Бог (тревогата) на човека бог е върховният и главен проблем, който не може да

Маргинален свят

Телевизията ги показа: изпаднали в транс, ходещи боси върху разпалена жар. Явление, за което малко се говори, защото е необяснимо, защото е скандал и предизвикателство за съвременната наука. Декартовата логика фалира. Краката на ходещия по живи въглени би трябвало да обгорят, а те са хладни. Е, някои получават обгаряния Липса на вяра! – обяснява свещеникът-магьосник. Трябва да се допусне, че отношенията на материята и духа са подвластни на закони, извън тези на психо-химията. Професор Пиер-Пол Грас заявява без заобикалки: “Само един ограничен учен може да твърди, че не съществува нищо извън конкретното, достъпно или чрез сетивата, или чрез измервателните уреди, които ги допълват.”

Има невидими реалности, недостижими за експерименталната емпирична и ограничена наука. Това кара Пиер Шаню да казва: “За да се разбере вселената, необходимо е нещо друго, освен маломерния мозък от четиринадесет милиарда неврони”.

Атеистът казва: “Приемането на Бога” е дело на вяра, но това дело е свръх моите сили. Вярвам само това, което е логично, свързано, разумно и рационално. Вярвам само това, което виждам. Всъщност обаче би трябвало да каже: “Виждам само това, което вярвам”. По-нататък ще разберем кое вярване е най-свързано, най-логично – на атеиста или на вярващия.

Оплаквате се, че Бог изисква от вас голямо доверие! Но подобно доверие вие проявявате всеки ден, навсякъде и винаги, във всяка област на ежедневието! Вземете ли такси или самолет, доверявате живота си на шофьора или на пилота. Покупката на консерва и поправката на колата също изискват доверието ви. Без минимум доверие между хората социалният живот би бил невъзможен. Когато Ален Деко разказва увлекателно нещо от историята на Франция, слушателите му вярват дори ако без да иска, вмъкне неточности в разказа си. Помислете само, колко ли и какви ли не посредници (историци, писатели) има между Карл Велики и нас! И колко исторически факти и личности са по-малко доказани от живота на Христос, описани в евангелията!

Като деца, каквито и сме, ние сме поканени да приемем Бог за свой Баща. Това е акт на доверие. Доверие, без което всяка връзка между Него и нас става невъзможна. Невъзможно е да избегнем вярата. Тя ни е потребна, за да приемем или бащинството на Бога, или майчинството на амебата. Потребна ни е, защото не сме присъствали на сътворението. Защото не сме били, когато амебата “е раждала”.

Приближаването към Бога става пипнешком. Защо? Защото “никой никога не е видял Бога”. Това не е декларация на атеист; тя идва от вярващ – от Йоан в Евангелието му (Йоан 1:18). Истината е съкровище, но “скрито съкровище”, казва Христос (Матей 13:44).

Докато човекът изобрети микроскопа, използвайки едновременно естествената светлина и лъчите Х, никой не беше виждал атоми. Но не се съмнявахме в тяхното съществуване. Никой никога не е видял Бога, Павел обяснява защо: “Бог обитава в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види” (1 Тимотей 6:16).

Не може без опасност за очите да гледаме право в слънцето. Служим си с оптични уреди или просто с опушено стъкло. За да се открие на човеците, Бог си е послужил с посредници: видения, сънища, ангели, вдъхновение, чути вести. Говорил ни е чрез Сина Си, Който е виждал Своя Отец. Във въплътения Христос Бог забули лицето Си. Апостол Павел пише: “Днес виждаме като в огледало, неясно” (1 Коринтяни 13:12).

Да отхвърлим свидетелството за Божиите действия, означава да прекъснем диалога, да останем глухи. Тези свидетелства имат нещо да ни кажат. Естествено, техните изявления са изненадващи! Трябва ли да се учудваме на това? Ако по времето на Волтер някой чрез видение би предсказал телевизията и пътуването до Луната, кой щеше да му повярва? А присъствието на човека на Земята не е ли чудо? Или преситени от навика, го намирате напълно естествено, но казвате ли също, че появата на живота е чудо, което смайва, което се изплъзва от всякакво рационално обяснение, ако не съществува Бог.

Било е време, когато на земята не е имало никакъв живот – само мъртва материя, по-мъртва от гробище! Нямало дори най-малък микроорганизъм. Кой би повярвал тогава, че един ден планетата ще гъмжи от живот чрез случайността, чрез спонтанно зараждане, без намесата на свръхестествена сила?

И най-сетне, казват рационалистите, всичко си става естествено, като че ли Бог не съществува! Това е впечатление твърде субективно! Толкова субективно, колкото и отричането на Бога!

Да се пазим от впечатленията. Външното така често мами! Имате ли впечатление, че Земята е кръгла и че ви отнася на 1670 км. за час (на екватора), въртейки се около оста си, и на повече от 1800 км. за минута, обикаляйки около Слънцето? В древността се е вярвало, че тя е плоска и неподвижна. Благодарение научните изследвания знаем, че е кръгла и че се върти. От своя кораб астронавтите най-добре видяха нейната кълбовидна форма. Ние също можехме да наблюдаваме това на малкия екран благодарение на сателитите.

“Пусто да остане! Чувствам със сигурност, че не се движи. Това е толкова явно!”, отбелязваше един селянин здравеняк, който се доверяваше само на впечатленията си. Обхождайки нивята, той не можеше да открие под сандалите си извивката на планетата и нейната ротационна скорост. Има видими неща, които са толкова очевидни, че действителното, истинското не може да се схване.

Никой никога не е видял Бога. Това е факт. Тук липсва очевидност. Но “липсата на очевидност не включва непременно очевидността на липсата”.

“Никой никога не е видял Бога”, пише апостол Йоан и веднага добавя: “Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви”.

Синът, върховното доказателство за Бащата, е неоспоримо свидетелство. Парадоксално, но този Свидетел няма какво да каже на човеците, които не желаят да Му се доверяват и не искат да вярват.

ГЛАВА ШЕСТА