Бог (тревогата) на човека бог е върховният и главен проблем, който не може да
Изтегляне 1.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Стоицизмът
- Нашите граници
АристотелУченик на Платон, Аристотел (384-322 г.пр.Хр.) въпреки гения си, се задоволява да ни предложи теорията на своите предшественици – тази за вечността на материята. Това, което липсва на всички тях обаче, е идеята за сътворението. Как Аристотел схваща Бога? Той подхваща и доразвива с нови твърдения идеите на Платон, Сократ и Анаксагор. Редът във вселената би бил незавършен, ако нямаше апогей на съвършенството и този апогей е Бог. Констатираме движение във вселената. Но движещата сила не може да се припише, без това да бъде абсурд, на акт, който не идва от нея. Има следователно “двигател”, който я привежда в движение. Аристотел се спира на първичния двигател, който задвижва цялата вселена. Той притежава неизчерпаема, вечна енергия, той е самото съвършенство: нематериален, неизменен, единствен – това е Бог, Който е чистото действие. Как се отнася Аристотел към множеството логове на езическия политеизъм? Смята, че са със съвършен разум, подвластен на безкрайния Бог, достойни за уважение и почит.
Стоиците възприемат теориите на своите предшественици, според които редът във вселената изисква действието на Разума, наречен от тях Логос Сперматикос, т.е. Разум, пораждащ ред, красота и добро. Ще бъде интересно да отбележим изявлението на апостол Йоан в началото на Евангелието му, където той нарича Исус Христос Слово (Логос) и това Слово е Творец: “В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и нищо от това, което е станало, не е станало без Него. В Него бе животът и животът бе светлината на човеците. И Словото стана плът и пребиваваше между нас, пълно с благодат и истина; и видяхме славата Му, слава като на единороден Син на Отца” (Йоан 1:1-4,14). Но между Логоса на стоиците и Логоса на Йоан има цяла пропаст. За евангелиста Създателят и светът са разграничени. За стоика Бог не се “съпоставя със света, но е свързан с него, пропит от него. Бог, така да се каже, е инфилтриран в него по такъв начин, че резултатът – не толкова съставно тяло, колкото едно – единствено Същество, в два аспекта: формален, Божествен аспект на съвършенство, деятелност, живот; и материален аспект на несъвършенство, разнообразие, промяна. Нито един древногръцки философ, обаче не стигна до схващането за Бога като Творец. За тях Бог и материята бяха едно – нещо подобно на смес от две течности или на връзката между тялото и душата. Това учение се нарича пантеизъм. Впрочем проблемът за произхода на живота не е нов. И именно гръцките мислители са казали по-същественото от всички, което човек, оставен единствено на разума си, може да схване в метафизиката. Нашите границиНауката и техниката направиха огромен скок, най-вече от края на XIX век. В замяна в областта на изследванията, които са отвъд сетивния свят, повечето философи са се спрели на материалистичната концепция. “От две хиляди и петстотин години философите се въртят в кръг”, твърди историкът Пиер Шаню. Ето, от Демокрит до Дарвин може да се намери всичко, което бихме си пожелали. Нищо ново! Бихме припомнили и това, което Хюкслей, велик материалист или във всеки случай велик агностик, казваше по времето на Дарвин: “Колкото повече обяснявате феномена на живота и на вселената по механистичен начин, толкова повече ще навлизате в “дебрите” на теолозите, които се питат, къде е началото на тази причинна последователност.” Хората винаги се впечатляват от философската вяра на световно известния учен. За човека от улицата, който не винаги прави разлика между физиката и метафизиката, между теза и хипотеза, тя притежава научен резонанс. Оттук и голямата популярност, на която се радват еволюционистите, оттук и растящият успех на атеизма в някои среди. Твърденията на учения атеист разклащат колебливата и заекваща вяра на младите, които още търсят; утвърждават невярващия в съмненията му и успокояват съвестта му. Станали извънредно благоразумни поради случая Галилей, самите духовници се чувстват смутени пред белите престилки на “шампионите на микроскопа.” Но умението да решават въпроси от физиката или от молекулярната биология не дава на никого право да решава философски такива. По отношение на онтологичните проблеми, науката може само да бъде неутрална. Когато свидетелства за вярата си в Бога като Творец, вярващият не е в противоречие с науката. Без да има претенцията, че говори с езика на учения, той обективно констатира, че истинската наука не противоречи на вярата. Но когато ученият твърди, че заключенията на науката не са в съгласие с вярата на монотеиста, той възприема философско отношение, в което няма нищо научно. Неговият атеизъм не е реалистичен. Веруюто му е амалгама от физика и метафизика. Далече сме от претенцията да доказваме съществуването на Бога. Бог не се доказва като математическа теорема, нито може да се открие чрез телескоп. Не може да се дефинира. Това би означавало да Го ограничим и в такъв случай Той не би бил вече Бог. Същевременно отричаме и способността на рационалистите да докажат Неговото несъществуване. Библията не дава доказателства, а свидетелства. Доказателството принуждава, насилва волята и упражнява нещо като шантаж над вярата. Човек е заставен да вярва. Докато свидетелството се позовава на нашата преценка, на разума и на сърцето ни. Пророк Исая пише: “Ти Си Бог, който се криеш” (Исая 45:15). Павел добавя: “Бог, Когото търсим пипнешком, макар че не е далеч от нас”. Да, пипнешком, защото сме същества несъвършени, ограничени. Границите на науката са в нас. Слепецът не може да разграничи цветовете. Глухият не може да се радва на музиката. Но музиката и цветовете са съвсем реални неща и тяхното реално съществуване не е засегнато от моята възможност или невъзможност да ги оценя. Ние обаче разглеждаме неща, които, макар и невидими, са вечни и следователно действителни. Очевидно не можем да възприемем Божествените реалности с никое от нашите естествени сетива. Но има една способност, чрез която можем да имаме “нещата, за които се надяваме”, обещание от Христос, и това е вярата. Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 1.3 Mb. Сподели с приятели:
|