Бог и човекът човешки теории за човека

Правилният превод на "берешит" е: в началото. Какво трябва да разбираме под това изявление, че Бог е сътворил небето и земята "в началото"? Какво е започнало с творческия акт на Бога?

Съвременният тълкувател Финис Дженингс Дейк пише в прочутите си анотации към Библията, че "ст. 1 е въведението към цялата Библия и цялата история, защото той бележи границата между времето и вечността".

Както е известно, философското определение за времето (наред с пространството) е, че то е основна форма на съществуване на материята. От мига на нейната поява е започнало да тече и времето. Всяко нещо, което е плод на Божията творческа десница, има своето начало във времето. Господ увери Йов, че е основал земята (Йов 38:4). Псалмопевецът възкликва на друго място, че "страшно и чудно" е направен (Пс.139:14). Бог е, Който прави "да никне трева за добитъка" (Пс.104:14). Изобщо, щом Той изпрати Духа Си с творческа цел, всичко -- мъртва и жива природа -- бива сътворено (Пс.104:30). Творецът е "Начинателят на всичко" (Откр.3:14) -- това бе откровението, дадено на Йоан и Христовата църква.

Но за "начало" се говори и при други случаи, които се намират извън времето. Поради ограничеността на човешкия език, авторите на свещените книги си служат с подобни на "берешит" изрази, когато представят нещо във връзка с Вечния Бог.

Ето например пасажа в Пр. 8:22, 23. Мъдрецът е написал (според превода на български от 1938) следното: "Господ ме създаде като начало на пътя Си, като първо от древните Си дела. От вечността бях създадена, от началото, преди създаването на земята". Това е труден за разбиране текст. Човешкият ум се свива пред него като подплашено врабче. Авторът на кн. Притчи говори тук от името на Божията Премъдрост, Която е Второто Лице на Божествената Троица -- Господ Исус Христос -- изявено в плът през Новозаветната епоха, предадено на смърт за греховете на човеците и възкръснало за прослава на Бога.

Още еретикът Арий (IV в.) изградил погрешното си учение за "тварността", т.е. за началото във времето на Христа върху горния пасаж, защото гледал умозрително, а не със смирена вяра на тази библейска тайна. Той сметнал, че и тук се говори за "начало", каквото имаме в Бит. 1:1. Но евр. глагол "кана", превеждан понякога неправилно като "създаде", има значение на: "имаше, приготви, придоби". Именно така стои глаголът в някои древни гръцки преводи (Акила, Симах и Теодотион). Следователно думата "начало" намеква за неизследимото вечно битие на Бога, за чиито тайни имаме само няколко открехвания на завесата в Св. Писание. Сходен е и смисълът, който влага ап. Йоан в началото на своето евангелие и първото си послание: "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог" (Йоан 1:1); "това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота" (I Йоан 1:1). Особено силно впечатление прави изявлението на евангелиста в първия текст. Тук имаме "в начало" -- ен архе, а не -- "в начало-то", както е в Бит. 1:1. Разликата е много съществена: при ев. Йоан имаме "Начало" в абсолютния смисъл. Бог е "Алфа и Омега, начало и край" (Откр.1:8а -- по Синод. прев.). Да, Той е Основа, Първоизвор на всичко!

Джеймс Джийнс бе дал едно обективно мнение: "Съвременните научни теории ни довеждат до представата за Създателя, действуващ извън времето и пространството, които съставляват част от Неговото творение, както художникът се намира извън своята картина. Бог е създал света не във времето, а с времето".

Бог поставя и едно друго начало. Той раздвижва духовния живот у човека, събужда душата от летаргичния сън на неверието и я издига до самия Си престол. Ап. Павел писа на филипяните: "Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,... като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа" (Фил.1:3,6).

Космическото начало, предизвикано от Твореца, е било твърдо убеждение на велики астрономи, физици, математици и представители на положителното знание и хуманитарните науки. Духовното начало, поставяно чрез вяра в Спасителя Исуса Христа, е жизнена необходимост за всяка една човешка душа.

Нека да завършим размишленията за "началото на Вселената" с молитвата на гениалния астроном Йоханес Кеплер (1571-1630), която представлява финал на основното му съчинение "Световна хармония":

"Колко са щастливи тези, на които е дадена възможност при тяхната работа и изследвания да се издигат до небето!... Те виждат там, горе, творението на Бога, чието съзерцание ги изпълня с радости и щастие!... Благодаря Ти, мой Създателю и Боже, че си ми дал такава вътрешна наслада -- да изучавам Твоите творения и да съзерцавам делото на Твоите ръце!... Велик е нашият Господ и голяма е Неговата мощ, и мъдростта Му е безкрайна. Хвалете Го, слънце, луна и планети, със слова, подобаващи на вашето величие. Хвалете Го, вие небесни хармонии, и също вие -- свидетелите и потвърдителите на Неговите разкрити истини... и ти, моя душо, възпявай през целия си живот славата на Господа! От Него, чрез Него и за Него са всички неща, видимите и невидимите. Само Нему да бъде чест и слава от вечност във вечност! Амин".

Съвременният британски романист Греъм Грийн (1904-1991), който не се отличава с подчертани религиозни възгледи, е принуден все пак да признае: "Нямам силна убеденост в живота след смъртта, но моята вяра ми подсказва, че убеждението ми е погрешно или погрешна е липсата ми на убеждение. И грешката е моя. Вярата е ирационална, а убеждението рационално. Твърде малко мога да бъда убеден, но ирационалната ми вяра казва, че греша".

Когато в лятна нощ от небето падне звезда, разсякла с бърза светлинна диря мрака и всички повтарят, че е угаснала, вярващият човек добива по-голяма увереност, че някой е промислил на небосвода да се раждат звезди, за да не ни погълне тъмнината на Нищото...

Сезоните се редуват: зима, пролет, лято, есен и пак зима. Никнат семена, покълват растения и се раждат плодове. Един дълъг кръговрат. Но у вас, скъпи приятели, неминуемо възниква въпросът: "А какво е било преди първата зима?"

Въпроси, въпроси... Загадки и тайни... Човешки недоумения и космически отговори, скрити често за ограничения ум...

Втората дума на Библията ни връща всъщност към една първоначална истина.

Евр. оригинал гласи: "Берешит бара..." -- "в началото сътвори..." Следователно още преди могъщото име на Върховното Същество -- Бог -- ние коленичим пред тайнствения акт на творението.

В първите 2 глави на кн. Битие се употребяват три различни глагола, свързани с творението. Нека кажем по нещо за всеки един поотделно:

1. Един от тези глаголи е йацар, който има значение на "оформям" или "моделирам", както прави това грънчарят с глината, когато вае съда. Той е използуван в Бит. 2:7: "И Господ Бог създаде (йацар, т.е. оформи) човека от пръст из земята...

2. Вторият глагол е аса/х/, който крие смисъла на "правя" или "създавам нещо от съществуващ материал". За отбелязване е, че делата, които Бог извърши през шестте творчески дни, са обозначени предимно с "аса/х/". Авторът на Посланието до евриете има предвид такова значение на глагола, когато писа: "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото невидимото не стана от видими неща" (Евр.11:3).

3. Неповторим по своето грандиозно значение е обаче глаголът бара. Той именно ще занимава нашето внимание по-долу.

Само в Бит. 1-2 гл. "бара" се среща точно 7 пъти, което говори за изключителната му важност. Тълкувателите са на мнение, че има три главни характеристики в неговата употреба: (а) той се среща само по отношение на Божия дейност; (б) резултатът от тази дейност е нещо чудно, необикновено, ново (срв. Изх.34:10; Ер.31:22; Пс.51:10; Ам.4:13 и др.); (в) този глагол никога не се употребява с т. нар. в еврейската граматика "винителен падеж на материята", т.е. не посочва, че нещо е направено от нещо.

С други думи, смисъла на "бара" трябва да потърсим в истината, че Бог призовава нещо из небитието.

Тълкувателят Дейк, проследявайки местата в Бит. 1 гл., където е налице "бара", пише, че този глагол въвежда "трите големи сфери на съществуване": (а) света на материята (Бит.1:1); (б) естествения живот, който откриваме във всички живи творения (Бит.1:21) и (в) духовния живот, представен от човека (Бит.1:28). Значи, Бог е сътворил от нищо цялата жива и мъртва материя!

Още Блажени Августин свързвал "бара" тясно с "берешит". Следователно, в началото на времето Бог е сътворил, произвел от нищо Вселената.

Древните хора добре разбирали това. Във II Мак. 7:28 (една книга на Св. Писание, която не е каноническа) е описан симптоматичен случай. Една майка израилтянка се обръща към сина си с горещото наставление: "Моля те, чедо, погледни към небето и земята, и всички неща, които виждаш в тях, разбери, че Бог ги е сътворил от нищо, а така също и човешкия род". Щом една жена от народа по времето на Макавеите (II-I в.пр.Хр.) е знаела за тази Божия дейност, можем да съдим до каква степен е залегнала идеята за "сътворението от нищо" в съзнанието на Божия народ. Колко далече са в това отношение не само някои наши съвременници, но и някои представители на съвременната наука!...

"Бара" има много точно и фино значение. Навсякъде, където срещаме този глагол, ние не можем да си представим всемогъщите Божии пръсти с полепнали глинени топчета или прашни следи по тях. Духовният поглед ги проследява като ефирните пръсти на диригента, който изтръгва дивни хармонични звуци от разнообразните инструменти на огромен оркестър.

Ето, например, изявлението, което Сам Бог прави в Ис. 43:7: "Всички, които се наричат с Моето име, които сътворих за славата Си; Аз създадох всеки от тях, да! Аз го направих". Това означава, че Господ е избрал и призовал нов, богоугоден Израил -- за прослава на святото Си име. Този нов народ не е съставен от старите егоистични и коравовратни люде; в неговите редици има хора, които обичат Бога и са готови да Му служат жертвоготовно.

Само в тази светлина можем да разберем и вопъла на псалмопевеца Давид: "Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене" (Пс.51:10). Старото, човешкото сърце е мъртво от грях, страхове, омраза. Сътворените от Бога сърца преливат от доброта, смирение и любов. Затова Творецът настоява: "Сине мой, дай сърцето си на Мене и очите ти нека внимават в Моите пътища" (Пр.23:26).

Творческият акт, внушаван от глагола "бара", е непознат на човешките възможности. Йоан Екзарх е написал чудесно в своя "Шестоднев": "Защото Бог (ги) сътвори не както човеците, които зидат (домове) или строят кораби, (не както) медникарите или златарите, или тъкачите, или обущарите, или другите занятчии. (Човеците) вземат готов материал и от него правят (предмети) по готови образци. При това (необходимите) съдове и сечива заемат един от друг. А Бог (щом) само помисли, и веднага създаде (това, което) дотогава не бе съществувало". И по-нататък: "Защото (Той не е) като останалите творци, които създават от готов материал. Той всичко е извел от небитие в битие и е дал битие на това, което преди не е имало битие. Защото лесно е било за Него да създава и от несъществуващото, и от съъществуващото. Така е постъпил Той някога и, казано накратко, така твори и досега".

Тези размишления ни убеждават колко е важно за нас, като вярващи хора, да имаме правилно разбиране и правилно да употребяваме думите: "Творец", "творя", "творчество" и "творение". Когато става дума за различни представители на науката, изкуствата или материалното производство, можем да ги наричаме "откриватели, "автори", "майстори", "специалисти" и т.н., но "творци" в същинския смисъл на това понятие -- никога! Творец е само Бог! Затова на човеците не остава нищо друго, освен смирено да сведат глави и да благодарят за всеки талант, откритие или дело, които Бог благоволява да им повери. Тази истина е почувствувал великият Галилей (1564-1642), когато изповядва с почит към Твореца: "Аз съм извън себе си от удивление и изказвам на Бога моята безкрайна благодарност, че е благоволил да бъдат открити чрез мене тъй велики и непознати досега чудеса".

Любопитно ще бъде да узнаем какво учи съвременната космология за произхода на Вселената.

Тази хипотеза има дълга предистория и е плод на изследванията на различни учени на нашия век. Новото в нея е, че представя видимата от нас Вселена като нестационарна, т.е. движеща се. Този момент е много важен, защото от него произтичат останалите предположения.

През 1912 г. американският астроном Весто Малвин Слайфър, наблюдавайки небето от обсерваторията във Флагстаф, щата Аризона, забелязал с удивление, че цяла дузина галактики се отдалечават от земята със скорост ок. 1 милион мили в час.

Когато ученият изнесъл доклад по това сензационно откритие пред американското астрономическо дружество през 1914 в Еванстон, щата Илиноис, неговите колеги го аплодирали, изправени на крака. Но още никой не осъзнавал какво означавало всъщност това.

Едуин Хабъл, който присъствувал на доклада на Слайфър, възприел идеята и посветил следващите няколко години на многобройни наблюдения и математически изчисления. През 1920 г. Хабъл, заедно със своя колега Милтън Хюмасън, наблюдавал звездите с най-големия за онова време телескоп. Двамата астрономи били зашеметени! Някои галактики се движели със скорост 100 милиона мили/час!... През 1929 г. Хабъл оповестил своите резултати и те влезли в науката като "закон на Хабъл". Този нов закон гласял: колкото по-далече е една галактикка, толкова по-бързо се движи тя.

Когато Алберт Айнщайн публикувал своите уравнения за относителността, холандският физик Вилем де Ситер намерил решение за тях, въз основа на което доказал, че пространството във Вселената се разширява експоненциално, т.е. все по-бързо и стигнал до извода, че налягането на материята е отрицателно и зависи от плътността й (количеството материя в единица обем). Тези изводи пък довели до хипотезата, че в далечното необозримо минало Вселената ще да е била "свита" до точката на нищожно малък обем. Мнението на Хабъл пък, че понастоящем Вселената "се разширява" дало възможност да се стигне до изкристализирване на космологичната хипотеза за "Родилния" или "Големия взрив".

Според тази теория, историята на Вселената предполага непременно някакъв начален момент във времето. Това е моментът, когато нейният размер е бил безкрайно малък, а плътността и температурата са били безкрайно високи. "Свитата" материя избухнала и започнала да се "разширява" с шеметна скорост.
Колкото и странно да ни звучи, поддържниците на хипотезата за "Големия взрив" могат да кажат какво се е случило през "първата секунда", "през третата минута" или... през "700 хилядната година", основавайки се на сложни математически изчисления. През първата секунда на Взрива е имало само елементарни частици, притежаващи огромна енергия. Разширяването на пространството довело до т. нар. "ядрен синтез", когато станало възможно -- между 1-вата и 3-тата минута -- образуването на най-простите и леки химически елементи: водород, хелий, деутерий. Периодът до 700 000-ната година е известен в съвременната космогония като "ера на радиационно-доминираната плазма", когато се извършвал синтез на все по-тежки и сложни елементи. Веществото било "потопено" в море от силна радиация. Според съветския академик Яков Зелдович във Вселената започнали да се образуват т.нар. "блинове", т.е. уплътнявания на газови облаци, на които въздействували гравитационни сили. Първо се оформили структурите с максимален размер, а след това вътре в тях са се образували по-малки струпвания -- галактиките (образувани за ок. 1-2 милиарда години) и бъдещите звездни купове. Космолозите считат, че познатата ни днес Вселена съществува от 8 до 13 милиарда години, а Слънцето и неговата система е на ок. 5 милиарда години.

Дотук всичко звучеше много логично: Вселената е започнала своето съществуване, продължила е да се развива и движи. Този процес не е спрял и днес.

Остава открит, обаче, един по-важен въпрос: а какво е станало преди първата секунда на Родилния взрив? Какво е имало преди началото?...

Тук вече учените се сблъскват с непреодолими затруднения.

Своето съществуване Вселената дължи на процес -- казват те, -- протекъл в 10 на минус 36-та степен от секундата след Големия взрив, когато Вселената е имала миниатюрния размер ок. 10 см и гигантска плътност на енергията 10 на 69 степен тона. Оттук учените направили извода, че Вселената би могла да бъде... и по-малка назад във времето, от което следва, че в самото начало...

През 1973 г. проф. Едуард Трайън от Нюйоркския университет публикува сензационна статия в сп. "Нейчър". Ученият изказа дръзкото предположение, че Вселената е възникнала като квантова флуктуация на вакуума. Казано на по-прост език, това означава, че Вселената се е родила от нищо!

Тезата на проф. Трайън бе подкрепена и разработена от редица учени, между които и съветският физик П. Фомин.Според тях в далечното минало космическата константа на Айнщайн е била много голяма, а днес е почти "нула". Или с други думи, при вакуума преди Взрива енергията е притежавала огромна плътност.

Оказва се, че "Вселената на де Ситер" се е родила от вакуума с краен размер ок. 10 на минус 20-та степен, т.е. ок. 10 милиона пъти по-малък от размера на протона (една от най-малките елементарни частици). В този вид тя е съществувала съвсем кратко време -- ок. 10 на минус 30 степен секунди, след което е преминала към стадий на разширение, продължаващ и до днес.

Принципно погледнато, хипотезата за "Родилния взрив" се доближава твърде много до библейската идея, че светът е произлязъл от нищо. Но нека бъдем внимателни! Научната хипотеза не отговаря на въпроса: какво е било преди първата секунда?

Има само едно понятие, което може да ни даде точния отговор: нищо! Преди първата секунда на времето, преди първия линеен или кубичен сантиметър на пространството е било нищо.

Добре, но що е нищо?

Не зная дали някога сте се опитвали да намерите някаква задоволителна дефиниция на "нищо". Веднъж изгубих цял следобед в търсене на такава дефиниция в библиотеката на Лондонския библейски колеж. Рових из книгите... и все -- нищо! Убеден съм, че ако бих могъл да проверя всичко написано от философи, учени или литератори, пак не бих открил нищо!

Може би някой ще възкликне: но тъкмо това е нищото -- да не намериш нищо!

Не, не! Това не е онова нищо, което е било преди първата секунда. Ние, хората, гледаме на понятието "нищо" просто като на метафора. Дали ще си послужим с илюстрация на Езоп, Шекспир или Самюел Бекет, е все едно. Езоп разказва за един хитрец, който убил гъската, снасяща златни яйца и не намерил "нищо". Шекспир се опитва да ни убеди в "Макбет", че "нищо е онова, което не е". Бекет разкрива в пиесата си "Очакването на Годот" философския вакуум на нашето съвремие: "Нищо не се случва, никой не идва, никой не си отива; това е ужасно!" Ние окачествяваме като "нищо" онова, което познаваме или очакваме, но не достигаме до него по една или друга причина. Истината обаче е, че ние не познаваме нищото. И не кой знае защо, а защото съществуваме в един материален и духовен свят, в който няма такова нищо, каквото е било преди сътворението на света.

Спраул прави една приемлива илюстрация в книгата си "Святостта на Бога", която може би ще ни насочи правилно. Когато разсъждава за сътворението, той пише следното:

"Първият звук, произнесен във Вселената, е бил гласът на Бога, който заповядал: "Да бъде!" Не е правилно да се каже, че този бил първият звук във Вселената, защото преди да е бил произведен звукът, не е имало Вселена, в която той да бъде разнесен. Бог извикал в празнота: може би това е бил някакъв вид на първичен вик, насочен към празния мрак.

Заповедта сътворила свои "молекули", за да пренесат звуковите вълни на Божия глас по-нататък в пространството. Но за звуковите вълни би било нужно доста дълго време. Скоростта на тази заповед превъзхождала скоростта на светлината. Щом думите се отронили от устата на Твореца, нещата започнали да стават. Там, където отекнал гласът Му, се появили звезди, трепкащи с неописуем блясък в синхрон с песните на ангелите. Силата на божествената енергия се разпръснала по небето подобно на калейдоскоп, чиито цветове са нахвърляни от палитрата на могъщ художник. Комети кръстосвали небосвода с искрящи опашки, както фойерверките на 4. юли".

Колко несъвършен е човешкият език, когато се опитва да говори за творението! Той винаги прибягва до средствата на словесното изкуство, защото положителната наука признава, отпускайки безсилно ръце: "По-нататък не мога"...

Какво можем да научим още от Библията за света, сътворен от Бога в началото?

Епохалният първи стих на Св. Писание гласеше: "В началото Бог сътвори небето и земята".

Често питаме: внезапно ли е станало творението или в продължение на много години? Може би за хиляди или милиони години? Питаме, защото забравяме, че за Бога продължителността няма никакво значение. Ап. Петър не случайно предупреждаваше: "Още и това нещо да не забравяте, възлюблени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години като един ден" (II Петър 3:9). Ако тази истина важи за времето -- тази форма на съществуване на материята -- колко повече валидна е тя за тогава, когато Бог е съществувал извън времето, пространството и материята!

Питаме още: в каква форма и колко голяма е сътворил Бог Вселената? А забравяме, че и това е изключителна чест и проява на доверие -- да знаем, че "в началото Бог сътвори небето и земята". Някога Божият народ бе насърчен чрез пророк Исаия: "А Израил ще се спаси чрез Господа с вечно спасение; вие няма да се посрамите, нито да се смутите до вечни времена. Защото така казва Господ, Който сътвори небето (Тоя Бог, Който създаде земята, направи я, и я утвърди, Който не я сътвори пустиня, но я създаде, за да се населява): Аз съм Господ и няма друг" (Ис.45:18) Бог не е сътворил земята "пустиня". Следователно Той е извикал към начало един прекрасен, хармоничен, съвършен свят. Това е така, от една страна, понеже Господ не твори нищо половинчато или посредствено.

Псалмопевецът Давид изпада във възторг, когато гледа Божиите небеса, делото на Неговите пръсти, луната и звездите, които Творецът е отредил (Пс.8:3). От друга страна, настоящият свят, макар и не така прекрасен като първоначалния, е все пак обект на удивление и преклонение. Коперник и Галилей, Кеплер и Нютон, Кант, Лаплас, Айнщайн, Джийнс и много други са се възхищавали от величието и красотата на творението. Гордостта на руската наука, Михаил Всилиевич Ломоносов (1711-1765), бе писал с дълбоко духовно проникновение: "Природата е някакво Евангелие, което благовествува без да замълчи творческата сила, премъдростта и величието на Бога. Не само небесата, но и земните недра проповядват славата Божия". Но едва ли може да звучи по-трогателно някоя изповед от признанието на скептика Волтер (1694-1778): "Аз размишлявах тази нощ, всецяло бях унесен в съзерцание на природата. Възхищавах се от неизмеримостта, от движението на тези безбройни кълба-звездите. Удивлявах се още повече от Разума, Който управлява в тия обширни области. И си казах:

Трябва да бъдеш сляп, за да не бъдеш поразен от това зрелище; трябва да бъдеш тъпоумен, за да не познаеш неговия Автор; трябва да бъдеш безумен, за да не Го обожаваш".