Бодхисатвите „Това са ония, които идат от

В заключение можем да кажем, че дейността на първите двама Бодхисатви от средата на Атлантската епоха до нейния край имаше за цел работата върху физическото ни тяло и се родее с пребиваването на човека в утробата на майката. Изходът от мъгливата и потъваща Атлантида беше драматичен, протече на етапи и шумно, както детето излиза от тъмната майчина утроба на етапи, драматично и с рев, за да поеме на светло (под небесната дъга) самостоятелното си развитие. Завърши Четвъртата Коренна Раса с нейните седем подраси, през които факторът на човешкото развитие до голяма степен беше физическото тяло, за да започне Петата коренна раса с нейните седем културни епохи, когато трябваше да навлезем все по-дълбоко в телата си и задълбочим душевния живот дотолкова, че да приемем в себе си Силата на един Аз, Която единствено е способна да ни превърне в 10-та Йерархия и изведе чак до финала на Сътворението!

Свръхчовешкият Аватар Ману изведе от потъващата Атлантида най-напредналите с оглед на бъдещето човеци, годни да развиват мисълта. Този поток стигна до днешната пустиня Гоби, която тогава е била цветуща местност и положи основата на Древноиндийската културна епоха. Друг поток под водителството на двама велики Посветени-Адепти (ученици на Ману в Слънчевия Оракул на Атлантида), известни по-късно с имената Скитиан(ос) и Заратустра, засели обширни територии в Европа и Азия, като Заратустра гледаше повече към Азия, а основната задача на Скитиан беше да участва във формирането на такава душевност в бъдещите европейски народи, която да приеме Словото и разбере Неговата Жертва. Изключително мащабната дейност на двамата Адепти протичаше в пълен синхрон с Ложата на 12-те и не случайно Щайнер ги нарече „Бодхисатви”. А какво извърши третият поред Бодхисатва, поел щафетата от втория, също е доста трудно за осветляване на този етап. Все пак да опитаме, прилагайки избраният метод на аналогията.

След скъсването на пъпната връв с физическото тяло на майката (Небесната София), започваме да градим собствено, но между двете има прилика, защото връзката с нейното етерно тяло до 7-та година остава много здрава. По същия начин факторът за културното развитие от физическото тяло през Атлантската епоха се пренесе към етерното тяло в първата следатлантска епоха. Мъдростта на Свещените Риши от тази епоха беше изцяло повторение на Атлантската и се предаваше в образи, а не с понятия. Ако с днешния си интелект се пренесем в онова време и заговорим, никой нищо няма да разбере. Тепърва Азовият ни живот щеше да се овътрешнява и великата атлантска Мъдрост, която в променяща се форма течеше чак до Поврата на Времената, щяхме да я обличаме в понятия. Тогава понятията не съществуваха и беше важно не какво говори Учителят, а какво е качеството на неговата Душа, какво съдържа тя и какви образи поражда в Душите на слушателите. Като полукосмическо същество и най-голям сред Учителите-Адепти, Бодхисатвата продължаваше да се извисява далеч нагоре над своя земен съсъд, без да слиза към истинско въплъщение и преживяване на смъртта. Бидейки свързан само астрално с него, той не се ползваше от всички елементи на мозъка му, не притежаваше развити Разсъдъчна и Съзнателна Душа, но въпреки това по отношение на етерното тяло беше много по-напред от останалите, което му позволяваше да носи вести от духовните светове, да дава импулси за движение към бъдещето и се превърне в предвестник на онова, което хората щяха да възприемат през Втората културна епоха чрез астралното си тяло. Следователно, през Древноиндийската епоха, в момента на издигането си в чин „Буда”, Бодхисатвата вложи в етерното си тяло нещо, което го превърна сякаш в астрално тяло, а именно то щеше да бъде факторът на културното развитие през следващата Древноперсийска епоха. Но дали изграденото от него щеше да се прояви само тогава, или и в много по-отдалечена епоха, е въпрос, на който ще се опитаме сега да дадем поне частичен отговор.

Етерното тяло е свързано с Времето. В една кратка лекция Щайнер казва, че през шестото предхристиянско хилядолетие човечеството е празнувало Великата Нова Година на Земята. За да обясни същността на преживяното, той прави аналогия между жизнените цикли на растенията и хората. При съня висшата ни природа (Азът и астралното тяло) са вън от нисшата ни природа (физическото и етерното тяло), като първата спи, а втората е будна и в нея протичат растежни процеси. През деня е обратното – висшата природа се завръща и в състояние на будност започва да „изяжда” спящата нисша природа. Растенията спят през пролетта и лятото и тогава растат, а са истински будни единствено през периода от Рождество до Богоявление, когато растежните процеси са спрели, но затова пък съзнанието им се съединява с минералното съзнание на Земята. Знаем от Антропософията, че напролет Азът и Душата на Земята напускат планетарното тяло и се отправят към звездните светове, където в затъмнено съзнание преживяват през лятото тайните на Мировата Мъдрост. През есента започват да се завръщат обратно, за да се слеят в началото на зимата отново с планетарното минерално царство, спомняйки си с будно съзнание през посочения по-горе период какво са преживели сред звездите. При съединяването с минералното царство растенията също стават будни за тези вселенски тайни и могат да мислят как според тяхното въздействие през пролетта ще израстат, ще се окичат с листа и цветове, за да дадат по-сетне плод и изпълнят своето предназначение. Както на Нова Година съзнанието на растенията (по-точно на Груповите им Азове) преминава през съзнанието на минералите, така в шестото предхристиянско столетие съзнанието на нашата Душа се е сляло със съзнанието на астралното ни тяло, за да съзерцаваме необятната Мирова Мъдрост. От това Мирово знание, придобито тогава, черпеше Заратустра, черпеха и всички Посветени след него та чак до гностиците в Поврата на Времената, при които последните му лъчи угаснаха напълно. Ако растенията един път годишно през Светите Дни застават „очи в очи” с Космоса, преживяното от човечеството Космично Съзнание в шестото предхристиянско хилядолетие ще се повтори 12000 години по-късно. Щайнер обаче не посочва точната година на първото преживяване, за да датираме и следващото. Можем ли да я открием?

Съдейки от надписа върху Омуртаговата колона в Плиска, най-точният календар на Земята – българският циклов слънчев календар – има за свое начало на летоброенето година 5505 пр.Хр., без да се уточнява конкретен ден. Единствено Ангел Манев и Таньо Танев от Стара Загора решиха да го издирят, прилагайки интердисциплинарния подход при изследване на проблема, без който е немислимо да се подходи сериозно към разгадаване на безкрайно трудната и същевременно вдъхновяваща тема, наречена „Българската Мистерия”. Какво казват те?

И тук веднага си проличава дълбоката трагедия на Изтока, който не разбира Христос. Ако се придържаме към написаното от Шри Юктешвар, би трябвало в посочената от нас 6505 година да сме най-отдалечени от „Вратата към неизвестното”, с най-слаби духовни възможности и следователно напълно неподготвени за завръщането на Луната. Можем ли да постигнем съгласие между него и Щайнер? Можем! Съединяването с Луната ще означава на практика преминаване на Азовото ни съзнание през съзнанието на астралното ни тяло и именно този процес ще предизвика изживяването, наречено от Щайнер „Мирова Нова Година на Земята”. То ще ни завари най-отдалечени от „Вратата към неизвестното”, но за сметка на това ще трябва предварително да сме развили такава Азова Сила, че да се справим с изпитанието, както го направи Спасителят на Кръста, намирайки се възможно най-отделен от Отца Си!!! Завръщането на Луната ще предизвика такова колосално развихряне на злото в

астралните тела на неприелата Христовата Сила „Раса на злите”, че ще подпали „Войната на всички срещу всички” като видим израз на максимално дълбокото потъване на определена част от човечеството в материалното. След края на войната, на новия континент ще започне възходящото развитие и постепенното доближаване в продължение на нови 12000 години към „седалището на Брама”. Ето как Източната и Западната Мъдрост могат да се срещнат в Антропософията, за да разбират все по-добре Мистерията „Бодхисатва”, в която се проявява и ще се проявява Христовата Воля до самия край на физическото съществуване на Земята. А ние да продължим нашето пътуване!

Както вече посочихме, върху излизащите от потъващата Атлантида в посока към формиращия се континент Европа човешки маси голямо въздействие оказваше Скитиан. Под негово ръководство от Атлантски Посветени бяха създадени три посветителски центъра, образуващи нещо като равностранен триъгълник. В първия, разположен на север при днешния Архангелск и Бяло море се отработваше мисълта. Там по-късно възникнаха знаменитите Мистерии на дротите (тротите). Във втория, възникнал на територията на сегашния испански град Сантяго де Компостела, се отработваше чувството. Този град е свързан по косвен начин с Мистерията на Граала чрез свети Яков. Там завършва и започващото от южна Франция и преминаващо през Пиринеите и северна Испания мистично пътуване „Камино”. А третият център беше създаден близо до Варна, където сега се намира „Аладжа манастир” и отработваше волята. Бодхисатвата Беинса Дуно потвърди присъствието на Посветени от Атлантида на това място. Самият „Аладжа манастир” все още е мистична зона, в която броди етерно-духовно същество. При последното си явяване пред група хора то е заявило, че „времето наближава”. Служител в обекта развълнувано е споделил, че предстои въздигане на българския народ.

От изложеното до тук се забелязва, че Бодхисатвите изпреварват хода на общото човешко развитие, развивайки авансово способностите на нов телесен, душевен, а в бъдеще и духовен човешки член, който се изживява от останалите в следващата епоха и дори отразява в много по-отдалечено време. Какво се случи в Третата културна епоха? Използваният от нас ключ на аналогията ни отвежда в 14-та година, когато детето отхвърля астралната майчина обвивка и започва създаването на собствено астрално тяло до 21-та година. През Третата културна епоха щяхме да развиваме и използваме способностите на Сетивната си Душа, които съответстват на периода 21-28 година, но същностно се намирахме все още в предходния период между 14-21 година. Някой трябваше да успокои „животните” в астралното тяло и извърши нещо със Сетивната ни Душа.

Зародиш и развитие на Сетивна Душа човекът имаше още от Лемурия, но тя се превърна в културоопределящ фактор чак в тази епоха, изявяваща се под знака на числото три. След отделянето през Лемурия на Луната от Земята, триадата Слънце-Луна-Земя сега се отрази като триадата Озирис-Изида-Хор. „Разделението” в Божествеността предизвика появата на много народи по Земята, възприемащи себе си именно като отделни народи, говорещи различни езици. Дали преди това е съществувал единен език, чрез който човечеството е можело да общува помежду си, засега не твърдим със сигурност, но „разрушаването на Вавилонската кула” дойде след появата на многото езици (народи). Луцифер се беше инкарнирал в началото на Кали Юга и възникна митът за Прометей. Има окултен закон, че всеки луциферически устрем и градеж неминуемо води след себе си разрушителната и приземяваща Карма-Ариман. Ариман раздели „единният” език, събори Вавилонската кула и сред нейните отломки в астралните тела на хората започна формирането на отделните народи с поглед, насочен необратимо към физическия свят. Както четвъртият, така и петият Бодхисатва се издигна до чин „Буда” отново сред българите, за да тръгне човешкото развитие в посоката, отредена от Божия Промисъл, част от Който Промисъл е и споменатият План за нашия народ. Този Бодхисатва е Орфей! Какво извърши той?

Използвайки музиката като основно средство, Бодхисатвата не само укротяваше „животните” в астралните тела на българите, но възбуди в Сетивните им Души нещо, което не съществуваше в нито един човек на Земята. Музиката беше чувана физически, но Сетивната Душа подсъзнателно чувстваше, че тя „ идва от областите, откъдето е Светлината”. Източника на Светлината е Слънцето и то изгряваше и сияеше в Сетивната Душа на слушателите. Това Слънце беше Христос, Който предстоеше да се облече във физическо тяло, да бъде чуван и виждан физически, но Неговото действително мисловно разбиране от хората щеше да стане възможно едва в нашето време чрез Духовната Наука. Още тогава Орфей ни подготвяше, като чрез музиката възбуди в Сетивната ни Душа такива сили, които след време да се издигнат от подсъзнанието към съзнанието и преработят от Съзнателната Душа, за да се превърнат в познатото ни днес логическо мислене. Бодхисатвата заложи мисловната потенция в Сетивната Душа, защото тя беше достатъчно предметна, обективна за нас и чрез нея възприемахме заобикалящия ни свят по неизмеримо по-духовен начин, отколкото сегашното отношение към „околната среда”. Споменът за миналите животи също го имаше. Вярно, нямахме още собствени мисли, но живото възприемане на външния свят и съпоставянето на физическото с духовното доведе все пак до появата на понятията. Възникнаха геометрията, астрологията и още много други науки. Преживяното и наученото от Заратустра, от Мировата Нова Година и Свещените Риши трябваше да се приложи на физически план. Разцъфтяха културите на Шумер, Вавилон, Египет, Халдея... И въпреки, че науките не бяха все още чисто човешки, физически науки, защото понятията за свръхсетивните светове бяха извоювани от Жреците по свръхсетивен начин и те не можеха да осъзнаят самия процес, по думите на Щайнер, например съвременните лекари не са достойни чаша вода да поднесат на онези Посветени. Достатъчно е само да погледнем към стотиците хиляди български поговорки, предания, легенди, митове или към атавистичните съвременни „знахари”, за да усетим величието на знанията и способностите, притежавани от Учителите в Третата епоха, когато възникна древния Гносис. Понятията на Гносиса обаче не можеха да послужат на Орфей за посредник към бъдещото логическо мислене. Със своята лира и богоподобна музика, той стана не просто предводителят на всички древни бардове, странстващи по Земята, но се превърна във велик подготвител на човечеството за разбирането на Христос. От него е сентенцията: „Хората са Богове смъртни, а Боговете са хора безсмъртни! И блажен е всеки, който разбере тези думи!”. Ако вникнем в нея, едва тогава истински ще се докоснем до същността на неговата задача като велик подготвител за физическото идване на Спасителя и ще ни стане ясно, защо съществуват изображения на Орфей, представящи го разпънат на кръст или на лира.