Бог- реален и полезен

САМОСТОЯТЕЛНОСТ.

ФАТАЛИЗМЪТ.

След като обяснихме как вътрешният и външният жи­вот би трябвало да се уравновесяват, възниква въпросът може ли това наистина да се направи. При третото ниво човек открива, че е независим. Той се освобождава от со­циалния натиск и може да бъде верен на себе си. Но съ­ществува рискът от фатализъм, от чувството, че свобода­та е просто форма на изолираност без капка надежда да влияеш на другите. Как може хората, недостигнали до то­ва ниво, да разберат смисъла му? Всичко това звучи като парадокс и отново авторът на „Облакът на непознаване­то" го решава с един замах.

Той посочва, че светските хора (и нашето собствено Его) се стремят да бъдат навсякъде, докато Бог е никъде; те ис­кат да се превърнат в нещо, докато Бог е нищо. Така духов­но отдадените се обричат на периферните зони на общество­то - най-крайните примери са монасите и монахините. Себеотричането е едва ли не изискване, тъй като вътрешният Бог не се подчинява.

Макар всяка култура да цени собствените си светци, ко­гато става въпрос за обществото, очевидна е опасността от обръщането навътре. През 1918 г., много Преди в Англия да предусетят важността на Ганди за съдбата на Британската империя, изтъкнатият учен Джилбърт Мъри предрича: „Хо­рата с власт трябва много да внимават как се отнасят към един мъж, който е безразличен към сетивната наслада, към богатствата, комфорта, хвалебствията и издигането, а е ре­шен да върши онова, което смята за правилно. Той е опасен и неудобен враг, защото чрез неговото тяло, което може ви­наги да бъде победено, не може да се купи душата му."

Купуване означава да можеш да ограбиш, да присвоиш нещо - това липсва в третото ниво. Ганди, тъй като се е от­рекъл от външните капани, не може да бъде ограбен. Власт­ниците не могат да го заплашат, че ще изгуби работата си, къщата, семейството, нито дори със затвор и смърт (те така или иначе опитват всички тези средства). Не искам да кажа, че при третото ниво се стига дотам, докъдето отива Ганди в своето духовно пътуване, но той показва следното: независи­мостта прави безсмислено използването на сила срещу нея. Богът на спокойствието не потвърждава колко сте добри ка­то ви дава пари или положение. Вие се утвърждавате сами вътрешно и това е равностойно на Божия благословия. На това ниво на вътрешно израстване силата на обръщането навътре е завоалирана; съществува мрак и облак на непоз­наване. И въпреки това стремежът към духа е истински. Въпреки всичките външни жертви, нещо като че ли е спечелено. Какво е то става ясно по-късно; този момент е период на нагаждане, тъй като човек се адаптира към новия, толко­ва различен от всекидневието свят.

ИНТРОВЕРТНОСТТА,

Положих големи усилия да покажа, че третото ниво не означава да се превърнем в интровертни хора. Това е голя­мото изкушение, особено за онези, които неправилно раз­бират думите „да се обърнеш навътре" и „вътрешно без­мълвие". На квантово ниво на думите им е много трудно. Ние не говорим за безмълвието в смисъл на липса на мис­ли, не говорим за вътрешния свят на човека като обратно­то на външния му облик. Но Егото обича да обсебва всич­ко духовно и да го използва за други цели. Човек, който по природа е склонен да страни от света, може да се оправда­ва, че духовността е вътрешно качество. Човек, който по начало е настроен песимистично, може да намери утеха, отричайки целия материален свят.

Интровертността не е духовно състояние. Зад нея се крият всевъзможни негативни заключения за ценността на външния живот. Интровертният човек крие светилото си под шиник, точно онова, за което ни предупреждава Иисус. Познавам един човек, който описва себе си като вътрешен емигрант. Основното му отношение е погнуса от света. Той смята, че всички политици са корумпирани, всеки бизнес е алчен, всички амбиции са безплодни, всяка лична привързаност - капан. Много ясно, че да си покрай такъв човек е изтощително, но той се смята за добър, ед­ва ли не за образцов будист. Неговият път на себеотричане - според вижданията му - наистина стига до отхвърл­яне. Двете са толкова близки, че е необходимо специално внимание, за да не ги объркаме.

Съществената разлика се състои в това, че отхвърлянето включва до голяма степен Егото. „Аз" решавам, че „те" (другите, въобще светът) са неподходящи. Егото има много причини за такова отрицание и много от тях звучат прием­ливо. Да се намесваш в света е мръсна, понякога отчайваща работа. От друга страна, целта на духовността включва всичко. Бог разкрива цялото сътворение, не само хубавите неща. Ако започнете като отричате това или онова, как нак­рая ще го приемете? Интровертността отрича всичко с из­ключение на малкото приемливи неща от изживяното, кои­то могат да се промъкнат през вратата, поставена от Егото. Истинското себеотричане е нещо много различно. То се състои в разбирането, че зад маската на материалния свят се крие действителност. „Нищо-то и никъде-то" на Бога са действителни и пред тяхното лице вниманието на човека се разсейва от външните награди. Така най-богатият човек на света може да се е отрекъл, ако е стигнал до правилно прос­ветление, докато някой алчен, егоистичен монах, колкото и да живее в усамотение в манастир, да е далече от себеотричането. По същия начин човек може да е много активен и екстравертен; без това да нарушава неговото вътрешно тър­сене. Целият въпрос при третото ниво се състои в преда­ността. В края на краищата на кого си верен - на вътрешния или на външния свят? В това дълго пътешествие ние среща­ме много предизвикателства и независимо от словесния от­говор, който им даваме, истинските отговори се раждат в огъня на преживяното.
ЧЕТВЪРТО НИВО – БОГ ИЗКУПИТЕЛ

(Интуитивна нагласа)

Мозъкът знае как да бъде активен и знае как да се успокоя­ва. Защо това не е краят на всичко? Къде може да стигне умът, след като веднъж е намерил спокойствие в себе си?

По-високите нива на духовността изглеждат мистериозни, когато са поставени в такава рамка, защото отвъд безмъл­вието няма нищо. Ние трябва да разберем в какво се прев­ръща мълчанието, а то е мъдрост.

Психолозите добре разбират, че мъдростта е действително явление. Ако поставите група въпроси на субекти, различна възраст, по-старите вероятно ще дадат по-мъдри отговори, от­колкото младите. Поставените въпроси могат да бъдат всякакви: да разбереш дали са те излъгали в делова сделка или в уреждането на международен конфликт, който е в със­тояние да доведе до война. Мъдър отговор може да се окаже да изчакаш и да видиш, а не да действаш импулсивно, да по­търсиш съвет от няколко различни източника или да не прие­меш на доверие съществуващите вече становища. Всъщност няма значение какъв е проблемът. Мъдростта е гледна точка, прилагана при какъвто и да било случай.

Така както при третото ниво се ражда един мирен Бог, при четвъртото се появява мъдрият Бог. Той не желае да действа, воден от отмъстителни импулси, той не помни старите ни грехове, неговите възгледи надхвърлят лошите и добрите дела. В ролята на Бог-Изкупител той започва да си взема назад всички присъди, които са тегнели в живо­та; следователно неговата мъдрост създава чувството, че си обичан и закрилян. По този начин самотата на вътреш­ния свят започва да се смекчава. Качествата на Бога Изкупител са само положителни:

Разбиращ.

Толерантен.

Опрощаващ.

Неосъждащ.

Всеобхватен.

Приемащ.

Ще забележите, че никое от тези качества не е резултат от мислене - ако ги открием у някой човек, наричаме ги ка­чества на характера. Психологическата версия на мъдрост та тук е неподходяща. За психолога мъдростта се свързва с възрастта и опита, но се има предвид и нещо много по-дъл­боко. Духовните учители говорят за тайнствена способност, известна като „второ внимание". Първото внимание се от­нася до непосредствената задача, с данните, които се полу­чават от петте сетива. То се проявява в мисли и чувства. Второто внимание е различно. То е насочено отвъд непос­редствената задача, като гледа на живота някак от по-задъл­бочен ъгъл. От този източник се извлича мъдрост и Богът на четвъртото ниво се явява само когато е култивирано вто­рото внимание.

Познавам един амбициозен писател, който бе сполетян от неочаквано щастие - негова книга съвсем ненадейно се превърна в бестселър. Вдъхновен от заливащите го стотици хиляди долари, той реши да ги вложи в рискована нефтодо­бивна компания. Приятелите му го убеждаваха, че повечето такива случаи водят до източване на парите на инвеститори­те, преди да е открит нефт. Писателят беше неумолим и тъй като му липсваше опит, се впусна в тази инвестиция, стигай­ки до там, че посети предлаганите нефтени кладенци, разпиляни из цял Канзас.

Срещнах го шест месеца по-късно на представянето на някаква книга. Звучеше тъжно, всичките му пари бяха отишли на вятъра. „Всички са много мили по този въпрос, смутено сподели той. Приятелите ми избягват да ми натя­кват с: „Нали ти казвах". Но загубата на парите не е най-страшното, нито унижението. Друг е въпросът какво трябва да понеса. Още от самото начало знаех, че тази ин­вестиция ще пропадне. Нямах и най-малкото съмнение, че вземам ужасно решение, въпреки това продължавах да живея като шизофреник - напълно уверен на едното ниво и напълно обречен - на другото."

Това е ярък пример, че всички ние едновременно на­селяваме повече от едно ниво на действителността. Пър­вото внимание организира повърхността на живота, вто­рото - по-дълбоките нива. Интуицията и мъдростта са

плод на второто внимание и следователно не могат да се сравняват с обикновеното мислене. Въпреки това този чо­век не се съобрази със своята интуиция, предприе обрече­ния си акт, включвайки се в този проект, пренебрегвайки своето подсъзнание, което знаеше какво ще се случи. Бо­гът от четвъртото ниво навлиза в живота ни, чак след ка­то сме се сприятелили с подсъзнанието си.

Психотерапевтите имат едно упражнение за тази цел. То се състои в това да си представите, че се намирате в тъмна пещера. Влизате, за да откриете съвършения учи­тел, който ви чака в края на тунела. Вие тръгвате към не­го, чувствайки се спокоен и търпелив - пещерата е топла и безопасна. Когато наближи края на тунела, пред вас се отваря стая и вие виждате наставника си с гръб към вас. Той бавно се обръща - в този момент трябва да разберете кой от всички срещани от вас хора ще се озове пред вас. Независимо от неговата личност - дядо ви, бившият ви учител или дори човек, когото не познавате, като Ай­нщайн или Далай Лама, вие очаквате той да притежава определени качества:

• Менторът трябва да знае кой сте вие и какви са вашите стремежи. Богът Изкупител е разбиращ.

• Менторът трябва да приема вашите грешки и всичко ос­танало. Богът Изкупител е толерантен.

• Когато повдигате въпроси, по които не сте говорили с никого, защото ви карат да изпитвате срам и вина, мен­торът трябва да ви освобождава от тези чувства. Богът Изкупител е опрощаващ.

• Тъй като е мъдър, наставникът не бива да се меси във вашите решения, нито да ги определя като грешни. Бо­гът Изкупител не съди.

• Менторът трябва да може да разбира широкия обхват на човешката природа. Богът Изкупител е всеобхватен.

• Вие искате да се чувствате в безопасност при своя мен­тор, между вас да съществува близост. Богът Изкупител приема с готовност.

Ролята на ментора не се свързва с определен род (първо­началният ментор, който се явява като възпитател к настав­ник на сина на Одисеи, приема вид на мъж, но всъщност е Атина, богинята на мъдростта). Тук. за първи път можем да кажем, че Богът от четвъртото ниво има отношение към жената. В общи линии интуицията и подсъзнанието са смятани за женски качества, за разлика от мъжката сила на логичното мислене. Същото разделение се изразява биоло­гически като доминантност на дясното полукълбо на мозъ­ка по отношение на лявото, фактът, че дясното полукълбо отговаря за музиката, изкуството, въображението, прост­ранственото възприятие и вероятно за интуицията не озна­чава, че Бог от четвърто ниво живее там, макар внушение­то да е силно. Митовете по света имат герои, които говорят директно с боговете, и някои антрополози допускат, че - та­ка както дясното полукълбо заобикаля лявото, за да получи несловесни, нерационални прозрения - древните хора са мо­жели да пренебрегнат изискванията за рационалност и да си представят богове, феи, гномове, ангели и други същества, чието материално съществуване се подлага на съмнение от лявото полукълбо на мозъка.

Днес ние сме по-потиснати. Много малко хора твърдят, че са говорили с Дева Мария, докато останалите са приели и превърнали божествените гласове в интуиция. Повечето хора усещат някакво вътрешно чувство, напомнящ) за Дел-фийския оракул. Безспорно е, че ние можем да заобиколим разума, за да достигнем до прозрението. Интуицията из­ключва мисленето и разсъжденията. Подобно на светкавица тя проблясва в ума, носейки чувство за правота, неподлежа­що на обяснение.

- Мисля, че двете мозъчни полукълба вероятно са източни­ците на първото и второто внимание, защото „доминантен" не означава доминиращ. Всички ние можем едновременно да разсъждаваме и да имаме интуиция. Лекарите са срещали пациенти, които предварително знаят дали имат или нямат рак или дали операцията им ще е успешна. В ранната си практика познавах една жена, която се боеше за живота на своя постъпващ в болница съпруг. Операцията му обаче бе­ше дребна и по никакъв начин не застрашаваше живота му.

„Знам всичко това, настояваше жената, но всъщност мен ме плаши хирургът. Просто нямам добро чувство за него." Всички, включително аз и съпругът й, се опитвахме да я успо­коим. Доктор Х беше виден добър хирург, но жената продъл­жаваше да е неспокойна.

Случи се обаче нещо неочаквано. Насред операцията съпругът реагира по необичаен начин на упойката. Той умря на масата, лекарите не успяха да му помогнат. Бях шокиран, съпругата изглеждаше неутешима. Тя е знаела какво ще се случи и все пак на рационално ниво не й дос­тигна смелост да предотврати операцията. Този сблъсък на първото и второто внимание представлява основния проблем на четвъртото ниво. Големият въпрос е как да се научим да вярваме на второто внимание, след като под­съзнанието има репутацията на нещо, на което не може да се разчита, нещо едва ли не тъмно и заплашително. Щом започнете да се идентифицирате със знаещия - онази част от вас, която е интуитивна, мъдра и удобно разположена в квантовия свят - Бог приема нова форма. От всемогъщ той се превръща във всезнаещ.

ЗНАЕЩИЯТ В МЕН.

Никога няма да имате вяра на своята интуиция, ако не започнете да се отъждествявате с нея. Тук се намесва и са­моуважението. В началните етапи на вътрешното израст­ване човекът се оценява по принадлежността си към гру­па и по придържането си към нейните ценности. Ако знаещият в нас се опита да възрази, той бива задушен. Всъщ­ност интуицията се превръща във враг, тъй като тя има ужасния навик да казва неща, които не бихме искали да чуем. Войник, който жертва живота си на фронта, не мо­же да си позволи да мисли за варваризма на войната и за правотата на пацифизма. Ако вътрешният му глас нашеп­ва: „Какъв е смисълът? Врагът съм просто аз, но в кожа­та на друг човек", самоуважението отива по дяволите.

Човекът, достигнал отдавна до четвъртото ниво, се от­казва от груповите ценности. Съблазните на войната, конку­ренцията, фондовата борса, славата и богатството са изчез­нали. Но да бъдеш поставен в изолация не е добра съдба, за­това знаещият вътре в нас идва на помощ. Той осигурява нов източник на самоуважение, разчитащ на неща, които не могат да се научат по друг начин. Ако ви развълнуват стихо­вете на големия персийски мистик Руми, вие определено разбирате как вътрешният свят може да е по-вълнуващ от всичко външно:

При четвъртото ниво празнотата на външния живот губи значение, тъй като започва ново пътешествие. Мъдрите не седят, за да разсъждават колко са мъдри; те се носят през пространството и времето, водени от душата в пътешествие, на което нищо не може да попречи. Стремежът да бъдеш сам, характерен за всеки на четвърто ниво, се дължи просто на нетърпението. Човек не може да чака, за да разбере как­во следва в развитието на драмата на душата.

Думата „изкупление" предава само част от чувството кол­ко всепоглъщаща е цялата тази експедиция. Тя се отнася мно­го повече до знаещия в нас, отколкото до освобождаването ни

от греха. Човек, който още се чувства обременен с вина и срам, никога не би поел на това пътуване. Не е нужно да сте съвършени, за да се опитате да достигнете ангелите, но трябва да можете да живеете със себе си и в компанията на себе си за голям период от време. Чувството за грях пречи на тази спо­собност. Както обича да казва един мой циничен приятел-психиатър: „Ще научиш много за човешката мотивация, щом осъзнаеш едно: деветдесет и девет процента от човечеството прекарва деветдесет и девет процента от времето си, опитвай­ки се да избяга от болезнените истини".

Онези, които прекарват времето си по друг начин, може би изглеждат загадъчни. Знаещият в нас няма нищо общо с петте сетива, него не го е грижа как рационалността гледа на дадена ситуация. Знаещият просто знае. Тази мистика е субект на прочутата Дзен притча:

Млад монах отива при своя господар, игумена на манас­тира, и му казва: „Трябва да знам смисъла на живота. Ще ми кажете ли какъв е той, господарю?"

Игуменът, който бил прочут с калиграфските си способ­ности, взел своята четка и сръчно написал думата Внимание върху парче хартия. Ученикът почакал, но нищо друго не се случило. „Ще стоя тук, докато не ми кажете какъв е смисъ­лът на живота", повторил той и седнал.

След малко игуменът отново взел четката и пак написал думата Внимание върху хартията.

„Не разбирам, възразил ученикът. Говори се, че вие сте достигнал до най-висшето просветление. Изгарям от же­лание да го науча. Няма ли да ми кажете своята тайна?" За трети път игуменът не казал нищо, а само натопил чет­ката в черното мастило и написал думата Внимание. Не­търпението на младия монах се превърнало в отчаяние.

„Значи няма на какво да ме научите, тъжно казал той. Да знаех къде трябва да ида. Толкова отдавна търся." Той станал и си тръгнал. Игуменът го проследил със състрадате­лен поглед, взел пак четката и с един замах на ръката отно­во написал Внимание.

Тази кратка история губи своя Дзен оттенък, щом раз­берем, че наставникът говори за второто внимание. Той не може да отговори на настойчивите въпроси на ученика си, защото няма отговори на нивото на първото внимание. Ученикът също така не е почувствал вълнението на учи­теля си, защото външно то не се проявява. Ние изтъкнах­ме същото, когато констатирахме, че Бог не оставя следи в материалния свят. На четвърто ниво вие сте омаяни от Бога не защото имате нужда от защита или спокойствие, а защото сте ловец, преследващ своя дивеч. Гонитбата е още по-предизвикателна, когато дивечът не оставя следи по снега.

Как се приспособявам?

КАТО РАЗБИРАМ.

На третото ниво вътрешният свят дава доказателства за неголяма активност. Корабите не плуват при пълно безвет­рие. Те стоят и чакат. Вътрешният свят оживява при четвър­тото ниво, когато мирът и спокойствието се превръщат в не­що много по-полезно. Човек започва да разбира как функ­ционира действителността, а човешката природа започва да разкрива своите тайни. Ето няколко примера:

Няма жертви.

Всичко е добре подредено, нещата стават така, както трябва.

Случайните събития се ръководят от по-висиш мъд­рост.

Хаосът е илюзия, съществува пълен ред при всички съби­тия. Нищо не става без причина.

Да наречем това пакет от прозрения, насочени към въп­роса защо нещата се оказват такива, каквито са. Това е съ­ществен въпрос. Ние всички си го задаваме, но обикновено

го правим, когато си отиваме от този свят. Стремежът ни не е да разберем механизмите на съдбата. Ако някои неща из­глеждат предопределени, а други - случайни, нека да е така. При четвъртото ниво обаче съдбата става неотложен въп­рос. Човек е преживял достатъчно случаи, когато със сигур­ност действа „една невидима ръка". Те може да са незначи­телни, но не могат да бъдат пренебрегнати.

Неотдавна сбърках нещо, докато работех на компютъ­ра и загубих голяма част от един много важен ръкопис. Почти не можах да спя същата нощ и единственото спасе­ние беше една програма, която би могла да върне изгубе­ните глави, ако това въобще се окажеше възможно. Из­мъчвах се докато чаках да ми я доставят на следващия ден, а тя, разбира се закъсня. Вдигнах телефона и набрах номе­ра на експресната компания, но на вратата почука един съсед: „Мисля, че това сигурно е за вас", рече той, пода­вайки ми пакетчето, което намерил, докато прекосявал нашия заден двор. Бяха го оставили на погрешния вход на къщата - една отдавна неработеща врата. Доставчикът не бе успял да позвъни, тъй като отзад нямаше звънец.

Освен че поръчката стигна при мен точно в необходимия момент, тъкмо преди да забъркам голяма каша по телефо­на, пакетът бе намерен от човек, който никога не идваше неочаквано. Как можаха всичките тези неща, макар и дреб­ни, да съвпаднат?

При четвъртото ниво вие няма да се успокоите, докато не разберете отговора. След като достатъчно внимавате (вечната ключова дума) вие започвате да виждате, че съ­битията имат определена форма. Виждате, също така, че те съдържат поуки, послания или знаци - външният свят по някакъв начин се опитва да комуникира - и освен това виждате, че тези външни събития всъщност са символи на вътрешните събития. (В моя случай вътрешното събитие беше едно гневно напрежение, от което исках да бъда из­бавен.) Вълните се разпространяват от центъра навън, стават все по-широки и по-широки, докато не започнем да разбираме, че зад „невидимата ръка" стои ум, а действия­та й са плод на велика мъдрост.

Заключението от този малък пакет прозрения се състои в това, че няма жертви. Мъдрите хора често го казват, но ко­гато твърдят, че всичко е мъдро и справедливо подредено, слушателите им остават смутени. Ами войните, пожарите, случайните убийства, самолетните катастрофи, деспотиз­мът, гангстерите и т.н. и т.н.? Всички те водят до жертви, а често и до жестоки мъчения. Как е можал поетът Браунинг да има наглостта да твърди, че Бог е на небето и всичко в света е наред? Той е разбрал това от самия Бог, но този Бог може да се срещне чак на четвъртото ниво.

Тук е мястото да се запитаме какво всъщност знае вът­решният знаещ? Обикновено определяме знанието като опит, записан в паметта. Никой нямаше и до днес да знае, че водата започва да ври при 100 градуса по Целзий, ако не съ­ществуваше памет за това. И тъй, мъдрите трябва да имат много повече опит, отколкото останалите хора, или пък да са се родили с по-голям мозъчен капацитет. Но такъв ли е в действителност случаят? След развода човек може да съ­жалява, да си дава сметка, че още на сватбеното пътешест­вие му е било ясно, че бракът няма да върви. И все пак виж­даме значението на тази интуиция едва впоследствие. По на­чало на каква част от нея може да се разчита?

Като че ли това е известно само на мъдрите. Мъдрост­та се състои в способността да приемаш и сигурността и несигурността. При четвъртото ниво животът е спонта­нен, но все пак има план, събитията идват като изненада, но притежават неоспорима логика. Колкото и да е стран­но, мъдростта често се появява едва когато престанем да мислим. Вместо да оглежда дадена ситуация от всички страни, човек стига до момента, в който се появява прос­тотата. В присъствието на мъдър човек чувстваме вът­решно спокойствие, че живеем и дишаме своя атмосфера, която няма нужда от външно потвърждение. Възходите и паденията в живота се сливат в едно. Новият Завет нарича това „Божият мир, който надвишава всеки ум", защото той се простира отвъд мисленето - никакво умствено уси­лие не може да ви отведе там.

Как откривам Бога?

КАТО ПРИЕМАМ СЕБЕ СИ.

Вътрешният свят има своите бури, но много по-ужасни са неговите съмнения. „Съмнението е сухото гниене на вяра­та", както е казал един индийски светец. Не може да се стиг­не далеч в четвъртото ниво, ако съществува самосъмнение, защото Аз-ът е всичко, на което може да се разчита. Външ­ната подкрепа е изгубила своето значение. В обикновения живот подобна загуба причинява страх. Бездомникът, чове­кът без родина и предателят са роли, които никой не иска да играе. Седял съм в кино и съм слушал как десетки хора се разплакват, когато Човекът-слон е преследван от любопитната тълпа. Ужасната му глава е закрита с чувал и когато е вече притиснат в ъгъла, за да спре преследващите го, той из­виква: „Аз не съм животно, а човешко същество!"