неволно убийство и пр.

Конфискация.В Крумовото законодателство конфискация се предвижда за онзи,който дава храна на крадеца,както и за онзи, който не дава достатъчно на просяците.Конфискация вероятно, заедно със смъртното наказание,е била наложена и на 52-та първенци,организирали бунта против княз Борис І.

Глоби.Произходът на наказанието глоба трябва да се търси в частноправния откуп.По времето на Втората българска държава известни глоби били събирани в полза на държавното съкровище. Българските царски грамоти също дават сведения за глоби,които били събирани в полза на манастирите.

Използвана литература:

Гълъбина Петрова.История на българската държава и право част І Сиби,2008г.



Михаил Андреев,Фани Милкова.История на българската феодална държава и право,СОФИ-1993г.

Михаил Матеев.История на българската държава и право,151 СОУПИ,София-1994г.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница