Богдана Лазарова – Дарик Радио
Изтегляне 0.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Г-н Токаджиев
- Константин Кисьов
- Димитър Иванов
Водеща Благодаря на проф. Ваклинова. Призовавам към максимално стегнати и кратки становища, за да можем да чуем колкото може повече хора на тази обществена дискусия, да могат да се чуят повече гласове. Струва ми се, че е много важно още в началото да видим как гледа на този спорен за обществеността законопроект Министерството на културата. Г-н Токаджиев, заповядайте. Г-н Токаджиев Благодаря. Уважаеми дами и господа, Първо искам да благодаря на Дарик радио за това, че пренася монолозите от средствата за масова информация в наистина, надявам се, ползотворна дискусия на високо професионално ниво, сред такива специалисти, каквито сте вие, за да получим най-много становища, отношение и възражения по предложения проект. Разбира се тази дискусия ще бъде малко на един крак, тъй като самите вносители отсъствуват. Но ще помоля организаторите да направят прецизна стенограма, която да бъде предоставена както на уважаемата комисия по култура в НС, така и на Министерството на културата, което се ангажира освен конкретните забележки, които сме разписали и сме предали в Комисията по културата към вносителите, така и в хода на цялата процедура, така че ние да помогнем, защото всички професионални становище да влязат в проекта за закон. Искам да благодаря на г-н Христо Друмев. За пореден път Националният дворец на културата е средище на огромен обществен интерес в ниша “култура” и въобще – в ниша духовност. С това май ще приключа, като наистина за мен е важно тази дискусия да продължи. Тя няма да се изчерпи в днешното заседание. Тя трябва наистина да покаже и да прецизира общественото мнение и професионалната посока, в която лично аз считам, че има още какво да се направи. Считам, че в някои отношения проектът за закон е изключително задълбочен. В други отношения той не е достатъчно прецизирал и правно и същностно материята. Като професионален художник аз бих дебатирал много сериозно по темата за т.н. пластични изкуства, които сякаш някъде са забелязани в движение. Но това ще считам, че и Борис Данаилов и колегите от Министерството на културата ще дебатират. Още веднъж – на добър час. И изключително важно е за нас тук тази дискусия да се превърне в куршумена вода, а да бъде ползотворна за бъдещето на този закон. Не е вярно, категорично заявявам, че не е вярно, че ние не сме смеели да направим тази крачка. Първата работа на това ръководство на Министерство на културата беше да започне работа по този закон. След това се прецени, че правният капацитет не е достатъчен /на Министерство на културата/. Затова беше прехвърлен. Но през цялото движение на закона ние сме били отворени за искане на каквато и да било експертна помощ. Благодаря и на добър час. Водеща Благодаря на заместник-министъра на културата г-н Токаджиев. Но ми се ще директорът на Пловдивския археологически музей ст.н.с. д-р Константин Кисьов да каже своите забележки по закона. Константин Кисьов Добър ден на всички. Първо искам да споделя, че при писането на този закон съм участвал като консултант в консултирането на няколко текста /не повече от 20/, касаещи главно музейните фондове и музейната дейност. Общо-взето, примерно, съдържанието на този закон ми стана известно пост фактум като цял нормативен документ. Няма да се спирам в подробности по текстове, тъй като и тълкуване по отделни членове в правен и фактологичен аспект, тъй като смятам, че на тази дискусия ще се чуят мненията на по-широк кръг хора и специалисти не само от музеите, а и от другите институции, частни сдружения и формирования, които имат отношение общо към културното наследство. Общо моето становище е, че законът решава много проблеми, голяма част от тях свързани с археологичните паметници и с частта, касаеща археологически разкопки. Но общо като закон , според мен, е нарушена основната рамка, философията, културната политика и стратегията, която би трябвало да цели един закон за културното наследство. Тук виждаме, че присъстват хора, които са доста стаж в музейната система, с доста стаж в органи, които в миналото се занимаваха с опазване на културното наследство. Смятам, че няма да има единомислие във факта, че примерно през 70-те години имаше специализирани органи, които бяха с друга подготовка, с друг числен състав, с друго финансиране. Тогава ние живеехме в условия на непазарна икономика. Тогава, примерно, могили въобще не бяха разкопавани и не бяха обект на иманярски действия. Докато старият закон, който действа и досега визира част от този период, визираше едни стари условия, които вече ги няма. Всички знаете, че в момента в отделните РПУ-та вече има само по един специалист, който се занимава с културно-историческите ценности и с още една камара ангажименти, с липсата на финанси, с липсата на коли и т.н. Това няма да го говоря, но подчертавам го, за да имаме предвид, че ние се намираме все пак в една пазарна икономика с доста променена ценностна система у голяма част от хората и поради това един такъв закон би трябвало да бъде съобразен с новите условия, за да бъде реалност. Като казвам това имам предвид главната болка и главния проблем, който и проф. Ваклинова спомена, а именно – проблема с иманярството. Смятам, че в този вид законът няма да реши проблема с иманярството. Няма да се спирам на това, че има слабости по отношение на отдаването на концесиите от гледна точка на юридическото интерпретиране. Няма да се спирам на това, че всъщност има цял раздел, който визира създаване на вътрешен пазар. Тук също искам да отбележа, че, ако ние наистина искаме България да има вътрешен легален пазар на собствени културни ценности и да има собствена аукционна къщи или къщи и почти всички, което се изнася в съседните държави и се предлага на аукционите, да се търгува тук, ако целта на този закон е такава, тя няма да бъде постигната. Поради факта, че има юридически постановки, които си противоречат и ще попречат да се изпълни тази цел. В този аспект смятам, че /и това искам да го подчертая с дебела черта/, това, което е залегнало в закона музеите да регистрират всички частни колекции и сбирки, които всъщност ние не знаем колко са в България, защото те не са легализирани с изключение на няколко големи сбирки... Но, ако те имат предвид, че примерно във всеки окръжен или областен град има 3-4 хиляди нумизмати, не виждам как може регионалните музеи, в които има по 1 фондовик или по 5 фондовика да вършат тази дейност. Това фактически за мен е неизпълнимо. При положение, че аз примерно имам 5 специалисти, които цяла година да са ангажирани с разкопки, с обработка на други фондове... Просто не виждам как ще се изпълни цялото това упражнение. В насока на общата философия на закона смятам, че наистина трябва да се /пак казвам - не визирам частта, касаеща археологически разкопки, където нещата мисля, че са решени/, но в частта за правните сделки на културните ценности – придобиване, търгуване с тях, сделките, които се извършват с тях, би трябвало да се реши каква е целта, която трябва да се постигне с този закон. Дали ще има вътрешен пазар и аукциони и тръжни къщи, нумизматични къщи... Тази форма ли ще бъде приложена, за да може са излезе на светло всичко това, което се изкопава нелегално... Защото няма какво да се лъжем – и старият и новият закон не решават въпроса с иманярството. Това го твърдя, тъй като виждаме фактите с многобройните обекти, които са изкопани. Никой общо-взето не е наясно кой какво притежава като имаме предвид, че във всяко село има по 2-3 иманярски групи или половината село се занимава с това... Така, че въпросът е тази форма на опазване ли ще бъде възприета като един вид участие на частниците или ще бъде приложена някаква стара форма, в която държавата трябва не само да изисква, но и да създава структури и да финансира тези структури. Същото се отнася и до музеите. Благодаря ви. Водеща Благодаря, г-н Кисьов. Г-н доц.д-р Димитър Иванов, един от известните наши колекционери. Всички го познавате. Г-н Иванов, как ще се почувствате единствено като държател на собствената си колекция? Смятате ли, че това, което г-н Кисьов засегна, е възможно да стане – аукцион, вътрешен пазар реален, при положение, че колекциите са застрашени от обратно одържавяване? Димитър Иванов Благодаря на Богдана и на Дарик радио за това, което прави. Това прави ролята на гражданското общество. И, както се очертава дискусията, може би накрая /аз си водя списък с плюс и минус кой подкрепя и кой не подкрепя досега от изказалите се закона/ като че ли ще надделее гражданското общество срещу администрацията. Но това накрая. Не съм доцент, за сметка на това съм голям доктор и преподавам музейно дело и история на европейските музеи. Колекционер съм от 15 г. Имам възможност да участвам в няколко досега обсъждания на евентуален нов закон за музеите, за културното наследство или както там се нарича. И стигам до интересни изводи, които накратко искам да споделя днес с вас като моя позиция, от една страна лична, бих казал не по-малко компетентна по материята лична позиция, отколкото е компетентна позицията на изказалите се досега личности, участвали в подготовката на този закон. Предистарията е следната. Законът за паметниците на културата и музеите в България е от април 1969 г. и, както казва Косьо Кисьов, той е създаден в други икономически, обществено-политически условия, в друга медийна среда, в друго състояние на гражданското общество, доколкото е съществувало в социалистическа България. Аз мисля, че е съществувало, но това е друга тема. Този закон за паметниците на културата и музеите, още в чл. 2 казва: “Музеи в България могат да организират държавата, общините, юридически и физически лица”. В онези условия към 1969 г. физическото лице е частно лице. Тоест, музей според социалистическия закон, можем да организираме и аз и Васил Божков, и Боян Радев, и Тодор Предов, и всички нумизмати, и г-н Ставри Топалов. А това право ни се отнема в демократична България, когато можеш да притежаваш Кремиковци като частна собственост, БТК като частна собственост, дори европейските фондове да приватизираш, а не можеш да имаш частна колекция или частен музей. Историята на закона за паметниците на културата и музеите показва и едно друго нещо – когато държавата има воля и когато е изведено като приоритетно опазването на културното и историческото наследство, това може да се върши от специализираните органи. В 80-те години буквално със 7-8 души, т.н. “репресивна система” успя да ликвидира престъпленията с културно-историческото наследство почти до 0. Тук са оперативните работници тогава Кирил Христосков, Румен Василев, следователят Христо Ботев, д-р по право Тодор Предов беше заместник-началник на криминално управление, доц. д-р по международно културно право Емил Александров – зам.-министър на културата. Всички тези хора са не по-малко подготвени в материята, отколкото авторите на новия закон. Затова смятам, че е правилно, когато разговаряме, да разговаряме като равнопоставени, като хора с еднаква грижа. А и, мисля, проф. Ваклинова, и като хора с еднакъв морал. Тъй като не можем да използваме аналог в европейското законодателство да се опрем и да кажем: “Ето така е по света”... Различно е по света. Има консервативно северно-европейско законодателство в областта на културното наследство, имаме обратно либерално северно-европейско, имаме консервативно средиземноморско... Но в края на краищата всяка държава проблема с културно-историческото си наследство съобразно своите исторически традиции, богатството на това наследство и етапа, на който се намира и задачите, които трябва да се решават на този етап. Това, че законът от 1969 г. просъществува толкова дълго време не е задължително и най-вероятно следващият закон, ако приемем въобще такъв, ще просъществува толкова дълго време. Условията се променят, икономически, политически, геополитически. Науката археология, научните изследвания върху археологическите арте-факти, които излизат, се задълбочават, развиват. Практиката налага различни неща. Музеят “Пол Гети” – най-богатият частен музей в САЩ... Да не би Пол Гети сам да си е правил тези прекрасни скулптури, бронзови и други изделия. Те в даден период също са принадлежали на някоя държава. А многобройните дела, които Италия, Гърция, Турция водят срещу световни музеи – Британския музей, Лувъра, какво показват? Тоест, не бива да изпадаме в такава чистофайност морализаторска. Когато има престъпление, има закон. И както казва главният прокурор Борис Велчев, ще си позволя да го цитирам, тъй като го е казал... Аз настоявах много да се започне проверката от частните колекции, специално от моята и тази на Васил Божков преди 2 години. Главният прокурор реши да се започне от държавните музеи, тъй като там проблемите там са значително повече, отколкото в частните колекции. И каза така: “Все пак аз освен главен прокурор съм и доцент по право и знам, че за да те обвиня в нещо и да ти вменя някаква отговорност, трябва да докажа твоята вина”. Априори не може да се възприема нито, че това, което притежават частните колекционери, е частно, нито държавно. Както се опитва новият закон да покаже. Искам да кажа, че е хубаво да има закон. Много хубаво е преди това да има визия. Парламентарната власт, изпълнителната власт да има визия как ще изглежда българското културно-историческо наследство в новите условия на ЕС. Какво искаме? Ето тук е г-н Драганов, който се занимава с културен туризъм. Какво искаме ние да покажем на Европа? Да, нашето културно-историческо наследство е едно от малкото неща, с които ние можем да се покажем пред Европа, което е конвертируемо в Европа. Нито индустрията ни, нито търговията ни, нито науката ни за съжаление в последните години са на европейско ниво. И музеите ни не са на европейско ниво. Но ние, ако имаме визия какво искаме да покажем, не със спорадични изложби от рода на “Тракийско злато”... Едно и също от времето на Людмила Живкова досега... Ние си знаем едно и също нещо – “Тракийското злато” – супер. Ами Васил Божков показа в Брюксел, аз показах в Маастрихт. Васил Божков, Боян Радев и аз вероятно за последните 15 години сме дали повече средства за показване на културно-историческото наследство, отколкото държавната администрация. Колко паметници са спасили? Може би г-жа Ваклинова ще ме обори, може би г-н Кисьов също, както и други директори на музеи. Защо не се отчита това нещо? Какъв е този, пак казвам, морален нихилизъм? Явявам се преди 2 години пред ВАК за присъждане на неприсъденото ми звание “доцент”. Всички казват: “Да, правилно, даже книги е написал, публикации има, изследвал си е собствената колекция”. Обаче, понеже е частен колекционер, няма начин да не е свързан с иманярите. Щом е свързан с иманярите, знае се, че иманярите са против музеите. Как да го направим Иванов “доцент по музейно дело”? Докато се разсъждава по този начин, няма да се стигне до никъде. А нима ние имаме концепция за цялостно развитие на българските музеи? Че когато Фол, Емил Александров от комитета за култура създадоха концепцията за НИМ, 70-те години, когато се готвеше честването на 1300 години България, всички знаем... И уважаваните директори на музеи знаят най-добре колко са направили тогава и колко направи държавата. Изгради концепция за развитие на музейното дело. Националната художествена галерия, Галерията за чуждестранно изкуство са концептуални проявления, конкретни. А ние нямаме визия, нямаме концепция, а тръгваме да правим закон. Добре, но нали закона... И г-жа Ваклинова каза... Трябва да се чуят всички гледни точки. Нали законът изисква комплексност. В частта “археологически разкопки” ние не се намесваме. Както го измисли Теренният съвет или еднолично директорът на Археологически институт с музей, който до миналата година даваше разрешения, така ще бъде. Не спорим. По отношение на уредбата на музеите... Някой от частните колекционери да прави забележка на Пловдивския музей как се ремонтира, как си аранжира, как си излага колекцията? Не. Защо по отношение на частното колекционерство никой не покани в парламента и в министерството на културата... “Елате бе, господа, престъпници, полу-престъпници, еди-какви си... кажете си мнението, вие сте колекционери. Искаме в закона да бъде отчетен и вашият интерес.” Никой няма право да говори от името на обществото. Както виждате от дискусията в днешния парламент дори на правителството му се отрича тази възможност, му се отказва да говори от името на всички. Така че този закон... Аз съм за закона. Колкото и странно да е, ние имахме остра дискусия с Христосков и с други, с които сме работили в продължение на 20-25 г. по опазване на културно-историческото наследство... Имахме остри несъгласия за днешната кръгла маса. И аз казвам: “Аз съм за закона”. Само че, в частта “частни колекции, търговски режим и концесиониране” той е несъвършен. Не само е несъвършен, той е отстъпление от закона от 1969 г. Не можем да си позволим 40 години по-късно в други модерни времена да правим отстъпление от нещо, което вече е достигнато. Моите колекции са от 1996 г. в трите най-големи национални музеи – НИМ, Археологическия с музей и Националния военно-исторически музей. Всеки един експонат от години си има паспорт. И отдолу са се подписали трима музейни специалисти. Че част от тези експонати пътуват зад граница, в ЕС. И изведнъж юристите, моля да не си помисли някой, че се изказвам пренебрежително за юристите, си самовъзлагат една функция да определят кое е законно и кое не, кое е морално и кое не. Ресто, както казал, поетът – не струва. Затова този закон не бива да влиза дори на първо четене сега. Този закон трябва да бъде подложен на широко обществено обсъждане. И аз моля, може би защото с вас се познаваме във връзка с моята колекция най-дълго, г-жо Ваклинова, винаги съм бил благодарен на археологическия музей, на НИМ, сега на военно-историческия музей, които са ми приютявали в едни условия така да се каже на полу-легалност. Така че, ако аз съм “държател”, те са били явкаджии през това време. Приемали са ме и един вид, че катаколът на колекция “Арес” /антична колекция/ от 2000 г. има предговор, луксозно издание на български и английски език, има предговор от проф.д-р на историческите науки Йорданка Юрукова – тогавашен музей на Археологическия музей, учен с международна известност и авторитет. Че през всичките години консултант на моята колекция е бил проф. Александър Фол. Може ли някой да каже, че проф. Фол е некомпетентен? Или че Светлин Русев и проф. Инкова, които консултират Васил Божков са некомпетентни? Мисля, че няма такъв човек, който може да се наеме с такава отговорност. Затова завършвам. Аз съм “За” закона за културното наследство при 2 предварителни условия:
Този закон трябва да обслужва визията и концепцията. Докато ги нямаме, все едно нищо не правим. Благодаря за вниманието. Водеща Благодаря на г-н Иванов. Призовавам още веднъж към по-стегнати изказвания, за да можем максимално повече гласове да чуем. Доц. д-р Евгени Сачев – Държавен библиотекарски институт... Но преди това г-н Токаджиев поиска реплика-отговор на някои изречения на г-н Иванов. Г-н Токаджиев Уважаеми г-н Иванов, Благодаря изключително много за интересната и високопрофесионална гледна точка и за това, което съветвате авторите на проекта за закон. Само една реплика... В началото на работата по проекта така, както беше формулирано като програма в Министерството на културата, бяха предвидени разговори, включително и с Вас. Благодаря. Г-н Сачев Благодаря. Уважаема г-жо водеща, Уважаеми госпожи и господа, Повечето от участниците в кръглата маса ме познават, но все пак искам да кажа с една малка поправка при моето представяне... Да кажа кой съм аз. Аз съм доцент и преподавам в специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии, в Академията на МВР и в СУ в дисциплини, които са пряко свързани с културното наследство – организация и управление на културното наследство, културно наследство и национална сигурност и редица други в тази посока. Заедно с уважаемия ми колега д-р на икономическите науки Димитър Иванов, който се изказа преди малко, работим в една катедра, единствената не само в България – катедра “Културно-историческо наследство”. Въпреки че беше казано, че широко е било разгласено и са поканени експерти, аз мога да ви кажа, че към нашата катедра, към нашето училище подобна покана никога не е отправяна. И затова е състоянието, в което се намираме и днес – отново в началото. Първо искам да кажа няколко думи за самия проекто-закон. Законът е хаотичен, разпоредби третиращи една и съща материя са разпръснати в редица негови текстове, няма равнопоставимост на различни видове културно наследство, авторите не знаят /да ме прощават/ какво е съдържанието на основни понятия като “културно-историческо наследство”, “културна ценност” и т.н. Аз мога да представя много по-конкретни предложения за промени, но искам да кажа какво трябва да се направи. Първото, което трябва да стане, това е, както каза уважаемият колега Димитър Иванов, стратегия. Той каза визия, а главният прокурор пише за концепция... Стратегия за развитие на културното наследство. Знам, че тук някои пак ще свият вежди и ще кажат: “Пак къде отиде”. Да, така е. Стратегия за защита и развитие на българското културно-историческо наследство. Между впрочем в матрицата на отговорностите на нашето правителство задължение беше на Министерство на културата още през юни месец 2006 г. да представи такава стратегия за българската култура като цяло. Такова нещо, както знаете, няма. Уважаемата госпожица Нина Чилова като министър на културата и туризма в края на краткото си ръководство направи шумна РR кампания, че е направила стратегия за защита на българската култура. Такова нещо няма. Между впрочем това, което казах, се покрива изцяло с препоръките и, ако мога да кажа, с категоричната отрицателна позиция на този доклад на Съвета на Европа, за който беше представено отчасти информация и в медиите. На 26.02.2008 г. г-н Робърт Палмър, който е директор за култура и културно и природно наследство при Генералния секретариат на Съвета на Европа във връзка с, цитирам, в придружителното писмо, с искането на Парламента на България за правна помощ от Съвета на Европа по предоставения проектозакон, изпраща доклада на проф. д-р по философия Фридрих Лют, който е избран от Съвета на Европа да извърши експертна оценка на законопроекта. Проф. Фридрих Лют е член на групата за специално назначение за законодателна подкрепа при Съвета на Европа. На стр. 3 от доклада заключението на експертите е следното... Дава няколко примера във връзка с това, че предложеният законопроект няма каквито и да е качества на такъв законодателен акт и казва: “Тези примери демонстрират колко непоследователен е проектът по отношение на дефинициите и структурата. Той не отговаря на европейските стандарти, използувани в различни конвенции и изложени подробно в указанията за развитието на законодателните и административните системи в областта на културното наследство на Съвета на Европа.” Този доклад е изпратен до М-во на културата и до г-н Иван Петков – извънреден и пълномощен посланик, постоянен представител на България в Съвета на Европа. Този доклад, ако запознаете изцяло с неговото съдържание, ще разберете, че се злепоставя България чрез този законопроект и не само в Съвета на Европа. Там също в стъпките е казано, че трябва да има стратегия, че трябва да има нов систематичен и устройствен закон за защита и развитие на културно-историческото наследство на Република България, рамков закон. Защото в този проектозакон няма нищо за библиотеки, за архиви, читалища, за Националната филмотека, което също е културно наследство, за дигитално наследство... Не знам дали са чували авторите на закона, че има и такова наследство. След което трябва да се направят 5 или 6 специални закона - Закон за музеите, закон за библиотеките, закон за Националната филмотека, закон за резерватите, какъвто няма, закон за употребата на българския език като най-голяма културна ценност. Между впрочем по този начин постъпиха, както е известно на истинските експерти, които присъстват в тази зала, без да ми се обидят други, по този начин постъпиха редица страни-членки на ЕС на нашия хал – и в Румъния, последно в Република Македония. И аз пак казвам – за мен този проектозакон представлява една мостра без стойност. И той злепоставя изцяло българската култура, да не говоря за останалото и досега тежкото ни положение, пред ЕС. Този закон, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа, трябва да бъде спрян. Защото, ако нещо си заслужава да се направи, то трябва да се направи както трябва. Защитата, опазването, развитието на културното наследство на Република България е безспорно единственото най-голямо достояние, с което наистина можем да кажем, че сме българи и че заслужаваме нашето членство не само в ЕС. Аз умолявам всички, които разбират от това, за което се говори, защото можем да говорим и за археология, можем да говорим и за етнография, по структурата на закона. Сбъркана е схемата. Сбъркан е подходът. И е крайно време отговорността на тези, които ни злепоставят по този начин, да си я понесат. Защото това, което е станало с проектозакона, показва две неща: или професионална некомпетентност или организационна неграмотност. За мен и двете. Благодаря за вниманието. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|