Бодхисатвите „Това са ония, които идат от



страница6/7
Дата22.08.2017
Размер0.93 Mb.
#28536
1   2   3   4   5   6   7

Веднага обаче възниква въпросът за ролята на Бодхисатвите в Трите Откровения на Христос, като за нас особено важна с оглед на предстоящата среща с Ариман е дейността на седмия Бодхисатва през ХХ-ти век. Спускането на Първото Откровение съвпада приблизително с времето на Орфей, когато Бодхисатвата (Божественото) се извисяваше над земният си съсъд. Мойсей се изкачи на „планината”, за да получи с „лунно” съзнание „заповедите” от „лунния” Елохим Йехова през „лунния” архангел Михаил. Освен Христов служител, Михаил е част и от Небесната София, през която Словото се спускаше към Земята. До Поврата на Времената Бодхисатвите също бяха „лунни” отразители на Премъдростта Божия през „лунната” Трета Йерархия Богове, един от които е Михаил. След като знаем, че изпълнението на Волята Христова в земната сфера се изпълнява от Бодхисатвите, би трябвало петият от тях (бъдещият Орфей) да е присъствал по духовен начин при предаването на Декалога.

Второто Си Откровение Христос осъществи на физически план, подпечатвайки го със Смъртта и Възкресението, а после се свърза завинаги със Земята и населяващото я човечество. Следвайки Христос, Архангел Михаил напусна („умря” за) Слънцето и последва Космическата Интелигенция, за да слезе до най-близкия до Земята духовен свят, където за пореден път победи Ариман и „възкръсна” като Архай, превръщайки се в „Слънчев Лик” на Христос. След вграждането в човека на Космическата Интелигенция през ХV-ти век от Първата Йерархия Богове, „одеждата” на Небесната София се ариманизира в последвалото материалистично развитие, София „умря” за нас и остана в очакване за своето „възкресение”. Седмият Бодхисатва (дъщерята на Яир) също беше „умрял” на физическото поле в Поврата на Времената, но намери възкресението в Лицето на Христос, за да може с Неговата Сила в Аза да се подготвя за Третото Откровение на Спасителя и бъдещото „възкресение” на София. Въпреки слизането през всичките векове, той сякаш оставаше в сянка. Участваше във всичко значимо по отношение на духовността, но без да излиза на „сцената”. Също както Христовият Импулс, Който се „скри” в несъзнаваните глъбини на човешката Душа, работеше там, движеше еволюцията и очакваше епохата, когато да „изплува” в будното ни съзнание и се открие за Трети път, след като премине през нова Голгота.

В края на ХІХ-ти век Христос „всмука” тъмната сфера от материалистични мисли, обгръщаща Земята, преработи я манихейски и излъчи Духовна Светлина, но с цената на угасване на Астралното Му Съзнание в Натановата Душа (където пребиваваше след Поврата на Времената) и последвалото Възкръсване пак в Натановата Душа, но сега като Етерно Съзнание в светлинния етер. Натановата Душа извърши своята пета жертва, а този Етерен Христос ще става все по-видим за духовния поглед на човека през следващите 3000 години и Него възвести най-напред в 1898 година Елохимът на Бодхисатвата, а след това Бодхисатвата на Рудолф Щайнер, който пределно ясно каза: „Ние си служим с изразите, които извличаме от инспирациите на самия Бодхисатва, а те ни показват как ще изглежда бъдещото идване на Христос”. Две хиляди години по-рано Йешуа бен Пандира възвести физическото идване на Спасителя, сега Беинса Дуно говореше за Христово идване „през сърцата и Душите” на хората с „висок идеал”. Когото „дъщерята на Яир” се пробуди в Душата на съвременния човек, Духовната Наука „раздвижва” астралното тяло, човекът преминава от мислене с физическия към мислене с етерния мозък (а по-нататък и с цялото етерно тяло), за да му се разкрие „ключът” Бодхисатва, с който се отваря вратата за достъп до Етерния Христос. Рудолф Щайнер използва същия „ключ”! Антропософията дава познанието, без което човек не може да стане свободен в мисленето си, да се индивидуализира, да се разпознае като оригинален „Дух-Себе”. Правилното „ползване” на Духовната Наука превръща астралното ни тяло в „Дух-Себе”. Импулсът на Бодхисатвата работи за превръщането на етерното тяло в „Дух-Живот” и неминуемо тласка Душите към образуването на Братство около „престола на Агнето”, в което те сякаш си приличат външно, сякаш са еднакви (не Аз, а Христос в мен), защото всички са „облечени в бели дрехи”, но се разпознават помежду си поради „верността към Агнето”. Антропософията е „Светият Дух” и Свободата, а Бодхисатвата е „Словото” и Любовта. Любовта без Свобода е невъзможна. Можем с пълна увереност да заявим, че главното предназначение на Антропософията е да ни заведе при седмия Бодхисатва, а чрез него да се свържем с Етерния Христос, за да се справим не само с въплътения Антихрист, но положим началото на същностното „възкресение” на Небесната София, която в бъдеще да се „съедини” с Боговете от Първата Йерархия и Космосът се превърне в единен организъм с център Христос, включващ земното човечество като десетата Йерархия на Свободата и Любовта. Тогава ще стигнем и до Принципа „Отец”, в Който отново всеки човек е индивидуалност, но пронизана от Христос, защото „никой не отива при Отца ми без Мене”. За полагането на първата съзнателна „копка” на този грандиозен „строеж” бяха жертвите на Рудолф Щайнер и Бодхисатвата. Какви жертви извършиха те и по какво се различават?

Някъде в края на ХІХ век Рудолф Щайнер до такава степен беше пронизал Аза си с Христовия Импулс, че можа да си „извоюва” правото на лична среща с Христос, след която в продължение на три седемгодишни периода от 1902 год. до Коледното Събрание „позволи” на Боговете да действат съответно през астралното, етерното и физическото му тяло, за да получи човечеството Науката за Духа, а на самото Коледно Събрание „свали” от духовния свят Граала и го потопи в Душите и сърцата на присъстващите антропософи като „додекаедричен имагинативен образ на Любовта”. Този „Михаелически” Граал е Основополагащият Камък на Антропософското Общество, силата на който би трябвало да е достатъчна за противодействие на въплътения Ариман. „Отгоре” обаче „твърдят”, че само Основополагащият Камък не е достатъчен за справяне с Антихриста! Защо ли? Ами защото в ХХ-ти век освен Коледното Събрание, на Земята се случи още едно велико духовно събитие, останало напълно неразбрано от човечеството. Без „продукта” от тази жертва никой не е в състояние да се изправи срещу Ариман. За какво става дума?

На 4.05.1936 година в салона на Изгрева Бодхисатвата Беинса Дуно с още двама братя репетират (разучават) музика. Било е понеделник – денят на Луната. Със затъмнено „лунно” съзнание някакъв член на Цанковия „Демократически сговор” прескача оградата, счупва с ръка стъклото на салона и в 15 часа и 25 минути нанася побой над Учителя, който е удрян в главата отляво (Луцифер), но се парализира частично отдясно (Ариман е кармата на Луцифер). На 12.07. (Петровден) Учителят все още е в София, но неочаквано казва: „Отиваме на Рила”! На 16.07. в 5 часа и 30 минути сутринта тръгват. В продължение на около месец в тетрадката на стенографката Славка Керемидчиева Учителят собственоръчно с парализираната дясна ръка чертичка по чертичка изписва фразата „Богь е Любовь”. Буквите са 11 на брой. Ариман използва числото единайсет особено интензивно през ХХ-ти и началото на ХХІ-ти век за пъклените си планове. Изписаната фраза обаче предизвиква точно обратния ефект. След последната чертичка Учителят „чудодейно” оздравява и произнася загадъчните думи: „Тук имаше повече от Голгота”! Братята и сестрите са във възторг, запяват песен и тръгват от палатката му към чешмичката „Ръцете които дават”. Думите на песента са особено красноречиви:

„Благословен от Бога ти,

Учителю на Любовта.

Добре дошъл, добре дошъл

Учителю на Мъдростта.”

За събора на 19.08. всички са в София, където Учителят произнася вдъхновеното слово „Да им дам живот”. Че седмият Бодхисатва е Учител на Любовта и Мъдростта, т.е. на Истината, е вън от съмнение, но как е възможно в случилото се да има „повече от Голгота”?! Какво в действителност е станало?

Както по-горе посочихме, единственото същество, трите тела на което са били изцяло пронизани и одухотворени от Христовия Аз е Натановата Душа (Исус от Назарет). След Петдесятница чрез Светия Дух Христовият Аз като Импулс се свърза с Аза на всеки човек, очаквайки да бъде „открит” от Душата и заедно започнат да одухотворяват човешките тела, което обаче можеше да бъде свободно достигнато едва през ХХ-ти век. Щайнер ни го демонстрира по безупречен начин. През изминалите векове от Мистерията на Голгота насам като „заместител” в астралните и етерните тела на някои хора са били отпечатвани запазените в духовния свят отражения на астралното и етерното тяло на Христос Исус, които са превръщали тези хора в Светии. С настъпването на Михаиловата епоха стана възможно за човека да приема в Аза си съхраняваните в духовния свят отражения от отпечатъка на Христовия Аз в обвивките на Исус, ако в предишните си животи е имал особено дълбоко отношение към Мистерията на Граала или поне интензивно е размишлявал за Мистерията на Голгота. Християнството започна да става „Азово”. В известен смисъл първи „любимият ученик на Христос” още под Кръста на Голгота получи този отпечатък, в Х-ти век най-издигнатите от богомилите също се докоснаха до Силата Му, която по-късно на Арбанаси мощно прониза телата на преродения Йоан, но истинското Азово действие на отпечатъка можеше да се изяви едва след настъпването на Михаиловата епоха, когато Щайнер Го получи в пълно съзнание след като със собствени усилия беше прокарал през мисленето пътя за човечеството към духовния свят. Седмият Бодхисатва без никакво съмнение е имал най-дълбока връзка с Мистерията на Божествената Кръв през всичките си слизания от Поврата на Времената насетне, но въпросът е как се прояви тази връзка в ХХ-ти век, че да произнесе толкова загадъчната фраза през 1936 година? Дали само като получаването на отпечатъка, или има още нещо?

Вече споменахме за Втората манихейска Голгота на Христос от края на ХІХ-ти век, протекла в най-близката духовна сфера, опасваща Земята и породила нова Духовна Светлина в човешкото съзнание. От съвременния антропософ Йешуа бен Аарон обаче знаем за неговите опитности, доказващи продължението на Втората Христова Голгота през периода 1933-45 година. Още след 1909 година Щайнер беше заговорил за Етерния Христос и как от началото на 30-те години на ХХ-ти век Той ще става видим за определени хора, притежаващи нови свръхсетивни способности, които ще се развиват през следващите 2500 години и при всички останали като естествена дарба. Тези способности трябваше да бъдат овладени от антропософския мироглед, защото в противен случай се откриваше пътят на силите на злото. Човечеството се оказа неподготвено да приеме Третото Откровение на Христос, на Земята се разтвориха „адовите порти” и се показа „звяра от бездната”, но само в тази ситуация на пълно отчаяние можа да се излъчи отдолу нагоре изгарящият въпрос за природата и бъдещето на човека. От окултен опит потвърждаваме, че такъв въпрос е съществувал. Етерният Христос го чу. Воден от висше състрадание, Той реши жертвено да се свърже завинаги със звяра в човека и го трансформира занапред в Добро, ако човешкият Аз Му позволява. Трябваше обаче мост, по който да се спусне. Малката общност от верни на Михаил човешки Азове се намираше в духовния свят и гледаше с огромна тревога към вакханалията на злото и милионите жертви. Тази общност от михаелити формулира и изговори въпроса, а после, изпълнени с морална сила, отвориха сърцата си за потоците етеризирана кръв на жертвите, свързаха се с нея и изградиха етерен мост, по който Етерният Христос се спусна в пастта на звяра, за да се родят от една страна нови сили в човешкия Аз за справяне със злото, а от друга Земята се роди като ново Слънце в етерния Космос. Каква е ролята на Бодхисатвата в тази Мистерия?

Михаелитите наблюдаваха с духовен поглед спускането на Етерния Христос по създадения от тях етерен мост, но някой трябваше да Му послужи за физически мост към телата на земното човечество. Този някой беше Учителят Беинса Дуно. Преди Първата Голгота, Макрокосмическият Христов Аз беше слязъл и превърнал в Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух съответно астралното, етерното и физическото тяло на Натановата Душа. Натановата Душа се превърна в праобразния носител на Христос, като при самото слизане на Богоявление обаче тя беше вън (с понижено съзнание) от тялото си. Сега Етерният Христос слезе през Аза на Бодхисатвата, премина през астралното, после през етерното и стигна чак до свръхсетивните части на физическото му тяло, за да се свърже там – във волята – със злата природа на земното човечество. Христовото Съзнание в Натановата Душа слезе от светлинния в топлинния етер (най-ниското възможно стъпало за слизане на Боговете), който още от Стария Сатурн е в тясна връзка с волята и физическото тяло на човека. Натановата Душа извърши шестата си жертва, а Беинса Дуно се превърна в праобраза на човешко същество, което на физически план с напълно будно съзнание стана носител на Христос и доброволен съучастник в изпълнението на Неговото Жертвено Действие. Телата на Бодхисатвата не бяха одухотворени както на Натановата Душа през Трите Години, но пронизани в достатъчна степен, та от това човешко сътрудничество да се родят новото Земно-Човешко Слънце в етерния (топлинен) Космос и напълно непознатите дотогава сили в човешката воля за справяне със злото. С първите капки кръв на хълма Голгота Земята беше просветнала като бъдещо астрално Слънце, а сега се роди като етерно Слънце благодарение на михаелитите горе и преди всичко на Бодхисатвата долу. „Тук имаше повече”, т.е. нещо различно както от физическата Първа Голгота, така и от свръхсетивната Втора Голгота. Последната можем да наречем „макрокосмическа”, защото се случи с сферата около Земята, а Мистерията от 1936 година без съмнение има микрокосмически характер поради участието на Бодхисатвата като същество от човешка еволюция. В това си качество той е особено важен за духовния свят, защото чрез него Боговете научават тайните на физическия свят. Побоят и последвалата парализа бяха отражение на „изпуснатия” звяр от бездната, преминаването на Христос през волята на Учителя се изрази в писането на фразата „Богь е Любовь”, а раждането на новото етерно Слънце оживи етерното му тяло и физическата парализа „чудодейно” изчезна.



Едва сега в светлината на тези събития можем с по-голяма увереност да потърсим отговора и на въпроса защо „отгоре” предупреждават, че само формираният от Антропософията Михаелически Граал не е достатъчен за справяне с въплътения Антихрист. За целта ще подходим по необичаен начин към темата чрез Паневритмията. Добре е известно, че тя се състои от три нива: 28-те упражнения, Слънчеви лъчи и Пентаграм. Нека сега си представим Граала като една (винена) чаша с основа, столче и чашка, но стояща не на основата, а захлупена с чашката надолу. Първото нещо, което трябва да направи всеки бъдещ Посветен на Граала е да започне пълненето на чашката със субстанцията на човешката Любов като резултат от новородената в Аза Мъдрост. Тази Любов не е Любовта към праотеца (Бог-Отец) от Стария Завет, не е Любовта към ближния (Сина) от Новия Завет, а Любовта към Истината (Светия Дух). Истината е най-високият връх на Любовта и от нашето време нататък тя ще говори по категоричен начин през подходящите съсъди, които притежават извоювани със собствени сили яснота в съзнанието, чистота в сърцето и сила във волята. Те ще бъдат действителните Христови последователи на Земята, които ще новораждат в Аза и превръщат в Любов-Истина както Мъдростта от Духовната Наука и от импулса на Бодхисатвата през ХХ-ти век, така също и всяка нова Мъдрост, достигана по пътя на личния окултен опит. Представената по-горе Мистерия от 1936 година не присъства в Основополагащия Камък по разбираема причина – Щайнер физически напусна земния свят в 1925 година. Без нейните сили обаче субстанцията на човешката любов в чашката на Граала се оказва с недостатъчно „качество” за справяне с онова колосално зло, което ще „активира” въплътеният Антихрист. Ако Основополагащият Камък беше напълно достатъчен, самият Архай Михаил нямаше да предрича през Щайнер излъчването в края на ХХ-ти и началото на ХХІ-век на нов, единствено спасителен за духовния (и всякакъв друг) живот на човечеството импулс. Твърдим, че свободният Азов синтез между Антропософията (Михаил) и импулса на Беинса Дуно (Христос) може да ражда качествено нов вид индивидуална Любов-Истина (от Светия Дух), напълно непозната (и неразбираема) за днешното човечество и затова оставаща скрита под обърнатата чашка на Граала. Скрита, защото се създава във волята при „топлинния” Етерен Христос. Който създава такава субстанция за своя Граал, може да разпознае родството и със субстанцията в Граала на друг човек, като по този начин се преминава към създаването на Братство от индивидуалности с „бели дрехи”. Силата за одухотворяването на астралното тяло и превръщането му в Светлина идва от Светия Дух, докато Силата за превръщането на етерното тяло в „бяла дреха” и Живот идва от Христос. За първи път терминът „бяла дреха” се появява в „Апокалипсиса” на Йоан при обръщението на „Човешкия Син с острия меч в устата” към „църквата в Сардис”, т.е. към човечеството на Петата културна епоха, което на „име е живо”, но в действителност е „мъртво”: „Но имаше няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и те ще ходят с мене в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи и аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца си и пред неговите ангели”. По ясно не би могло да се каже! Който победи низшия си Аз, той ще получи вечното си Име (Духът-Себе”), ще стане част от Христовото Братство с „бели дрехи” (Духът-Живот) и накрая отново като индивидуалност ще застане пред Отец (Човекът-Дух), но само ако е препоръчан („изповядан”) от Христос.

За втори път „белите дрехи” се споменават в обръщението към „църквата от Лаодикия”, т.е. към човечеството на Седмата културна епоха, което ще бъде „нито топло”, нито „студено”, а „хладно”: „ Съветвам те да купиш от мене злато, пречистено през огън, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота”. Тогава, във „войната на всички срещу всички” човекът ще има въпиюща нужда от Мъдростта (златото), но преминала през огъня на християнизирания Аз, за да се превърне в Любов и трансформира злото (голотата) в Добро.

За трети път „белите дрехи” се появяват в „Епохата на печатите” (Шеста коренна раса). При отварянето на „петия печат” Йоан вижда „под олтара Душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха”. С висок глас те питат „Господаря свети и истинни” кога ще „съди и въздаде на живеещите по Земята” за тяхната кръв. „И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докато се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях”. В Библията Отец е наречен „Бог”, Словото е „Господ-Бог”, а Светия Дух е „Господ”. „Закланите” заради Словото питат Светия Дух кога ще раздаде възмездие, защото въпросите към Този, Който „раздава белите дрехи”, задължително преминават през „одобрението” на Светия Дух. Когато се отваря „шестият печат”, възмездието започва, но „повреждането на земята, морето и дърветата” все още се бави, за да бъде „ударен печатът върху челата на слугите на нашия Бог”. Йоан чува, че „числото на подпечатаните е 144 000” – по „12 000 от всичките племена на израелтяните” – а после вижда неизброимо множество „от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си и викащи: „Спасение на нашия Бог, който седи на престола и на Агнето!” Облечените в „бели дрехи” са „ония, които идат от голямата скръб”. Те са „опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето”, Което като „пастир” ще ги отведе при Бог, за да „обърше” Той „всяка сълза от очите им”. После се отваря „седмият печат”, настава „мълчание на Небето за около половин час” и започва „Епохата на тръбите” (Седма коренна раса), придружена с „изливането на чашите на Божия гняв” и приключването на физическото земно развитие.

Едва ли на този етап можем да дадем по-задълбочено разбиране на тези събития, които ще се случат след 15-20 000 години, но със сигурност от приведените „апокалиптични” цитати става ясно, че „обличането в бели дрехи” на отделни духовни пилигрими започва от нашето време чрез изграждането на личния Граал. Когато Азът извършва напълно съзнателно синтеза между Духовната Наука (Михаил) и Импулса на Бодхисатвата (Христос), човекът всъщност „играе” 28-те упражнения от Паневритмията, създава своята субстанция-Любов за Граала и започва да се „облича в бяла дреха”, като „пътьом” озаптяването на „животните” в астралното тяло продължава. Без моралната сила от Бодхисатвата, „антропософите” няма как де се преборят с низшия Аз, а без Антропософията, „последователите” на Учителя остават лишени от „гориво” за Аза си и 28-те упражнения не водят до същностно обличане с „бяла дреха”. На практика двата импулса остават разделени. Съдбата на човечеството днес е в ръцете на „няколкото души от Сардис”, които „не са осквернили дрехите си”. Само те ще могат да съединят в Граала (в Аза си) своята микрокосмическа любовна субстанция с Макрокосмическата Мирова Любов, Която като могъщ космически поток след Поврата на Времената преминава през нашия свят. И в тази новообразувана „амброзия”, чакана толкова дълго от Боговете, задължително присъства „продуктът” от 1936 година. Тогава Съзнателната Душа действително приема Христовия Импулс (отпечатъка на Христовия Аз) в себе си и започва нейното превръщане в имагинативна Душа. В този процес по изграждане на „столчето на чашата” ролята на Бодхисатвите също е незаменима. Защо?



Антропософията казва, че образуването на сетивните ни органи, нервната система и мозъка е резултат от „задържането” в нашата вътрешност на духовни силови потоци, имащи своя произход съответно в астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан. „Задържането” е естествена способност, изградена в човека от Боговете, за която нямаме никаква заслуга. Изработването на имагинациите в Съзнателната ни Душа обаче е лично дело, което стана възможно за реализиране едва в Михаиловата епоха, когато в интелектуалното ни съзнание навлезе силата на имагинацията. Тази духовна сила слиза от Ложата на Бодхисатвите. Тя трябва да бъде „задържана”, т.е. осъзната от Съзнателната Душа, което довежда до образуването в нея на своего рода „Чаша” за протичащия през Аза поток от Мирово-човешка Любов. След това Христовата Сила, родена от Мистерията на Голгота издига човешката имагинативна Чаша с „амброзията” нагоре към Боговете и я отпечатва в космическите имагинации, където тя се превръща в част от мировото съдържание. И тогава идва ред на „изчезналия” Паладиум, който се спуска от Ложата на Бодхисатвите към Съзнателната Душа на човека, за да осъзнае и изживее тя „амброзията” в себе си като истинско Духовно Слънце. Завръщането на Паладиума е знакът, че Азът „играе” дванайсетте упражнения от Паневритмията, наречени „Слънчеви лъчи”. Когато Беинса Дуно играеше долу „слънчеви лъчи”, цялата Ложа на Бодхисатвите имагинираше през него Макрокосмическият Азов Христос като Любовта, в Която след Мистерията на Голгота живеят всички Същества в Божията Творба. С музика, песен и танц влиянието на тази Любов върху етерните тела на присъстващите беше магнетично. Но тя трябваше да бъде разбрана! Особено показателен е един разговор, проведен на Рила между него и младия Димо Даскалов. На въпроса: „Учителю, защо Вашите последователи Ви смятат за Христос”, Учителят отговаря: „Ако ти беше на тяхното място, също щеше да мислиш така”! Платонически настроените Души край Бодхисатвата търсеха чрез Пан-евритмията повече „космическото изживяване” на „слънчевите лъчи”, докато „аристотелика” Димо Даскалов искаше да ги разбира (осъзнае). Въпреки това, до края на живота му в стаята, където превеждал и прокарвал пътя на Антропософията в България, е липсвал портрет на Щайнер, но е имало портрет на Учителя. Само той знае, какво е преживявала Душата му, извършвайки синтеза между двамата, който можа истински да се изяви едва след „разкриването” на Бодхисатвата през 2000-та година. Оттогава стана възможно както изграждането на обновения Граал, така също и сбъдването на Михаиловото предсказание за нов импулс в края на века. Твърдим, че импулсът беше излъчен до 2007-ма година, защото чрез 28-те упражнения-лекции, изиграни задължително от двойка мъж-жена, беше показан новият начин за формирането на човешката част от „амброзията” в обновения Граал, която до цялостното му изграждане остава скрита и неразбираема за хората, непрактикуващи синтеза. За играенето на „слънчеви лъчи” е нужно Братство около Христос, а „пентаграмът” от Паневритмията е финалът на Делото, което се „подпечатва” с лична жертва по примера на Бодхисатвата от 1936 година. В този момент Чашата се обръща и хоризонтално разположеният „пентаграм” се превръща в нейна основа, а „амброзията”, обгърната от Небесна светлинна обвивка става видима за всички. Небесната обвивка е изкупената Космическа Интелигенция, в която човешките и мировите мисли са в такова неразривно единство, че Архаят Михаил спокойно може да действа в него, а изкупването е станало възможно, защото е следствие от изпълнението на изричното условие, поставено от самия Михаил, Антропософията да се „съедини с други духовни течения”. Това течение без никакво съмнение е духовният поток на Бодхисатвите, който в ХХ-ти век ни даде Паневритмията като имагинативен образ на новия Граал.

И тук можем да представим една имагинация за илюстриране на разликата между Основополагащия Камък и Паневритмията. В своя книга Бернард Ливехуд разпознава четири мистерийни потока, вливащи се в Коледното събрание, образуващи нещо като хоризонтален земен кръст: Михаилов на Север, Розенкройцерски от Юг, Артуров от Запад и Граалов от Изток. От тях беше образуван Камъкът на Любовта и вложен в Душите на антропософите, който обаче трябва да бъде издигнат към Истината. Ако мислено прокараме наклонени линии от четирите върха на кръста в посока към Небето, се образува пирамида с връх, разположен в Ложата на Бодхисатвите, а вътре в пирамидата съзираме образа на човешка глава, представляваща изкупената Космическа Интелигенция. Без съучастието на Бодхисатвите, Михаил няма как да получи обратно своя изкупен дар от земния човек!




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница