Бог (тревогата) на човека бог е върховният и главен проблем, който не може да

Тейар дьо Шарден

Цитирайки текста на Тейар дьо Шарден, Норбер Южеде пише: “Този химн на материята – така блестящо пантеистичен – е истински акт на обожаване: Материя, обаятелна и силна, материя, която гали и те прави мъжествен. Материя, която обогатява и унищожава. Оставям се на мощното ти обсебващо влияние! Добродетелта на Христос премина в теб. С твоята привлекателност очаровай ме; с твоя жизнен сок храни ме. С твоята съпротива утвърди ме. Със силата си да изтръгваш освободи ме. С всичко, което си ти, обогати ме!”

Бог е детрониран. Човекът заема неговото място.

Лицата на пантеизма

Можем да различим три големи школи:

Еманентен пантеизъм:

Натуралистичен пантеизъм: Всичко е Бог, защото само Бог е действителен – единствената субстанция, от която произлизат всички неща. Природата е Бог – “природата, естествената природа даваща живот”, т.е. сътвореното. Абсолютно начало и същност на света е тази именно субстанция, която Спиноза нарича Бог. Това е учението на Спиноза.

Идеалистичен пантеизъм: Бог е Дух и осъзнава Себе Си в духовете, за които е иманентен. Той е сбор от всичко, което съществува.

Пантеистичен атеизъм

Нека бъдем логични и обективни. Ако светът (живата и неживата материя) е единственото Същество, единствената субстанция, от която произлиза всичко, тогава животът, съзнанието и психиката са произлезли от материята и на нея трябва да се припишат всички атрибути на Бога: съществуване от само себе си, живота, творческата сила и организираността на вселената. Това наистина е твърде много.

Професор Е. Кахан от Монпелие (биохимик рационалист), признава: “Тъжен материализъм е този, който отдава на случайността, непредвидима отнапред, неоправдаема след това, начина, по който се е развила световната история” И тогава настоятелно търси “вътрешен динамизъм у живата материя, доказана с факти, като бременност у животните, зреене, метаморфоза, стареене”.

Философите атеисти, които са оставили най-силния отпечатък върху модерното общество, безспорно са Фридрих Енгелс и приятелят му Карл Маркс. Енгелс и Маркс не приемат, че са пантеисти. Те не искат да допуснат съществуването на един Логос за света, един бликащ Извор на живот; това би означавало да придадат на вселената божествен характер, какъвто й отричат.

Клод Тресмонтан изяснява добре неустойчивата позиция на атеистичната метафизика: “Маркс и Енгелс произволно придават на вселената белези и атрибути; присъщи единствено на абсолютното Същество, което теолозите наричат Бог: самосъществуване, вечност, трансцедентност, съвършенство, безкрайност. И наистина не е възможно да се освободиш така лесно от пантеизма – не е достатъчно да отхвърлиш термина, ако той е вътре в тебе. Не е лесно да бъдеш атеист, ако не си пантеист. Невъзможно е дори: атеизъм, който рефлектира върху вселената; атеизъм, който държи сметка за вселената, неизбежно се обръща към пантеизма, неминуемо се хлъзга към него”.

В атеизма задължително намираме белезите, които и пантеистичните метафизици придаваха на космоса. Впрочем позоваването на една иманентна интелигентност, която организира материята е неизбежно. Поставени сме пред една – единствена алтернатива: креационизъм или пантеизъм. Бог или обожествена материя. Ако създател на материята и автор на живота не е Бог, тогава материята е вечна и самоусъвършенстваща се. От това заключение не може да се избегне. Това е същото убеждение до което са стигнали, както видяхме, великите гръцки, индуски, китайски философи и атеистите. Ако няма Бог, тогава материята е вечна и никой никога не ще може да каже защо и как тя съществува. Тогава материята е измислила живота; тя е заченала и осъществила орхидеята, розата, пеперудата, слънцето и звездите, органа на зрението, органа на слуха, сърцето, нервната система, мозъка... За несигурния човек, съмняващ се и в своите съмнения, чиято мисъл непрекъснато се люшка между два постулата – има или няма Бог – остава единствената възможност да се подслони в лоното на агностицизма. Агностицизмът може искрено да признава познанието; но той често е едно изпълнение, бягство от религиозните въпроси, лекарство за метафизичното безпокойство, едно търсене на успокоение на духа. Предпочита се повече да не се мисли за това. Разумът се смълчава. Това е и поведението на повечето невярващи. Човекът, избрал да се отрече от Бога, е не по-малко затворен в неразрешима дилема: той трябва да обърне лице към материята, жива и мъртва, казваща му не без ирония: “Аз те създадох. В мене има окултна мощ и магически сили. Имам атрибутите на Бог. Аз съм твоят Бог”.

И да бъдем за атеизма, пак ще изберем метафизичното. Не може да се избяга от божествеността. Харесва ли ни, или не, тя ни се представя под една или друга форма.

Рационалистът атеист, който разсъждава върху удивителната вселена и се пита, как мъртвата материя е могла да създаде човешкия мозък – тази изключителна мисловна машина, се вижда впрочем принуден “или да изопачи действителното”, както направиха Маркс и Енгелс, “или да влее в космическия анимизъм и форма на магия”. Такова е заключението на Клод Тресмонтан, който впрочем констатира липса на точност в атеизма: “Атеизмът никога не е бил напълно обмислен. Малко хора отиват до края на последствията от собствените си принципи. Тайният пантеизъм на всяка атеистична метафизика днес вече не може да се представи с открито лице: светлината би била фатална за него. Напредъкът на положителните науки бързо би разобличил фалша му.

Обожествяването на материята се среща под елементарна, но искрена и недвусмислена форма у всички примитивни народи. Говорейки за поклонението на езичниците пред техните богове от дърво и камък, пророк Еремия пише: “Те казват на дървото: “Ти си мой отец! Ти ми даде живот!” (Еремия 2:27). Атеистът също не би могъл да говори с друг език, освен ако приеме Твореца.

В епохата на древния Израил само еврейския пророк бе достатъчно прозорлив да предаде “необожествено” видение за света чрез откровението, дадено на евреите. За този народ нито светът, нито звездите, нито фараоните, нито монарсите бяха богове. Една от най-ясните и най-важни поуки в книгата “Битие” е, че Бог и светът не са едно и също нещо. Бог е съществувал преди творческата седмица. Той може да мине и без света. За юдаизма Бог не е фаталният и универсален закон на гръцките и азиатските философи. Той е творческата воля.

Първите следи на пантеизма се губят в мрака на вековете. Те се сливат с религиозните действия на първите поклонници на силите на природата, на Слънцето, Луната и звездите.

ГЛАВА СЕДМА