Бнт, „Денят започва”, 06. 06. 2012 година Акценти от участието на министър Вежди Рашидов в предаването „Денят започва” по бнт
Изтегляне 87.42 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Вежди Рашидов
- Водещ
| БНТ, „Денят започва”, 06.06.2012 година
Акценти от участието на министър Вежди Рашидов в предаването „Денят започва” по БНТ Водещ: В студиото ни вече е темпераментният министър на културата Вежди Рашидов, здравейте, радвам се да ви видя. Вежди Рашидов: Добро утро. Водещ: Имам чувството, че има някакво съвпадание. Миналия път като дойдохте в студиото, се случи Бисер, сега втора серия, нещо като втора серия на Челопечене. Фаталист ли сте, г-н Рашидов? Вежди Рашидов: Аз лично не. Водещ: Първо беше Перник и земетресението, сега това се случва. Вежди Рашидов: В България малко повече драматизираме нещата. Разбира се, неприятен е фактът, но това нещо трябва да се съобщава спокойно, без паника. Не бива до такава степен да се създава психоза в държавата. Може би трябва да се научим да бъдем малко по-мъдри, по-спокойни, защото психозата също е болест. Водещ: Тука ще се съглася с вас, още повече че преживяхме една психоза покрай земетресението. Вежди Рашидов: Аз сто пъти съм казвал, хубаво е като нация ние да се научим като евреите, японците да се обединяваме в труден момент и спокойно, мъдро да излезем от ситуацията, а не да драматизираме. Водещ: Тука съм съгласна с вас. Вежди Рашидов: Наистина се потвърждава – лошата новина е новина, а добрата не е новина. Водещ: Е, така е, откакто земята се върти. Вежди Рашидов: Едновременно с това стават много и добри неща. Водещ: Добре, хайде да поговорим и за хубавите неща. Върнахте се вчера от Португалия, придружавахте премиера там в неговата официална визита. След освещаването на българската църква възкликнахте горд съм, че най-сетне българската общност има свой храм в Португалия. Кому е заслугата, на кой да припишем заслугата за това? Вежди Рашидов: Заслугата като цяло е на правителството. Аз казах, че съм горд, защото в Португалия има голяма българска общност и тя се нуждае от това. Водещ: Колко са, колко са българите там? Вежди Рашидов: Неофициално към петнайсетина хиляди и тези хора имат нужда от своите ритуали, от своите човешки отношения към Бога, към вярата, към надеждата. Беше много красиво. Първо зад тази работа стоят доста усилия. Около една година и половина правителството, Министерството на културата, вероизповеданията, всички, цялото правителство сме работили, за да ни дадат католиците една православна църква и слава Богу, имаме такава. Две кръщенето имаше на две дечица – много приятно беше и много хора имаше. Водещ: Сега разбирам, че премиерът е убеждавал там нашенци да се приберат тук в родината си, къде е по-добре, в Португалия или тука? Вежди Рашидов: Винаги в родината е по-добре. В Португалия или където и да е човек, все пак е чужденец. Не е истина това, че България не е удобно място. Достатъчно е, човек да е предприемчив, умен. Да, точно на такива хора разчитаме да се върнат, за да може наистина да ни тръгне и селското стопанство, и икономика, и производство да започне. И е хубаво да се върнат, защото тук има място за бизнес, да, стандартът не е същият, но кризата в Португалия също е тежка, кризата в Испания е много тежка. Имаше едно много наивно питане – кога България ще стане такава държава, че да се върнем да работим в нея. И премиерът попита един човек – вие какво работите, а той – безработен съм. Водещ: Не искат за такава заплата. Добре, да ви върна на... Вежди Рашидов: Но нали и там няма работа, тогава за каква заплата става въпрос? Водещ: Така е, тежки времена настанаха в Европа, но да ви върна към земетресението от 22-ри, хората се изплашиха, в това спор няма, надявам се, че вече нещата са по-спокойни в Перник и околните села, но сериозно пострадаха и джамията, и Руската църква в София. Какви пари, министър Рашидов, ще са необходими, за да се възстановят? Вежди Рашидов: Още когато стана земетресението, в три часа, се чухме с г-н Цветанов, направи се кризисен щаб, един от зам.-министрите ми е в този щаб. Разпределихме се, единият зам.-министър отиде в Рударци, в Перник, Радомир, другият – по училищата, а аз тръгнах по църквите. За щастие при паметниците няма големи поражения, единствено джамията е много опасна, защото са засегнати носещи трегери, оттам почват пукнатините и обхващат целия купол. Водещ: Много пари ли ще трябват, за да се възстанови джамията? Вежди Рашидов: Вече има протоколи и се подготвят експертните мнения, за да се види какъв обем работа и какво укрепване са необходими. Количествена сметка трябва да се направи. Храм-паметникът „Св. Александър Невски” има малки поражения, но ще трябва да вземем мерки. А Руската църква е собственост на руската държава. Онова, което ние можем да направим методически и сме го направили вече, е написването на писмо до църквата и до руската държава да предприемат мерки, защото там куполът има опасност да падне. Водещ: Да, видяхме той е почти като изрязан. Вежди Рашидов: Той просто не се държи, само лежи върху пукнатината. И това е опасно. Водещ: Всъщност и Руската църква, и джамията сега затворени ли са за вярващи, за посетители? Вежди Рашидов: В момента още няма заповед за затваряне, но смятам, че би било хубаво бързо да се предприемат мерки. Днес следобед отново с г-н Цветанов имаме среща, за да обсъдим какво следва да се направи възможно в най-кратки срокове. Водещ: Сега още една неприятна случка имаше за съжаление в храм-паметник „Св. Александър Невски” преди около седмица. Мъж беше влязъл, беше хвърлил камък върху безценните платна, икони... Вежди Рашидов: Да, веднага изпратихме Националната галерия, отделът по реставрация и консервация. За сметка на министерството ще стане реставрацията. Тази икона трябва да бъде спасена, вече се работи по реставрацията ù. Водещ: Да обобщим. Не са значими щетите, които земетресението е нанесло върху паметниците на културата. Вежди Рашидов: Не, но все пак една пукнатина винаги крие опасност. За щастие Боянската църква е с много малки поражения, козметични, най-старите сгради оцеляват, това е хубаво. Водещ: Това е добре, за разлика от Италия, пак казвам, където за голямо съжаление голяма част от паметниците на културата буквално се сринаха. Вежди Рашидов: Виждате италианците, отново се връщам на въпроса за общите усилия, как се държат, не изпадат в истерия. Ще се обединят и ще възстановят разрушеното. Много е важно това да може и българинът. Аз много бих искал да видя българите да са сплотена маса, хора, които да си подават ръка. Водещ: Тук според мен много зависи географски къде се намираш. Вежди Рашидов: Не, трябва да учим хората, не да ги стресираме. Водещ: Коя телевизия гледахте, че ви стресира? Вежди Рашидов: Всичките. Водещ: Всичките ви стресираха. Вежди Рашидов: Трябва да се научим да пропагандираме обединение на хората, в тежък момент хората да бъдат сплотени. Водещ: Тук съм съгласна, тук съм съгласна с това. Водещ: Добре, хайде малко да поговорим и по една друга тема. Познавате ли скулптора Георги Андреев? Вежди Рашидов: Георги Андреев, може и да го познавам, така не мога да се сетя. Водещ: Това е авторът на прословутото 200-килограмово яйце, което президентът Плевнелиев подари на папата при аудиенцията си на 24 май. Вежди Рашидов: Георги Андреев към задругата на майсторите, не знам дали е скулптор. Водещ: Какво мислите за неговото произведение на изкуството? Вежди Рашидов: Нека да минем на друга тема. Водещ: Е, бъдете откровен. Сега вие не сте човек, който няма да каже това, което не мисли. Вежди Рашидов: Не, не е редно аз да обсъждам, особено като министър, ако бях свободен човек, щях да ви кажа какво мисля. Водещ: А министрите не са свободни хора? Вежди Рашидов: Не, не, когато носиш отговорност за много хора, не е така свободно говоренето и не бива да е свободно, защото просто не е почтено. Президентът не е специалист по всичко, той в момента сформира своя екип. Водещ: Не, не, тука нека да направим едно важно уточнение. Това, че обсъждаме с вас естетическата стойност на това 200-килограмово позлатено яйце, няма нищо общо с репутацията на президента Росен Плевнелиев. Вежди Рашидов: Казвам, че когато държавата прави своите подаръци, трябва да се прави много внимателна селекция. Защото онова, което ние даваме, трябва да бъде престиж за нацията. Във Ватикана са едни най-добрите музеи. В тези музеи трябва вече да присъства българското. Аз съм обикалял Ватиканските музеи, виждал съм прекрасни произведения от Полша, Чехия, Италия, Франция, но България никъде не пише и това не е добре. А е време и това да се случи. Водещ: Да разбирам, че президентът добре е приел идеята ви за създаване на този съвет за духовно развитие. Вежди Рашидов: Не, това не е моя идея, всеки президент има такъв съвет. Водещ: Вие бяхте член на предишния, към предишния. Вежди Рашидов: Аз бях и при Петър Стоянов, и при Първанов. Водещ: Сега на този, към Росен Плевнелиев? Вежди Рашидов: Няма как да бъда, сега съм министър. Водещ: А, да. Вежди Рашидов: Вярвам, че подборът ще бъде от всички браншове в областта на културата, хора, които са познавачи. И тези хора, надявам се, ще дават най-добрите съвети на президента. Водещ: Така е, нормално. Затова човек си взима съветници. Вежди Рашидов: Всеки трябва да си върши добре работата, за която е определен. Надявам се, че догодина във Ватиканския музей ще има нещо добро и българско. Водещ: Ще кажете ли какво? Вежди Рашидов: Онова, което е вечно. Защо казваме, че изкуството е вечно, а животът е кратък? Защото надживява самите нас, като създаваме произведения. Водещ: А сега за нещо преходно ще ви питам. Вчера излязоха хората, които са били сътрудници на Държавна сигурност и които много тясно, много дълбоко са били свързани с културата. Дали са били шефове на музеи, дали директори на театри. Има ли имена, от които сте неприятно изненадани да видите в тези списъци? Вежди Рашидов: Има, да. Има, не бих искал да го коментирам. Водещ: Открихте ли там ваши приятели, хора, които сте смятали за близки? Вежди Рашидов: Да. Много са, неприятно е. Водещ: Трябва ли всички тези хора да поискат прошка, шефове на театри, шефове на музеи? Вежди Рашидов: Няма нужда, те са живели цял живот добре, не можеш да съсипеш живота на един, за да живееш добре ти. Това не е честно. Ако влезете в Комисията по досиетата и сега си го позволявам да го кажа, описано е как са ме били в четири часа в едно мазе, за да ме вербуват. Описано е. Описано е ясно и точно колко пъти са искали с натиск да ме вербуват и как съм отказвал да сътруднича. Ясно и точно, отказва да сътрудничи на органите. Под претекста, че докато е в мирно време, той иска да стане голям автор. Отказвал съм да следвам в Италия. И накрая една резолюция има, която сигурно ще я дам в медиите един ден, но докато няма лустрация, това няма никакво значение. Резолюцията на полковника, който казва, оставете този идиот на мира, такъв като него и по време на война не ни е необходим. Може би един път Евтим Костадинов се опита да каже, че има един човек, който е отказал категорично на органите, това изтече в едно предаване на Кошлуков. Не е точно така, както някои искат да се правят на разузнавачи. Много е долнопробно. Водещ: Негоден, добра дума. Сега да завършим с нещо парливо. Разбирам, че тече нещо, което е на ръба на скандала. Авторите на много актуални в момента български филми, модерни български филми, въстават срещу начина, по който Националната художествена комисия оценява филмите и определя кой от тези филми да получи държавна субсидия и кой да не получи. Сред имената са Димитър Митовски, Виктор Чучков... Вежди Рашидов: Знам, да. Да не губим време в четене. Водещ: Сега ще се намесите ли в ... Вежди Рашидов: Нямам правото по закон да се намеся. Законът, българският закон така е направен за филмовата индустрия, че аз като министър трябва да осигуря средства, а Управителният съвет да избира комисия, членове, сами да избират, сами да се определят кои са. Откакто почна „Мисия Лондон”, се промени мисленото за киното, още в началото на моя мандат. И наистина не бих казал, че няма подем на българското кино. Напротив, вече се говори за българско кино. Водещ: Да, но тук става дума за държавни пари, вие сте представител на държавата. Вежди Рашидов: Откакто има Закон за киното, в тежка криза такива пари, каквито аз съм осигурил от 12,5 милиона, никога не са получавали. Аз моята работа я свърших. На всичкото отгоре има едно оплакване, че няма къде да се прожектират българските филми. Да, продали са кината. Не съм ги продавал аз. Аз съм първият човек, който за 1,8 милиона започва строежа на кино „Одеон”, което ще стане едно европейско кино. Да, българското кино тръгна, младото българско кино е много агресивно, агресивно в добрия смисъл на думата, иска да бъде част от света и го прави. И не бива този подем да бъде прекъснат. Оттук нататък законът не ми позволява да се бъркам в работата на колегите от киното. Да, най-важното съм свършил, осигурил съм парите, сега трябва да има разум. Да, разбира се, за да не спрат добрите филми, събрахме се ръководството и решихме да додадем още малко пари и сесията да е 3,6 милиона вместо 1,5-2 милиона, за да може още няколко филма да се направят. За съжаление възникна спор, който трябва като достойни хора да решат. Водещ: Добре, благодаря Ви за това уточнение, благодаря Ви и за разговора. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 87.42 Kb. Сподели с приятели:
|