Първо ниво (Нагласа „Бори се или бягай")

Ние току-що накратко обяснихме доста от духовните повратни точки, които разтърсват хората и ги карат да за­гърбят старите си схващания. Истината има много лица .и когато пред човека се разкрие някое ново, нивото на съзна­нието му се повишава. Освен това илюстрирахме още два от принципите на светците: Всеки прави всичко възможно в за­висимост от нивото на своето съзнание, и действителността непрекъснато се променя, успоредно с промените в нашето съзнание. Възходящата крива на духа не винаги се вижда добре. Тя непрекъснато се замъглява. Ние не мислим за светци, когато свиване на компанията заплашва работното ни място или когато ни връчват призовка за развод. Но в ре­шаващи моменти душата ни дава знаци и тогава можем да решим дали да им обърнем внимание или не. Вашата душа винаги ще комуникира с вас и с времето вие ще обръщате внимание на онова, което тя казва.

Духовното пътешествие е 99 процента повторение, защо­то всички ние сме настроени да се подчиняваме на нуждите на Егото, да се придържаме към старите навици. Ние пра­вим нещата по определен начин, който до голяма степен за­виси от миналото. Инерцията би победила душата, ако не беше нейната магнетична сила. Затова е полезно да съдей­стваме за собственото си пробуждане - наш враг е не злото, а липсата на внимание. Различните известни практики, като молитва, медитация, съзерцание и йогизъм са ценени висо­ко от векове, защото те изострят вниманието и така ни по­магат да не пропуснем знаците от духовната действител­ност.

Духовният човек има добро ухо за безмълвните гласове, той е добър наблюдател на невидимите неща. Тези черти са по-важни, отколкото да се опитваме да действаме така, че Бог да ни награди със златна звезда. Вторият принцип на светците може да се онагледи като първия чрез вътрешния глас, който многократно повтаря своите вярвания в главата ви, докато не преминете към ново вярване, носещо със себе си нов глас.

случат ужасни неща. Никога не забравям това. Когато умра, ще се превърна просто в спомен, или ако имам повече къс­мет, ще разбера дали Бог знае кой съм аз. Вярата ми казва, че той знае."

На пръв поглед тези възгледи изглеждат доста различ­ни, но те разкриват един и същ принцип във възходяща крива. С други думи, скрита духовна пътека определя ви­димата произволност на всекидневното съществуване. „Всичко в действителността е символ на духа", казват суфите. Или, ако си припомним красивата фраза на Руми: „Аз идвам от Другаде и макар да не знам къде е това, си­гурен съм, че накрая ще се върна пак там". Чак на шесто­то ниво светецът разбира, че душата му се е разкривала през цялото време. Преди да настъпи проясняването, ви­наги има момент на объркване.

Всички получават едни и същи сигнали от Бога. Импул­сът да се държим по най-духовен начин стига до нас отвъд нашите сетива. Ние отказваме да вярваме, че сме свързани. Но всъщност, когато от нас се иска любов, всеки човек се опитва да покаже съвършена любов; когато се иска състра­дание, всеки се опитва да покаже съвършено състрадание.

Това се отнася за престъпника, светеца, бизнесмена, дикта­тора, фабричния работник. Посланието е ясно; филтърът обаче е нечист.

Светецът вижда, че всички сме прикрепени към също­то ниво на безкраен интелект, съзидателност, любов. Бог и твоето сърце осъществяват съвършена комуникация. Посланието се осуетява по причини, които обсъдихме много подробно: потребности на Егото, изкривено възп­риятие, липса на самоуважение и всякакви травми и рани, които пречат на добрите ни намерения. Събрани на едно място, в индийската традиция тези замърсявания се нари­чат авидиа, санскритска дума, съдържаща два корена - на думите „не" и „зная". Като не знаем кои сме ние, като не знаем какво е Бог, като не знаем как да се свържем с ду­шите си, ние изпадаме в грях и невежество. Във всекидне­вието с авидиа се означава и грях и невежество, но тези отрицателно натоварени термини скриват есенцията на истината - а именно, че всички пречки съществуват в съз­нанието и могат да бъдат изчистени.

Какво е онова, което можете да направите днес, за да из­раснете духовно? Спрете да отричате себе си. Не приемайте мисли, които започват с „Аз съм такъв или онакъв." Вие не сте нито това, нито онова. Вие стоите над всякаква дефини­ция и следователно всеки опит да кажете: „Аз съм Х", е пог­решен. Вие сте в преход. Всеки ден вие сте в процес на пре­дефиниране на себе си. Помогнете на този процес и не може да не отскочите напред по пътя.

Ако се видите ясно, ще откриете, че умът ви по-скоро прилича на рояк пчели, отколкото на стрела, насочена право към целта. Роякът пчели може да прелети от точка А до точка Б, също като стрела, но го прави по неопреде­лен, въртелив път. Така ние пазим в умовете си какви ли не променящи се отношения, много от които си противо­речат. Нашата любов е придружавана от омраза, доверие­то ни - от подозрение, алтруизмът ни - от егоизъм. Пора­ди това единственият ясен път към Бога е пътят на поетоянното самосъзнание. Вие трябва да видите през собс­твената си маска, дали искате да я свалите.

В авидиа е трудно да се проникне. Нужно е голямо вни­мание, за да се надникне в огледалото, защото нашите мас­ки не престават да гледат назад към нас. Но ако се заемете с някакъв въпрос, пред който сте изправени, вашето сегаш­но отношение ще е знак за вашите по-дълбоки вярвания. А вярата е мястото, където трябва да стане истинската промя­на. Вярата е близо до душата. Тя е като микрочип, който из­праща един и същ сигнал без да спира, интерпретирайки по един и същ начин действителността, докато станете готови да извадите стария чип и да сложите нов. Следващите стра­ници изследват точно това, но в по-големи подробности.

МАСКИТЕ НА ДУШАТА

Нашите отношения крият по-дълбоки духовни вярвания и когато ги прозрем, вярванията могат да се променят.

Маска: атеист, циник или провалил се търсач. Отношение: съмнение, съпротива, иронично безразли­чие, навик за недоверие, реагира с тревожност. Вярване: Съществуването на Бога не може да се докаже; ако съществува, той няма власт над материалния свят; аз съм сам, моят страх от празнотата е главната причина да продължавам да търся.

Маска: водач, победител или скептик.

Отношение: сигурност, самоувереност, самоупование,

навик да изисква рационални обяснения. Реагира с гняв

или твърдоглавие.

Вярване: Аз командвам своя живот, а не Бог; ако той

поиска да се предам, ще го пренебрегна; тайно вярвам,

че моята сила е по-голяма от неговата.

Маска: мислител или мечтател. Отношение: разсъдлив, сговорчив, спокоен, има навика да оценява ситуациите емоционално. Реагира с депресия или примирение.

Вярване: Бог подсказва за своето съществуване вътре в мен; ще получа неговото послание, щом престана да из­падам в объркване; Бог харесва насочените навътре в нас действия повече, отколкото насочените навън.

Маска: идеалист или освободител. Отношение: самоуверен, неосъждащ, готов да бъде ико­ноборец или да оборва общоприетите очаквания. Реаги­ра с дистанциране.

Вярване: Бог не смята, че аз бъркам или греша; мога да го приема само дотолкова, доколкото приемам себе си; прошката е истинска.

Маска: артист, изследовател или авантюрист. Отношение: игрив, емоционално гъвкав, готов да опита всичко ново, обикновено високо чувствителен. Реагира чрез фантазията (самовглъбяване). Вярване: Бог е създал една развлекателна вселена; аз съм в безопасност, ако следвам своите творчески импулси; Бог ме одобрява.

Маска: пророк или изкупител. Отношение: смирен, дълбоко прощаващ и приемащ другите, благоговее пред тайнството, способен е да вникне дълбоко във всеки човек или ситуация. Реагира с любов.

Изложеното по-горе има за цел да покаже колко дълбо­ко се влияем от състоянието на нашето съзнание. Всяка емоция или отношение има духовен смисъл, въпреки факта, че обществото не признава това. В очите на обществото съ­битията стават духовни само в църквата или по време на криза и преход. Но пътешествието на душата е нещо неспир­но в живота на всеки. Вашите типични отношения, заедно с емоциите, от които не можете да се отървете, показват по едва доловим начин, че духовните въпроси врят и кипят на по-дълбоко ниво. Дори светецът и спасителят носят маски, макар и тънки, които не им позволяват да видят своята лич­ност в нейната цялост.

Един тип отношения може да ви приляга така добре, че да ги прилагате почти непрекъснато. Това е знак за човек, който се движи по пътя много бавно; такъв е утвърденият скептик, проявяващ съмнение по всички духовни въпроси, от съществуването на Бога до вероятността да има живот след смъртта. Хора, които твърдо се придържат към скеп­тицизма, вероятно ще отричат, че се боят от празнотата и забвението, но всъщност тези въпроси ги вълнуват повече от всеки друг - маската просто силно заблуждава.

По същия начин, успелите хора, които дължат постиже­нията си на борба и съперничество, обикновено носят мас­ката на самоувереността и се стараят да не се вглеждат в скритите си убеждения, които биха ги накарали да влязат в противоречие с Бога. Дори ако „вярват" в Бога, те разчитат на личната си сила и ако сериозно се изправят пред възмож­ността да се предадат, безпрекословно я отхвърлят. При тях няма избор между воля и поражение.

Каква е маската на човек, който се движи много бързо по пътя? Може да звучи парадоксално, но колкото по-турбу­лентни сте вътрешно, толкова по-бързо се движите, фер­ментацията е полезна. Добре е да не се „вживявате" в собс­твената си история. Кришнамурти обичал да казва, че недо­волството е пламъкът на търсещия човек. Мехер Баба, ин­дийски учител, който се числи към суфите, учел, че един­ствената предпоставка за пробуждането е тоталната раздяла с илюзиите. Защо? Защото идеята, че сте една неизменна същност е голяма илюзия и колкото по-скоро разберете, че сте сложна и променяща се личност, толкова по-скоро ще свалите маската на вашето Его.

В природата няма покой, съществата или се развиват или умират. Виждайки как едно цвете цъфти, дава семена и се жертва, за да отстъпи място на новия живот, ние се чудим дали нашите души не следват същия цикъл. И ние ли раз­цъфваме и увяхваме, преминавайки през безкрайния кръг на живота и смъртта? Или съществува тендеция да се прибли­жаваме към Бога, въпреки многото пречки и неуспехи, кои­то ни сполетяват по пътя? Лично за мен това е важен въп­рос за поведението ми днес, тъй като аз мога да избирам да­ли да се подчинявам на желанията на моето Его или на вис­шите си идеали. Деветдесет и девет процента от човечество­то вярва в някаква история и нищо не може да разклати вярата му в нея. Светците ни напомнят да предпочетем идеала пред егоистичното и когато се изкушаваме да постъ­пим егоистично, алчно и амбициозно, светците не ни зак­леймяват. „Елате при мен, призовава Руми, дори ако сте на­рушили клетвите си хиляди пъти." Душата не може да бъде спирана от външни действия. Никой не може да ускори или забави пътешествието на душата ми, освен самият аз. На нивото на душата времето няма значение. Онова, което е важно, е вашето усещане. Ако чувствате, че пробуждането ви е неизбежно, магнетичният порив на душата ще продъл­жи да ви променя.

Вие и аз не сме нищо друго, освен светци, така както сме създадени. Можем да проявяваме каквото искаме поведение, но посоката на живота е от корена нагоре, а не от клоните надолу. На духовно ниво да бъдем добри никога не е грешно. Но специално по отношение на ефективността - което озна­чава да се опиташ да се пробудиш с най-малко закъснение, пречки и поврага - приемането на правилното убеждение е много по-резултатно. Както твърди първият принцип, ево­люцията никога не може да бъде спряна. С това убеждение в съзнанието, вие имате основа за опрощаване на всяко прег­решение, за загърбване на миналото и за втори шанс там, къ­дето първия път сте се провалили. Не съществува изпадане в немилост, а само много дълъг отпуск. На края има един единствен надежден водач: намерете своето място върху въз­ходящата крива и продължавайте да се движите.

ДУХОВНОТО ПРОБУЖДАНЕ

Ако ме попитат по какво се различава духовният човек от скептика, ще кажа, че отговорът е във вярата в Бога. В ясно­тата. Милиони вярващи все още се опитват да бъдат „спасе­ни", независимо дали са християни, мюсюлмани или от дру­га вяра. Те активно търсят да постигнат ясно възприятие на Бога, което да се отрази на личността им. Кога е възможно това? Трябва ж да чакаме до шесто ниво, нивото на светци­те, или друго конкретно ниво? Ако се абстрахираме от рели­гиозните оттенъци, да бъдеш спасен е същото като пробуж­дането на съзнанието, скок в представите, който прави Бога реален, вместо съмнителен. Ето един поразителен пример. Млад мъж - около двадесетгодишен, на име Бийд Грифитс, преживявал период на дълбоко съмнение и депресия. Тъй като бил религиозен, търсел утеха в църквата, където се молел, но без успех. Един ден по време на службата чул стих от 113 псалм: „Отвори очите ми, за да могат да видят чудните неща на Твоя закон". Дълбоко развълнуван, младежът почувствал как меланхолията му изчезва и го завладява чувството, че молитвите му са изпълнени, благодарение на божествена намеса. Тръгнал по улиците на Лондон, а по-късно описал изживяното със следните думи:

Когато излязох навън, открих, че светът край мен ве­че не ме потиска както преди. Твърдата обвивка на външната действителност сякаш бе пробита и всяко нещо разкриваше вътрешността си. Автобусите по улиците бяха изгубили своята плътност и грееха от светлина. Почти не чувствах земята под краката си... Бях като птиче, което разчупва черупката на яйцето си и се озовава в един нов свят; като дете, измъкнало се с усилие от утробата, което за пръв път вижда светлината на деня.

При такива пробуждания отново и отново прави впечатле­ние, че външните неща драматично се променят, докато за другите наблюдатели подобно нещо не става. Но това не озна­чава, че навлизането в Светлината, съзирането на лицето на Бога, или както и да назовем това изживяване, е фалшиво. Наблюдаващият не е отделен от външната действителност, фотоните, проблясващи в мозъка, са съвсем еднакви с фото­ните, съставящи „реалните" предмети. Така че вътрешните и външните видения не са разделени. Мистичният клон на ис­ляма, известен като суфизъм, твърди, че цялата светлина, външна и вътрешна, е една и съща светлина. Това трудно се приема от хората, защото двойствеността в противопоставянето на вътрешното и външното, реалното и нереалното, обективното и субективното ни е втълпена още от най-ранно детство. За да преодолеем този дуализъм, ние трябва да се върнем към нашите три нива на съществуване:

На мястото на стария дуализъм, който настоява да раз­деляме вътрешния живот от външния, ние можем да върнем светлината към нейната цялостност. Можем да си предста­вим фотона като архитип на цялата енергия, разцъфтяваща от нищото и от никъде, за да се превърне в нещо някъде: мостът към мистичното пробуждане е светлина, която се движи от виртуално към материално съществуване.

В тази схема едно традиционно схващане се обръща нао­паки. За нас най-вероятно виртуалният свят - на небето - е изворът, а не целта ни след смъртта, физиците твърдят, че някога Космосът е имал десет или повече измерения, чети­ри от които са се върнали там, откъдето са произлезли, а именно във виртуално състояние.

Това е толкова трудно за възприемане, че една проста аналогия може да помогне: да кажем, че вие мислите наум с думи, а после минете към тананикаме на някаква мелодия. Това преминаване към музика юди до напълно нови при­родни закони, различни от онези, отнасящи се за думите. Въпреки това вие преминавате от едното измерение в друго­то съвсем лесно. Музикалното измерение е винаги там, ма­кар вие да не установявате контакт с него. По същия начин извън Космоса съществуват други измерения, но ние няма­ме достъп до техните закони и ако се опитаме да проникнем в тях, ще трябва да се откажем от нашите. Затова вашето тяло и ум не могат да оцелеят след преминаване през черна дупка или пътешествие отвъд скоростта на светлината.

За да се появи поток от енергия, за да я видят очите ни като фотони, тя не преминава изведнъж в материално със­тояние. Между празнотата и видимата светлина, между тъм­нината и нещата, които виждаме и докосваме, съществува квантов слой. Това ниво е достъпно за нашия ум, който е квантова машина, създаваща мисли чрез превръщане на енергията в сложни схеми. На това ниво светлината се появ­ява като съзнание за нещо, но не като съзнание в най-чиста форма. Това е мястото, където Айнщайн търси ума на Бога - той търси религиозно прозрение без ненаучната субективност, която би обрекла неговите теории на отрицание от страна на съвременниците му. (Поразително е да се прос­ледят мистичните пътешествия на големи физици като Айнщайн, Шрьодингер и Паули, които, достигайки в страхо­почитание до тайнството на сътворението, е трябвало да за­личат следите си, така да се каже, за да избегнат обвинения­та, че са просто мистици, а не учени. В случая с Айнщайн и Паули упрекът, че са твърде податливи спрямо религиозни­те понятия в крайна сметка хвърля сянка върху по-късните им трудове.)

За физика-експериментатор фотонът е квант светлина. Това би могло да представлява само технически интерес, ако не беше фактът, че квантовата физика държи ключа към още по-големи тайни. Ние не познаваме директно енер­гията в нейното виртуално състояние - в основни линии тя е недостъпна за всякакви измервателни апарати. Но един от начините да разберем виртуалния свят е да го оприличим на пространството между частиците в атома, наречено вир­туално поле. Атомната частица не е нещо, което виси в пространството, както баскетболната топка лети над табло­то, а представлява смущение в полето. Смущението е кван­тово явление, изобразявано понякога като вълна. Във Веда съществува следният духовен паралел - мъдреците заявяват, че несмущаваното състояние на съзнанието е благодат, сму­щаваното състояние е светът.