Близнаков припомня ангажимента на България за участие с осем процента от Сухопътните войски 1600 души в задгранични операции



страница4/6
Дата22.07.2016
Размер1.07 Mb.
1   2   3   4   5   6

Пустееща казарма в Монтана


Разрухата е превзела и някогашното военно поделение в Лом., където бившите казарми на легендарния Втори ломски конен полк се простират върху повече от 100 дка площ край жп линията Лом - София. След закриването на поделението техниката е изнесена, а опазването на сградите поема охранителна фирма. Възрастните гардове обаче не могат да спрат денонощните щурмове на орди от крадци в града с повече цигани, отколкото българи. Преди месеци военни ветерани искат поне паметникът на 67 загинали във войните кавалеристи в пустеещата казарма да бъде спасен.

Запустяло е и някогашното летище край монтанското село Габровница. От Гражданска защита са разработили проект за превръщането му в Център за хуманитарни операции при кризи.

Казармите в Козлодуй и Оряхово още се водят на МО, но не се охраняват и почти всичко е разграбено. В Мездра казармите на закритото поделение на

строителните войски се стопанисват от Национална компания БДЖ. Там се пази част от стратегическия резерв на железниците.

Казармите в Сандански и Кресна представляват гробници от бетон и боклуци. Военните обаче отказват да ги предадат на общините. По-добра е съдбата на казармата в Симитли - тя става бизнес парк, какъвто ще се строи и в Гоце Делчев.

45-а корпусна артилерийска бригада в Търговище е закрита през 2005 г., поделението заемаше 120 дка с големи паркове и доста сгради. Опитите на общината да получи имота удрят на камък.

Четири от десетте жилищни блока в бившия военен комплекс в елховското село Бояново (Ямболска област), където имаше ракетно поделение, са сринати до основи. Други три са почти без стени, останали са на носещи колони. Относително запазени са четири, които се стопанисват от общината. В тях са настанени крайно нуждаещи се семейства. Над 20 апартамента стоят празни. Преди 20 години жилищният комплекс е единственият в региона с пречиствателна станция. Разрушаването на сградите в Бояново започва, след като през 1993 г. ракетното поделение е закрито. От общината в Елхово многократно искат от военното министерство да получат блоковете. В кметството в Бояново има дори списъци с желаещи да се настанят в апартаментите - да ги купят или вземат под наем. Докато се стигне до решението да бъдат предадени на общината преди 4-5 години, седем от блоковете вече са разрушени.

До основи са сринати и четири-пет от жилищните блокове в градчето край авиобаза Безмер. От всички десетина в момента само един е населен.




Поделение в Бояново







Разрушени военни блокове в Бояново


Над 800 дка военни имоти във Великотърновска област от години пустеят. Най-много са неизползваемите терени в община Горна Оряховица. Близо 400 декара са занемарените казарми на две поделения в близост до летището. 60 дка е площта на бившето сержантско училище, което се води собственост на транспортното министерство. В края на 2008 г. има идея закритите казарми в Горна Оряховица да бъдат използвани за нов затвор. “Имотите са атрактивни, защото са в промишлената зона. А са обект единствено за вандали“, коментира кметът на Горна Оряховица инж. Йордан Михтиев. От 2000 г. общината се опитва да получи терените. Наскоро португалци и англичани искали да изградят там завод за преработка на биомаса. Ако не се реши въпросът с прехвърлянето, ще пропаднат инвестиции за над 50 млн. евро. - или поне така скимтят прибралите тлъсти комисионни - лобисти!

Заради несъгласие на МО да предостави безвъзмездно бившето военно поделение в Свищов уж пропада белгийска инвестиция от 30 млн. лева. Теренът е около 330 декара и преди 2 г. чужденците искали да построят завод за сглобяване на термопанели за еднофамилни жилища. Мястото е оценено и като удобно за изграждане на инфраструктура на бъдещия ферибот Свищов - Зимнич.

Сливен пък готви концепция за ползването на военните имоти, които държавата предостави на кметството три дни преди втория тур на изборите през 2011. Общината получава летище “Бършен“, военния стадион и други имоти, чиято обща стойност възлиза на 40 милиона лева. По пазарни цени обаче стойността е двойно повече. По време на първия си мандат Йордан Лечков издейства 116 декара бивши казарми в центъра на Сливен. Според калкулации на независими експерти стойността на всички военни имоти, придобити от община Сливен, възлиза на над 100 млн. лв. Този имот обаче създава големи проблеми на Йордан Лечков. В съда е внесен обвинителен акт срещу него за безстопанственост, защото

в продължение на близо две години е разрешил частни фирми да ползват казармите за складова база, без да плащат наем. Щетите били 670 000 лева. “Не стига че само ние успяхме да се преборим и получихме безвъзмездно имота, а сега ще ме съдят. Теренът бе поверен на общинската охрана, допуснали са фирми, които на практика го опазиха“, контрира глуповатообвиненията кметът. Теренът е изключително апетитен заради мястото, на което се намира: граничи с голям булевард, откъдето минава общественият транспорт за жилищните комплекси в Сливен, а отсреща е градският парк. От сключването на договора са минали няколко години, но имотът все още не е разработен. Има различни идеи за използването му. Една от тях е върху част от терена да се построят жилища за съкратените от армията служещи. Към днешна дата намеренията на общината са на мястото на казармите да израсне център за обществено обслужване. Според вече изработения план 16 дка от терена са за нуждите на кметството. Там ще бъде построена сграда за общинската администрация. Останалите 100 дка са раздробени на 8 парцела. Върху един от тях ще е новата сграда на пожарната. Останалите ще бъдат разиграни на търг.

База за обучение на охранители или клиника за лечение на остеопороза са плановете за бъдещето на 16 декара терен в центъра на Петрич. Въпреки че общината пожелава да получи терена, за да го превърне в парк, военното министерство успява да го продаде за 900 000 лв. на частна фирма. А уж всички надаваха вой до небесата, че ще направят всичко възможно да не се строят безмислени сгради( тип MOJI-ове) и да внимават земята да не отиде в сенчести интереси....Обещания на предатели!!!!

Дойдат ли избори, местните управници започват да искат стари казарми, за да трупат точки пред електората. В същото време на пръсти се броят бивши армейски имоти, в които общинските управи са успели да реализират бизнес или социален проект.Не са малко случаите, щом общината вземе мечтания имот, да го продаде незабавно, за да закърпи бюджета. Масова практика е да се искат от военните терени без предварителна идея какво ще се прави с тях. Принципът е: да ни дадат, пък после ще му мислим. Сега МО харчи за охрана на свои имоти “с отпаднала необходимост“ близо 20 млн. лв. годишно. Но въпреки това те се рушат. Голяма част вече са разграбени.Военното ведомство си е поставило краен срок за решаване на проблема 2014 г. Не е ясно обаче какво ще остане от бившите казарми и съоръжения, прекарани през 20-годишна ескалация на безстопанствеността. А и не е сигурно дали ще се възвърне попареният от кризата инвеститорски интерес към тях.

Към средата на 2011, МО започва нова антибългарска кампания - запасите в държавата за мирно и военно време са за близо 150 хилядна войска. Поради тази причина, антибългарите от това правителство започват тотална разпродажба на излишни оръжия и непотребни вещи. На тезгяха са извадени танкове, ракети, одеяла, манерки, чинии, канчета, потници и дори долни гащи. Министерството на отбраната възнамерява да изкара от търговията до края на годината поне 20 млн. лева. Разпродажбата на армейските излишъци върви само през Софийската стокова борса, а оръжията се реализират на пазара чрез специални търгове.

От 15 юни започват търговете като се предлагат например 27 товарни автомобила, сервитьорски колички, черпаци, термофонни казанчета, чинии, кантари, триони замесо, картофобелачки, буркани и т.н. “, съобщава Дичко Апостолов, управител на “Снабдяване и търговия-МО“ . На особен интерес се радвали фурнировани войнишки манерки, защото били уникални. На интерес също се радвали и армейските полеви кухни - с 3 казана, всеки с вместимост по 50 л - общо 150 л. Може да се храни цяла рота от стотина бойци на полето.А и да се ползват за варене на огнена вода.




Полева кухня за продажба


На борсата се търгуват излишъците на армията от цялата страна. Преди да бъдат обявени за продан, комисия в МО им слага цени по категории в зависимост от състоянието - стоманените каски се оценяват от 25 стотинки до 1, 50 лв. Най- скъпото канче за чай е 70 ст., докато най-евтиното - 10 ст. Походната полева кухня от 150 л първа категория е 1300 лв., а най-лошата пета - 200 лв. Офицерските одеяла от 100% вълна са от 75 ст. до 5 лв. Армейското бельо, което се предлага на борсата, макар че е престояло в складовете, е чисто ново. Продава се от 5 до 50 стотинки.

На Софийската борса обаче не може да се купи само манерка - тя върви винаги в комплект с друга вещ - търговски трик въведен от фирмите обслужващи легалното разграбраване на армията с цел по-бързата и ефективна продажба на стоките . Манерките вървят с ризи, куртки, канчета, платнища и други вещи, към които няма голям интерес.Според думите на един от началниците на тези фирми,

за да се освободи армията от излишните вещи за 3 г. трябва да се изтъргуват имущества от 90 войскови района.

Най - търсена била автомобилната техника - от джипове до големи камиони. Особено се търсели товарните автомобили с лебедка за самоизтегляне - за дърводобив, за селското стопанство, защото са изключително издръжливи и с висока проходимост. Джиповете, тръгвали за наддаване с цена около 1000 лв. За камионите ЗИЛ-131 офертите започват от 2200-2500 лв., като цената стига до 4000 лв. Началната цена за “Урал“ е 3000 лв.

По интересно е обаче да се разбере какви оръжия са продали до момента търговците на националната сигурност - два транспортни самолета АН-26, шест танкови влекача, около 80 специални автомобила, 25 ракети от свалените от въоръжение зенитни комплекси “Двина“ и “Волхов“. Тази техника както казахме не се предлага на борсата, а се разиграва на оръжейни търгове. Какво оръжие ще бъде продадено от антибългарското правителство до края на 2011 - шест бойни хеликоптера МИ-24, близо 100 танка Т-72( не Т-34, не Т-55!!!!), реактивни системи за залпов огън - около 80 бр., бойни бронирани машини - около 120 бр., няколко хиляди картечници, автомати, снаряди.



Подобна публична капитулация и предателство от страна на държавата няма никъде по света. Едва ли поредния некадърен миннистър си е задавал въпроса - ако не дай си боже стане нещо лошо в България, с армия от 21 000 души и без никакво резервно въоръжение за запасняци, доброволци или резерв - какво ще правим???? Ако се появят доброволчески отряди (имайки предвид заложение резерв от 3500 човека)- с какво ще бъдат въоръжени - с кухненски ножове и вилици ли? Защото съюзите са до време, но държавата трябва да просъществува при всички обстоятелства!!!

Каква е логиката на предателя Аню Ангелов - заради намаляването на числения състав на армията не е необходимо да съхраняваме излишна техника.Гениално!! Щом сме решили да намалим армията, ДАЙТЕ И ВОЕННОВРЕМЕННИТЕ ЗАПАСИ ДА БАСТИСАМЕ ПОКРАЙ НЕЯ, че утре ако случайно дойдат управляващи с мозък в главата, пак нищо да не може да си направи, защото няма да има нищо останало по складовете, даже самите складове няма да ги има - Аню продава и имотите с ударни темпове.






Танкове Т-72 в движение - предназначени за продажба...или за скрап


Освен горепосочената техника и военен инвентар - огромни количества храни, лекарства, метали и гориво, които сега са блокирани като неприкосновен запас, ще се завъртят на пазара. Това ще стане в началото на следващата 2012 година. Месец декември е срокът до който военните трябва да кажат от какво точно количество суровини и продукти имат нужда. От Министерството на отбраната се обясняват като ученички какво добро дело правят по този начин, цитат: „ Отражението върху гоените няма да е пряко, но ресурсът, който се налива в икономиката ни, е огромен. Държим блокирани огромни количества метали, а точно сега гоените им се вдигат и бизнесът е принуден да ги купува прескъпо. Същото е и с горивата и строителните материали. “ (всъщност цените на металите падат по целия свят момента). Гигантският армейски битак ще стане възможен, след като бъде приет нов държавен военновременен план, който ще е готов до края на декември, но съдържанието му ще е секретно. По думите на Аню принципът, който ще залегне в документа, е „ по-малка армия, по-малко военновременни запаси. Едно време разчетите са се правили за 500 000 души, но сега са 4-5 пъти по-малко, (тук той визира мобилизационните планове явно) Предвижда се да станат още по-малко“. Дали се е замислил този човек, че при евентуална война - населението ще трябва да яде нещо и да се пази с нещо от врага... .Разбираме също, че господина не използва вече термина „война“, а „криза“.



Нездрав смях будят обаче думите на зам.-министъра Валентин Радев според когото бизнесът и фирмите не искат да съхраняват полупродукти, не искат да съхраняват изходни суровини като брокати, стомана, цветни метали, от които някога по време на криза евентуално ще изработват военни изделия и други неща, необходими на военните. По думите му, ситуацията по време на „криза“ се развива динамично, което налага да се съхраняват полуготови изделия. „ Оръжейници ни предложиха например да пазят автомат „Калашников “ почти сглобен, но без ремък и приклад. Казаха: „Ако стане нужда, сглобяваме го веднага и го имате “. По този начин щели да се спестят и огромни средства, които в момента МО заделя за поддържане на огромния военен резерв. До тук добре - наистина има известен резон в думите на зам.-министъра. Пита се обаче в задачката - какви автомати „Калашников“ ще държите на склад в полу-готово състояние след като до 2 години всичките запаси от леко стрелково оръжие, самите вие казахте, че ще продадете и нарежете, (за справка - една страница по-нагоре).Всъщност цялата тази патардия около продажба на уж ненужно имущество има за цел да подготви „общественото мнение“ за може би най-големия пирон забиван в ковчега на суверенитета ни - унищожаването на държавния резерв и военновременните запаси!




В.Радев се опитва да обясни как ще сглобяваме автомати, които преди това сме

нарязали


Министерството на отбраната обаче продължава да тъпче наред - не са пощадени и военноинвалидите и ветераните - продажбата на два етажа от санаториума в Кюстендил, собственост на съюза на военноинвалидите. Без всякакви основания и без разговор с ръководството на организацията министър Аню Ангелов продал третия и четвъртия етаж за 150 000 лв. на неизвестен купувач. „ Защо сега военният министър се отнася към нас като мародери“ питат старите воини - „ Толкова ли е трудно държавата да се грижи за хората, отдали кръвта и живота си за патриотични цели, за държавната цялост и независимост“. Членовете на съюза общо са 7322-ма, от които половината са военноинвалиди, другите военнопострадали, а за тях никаква държавна институция не полага грижи. В Полша военноинвалидите получават пенсии в порядъка на 1800 евро, което за българите звучи като приказка. Състоянието на военноинвалидите и военнопострадалите у нас е “бедстващо“ заради ниските им пенсии и незадоволителния им здравен и трудов статус. Хората, които са

пострадали за държавата, докато са изпълнявали служебния си дълг, сега вземат пенсии между 115 лв. и 151 лв. Военноинвалидите коментират, че безработицата при тях надвишава 90%, тъй като никой не назначава инвалиди. Наборната армия трябва да бъде възстановена под някаква форма, за да се опази държавността, смятат още военноинвалидите. Мотивите им са, че създаването на професионална армия е скъп процес. Те смятат, че наборната армия е добър вариант във всяко отношение - едновременно евтин и дава на населението необходимата подготовка за бедствия и аварии.

Става ясно какви са стандартите и реалното състояние в българската военна авиация: от изисквани 180 летателни часа на пилот на година, екипажите, имат по около 40, а останалият летателен състав е на практика близо до, Л преквалифициране в пехота' \ Така ВВС са изправени пред реалната перспектива да не бъдат способни да се справят дори с мирновременната задача да охраняват Родината. Замислената от предишните правителства модернизация на Българската армия е в процес на сериозно преосмисляне. Вместо пет (по първоначална идея - осем) армията има три “Спартан“-а. Поради липса на финансови средства до края на 2009 година акредитивът по договора с фирма “Аления“ не е открит и планираният за август 2009-а трети самолет е доставен едва в края на 2011, както и не са извършени поредните доставки на консумативи, резервни части и специално наземно оборудване, на обща стойност около 14 млн. евро. Не е ясно дали въобще без това обурудване могат да се използват тези самолети. Тъй като правителството е решило да прекрати напълно договора заради финансови проблеми, под натиска на НАТО и Франция, Българската армия получава три вертолета “Пантер“, . Единствено 12-те вертолета Кугър са на място, но проблема при тях е безумно високата цена за подръжка и непрекъснатите аварии, въпреки убеждаването при тяхното закупуване, че са прекрасни машини. Снемат се от въоръжение шест Ми-17 и шест Ми-24. В същото време морските пилоти от авиобаза „Чайка“ край Варна са закотвени на земята. След като не летят, те постепенно губят навици и умения. Полетите престават, когато свършва моторесурсът на последните два руски вертолета ПЛ-14. Ако сделката за трите „пантери“ не е осъществена, освен без подводници, България остава и без морска авиация, което понижава боеспособността на флота и подготовката на екипажите на корабите от патрулните дивизиони. Всъщност принципът за превъоръжаване на всяка армия е елементарен. - първо се дават пари за бойни, а след това за обслужващи способности. Това важи и за ВВС (б.р. - Чехия, Унгария и Полша започват с нов изтребител. Поляците купуват 48 броя Ф-16 за 4 млрд долара.).

Преди 7-8 г.обаче нашето МО впрегва каруцата пред коня и договоря 12 вертолета “Кугар“ и 6 бр. “Пантер“ за 380 млн. евро със срок на изплащане 6 г., а МО в момента се мъчи да се измъкне от мъртвата хватка на контракта. Но това е малката беда. По-голямата е, че са дадени и ще се дават още милиони за техника, която бездейства. 12-те вертолета, лКугар, л не са оборудвани по стандартите за защита от огъня на противника. Това ги прави неефективни по отношение на задачите, за които са предназначени, и налага необходимостта допълнителното закупуване на оборудване. Те не могат да бъдат изпратени на мисия - нямат въоръжение, бронировка, т.нар. ловушки за разсейване на ракетни атаки, система за предупреждение срещу обстрел, система за засекретена комуникация между екипажите. За да се оборудват само за два вертолета трябват 20 млн. евро. Затова български “Кугар“ в операция на НАТО скоро няма да има. Преди време от командването на пакта пращат писма до Генщаба да се дадат хеликоптери за Афганистан, но отговорите са, че нямаме. Поддръжката на тези машини е много скъпа, както споменахме на няколко пъти. От 12 броя “Кугар“ към средата на 2011 летят 4. А към септември 2011 остава един . Вертолет “Кугар“, след като “навърти“ 500 ч във въздуха, или минат 2 г., дори без да е летял, му се прави профилактика. Цената е 500 000 лв. Прогнозите са, че средно за година поддръжката на всички „кугъри“ гълта 20 млн. лв. За 10 г.сумата ще скочи до безумните 200 млн. лв. А и компанията “Юрокоптер“ още не е изпълнила ангажиментите по директния офсет да изгради хангар за вертолетите и учебен корпус. Непростима грешка е, че БА остави на произвола на съдбата руските вертолети. Ненапразно Пентагонът ги изкупува на старо, модернизира и праща срещу талибаните. Посветени в оръжейния бизнес твърдят, че само България от бившите соцстрани в НАТО е купила вертолети “Кугар“. В същото време експерти обясняват, че е грешка да се отказваме от руските хеликоптери МИ-17. От тях са отремонтирани и летят три. Ресурсът им е 3000 ч. Вместо да се купуват нови хеликоптери, е трябвало да се модернизират МИ-17. Тези машини са евтини, здрави, мощни, прости за обслужване. Дори имат “ловушки“ и контейнери за изстрелване на ракети “въздух- въздух“ за самозащита. МИ-17 не е капризен вертолет. Той не знае какво е “покрив над главата“. Домува на открито - при дъжд, сняг, студ и пек. Докато “Кугар“ след полет задължително се прибира в хангар. Преди време САЩ поръчват на Русия нови 54 броя от последната модификация МИ-171. Такива вертолети вземат и други страни членки на пакта - Чехия, Хърватия и Словения. МИ-171 е перфектен хеликоптер. Цената му е около $10-12 млн. - оборудван, брониран, с модерна навигация. Готов за мисии. Купуваш и не мислиш за нищо. Една ескадрила от 10 машини излиза около $110 млн.

Докато вертолетната ни авиация е на кръстопът за никъде, бойната още се държи. Но докога? В авиобаза Граф Игнатиево премиерът Бойко Борисов хвали летците ни, че са едни от най-добрите. Няма наш летец с МиГ-29, победен в учебен въздушен бой от Ф-16. Но премиерът едва ли знае с какви усилия и лишения пилотите поддържат тренинг. На някои се събират по 80 часа работна седмица.

Сега летят около 6-7 изтребителя МиГ-21. За тях обаче има само един акумулатор и техниците го прехвърлят от машина на машина. Тази година (2011) МиГ-21 излиза от въоръжение след което ВВС остават с 16 броя МиГ-29, от които летят половината.

Преди няколко години всички наши МиГ-ове са ремонтирани за $48 млн. и могат да служат още 20 г. Ако има средства за поддръжката им обаче. А МО няма договор с фирма, която да върши това. МиГ-29 е мощен и маневрен изтребител. Той е идеален прехващач за охрана на небето ни. За да дежури в “Еър полисинг“, не му трябва система “свой-чужд“, макар че може да му се монтира. За един МиГ- 29 трябват около 800 хил. лв., за да лети с натовско опознаване. МиГ-29 е евтин и за експлоатация. ВВС има обучени пилоти и техници. Годишно, за да летят миговете ни, трябват около 10 млн. лв. за поддръжка . Необяснимо е обаче защо в



материалния план за 2011 г.за тях е предвиден около милион. През последните две години те служат почти без пари, защото за тях са правени минимум разходи за поддръжка, но това не може да продължава безкрай, защото броят на изправните МиГ-29 постоянно намалява. В същото време МО отделя щедри пари за поддръжка на трите нови транспортни самолета “Спартан“ - по 3 млн. лв. за всеки. Два от тях са в гаранция, един е повреден. А колко летят спартаните? И къде е логиката за 16 бойни изтребителя да трябват 10 млн. лв. и парите да ги няма, а за новите спартани, които се вдигат рядко - 9 млн. лв. са гарантирани. Има ли шанс да се роди елементарна мисъл в главата на страдащия от старческо слабоумие антибългарин - министър на отбраната?!




Български МиГ - 29 - един от последните стражи на България


Каква е ползата от „Спартан“-ите? За три машини е платено 55 млн. евро. А “отстъпката“ се изразява в това, че сумата за останалите две ще издължаваме в резервни части. Кабинетът гласува 46 млн. евро, които ще се харчат от “Аления“ за поддръжка на самолетите за 10 г. Но защо десет - не е ясно. Излиза, че ще данъкоплатеца ще даде 101 млн. евро вместо 91 млн. И ще имаме три самолета на цената на пет, но с 10 млн. евро по-скъпи. Разбираемо е, че трябва да се издължим за 91 млн. евро по договора за покупка на 5 самолета “Спартан“. МО успява да ги редуцира на 3.

Излиза наяве поредното решаване на нещата на “тъмно“. МО открива обществената поръчка за 92 млн.лв. за поддръжка на самолетите “Спартан“, но оферта е отправена единствено към фирма “Авиостарт“ ООД. Това е посредникът и консултант по сделката между Министерство на отбраната и италианската фирма “Аления аеронавтика“. Преди четири години тази фирма убедждава ръководството на армията, че са нужни пет транспортни самолета, които да извозват контингентите ни в мисии. Оказва се, че машините не могат да качат повече от 35 души и до Афганистан трябва да се правят по няколко курса. След това същата фирма предлага услугите си и наема руски самолети да возят бойците ни до Ирак срещу 300 000 евро на курс. Малко над 8 млн. лв. на година ще дава МО на “Авиостарт“ ООД да осигурява резервни части, текущи ремонти и технически прегледи на машините. Очаква се да бъде обявена и специална поръчка за обслужване на новите транспортни хеликоптери. Тази дейност ще излиза на данъкоплатците по около 20 млн. лв. годишно. Машините ще се експлоатират поне 30 години, което гарантира добри печалби на фирмата, която ще обслужва 15-те машини.“

Италианската “Аления“ твърди, че само тя има лиценз за ремонт и поддръжка на 3-те “Спартан“-а. В конкурса са искали да участват и други фирми, които имат лиценз да извършват същата дейност. На тях обаче са им предложени такива срокове, че е абсолютно невъзможно за краткото време те да успеят да се подготвят и да бъдат конкурентни в обществената поръчка. Потърпевши от нагласената работа са представители на авиоремонтния завод в Гърция, както и на завод в САЩ, които имат лиценз и проявяват интерес към конкурса, но кратките срокове спират тяхната инициатива.

За съжаление - поредният скандал за тази година в родното МО.

Като стана дума за авиация март 2011 разбираме, че ако за пореден път конкурсът за нови изстребители се отложи заради липса на финансови средства, „родолюбивите“ военни обмислят резервен вариант - да бъде подписан договор между София и Букурещ, според който северната ни съседка ще подпомага България в охрана на въздушното пространство, а в замяна на това България ще се грижи за сигурността на морската граница на двете държави. Оказва се че Букурещ е много по-напред от София в проекта за купуване на нови изтребители. На 23.03.2010 съвета по националната отбрана на Румъния обявява, че страната ще закупи 24 изтребители “втора ръка“ F-16 block 25 от САЩ за $1, 3 млрд., като в цената се включват и модернизация, ремонт, логистична поддръжка за 3 до 5 г., наземен симулатор, обучение на летателния и техническия персонал, оръжия и други разходи, а първите румънски Ф-16 трябва да се доставят през 2013 г.И какво - румънски самолети на България....

Но не спираме дотук - един месец по-късно - през април 2011 от в. Сега разбираме че Министерството на отбраната подготвя договор, с който изтребителите на Турция ще влизат без предупреждение във въздушното пространство на страната ни. Документът е гласуван от Министерския съвет. България вече е постигнала такава договорка с Гърция да пази небето ни от терористични атаки по програмата Air Policing. Според нея гръцките изтребители ще нарушават въздушното ни пространство, без да искат разрешение, за да ловят нарушители. Чудно откъде ли - щом отвсякъде ни пазят...може би от Македония... Всъщност ако гледаме реално на нещата - да предоставим защитата ни на Гърция, това си е отказ от независимост!!!! Военни експерти със предателско намигане коментират, че това е първата крачка към обединяване на военната мощ на

държавите от региона. Когато такива споразумения бъдат подписани и с Турция и Румъния, на практика България няма да има нужда да поддържа скъпа техника, тъй като вражески самолети ще се прихващат от съюзническите ВВС. В момента армията ни поддържа Air Policing с две двойки МиГ-29 от авиобаза “Граф Игнатиево“. Ненормалният военен министър Аню Ангелов с пяна на устата, в изблик на национално предателство обяснява, че „ където техниката и оръжието са скъпи, трябва да се търси обединение на няколко <ярлши“.Гениално! Ами тогава, защо по дяволите ни е въобще армия!!!!!!

8.1. Какво става в МО

Какво става обаче в самото министерство при кадруването на Аню - няма друго ведомство от кабинета “Борисов“, уволнило толкова много народ без ясно обяснение защо се прави това. В общия кюп изгарят и добри професионалисти само защото са работили при тройната коалиция. В МО са назначени много военни пенсионери, на възлови длъжности в администрацията са устроени негови приятели от запаса. МО ревниво крие колко е броят на работещите пенсионери в отбраната. В Бялата книга и в Плана за развитието числеността на въоръжените сили, армията и резервистите се разминават. Той и политическият му екип правят голяма грешка като забраняват на военните да си купуват жилища от армията. Това удря силно върху имиджа им във войските, защото всички униформени знаят, че Ангелов и заместникът му Валентин Радев като военни са си купили апартаменти от МО. За първи път се експериментира такъв важен проблем като снабдяването с униформи да се реши на пазарен принцип - всяка шивашка фирма, купила лиценз от МО предлага камуфлажи на военните. Те ще избират според качеството и цената. Тук сами можем да се досетим, че се уреждат приятелски фирми, дават се комисионни под масата и прочие порочни практики, а цените са умопомрачителни! За ниското качество на стоката няма и да говорим!

Ще дадем само един пример за да се види как действа и ще действа „пазарния принцип“ в България и МО и кой на какви интереси служи - под натиск на Аню Ангелов, ръководството на военния холдинг “Терем“ е сменено тихомълком в началото на април 2011, а на заседание на съвета на директорите на 5 април е бил избран нов председател. На мястото на Иван Пейков е назначен Стефан Димитров по предложение на военния министър. Оказва се, че причината за смяната са разкритията, които Иван Пейков направил спрямо Аню Ангелов. Иван Пейков задава въпроса защо министъра на отбраната предпочита да налива държавни пари в частния завод на “Терем“ вместо да ги дава на държавния. След тези разкрития Аню Ангелов иска оставката на Пейков. А ето и отговора на Аню -, .Дружеството “ТЕРЕМ“ ЕАД повече от 2 години няма НИТО ЕДНА държавна поръчка нито от МО, нито от МВР и е във финансов колапс “. Каква е целта - много просто - умишлено докарване на дружеството до фалит чрез забрана на поръчки и последващо изкупуване от частни интереси - познайте кой ще прибере комисионните! Същият е случаят и с търговското дружество, което държи “Военно издателство“ което работело на около 700 хиляди лева годишна загуба.

Оказва се, че служители на МО са допуснали да натрупат дългове от 50 млн. лв. по проект, който лично министъра на отбраната е спрял. Става дума за изграждане на радиолокационна система за опознаване “свой-чужд“ по стандартите на НАТО, която да осигури единна информация за държавната принадлежност на въздухоплавателните средства. Срокът е до 12 декември 2010, но от ведомството така и не съобщават дали наистина някой е санкциониран. Оказва че в доклада за дейността на МО за 2010 и реалността има огромни разлики - при заявени 2, 5 млн. лева за възстановяване на 6-те самолета „Пилатус“, МО отпуска едва 300 000 лева. Едва 1000 лева обаче е отделило МО, а останалите 299 000 лева са от ВВС. Това е само един пример. Реалността е, че освен всичко друго, под ръководството на Аню Ангелов се обезличава и професионалното ръководство на армията. За каква липса на контрол говорим??!!!!

Както вече казахме на няколко пъти - куца реализирането на плана за приходите. Това е една от най-сериозните слабости в работата на МО. През 2010 той е изпълнен едва на 1/3. За тази година (2011) са предвидени 62 млн лв. и ще е успех, ако ведомството заработи 25 млн. лв. Все още няма договор за поддръжка на изтребителите МиГ-29, а те гарантират въздушния ни суверенитет. Има опасност МО да не успее да се пребори за достатъчно средства, за да осъществи плана за превъоръжаване. Причината е, че 13-те проекта са разчетени за военен бюджет ориентировъчно около 1, 5% от БВП. Намеренията на МО да купи 8 нови изтребителя е препъникамък, който ще затрудни не само ведомството, но и кабинета и парламента в крайна сметка - яма как да се обясни на хората, че трябва да се дадат над 1 млрд. лв. в криза.

Тези открити далавери и нарушения обаче не пречат на 70 годишния пореден унищожител на армията ни продължава да словоблудства с никому неясни слова натъпкани в предателската му уста: Ние не трябва само да мислим за интелигентната отбрана, лансирана от генералния секретар на НАТО Расмусен, но ида я реализираме. Въпросът е как да изграждаме отбрана и повече сигурност с по-малко ресурси. Как да постигнем по-добри резултати, с по-малко средства. (15ел.ред. - няма как да стане да се пази с малко ресурси сигурноста на една страна). Той посочва, че :трябва да се освободим от стереотипните нагласи, да не гледаме на нашите съюзници по границите като мними противници под прикритие. Трябва да вървим по пътища, които не сме предполагали, че ги има, но могат да бъдат реализирани.

По-нататък в словото си военният министър заявява, че : националната отбрана е неделима от колективната отбрана в рамките на алианса, а в рамките на НАТО може да градим своя интелигентна отбрана . Но, за дая имаме, трябва да разчитаме на обединените усилия и ресурси на съюзниците. Всичко това звучи някак си социалстически, някак взето от устата на Тодор Живков от реч произнесена пред СИВ. Интересното в думите на Аню е че явно все още има тук там военни които мислят за сигурността на държавата, иначе нямаше защо Аню да говори за : да не гледаме на нашите съюзници по границите като мними противници под прикритие. Има защо обаче да го правим, има защо да гледаме така на тях.





1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница