Българското държавно-политическо и военно ръководство и изграждането на Командването на Сухопътните войски /1973-1991г

от

Проф. д. ист. н. Трендафил Атанасов Митев - УНСС

Дисертационния труд: “Българското държавно-политическо и военно ръководство и изграждането на Командването на Сухопътните войски /1973-1991г./“, София 2017г, 320 стр.

-Автор: Богдан Иванов Андреев, за присъждане на образователната и научна степен „Доктор“; Научна специалност:“ История на България /Военна и военно-политическа история“/.
Колегата Богдан Андреев и избрал за тема на докторската си дисертация една мащабна, все още не проучена и важна научна тема. Тя представлява интерес за съвременната историческа наука и отбранителната практика на България, по голям набор от съображения:

Предмет на изследването е един от най-важните периоди свързани със строителството на въоръжените сили на България, през втората половина на ХХ век. Това е време, през което БА разполага с най-голям материален ресурс, подготвени кадри и мащабен, мирновременен практически опит, в цялата история на модерната българска войска. Те позволяват на командния състав да разработи и реализира буквално без прецеденти, теоретични и практически задачи, в българското военно отбранително строителство.

Постигнатите резултати тогава съставляват вече фундаментална страница в националната ни история. Една от тях е изграждането на КСВ. Това е структура с определящо значение за успешното реализиране на националната военно отбранителна политика и коалиционните ангажименти на България, в рамките на Варшавския договор. Защото Сухопътните войски са гръбначният елемент във вътрешно организационната структура на БА през изследвания период. От тяхното ефективно изграждане и командване в мирно и военно време, в решаваща степен зависи реализацията на политиката свързана с гарантиране националната сигурност на българската държава.

Силно впечатлява пространствено-времевия обхват на труда. Авторът изследва един двадесет годишен период на динамични промени във военно отбранителната и политическата обстановка в България и света. Подобен мащаб на изследването не е характерен за малките докторски дисертации. Въпреки огромната работа, която е трябвало да извърши авторът, на практика той е „отворил и затворил“ темата, в нейните основни измерения.

За написването на дисертацията си Богдан Андреев се е запознал със съществуващата мемоарна литература и реализираните научни изследвания, които използва съвестно в своята работа. Основното градиво на ръкописа обаче са новооткритите архивни документи. Голямата част от тях се пускат за пръв път в научно обръщение. Това обстоятелство е особено важно и то трябва да се отбележи специално. Най-напред, защото става дума за издирването на информационни източници, които до неотдавна бяха практически недостъпни, заради важността им по отношение националната сигурност на страната. Освен това, изграждането на научни труд предимно върху собствена документална основа, позволява на автора да разполага с оригинален информационен ресурс. Благодарение на нето той не преразказва механично чужди писания, а прави самостоятелни изводи, с приносен характер в историческата наука.

Структурата на дисертацията е логична и правилно градирана в йерархическо отношение. В увода на ръкописа правилно са очертани значението на темата, обекта на изследването и конкретните изследователски задачи, на които се търси обяснението. В първата глава логично са изяснени обективните промени, които настъпват в развитието на военното изкуство, въоръженията и техниката през втората половина на ХХ век. Това са главните обстоятелства, които налагат модернизация и на командните структури в БА. Една от най-важните стъпки в това направление се оценява, създаването на КСВ.

Втората глава е територия, върху която е проучена и обяснена реалната дейност на КСВ. В рамките както на вътрешно българското отбранително пространство, така също и като фактор, с основна роля, в мащабните учения, реализирани в коалиционен формат, чрез единодействия с командването и силите на държавите от Варшавския договор.

В третата глава авторът основателно изяснява неблагоприятното отражение, което дават върху Сухопътните войски и тяхното командване, драматичните политически промени в Източна Европа и България в частност - след края на Студената война. Така обхванати и изяснени, проблемите създават една цялостна и сравнително изчерпателна представа за ролята, дейността и приносът на КСВ в развитието на БА, през последната четвърт на ХХ век.

Отделните глави и техните параграфа по един естествен начин следват логиката на изложението. Всяка подструктура на труда надгражда и обогатява, вече казаното преди това. Така картината на изложението придобива една вътрешна хармония, позволяваща темата да се види в развитие, чрез реално обогатяване на информационния масив, с който се среща читателя.

Много положителен факт в тази дисертация е умелото дистанциране на автора от политически конюнктурното мислене и съответстващия му квази научен изказ. Богдан Андреев се е потопил във спецификата на времето, което проучва. Това му позволява да обяснява неговата логика с понятията характерни за тази епоха. Без да се поддава обаче на емоционалните оценки, които се правят през последния четвърт век, за епохата на социализма в цялост. Този негов подход е особено важен и също заслужава да се подчертае специално. Защото при проучването на опита и традициите на БА, свързани с националната отбрана на България – не може да има политиканско мислене и тенденциозни оценки. Независимо от това, кой и кога прави своите научни изследвания, в тази област на националното минало.

В същото време, дисертантът е намерил мярката, за да покаже, че в текстовете на регламентиращите документите, изразните средства, използвани от оперативния състав в хода на практическия управленски процес, присъства и характерната за времето, политически оцветена лексика със съответстващите й ценности. Авторът обаче правилно оценява, че като цяло, те не определят основното – това, което се явява тъканта на теорията и резултатите от реалната практика, в дейността на КСВ. Напротив – основателно се сочи, че водеща роля винаги са играли научните понятия, професионалната управленска и командна терминология, както и уставните правила, които са характерни за военната теория и практика по принцип.

Текстът е написан ясно с кратка, аналитично-обобщаваща фраза. Читателят го възприема леко и с разбиране, върху същността на изложените тези от автора. В цялата дисертация личи едно чувство за отговорност на автора повлияно от разбирането, че работата му по същество е пионер в изследването на избраната тематика. Следователно винаги е важно първият, който е тръгнал по дадена научна пътека, да положи една позитивна и научно издържана основа. Само така може да се даде научно обяснение на толкова важната проблематика, каквато е историята свързана със създаването и дейността на КСВ.

В цялост пред нас е реализацията на един наистина амбициозен научен проект. Той е осъществен с ясното съзнание за важността на темата и необходимостта, всичко позитивно, свързано с дейността на изследваната институция, да се извади на бял свят, в реалистични измерения. Така че изводите и поуките от натрупаният практически опит, да могат да се използват днес и в перспектива. По простата причина, че реалностите свързани с ТВД, при които трябва да се осъществява защитата на България от външни посегателства и днес, и в перспектива са неизменна величина. А националната отбрана е неотменна задача на всички поколения.

Аз приемем и авторовата самооценка за направените научни приноси като обективна. Положителен елемент е обстоятелството, че дисертантът е подготвил и предал за печат и пет отделни части от ръкописа, за публикуване в авторитетни периодични научни издания. Ще бъде много полезно обаче, ако целият труд се подложи на научна редакция и се публикува и като самостоятелна научна монография. Тя ще намери своите читатели, както в редовете на БА, така също и сред широката общественост, която се интересува от българската военна история.

Като човешко творение и в дисертацията на колегата Богдан Андреев могат да се посочат някои въпроси, по които авторът да направи още нещо полезно за ръкописа си, преди неговото обнародване като монография. В този смисъл бих си позволил да предложа, по време на защитата да чуем неговите становища по следните въпроси, които след това да се отразят и в текста на ръкописа:

Първо, мисля че е добре авторът да внесе известна яснота за това: конкретно, кои представители на държавно-политическото и военно ръководство в началото на 70-те години, са били „за“ и кои са „против“, създаването на КСВ. Тоест – този важен дебат малко да се персонифицира, като се изнесат и съответните аргументи на двете противни становища.

Второ, би било полезно да се каже още по-конкретно: кои са тези генерали в КСВ, които са дали най-съществения принос /и по-конкретно с какво/, за теоретичната разработка на документацията и практическото изграждане на командната структура.

Трето, интересно е да се конкретизира въпросът: на какво равнище КСВ комуникира пряко с командванията на останалите видове въоръжени сили? И от какво равнище, тези отношения задължително преминават през ГЩ и Военно министерство? По този въпрос, сега сведенията са оскъдни.

И четвърто, полезно ще бъде, ако авторът даде по време на защитата ,/а след това и в книгата си/, в обобщен вид, конкретни данни и за това: с какъв финансов ресурс разполага КСВ в рамките на отделните бюджетни години? И какви конкретни военни ефективи, са подвластни на институцията, в зенита на нейното развитие – 80-те години на ХХ век. /Примерно - брой на наличната бронетанкова техника, БТР-и, артилерийски комплекси, ракетни установки и пр./ Така бъдещият читател ще добие много по-ясна представа върху темата: Що е то силна Българска армия? Кога тя е била такава? И какви са условията, Отечеството ни отново да разполага с подобен надежден щит, за гарантиране на националната сигурност. Защото в момента картината е съвсем друга!

Накрая искам да подчертая изрично, че направените препоръки към автора не намаляват ни най-малко, положителното впечатление, което оставя у читателя рецензирания дисертационен труд. Поставената научна задача е реализирана на едно добро, академично равнище. Поради това, предлагам на уважаемите членове на научното жури, да гласуваме „ЗА“ присъждането на образователната и научната степен „Доктор“ на колегата Богдан Иванов Андреев. Той вече заслужава да носи това научно отличие.
25 януари 2017 г.

С о ф и я АВТОР НА СТАНОВИЩЕТО: