Бог- реален и полезен



страница7/20
Дата09.05.2017
Размер3.54 Mb.
#20936
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   20

Всяко ниво на Бога съдържа скрити въпроси и съмне­ния. В този случай скритият въпрос е: Наистина ли Бог може да прави добро със своите заплахи? Всемогъщият трябва да направи така, че никой да не се изкуши да го от­крие, което означава, че трябва да демонстрира силата си. Праведният трябва да получи осезаема награда, грешният - да усети божия гняв. Псалм 101* твърди, че между Бога и праведния човек е сключена сделка:

Милост и съд ще възпявам; Тебе, Господи ще пея.

2. Ще размислям за път непорочен: кога ще дойдеш при мене? Всред моя дом ще ходя с непорочно сърце.

3. Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи.

Като част от тази клетва за вярност псалмът изброява какво няма да се толерира: лошите миеш, клеветите, горди­те и надутите, въобще лошите хора.

Спомням си как получих урок за силата на Бога, кога­то бях на три години. Родителите ми бяха наели за мен де­тегледачка, защото майка ми бе заета с ново бебе. Тя бе­ше от Гоа, християнска част на Индия със силно европей­ско влияние. Казваше се Мари да Силва. Всеки ден Мари ме караше с количка в парка. След около час тя ме ваде­ше от количката и ме пускаше на земята. После рисуваше кръг около мен с тебешир, като ми казваше със строг глас, че ако изляза извън кръга, богинята Кали ще изяде

сърцето ми и ще изплюе кръвта ми. Естествено тази перс­пектива ме плашеше до смърт и аз никога не се осмелих дори да приближа границата.

Ние сме като крави, които не биха прекрачили свалената метална ограда към пътя, от страх, че копитата им ще се зап­летат в нея. фермерите прилагат един прост номер, като ри­суват на пътя говедар, чийто вид кара животните да се връ­щат назад. Божиите закони може би са просто един такъв призрак; от страх да не си навредим, ние се въздържаме от не-подчинение, макар никога да не сме изпитали Божието нака­зание в действителния си живот. И в резултат на това тълку­ваме обикновените нещастия - болест, банкрут, загуба на лю­бимо същество - като идващи от Бога.



Каква е природата на доброто и злото?

ДОБРО Е ДА ПОЛУЧИШ КАКВОТО ЖЕЛАЕШ.

ЗЛОТО Е ВСИЧКО, КОЕТО ТИ ПРЕЧИ

ДА ПОЛУЧИШ ЖЕЛАНОТО.

Послушанието, само по себе си, не е цел. Затова, че се подчинява на Божиите закони, вярващият очаква награда. При второто ниво тя се изразява в осъществяване на же­ланото. Бог позволява да се изпълнят желанията ви и ви кара да чувствате, че сделката е справедлива. В ролята си на Всемогъщ Бог, той започва да изпълнява молитви. В тази ценностна система богатите могат да се окичат с добродетелност, докато бедните са морално подозрителни и да си беден изглежда срамно. (Не бива на това да се гле­да като на библейска традиция или просто продукт на протестантската етика - в Китай меркантилният успех, като мярка за доброта, съществува от векове. Само най-самоотрицателните секти на будизма отричат приравн­яването на богатството към Божията благодат.)

Колкото и елементарно да изглежда, измерването на доброто и злото според наградата, има своите скрити капани. Както с разочарование открива всяко дете от преду­чилищна възраст, другите искат същото, каквото и ти, и понякога нещата не достигат. Правилата на обществото ни спират да грабим, да удряме и после да бягаме. Следо­вателно Егото трябва да измисли как да величае Аза, ка­то в същото време запазва своята добродетелност: Реше­нието рядко приема формата на чиста откровеност и съп­ричастност.

В резултат на това се ражда манипулацията. Целта на манипулацията е да получиш каквото желаеш, но да не изглеждаш лош в този процес. Ако искам твоята играчка и мога да те придумам да ми я дадеш, тогава никой (включително и моята съвест) не може да ме обвини, че съм я откраднал. Тази сметка е много важна, когато се боите от вина, а още повече, ако ви е страх, че Бог гледа и си записва. Странното е, че най-големите манипулатори са мотивирани от съвестта, и все пак манипулират; спо­собността да отличава доброто от злото, без докрай да взема под внимание разликата, отличава манипулатора от престъпника или насилника.

Това не са ли просто кратки пътеки, които се изкушава­ме да използваме, за да постигнем своето? Ако се обърнем към Стария завет, ще се убедим, че самият Бог е манипулативен. След като разрушава света с наводнение, само споразумението му с Ной му попречва да използва тотали­тарна сила. След това той става по-внимателен - хвали оне­зи, които спазват закона, въздържа се от прояви на гняв, изпраща безкрайна поредица от предсказания, които да атакуват греха, чрез проповеди, събуждащи чувството за вина. Ние използваме същата тактика в обществото, като насърчаваме конформизма по отношение на смятаното за добро от мнозинството, докато крием лошото, причинява­но на погрешно мислещите (пацифисти, радикали, кому­нисти и други), които не желаят да влязат в пътя.



Какво е предизвикателството на моя живот?

МАКСИМАЛНИ ПОСТИЖЕНИЯ.

Второто ниво не е въпрос само на гола сила. То внася чувство за оптимизъм в живота. Светът съществува, за да бъде изследван и покоряван. Ако наблюдавате как едно две­годишно дете бива завладяно от Аз, ще видите, че чувство­то за наслада е неизбежно. Егото ви дава сила, макар него­вите уроци често да са горчиви.

Будистката доктрина за смъртта на Егото, като път за просветление, е нещо, което повечето хора не могат да приемат. Смъртта на Егото се базира на добра аргумента­ция, а именно: колкото повече животът ви се концентри­ра върху Аз, мен, мое, толкова по-несигурни ще ставате. Егото вярва в придобиването на все повече и повече. Не­говият апетит за наслада, власт, секс и пари е ненаситен. Но това не води до щастие, а до изолация, тъй като полу­чавате своя дял за сметка на някой друг. Така се принуж­давате да се боите от загубата. Още по-лошо - принудени сте да се идентифицирате с външното и тази тенденция може да доведе само до вътрешна празнота. На най-дъл­боко ниво насладата никога не е път към Бога, защото по­падате в плен на двойнствен кръг (да търсите наслада и да избягвате болката), докато Бог е отвъд всякакво противо­поставяне.

Колкото и убедително да звучи ползата от смъртта на Егото, малцина биха се лишили от нуждите на Аз, мен, мое. При второто ниво това е особено вярно, тъй като Бог дава своята благословия на онези, които постигат нещо.

Веднъж при мен дойде за съвет пенсиониран шеф, който смяташе че има проблеми с хормоните. Попитах го какви са симптомите.

- Откъде да започна? - заоплаква се той. - Нямам никак­ва енергия.

Почти през ден нямам желание да ставам сутрин. Часо­вете минават, а аз седя в креслото, мрачен и изпълнен със съмнение за смисъла на живота.

На пръв поглед това приличаше на депресия, вероятно причинена от неотдавнашното пенсиониране на човека. Ме­дицински е документирано, че внезапното пенсиониране мо­же да се окаже опасно. Мъже без оплаквания от сърдечно заболяване или рак неочаквано умират от тези болести; ед­но изследване откри, че продължителността на живота на пенсионираните изпълнителни директори е с тридесет и три месеца по-къса от средната.

Аз старателно извърших поредица от изследвания, но както подозирах, ендокринната система на човека беше на­ред. При следващата ни среща му казах:

- Ще направите ли нещо съвсем елементарно заради мен? Просто затворете очи и постойте мълчешком десет минути. Не си гледайте часовника, аз ще следя времето вместо вас.

Макар и леко мнителен, човекът направи онова, за кое­то го молех. Минаха десет минути, като вторите пет видимо не бяха леки за него, съдейки по помръдването му. Когато отвори очите си, той възкликна:

- Защо ме накарахте да направя това? Какъв е смисълът?

- Вие станахте доста неспокоен - отбелязах аз.

- Искаше ми се да скоча от стола - каза той.

- Значи въпросът не е в липсата на енергия - моята забе­лежка го стресна. - Не смятам, че имате хормонален проб­лем, лоша обмяна на веществата или депресия - казах аз. -Вие години наред сте организираш външния си живот, вър­тели сте бизнес, управлявали сте голям многоброен персо­нал и неща от този род.

- Така е и това ми липсва повече от всичко - мрачно отбеляза той.

- Разбирам. Сега'когато нямате външен фокус, какво от­кривате? Че не сте обръщали почти никакво внимание на вътрешния си живот. Проблемът ви не е липсата на енергия,

а хаосът. Умът ви е научен да командва всичко край вас, ли­шавайки се от това да знае какво е да имаш вътрешен ред.

Този човек бе отдал живота си на ценности от второ ниво и предизвикателството, пред което се изправяше се­га, бе да се развие не навън, а навътре. На второ ниво Егото е толкова насочено към постиженията, че пренебрегва заплахата от празнота. Властта сама по себе си не означа­ва нищо и предизвикателството да придобиваме все пове­че и повече власт (наред с нейните символи - пари и по­ложение) оставя огромен смислов вакуум. Точно поради тази причина на това ниво Бог изисква абсолютна вярност - за да не може вярващият да се вгледа прекале­но дълбоко в себе си. Но трябва да поясним, че говорим за нещо, което всъщност не е изискване на Всемогъщия, това е друга проекция. Пенсионираният директор от моя случай трябваше да вземе решение - дали да започне да култивира вътрешен живот или да започне някакъв биз­нес, който да му даде нов външен фокус. Пътят на най-малкото съпротивление беше да се залови пак с бизнес, по-трудният път - да излекува объркания си вътрешен живот. Пред такъв избор е изправен всеки, преминавайки от второто към третото ниво.



Коя е най-голямата ми сила?

ПОСТИЖЕНИЯТА.



Коя е най-голямата ми пречка?

ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА, УСЕЩАНЕТО, ЧЕ СЪМ ЖЕРТВА.

За всеки, който намира удовлетворение във високите професионални постижения, второто ниво представлява примамливо място за почивка по време на духовното пъте­шествие. Често единствените, които продължават към по високо ниво, са хората, претърпели някаква драстична загу­ба в живота си. Това не означава, че загубата е оправдана от духовна гледна точка. Тя носи своите опасности, главно, че ще се почувствате жертва, което повече от всякога намалява шансовете за духовен растеж. Но неуспехът наистина пос­тавя някои въпроси за убежденията на второ ниво. Ако рабо­тите усилено, защо Бог не ви възнаграждава? Липсва ли му силата да дарява щастлива съдба или напълно ви е забравил? Докато не възникват такива въпроси, Бог от второ ниво е ид­еалното божество за основаващата се на конкуренцията па­зарна икономика. Някои цинично го определят като Бог на придобиването и харченето на пари. Въпреки това остава проблемът за вината.

„Идвам от малък град в Средния Запад. Бях единстве­ният ученик от гимназията, който успя да стигне до ели­тен колеж. Постъпването там бе наградата, която ценях най-много." - спомни си един мой приятел.

„Преди месец излизах от работа на път към един нов ресторант. Бях закъснял, а междувременно някакъв бездо­мен човек смяташе да преспи на входа на нашата сграда. Беше запушил вратата и аз трябваше да го прекрача, за да стигна до таксито. Разбира се, виждал съм бездомни и пре­ди, но сега за първи път буквално трябваше да мина над него.

През целия път до центъра не можах да се отърся от гледката и тогава си спомних за първия си месец в колежа преди двадесет години. Вървях в онази част на Бостън, коя­то има прозвището „Бойната зона". Там беше пълно със за­ведения и книжарници. Чувствах се едновременно изплашен и заинтригуван. Когато си тръгвах някакъв несретник при­падна пред мен на тротоара. Той се строполи на земята, хо­рата наоколо се втурнаха да викат линейка, а аз продължих да вървя напред. Двадесет години по-късно, докато седях в таксито, почувствах как ме изпълва угризение. Бях лъгал се­бе си, нали разбираш. Бездомният пред моята къща не беше първият човек, когото прекрачвах."

Въпреки външните награди, второто ниво е свързано с появата на чувство за вина. Това е форма на присъда, коя­то не изисква вездесъщ авторитет, освен в самото начало. Някой трябва да дефинира заповедите, определящи кое е добро и кое зло. След това спазването на закона ще нало­жи нашето подчинение. Ако пренесем процеса обратно в семейството, корените на вината се проследяват и вървят по едни и същи линии. Двегодишното дете е порицавано от майка си, че се е опитало да открадне парче сладкиш и му се казва, че това, което прави, е лошо. До този момент вземането на сладкиша не е кражба, то просто следва же­ланието на Егото.

Ако детето повтори действието, то се превръща в кражба, защото детето нарушава една заповед и в повечето семейства ще последва някакво наказание. Сега детето е притиснато между две сили - насладата да извърши онова, което желае, и болката от наказанието. Ако е нужно да се развие съвест, те­зи две сили трябва да са почти равни. В такъв случай детето си определя свои граници. То ще си вземе сладкиша, когато е „редно" (разрешено от майката), а не когато „не е редно" (то­ва предизвиква чувство на вина чрез гузна съвест).

Фройд определя това като развитие на Свръх Аз - на на­ши вътрешни правила. „Свръх^ означава „над", в смисъл че Свръх Аза наблюдава Аза отгоре, като държи в готовност заплахата от наказание. Да се научим да смекчаваме стро­гостта на Свръх Егото понякога е много трудно. Така както някои вярващи не могат да приемат, че Бог понякога иска да промени правилата, невротиците не са в състояние да се научат да виждат своята съвест в перспектива. Те чувстват огромна вина за дребни нарушения, поставят си строги емо­ционални граници, като им е трудно да прощават на други­те, а любовта към себе си остава недостъпна за тях. Второ­то ниво носи удобството на ясно формулираните закони, но също и клопките да ценим прекалено много законите и гра­ниците за сметка на вътрешното развитие.

Кое е най-голямото ми изкушение?

ПРИСТРАСТЯВАНЕТО.

Не е случайно съвпадение, че богатото и привилигировано общество е много податливо на силно пристрастява­не. Второто ниво се осланя на насладата и когато тя стане натраплива, резултатът е пристрастяване. Ако източникът на удоволствие е наистина удовлетворяващ, съществува ес­тествен кръг, който започва от желанието и свършва с на­сищането. Пристрастяването никога не затваря кръга.

Второто ниво, също така, се гради върху властта, а тя има лошата слава да бъде егоистична. Когато грижовният родител не иска да даде свобода на глезеното от него дете, извинението може да бъде: „Аз те обичам прекалено много, затова не искам да пораснеш". Но неизреченият мотив е ег­оистичен: Копнея за насладата, която ми носи това да оста­неш дете. Богът от второ ниво е ревнив към властта, която има над нас, защото тя му доставя удоволствие. Той е прист­растен към контрола. И подобно на пристрастяването при хората, резултатът е, че Бог не е доволен, колкото и силен контрол да упражнява.

Психиатрите всеки ден се срещат с хора, които се оп­лакват от емоционалното терзание в живота си, но въпре­ки това сляпо са пристрастени към драматизма. Те не мо­гат да живеят извън танца любов-омраза, те създават нап­режение, подсилват недоверието, но никога не си тръгват сами. Други навици също се основават на поведението: нуждата от нещо погрешно в живота ни (или да го създа­дем, ако то не съществува), вманиачаването на тема „не­щата не вървят в правилната посока" - това е пристрастяване към „ами ако" и накрая стремежът да бъдем съвърше­ни на всяка цена.

Тази последна страст приема светска форма у хора, копнеещи за съвършено семейство, съвършен дом и съ­вършена кариера. Те не могат да видят иронията, че такова „съвършенство" е мъртво, то може да се купи само с це­ната на убитата ни вродена спонтанност, която по приро­да не може да бъде контролирана. Съществува обаче съот­ветното духовно състояние, чиято цел е да угоди на Бога чрез живот, който няма никакви петна. В клетвата за вярност в Псалм 101*, вярващият дава обещание, което не може да бъде изпълнено от никого:

„Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно;

престъпно дело мразя:

до мене то няма да се прилепи."

Такъв абсолютизъм сам по себе си води до пристраст­яване - и точно тук, на второ ниво, се ражда фанатизмът.

фанатикът попада в плен на собствените си противоре­чия. Докато ортодоксалният вярващ се чувства доволен, ко­гато изпълнява закона до последната подробност, фанати­кът иска да пречисти дори мислите си. Пълен контрол над ума не може да се постигне, но това не му пречи да си нала­га най-стриктна бдителност, фанатиците също така са вманиачени на тема чистотата на другите, като по този начин непрекъснато преследват човешките несъвършенства.

Такава съдба очаква онези, които остават на второ ни­во - те губят представа за истинската цел на духовния жи­вот - хората да се освободят и да живеят в невинност и лю­бов. Тази загуба не може да се компенсира, освен ако чо­век не престане да се вглежда толкова много в закона. За целта той трябва да открие вътрешния живот, което не може да стане, докато надзирава и следи собствените си желания. Бдителността на края убива спонтанността. Ко­гато един човек започне да вижда, че животът е нещо по­вече от стремеж към съвършенство, старите лоши жела­ния отново надигат глави. Само че този път те биват възп­риемани като естествени, не лоши и така пътят към трето ниво е отворен. Когато човек се обърне навътре към себе си, магията на Аза се разрушава и се слага край на негови­те домогвания.

ТРЕТО НИВО: БОГ МИРОТВОРЕЦ

(Нагласа за успокоено съзнание)

Не може да се каже, че по-ранният Бог от първо и второ ни­во държи особено на мира. Дали прави наводнения или при­чинява войни, Богът, който видяхме досега, предпочита бор­бата. Дори такива силни връзки като страха и преклонение­то започват да се износват. „Вие мислите, че сте създадени, за да служите на Бога, каза веднъж един индийски гуру, но накрая може да откриете, че Бог е създаден, за да служи на вас." Подозрението, че това по всяка вероятност е вярно, по­ражда третото ниво, тъй като до този момент равновесието е в полза на Бога. Преклонението пред него е от по-голямо значение, отколкото нашите нужди.

Равновесието започва да се променя, когато открием, че можем да задоволяваме собствените си нужди. Не е необхо­дим Бог „горе на небето", за да имаме спокойствие и мъд­рост, тъй като мозъчната кора вече съдържа механизъм и за двете неща. Когато човек престане да се съсредоточава над външната дейност, затвори очи и се отпусне, работата на мозъка автоматично се променя. Преобладаването на алфа-вълнови ритми сигнализира за състояние на покой, като в същото време човек е в съзнание. Мозъкът не се готви за сън, но и не мисли. Вместо това е налице един нов вид будност, такава, която няма нужда от мисли, запълващи тиши­ната. В същото време настъпват съответни промени в тяло­то, като например спадане на кръвното налягане и забавяне

ритъма на сърцето, съпроводено от намалена консумация на кислород.

Тези различни промени не изглеждат особено впечатл­яващи, когато се облекат в технически термини, но субек­тивният ефект може да е от решаващо значение. Спокой­ствието заменя хаотичната активност на мозъка, вътреш­ният тормоз спира. Псалмите повеляват: „Размислете в сър­цето си на леглата си и утихнете."

И дори още по-категорично: „Застанете и познайте, че аз съм Бог."

Това е Бог от трето ниво, който може да бъде описан така:

Дистанциран.

Спокоен.

Предлагащ утеха.

Непретенциозен.

Отстъпчив.

Безмълвен.

Вглъбен.


Изглежда почти невъзможно това божество, което няма склонност към насилие, да се е появило от второто ниво и наистина не е така. Третото ниво надхвърля власт­ния, взискателен Бог, който някога е господствал, така както новият ум превъзхожда стария. Единствено като от­крие спокойствието в себе си, вярващият може да намери място, недостъпно за божественото отмъщение и наказа­ние. Накратко умът се насочва навътре, за да опознае се­бе си. Това определя основата на вглъбяването и медита­цията във всяка традиция.

Първото значително изследване на нагласата за успокоено съзнание съпътства изследването на мантра-медитацията (по-специално трансценденталната медитация) през 60-те и 70-те години. Дотогава науката на Запада не обръща особено внимание на медитацията. Всъщност на никого не е хрумвало, че ако медитацията е истинска, трябва да я съпътства някаква промяна в нервната система. Първите изследвания на фон­дация Менингер показват, че някои йоги могат да забавят пул­са на сърцето си и дишането си почти до нула. физиологически те би трябвало да са на ръба на смъртта, но вместо това от­читат силно вътрешно спокойствие, блаженство и сливане с Бога. Това явление, също така, не е просто куриоз от Изтока.

През декември, 1577 г. испански монах от град Авила бил отвлечен посред нощ. Откарали го в Толедо, за да го хвърлят в църковния затвор. Похитителите му не били бандити, а хора като него от ордена на Кармелитите, сре­щу който той бил извършил тежък грях - взел погрешна­та страна в ожесточен теологически спор. Като съветник на монахините кармелитки той им бил разрешил да си из­берат свой водач, вместо да поверят това на епископа.

От съвременна гледна точка този диспут е напълно безс­мислен. Монахът бил подложен на ужасни мъчения. Тъмна­та му килия „всъщност представлявала бюфет, в който не можел да стои изправен. Всеки ден го отвеждали при пасто­ра, където на пода получавал хляб, вода и остатъци от сар­дина. После бил подлаган на продължително изтезание: той коленичел на земята, а монасите един след друг минавали край него и с кожени камшици го удряли по голия гръб. От­начало вършели това всеки ден, но после - само в петък. Мъченията се извършвали толкова старателно, че раменете му останали недъгави за цял живот."

Измъчваният монах ни е известен като светеца Йоан Блажени от Авила - неговата вдъхновена поезия, посветена на Бога, е писана точно по онова време. Докато бил затво­рен в тъмния шкаф, свети Йоан въобще не мислел за свои­те мъки. Единственото, за което помолил, било молив и хар­тия, за да записва изблиците на вътрешния си екстаз. Той чувствал особена радост от съприкосновението с Бога на място, което било недостъпно за света:

В тъмна, тайна нощ,

жаден за любов и целият във огън -

щастливо, чудно бягство!, -

невидим се измъкнах аз.

Най-после бе домът ми тих, спокоен.

Тези начални стихове от „Тъмна нощ" описват бягство­то на душата от тялото, което спасява поета от болката и му носи радост. Но за да се случи това, мозъкът трябва да открие начин да отделя вътрешните изживявания от външните. В медицината се срещат случаи, когато пациен­тите са изключително нечувствителни спрямо болка. В случаите на напреднала психоза, пациентът изпада във вцепенение и не реагира при стимулиране. Не се наблюда­ва реакция на болка - също като пациент, чиито нерви са мъртви. Известно е, че хроничните шизофреници се режат с ножове или се горят с цигари, показвайки безчувстве­ност спрямо болката.

Но ние не можем да сложим в един кюп големия поет и светец и душевно болните. В случая за св. Йоан от Авила е съ­ществувала неотложна нужда да се отдели от своите мъчите­ли. Той е трябвало да намери път за бягство и вероятно това е бил психологическият подтик за неговия екстаз. В поезията си св. Йоан се спасява при своята тайна любов - Христос, кой­то го гали и утешава в прегръдката си.

.... и там



сетивата ми се стопиха във въздуха.

Аз лежах, забравил свойто съществуване, върху любимия положих моето лице. Всичко спря. Оставих съществото си, оставих грижите си да изчезнат сред лилиите надалеч.

Св. Йоан описва с точно подбрани думи преминаването от материалното ниво в което са приковани телата ни, към кван­товото, където физическата болка и страданията не се чувстват. В основата на духовната красота на изживяваното лежи нагласата на успокоеното съзнание.

За да се поставите в подобно положение, си представе­те, че сте маратонец. Маратонът е изпитание на крайната издържливост и поносимост на тялото спрямо болка; в оп­ределен момент бегачите на дълги разстояния влизат в „зоната", място, където човек се издига над физическата болка.

• Бегачът повече не чувства болката като част от своите усе­щания. Богът на успокоеното съзнание е дистанциран.


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница