Бог и вселената



страница1/26
Дата23.07.2016
Размер2.61 Mb.
#2817
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26
БОГ, ВСЕЛЕНАТА, ЧОВЕКЪТ

ВЕНИАМИН ПЕЕВ

1991

 

 



 

 

БОГ И ВСЕЛЕНАТА

В оскъдната ни българска евангелска книжнина темата за Бога заема, относително казано, едно достойно място. Макар и с отминала давност и изпъстрена с трудно разбираеми вече чуждици, книгата на покойния п-р Ламбри Мишков "Философия на вярата" (1947) може да се счита като пръв (в хронологическо и качествено отношение) опит да се разгледа в съвременен аспект този, както и други проблеми на християнската религия.

Слава Богу, въпреки проблемите, с които се сблъсквахме по времето на тоталитарния режим, темата за Върховното Същество, чрез Което "живеем, движим се и съществуваме" (Деяния 17:28), не остана неразгадана за любознателните български читатели. Намериха се преводачи и издатели в чужбина, които ни зарадваха с две от най-добрите книги по разглеждания предмет, ползващи се с всеобщо одобрение сред западните богослови: "Познаването на Святия Бог" на Ейдън Тоузър и "Познаването на Бога" на Джеймс Пакър. Тези две прекрасни съчинения се допълниха взаимно, разкривайки различни аспекти на този основен доктринален проблем.

Есето "Бог и Вселената", което предлагам на българските читатели, няма претенцията да внася особен принос в богословски аспект. Може би неочакван ще бъде начинът на разкриване атрибутите на Бога чрез Неговите имена. Творческата роля на Бога е разгледана в съвременна светлина -- през призмата на някои модерни научни хипотези. Главната ми цел обаче бе да провокирам читателите към лично богооткривателство.

 

I. КАК Е ИМЕТО ТИ?

Глобално погледнато, човечеството никога не е било чуждо на идеята за Бога. Всички народи, племена и по-малки групи от хора са имали известни представи и понятия за Онова Същество, Което превъзхожда човека по мъдрост, сила или святост. Исторически засвидетелстван факт е, че атеистите (отрицателите на Божието съществуване) са били във всяка една епоха незначително малцинство. Калвин описва това универсално знание за Бога като "усещане за божество", а американският богослов Чарлз Ходж (1797-1878) пише за едно убеждение у всеки човек, "че има Същество, от Което той е зависим и пред Което е отговорен".

Свещеното Писание на християните -- Библията -- запознава своите читатели преди всичко с Бога: Кой е, Какъв е, какви са Неговите планове и намерения за света и човечеството.

Третата глава на библейската книга "Изход" ни разказва за едно чудно запознанство, станало в дълбока древност. Един мадиамски овчар от еврейски произход спрял овцете си в подножието на величествената планина Хорив. В погледа на един съвременен човек, малко или повече запознат с въпросите на вярата, тя би се сторила като храм, построен в почти готически стил. Но за този пустинен овчар, който имал смътна представа за божествените неща, Хорив ще да е изглеждала като огромна маса от голи скали, издигащи се в сурово величие над околната равнина. Самото название "Хорив" означава "сухост" или "пустинност". Мнозина бяха виждали тази планина, брулена от ветрове и нажежавана от лъчите шишове на пустинното слънце, защото източните царе бяха прокарали търговски път, спускащ се чак до южния край на Арабската пустиня. Мнозина ще да са минавали покрай Хорив, но може би никой от забързаните пътници не бе пожелавал да се изкачи на високия й връх.

Древните ориенталци, подобно на хиляди наши съвременници, са били ангажирани с други мисли, носели са в сърцата си други чувства, стремели са се към други неща. Когато главата е пълна със сметките на покупко-продажбата, когато емоциите се възпламеняват от резултатите в търговското ежедневие, когато устремът на човека е прицелен в земното благополучие, тогава суровата наглед Хорив не привлича вниманието на никого. Отдалече Хорив изглежда непристъпна, сурова и непонятна...

Овчарят, на име Мойсей, наблюдавал всеки ден тайнствената планина, която подпирала с върха си небето. У него постепенно узрявало желанието да се изкачи на нея, но не за да потърси по-добра паша за овцете си, а да погледне от скалистия й връх. Той искал да види земята, останала в подножието му; той искал да надзърне в небето, разтворило се пред очите му.

Когато настъпил денят на неговото решение, Мойсей оставил стадото си в долината и се заизкачвал по скалистия и стръмен връх.

Жорж Санд бе казала някъде, че "човекът е така създаден: вечно да се стреми към това, което няма". Мойсей имал много неща: семейство, дом, имот, свобода. Но той нямал онова, което не може да се намери в долината, в ниското, в пустинята, в ежедневието. Мойсей имал нивото на земното, но не познавал върха на небесното. Мойсей се ползвал от малкото, но никога по-рано не бил докосвал подножието на величественото. Мойсей знаел същността на тленното, но оставал далече от тайните на възвишеното. Баронът учен Франсис Бейкън (1561-1626) отбелязва една проверена през вековете истина: "Само едно повърхностно изследване на природата може да ни отдалечи от вярата в Бога, а едно по-дълбоко и основно нейно изследване ни води към Бога." В полите на планината Хорив останало Мойсеевото стадо, защото овцете, животните , не се стремят нагоре. Дори овчарят да им бе казал, че горе ще им се разкрие най-блажената тайна на битието, те пак щяха да запладнят долу, защото стръкът жълта трева би била по-примамлива за тях от скалистия и гол връх, дори когато той е увенчан с ореола на богооткровението.

Мойсей, човекът, продължил нагоре. Острите камъни разсичали ръцете му, чупели ноктите му, откъсвали парчета от дрехите му. Сърцето му биело лудо и очите горели от непознат огън.

И ето, овчарят прехвърлил последния камък. Стъпил на малката площадка -- достатъчна, за да побере двете му нозе, кървящи и треперещи от трескавото изкачване. Мойсей още не можел да си поеме дъх, когато съгледал пред себе си невисок къпинов храст, израснал кой знае как в непристъпните за друга растителност скали. Тънките му, покрити с шипчета клонки, контрастирали рязко на фона на белия камък и безкрайната небесна синева. Къпина с безброй ситни шипчета, протегнала жилави, дълги пръстчета към всичко и към всеки.

Попадали ли сте някога в "прегръдката" на къпинов храст? Знаете ли какви усилия са необходими, за да се освободи човек от нея? И всяко освобождение струва скъпо -- ярки капки кръв и болезнени шипчета, забити дълбоко в дланите...

Къпинов храст -- странен библейски символ за присъствието на Твореца на прекрасната Вселена!...

Внезапно сухата къпина сякаш пламнала. Овчарят Мойсей се дръпнал уплашено назад. Там, долу в равнината, той бил виждал много и безпричинни пожари. Жаркото арабско слънце запалвало сухата тревица, сухите тръни, сухите диви акации и огънят лумвал с голяма сила, оставяйки за мигове шепи пепел след себе си. А тук огънят в къпината продължавал да гори и тя оставала неповредена.

Мойсей гледал като парализиран. Изведнъж силен глас му заповядал: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя" (Изход 3:5б). Ослепен от усилващия се блясък, овчарят чул да му се говори за страданието на неговите сънародници. Гласът обещавал твърдо, но благо да избави израилтяните от робската неволя и дори да ги заведе в една непозната богата земя, която ще стане тяхна. Мойсей, изгнаникът, трябвало да поведе притеснявания народ и да го направи свободен (Изход 3:6-12). Чудни били думите на надежда и насърчение, на победа и бъдещо щастие! Далече долу пустинята се изгубила в мараня. Стопили се миналото, стадото. Изчезнал някъде дори покореният Хоривски връх. Пред очите на Мойсей се разстилало само едно настояще с горяща къпина и едно бъдеще с божествени обещания. Кипналата от радостна възбуда кръв сякаш приела огъня от пламналия храст и го разнесла към вени, артерии, стави, кости, мускули, мисли и решения.

Мойсей сам се превърнал в жива, горяща къпина!

"Кажи ми, как Ти е името? -- извикал вдъхновено той. -- Кого да представя на моя поробен народ?" Гласът отговорил: "Аз съм Оня, Който съм" (Изход 3:14).

Може би някой от вас, скъпи читатели, ще възкликне недоволно: "Каква е тази история? Тя е толкова древна, че едва ли може да се повтори днес. И това ужасно граматическо време на -л, -ла, -ло, -ли!...

Не бързайте, моля ви! За вас съм избрал една съвременна история (една от безброй многото днес), която би могла да се случи с всеки един от нас.

Като студент в колежа известният американски богослов д-р Робърт Спраул (роден 1939) преживял особена опитност. Било полунощ. Внезапно някакъв вътрешен глас му заповядал да излезе от стаята си. Той закрачил по заснежените улици на града и скоро се озовал пред стара църква. Движел се като в сън -- не, като хипнотизиран. Влизайки в пустата църква, той паднал на колене.

"Бях в положение на молитва -- продължава Спраул, -- но нямах какво да кажа. Стоях тихо на колене, докато ме изпълваше усещането за присъствието на Един свят Бог. Сърдечният ми пулс предвещаваше нещо; усещах ударите в гърлото си. Леден студ започна да пълзи от основата на гръбнака към врата ми. Завладя ме страх. Започнах да се боря с желанието си да избягам от предчувстваното присъствие, което ме обгръщаше все повече.

Ужасът заглъхна и скоро през мен премина друга вълна. Тази вълна бе различна. Душата ми се обливаше в неизказан мир -- мир, който донесе внезапен покой на изстрадалия ми дух. Изведнъж се успокоих. Исках да остана завинаги там -- без да казвам или да върша нещо. Исках просто да се къпя в присъствието на Бога.

Този миг промени живота ми. В духа ми се бе установило нещо веднъж завинаги. Повече не можеше да има връщане назад; неизличимият отпечатък на неговата сила не можеше да изчезне никога. Аз бях насаме с Бога. Един свят Бог. Един грандиозен Бог. Бог, Който може да ме изпълни с ужас в един миг, а в следващия да ме завладее с мир. Знаех, че бях вкусил вече от свещения граал. В мен се бе родила нова жажда, която никой в този свят не би утолил напълно. Реших да науча повече, да издиря Този Бог, Който живееше в тъмни готически катедрали и бе нахлул в спалнята ми, за да ме вдигне от спокойната ми дрямка."

Аз ви каня, скъпи български читатели, да тръгнем по пътеките и магистралите, които очертава Библията -- към Хорив или катедралата, към скришната молитвена стаичка или лоното на природата -- напред и нагоре, за да стигнем върха на своето духовно извисяване. Изуйте обущата на своите предразсъдъци, отърсете праха на материалистическите заблуди на нашия век, оставете зад себе си стадните нагони и самодоволната дрямка на плътта. Елате! Тръгнете с духа си към Онзи, Чието кратко име -- Бог -- въплъщава в себе си неизмеримо величие и богатство.

 


Каталог: books -> christian%20books
christian%20books -> Божиите генерали
christian%20books -> Ако Сатана не може да ограби твоята радост… …той не може да ограби и благословениета, които ти принадлежат!
christian%20books -> Чудесата не се случват просто така Лестър Самрал и Дж. Стивън Кон
christian%20books -> Книгата, издадена в сащ "Божествено откровение за ада", от Мери Кетрин Бакстър "a divine revelation for hell"
christian%20books -> Към световно единство гари Ка
christian%20books -> Чие е това дете?
christian%20books -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага
christian%20books -> Саду Сундар Синг Въведение


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница