Богдана Лазарова – Дарик Радио
Изтегляне 0.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Николай Солаков
- /реплика от залата/ Няма представители на вносителите... Николай Соларов
- Водеща Г-н Токаджиев отново има реплика за секунда и след това топката беше подадена към г-н Тодор Чобанов, ще чуем и неговото мнение. Г-н Токаджиев
- Тодор Чобанов
- Водеща Благодаря, г-н Чобанов. /от залата/
- Володя Попов
Водеща Благодаря, г-н Сачев. Ще ми се иден прокурорски поглед по законопроекта. Прокурор Николай Солаков – Върховна касационна прокуратура. Как смятате този законопроект ще пребори ли иманярството, ще свърши ли работа? Николай Солаков Първо трябва да благодаря – най-после някой да погледне и към третия стълб в демократичното общество – съдебната власт. Всъщност г-н Токаджиев не беше много прав, че сме били на един крак. Поне 4 крака, три крака от четирикраката маса виждам и тя се крепи на тях за една нормална дискусия. Изпълнителната власт е тук, тук има още двама колеги от ... /реплика от залата/ Няма представители на вносителите... Николай Соларов ...Е сега, да си довърша мисълта за трите крака... Тук са представителите на най-специализирани широки кръгове както научни, така и колекционерски и остава законодателят. Ама той нали е нещо по-така... Чухме епистоларните изявления... Всъщност аз искам лично от името на колегите, с които работихме 2 и половина години и след възстановяването на звеното в БОП и след... ония млади момчета от Дирекция на полицията и момичета... И дадохме много от себе си. Искам да благодаря на депутат Нина Чилова за това, че намери смелост да внесе все пак нещо, след толкова говорене и толкова писане, толкова искане от всички сфери на обществото. Ако някой е мълчал и с недомлъвки мислел, че борбата срещу този вид престъпна дейност е нещо второстепенно, имаше такива уклони и в полицията и в прокуратурата... Няма защо да се лъжем. Ако някой все още си мисли, че иманярството и трафикът на културно-исторически ценности е някакъв вид дребна престъпна дейност, защото наказанията в НК са ниски за този вид дейност, той също много се лъже. Защото за две години това, което изнесохме в медиите е достатъчно доказателство за една перфектно организирана, добре финансирана организирана престъпна дейност, която формира много големи парични потоци, която е основа за пране на пари, която не знам защо, но законодателят малко неглижира. Аз съм 20 години практик. Лошият закон е закон. По-добре е да има “dura lex est lex”, древните римляни са казвали. Съгласен съм и като юрист и като човек, независимо от подхвърлянията на г-н Иванов за юристите... Ми двама юристи – три мнения. В спора се ражда истината. Но наистина може да се иска още... Като практик... Аз поне така бих го видял... Това не може да е кодекс. Материята е огромна. В нея се преплитат много сфери от обществото. Но да бъде основата с точни и ясни дефиниции и със структура, оттук-натам – моля, управляващите, които идват на 4 години както във всяка една нормална държава, да могат с подзаконови нормативни актове да реализират своята управленческа политика. Те нали затова идват. Изпълнителната власт идва с програма, за да я реализира. Пак с благодарности към депутат Чилова, че намери мъжество да внесе и да поеме върху себе си мненията, меко казано, на всички. Искам да кажа, че има неща, които като практик ме притесняват. Колегата спомена... Не може България, когато е страна по международни конвенции и по конституцията реципираното международно право става автоматически част от българското право, да дефинира понятия de legae, които да противоречат на тях. Не може така, по конституция не може. Ние сме стари момчета общо-взето. Спомняме си и по-друго време. Аз се плаша от думата национализация като практик, защото като прокурор бях на първа линия на границата районен прокурор доста години и преживях обратния ефект на така наречената “реституция”. Много може да се говори и да се пише по този въпрос. Всички на гърба си видяхме някои неща. Като погледнеш по на Запад – Словения, Чехия и... Защото тия години доста поработихме и с германските колеги... Най-отговорно го казвам в последните 4-5 години предприсъединителните проекти и с германските колеги и с чешките колеги, и с италианците, които също се сблъскаха с тези периоди на преход. Но много по-различно го направиха. Но времето минава. Похвално е, че дойде редът и на този закон. Само, че това, което лично мен ме притеснява и въпросът беше провокиран от водещата, на която също благодаря, че и ние сме поканени тук – трима юристи, няколко ченгета. С това се занимаваме 2 години – да пълним вестниците със скандални дела. Няма я връзката с Наказателния кодекс, което много ме притеснява. Не може такъв важен закон да не направи такава връзка. При предишните промени в НК пак законодателят се опита от една страна да покаже по-високата степен на обществена опасност от този вид престъпления като ги даде на първоинстанционна подсъдност на окръжните съдилища и в същото време има такива смешни наказания, които едва ли не поощряват този вид дейност, това е мое лично мнение. Тук и Чобанов и Велков... И полицаи се занимават. И по Пловдивско добре копаят... И ченгета... И ги съдим... И военни осъдихме. Съгласен съм, че пазарът трябва да бъде отворен,трябва да излязат нещата наяве. Но понеже много харесвам проф. Ваклинова, ще си позволя една шега с “Илиада”... Там някой беше откраднал от градината на хесперидите златната ябълка, търкулил я и археологията я хваща и казва: “Аз съм най-красивата”. Страшничко е. Поне аз казвам за себе си, ако се помисли за евентуална противоконституционност как със стара дата ще се решат обществени отношения. Тук господата от Европа са го написали много добре, че ябълката на раздора всъщност са колекциите. Моля, поне аз бих искал, ако намери някой да се произнесе от законодателя по въпроса категорично, а не да се бъркат нещата тук с разни правни фигури, които както и да ги погледнеш бъркат нещата. Като практик, аз 20 години съм практик... Страшничко е да ги реализираш при този наш съд, защото по нашите дела по един и същи казус има поне по три различни становища. Пак, г-н Иванов ... За морала и за правото... Ами, друго нещо бих искал да видя в закона. Те не са тъждествени категории, ако се покрият, това е идеалният случай. Например, противозаконно е аз и колегите от Националното следствие да даваме юридически консултации. Знаете ли какви добри консултации можем да дадем по наказателно право. Ипотеката си плащам с тази заплата и се справям. Въпросът обаче е морално ли е и кога ще стане противозаконно директорът на музея да няма лична колекция, нумизматът на музея да няма лична колекция? И още нещо, пак като информация за размишление... Ние тук всички сме преживели съветските другари, те бяха най-умни, тяхната кокошка носеше не знам какви яйца, хайде да не си създаваме европейски другари. Прекрасно... Добрите европейски практики – да. Само че Европа е един много сложен конгломерат, Европа с това е силна, в различието, което я обединява. Ето тук и господата от полицията, от БОП, Чобанов също знае, имаме различни видове информация... Идват евродепутати и лобират за северно-европейското тотално либерално разбиране на урегулиране на материята. Еми защо? Защото България е един от трите източника на пазарите. И с това се борим 2-3 години. И тук не виждам честно казано това, което би ни помогнало истински – да се пресече трафикът, да се извадят нещата... Да си кажем истината. Наистина 40 години... Може пък историците на правото да отбележат стария закон за паметниците на културата и музеите като уникално явление на фона на този социализъм. Тук има хора, които са участвали в писането /радвам се, че ги познавам/ на онзи закон. И там е имало този, онзи, представили се, вече колекционери... Пак двусмислици, но и проф. Ваклинова и всички сме прави, че така или иначе това е закон, който работи. Може би не така добре, както ни се иска. Идеалът е недостижим. Ако някой смята, че с него започва историята и топлата вода е открил, не мисля, че е така. Но е крайно време осъвременяване на този вид законодателство, крайно време е да се каже “стоп” на иманярството, ако все още нещо е останало неразкопано, с модерните апаратури, с изпращането по факса на разрешителни и т.н. Защото освен иманярството, проверките на музеите също навяват на много тъжни мисли, поне за мен. Има едно безхаберие, една разруха. Говорим си... Не могли да го опишат... Но така или иначе наредба има. Но веднага един контра въпрос – Защо спаха толкова години като фотографи в музеите има още откакто са създадени музеите, а има десетки, стотици и хиляди експонати, които не са както трябва описани и понеже законодателят и това не е свършил докрай и понеже орташката кобила кучетата я яли, да ... кметът си кметува, той си е политическа фигура... Всички знаете какво имам предвид, когато го казвам. За мен е наглост на местни управители... Вижда се защо, как е кражбата в музея, М-во на културата нищо не може да направи, никой не му обръща внимание, то не дава парите, някакви методически указания отгоре... Поне го направиха. И те 15 години нямаше... /не обвинявам никого, с тъга го казвам/ инвентаризация... Това искам. Тия младежи и не толкова младежи, които дадохме толкова от себе си през тези 2-3 години... И така, с разбирането и на ръководството и на полицията, и на прокуратурата смятам, че имаме успехи... Още нещо и да свършвам... И аз станах май обстоятелствен. Много ми е интересно как така монетите са извадени от общото. Ако трябва да сме честни, основно се трафикират монети от България и в сайтовете на няколкото големи българи- продавачи на монети, които не можем всички да хванем как се изнасят, и си се изнасят сериозно, са пълни с български монети. Това е истината. Не ми харесва като прокурор едно такова вадене на монетите... А как са придобити тези монети? Нека да се каже как са придобити. Може би бях малко емоционален. Но, надявам се в спора се ражда истината и ми се струва такова обсъждане не е имало. За което благодаря още веднъж на организаторите. Водеща Г-н Токаджиев отново има реплика за секунда и след това топката беше подадена към г-н Тодор Чобанов, ще чуем и неговото мнение. Г-н Токаджиев Благодаря много за коментара на г-н Соларов и смея да заявя, че и нашите забележки, които се надявам да бъдат взети предвид, са в тази посока - приложност на закона и превенция. Благодаря. Тодор Чобанов Добър ден, уважаеми дами и господа, скъпи колеги. Искам да благодаря първо на организаторите на това изключително важно събитие – първо по рода си в последните години, независимо от това, че нашата гилдия професионално се събира да обсъжда такива въпроси, музейната колегия също го прави. Точно такъв тип обществени обсъждания са голяма рядкост в България и преди да премина към съществената част на моето изложение, ще кажа, че тази среща трябваше да се проведе преди няколко години, преди да започне списването на новия законопроект. Защото ние имаме един остър дефицит от обществен консенсус по отношение на културното ни наследство и оттам тръгват всички последващи проблеми. Когато няма приоритети изведени в обществото, когато няма съгласие по щекотливите въпроси, нормално е да има след това недоволство, засегнати страни, кризи с проектите и т.н. Това изказване не го правя в качеството си на член на постоянната междуведомствена работна група за връщане на незаконно изнесени културни ценности към Върховната касационна прокуратура или експерт, който подпомага работата на прокуратурата. Правя го в лично качество и от името на политическа партия ГЕРБ – група по култура, която днес представлявам с нейното експертно становище. На първо място също ще поднеса комплименти към Комисията по култура, която се е нагърбила с една изключително трудна задача, тъй като всички тук в тази зала знаем колко много опити са били направени за реформиране на законодателството в сферата на културното наследство. И как всички тези опити по една или друга причина са завършили неуспешно. Мисля, че всички започваме /или вече сме разбрали/ да осъзнаваме защо са завършили неуспешно. Защото методиката на работата води до нейния провал. Липсата на диалог, на консенсус, на приоритети, ако щете и на управленска визия /ще ме прощават представителите на изпълнителната власт/, тези дефицити водят до провала на всеки проект за закон, на всяка идея за реформиране на статуквото. Въпреки това трябва да направим комплимент на Комисията по култура. Трябва да кажем, че нейната председателка, амбициозна жена, се е заела с изключително трудна задача и нейният стремеж заслужава адмирации, още повече, че тя от години се подготвя за тази работа. Тъй като аз имах честта и удоволствието да ръководя две от трите проучвания, които Парламентът възложи на студенти, да се преведат и анализират законите на всички европейски държави, че и на някои неевропейски, които завършиха с публикуване в страницата на Парламента – доклади и изследвания. Въпросът на днешната дискусия безспорно не е дали трябва или не трябва да има закон. Аз ще се присъединя към мнението на някои от преждеговорившите, че всички сме за закона. Аз също лично съм твърдо за закона и смятам, че, ако въпросът се зададе по този начин, той некоректно води до неправилни резултати. Въпросът не е дали трябва да има закон, верният въпрос е какво трябва да влезе в закона и как трябва да бъде изписано в текстовете. Дяволът е в подробностите, както всички много добре знаем. Много от нас тук в тази зала са практици и са били от двете или трите страни на тази наша сложна барикада – културното наследство - и знаем, че дори най-дребното изкривяване на един текст, може да произведе невероятни последствия. На нас ни трябва работещ закон, който на първо място отговаря на това, което в света наричаме, международни стандарти. На едни глобални стандарти, които в България са реципирани като част от вътрешното ни законодателство посредством конвенциите. Имам чувството и ще го кажа абсолютно без притеснение, че Комисията по култура постоянно забравя, че в българското законодателство са реципирани няколко изключително подробни и сериозни конвенции и техните разпоредби, дефиниции, механизмите, които те предвиждат да се създадат в националното законодателство, са задължителни. Те не са просто сложени там някой да осмисли в Съвета на Европа своето житие-битие и да оправдае големия си хонорар. Така че, не мога да не кажа, че международните стандарти в конвенциите, които България е ратифицирала, задължително трябва да бъдат част от този проектозакон. Един такъв работещ закон трябва да адресира съществуващите проблеми и да ги адресира не просто като напише някакви възможности за решение, а като създаде работещи механизми. Механизми, които веднага след като законът бъде приет, да заработят. А не да влезем в ситуацията на Закона за меценатството, който, въпреки огромното желание на неговите автори, и до днес създава съмнителни или никакви резултати. Какви са основните проблеми, които могат да бъдат набелязани. Мога да говоря текст по текст, член по член, но няма да го направя, защото ще отнеме много време. Просто ще набележа акценти. И ще си позволя да репликирам дълбоко уважавания от мен прокурор Николай Соларов... Вярно е, че лошият закон е по-добър от липсата на закони. Но опасно е да заменим сега действащият поостарял, но работещ закон, със съвсем неработещ закон. Отново се връщам към началото на моето изказване. На нас не ни трябва какъвто и да е закон. Трябва ни работещ закон. Първо ще цитирам някои от проблемите, които са забелязани от проф.д-р Фридрих Лют в един доклад, който той е написан за нуждите на законодателната и изпълнителната власт в България. Съществуването на този доклад се отричаше доскоро. Категорично се отричаше в медиите. Сега се твърди, че този доклад нямал отношение към текстовете на настоящия проект. Може би, ако доведем д-р Лют тук, аз мисля, че той ще дойде да заяви публично, че се отнася точно за текстовете на настоящия проект. Тогава ще се признае, че това, което е чел д-р Лют и това, което ние обсъждаме, е едно и също нещо. Вярно е, че той е чел само 5 глави от закона, но е чел най-важните пет глави – първите 5 глави. И в този смисъл да се правим, че той не ни е критикувал в своето мнение означава да си заровим дълбоко главата в пясъка. А това не е в интерес на българското културно наследство, да се правим, че някой не ни е посочил грешките. Докладът е получен през месец март-април в съответните институции. На първо място д-р Лют много правилно обръща внимание в частта “Дефиниции” е пълен хаос. Създадени са дефиниции, които нямат аналог в световната законодателна практика. Например смесването на културното наследство с неговото възпроизвеждане. Това е много интересна визия на законодателя, за която аз не намирам опора в конвенциите и в практиките на другите европейски държави. Изглежда много неясно, както пише д-р Лют, защо един и същ предмет трябва да бъде определян с три различни дефиниции. Там има такива случаи в проекта. За един вид наследство се дават три различни дефиниции. Ами когато те стигнат при прокурор Соларов, закононарушителите, ние по коя дефиниция ще определим дали са нарушили закона – по първата, по втората, по третата, по трите едновременно. Или ще се наложи НК да въведе четвърта, за да можем да осъдим лицата, които разрушават културното наследство. Това е много сериозен въпрос. Правилно д-р Лют съветва вместо непрекъснато да подменяме термините, да се стремим да намалим техния брой, да ги сведем до абсолютния разумен минимум. Не напразно той пише, че проектът е противоречив по отношение на определенията и структурата, не покрива европейските стандарти, използвани при различните конвенции. Тези конвенции са ратифицирани, приети и са публикувани в ДВ, те са задължителни за нас. Настоящият проектозакон, пише д-р Лют, е прекалено усложнен и не може да бъде разгледан като опит да се урегулира колкото е възможно повече чрез един единствен законов акт. Законът е пълен с текстове за наредби, които не им е мястото в закон. Те са си наистина за една подзаконова нормативна рамка. И аз имам усещането /и не го крия/, че са преписани цели наредби от сега действащото законодателство. А нали всички сме съгласни, че ситуацията в момента не е розова и че има какво да желаем. В този смисъл какъв е смисълът да преписваме действащите наредби, особено някои от тях, в един нов проект за закон, който трябва да въведе една принципно нова ситуация. Най-накрая искам да кажа, че според мен проф. Лют малко са го подвели, когато са му поставили заданието. Целта на проектозакона за мен не е да реши въпроса с частните колекции. Това е една от неговите цели. Една от многобройните му цели. И в този смисъл той е направил едно откровение, което аз като експерт безрезервно подкрепям и то е, че трябва ясно да заявим: трябва да се отдели въпросът за съдбата на частните колекции от въпроса за новото статукво в сферата на културното наследство. Смесването им води до лоши и съмнителни резултати. По какви причини мисля, че няма нужда да обяснявам. И аз съм го предлагал още като служител на Министерството на културата това нещо, че трябва да се направи еднократен акт с ограничен обхват на действие, с който веднъж завинаги да се сложи край на въпроса за частните колекции в България. Само по този начин ние ще можем да започнем на чисто, да създаваме легални ситуации с легален пазар, с една нормализация, за да можем да се борим /както се казва/, с яснота да се борим с негативните явления. Няколко акцента само ще направя на особено фрапантни слабости в закона. Беше изтъкнато от някои от преждеговорившите, че законът е преди всичко инструмент за изпълнение на дадена визия, на даден обществен консенсус. Закон без управленска визия е като човешко тяло, на което липсва главата и в настоящия случай, за съжаление, аз не виждам визията, не мога за себе си да изясня каква е визията, какви са приоритетите, които са следвани при разписването на закона. Например силно ме безпокои фактът, много го търсих този термин в закона, отсъствието на понятието “културна идентичност”. Преди да съм експерт съм българин и затова за мен е много важно, когато се прави закон за българското културно наследство, в този закон ясно и дебело да е подчертано, че в него става въпрос за българската културна идентичност. Обвързването на културното наследство с културната идентичност е за мен най-висшият смисъл на културното наследство. Забравяйки че сме българи, ние нямаме нужда от културно наследство. В този смисъл, ако това нещо не се появи в закона и то в началото дебело подчертано, всичко оттам нататък си е губене на времето. Защо отсъства не искам да коментирам. Има много скандални неща като идеи. Не казвам, че няма и хубави неща, има и сполучливи идеи. Има и неща, които ме карат да се притеснявам за експертността на авторите на проекта. Някои от тях очевидно имат проблеми със своята експертност. Този великолепен стенопис, например, зад вас – той не е културно наследство. Независимо, че тук са минали сигурно 200 000 души в тази зала и всеки от тях, гледайки стенописа, е формирал у себе си културна идентичност. Обаче според авторите на закона и една огромна цифра дори шедьоври на българското културно наследства не са културно наследство. Нямат отношение към нашата национална и културна идентичност. Това е много обезпокоително и най-обезпокоителното е /и аз ще ви кажа кой лобира за това нещо/, че искат да изнасят безконтролно нашите класици на българската живопис. Искат да ги изнесат за да загуби по този начин България много важна част от съвременната си култура. Това го искат лобисти на заинтересовани финансови структури в други държави, които идват тук, дават интервюта по телевизията и обясняват как ние трябва да изнесем Владимир Димитров-Майстора и Златю Бояджиев, за да могат да им се радват в Кристис и Сотбис. Е аз не съм съгласен с тази визия. Институционалната рамка на закона е изключително не добре направена. М-во на културата е добронамерена институция, но тя няма капацитета да изпълни функциите, които са предвидени за нея в този закон. В последните пет години поне 5 пъти е отказвано на М-во на културата да започне да изгражда допълнителен капацитет. Били сме свидетели как по един циничен начин МДААР отказва на М-во на културата 10 бройки, за да може Министерството да укрепи своя контролен орган, единствен по рода си, създаден буквално с фокуси в правилника на Министерството. Как тогава М-во на културата ще може да изпълни огромния брой ангажименти, които му се възлагат с проекта? Аз мисля, че проектът просто няма да работи, ако стане закон. Законът без институционална рамка, която да обезпечи, си остава едно добро пожелание. Не ми харесва, че от всички многобройни институции, които са вписани в нашия правен мир, само две намират регламент в този закон и считам, че трябва да се промени коренно подходът по отношение на институционалната рамка. Надявам се, че изказването ми не е било възприето твърде критично. На мнение съм, че, ако забележките, които се отправят към авторите на проектозакона, бъдат взети под внимание, ако се преработят основно текстовете, а може би ако се започне съвсем отначало, ще си решим най-добре въпроса с културното наследство. Благодаря ви за вниманието. Водеща Благодаря, г-н Чобанов. /от залата/ Една дума още, извинявам се. Нещо, което много ме притеснява, защото аз все пак гледам от моята куличка, от гледна точка на наказателното право. Търсим лошия, как да го накажем? Липсата на аналог на чл. 14, ал. 3 от досегашния закон, който даваше право на министъра на културата като административно наказващ орган да отнема в полза на държавата предмети, които са паметници на културата или съответно по новите дефиниции ще бъдат такива, но с неустановен произход или предмет на престъпление, за което не може да се търси наказателна отговорност на лицето, за мен това е много голямо отстъпление от постигнатото в тези години. Бих искал да го видя какъвто и да е новия закон. Смятам, че е връщане назад и то голямо. Водеща Благодаря и на прокурор Николай Соларов. Накратко да чуем Володя Попов – председател на нумизматично дружество “Червен” – Русе, след което ще направим една 15 мин. почивка. Володя Попов Колеги, аз смятам, че след теоретиците трябва да чуем малко и тези, които са в практиката на тази материя. Вярно е, че теоретичният отговор, който ще получи закона, е може би финалният. Това ще бъде санкцията. Но не мине ли през мнението и обобщението на тези, които практически са вътре в тази материя, ще остане като един от поредните закони в тази област, не свършил своето предназначение. Като начало бих си позволил три реплики към прокурорската мисъл. Точно затова, защото е в тази правна материя, която трябва да дава един сериозен вътрешен отчет за поведението си по съхраняване на културната идентичност. На първо място не мога да възприема мисленето, може би юридически то е право, предполагащо, че лошият закон е по-добър от липсващия закон. Специално в България към актуалното положение в момента, ако тази дефиниция и това действие влезе в действие, трябва да се разбира, че поне 1/3 от движимите паметници на културата ще имат съдба в два аспекта. И това го казвам съвсем отговорно. Първият аспект – потъване при колекционери-нумизмати, вторият – изнасяне зад граница. Това го казвам категорично. Тъй като в нашите музеи и други държавни институции може би съхраняваме 2/3 от това, което са движими паметници на културата. Реално 1/3 се намира в нумизматите и колекционерите. Не влизам в детайлите защо, как. Така са действали законите. Това е актуалното състояние. Втората реплика е свързана със становището, че колекциите са ябълката на раздора. Не колекциите са ябълката на раздора. Паметниците на културата са в момента ябълката на раздора, ако сме откровени. А колекциите са формата, чрез която те трябва да бъдат доведени до знанието в обществото. Това е българската идентичност. Така че, по въпроса с колекциите и паметниците на културата трябва много прецизно да се влиза в материята. И третият е свързан с репликата какво е иманярство. Като археолог мога да ви кажа, че това, което е пипнато от археолози и иманяри досега по движимите паметници на културата, по моя оценка е някъде около 30% от потенциала на тези 111 000 кв.км със стотици хиляди археологически обекти. Кой какво е писал, мен не ме интересува. Журналистите имат право да пишат, аз уважавам тяхната специалност. Казвам ви го като специалист. Ще ви го кажат може би повече от 50% от археолозите. И като имаме предвид тази даденост за България, която предполага много подварианти много отговорно и задълбочено трябва да се върви по този въпрос. Така че от този ъгъл аз разглеждам законопроекта като /ще ме извинят съставителите/ учрежденски документ. Имам съм възможност да бъда и от едната и от другата страна. Може би съм един от малкото, които са правили да речем кмет, санкция на иманяри. Знам какво е и да се копае и да се търгува, да се контролира и да се управлява този процес. Това е учрежденски документ, който е много тесен и не може да отговори на предизвикателствата и нуждите и съм готов да коментирам тази материя тогава, когато стигнем до степен на зрялост на нашето мислене. Да се промени ролята и мястото на музеите в България като относително контролиращи движимите паметници на културата, но в пълния им профил, цялото им съдържание – като се почне от дейност и се мине през щатна кадрова обезпеченост, финансиране и т.н. Оттам нататък за недвижимите паметници на културата – ново място и роля на НИПК с всичките му звена вътре. Следващият момент – ролята на Археологическия институт на БАН. Независимо от това, че той е към БАН има място в проектозакона или в бъдещия закон и то подобаващо място с много сериозни функции. Следващият момент – ролята на Нумизматическото д-во на България и на колекционерите. Това в проектозакона не е коментирано. Там са ¼ или 1/3 от движимите паметници на културата. Не можем да минаваме покрай тях. Следващият момент – раздел “Аукциони”. Единственото място, които са вътре в тази материя могат да разберат, че доказването на автентичността на един предмет, да речем от 5-то хилядолетие до преди 1000 години може да бъде само в следствие на една много сериозна и практически и теоретична работа. Който е боравил с тази материя, знае, че не ти ли минат през ръцете стотици хиляди монети, много трудно теоретично можеш да кажеш тази монета или тази статуя е автентична. Така, както е написано в закона, не влизам в мисленето си за него, защото буди смях в иманярите. Само това бих казал. И в тези, които са по-практични в мисленето си за трансформация на културно-историческото наследство в паричен еквивалент. Трябва да бъдем адекватни с техния начин на мислене. Той е реален. Следващият момент... Единствено аукционите в България със съответния им статут могат да бъдат мястото, където ще се доказва автентичността на националните паметници на културата, имам предвид движимите. Само там може да се определи кое е автентично и кое не е. Една бележка към тези, които работят по проектозакона и ще работят в бъдеще. Дано работят по него да не се приеме в този вариант. Експертно комисии ще приемат колекциите... Уважаеми колеги, в тези експертни комисии в музеите има хора, които не знаят за какво става дума. Да не говорим, че в тези експертни комисии /аз съм ги назначавал като кмет/ влизат счетоводителят на общината, счетоводителят на музея, PR-ът и т.н. Неадекватни неща. И накрая вече – ролята и мястото на Министерството на културата в качеството си на неговото звено – Центърът за музеи. Едва когато ние имаме готовност за мислене по всички тези въпроси и тяхното съчетаване в единен законен продукт, тогава вече можем да говорим сериозно. На този етап този закон – ще си имаме един закон, по-лош да речем от закона от 1969 г. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|