Бог- реален и полезен

Въртикал Асембли Билдинг в космическия център „Кенеди" може да побере изправена лунната ракета „Сатурн V" и има умопомрачителни пропорции. Когато застане на този безличен бряг, човек има чувството, че е близо, а всъщност е на една миля от сградата. Но не единствено мащабът на нещата е онова, което ни смайва. Тази сграда е идея, идея, че ние ще открием своя произход и космическото си семей­ство. Някога гръцките богове са били наше семейство, заед­но с индийските божества и Йехова от книгата „Битие". Всички те са били космически същества и ние проследихме произхода си назад до началото на Космоса.

Сега излитат гигантски ракети, скоро някоя ще събере междузвезден прах и е възможно той да съдържа макар и един микроорганизъм. Ако от дълбокия Космос се върне една единствена бактерия, значи сме открили своето кос­мическо семе. Това още не означава цяло семейство, но все пак е начало. С отмирането на старите митове в души-те ни се раждат нови. Прометей ни даде огъня, а сега ракетите са огъня, който пращаме на боговете. Връщаме подаръка и протягаме ръка. Ние копнеем да научим, че от­ново сме божествени. Така ли е? Отговорът не се крие в галактическия прах, а в самите нас. Най-дълбоките кван­тови нива са обикновената земя, върху която ръцете ни се протягат, за да докоснат Бога. Когато това стане, ще има двойно чудо: онова, което докосваме, е свещено, но свеще­ни сме и самите ние.

Преди да продължим, бих искал да предложа три спи­съка, които обобщават докъде сме стигнали. Не е нужно да ги запомняте или да ги разучавате, всичко, което те съ­държат, ще бъде дискутирано на ясен и прост език, когато продължим напред. Но, струва ми се, моментът е под­ходящ да спрем и да поразсъждаваме. Без да използваме религиозна терминология ние открихме много факти, от­насящи се до Бога. Може би те са странни и трудни за съв­местяване с обикновения живот. Няма обаче никакво съм­нение, че от тези семена ще се роди пълната картина за Бога.

ВИРТУАЛНО ЦАРСТВО = ДУХ

Няма енергия.

Няма време.

Неограниченост - всяка точка в пространството е

всяка друга точка.

Във всяка точка съществува цялостност.

Безкрайна тишина.

Безкрайна динамика.

Безкрайна корелация.

Безкрайна организираща сила.

Безкраен потенциал на съзиданието.

Вечност.

Безсмъртност, отвъд раждането и смъртта.

Безпричинност.

КВАНТОВО ЦАРСТВО = УМ

Проявява се сътворението. Съществува енергия. Започва времето.

Пространството се разширява от своя източник. Събитията са несигурни. Вълни и частици се заменят взаимно. Могат да се измерят само вероятностите, флуидни причина и следствие. Раждане и смърт се извършват със скоростта на свет­лината. Информацията се съдържа в енергията.

МАТЕРИАЛНА

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ =

ВИДИМА ВСЕЛЕНА

Събитията са определени.

Предметите имат твърди граници.

Материята доминира над енергията.

Триизмерност.

Познаваемост чрез петте сетива.

Времето тече в права линия.

Променливост.

Затихващи функции.

Организми се раждат и умират.

Предсказуемост.

фиксирани причина и следствие.

АНОНИМЕН ХРИСТИЯНСКИ ЕРЕТИК ТРЕТИ ВЕК

Всеки човек има право на някаква версия за Бога, която му изглежда реална, но много от версиите си противоречат ед­на на друга. Преди няколко години, на път за Индия, спряхме колата, за да погледаме семейство хималайски маймуни, играещи си отстрани на пътя. Тридесет секунди след като слязохме от автомобила, цяло стадо маймуни, мо­же би стотина, ни наобиколиха. Докато снимахме и им хвърляхме късчета плодове и хляб, забелязах недалеч от нас стара самотна селянка да се кланя пред импровизиран па­раклис под едно дърво. Тя се молеше на Хануман, божест­во, подобно на маймуна. Тогава разбрах, че стадото обикаля наоколо, за да взема храна от олтара и да измолва подаяния от туристи като нас.

Помислих си, каква е разликата между тези крякащи умни животни, които знаеха всички номера, за да привличат вниманието ни, и един Бог? Хануман, който можел да лети и бил известен с прозвището „Син на вятъра", няко­га обикалял из същите тези Хималаи. Когато братът на принц Рама лежал на смъртен одър с тежка рана, получе­на в битка, летящата маймуна-цар била пратена да донесе една особена билка, която щяла да му спаси живота. Хануман търсил навсякъде, но не намерил билка, затова обър­кан откъснал цялата планина, където тя растяла, и я поло­жил в краката на Рама.

Коленичилата пред разнебитения олтар старица сигурно бе слушала тази приказка още като дете, иначе защо да по­чита маймуна, пък била тя и летящ цар? Лицето й изглеж­даше така вглъбено сякаш се молеше на небесната кралица или на Божия син. Дали молитвата й не се отклоняваше, за­ради това, че тя се молеше не на когото трябва? И въобще, отиваше ли някъде?

Ние вече сме готови да отговорим на най-простия, но най-основен въпрос: Кой е Бог? Той не може да е просто безличен - принцип, ниво от действителността или поле. Ние влязохме в квантовото и виртуалното царства, за да ус­тановим една основа за божественото, но това беше само на­чало. Във всички религии Бог се описва като безкраен и неограничен, което създава голям проблем. Безкрайният Бог се намира едновременно никъде и навсякъде. Той е от­въд природата и следователно ние не можем да го открием. Както казах в началото, човек трябва да приеме, че Бог не оставя отпечатъци от пръсти в материалния свят.

Това ни дава само една възможност - да намерим замес­тител на безкрайността, който задържа нещо от Бога, до­толкова че ние да почувстваме неговото присъствие. Книга­та „Битие" твърди, че Господ Бог създал Адам по свой об­раз и подобие, но ние едва ли не от самото начало връщаме услугата, като многократно моделираме Бога по свой образ. В Индия тези образи включват почти всички същества, съ­бития или феномени. Светкавицата се почита като идваща от бог Индра, рупията - като символ на Лакшми, богинята на благоденствието. Такситата в Делхи и Бомбай са окиче­ни с пластмасови фигурки на Ганеш, весело усмихнат слон с дебел корем. Във всички тези случаи е налице разбирането, че всъщност се почита само едно нещо - собствената лич­ност. Същото „Аз", което дава на човек чувството за иден­тичност, простиращо се отвъд физическото тяло, прегръща­що природата, Вселената и на края чистия дух.

На Запад би било странно да почиташ бог-маймуна, но скандално - себе си. Има един анекдот за английски антро­полог, изследвал вярванията в хиндуизма. Един ден той се промъква в гората да шпионира старец, танцуващ сред дър­ветата. Старецът в екстаз прегръща стеблата им и казва: „Господи, как те обичам". После пада на земята и припява: „Бъди благословен, мой Боже". После се изправя, вдига ръ­це към небето и вика: „За мен е радост да чуя гласа ти и да видя лицето ти".

Антропологът не издържал повече и излязъл от храсти­те. „Искам да ти кажа, добри ми човече, че ти си доста луд", рекъл той.

„Защо?", объркано попитал старецът.

„Защото си съвсем сам в гората, а си мислиш, че гово­риш с Бога", рекъл му антропологът.

„Как така сам?" отвърнал старецът.

За всеки, който тачи Бога като свое Аз, е ясно, че никой от нас не е сам. Азът не е лично Ето, а всепроникващо присъст­вие, от което не може да се избяга. За Изтока като че ли това не е трудно за възприемане, но колкото по на Запад отивате, смущението нараства. През Ш век от християнската ера един неизвестен еретик написал „Ако не се изравниш с Бога, не мо­жеш да го съзреш." Това схващане не се превръща в догма (разбира се, ерес е, че в християнството човекът и божестве­ното не са равни), но на други нива то е неоспоримо.

Богът на която и да е религия е само част от Бога. Това трябва да е вярно, защото едно неограничено същество няма образ, няма роля, която да играе, няма място нито в, нито из­вън Космоса, докато религиите предлагат множество образи

- баща, майка, законодател, съдия, господар на Вселената. Това са седем варианта на Бога, които се свързват с органи­зираната вяра. Всяка от тях е фрагмент, но е толкова завър­шена, че да може да създаде уникален свят:

Първи етап: Бог Закрилник

Втори етап: Бог Всемогъщ

Трети етап: Бог на мира

Четвърти етап: БогИзкупител

Пети етап: Бог Сьзидател

Шести етап: Бог Чудотворец

Седми етап: Бог на чистото същество - „Аз съм"

Всеки етап отговоря на конкретна човешка потребност, което е съвсем естествено. Пред лицето на страшните сили на природата човеците имат нужда от Бог, който да ги защитава от беди. Когато чувствали, че са нарушили закона или са из­вършили грях, хората се обръщали към Бога - от една страна, за да съди и, от друга, за да опрости греховете им. По този на­чин, от чист личен интерес човек пристъпва към създаването на Бог с неговия образ и продължава да го прави.

Няколко от тези етапи - на Изкупител и на Сьзидател са ни познати от Библията. Сега, когато будизмът е доста по­пулярен на Запад, последният етап, в който Бог се изживява като вечна тишина и чисто същество, вече не е толкова чужд, както е бил някога. Но тук ние не сравняваме религии, никой етап не е абсолютен в претенциите си към истината. Всеки етап обаче означава различна връзка. Ако се възприе­мате като едно от децата на Бога, тогава неговото отноше­ние към вас ще бъде на защитник или законодател. Тази връзка се измества, ако се възприемате като творец - тогава вие започвате да споделяте някои от Божиите функции. Вие стоите на по-равна основа, докато на края, в етапа „Аз съм", едно и също чисто същество е общо за Бога и човеците. В преминаването от първия до седмия етап широката пропаст между Бога и неговите поклонници става по-тясна и накрая се затваря. Следователно можем да кажем, че продължава­ме да създаваме Бог в своя образ по причина, която съвсем не е просто суета. Ние искаме да го доведем при нас у дома, да постигнем близост. И независимо дали виждате Бога ка­то всемогъщ съдия, който наказва, или като благ източник на вътрешно спокойствие, той не е само това.

За атеиста всички форми на божественото чисто и просто са фалшива проекция. Ние приписваме на Бог човешки черти - милост и любов, поставяме ги на олтар и започваме да им се молим. Всеки образ на Бога, включително най-абстрактният, е напълно празен (под абстрактен имам предвид Бога в ис­ляма и ортодоксалния юдаизъм, които не позволяват той да се изобразява с човешко лице). Според атеиста религията е пъл­на илюзия, тъй като ние почитаме себе си вторично.

На това обвинение може да се отговори по два начина. Първият - че безкрайният Бог трябва да бъде почитан по всички начини; и вторият - че към Бога трябва да се приб­лижаваме на етапи, иначе никога няма да затворим голяма­та пропаст между Него и нас. Мисля, че вторият аргумент е по-многозначен. Ако не можем да се видим в огледалото, никога няма да видим и Бога в него. Помислете отново над списъка и ще си дадете сметка как Бог се променя, отклик­вайки на чисто човешките ситуации:

В нашето търсене на един-единствен Бог ние преследва­ме невъзможното. Въпросът е не колко Бога съществуват, а дали нашата потребност може да бъде напълно задоволена духовно. Когато някой пита: „Наистина ли има Бог?", най-законният отговор е „Кой пита?" Възприемащият е силно свързан със своето възприятие, фактът, че ние открояваме черти като милост и любов, осъждане и опрощаване показ­ва, че сме принудени да дадем на Бог човешки атрибути, но това е напълно в реда на нещата, ако преди всичко тези чер­ти идват от Бога. С други думи човекът и божественото са свързани в кръг. От виртуалното ниво, което е нашият извор, качествата на духа текат, докато стигнат до нас в материал­ния свят. Ние усещаме този поток като наши собствени вът­решни импулси, но това също е правилно, защото за всеки етап на Бога съществува специфична биологическа нагласа. Мозъкът е инструмент на ума, но той е много убедителен. Всичко, което наистина знаем за мозъка е, че той създава на­шите възприятия, нашето мислене и нашата двигателна ак­тивност. Но това са могъщи неща. На материално ниво мо­зъкът е единственото ни средство за регистриране на дей­ствителността, а духът трябва да бъде филтриран през био­логията.

Никой не използва целия си мозък наведнъж. Ние изби­раме от набор вградени механизми. Те, както видяхме, са се­дем и са пряко свързани с духовния опит:

1. Нагласа „Бори се или бягай"

2. Реактивна нагласа

3. Нагласа за успокоено съзнание

4. Интуитивна нагласа

5. Творческа нагласа

6. Пророческа нагласа

7. Свещена нагласа

В първата глава дадох кратко описание на всяка от тях, но въпреки краткостта вие може би вече сте започнали да виждате как голяма част от духовния ви живот се основава на привичното или дори на несъзнателния рефлекс:

„Бори се или бягай" е примитивна, атавистична нагласа за защита на човека, нагласа, която сме наследили от жи­вотните. Тя мобилизира тялото да посрещне външната опас­ност и заплаха. Това е рефлекс, който праща майката в горя­щата къща, за да спаси детето си.

Всяка от изброените нагласи е естествена за човешка­та нервна система и ние се раждаме със способността да

изживеем целият набелязан спектър. Пред лицето на опас­ността увеличеният адреналин създава силно желание да бягаш или да останеш и да се бориш. Когато се задейства тази нагласа, във физиологията стават най-различни про­мени, включително повишен сърдечен пулс, неравномерно дишане, повишаване на кръвното налягане и т.н. Ако сед­нем да медитираме, обаче, състоянието на нервната систе­ма, съвсем не е същото. Показателите, които се повиша­ват при нагласата „бори се или бягай", сега спадат и субек­тивното усещане е за мир и спокойствие.

Тези факти са медицински документирани, но аз искам да направя една стъпка напред - това е една смайваща стъпка. Приемам, че мозъкът реагира уникално на всяко ниво от духовния живот. За по-високите етапи на вътреш­но израстване научните изследвания са непълни, но знаем, че там, където духът е водещ, тялото го следва. Съществу­ват наистина неподлежащи на медицинско обяснение лечи­тели, които лекуват с вяра. Само на няколко мили от мястото, на което се намирах аз в Хималаите, йогите седят в транс с дни. Други могат да бъдат погребани цяла седми­ца в сандък почти без въздух или да сведат дишането и пул­са си почти до нула. Известно е, че светците във всяка ре­лигия живеят с малко или без никаква храна (мнозина заявяват, че оцеляват единствено поради Божествената светлина). Съзерцаването на Бога е толкова достоверно, че мъдростта на тези хора подтиква и напътства живота на милиони. Необичайните случаи на себеотрицание и съчувс­твие доказват, че умът не се ръководи само и безспорно от егоизма.

Ние си избираме божество въз основа на нашето тълку­ване за действителността, а това тълкуване се корени в био­логията. Древните ведически мъдреци са го казали направо: „Светът е такъв, каквито сме ние". За човек, живеещ в свят на заплаха, нуждата да се бори или да бяга е определяща. Това се отнася за неандерталеца, изправен пред свирепия тигър, за войника в окопите на Първата световна война, както и за шофьора, измъчен от бесния трафик но шосетата на Лос Анджелис. Всъщност за всяка биологическа нагласа можем да намерим и съответния образ на самите себе си.

НАГЛАСА ИДЕНТИЧНОСТТА СЕ БАЗИРА НА...

„Бори се или бягай" физическо тяло/физическа среда

Реактивна нагласа Его и личност

Успокоено съзнание Безмълвен свидетел

Интуитивна нагласа Вътрешна мъдрост

Творческа нагласа Творец наравно с Бога

. Пророческа нагласа Просветление

Свещена нагласа Източник на всичко

Като гледате дясната колона ще видите ясно очертани етапите на човешкото израстване, фактът, че се раждаме с потенциал за развитие от простото оцеляване до Богосъзнанието е забележителна черта, която отделя нашата нервна система от тази на всички други същества. Безспорно е, че пълното вътрешно израстване е страхотно предизвикателс­тво. Ако попаднете в пътно задръстване, кръвта ви кипва и възвишените мисли са блокирани. В този момент, под въз­действието на адреналина, вие се смятате за пленник и не можете да направите нищо.

В друга ситуация, когато се състезавате за повишение в службата, виждате нещата от гледната точка на Егото. Ва­шата тревога не е предизвикана от стремежа за оцеляване (което е коренът на нагласата „бори се или бягай" при жи­вотните), а от стремежа да изпреварите. Отново се блокират по-висшите нагласи; ще пропуснете шанса си, ако спрете да се състезавате и се изпълните само с любов към другите кандидати за мястото.

Променете още повече нагласата и тази гледна точка съ­що ще изчезне. Когато видите репортаж за умиращи деца в Африка или за ненужна война някъде далеч, може да пожелаете да намерите съзидателно решение на проблема или просто да разсъждавате вътрешно върху ненужността на страданието. Тези по-висши нагласи са по-фини и деликатни. Ние ги наричаме и по-духовни, но във всеки случай мозъкът реагира от най-високото си възможно ниво. Дълбокото тай­нство, което ще изследваме в тази част на книгата, се отнася главно до нашата способност да се издигнем над животинс­кия инстинкт чак до святостта. Това по силите на всеки ли е или е потенциал само за много малка част от човечеството? Единствено чрез изследвания можем да открием какво озна­чава всеки етап и как човек изкачва стълбата на вътрешно­то си израстване.

Въпреки огромната гъвкавост на нервната система, ние попадаме в плен на навици и повтарящи се модели, защото разчитаме на стари щампи. Това с най-голяма сила се отнася до нашите вярвания. Веднъж вървях по малка улица в стария Кайро, когато от сенките изскочи мъж и започна да говори високопарно на някакъв минувач. Тъй като не знаех арабски, аз нямах представа какво проповядва, но беше ясно от негово­то раздразнение и яда му, че проповедта се отнася до страха от Бога. Във всяка религия съществува един и същ страх, ако чо­век смята, че светът се доминира от заплаха, опасност и грях. Но всяка религия също така съдържа и любов, когато светът се възприема като любящ, грижовен и изобилен. Всичко е въпрос на проекция. И не смятам, че това е погрешно. Ние имаме право да обожаваме любовта, милостта, състрадание­то, истината и справедливостта на трансцендентално ниво, та­ка както имаме право да се боим от осъждане и божествено порицание. Ако приемете, че светът е такъв, каквито сме ние, съвсем логично е да приемем, че Бог е такъв, каквито сме ние.

• Бог Закрилник съответства на света на чистото оце­ляване, пълен с физически заплахи и опасности.

• Всемогъщият Бог съответства на света на борбите за власт и амбицията, където господства жестоката конку­ренция.

• Бог на покоя съответства на свят на вътрешна самота, където са възможни разсъждения и умозаключения.

• Бог Изкупител съответства на свят, където се насърча­ва личностното развитие, а прозренията дават плодове.

• Бог Съзидател съответства на свят, който непрекъснато се обновява, където се ценят нововъведенията и откри­тията.

• Бог Чудотворец съответства на свят, в който има про­роци и мъдреци, където се култивира духовното вижда­не.

• Бог т чистото същество - „Аз съм" - съответства на свят, който надхвърля всякакви граници, свят на неогра­ничени възможности.

Странното е, че човешката нервна система е способна да действа на толкова много равнища. Ние не само пътуваме в тези измерения, ние ги изследваме, сливаме ги и създаваме нови светове около себе си. Ако не разберете, че сте многоизмерни, тогава цялата представа за Бога излиза от релсите.

Спомням си когато бях дете, как майка ми веднъж се мо­леше за знак или вест от Бога - мисля, че беше сънувала някакъв разтърсващ сън. Един ден вратата на кухнята оста­нала отворена и вътре пропълзя голяма кобра. Когато майка ми я видя, тя не се разкрещя, а падна на колене в страхопочи­тание. За нея змията беше бог Шива и молитвите й се бяха сбъднали.

Забележете колко много вашата нагласа в този случай зависи от тълкуванието. Ако не вярвате, че Шива се явява като животно, изглежда налудничаво да почитате една коб­ра, какво остава за суеверията и примитивното отношение. Но ако цялата природа е израз на Бога, тогава можем да из­бираме кои символи го изразяват най-добре. Знам едно: Аз не мога да споделям чуждо съзнание. Колкото и да обичам майка си, нейната реакция е лична и уникална. Това, което за нея бе велик символ на Бога, може да изплаши и отблъсне другите хора. (Помня как седях дни наред в училище под опеката на католическите братя, чудейки се защо хората ко­леничат пред ужасяващия образ на разпятието.)

Изследвах тези ключови идеи с група студенти, когато една жена ми възрази:

- Не разбирам тази дума проекция". Според нея, ние си измисляме Бога, така ли? - попита тя.

- Да и не - отвърнах аз. - Проекцията е нещо различно от халюцинацията, при която отсъства каквато и да е дей­ствителност. Проекцията възниква вътре в нас - наблюдате­лите и следователно тя определя възприятието ни за дей­ствителността - как възприемаме безкрая.

- Което превръща Бога просто в коментар за самата мен? - попита тя.

- Бог не може да бъде само за вас, но онази негова част, която вие съзирате, трябва да е за вас, защото вие използва­те собствения си мозък, сетива и памет. Тъй като сте наблю­дателят, съвсем нормално е да виждате Бог посредством об­раз, който има смисъл за вас.

Спомних си най-популярните думи на св. Павел за роля­та на наблюдателя: „Сега виждаме като през стъкло, за­мъглено". Откъсът може да се разбере по-добре, ако се ли­шим от поетичния език на крал Джеймс, в полза на модер­ния английски:

Когато бях дете, говорех и виждах нещата като дете. Когато пораснах, приключих с детските неща. Сега всич­ки виждаме озадачаващи отражения, като в замъглено огледало, но после (когато срещнем Бога), ще се видим лице в лице. Моите знания сега са частични; тогава ще са цялостни, така както Бог вече ме познава.

Стандартното тълкувание е, че когато сме ограничени във физическото си тяло, нашето възприятие е мъгляво. Само в съдния ден, по време на пряката ни среща с Бога, то ще е достатъчно ясно, за да видим кой е Той и кои сме ние. Но това не е единственият начин за тълкуване на от­къса. Св. Павел може би внушава, че наблюдателят, опит­ващ се да разбере кой е Бог, накрая вижда собственото си отражение. Тъй като това ограничение не може да се преодолее, трябва да се опитаме да го използваме по най-добрия възможен начин. Като израстващо дете ние трябва да се развиваме към по-съвършено виждане, докато нас­тъпи денят, в който ще можем да видим цялото, също ка­то Бога. Нашите собствени отражения през цялото време разказват за нас, обикновено в символична форма, както, става в сънищата - затова и огледалото е замъглено.