Бог или случайност?
Изтегляне 58.56 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Новата представа за света
- Недоказуемост
- Бог Създател
- Божията гаранция
© Списание „Прозорец” 2/2006 Бог или случайност?Списание IDEA, 11.01.2006 Съвместими ли са естествените науки и християнската вяра? Ето гледната точка на един физик. Често се твърди, че естествените науки опровергават съществуването на Бога. Но в последно време отново се разгаря дискусия за съвместното съществуване на науката и вярата. Почти всички средства за масова информация се включиха в спора във връзка с учението за сътворението на света и теорията за еволюцията на Ч. Дарвин. В САЩ по данни на “Ню Йорк таймс” 40 % от анкетираните биолози, физици и математици вярват в Бога. Сп. “IDEA” помоли естествоизпитателя Петер Хегеле, професор по физика от университета в град Улм, да изложи позицията си по този въпрос. До началото на XX век мнозина учени са предполагали, че от Бога няма нужда. Според светогледа на новото време, възникнал заедно с Просвещението, материята е напълно достъпна за науката, а откритите до този момент природни закони са абсолютно реални и ненарушими. Няма изключение от правилата. Светът се възприема като машина, която работи по точно установен ритъм. Извън природата не съществува нищо, затова всякакви вмешателства “отвъд” са невъзможни. Така очертаната картина на света през новото време става основен стълб за материалистическия атеизъм. Бог е обявен за “безработен”, тъй като всичко сякаш става автоматично. Космосът изглежда безкраен, ето защо Бог се оказва и бездомен. При подобна картина на света буквално не остава място за Бога. При по-внимателен анализ обаче тази представа се оказва смесица от научни и светогледни позиции. Тя съдържа твърдения, абсолютно необосновани от естественонаучната методика (която въз основа на експерименти създава теории). Така на материята се приписват свойства, изконно присъщи само на Бога: абсолютност, вечност, неизменност. Новата представа за светаНо в първата четвърт на XX век учените съществено променят представата си за света. В същото време се налага по-сериозно да се замислят за последствията и ограничеността на естественонаучните твърдения. Новите експерименти и наблюдения довеждат до революционни промени в представата за материята и за законите на природата: материята губи абсолютния си, статичен характер; не се възприема като вечна и непреходна. Атомите (от гръцки – “неделим”) в противоречие със смисъла на думата се оказаха делими. Те се състоят от т. нар. елементарни частици – протони, неутрони и електрони. Днес са известни над 300 елементарни частици. Междувременно се изясни, че повечето от тях също не са елементарни. Учените откриха, че те на свой ред се състоят от кварки. Днес има предположения, че тези микрообекти се делят на още по-елементарни частици – т. нар. струни, които също не са неразрушими. Те могат да се подложат на анихилация, т.е. да се превърнат в други микрообекти. И въпреки очакванията те не се държат по установен начин, а процесите в тях имат спонтанен и случаен характер. В едни експерименти се проявяват като частици, в други като вълни. Днес по-голямата част от естествоизпитателите изхожда от позицията, че предстоящото поведение на струните не се поддава на обективно определение. Това доказва границите на нашите възможности да предсказваме. И така, новата представа за материята и за природните закономерности заменя старата представа на новото време. Представата за света като за машина вече е отживялост. Точните закони (например законът за запазването на енергията), макар че продължават да съществуват, не изключват случайността. Наред с тях има закони, които възникват вследствие взаимодействието на ред случайности и които допускат колебания и отклонения. Кой е Законодателят? Така експериментите и създадените въз основа на тях теории очертават картина на природата, способна с нарастваща точност да ни отговори на въпросите за функционирането: как пада камъкът? Как се разпространяват вълните? Как става обмяната на веществата в клетката? Но представата за природата не засяга въпросите за същността, за задълженията (етиката), за смисъла на живота. Опитайте се да си изясните смисъла на живота чрез експерименти! Защо изобщо нещо се случва? Кой или какво поражда динамиката, която наблюдаваме? Да се позовем на природните закони тук би било просто недоразумение. Законите на природата предизвикват природните явления в толкова малка степен така, както правилата за движение по улицата – самото улично движение или пък счетоводните принципи – приходите на дадена фирма. Природните закони описват явленията, но не са причина за тях. Ето как физикът Стивън Хокинг пише за това: “Кой вдъхва дихание на уравненията и създава за тях вселена, която могат да опишат? Обичайният метод, по който науката си създава математически модел, не е в състояние да отговори на въпроса защо трябва да съществува вселената, която този модел описва.”
И Бог установява закони на материята, които действат за всички хора: “прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Мат. 5:45). Само благодарение на природните закони ние можем да изпълним изискването за съграждане, произвеждане и съхранение. Днес обаче разбираме по-ясно от преди, че на нашето планиране и прогнозиране е сложен предел. Молитвата и физиката Сега можем да си представим, че оказалата се в полезрението на физиката отвореност на бъдещето е сфера на свободната, пълновластна намеса на Бога. Той например може по този начин спонтанно да реагира на нечия молитва. Може би собственият ни опит ще ни помогне да разберем такива действия на Бога, които обуславят факта, че светът не е машина, а по-скоро организъм, подобен на нашето тяло. Много неща в него стават закономерно, “автоматично”. Но организмът ни реагира също на импулсите на нашата воля и ни се подчинява, при това без да нарушава законите на природата. Вярно е, не знаем как протича в действителност предполагаемият тук процес на взаимодействие. Бог се труди над Своето творение – за християнина това е очевидно. Как обаче го прави, ние не знаем. Способни сме само да покажем възможностите на мисленето в рамките на нашата актуална картина на света, за да преодоляваме по този начин мисловните бариери. По принцип това би било изразяване на християнското вероизповедание на естественонаучен език. За щастие днес това е по-лесно и става по-непринудено, отколкото през миналото столетие, когато представата за природата е била превърната в идеология на материалистичната картина на света. Божията гаранцияСпоред свидетелството на Библията Бог е не само Създател и Законодател, но и Пазител на света. В Новия Завет се говори за Иисус Христос: “Чрез Него бе създадено всичко... и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява” (Кол. 1:16-17). По Неговата воля вселената ще съществува, докато не дойде времето на новото небе и новата земя. Като имаме предвид физическите закони за съхранението, можем да се досетим, че тук се сдържат силите на хаоса. Във всеки случай след потопа Бог еднозначно обещава на Ной временно съхраняване на законите: “Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат” (Бит. 8:22). Ние, естествоизпитателите, нямаме по-дълбоки познания, когато днес говорим за запазване на енергията и за орбитален момент. Не сме в състояние да отговорим с научни средства на въпроса защо природните закони с времето не се променят, защо са постоянни. Фактът, че слънцето изгрява всеки ден, изведнъж поражда съмнение и ни кара отново да се удивляваме. Изтегляне 58.56 Kb. Сподели с приятели:
|