Бог и човекът човешки теории за човека

4. На български език се използуват най-вече две имена -- Бог и Господ, -- които ни служат за еквиваленти на еврейските Елохим и Йахве, но, разбира се, им отстъпват по богаството на значението си. Все пак, ние сме свикнали да се обръщаме с тях към Създателя на света в своите молитви. С тях Го славословим в песни и стихотворения за Неговата милост и любов към грешното човечество. Затова нека се опитаме да проследим произхода и смисъла, който имат тези познати на всички българи понятия:

(а) "Бог" съответствува до известна степен на еврейските Ел, Елоах и Елохим. Проф. д-р Стефан Младенов счита, че това име произлиза от староиндийската дума "бхагас", която се превежда: "такъв, който дава блага". Това обяснение звучи приемливо. В нашия език имаме две определения, които имат корена -бог-: "богат", т.е. човек, който има и "убог" -- такъв, който няма; беден.

Върховното Същество действително е Богатият в един абсолютен смисъл на думата. То има всичко: на Бога нищо не Му липсва. Ап. Павел заявява на две места, че " всичко е от Бога" (I Кор.11:12; II Кор.5:18). Но Бог не задържа в Себе Си онова, което има. Той е готов да раздава щедро от неизчерпаемата Си съкровищница. Ап. Яков пише: "Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна" (1:17).

(б) Името "Господ" съответствува на евр. Йахве. Д-р Стефан Младенов произвежда това име от санскритския израз "джаспатиш", който означава "владетел на рода". Когато казваме "Господ", наблягаме на това, че Върховното Същество е Истинският Владетел и на човешкия род, и на целия Всемир. Прор. Езекиил говори от името на Бога: "Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на Сина е Моя" (18:4а). А прор. Михей сочи в екстаза на божественото откровение към "Господа на целия свят" (4:13).

В еврейския език имената имат богати значения. Често те съдържат смисъла на пожелания или разкриват самите качества на техните притежатели. Този факт важи особено за имената на Бога, които изявяват Неговите качества или атрибути. В Талмуда на няколко места се подчертава живата връзка между Божиите имена и проявления. Рави Аба бен Мемел казвал: "Бог се обърнал към Мойсей: Ти искаш да узнаеш името Ми. Моето име е според постъпките Ми. Когато съдя творенията Си, се наричам Елохим; когато воювам с нечестивите, се наричам Саваот; когато издавам присъда за човешките грехове, се наричам Ел-Шадай (Бог Всемогъщ); но когато изпитвам състрадание към Моя свят, се наричам Йахве, защото Йахве има смисъла на милосърдие, както е казано: "Йахве, Йахве (Господ, Господ) Бог жалостив и милосерд" (Изх.34:6).

Нека застанем подобно древния Мойсей, пред горящата къпина на Божието присъствие!

1. Патриархът Авраам посади тамариск (дъб) край Вирсавее и призова "Името на Йахве, Вечния Бог" (Бит.21:33). Ел-Олам -- Вечният Бог ! Чудесна, затрогваща е вярата на стария патриарх! С широко разтворено сърце той -- ограниченият човек -- възприема и побира Него -- Безпределния по отношение на време и пространство Бог. Авраам чувствува, че трябва да изрази величието и необятността на Твореца за спомен на всички поколения. И той решава: както тамарискът се извисява мощно над околната природа и е неподвластен на годините, така Бог надхвърля всички граници, валидни за тленното, материалното.

Бог не е обусловен или ограничен от времето (Бит.21:32-34; Втор.33:27; Пс.102:12,27). Той е без начало и край, независим от последователността на времето. Всъщност Той е Причина на времето (Йоан 1:3). Псалмопевецът възкликва в Пс. 90:2: "Преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, от века и до века Ти си Бог". Времето е започнало при сътворението; Бог обаче е съществувал винаги преди него.

Богословът д-р Хенри Тисен писа: "Вечността за Бога е едно сега. В Писанието тя се определя като "днес" (Пс.2:7; срв. II Петър 3:8). Но ние не бива да предполагаме, че времето, което съществува сега, няма обективна реалност за Бога, а че Той вижда миналото и бъдещето така ясно, както вижда настоящето. Човек може да наблюдава дадена процесия от върха на висока кула, откъдето може да я види цялата с един поглед или пък може да я наблюдава от ъгъла на улицата, откъдето ще види наведнъж само част от нея. Бог я вижда цялата по първия начин, макар да осъзнава цялата последователност на процесията".

Съзнавайки тази велика истина, ние можем да заключим със скромния извод на Жан Лабрюйер (1645-1696): "Аз съм получил начало и продълавам да съществувам по силата на Нещо извън мене, Което ще се продължава и след мене -- и То е по-хубаво и по-силно от мене; ако Това Нещо не е Бог, то кажете ми тогава какво може да бъде?"

2. По-късно Авраам разбра, че Бог е Промислител за съдбата на човека. В онзи драматичен момент, когато ножът на пожертвувателния баща бе издигнат над обречения син, Авраамовата ръка бе възпряна от Божи ангел. Авраам принесе всеизгаряне овен вместо Исаак и нарече знаменателното място на събитието: Йахве-ире -- Господ снабдява (Бит.22:14). Чрез този праотец на физическия и духовния Израил човечеството прозря и втората най-съществена отлика на истинския Бог -- че Той се грижи за творенията Си.

Един от прекрасните атрибути на Бога е Неговата благост. При един случай Господ Исус Христос увери някакъв богат младеж, че "Един Бог има, Който е добър" (Мат.19:17). Божията благост или доброта е свързана с комплекс от съвършени качества: святост, истина, любов, милосърдие, милост и благодат.

Ап. Йоан потвърждава двукратно, че "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Д-р Тисен посочва в своите "Лекции по систематическо богословие" следното:

"Неговата природа е да люби. Той контрастира на езическите божества, които мразят и се гневят, а също и на бога на философите, който е студен и безразличен. Отец люби Сина (Мат.3:17) и Синът люби Отца (Йоан 14:31). За Бога се казва, че е възлюбил света (Йоан 3:16), Своя древен народ Израил (Втор.7:6-8,13) и истинските Си чада (Йоан 14:23)."

Средновековният шотландски богослов Ричард от "св. Виктор" (ХII в.) виждал в божествената любов логичен аргумент за същността на Триединния Бог. "Когато някой отдава любов на друг -- писал този християнски мистик, -- и когато само той люби другия, има безспорно любов, но тя не е споделена. Когато двама се обичат един друг и си отдават един на друг своите горещи чувства, и когато обичта на първия тече към втория, а обичта на втория -- към първия, движейки се по този начин в две посоки, има безспорно любов от двете страни, но това не е споделена любов. Точно казано, има споделена любов, когато двама любят трети в една хармония от чувства и с обща любов и когато двете любови на двамата се слеят в единствения пламък на любовта, която те изпитват към третия... Следователно, от това е очевидно, че споделената любов не би имала място в Божията същност, ако имаше само Две Лица -- без Трето".

Бог разкрива Своята любов по три начина: първо, Той предаде Себе Си доброволно в жертва, за да спаси човечеството от осъждението, което изисква Неговата святост (I Йоан 4:9,10); второ, Той прощава греховете на онези, които Го приемат в живота си (Ис.38:17); трето, Той проявява постоянна грижа към Своите чада (Ис.64:9; 49:15,16).

Реално Божията любов бе въплътена в Личността и делото на Исуса Христа. Английската поетеса Клара-Елизабет Уорд се докосва до тази духовна истина с дълбоко прозрение: "Ако можех да събера всички погледи на любов, които са отправяли човешките същества и всички погледи, на които майка е радостта, и всички погледи на скръб, които смъртните са носели някога, и ги смеся с родената от Бога благодат, мисля, че ще видя лицето на Спасителя".

Блажени са всички, които се потапят в океана на безпределната Божия любов!

Милостта и благостта на Бога са двете страни на златната монета на Неговата любов. Божията милост се разкрива спрямо непокорните човеци, грешниците. Божията доброта (благост) пък обгръща изкупените с драгоценната кръв на Господа Исуса. Или както се изразява поетично богословът д-р Уйлям Еванс, Божията милост и доброта са онези капки прохладна роса, които поръсват трънчетата и розата.

В Своята проповед на планината Господ Исус настоя да обичаме неприятелите си и да се молим за тези, които ни гонят. Защо е нужно това? Спасителят пояснява: "За да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата". Защото Бог, ръководен от безмерната Си любов към всички човеци, прави тъкмо това! "Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните" (Мат.5:44,45). Да, Божията любов обсипва с благодеяния всички разумни творения! Колко е нужно за хората всичко това! Ако не беше така, ако липсваха Божията милост и доброта, светът би бил като нощ без звезди, като зима без слънчеви лъчи, като живот без младост, като ничия земя, върху която хората биха стоели настръхнали и ръмжащи един срещу друг... Но християнската вяра ни рисува Един "жалостив и милостив Господ, дълготърпелив и многомилостив" (Пс.103:8) Слава на името Му! Тази истина ни приближава толкова много към Него!

Ако любовта е пулсът на Божието сърце, милостта и благостта са топлината на Неговите обятия, където можем да се приютим. Ако любовта е непрестанното желание за общуване с нас, милостта и добротата на Бога са двете протегнати ръце към всички хора.

3. След победата над амаличаните Мойсей се преклони пред Йахве-нисий (Изх.17:15).Израилевият вожд бе издигнал не войнствено, човешко знаме; той развя като победоносен знак своето упование на Бога. "Господ е мое знаме" -- ето най-сигурната гаранция за пълно преодоляване на всяко зло!

Знамето, което издига вярващият човек в Лицето на своя Бог, не е символ на антагонизъм и военнолюбие. Уродливите явления в историята на Христовата църква, предизвикани от Инквизицията и кръстоносните походи, нямат никаква духовна връзка с Йахве-нисий. Господното знаме води към победа над греха, духовния мрак и Сатана. Сам Господ Исус заяви на Своите последователи: "В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света!" (Йоан 16:33б).

4. Че Бог не е войнствено Върховно Същество, се убеди най-напред Гедеон -- един от древните израилеви съдии. Той издигна в Офра олтар и го посвети на Йахве-шалом (Съд.6:24). Запомнете, любезни приятели, че "Господ е мир"! Той е пълнотата на мира -- небесен и земен. И този мир е траен, непреходен, коренно различен от мира, който дава светът (вж. Йоан 14:27).

За да разберем добре същността на Божия мир, трябва да видим какви бяха обстоятелствата, при които Христос изрече знаменателните думи: "Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои". Обстановката, в която учениците на Исуса чуха тази декларация, бе напрегната и несигурна за тях. На Самия Исус предстояха часове на изпитание и мъки, които щяха да доведат до смърт на кръст. Следователно, Божият мир се кове, така да се каже, в огъня на несгодите и неблаговидните обстоятелства.

Големият съвременен евангелизатор Били Греъм счита, че има главно три вида мир, които Христос ни дава от мига, когато отворим сърцата си за Нето:

Най-напред това е мирът на прощението. Ние сме съгрешили против Бога и колкото и да се опитваме да го скрием, ще се чувствуваме виновни и ще знаем, че заслужаваме само Божието осъждение. Но Христос дойде на земята, за да ни даде мир с Бога! Ап. Павел писа: "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос" (Римл.5:1).

На второ място, това е мирът на Христовото присъствие в нас. Когато човек дойде духовно при Христа, Святият Дух изгражда обиталище в живота му. Не е ли чудесно това? Сам Бог слиза, за да обитава в нас! Макар че ние не усещаме понякога Неговото реално присъствие, Той е тук, при нас. Чрез вяра обаче можем да бъдем сигурни, че това е именно така! Исус обеща и християнската практика доказва истинността на Неговото обещание: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века" (Мат.28:20).

Трето, това е мирът на Божията сила. Безспорен факт е, че и най-съвършените християни не могат да живеят така, както би трябвало. Нито принципи, нито усилия на волята, нито каквито и да било други предпоставки могат да ни помогнат за един по човешки устроен "съвършен живот". Но Бог е готов да ни помогне, стига да се обърнем към Него за това. Ап. Павел бе познал необходимостта от Христовата сила: "За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява" (Фил.4:13).

Как можеш ти, скъпи читателю, да придобиеш Божия мир? Като предадеш живота си на Бога с вяра, избирайки Исуса Христа за свой Господ и Спасител. Постигнеш ли това, ти сам ще се превърнеш в проводник на този благодатен мир.

"Господи, направи ме инструмент на Твоя мир! -- се молел Франциск Асизки. -- Там, където има омраза, нека посея любов. Там, където има нараняване, прошка. Там, където има съмнения, вяра. Там, където има отчаяние, надежда. Там, където има мрак, светлина. Там, където има скръб, радост".

5. Пророк Йеремия уверява, че "Господ е наша правда -- Йахве-цидкену" (Ер.23:6; 33:16). "Праведен си Ти, Господи -- възкликна псалмопевецът в Пс. 119:137, -- прави са и Твоите съдби".

Бог е праведен и справедлив. Правдата и справедливостта са свидетелства за Божията святост. Докато святостта се отнася до Божия характер (I Петър 1:15,16), то правдата и справедливостта са проявления на святия характер на Създателя особено по отношение на човеците. Божията правда е истинска, не като чавешката. Бог е чужд на пристрастия и непочтеност. Той е справедлив, без оглед на лица и човешки качества (Римл.2:11; Еф.6:9; Кол.3:25). Той е еднакво взискателен както към Мойсей или Давид, така и към най-окаяния грешник. Бог има Собствен и непроменим стандарт на правда (вж. Пс.19:9; 116:5; 115:17; Ер.12:11). Никой и нищо не е в състояние да възпрепятствува действието на този божествен атрибут. "Правдата пътува без виза!" -- се провикнал по един повод големият физик и общественик Фредерик Жолио-Кюри (1900-1958). За Божията праведност няма граници и препятствия. Затова нека никой не закоравява сърцето си за нея! "Благ е Господ и праведен" -- нека тези думи на псалмопевеца бъдат нашето смирено признание за Твореца (вж. Пс.116:5а).

Божията правда е истинска, не като човешката. Последният юдейски цар носеше името Седекия, т.е. "Йахве е праведност", но той бе нечестив управител и богопротивен човек. Сравнена с Божията, човешката правда е като "омърсена дреха" (вж. Ис.64:6).

6. Пророк Исаия, вестителят на Божията милост към грешните човеци, нарича Господа около 25 пъти Кедош-Исраел, т.е. "Святият Израилев". Така се обръщат към Него многократно пророк Йеремия и Псалмопевецът. Във всички останали книги на Библията Бог е окачествяван като "свят". Ап. Йоан предава в последната библейска книга една картина, при която небесните твари "не престават денем и нощем да казват: "Свет, свят, свят е Господ, Бог Всемогъщи, Който бе и Който е и Който ще бъде" (Откр.4:8).

Когато човек се убеди в реалността на Божията праведност и справедливост, той не може да не види Божията святост.

Какво означава това божествено качество?

Негативно изразено, святостта на Бога не допуска Той да има допир със злото и нечестието (вж. Лев.19:2; Пс.99:9; Ис.6:3; Йоан 17:11). Позитивно изразено, Божията святост свидетелствува, че Той е съвършен в Своята нравствена чистота и правота. Ап. Йоан писа: "Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина" (I Йоан 1:5). Бог не е отговорен спрямо по-висок стандарт от Самия Себе Си (Неем.9:5; Пс.145:17; Йоан 17:25). Всичко, което Бог казва и върши, е свято, право и добро.

Божията святост се разкрива най-ярко чрез божествената омраза към злото (Ав.1:134). Най-графичния си израз обаче тя намира на Голгота. Там, чрез драгоценната Жертва на Исуса Христа, имаща смисъла на съвършен Заместител на обреченото човечество, Бог бе демонстрирал Своята ненавист съм греха и същевременно желанието Си да избави грешниците от властта на Сатана (вж. Римл.3:24-26; II Кор.5:17-25; Евр.2:14,15).

Макар че всички атрибути на Бога, които ни разкрива Библията, са еднакво стойностни, все пак може да се счита, че Божията святост има право на първенство. Д-р Спраул подчертава този факт: "Само веднъж в Св. Писание Божи атрибут се издига до третата степен. Само веднъж черта от характера на Бога се споменава три пъти последователно. Библията казва, че Бог е "свят, свят, свят". Той не е просто "свят" или дори "свят, свят". Той е: свят, свят, свят. Библията никога не казва, че Бог е "любов, любов, любов" или "милост, милост, милост" или "гняв, гняв, гняв", или пък "справедливост, справедливост, справедливост". Но тя казва, че Той е свят, свят, свят и цялата земя се изпълва с Неговата слава".

Божията святост е респектираща истина. Дори злите сили я изповядваха при срещи с Исуса, когато биваха принудени да признаят: "Познаваме Те Кой си Ти, Святият Божи" (Лука 4:34). Последователите на Христа са призовани също да бъдат святи. Ап. Петър декларира едно безспорно етическо изискване към християните, основано на разглеждания Божи атрибут: "Но както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие в цялото си държане; защото е писано: "Бъдете святи, понеже Аз съм свят" (I Петър 1:15,16). Някой е казал, че "святият живот има език". Той говори без думи и преднамерена убедителност, без човешки клишета и софизъм. Святостта в живота на вярващите е най-силното доказателство, че съществува Един свят Бог. Тогава люспите на неверието падат от очите и сърцето запява ангелския химн на Божието съвършенство, ехтящ неспирно в цялата Вселена: "Свет, свят, свят е Господ!"

7. В Библията Бог носи още имената Ел-Шадай (Бог Всемогъщ) и Йахве-шебаот (Господ на силите). Потомците на Яков почувствуваха още в началото на своето заселване в Ханаан, че ги закриля Един Всемогъщ Бог (I Царе 1:3). Младият Давид излезе срещу Голиат и го срази, защото с него беше "Господ на силите" (I Царе 17:45). Затова съвсем естествен е избликът му в Пс. 24:10, където нарича Господа -- "Цар на славата". Пророците постоянно окуражаваха своите съвременници, като насочваха вниманието им към Този славен и мощен Бог. Само пророк Йеремия Го нарече в книгата си 88 пъти "Йахве-шебаот" -- "Господ на силите".

За нас, съвременните хора, е особено важно да повярваме в истината, че нашият Бог е Бог Всемогъщ! Това означава, че Той може да върши всичко, което пожелае (Йов 42:2), защото има неограничена власт и мощ (Бит.17:1). Той проговорва и изреченото става (Пс.33:9; Евр.1:3).

Божието величие е представено по един графичен начин в книгата на пророк Исаия, гл. 40. Бог измерва океаните с шепата Си и претегля планините и хълмовете с везни (ст.12). Сравнени с Неговата мощ, виличието и властта на народите са като капка от ведро (ст.15). Взети заедно, всичките народи са като нищо пред Него (ст.17). При един случай Господ Исус заяви пред Своите ученици: "За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно" (Мат.19:26). Христос имаше предвид спасението, но Божието всемогъщество се разпростира към всяка сфера.

За да изразят по-релефно Божията мощ, библейските автори използуват няколко интересни образа:

(а) Божият пръст. Десетте заповеди върху двете каменни плочи на свидетелството бяха издълбани с "Божия пръст" (Изх.31:18). Господ Исус заяви на книжниците и фарисеите, че изгонва бесовете с "Божия пръст" (Лука 11:20).

(б) Божията ръка или десница. Исус Навиев окуражи израилтяните, когато бяха разположили стан в Галгал: "... да знаят всички племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог" (Ис.Нав.4:24). В унисон с тези думи е възклицанието и на псалмопевеца в Пс. 118:16: "Десницата Господна се издигна; десницата Господна върши храбри дела".

(в) Божията мишца е най-високата степен в тази чудесна градация на Господната сила; отново псалмопевецът насочва духовния ни поглед към Божието всемогъщество: "Ти имаш крепка мишца; силна е ръката Ти и издигната десницата Ти" (Пс.89:13). Но за безпределната Си мощ свидетелствува Сам Бог, когато пита праведния Йов: "Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?" (Йов 40:9).

Понякога се задава един колкото наивен, толкова и провокиращ въпрос във връзка с Божието всемогъщество. Той съсредоточава в себе си неверието в този съвършен божествен атрибут. Въпросът, задаван от различни хора, може да се сведе до следното: "Ако Бог е всемогъщ, може ли да създаде толкова голям и тежък камък, който да не може да премести?" Отговорът на този странен на пръв поглед въпрос е съвсем лесен, противно може би на очакванията на онези, които го поставят.

Ръководен от Своята същност, Бог не може да прави нещо, което би било абсурдно, противно на божествената природа. Бог не създава проблеми, които не би могъл да разреши. Иначе това би противоречало на Неговата премъдрост. Творческият процес на Бога е целесъобразен. Той не създава случайни, ненужни неща. Най-ярко свидетелство на тази теза е констатацията след всеки етап на творението: "И Бог видя, че беше добро" (Бит.1 гл.). "Добро" значи разумно, необходимо, оправдаващо своята цел. Бог не може да създаде камък, който не би могъл да премести, защото не желае да извърши нещо противно на природата и намеренията Си.

Бог не може още да върши никакъв грях. Този факт не ограничава Неговата мощ, а доказва, че Божието всемогъщество е съвършено и свято. Например, когато Библията твърди, че Бог "не лъже" (Тит 1:2), това не поставя ограничение за Неговото всемогъщество (вж. Пс.62:11; Еф.3:20,21; Мат.28:18).

8. Пророк Езекиил нарече града на своето видение с израза Йахве-шама --"Господ е там" (Езек.48:35). Това име разкрива една велика истина -- Божието вездесъщие, т.е. че Бог е навсякъде (Пс.139:7-12; Ер.23:23,24; III Царе 8:27; Деян.17:27,28). Този атрибут на Бога е тясно свързан с Божието всезнание и всемогъщество. Ако Бог присъствува навсякъде, Той действува навсякъде и знае безостатъчно всичко, което става на всяко място.

Библейското учение за Божието вездесъщие се различава от пантеизма. Макар че пантеизмът признава Божието вездесъщие, той отхвърля същевременно истината, че Творецът се интересува пряко от творението. Библията свидетелствува, че Бог е трансцендентен, т.е. над и извън Своето творение (вж. Ис.55:8,9), но същевременно и иманентен, т.е. активно ангажиран и загрижен за него (вж. Пс.139:1-10; 19:1-14; Римл.1:20). "Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святий: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се" (Ис.57:15).

Давидовият 139. Псалом е един поетичен богословски трактат за Божието всезнание (ст.1-6), всемогъщество (ст.13-19) и особено за Божието вездесъщие (ст.7-12). Псалмопевецът бе убеден, че не може да убегне от погледа, знанието или мощта на своя Създател.

Истината, че нашият Бог е навсякъде, е твърде насърчителна! Когато папата отлъчил Мартин Лутер от римо-католическата църква, а императорът Карл V го обявил вън от законите, великият реформатор бил запитан: "Къде ще отидете сега, господине?" Лутер се усмихнал и отвърнал спокойно на латински: "Sub соеlо", т.е. "под небето". Където и да отидел под небето, той знаел, че Бог е там и той ще бъде с Бога. В бедна колиба ли, в затвор ли, в безплодна пустиня ли -- Бог е навсякъде! Бог е с нас, щом и ние сме с Него. Вярваме ли, че това е така? Слава на името Му!

Талмудът противопоставя почитта към идолите и почитта към, истинския, живия Бог по следния начин: "Идолът изглежда толкова близък, но всъщност е много далеч. Йахве изглежда толкова далечен, а всъщност е съвсем близо".

Б. БОГ ПРЕД СЪДА НА РАЗУМА

Днес е модерно всяко нещо да се доказва. Доказват се не само математически формули, физически закони и химически реакции; доказва се наличието на дадена добродетел, като някои търсят "доказателства" дори за любовта и приятелството между хората. Стига се дотам, че когато става дума за възвишени неща, които далеч надхвърлят възможностите на ограничения човешки разум, пак се прибягва до неговите "услуги". Може би често ви се е случвало, щом заговорите с някого за Бога, да чуете следното поривисто желание: "Добре де, докажи ми, че Той наистина съществува!"