Бог (тревогата) на човека бог е върховният и главен проблем, който не може да



страница2/21
Дата01.09.2016
Размер1.3 Mb.
ТипГлава
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Всички, които търсят Бога


извън Исус Христос

изпадат в атеизъм или в деизъм,

които християнската религия

отрича почти еднакво” (Паскал)
Има неща, които трябва да се

приемат, без да се разбират; в

този смисъл нищо не може да мине

без религия” (Ален)
Идеята за атеизма съвсем не е от вчера – съвременна – можем да я срещнем във всички епохи. Мъдреците, например Сократ, се отнася с подозрение към атеизма, изразявайки своето възмущение пред грубите образи, с които хората претендираха, че представят Божеството. В очите на римляните, поклонници на различните богове, покровителстващи градове, юдеите монотеисти изглеждат атеисти. Докато първите християни отказваха да кадят на идолите, на Юпитер, както и на Венера, те чуваха тълпата да хвърля срещу тях присъдата: “На смърт атеистите, на смърт безбожниците!”

Атеизмът няма винаги едно и също лице. Той варира според хората и епохата. Пуснал корените си в историята и философията, неговите контури, отначало смътни, стават все по-ясни и по-определени, докато приеме днешната си форма, когато абсолютно отрича съществуването на Бога.



Хегел


За да разбере радикалният атеизъм на съвременния рационализъм, трябва отново да се цитира Хегел: “В началото бе Хегел... Или произходът на съвременния атеизъм е хегелиански, или това не е атеизъм” – потвърждава Етиен Борн.

Георг Вилхелм Хегел (1770-1831) – теолог (богослов) ли е, или рационалист, “зазидан в палата от идеи, Аристотел на съвременната мисъл?”

Че немският философ доказва недоверието си към фидеизма, (да се обясни под черта: “Идеалистично философско учение, което поставя вярата на мястото на знанието”), мистицизма и всяка религия, основана на чувства, това е вън от всяко съмнение, но невъзможно е тези неща да направят един човек атеист, дори Бог да си остане за него вечно чужденец. Именно върху противопоставянето на Бога на юдейско – християнската религия той поставя метафизични основи на съвременната религия. Хегел представя “смъртта на Бога” почти един век преди Ницше.

Такава идея предлага Хегел за Бога? Трудно е да се даде твърде точен отговор. За Хегел Бог се губи в Своето творение; Той умира за Самия Себе Си, за да живее в света, който е създал.

Подобно на Спиноза един век преди него Хегел се докосва до една форма на пантеизъм, която не е чужда на генезиса на съвременния атеизъм. Едно време, отбелязва той, обвиняваха атеистичната философия, че приписвала на Бога твърде много ограничения. Днес обвиняват пантеизма, защото ролята, която Му се отдава, е твърде важна. Това не е дори още едно обвинение за доказване – “това е голият факт” – пише той.

Пантеизмът на Хегел е твърде дифузен и неясен, труден за обхващане. Без съмнение той е искал да “поукраси опасността, която един триумфиращ рационализъм представлява, като прибягва до религията.” И тогава се е опитал да свърже религията с философията, Бога – с разума. Хегел иска да се предпази от двете крайности на рационалистите в неговата епоха: от деизма (рядък днес), който противопоставя Бога и света като две независими реалности и от пантеизма.

“Резултатът от този дуализъм е такова разширяване на представата за Бога, че човек я свежда до една празна и непознаваема идентичност. По отношение на пантеизма позицията на Хегел е още по-сложна, защото тази дума може да има двуяк смисъл: вулгарен пантеизъм и философски пантеизъм. Според вулгарния пантеизъм, ограничените същества ще бъдат Бог. Що се отнася до пантеистическата философия, тя се състои не в обожествяването, но в отрицанието на ограниченото... Божественото е представено като иманентно в различните обекти... Нищо няма истински съществуващо, освен свързаното с Бога – свят.” Това е пантеизмът на Спиноза. Хегел винаги се е предпазвал от това да бъде пантеист. Той схваща Бога като една Личност, различна от света, който е сътворил свободно и с разум. Чисто доверие. Но без да иска той подготвя почвата, върху която трябваше да процъфти онова, което наричаме лява доктрина. Хегел щеше да породи Фойербах и Маркс.

Кант


Без сам да бъде атеист, Емануел Кант (1724-1804) упражнява силно влияние върху мисленето на хуманистите атеисти. Трудовете му КРИТИКА НА ЧИСТИЯ РАЗУМ, а също и КРИТИКА НА ПРАКТИЧЕСКИЯ РАЗУМ остават монументални паметници на философията след него, зад които рационалистите се крият, за да оправдаят своята позиция. От Кант насам, казват те, задачата е вече много лесна. Философът от Кьонигсберг посочи границите на нашето познание. Човешкият разум не може да установи съществуването на Бога по един абсолютен и изведен от опита начин, започвайки от сетивния свят. Произхода на света и на живота, съществуването или несъществуването на Бога са въпроси на вяра, на избор, независимо дали човек е атеист, или вярващ. Това са проблеми, които не могат да бъдат третирани по един рационален начин.

Съблазнени, рационалистите аплодираха и не се забавиха да си присвоят кантианската философия, като започнаха да се позовават на нея. Оттогава те си служат с нея, когато някой монотеист се опита да установи съществуването на Бога чрез разума. Но в името на същата философия те твърдят, че разрешават същите проблеми, този път обаче в полза на атеизма, забравяйки заключенията от КРИТИКА НА ЧИСТИЯ РАЗУМ. По-непоследователен от това човек не може и да бъде!” В присъствието на религиозния фидеизъм се развива един атеистичен фидеизъм, който от философска гледна точка не е ни най-малко по-добър... И ето – точно върху тази палячовщина ние продължаваме да живеем във философията и до ден днешен.”

Пред вярващите философи Кант отстъпва, “че е абсолютно необходимо човек да се проникне от съществуването на Бога, но че не е необходимо да го демонстрира. Вярата в Бога и в някакъв друг живот е толкова свързана с моето морално чувство, че не мога да се изложа на риска да я загубя, страхувайки се да не бъда ограбен от това чувство. “Това е свидетелството на Кант в края на неговата КРИТИКА НА ЧИСТИЯ РАЗУМ.

Доказателство, че Бог е недемонстрируем (не може да се покаже) не прави от Кант атеист. Напротив, както ако изпразни левия си джоб, за да може да напълни по-добре десния, той написва тогава своята КРИТИКА НА ПРАКТИЧЕСКИЯ РАЗУМ, за да установи, че това заключение, което не може да се предемонстрира, не е поради това по-малко вярно.” Така радикална в областта на чистия разум, немската философска критика изглежда в очите на чуждестранните рационалисти консервативна поради това, че се придържа към вярата.

Тук трябва да се признае ПОЛОЖИТЕЛНИЯТ характер на кантианското мислене и отказът му да се довери на чистия разум.

Ако чистият разум не може да достигне Бога, тогава на какво да се опрем, за да намерим път, който води към Него?

От Аристотел насам, минавайки през Тома Аквински, вярващите са основавали своите аргументи върху промяната, движението. За да се движи заедно вселената, е необходима една първопричина, която да бъде чист акт, неограничена от нищо, т.е. Бог. Бог съществува чрез Самия Себе Си. Той не приема съществуването от другаде. Кант възразява: “Ако Бог е причината за съществуването на вселената, коя е причината за съществуването на Бога?”

Декарт отговаря на този въпрос, но погрешно: Бог е причината за Самия Себе Си. Тома Аквински, вече бе отбелязал това противоречие. Как едно същество може да бъде причина за самото себе си? Как ще си даде съществувание и живот, които още няма?

Възражението е уместно.

Вярващият отговаря: Бог е същество без първопричина – Неговата същност е да съществува. Той е вечен.

За рационалистите този отговор не е нищо друго, освен бягство, предназначено да се избегне един смущаващ проблем. “Бихме желали да чуем обяснение за Бога по-различно от един пирует” – казва те. Като че ли Бог е обясним!

Съзнава ли в такъв случай атеистът, че е изпратил един бумеранг, който ще се върне към него с пълна сила? Тогава как е дошла в съществуване материята, след като няма Бог?

Отговора му можете да прочетете във всяка рационалистична книга: Материята е вечна, тя няма нито начало, нито край. Прекрасен урок върху изкуството да се правят пируети! Както с Бога, така и без Него, човек винаги прибягва до идеята за вечността.

Според атеизма, да се прибегне до Бога за разрешаването на въпроса за произхода – това е средство да се избегне един труден проблем, като се замести с друг – по-неясен. Материята, обясняват атеистите, е променима, но тя няма нито начало, нито край. В нея има живи сили, които нашето око не може да види. И най-малката частичка от нея е мощен енергиен блок. Вселената е ансамбъл от сили, превишаващи всяко въображение, които се разгъват и комбинират под различни форми, без да се изтощават никога. Затова безполезно е да се прибягва до интервенцията на една трансцедентална личност, за да се обясни нашия произход.

Всичко това, казано бързо и без никакви доказателства, кара човека да не се колебае и да потвърди, че тази хипотеза е рационална, научна.

След като не могат да обяснят произхода на материята, очевидно е много по-просто да потвърдят, че тя винаги е съществувала. Тъй като този въпрос е капитален, ще се върнем към него в специална глава по-нататък и ще видим какво трябва да мислим за материалистическата теория, когато тя бъде поставена на научна основа.

Вярващият, който държи сметка за своята вяра, може рационално да се облегне на реалността на вселената, на нашата планета и на съществата, които я населяват.

А атеистът? Неоспоримо, атеистът ще посочи точки, които не съществуват като нещо абсолютно. Но тогава той не ще бъде там, за да се радва на победата си.




Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница