Богдана Лазарова – Дарик Радио
Водеща 10 минути почивка, след което ни очаква изключително интересното икономическо мнение по въпроса на г-н Емил Хърсев. Водеща
Изтегляне 0.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Румен Драганов
- Водеща Благодарим на проф. Драганов за чудесните думи. Васил Петков – Нумизматично дружество “Сторгозия”. Да чуем нумизматите как гледат на проекта. Васил Петков
- Водеща Г-н Христо Ботев, съименник на великия поет, бивш следовател, юрист. Много упреци към юристите се отправиха. Да видим какво ще каже сега той. Г-н Христо Ботев
Водеща 10 минути почивка, след което ни очаква изключително интересното икономическо мнение по въпроса на г-н Емил Хърсев. Водеща Надявам се да сте успели да си починете след тази кратка кафе-пауза. Сега един лично за мен изключително любопитен поглед на финансиста Емил Хърсев, който надявам се да ни обясни от икономическа гледна точка къде са несъответствията и проблемите, и рисковите зони на закона? Заповядайте, г-н Хърсев... Емил Хърсев Добър ден. Аз като представител на една професия, която е много встрани от основната тема мисля, че бих могъл да ви представя една по-различна гледна точка. За мен новост и интерес това обсъждане. Първото нещо, което ми направи впечатление в тази зала е, че в нея витае духа на ленинизма. Нещо, което бяхме позабравили от средата на 60-те години. Като един възпитаник на ВИИ “Карл Маркс” трябва да ви кажа, че тоя дух аз го разпознавам, просто го надушвам от километри. Искам само да ви припомня накратко и в перефраза една стара и известна максима на Карл Маркс, който твърди, че за 100% няма рискове, който капиталът да не поеме. И за 200% печалба няма престъпление, което да не извърши. Този закон, който разискваме тук, е един закон, който отваря широко вратата за една масова престъпна дейност, инкриминирайки цял един сектор от инвестиционната дейност, това е инвестицията в предмети на културата. И резултатът от него би бил пагубен. Аз смея да твърдя в присъствието на много тук полицаи, прокурори, че съм човек, който се е разправял с най-голям брой престъпници в България. Аз се оправих с около 1 милион престъпници, 2 милиона даже ги изкарваха някои, в интервал от 2 седмици. Това са онези, които правеха чейндж, ако си спомняте, на “Магура”-та, които бяха обявени от валутния закон и Наказателния кодекс за престъпници. Такива в България бяха много. Всеки трети носеше по пачка долари и правеше чейндж. Всеки 5-ти беше измамник. Точно за 2 седмици в Централната банка се оправихме с този проблем. Как? Ами легализирахме валутната търговия, разрешихме на всички тези хора, които желаят да търгуват, да се явят на гишенцето с един много ясен набор от документи, с паспорти, да се регистрират и да започнат да търгуват по едни ясни и определени правила. Пазарът унищожи престъпността. Веднага – за 2 седмици. Защото, когато е ясно нещо как се върши легално, то тогава няма сметка, няма смисъл, глупаво е, тъпо е да се върши нелегално. Големият проблем в този закон е, че не се казва какъв е легалният начин. Лесно е да кажеш: “Държавата е собственик на всички паметници, на всички движими и недвижими вещи и т.н.”. С това нищо не решаваш. С това обричаш тази държава на изчезване на онези паметници, които се опитва държавата да присвои. Тя се опитва да ги конфискува, да ги национализира. Следователно от това, няма нито да ги получи, нито да спечели, нито да ги вкара в музеите. Просто ще ги вкара в черната страна на икономиката. Това е, което ще се случи. Това е един закон в полза на иманярите в България, в полза на престъпниците. Защото когато кажеш “всички са престъпници, когато притежават такива вещи”, ей-богу, тогава вече няма разлика между горе и долу, няма разлика между добро и зло. Не кажеш ли къде е доброто, не можеш да кажеш къде е злото. В България имаме най-много полицаи на глава от населението. И престъпността не сме я преборили. Защо? Защото престъпността може да я пребори само законната, ясна, светла дейност, която знае как да работи честно. Когато не кажеш как да се работи честно, не можеш да предотвратиш да се работи нечестно. И това е принципа на пазара. Затова пазарът е велик. Единственият шанс, който ние можем да разчитаме да изчезне криминалният бизнес с паметници на културата, е само когато ясно, лесно за разбиране, лесно за изпълнение регламентираме законната дейност. Това няма да се получи с постановки... Между другото този закон е базиран на една много интересна постановка на др. Тодор Живков /Бог да го прости!/, това е постановката за собственика и стопанина. Аз съм я учил. Имам 6 по Марксизъм-Ленинизъм. Тя е една постановка, която беше пробвана в много широк спектър на индустрията и финансите и доведе до плътен крах. Сега в момента на областта на културно-историческото наследство някой прави опити да възкреси безсмъртната мисъл на другаря Живков. Мисля, че резултатът ще е съвършено същият, както и в цялата ни икономика, знаете докъде това ни доведе. Когато реализирахме постановката за собственика и стопанина, значи собственикът обедня с 12 милиарда долара, а някои, които стопанисваха, и до ден днешен ги търсим къде са. Същото ще се получи с паметниците на културата. Собственикът – държавата, самообявила се за собственик, нищо няма да получи. Стопаните тяхното няма да загубят. Ако нямаше частен пазар, ако нямаше редовни и смислени и законни способи да се извършват от частни лица и от частни интереси археологически разкопки, ако искате, всякаква дейност по опазване на паметниците на културата, светът нямаше да познава гробницата на Тутанкамон, да речем. Защото Картър нямаше да може да получи концесия в Египет, забравих името на лорда, онзи, който финансирал Картър... Та лордът нямаше да получи концесия и кой знае кой египетски иманяр, както всичките много по-ценни впрочем гробници са изчезнали и светът не ги знае, нямаше да знае и тази. Светът няма да познава и всички онези 70% от непознатите засега паметници в България, когато каже: “Всичко е криминално”, не може частник да извърши законно проучване на археологически обект, а държавата тя си е резервирала това право, а в същото време е абдикирала от него, защото, за да си присвои това право би трябвало да покаже къде има и адекватен ресурс. Аз разбирам вносителите на законопроекта да кажат: “Да, държавата само тя ще извършва проучване, експониране на паметници на културата”. Да, ама да покаже къде са й парите. Къде са парите, за да извърши тази дейност. Не ги показва тези пари. И се получава номера като кучето със зелето... От една страна кучето зеле не яде, а от друга страна и на друг не дава. Така няма да се получи. България не е на Луната. България е част от една пазарна общност. България не може да измисли закони и да забрани пазара в един сектор, важен инвестиционен сектор. По сметки на колеги, които се занимават в банковата система с инвестиции в културата, някъде годишно около 1 трилион евро е размерът на оборота в този сектор. Той е изключително интензивен през последните години. Един трилион евро... И ще извадим България от този оборот. Ще изкопаем дупка в морето. Какво ще се получи? Ще се получи автоматично изтичане на въпросните паметници по тъмни доби, ще се изнасят с делтапланери, ще ги пъхат... /тук има специалисти как точно се контрабандират предмети на изкуството/, пъхат се на всевъзможни места, за да се изкарат от България, за да могат да се реализират в един нормален аукционен оборот навсякъде по света. Една държава, която се самообявява за мошеник, не може да отгледа нищо друго освен мошеници. Мошеничество е тези хора, които са инвестирали пари в своите колекции, в един момент да им кажеш : “Край, всичко това е национализирано”. Не че ще ги хванеш, не че ще го намериш това. Всичко онова, което го знаем в колекциите, ще зачезне още преди законът да успее да стигне от Парламента до Дондуков 2, където му слагат държавния печат и го подписват, камо ли до страниците на Държавен вестник. Всичко това ще изчезне. Много ясно го знам. Значи представителите на крупни колекционери тук може и да го признаят, може и да не си кажат. Ама ще стане. И между другото всеки по-разумен човек в България, който го знае това нещо – избягване каквото и да било да внесе в България, даже и да го внесе взима предварително мерки за охрана на собствеността му. Преди години ме помоли директорът на НИМ проф. Димитров просто да помогна... Важен предмет на културното наследство на България се продава на търг в Сотбис. Инвестирахме пари, купихме го. След това вика: “Добре, ама няма ли да го дарите на музея?” Казвам: “В никакъв случай, ама абсурд, аз на българската държава мошеническа да го даря, абсурд. Този предмет трябва да се запази за нацията. А за да се запази за нацията, той трябва да стои далече от държавата. Поради което е най-добре да седи в собственост на една английска фирма. За да е ясен неговият правен статут и за да не може никой да го открадне, да го национализира, утре да го обяви за малоценен, малотраен и да го открадне. За да има застраховка. Заради това.” И така е много по-разумно в момента да се постъпи и така ще се постъпва от разумните хора, докато в България не се сложи ясен край на беззаконието. Но беззаконието не може да започва със закон. Това е моето виждане на човек, който се занимава с инвестиции по цял ден. Няма да спрете инвестициите. Може да ги направите само по-легални. /ръкопляскания/ Водеща
Румен Драганов Благодаря. Благодаря на всички, които участват в нашата среща. Благодаря и на г-ца Чилова за смелостта да подпише този документ. Някак-си тя го е подписала като Васил Петлешков навремето – “Сам съм, други няма”. Но все пак този документ дава една ясна представа за съвременното мислене към месец юни-юли 2008 г. на българите като обществено-политическа система и на всички специалисти, които са работили по този закон. За мен беше много интересно, тъй като по една или друга причина този закон беше в някаква дълбока тайна засекретен, за което благодаря на Дарик радио, че ми го изпрати по e-mail да мога да го прочета... Беше интересно да видя какво е това мислене към 2008 г. на нашите политици, на нашите общественици, какво те могат да родят като произведение. Съответно закона го намирам в 2 части. От една страна – липса на самочувствие в целия закон по отношение на държавата, на Министерството на културата в качеството му на собственик на едно изключително културно наследство. И в същото време една агресивна арогантност по отношение на собствеността на всякакви други, независимо дали в България или в чужбина. Тъй като този закон виждам, че обявява война на Европа и на света, тъй като министърът на културата трябва да прибере всичко, което той счита, че е българско и наше и е задигнато от нашите земи точно. Къде? В някакви наши музеи. Очакванията от мен лично и от туристическата индустрия, разбира се в един такъв закон са по какъв начин този закон действително ще направи културните ценности обществено достояние. Още повече, че, когато става въпрос за културно наследство, ние вече говорим за универсално културно наследство, ние не говорим в неговия егоистичен вид, че културното наследство е българско и не трябва да принадлежи на никой друг. То трябва да бъде обществено достояние. И когато разглеждах този закон очаквах във философията му да видя три големи опорни точки. Едната е по какъв начин този закон помага на науката, тоест, по какъв начин той визира на всички културни институти да могат да се занимават от научна гледна точка с изключително богатото културно наследство. Втората насока, в която очаквах да видя философията на този закон, е по какъв начин той се отнася към образованието. Тъй като това изключително богато културно наследство, което има в нашата страна, би трябва да служи на нас, на Европа, за да може ние да повишим нашата култура и оттам – качеството на нашия живот. Третото нещо това е действително създаването на т.н. “revenue points”, създаването на икономическа основа, по какъв начин ние ще спечелим от това, което имаме като огромно богатство. На нито един от тези въпроси за съжаление аз не можах да намеря смислен, изчерпателен, ясен отговор в този закон, което очаквах. За да може веднага след приемането на този закон тези, които се занимават с наука, да се почувстват окрилени и с развързани ръце, свободни да могат да творят, финансирани за това да могат да извършват тази дейност. А мога да ви кажа, че, ако това стане така, за туризма то е изключително полезно, тъй като науката е водещата тогава, когато трябва да формира интерес към някаква дестинация. Ако ние не кажем на света колко важно за нас е наследството на траките, ако ние не кажем на света колко важно за нас е цялото материално и нематериално културно наследство, няма как да очакваме светът да похарчи пари, идвайки да се запознае с това културно-историческо наследство. Затова споменах, че изключително важно е и образованието от гледна точка на това, че няма как ние да искаме други да дойдат да видят в нашата страна какво богато културно наследство имаме при положение, че нашите деца не знаят могилата отсреща въобще какво представлява. Те не знаят и за много други неща, които се намират около тях. Софиянци не знаят за това, което съществува в София като културно наследство. По отношение на икономическата част там е пълна катастрофа. И там мога да кажа, че действително, когато разглеждаме закона специално в неговата част “Собственост”, раздел ІV, директно мога да кажа, че става въпрос за отказ от управление на собственост. Министерството на културата, което, съгласно този закон, е призовано да упражнява ролята на собственик на културното наследство някак си стои като страничен наблюдател. Представете си Министерството на културата освен, че ще издава най-различни разпоредби, то ще може да ипотекира недвижимия имот в полза на държавата и общината, след като е финансирало неговото възстановяване. Ние само с този текст мога да ви кажа, че в рамките на една година ще решим всички проблеми на българското културно наследство, тъй като Министерството на културата трябва да финансира в своята собственост, в която много добре знаем, че е преобладаваща, специално по отношение археология и в много случаи архитектура и в такъв случай то трябва да си самоипотекира своята собственост, да си самоизвърши ремонта, да се самонакаже, в последна сметка – може ли такава дебелашка безсмислица да бъде написана в този закон? И в същото време тази дебелашка измислица не е направена за собствеността на държавата върху културното наследство, защото тя не може да издевателства върху себе си, тъй като тя няма средства и няма как да се самоипотекира, а това е направено срещу всеки нещастен собственик на културно наследство, за да може да бъде издевателствано върху него. От кого? От страна на чиновника. Същото е и по отношение на каквото и да е купено, закупено, съхранено от който и да е. Ние имаме някакъв страх, че в чужбина, където вече се продават и археология и най-различни други ценности, свързани с българското културно наследство, имаме някакъв страх от всички тези продажби и не ги разглеждаме като канал за маркетинг и реклама на това, което ние имаме. Тъй като, ако в света има повече колекционери, и това го твърдя съвсем отговорно, на това, което ние имаме като наследство, техният интерес да се популяризира, техният интерес да дойдат и да видят мястото на произхода и да сравнят с други предмети, които те притежават, ще бъде много по-голям. Поне това е за всички други предмети, когато става въпрос за други страни и други дестинации. От тази гледна точка виждам, че Министерството някак си се е наредило, специално пак в тази част “Собственост”, в която определено ви казвам, че липсва всякаква визия за това, че Министерството или държавата е какъвто и да е собственик, тъй като представете си как министърът може да получава безплатни консултации от експертни съвети и препоръки за неговата собственост или да реализира приходи от входни билети, или да кандидатства за подпомагане по програми. И тук стига въпросът и за терминологията. Не само изключително обърканата терминология, тавтология, просто съм се чудил как могат да бъдат намерени толкова много думи в българския език, които не значат нищо и да бъдат вплетени в едно изречение. Който е чел закона, общо-взето има представа за какво говоря. Мога да ви кажа, че всички оперативни програми на ЕС, които в момента са в действие и от които ние очакваме средства, говорят за едно единствено нещо, което се нарича “туристическа атракция”. То обединява всякакъв елемент от културното наследство, който може да бъде обществено достояние. И представете си този термин “туристическа атракция” не съществува никъде в българското законодателство. И питам кой ще изработи проект и ще иска пари – община или държава, или организация, без въобще по какъвто и да е начин да бъде споменат и този термин. Оттам идва и архаичното съдържание на закона и цялостната му терминология. Той действително не е съобразен със съвременния свят, със съвременна Европа, със съвременните виждания. Ние като че ли никога не сме влизали в ЕС, когато чета тези текстове. От тази гледна точка мога да заключа с това, че за голямо съжаление законът за културното наследство не дава право на достъп на българските граждани и на чуждестранни посетители по отношение на основната му функция, а именно – тези ценности да станат обществено достояние. Многократно съм повтарял, че каквато и да е културна забележителност без до нея да има път, паркинг, тоалетна, магазин за сувенири, всякакви неща свързани със здравето и опазване живота на туриста, тя не става за туризъм. Внимателно прочитайки този закон, не видях никъде по какъв начин тези неща могат да бъдат изградени, както и самата отговорност на основния собственик в лицето на държавата и общините по отношение на това те да имат каквото и да е желание да направят обществено достояние във вид годен за туризма на цялото това огромно културно-историческо наследство. Благодаря. Водеща Благодарим на проф. Драганов за чудесните думи. Васил Петков – Нумизматично дружество “Сторгозия”. Да чуем нумизматите как гледат на проекта. Васил Петков Добър ден на всички. Благодаря на Дарик радио за предоставената ни възможност. Обадиха ми се колеги не само от Плевен, но и от цялата страна, очаквайки, че ще се предава на живо тази дискусия. Всички се вълнуват. И се радвам, че мога да изкажа тяхното мнение. По принцип съм председател на нумизматично дружество “Сторгозия”, гр. Плевен и държател на недвижими паметници на културата – 2 броя. Ще обясня защо съм държател. Защото по писаните неща тук аз нямам право да ги заменям, продавам, купувам, дарявам, прехвърлям на други лица. И при опитите ми тези неща, които искам да ги кажа някъде, да ги експонирам, срещам учтиви откази... Ходих по банки, исках да се експонира, до някой хотел да се покажат на гостите, които идват в България и като видят моя статут като частно лице-колекционер, казват: “Не, благодаря не искаме да се занимаваме с такива хора”. Защо? Защото вече нещата се приравниха. Колекционер е синоним на иманяр и на престъпник. В нашето нумизматично дружество бяхме 200 души около 75-80 година, сега сме останали 5 души. Имаше организирани срещи на нумизматите всяка седмица, всеки месец. Имаше организационен живот. Тези моменти аз съм ги притежавал и съм ги излагал на организирани изложби от дружеството съвсем спокойни и никой не се е занимавал с мен през тоталитарния режим. Не съм ги криел, защото естеството на колекционирането е нещо много лично. Това са неща, които всеки сам си избира, влага емоционален момент. За мен тази монетка е по-ценна от златната монетка. Защото тя има стойност на мен лично ми е приятна. Критериите за колекциониране – трябва да имаш свобода, да можеш да си избираш и в един момент нещо, което искаш да си подмениш, да можеш да купиш или да го подмениш. А при това положение ние сме лишени от това. Заради това съм държател, защото нямам право да разполагам с тях. Всички очаквахме да дойдат дългоочакваните промени, да се регламентират, да дойдат аукционите. Където отидеш, залагам тази монета и ако тя не се докаже, че е крадната, придобита по незаконен начин, да може да се продаде. Като музея, ако представлява интерес за него, той я купува. Така се решават нещата бързо, ясно и точно. В България имаше около 10 000 колекционери преди промените. Сега ние, които сме декларирали колекции, мисля, че сме не повече от 20 души. Ако новият закон, където ще се фактически, де юре ще се променят нещата, които са фактически, мисля, че ще бъдат нула. Никой да си декларира нещата. Няма такъв глупав човек като нас няколко души, дал съм досега около 200-300 лева за тези неща и треперя, защото, не дай си Боже, защото ... Ето експерти извикаха ме и тази лампичка ми я премериха 59 г някакъв от Комитета по култура... Явявам се да ми я теглят. Ами тази лампичка, ако поеме влага ще стане 69 г. Значи трябва да пия кафе в 6.30 някъде за това нещо. Чудя се къде да ги крия тези неща. Не смея да кажа. Не дай си Боже да изчезне това нещо, грози ме огромна глоба. И никой не иска да го експонира това нещо. Повече не мога да издържам. Защото едно такова раздвоение на личността води до шизофрения. И затова умолявам и пред всички тук заявявам, че, ако се приеме този закон в този вид, г-ца Чилова, срещу която нямам нищо лично, ще поканя моите колеги-нумизмати да дойдат с мен и аз ще я направя държател на тези неща нея, защото не мога да ги държа вече. Искам да отида и щом се приеме това нещо, аз ще я направя държател. А тя да се чуди какво да прави. Колко ще й претеглят – 59 г или 69 г. И затова се присъединявам към всички, които говориха тук. Спрете това безумие. Уважаемият господин каза, че нещо, което не е оригинално, то не е автентично. Аз го казвам на колекционерски жаргон – това е чисто менте. Ние живеем в демократично общество. Госпожица Чилова ни призовава да се учим от древните. Затова ви казвам принципа на демокрацията – “metrum pantum antropus” – Човекът е мерило за всичко. Затова, ако обичате като граждани, дайте ни свобода да дишаме и да може след работа да отида да си взема една монетка да си разменим с хората, а не да ми се внушава, че съм престъпник. Благодаря ви. /ръкопляскания/ Водеща Благодарим на г-н Петков за емоционалното изказване. Преди да продължим искам да направя едно приятно съобщение. Надявам се няма да бързате да си тръгвате. След края на дискусията каним всички присъствуващи на един лек обяд. Ще се радваме да присъствувате. Водеща Г-н Христо Ботев, съименник на великия поет, бивш следовател, юрист. Много упреци към юристите се отправиха. Да видим какво ще каже сега той. Г-н Христо Ботев Приятно ми е, че участвам в тази дискусия, която според мен е малко сбъркана, защото са обърнати нещата. Първо, според мен, е трябвало да има дискусия и след това да се готви законопроект. Законопроект, който, според мен, е леко анонимен. Тъй като на мен нищо не ми говори “група народни представители”. Две думи за себе си, за да не бъда съвсем за една част от присъстващите анонимен. Не съм колекционер. Не съм професор. Не съм иманяр. Адвокат съм. Би трябвало да чуете и адвокатите, които винаги са на страната на слабите. Благодаря на отсъствуващия вече Димитър Иванов, че спомена името ми. Той винаги намира начин да спомене името ми. Какво е общото с материята и защо съм тук? Запознах се с тази материя през 1986 г. като разследващ следовател на първото голямо дело в България, което постави за първи път истински проблема пред обществото по опазване на културно-историческото наследство. Толкова добре си свършихме работата тогава, че нашата работа стана причина да се въведе изричен текст в Наказателния кодекс, това е чл. 287, доколкото си спомням, който инкриминира дейността по незаконното разкопаване, разбирайте иманярството. Тоест, аз зная, усещам, че законопроектът няма да мине. В този смисъл аз съм горд, че поне нещичко съм допринесъл в това да има текст в НК. Той още си съществува и ще съществува. Голяма част от редакцията на този текст е минала през моята ръка. Както през моята ръка, тук един господин каза, трябва да минат много десетки, хиляди паметници на културата, за да може човек да започне да разбира за какво става дума. Очевидно е, че авторите на този проект не разбират за какво става дума. Това неразбиране за съжаление продължение една традиция, която съществуваше и през онова далечно време през 1986 г., когато материята се уреждаше от няколко противоречащи си актове. Те си противоречаха не само по отношение на материята, а и като актове. Защото едно е Законът за собствеността, друго е Законът за сделките с валутните ценности и валутния контрол, който закон също имаше допирателна с материята. А освен всичко останало Законът за паметниците на културата и музеите и Наказателния кодекс, за който споменах. Различните понятия в различните закони. Включително понятия, които не са изведени. Просто – понятия. А известно е, че в правото трябва да се говори с фиксирани понятия и те трябва да бъдат със своето определение. Иначе стават разтегливи. Ще ви дам пример от законопроекта. Пълен е този законопроект, меко казано, с щуротиии, правни щуротии. Чл. 105 в раздел V – “Сделки с движими културни ценности”. “Правни сделки с движими културни ценности се извършват само ако те са идентифицирани и регистрирани по реда на този закон”. За мен е странно възможно ли е да съществува в мира “неправни сделки”. Всяка сделка е правна сделка. Последната алинея “Сделки, сключени в нарушение на /това, което ви прочетох, са нищожни”. На практика какво означава това? Това означава, че моите родители не могат да ми направят завещание. Те не са длъжни да знаят, че е трябвало да си идентифицират и да си регистрират част от наследството. Този факт може да стане известен след тяхното завещание и когато тях ги няма. Следва ли държавата да ми ги отнеме? Ще ви дам още един, много интересен за мен пример от законопроекта. В чл. 6 понятия, забележете, “Културното наследство обхваща... “ и отивам на т. 13, тя после някъде се повтаря по-нататък в законопроекта... “Религиозно наследство”. Религиозно наследство има. Безспорно голяма част от религиозното наследство обаче е в църквата. Известно е, че Църквата е отделена от държавата. И, ако това наследство в Църквата е с национално или световно значение, по логиката на този закон Църквата не е собственик, а само държател. Ами на нас ще ни се смее целият православен свят, извън всичко останало. А и ние сами на себе си трябва да се смеем. Между впрочем, преди да прочета целия закон, аз имам този навик, обърнах най-накрая за да видя мотивите. След това се върнах и го прочетох. Четейки мотиви и четейки закона, две неща, според мен, се целят. На първо място е да се отнеме собствеността на т.н. колекционери. Това е с някаква особена омраза и злоба насочено - “да се отнеме собствеността”. Не бива да забравяме, че всичко се крепи върху собствеността, тя е свещена. Всички експерименти със собствеността завършват с крах. Правителства падат. Форми на управление изчезват, който посегне на собствеността. Има начини собствеността да бъде ограничавана, но да бъде отнемана – това е нечувано. И второто нещо, което ми прави впечатление... Тъй като то е един тюрлю гювеч, той е и устройствен закон, че целта му е да се създаде една страхотна администрация. Колко ще струва тази администрация? Откъде ще я попълним със съответните специалисти? Като гвоздеят на програмата в тази администрация е създаването на Инспекторат. Като чуя думата “инспекторат” като юрист настръхвам. Къде ли вече нямаме инспекторат? И навсякъде в държавната администрация инспекторатите между впрочем са нелегитимни. Пример ви давам – Инспектората на Столична община. Ходят, правят проверки, пред тях се правят самопризнания, арестуват се хора, чудеса. Този инспекторат ще бъде нещо подобно. Освен всичко останало, ще бъде колосален. По скромното ми мнение и като практик този инспекторат всъщност ще има целта да се урегулират определени мръсни парични потоци, защото всеки за да си запази едно или други ще трябва да прави някаква схема и да купува съответните инспектори. За да не се повтарям с преждеговорившите – ретроактивност 2008 г. – чудо, противоконституционно. Изобщо този законопроект не трябва да влиза на първо четене. Освен всичко останало защо, когато е бил правен, не повикаха хора, които са се занимавали с тази материя? Няма да откажа. Започнах с това – не съм консултирал,независимо, че разбирам материята, нито иманяри, нито колекционери. Макар че колекционери мога да консултирам. Защото съм искал да се запазя чист. Аз самият не станах колекционер. Да потърсят такива хора. С удоволствие те ще откликнат. С удоволствие, включително и без хонорари, защото известно е, че при подготвянето на един закон се привличат външни специалисти и бая парички се харчат. Включително и без хонорари, защото делото е изключително благородно. Нека смисълът на тази среща да бъде обобщен, ако е възможно, ако това е общото мнение, че този законопроект не следва да влиза за първо четене. Изобщо не трябва да се занимаваме. Трябва да се започне от началото. Благодаря ви. /ръкопляскания/ Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|