Бодхисатвите „Това са ония, които идат от



страница2/7
Дата22.08.2017
Размер0.93 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

В заключение можем да кажем, че дейността на първите двама Бодхисатви от средата на Атлантската епоха до нейния край имаше за цел работата върху физическото ни тяло и се родее с пребиваването на човека в утробата на майката. Изходът от мъгливата и потъваща Атлантида беше драматичен, протече на етапи и шумно, както детето излиза от тъмната майчина утроба на етапи, драматично и с рев, за да поеме на светло (под небесната дъга) самостоятелното си развитие. Завърши Четвъртата Коренна Раса с нейните седем подраси, през които факторът на човешкото развитие до голяма степен беше физическото тяло, за да започне Петата коренна раса с нейните седем културни епохи, когато трябваше да навлезем все по-дълбоко в телата си и задълбочим душевния живот дотолкова, че да приемем в себе си Силата на един Аз, Която единствено е способна да ни превърне в 10-та Йерархия и изведе чак до финала на Сътворението!

Свръхчовешкият Аватар Ману изведе от потъващата Атлантида най-напредналите с оглед на бъдещето човеци, годни да развиват мисълта. Този поток стигна до днешната пустиня Гоби, която тогава е била цветуща местност и положи основата на Древноиндийската културна епоха. Друг поток под водителството на двама велики Посветени-Адепти (ученици на Ману в Слънчевия Оракул на Атлантида), известни по-късно с имената Скитиан(ос) и Заратустра, засели обширни територии в Европа и Азия, като Заратустра гледаше повече към Азия, а основната задача на Скитиан беше да участва във формирането на такава душевност в бъдещите европейски народи, която да приеме Словото и разбере Неговата Жертва. Изключително мащабната дейност на двамата Адепти протичаше в пълен синхрон с Ложата на 12-те и не случайно Щайнер ги нарече „Бодхисатви”. А какво извърши третият поред Бодхисатва, поел щафетата от втория, също е доста трудно за осветляване на този етап. Все пак да опитаме, прилагайки избраният метод на аналогията.

След скъсването на пъпната връв с физическото тяло на майката (Небесната София), започваме да градим собствено, но между двете има прилика, защото връзката с нейното етерно тяло до 7-та година остава много здрава. По същия начин факторът за културното развитие от физическото тяло през Атлантската епоха се пренесе към етерното тяло в първата следатлантска епоха. Мъдростта на Свещените Риши от тази епоха беше изцяло повторение на Атлантската и се предаваше в образи, а не с понятия. Ако с днешния си интелект се пренесем в онова време и заговорим, никой нищо няма да разбере. Тепърва Азовият ни живот щеше да се овътрешнява и великата атлантска Мъдрост, която в променяща се форма течеше чак до Поврата на Времената, щяхме да я обличаме в понятия. Тогава понятията не съществуваха и беше важно не какво говори Учителят, а какво е качеството на неговата Душа, какво съдържа тя и какви образи поражда в Душите на слушателите. Като полукосмическо същество и най-голям сред Учителите-Адепти, Бодхисатвата продължаваше да се извисява далеч нагоре над своя земен съсъд, без да слиза към истинско въплъщение и преживяване на смъртта. Бидейки свързан само астрално с него, той не се ползваше от всички елементи на мозъка му, не притежаваше развити Разсъдъчна и Съзнателна Душа, но въпреки това по отношение на етерното тяло беше много по-напред от останалите, което му позволяваше да носи вести от духовните светове, да дава импулси за движение към бъдещето и се превърне в предвестник на онова, което хората щяха да възприемат през Втората културна епоха чрез астралното си тяло. Следователно, през Древноиндийската епоха, в момента на издигането си в чин „Буда”, Бодхисатвата вложи в етерното си тяло нещо, което го превърна сякаш в астрално тяло, а именно то щеше да бъде факторът на културното развитие през следващата Древноперсийска епоха. Но дали изграденото от него щеше да се прояви само тогава, или и в много по-отдалечена епоха, е въпрос, на който ще се опитаме сега да дадем поне частичен отговор.

Етерното тяло е свързано с Времето. В една кратка лекция Щайнер казва, че през шестото предхристиянско хилядолетие човечеството е празнувало Великата Нова Година на Земята. За да обясни същността на преживяното, той прави аналогия между жизнените цикли на растенията и хората. При съня висшата ни природа (Азът и астралното тяло) са вън от нисшата ни природа (физическото и етерното тяло), като първата спи, а втората е будна и в нея протичат растежни процеси. През деня е обратното – висшата природа се завръща и в състояние на будност започва да „изяжда” спящата нисша природа. Растенията спят през пролетта и лятото и тогава растат, а са истински будни единствено през периода от Рождество до Богоявление, когато растежните процеси са спрели, но затова пък съзнанието им се съединява с минералното съзнание на Земята. Знаем от Антропософията, че напролет Азът и Душата на Земята напускат планетарното тяло и се отправят към звездните светове, където в затъмнено съзнание преживяват през лятото тайните на Мировата Мъдрост. През есента започват да се завръщат обратно, за да се слеят в началото на зимата отново с планетарното минерално царство, спомняйки си с будно съзнание през посочения по-горе период какво са преживели сред звездите. При съединяването с минералното царство растенията също стават будни за тези вселенски тайни и могат да мислят как според тяхното въздействие през пролетта ще израстат, ще се окичат с листа и цветове, за да дадат по-сетне плод и изпълнят своето предназначение. Както на Нова Година съзнанието на растенията (по-точно на Груповите им Азове) преминава през съзнанието на минералите, така в шестото предхристиянско столетие съзнанието на нашата Душа се е сляло със съзнанието на астралното ни тяло, за да съзерцаваме необятната Мирова Мъдрост. От това Мирово знание, придобито тогава, черпеше Заратустра, черпеха и всички Посветени след него та чак до гностиците в Поврата на Времената, при които последните му лъчи угаснаха напълно. Ако растенията един път годишно през Светите Дни застават „очи в очи” с Космоса, преживяното от човечеството Космично Съзнание в шестото предхристиянско хилядолетие ще се повтори 12000 години по-късно. Щайнер обаче не посочва точната година на първото преживяване, за да датираме и следващото. Можем ли да я открием?

Съдейки от надписа върху Омуртаговата колона в Плиска, най-точният календар на Земята – българският циклов слънчев календар – има за свое начало на летоброенето година 5505 пр.Хр., без да се уточнява конкретен ден. Единствено Ангел Манев и Таньо Танев от Стара Загора решиха да го издирят, прилагайки интердисциплинарния подход при изследване на проблема, без който е немислимо да се подходи сериозно към разгадаване на безкрайно трудната и същевременно вдъхновяваща тема, наречена „Българската Мистерия”. Какво казват те?



Астрономите знаят, че спътниците обикалят около планетите, планетите се въртят около Слънцето, а Слънцето, заедно с всички тях в продължение на около 26000 години прави пълна обиколка през Зодиакалния кръг, въртейки се около една звезда-двойник в знака Риби, наречена „Дзета-Ревати”. От Шри Юктешвар (гуруто на популярния Парамаханса Йогананда) научаваме за друго въртене в рамките на предходното с продължителност два пъти по 12000 години, като първото е в зависимост от пролетното равноденствие, а второто – от есенното. И двете обиколки обаче имат отношение към един център, който Изтокът назовава „Врата към невидимото”, защото там е „седалището на Брама”. Когато есенното равноденствие навлезе в Овен, тогава Слънцето е най-близо до „вратата” и умствено-сетивните ни способности са във върхово състояние за проникване в тайните на духовните светове, а когато след 12000 години есенното равноденствие навлезе в противоположния знак Везни, пропадането към материалното е най-дълбоко и съответно духовните ни възможности стават най-слаби. После тръгва възходящото им развитие, за да достигнат отново върхово състояние след 12000 години. Краят на низходящата част от 12000 годишния период и началото на възходящата са свързани със звездата Мезартим от знака Овен. Манев и Танев проверяват астрологически всеки ден през цялата 5505 година пр. Хр., търсейки онази звездна констелация, в която да открият търсения първи ден на българския календар. И го откриват: 15-ти август! Звездната картина наистина е впечатляваща: всички планети плюс Слънцето са над хоризонта, пет от тях(включвайки Слънцето) са кулминиращи в Дева, Юпитер бележи обръщането на Времето, а долу изгрява Лилит със своите стагниращи сили. Моментът, в който Луната преминава разделителната линия между Дзета-Ревати в Риби и се съединява с Мезартим в Овен, удря гонга за смяна на Времето. Даже го фиксират точно: 9 часа, 49 минути и 7 секунди. От личен разговор с Манев знам, че според него тогава не просто сме тръгнали към по-материалистичен светоглед, а е мигът на слизането ни от духовно към земно съществувание. Казано накратко, ето го Денят на Сътворението! Старите българи със сигурност не са мислили така. Въпреки погрешният извод, приносът на двамата с Танев е безспорен и заслужава уважение. А самият календар е много близък с календара от „Апокрифа на Енох”, който Енох получава през Атлантската епоха от Архангел Орифиил, но след като е „взет на Небето”. Дали Енох символизира Петата семитска подраса, която беше взета като семе за Петата коренна раса, дали е първият (или вторият) атлантски Бодхисатва или нещо друго, засега не знаем, но за нас по-важен в случая е фактът, че Орифиил отговаря за Интелигенцията на Сатурн и има отношение към паметта, към времето, към хронологията. Друг интересен елемент в българския календар е използването на числото 12 като основен времеви цикъл, а то е извлечено от периода, за който планетата на Мъдростта Юпитер извършва една обиколка около Слънцето. Можем да добавим и датата 15.08., превърнала се през християнската ера в празник на Дева-София – земната представителка на Премъдростта Божия.

Взимайки под внимание всички факти, можем смело да заявим, че в 5505 година пр.Хр. човечеството е преживяло Великата Мирова Нова Година на Земята, третият Бодхисатва е станал Буда, преживял е Мировите тайни на Мъдростта, отпечатал ги е в етерното си тяло и по-късно българите поставят тази година за начална в своя календар. Като народът, носещ отговорност за цялата Азова еволюция на човечеството, те винаги са били свързани с Ложата на Бодхисатвите, защото централната задача пред нея е именно изграждането на Азовото самосъзнание в човека. Действайки в тази насока, изработеното от третия Бодхисатва в етерното тяло се отрази през втората следатлантска епоха в астралните тела на тогавашните хора, защото преживяването на астралното тяло стана фактора за културния напредък. Ако предишната епоха беше своеобразно повторение на Полярната епоха, когато царуваше единството, сега на преден план излезе разделението между доброто и злото като отражение на отделянето през Хиперборейската епоха на Слънцето-Доброто от Луната (плюс Земята) като Злото. Изграденото от третия Бодхисатва се прояви! Обръщайки се отново към избрания от нас ключ за навлизане в Мистерията „Бодхисатва” констатираме следното. След седмата година детето отхвърля етерната обвивка на майката и започва да строи собствено етерно тяло, но е все още зависимо от нейната астрална обвивка. В същата зависимост бяха хората от втората културна епоха, изпитващи въздействието от етерното тяло на третия Бодхисатва, действащо в тях като астрално тяло. Благодарение на това въздействие те преживяваха в астралните си тела прехода от единицата към двойката, най-ярко проявен в древния Заратустра, който говореше за Слънчевия Дух Ормузд и мрачния Лунен Дух Анграмайна. Той беше първият човек на Земята, пронизан до такава степен от продукта на третия Бодхисатва, че можа да разбере в астралното си тяло преживяното през Мировата Нова Година и изговаряното чрез образи от Свещените Риши в предишната епоха величествено знание за духовните светове. И не само го разбра с разсъдъка си, но започна да го формира в човешки понятия и предава на учениците в своите школи. Като най-издигнатият последовател на третия Бодхисатва, Заратустра се превърна в човешкия праобраз за разпознаване на злото и стана моста, чрез който неговият Учител прокара пътя си чак към Седмата следатлантска културна епоха, когато изградената от него способност ще се отрази като Сила за разпознаване на злото, но не чрез етерното тяло, действащо като астрално, а чрез слизащия към етерното тяло Дух-Живот (Принципа Будхи), свързан толкова тясно с Космическия Христос и Ложата на 12-те. Тогава, в 6505-та година сл.Хр., отново ще преживеем Мировата Нова Година на Земята, Луната ще се съедини със Земята и създадената много преди това „Раса на Добрите” ще трябва да притежава не само Силата за разпознаване на злото в завръщащата се Луна, но и Силата за неговото трансформиране в Добро. Праобраза на втората Сила е Богочовекът Христос с Първата и Втората Му Голгота, а човешкият праобраз щеше да стане един от 12-те.

И тук веднага си проличава дълбоката трагедия на Изтока, който не разбира Христос. Ако се придържаме към написаното от Шри Юктешвар, би трябвало в посочената от нас 6505 година да сме най-отдалечени от „Вратата към неизвестното”, с най-слаби духовни възможности и следователно напълно неподготвени за завръщането на Луната. Можем ли да постигнем съгласие между него и Щайнер? Можем! Съединяването с Луната ще означава на практика преминаване на Азовото ни съзнание през съзнанието на астралното ни тяло и именно този процес ще предизвика изживяването, наречено от Щайнер „Мирова Нова Година на Земята”. То ще ни завари най-отдалечени от „Вратата към неизвестното”, но за сметка на това ще трябва предварително да сме развили такава Азова Сила, че да се справим с изпитанието, както го направи Спасителят на Кръста, намирайки се възможно най-отделен от Отца Си!!! Завръщането на Луната ще предизвика такова колосално развихряне на злото в

астралните тела на неприелата Христовата Сила „Раса на злите”, че ще подпали „Войната на всички срещу всички” като видим израз на максимално дълбокото потъване на определена част от човечеството в материалното. След края на войната, на новия континент ще започне възходящото развитие и постепенното доближаване в продължение на нови 12000 години към „седалището на Брама”. Ето как Източната и Западната Мъдрост могат да се срещнат в Антропософията, за да разбират все по-добре Мистерията „Бодхисатва”, в която се проявява и ще се проявява Христовата Воля до самия край на физическото съществуване на Земята. А ние да продължим нашето пътуване!

Както вече посочихме, върху излизащите от потъващата Атлантида в посока към формиращия се континент Европа човешки маси голямо въздействие оказваше Скитиан. Под негово ръководство от Атлантски Посветени бяха създадени три посветителски центъра, образуващи нещо като равностранен триъгълник. В първия, разположен на север при днешния Архангелск и Бяло море се отработваше мисълта. Там по-късно възникнаха знаменитите Мистерии на дротите (тротите). Във втория, възникнал на територията на сегашния испански град Сантяго де Компостела, се отработваше чувството. Този град е свързан по косвен начин с Мистерията на Граала чрез свети Яков. Там завършва и започващото от южна Франция и преминаващо през Пиринеите и северна Испания мистично пътуване „Камино”. А третият център беше създаден близо до Варна, където сега се намира „Аладжа манастир” и отработваше волята. Бодхисатвата Беинса Дуно потвърди присъствието на Посветени от Атлантида на това място. Самият „Аладжа манастир” все още е мистична зона, в която броди етерно-духовно същество. При последното си явяване пред група хора то е заявило, че „времето наближава”. Служител в обекта развълнувано е споделил, че предстои въздигане на българския народ.



Със създаването на трите центъра се целеше, докато на Изток се разгръщаха първата и втората следатлантски култури, в продължение на хилядолетна тишина сред европейското човечество бавно да се развиват трите ни душевни качества, което да предизвика в даден момент преминаването на културоопределящия фактор от телата към Душата. Този преход беше осъществен от четвъртия Бодхисатва някъде в периода 3500-3450 година пр.Хр. на планината Рила, където според Беинса Дуно се намира една от най-старите духовни Школи на Земята. В древни времена Рила, Пирин и Олимп са били общ планински масив с височина около 9000 метра, който постепенно се е снижавал и разделял, без най-високите части на Рила да са били някога под вода. Там – в Школата на Рила, шест века преди началото на Третата културна епоха, Бодхисатвата извърши в астралното си тяло синтез на целия мисловен, чувствен и волеви продукт от трите върха на Европейския триъгълник, обединявайки ги чрез Принципа на Мъдростта като в център на равностранен триъгълник, за да прокара пътя на човешкото развитие от астралното тяло към Сетивната Душа. Хармонизираното му астрално тяло приличаше на Сетивна Душа, единна с Божествената Мъдрост. Той се превърна в Буда! Синтезът се осъществи чрез Мъдростта и на Рила (планината на Мъдростта), защото до Голгота Любовта нямаше свободен достъп до човешкото астрално тяло, какъвто след Петдесятница получи чрез първата християнска добродетел – Вярата. Засега Мъдростта трябваше да хармонизира трите ни душевни качества, проявяващи се най-вече чрез астралното тяло, където умът като „хищен орел”, чувството като „ревящ лъв” и „волята като „разярен бик” са главните причини за отдалечаването ни от Нея. Начинът за успокояване на трите „животни” щеше да придобие особена красота при петия Бодхисатва, но истинското им хармонизиране с център Любовта ще видим през Шестата културна епоха в седмия Бодхисатва, когато той ще ни изяви своето напълно преобразено от Духа-Себе „тяло на славата”. Около хиляда години по-рано ще приключи изпълнението и на един замисъл, за който научаваме пак от седмия Бодхисатва. В началото на ХХ-ти век Беинса Дуно каза, че от 5400 години за българите съществува духовен План, който се е разгръщал през епохите точно заради сегашните съдбоносни времена. Началото на Плана по удивителен начин съвпада с издигането на четвъртия Бодхисатва в чин „Буда” на Рила, когато той не само осъществи прехода от астралното тяло към Сетивната Душа, но същевременно даде мощен тласък за Азовото развитие, довело до образуването на многобройните народи по Земята, в които отделният човек започна да се чувства като част от съответния народ. В Първата и Втората следатлантски епохи за народностно самосъзнание не можем да говорим, защото ясновидството съществуваше и намесата на духовния свят в съдбините на хората беше дотолкова видима, че за тях случващото се на физическото поле се възприемаше повече като илюзия, отколкото като реалност. Можем твърдо да заявим, че чудото на Рила е преломният момент в посока към създаването на народностно самосъзнание най-напред сред предците ни на Балканския полуостров, което след това те разпространиха във всички посоки на света. Неслучайно Беинса Дуно каза, че „българите са най-древният народ на Земята”. Душата трябваше първо да се изживее като част от народа, а после да придобие индивидуално Азово самосъзнание и срещне Космическия Христов Аз. Един от централните инспиратори за формирането на народите в огромното евразийско пространство е тайнственият Скитиан, който в своята огромна дейност използваше като основен цивилизационен инструмент нашият народ. За българите и Скитиан, чието име идва от глагола „скитам” ще говорим по-нататък, а сега нека погледнем към Третата културна епоха, когато фактора на културното развитие стана изработената от четвъртия Бодхисатва Сетивна Душа.

От изложеното до тук се забелязва, че Бодхисатвите изпреварват хода на общото човешко развитие, развивайки авансово способностите на нов телесен, душевен, а в бъдеще и духовен човешки член, който се изживява от останалите в следващата епоха и дори отразява в много по-отдалечено време. Какво се случи в Третата културна епоха? Използваният от нас ключ на аналогията ни отвежда в 14-та година, когато детето отхвърля астралната майчина обвивка и започва създаването на собствено астрално тяло до 21-та година. През Третата културна епоха щяхме да развиваме и използваме способностите на Сетивната си Душа, които съответстват на периода 21-28 година, но същностно се намирахме все още в предходния период между 14-21 година. Някой трябваше да успокои „животните” в астралното тяло и извърши нещо със Сетивната ни Душа.

Зародиш и развитие на Сетивна Душа човекът имаше още от Лемурия, но тя се превърна в културоопределящ фактор чак в тази епоха, изявяваща се под знака на числото три. След отделянето през Лемурия на Луната от Земята, триадата Слънце-Луна-Земя сега се отрази като триадата Озирис-Изида-Хор. „Разделението” в Божествеността предизвика появата на много народи по Земята, възприемащи себе си именно като отделни народи, говорещи различни езици. Дали преди това е съществувал единен език, чрез който човечеството е можело да общува помежду си, засега не твърдим със сигурност, но „разрушаването на Вавилонската кула” дойде след появата на многото езици (народи). Луцифер се беше инкарнирал в началото на Кали Юга и възникна митът за Прометей. Има окултен закон, че всеки луциферически устрем и градеж неминуемо води след себе си разрушителната и приземяваща Карма-Ариман. Ариман раздели „единният” език, събори Вавилонската кула и сред нейните отломки в астралните тела на хората започна формирането на отделните народи с поглед, насочен необратимо към физическия свят. Както четвъртият, така и петият Бодхисатва се издигна до чин „Буда” отново сред българите, за да тръгне човешкото развитие в посоката, отредена от Божия Промисъл, част от Който Промисъл е и споменатият План за нашия народ. Този Бодхисатва е Орфей! Какво извърши той?

Използвайки музиката като основно средство, Бодхисатвата не само укротяваше „животните” в астралните тела на българите, но възбуди в Сетивните им Души нещо, което не съществуваше в нито един човек на Земята. Музиката беше чувана физически, но Сетивната Душа подсъзнателно чувстваше, че тя „ идва от областите, откъдето е Светлината”. Източника на Светлината е Слънцето и то изгряваше и сияеше в Сетивната Душа на слушателите. Това Слънце беше Христос, Който предстоеше да се облече във физическо тяло, да бъде чуван и виждан физически, но Неговото действително мисловно разбиране от хората щеше да стане възможно едва в нашето време чрез Духовната Наука. Още тогава Орфей ни подготвяше, като чрез музиката възбуди в Сетивната ни Душа такива сили, които след време да се издигнат от подсъзнанието към съзнанието и преработят от Съзнателната Душа, за да се превърнат в познатото ни днес логическо мислене. Бодхисатвата заложи мисловната потенция в Сетивната Душа, защото тя беше достатъчно предметна, обективна за нас и чрез нея възприемахме заобикалящия ни свят по неизмеримо по-духовен начин, отколкото сегашното отношение към „околната среда”. Споменът за миналите животи също го имаше. Вярно, нямахме още собствени мисли, но живото възприемане на външния свят и съпоставянето на физическото с духовното доведе все пак до появата на понятията. Възникнаха геометрията, астрологията и още много други науки. Преживяното и наученото от Заратустра, от Мировата Нова Година и Свещените Риши трябваше да се приложи на физически план. Разцъфтяха културите на Шумер, Вавилон, Египет, Халдея... И въпреки, че науките не бяха все още чисто човешки, физически науки, защото понятията за свръхсетивните светове бяха извоювани от Жреците по свръхсетивен начин и те не можеха да осъзнаят самия процес, по думите на Щайнер, например съвременните лекари не са достойни чаша вода да поднесат на онези Посветени. Достатъчно е само да погледнем към стотиците хиляди български поговорки, предания, легенди, митове или към атавистичните съвременни „знахари”, за да усетим величието на знанията и способностите, притежавани от Учителите в Третата епоха, когато възникна древния Гносис. Понятията на Гносиса обаче не можеха да послужат на Орфей за посредник към бъдещото логическо мислене. Със своята лира и богоподобна музика, той стана не просто предводителят на всички древни бардове, странстващи по Земята, но се превърна във велик подготвител на човечеството за разбирането на Христос. От него е сентенцията: „Хората са Богове смъртни, а Боговете са хора безсмъртни! И блажен е всеки, който разбере тези думи!”. Ако вникнем в нея, едва тогава истински ще се докоснем до същността на неговата задача като велик подготвител за физическото идване на Спасителя и ще ни стане ясно, защо съществуват изображения на Орфей, представящи го разпънат на кръст или на лира.

1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница