Божествено откровение за ада мери Бакстър Бестселър в ада



Дата22.12.2018
Размер157 Kb.
БОЖЕСТВЕНО

ОТКРОВЕНИЕ ЗА АДА

Мери Бакстър

Бестселър
В АДА

Божествено посещение
ПРЕЗ МАРТ 1976 год., докато се молех в дома си, бях посетена от Господ Исус Христос. Почувствах истинското присъствие на Бог, и Неговата сила и слава изпълниха къщата. Блестяща светлина освети стаята и обхвана всичко.

Той ми каза: “Аз съм Исус Христос, твоят Господ. Искам да ти дам откровение, което да подготви светиите за Моето завръщане и да обърне мнозина към праведност. Силите на тъмнината са реални и Моите присъди са верни! Мое дете, Аз ще те отведа в ада чрез Моя Дух и ще ти покажа много неща, които искам света да знае. Опиши видението, което ще ти открия. Ти и Аз ще вървим заедно през ада. Запиши всичко, за да кажеш на цялата земя, че адът съществува и да доведеш изгубените от тъмнината към светлината на Евангелието на Исус Христос.


Извън тялото
Изведнъж моята душа напусна тялото ми. Аз отидох с Исус извън стаята, към небето. Видях съпруга ми и децата ни да спят в дома ни под мен. Почувствах докосването на Исус и Той ми каза: “Не бой се! Те ще бъдат спасени!” Той знаеше мислите ми.

Скоро бяхме в небесата. Аз се обърнах и погледнах към Исуса. Той беше пълен със слава и сила, и такъв мир се излъчваше от Него! Взе ръката ми и каза: “Обичам те. Не бой се, защото Аз съм с теб.”

Започнахме да се издигаме все по-високо в небесата и сега можех под мен да видя земята.
Вратите към ада
Видях фунии, които се въртяха около една централна точка. Те идваха от всички части на земята. Какви са тези фунии? - попитах Господ Исус, когато се приближихме до една от тях.

“Това са вратите към ада - каза Той. - Ние ще отидем в ада през една от тях.”


Зли духове за последното време
Изведнъж навлязохме в една от фуниите. Отвътре тя приличаше на тунел. Обгърна ни дълбока тъмнина и от тъмнината воня, толкова ужасна, като че ли въздуха ми ще свърши.

Покрай стените на тунела бяха закрепени някакви живи форми, от които лъхаше на ужасна смрад и те крещяха с най-ужасяващи крясъци. Почувствах невидима зла сила, която се движеше в тунела. Господи, какви са тези? - попитах Го, като се държах здраво за ръката Му. Той каза: “Това са зли духове, които са готови да бъдат изпратени на земята, когато Сатана им даде заповед”.

Тук в ада, всичките ми сетива действаха - можех да чувам, да мириша, да виждам, да чувствам и дори да докосна злото на това място.
Предупреждението
Исус ми каза: “Скоро ще навлезем в лявото крило на ада. Ти ще видиш голяма мъка и тъга, неописуем ужас. Стой близо до Мен и Аз ще ти дам сила и защита, когато минаваме през ада. Нещата, които ще ти покажа, са предупреждение. Видението, което ще опишеш, ще спаси много души от ада” - каза Той.
ЛЯВОТО КРИЛО НА АДА
Най-после Господ Исус и аз бяхме на дъното на тунела.

Ужасно зловоние изпълваше въздуха.

“В лявото крило на ада има много ями. Светът трябва да знае, че съществува ад! Много грешници, а дори и някои от Моите люде, не вярват, че има ад! Но ти си избрана от Мен, за да им откриеш тази истина. Всичко, което ще ти покажа за ада, е точно така” - каза Исус.

Докъдето окото ми можеше да види, навсякъде имаше ями, обгърнати от пламъци. Дълбочината им беше почти метър, широчината повече от метър. Приличаха на паници.

Сетивата ми бяха абсолютно възприемчиви и изострени до краен предел. Също и всичките обитатели тук усещаха реално.

Отвсякъде бълваше страх и неизразим кошмар. С всяка стъпка картината ставаше все по-ужасяваща. “В лявото крило на ада има много такива ями. Ела - каза Исус, - искам да ти покажа някои от тях.”


Дето червеите не умират
Всред ямата се мяташе една изгубена душа. Огънят започваше от краката й, изкачваше се около тялото й и обвиваше душата й в пламъци. Тя приличаше на скелет в кафез. “Исусе, имай милост! Господи, искам да изляза от тук!” Това беше гласът на жена. Гледката съкруши сърцето ми. По костите й висеше на парцали гниеща плът и когато плътта изгаряше, падаше на дъното на ямата. На мястото на очите зееха празни кухини. Нямаше коса. От дълбоката й вътрешност идваха викове и стонове на отчаяние.

О, Господи - извиках при вида на тази гледка, - не можеш ли да я освободиш? Нетърпимо е да знаеш, че там има жива душа!

Мислех си, че това можех да бъда и аз.

Тя се опита да достигне до Исус. Погледнах към Него. Лицето Му изразяваше голяма печал. “Мое дете - ми каза Исус, - ти си тук с Мен, за да кажеш на света, че резултатът от греха е смърт и че адът е реално място!”

Отново загледах жената - по скелета й пълзяха червеи. Те не умираха от огъня. Исус ми каза: “Тя чувства тези червеи отвътре!”

- Боже, имай милост! - извиках аз, като видях, че отвсякъде огънят я обгърна и пламъците буйно се разгоряха. Сърцераздирателни викове и ридания разтърсиха жената-душа. Тя беше изгубена завинаги. Исусе, защо тя е тук? - попитах със слаб глас, понеже бях много изплашена.

Исус ми каза: “Да вървим!”
Участта на присмехулника
Отидохме до следващата яма, с размери като първата. В нея имаше друг скелет, който пищеше с мъжки глас: “Господи, имай милост към мен!” Можех да разбера дали душата е мъж или жена, само когато говореха. Мъжът издаваше страхотни стенания. “Толкова много съжалявам, Исусе! Прости ми! Изведи ме от тук!” Адско ридание разтърси скелета му, когато той просеше. “Моля Те, Исусе, искам да изляза!” Погледнах Исус и видях, че Той плачете.

“Господи Исусе” - ревеше човекът от горящата яма, - не страдах ли достатъчно за греховете си? 40 години изминаха от моята смърт!”

Исус му каза: “Писано е: Праведният чрез вяра ще живее. Всички неверници и присмиватели ще получат участта си в огненото езеро. Ти не повярва истината Ми. Много пъти изпращах Мои люде при теб, за да ти покажат пътя, но не искаше да ги послушаш. Подиграваше им се и отхвърляше Евангелието. При все че Аз умрях за теб на кръста, ти Ме презираше и отказваше да се покаеш за греховете си. Отец Ми ти даде много възможности, за да бъдеш спасен! Само ако беше послушал!” Исус се разплака.

“Зная, Господи, зная! - ридаеше мъжът. Но аз се покайвам сега!”

“Много е късно! - каза Исус. - Присъдата е произнесена!”

Човекът продължи: “Господи, някои от близките ми също не са покаяни. Моля те, Господи, позволи ми да отида при тях, за да се покаят за греховете си, докато все още са на земята. Не искам да дойдат тук.”

Исус му каза: “Те имат проповедници, учители, благовестители... - служители на Евангелието. Те ще им кажат. Имат също на разположение модерните комуникационни системи и много други начини, за да научат за Мен. Аз изпращам работници при тях, за да могат да повярват и да бъдат спасени. Ако те не повярват, когато чуят Евангелието, няма да бъдат убедени дори и ако някой възкръсне от мъртвите.”

При тези думи мъжът се разяри и почна да проклина. От него излизаха зли, богохулни думи. Пламъците се надигнаха и гниещата му плът, стопявайки се, се смъкваше от костите. В тази мъртва човешка черупка видях неговата душа: изглеждаше като мръсна сива мъгла, която изпълваше вътрешността на скелета.

Обърнах се към Исус и извиках: Господи, потресаващо е тук!

Исус отвърна: “Адът е истински и възмездието е истинско! Аз ги обичам, мое дете. И други ужасни неща ще ти покажа. Кажи на света за Мен! Кажи на мъже и жени да се покаят за греховете си, защото адът е реален!”


Вечността без Бог
В следващата яма имаше мъничка жена, около 80 годишна. Не зная как така познах възрастта й. Плътта беше изгоряла от постоянния огън, виждаше се само скелета с душата й вътре, която изглеждаше като мръсна мъгла. Господи, непоносимо е! - изпищях аз, - не мога да издържам на тоя невероятен ужас!

“Мое дете, затова си тук - отговори ми Исус, - за да разкажеш истината за ада. Раят е реален, но също и адът е реален!”

Виковете на тая душа бяха неимоверно тъжни. Докато я наблюдавах, тя сключи костеливите си ръце като за молитва, но аз не можех да й помогна. Исус позна мислите ми. “Да, дете - каза Той, - душите чувстват, когато дойдат тук, те запазват мислите и усещанията си, както когато са били на земята. Спомнят си семействата, приятелите. Спомнят си всеки път, когато са имали шанс да се покаят, но са отказали да го направят. Паметта тук остава будна. Ех, ако можеха да повярват Евангелието и да се покаят, преди да е станало твърде късно!”

Изведнъж забелязах, че жената беше с един крак и в бедрената й кост имаше дупка. Исусе, защо е с един крак? Той ми каза: “Дете, докато тя беше на земята, боледуваше от рак и понесе много болки. Отрязаха й крака, за да я спасят. Дълги години остана прикована на легло. През това време много от Моите чада отидоха да й благовестват, че Аз мога да я изцеля, но тя не пожела да се покае и да приеме Евангелието. Дойде време, когато Ме намрази и заяви, че не се нуждае от Бог. Аз все още исках да й помогна, да я изцеля и благословя, и се опитвах да я привлека чрез Духа Си, но тя ми обърна гръб и Ме прокле. Най-сетне умря и дойде тук.”

Старата жена-душа завика към Исус: “Господи Исусе, моля Те, прости ми! Съжалявам, че не се покаях, докато бях на земята! Ах, защо чаках, докато Духът Ти се оттегли от мен!” Гръмки ридания я разтърсиха: “Господи, изведи ме оттук - ще ти служа, ще бъда добра! Не страдах ли достатъчно?!”

Исус й каза: “Многократно имаше шанс да се покаеш и да Ми служиш.” Тъга се изписа по лицето Му.

Тръгнахме нататък.
Призвана в младостта
В следващата яма имаше душа на жена, която коленичейки, дращеше с нокти по стената. Огънят обгаряше краката й. Скелетът й беше целият в дупки. Главата й беше череп - зееха кухини вместо очи и нос. Нямаше и следа от коса. Докато копаеше, огънят прилепна по ръцете й и остатъкът мъртва плът почна да окапва. Треперещи ридания я разтърсваха: “Господи, искам да изляза!”

Гледах я с ужас и горчиво я съжалявах. Исус позна мислите ми й отвърна: “Дете мое, присъдата е дадена. Бог я изговори. Докато тя беше още дете, Аз я призовавах да се покае и да Ми служи. Когато стана на 16 години, отидох при нея и й казах: Обичам те, предай Ми живота си и Ме следвай, защото те призовавам за специална цел! Канех я през целия й живот, но тя не искаше да Ме послуша. Все отлагаше - “Някой ден може да Ти служа, но засега нямам време.” Този “някой ден” никога не дойде!”

Жената-душа покъртително зави: “Господи, душата ми безкрайно се мъчи! Вярно, че желаех света вместо Тебе. Исках богатство, известност, щастие - и ги имах. Но разбрах, че не мога да ги взема със себе си в смъртта. О, Господи, адът е чудовищен! Действително планирах да Ти служа някой ден, когато се приготвя. Мислех си, че Ти ще бъдеш завинаги с мен, но колко съм се лъгала! Знаех, че Бог ме призовава да се покая, канеше ме през целият ми живот. Но аз мислех, че мога да използвам Бог, както използвах всеки друг. О, колко съм бъркала! - Душата мощно се разтресе в плач. - Сатана започна да ме употребява повече и повече. Започнах да служа на Сатана и накрая го обикнах повече отколкото Бог. Обикнах да греша и не можех да се обърна към Бога. Сатана използваше моята красота и пари и всички мои мисли се обърнаха към това, колко много сила той можеше да ми даде. Дори и тогава Бог продължаваше да ми говори, но аз си мислех, че имам утре или някой следващ ден. Тогава един ден, докато се возех в кола, шофьорът ми налетя по невнимание върху една сграда и аз бях убита! Мой скъпи Господи, само ако бях Те послушала! Завинаги ще проклинам това мое непокорство! Помогни ми, Господи! Моля те, изведи ме оттук!”

Докато говореше, тя протягаше костеливите си ръце към Исус, а пламъците продължиха да я разяждат.

Исус каза: “Присъдата е дадена!”
Моят призив
Мъчението в ада е толкова реално. Когато душата дойде тук няма надежда, няма живот, няма любов. Адът е толкова реален. Душата, която е погинала трябва да гори завинаги в тези пламъци.

Нека да ви предупредя: не отивайте на това място. То е ужасно място на мъчения, разпъваща болка и вечна тъга! Вашата душа ще бъде завинаги жива!

Това е реалност и душата ви ще отиде или в небето или в ада!

Приятелю, ако ти живееш в грях, моля те, покай се. Ако си новороден, но си обърнал гръб на Бога, покай се и се обърни към Него сега. Събуди се преди да е станало твърде късно и ти ще прекараш завинаги с Господ в небето!
ДЯСНОТО КРИЛО НА АДА

Сатана е заблудил мнозина
Всеки път като слизах в ада, не можех после нито да спя, нито да ям. Пред очите ми като на телевизионен екран се редуваха непоносимите гледки, а в ушите ми пронизително звучаха виковете на осъдените. Заставайки пред белия лист, аз се мъчех да намеря най-точните и искрени думи, за да предам на света истината за това страшно място.

Исус ми се явяваше отново и отново: “И тази вечер ние ще отидем в дясното крило на ада, мое дете. Не се страхувай, защото Аз те обичам и съм с теб”.

По лицето на Исус имаше печал, а очите Му бяха изпълнени с голяма нежност и дълбока любов. Макар че тези души в ада бяха изгубени завинаги, аз знаех, че Той все още ги обича и така ще бъде през цялата вечност.

“Мое дете - каза Той - Бог, Нашият Отец, е дал на всеки един от нас воля, така че ние да можем да изберем на кого да служим: на Него или на Сатана. Ти разбираш, че Бог не е направил ада за своите люде. Сатана заблуждава мнозина, за да го следват, но адът е направен за Сатана и неговите ангели. Това не е Мое желание, нито на Отца Ми, някой да погине.” Сълзи на състрадание потекоха по бузите на Исус.

Той ми каза: “Като минаваме през ада, спомни си думите Ми, че Аз имам всичката сила на небето и на земята. Понякога ще ти се струва, че съм те оставил, но не съм. Също, понякога ние ще бъдем видени от злите сили и изгубените души, но друг път не. Но не се страхувай да Ме следваш”.

Ние вървяхме заедно. Плачейки, аз Го следвах. Дни наред аз плачех и не можех да се отърся от гледката на ада. Плачех вътрешно, с духа си, който беше много натъжен.


Армията на злите сили
Ние пак пристигнахме в дясното крило на ада. Видях, че се намираме на пътека, която беше суха и гореше. Писъци изпълваха мръсния въздух и диханието на смъртта беше навсякъде. Миризмата понякога беше толкова отблъскваща, че ми призляваше на стомаха. Навсякъде беше тъмнина, с изключение на светлината, която идваше от Христос и от горящите ями, които осейваха пространството наоколо.

Изведнъж демони от всякакъв вид минаха покрай нас. Някои от тях злобно изръмжаха срещу нас. Демоничните духове, с различни размери и форми, трескаво разговаряха помежду си. Най-отпред един голям демон даваше заповеди на по-малките. Ние се спряхме, за да ги чуем. Междувременно Исус ми каза: “Има и друга демонична армия на тъмнината, която ние сега не виждаме тук - като например злите духове на болест”.

“Хайде, тръгвайте - каза големият демон на по-малките духове и дяволчета. - Направете много лоши неща. Разрушете домове и съсипете семейства. Прелъстете слаби християни и заблудете, и отклонете, колкото се може повече. А когато се върнете, ще получите наградата си.

Запомнете, трябва да сте внимателни с тези, които искрено са приели Христос като свой Спасител. Те имат силата да ви изгонят. Вървете сега по света. Аз вече имам много други там горе и ще изпращам и още. Запомнете, ние сме слуги на принца на тъмнината.”

Тогава злите същества се разбягаха нагоре и тръгнаха извън ада. Врати, отгоре - на лявото крило на ада - се отвориха, за да излязат, а после много бързо се затвориха. А някои от бесовете излязоха през прохода, през който ние влязохме вътре.

Ще се опитам да ви опиша вида на тези зли същества. Този, който говореше, беше много голям по размер - около големината на голяма мечка гризли, кафяв на цвят, с глава като прилеп и хлътнали очи в косматото лице.

Друг беше малък като маймунка, с много дълги ръце и косми по цялото тяло. Лицето му беше изпито, носът му остър, но нямаше очи.

Друг пък имаше голяма глава, колкото на кон, с гладка кожа.

От вида на тези демони и нечисти духове, както и от ужасната миризма, която идваше от тях, започна да ми се гади. Навсякъде, където и да погледнех, имаше демони и бесове. Най-големият от тях, това научих от Господа, получаваше заповеди директно от Сатана.

Исус и аз тръгнахме надолу по пътя. Всичко се изпълваше от викове и болки, от незабравими болезнени стонове. О, Господи, какво ли още има да видя? - си мислех.


Фалшивият проповедник
Ние вървяхме покрай някои от нечистите същества, които изглеждаше, че не ни забелязваха и се спряхме до една яма с огън и сяра. В нея имаше човек с едър силует. Чух го да проповядва Евангелието.

Погледнах учудено към Исус за отговор, защото Той винаги знаеше мислите ми, и Исус ми каза: “Докато беше на земята, този човек беше проповедник на Евангелието. За определено време говореше истината и Ми служеше”.

Учудих се какво правеше тогава този човек в ада.

Беше висок около метър и осемдесет, а скелетът му беше с мръсен сивкав цвят, като надгробен камък. Все още по него висяха части от дрехите му. Не разбирах защо пламъците не бяха изгорили тези окъсани и дрипави дрехи. Горяща плът се провисваше от скелета му като че ли скалпът му беше обхванат от пламъци. Ужасна миризма идваше от него. Отново си спомних думите на Исус, че в ада всички човешки сетива остават будни и дори още по-изострени и чувствителни.

Видях как човека разпери ръцете си, като че държи някаква книга и започна да чете от въображаемата книга.

Той четеше Писание след Писание и аз си мислех, че това беше хубаво. Исус му каза с голяма любов: “Утихни”. Човекът веднага спря да говори и се обърна бавно, виждайки Исус. Наблюдавах душата му вътре в скелетната форма.

Той каза на Господа: “Господи, сега ще проповядвам на всички хора истината. Сега, Господи, съм готов да отида и кажа на другите за това мъчилище. Знам, че докато бях на земята не вярвах, че съществува ад, нито пък вярвах, че идваш втори път. Това искаха да чуят хората и аз направих компромис с истината в моята църква”.

“Знам, че не харесвах никой, който е от друга раса или с друг цвят на кожата и бях причина мнозина да отпаднат от Теб. Аз си бях направил мои собствени правила за правилно и неправилно. Знам, че отведох мнозина встрани от Пътя и станах причина много хора да се препънат в Твоето Свято Слово, защото вземах пари от бедните. Но, Господи, изведи ме от тук и ще върша правилните неща. Няма повече да вземам пари от хората. Вече се покаях. Ще обичам ближните от всяка раса и цвят.”

Исус каза: “Ти не само изопачаваше и тълкуваше грешно Святото Божие Слово, но ти лъжеше, че не знаеш истината! Удоволствията на живота за теб бяха по-важни от истината! Сам Аз те посетих и се опитах да те обърна, но ти не искаше да послушаш. Вървеше по своя собствен път и злото беше твоят бог. Знаеше истината, но не искаше да се покаеш и да се върнеш при Мен. Аз бях там през цялото време. Чаках те, исках да се смириш, но ти не го направи. А сега присъдата е вече произнесена!”

По лицето на Исус имаше тъга. Знаех, че ако човекът беше послушал вика на Спасителя, нямаше сега да бъде тук. О, хора, моля ви чуйте!

Исус отново проговори на отстъпника: “Трябваше да кажеш истината и щеше да обърнеш мнозина към праведност според Божието Слово, което казва, че всички невярващи ще бъдат в огненото езеро, което гори с огън и сяра. Ти знаеше пътя на кръста. Знаеше пътя на праведността. Знаеше какво казва Истината. Но Сатана изпълни сърцето ти с лъжи и ти съгреши. Трябваше да се покаеш с искреност, а не половинчато. Моето Слово е Истина. То не лъже. А сега е твърде късно, твърде късно!”

Тогава човекът размаха яростно пръст към Исус и го прокълна.

Изпълнени със съжаление, Исус и аз се отправихме към следващите ями, а заблуденият проповедник все още проклинаше зад нас, ядосан на Исуса.

Когато минавахме покрай огнените ями, ръцете на изгубените докосваха Господа и с умоляващи гласове Го призоваваха за милост. Костеливите им ръце бяха сиво черни от изгарянето - нямаше жива плът или кръв, нямаше органи, само смърт и едно вечно умиране.

Вътрешно аз виках: О, земьо, покай се! Ако ти не го направиш, ти ще дойдеш тука! Спри, преди да е станало твърде късно!

Изпитвах огромно състрадание към всички тук. Исусе, чувствам, че сърцето ми се разкъсва от скръб, казах аз.


Викът на блудницата
Спряхме до друга яма. От ямата женски глас проговори на Исус. Жената стоеше всред пламъците, които обвиваха тялото й. Костите й бяха покрити с червеи и мъртва плът. Докато пламъците я обгръщаха, тя издигна ръцете си към Исуса и завика: “Изведи ме оттук! Ще дам сега цялото си сърце на Теб, Исусе! Ще говоря на другите за Твоята прошка. Ще свидетелствам за Теб. Моля Те, изведи ме оттук!”

Исус й каза: “Моето слово е вярно и то декларира, че всички трябва да се покаят, да се обърнат от греховете си и да Ме помолят да дойда в техния живот, ако искат да избегнат това мъчително място. Чрез Моята кръв има прошка на греховете. Аз съм верен и ще простя на всичките, които дойдат при Мен. Няма да ги изгоня”.

Той издигна очите Си и каза: “Ако вие Ме слушахте и бяхте дошли при Мен, и бяхте се покаяли, Аз щях да ви простя”.

Жената попита: “Господи, няма ли начин да се излезе оттук?”

Исус много нежно й каза: “Жено, бяха ти дадени много възможности да се покаеш, но ти закорави сърцето си и не го направи. Ти знаеше Моето слово, което предупреждава, че участта на блудниците ще бъде в огненото езеро”.

Исус се обърна към мен и сподели: “Тази жена е имала много грешни връзки с мъже и е причинила разпадането на много домове. Но въпреки всичко това, Аз все пак я обичах. Аз дойдох при нея не с осъждение, но със спасение. Изпратих много от Моите слуги при нея, за да се спаси от злите си пътища, но тя не го направи. Когато беше млада жена, Аз я призовах, но тя все още продължаваше да върши зло. Тя направи много грешки, но Аз все пак щях да й простя, ако тя беше дошла при Мен. Сатана навлезе в нея и тя не можеше да прости на другите. Отиваше на църква, за да съблазнява мъжете. Намираше ги и ги съблазняваше. Ако само беше дошла при Мен, всичките й грехове щяха да бъдат измити чрез Моята кръв. Част от нея искаше да ми служи, но човек не може едновременно да служи на Бог и на Сатана. Всяка личност трябва да направи своя съдбовен избор на кого ще служи.”


Място на невъобразими ужаси
Исус и аз вървяхме покрай ямите. Искаше ми се да издърпам от огъня всяка личност, покрай която минавахме и да я хвърля в нозете на Спасителя. Плачех вътрешно и си мислех: Никога не бих искала моите деца да дойдат тук!

Господи - извиках, - дай ми сили да продължа това пътешествие. Ти знаеш, че съм разтърсена от главата до петите от ужасите на ада.

Исус протегна ръката Си: “Давам ти Моят мир!”

Господи - извиках, - Сатана не иска ние да знаем истината относно ада. Дори и в най-лошите си сънища никога не съм допускала, че пъкълът ще бъде такъв. Скъпи, Исусе, кога ще свърши това?”

“Мое дете” - ми отговори Исус, - само Отец знае кога ще дойде края.”

Тогава Той отново протегна ръце към мен и повели: “Имай мир!” Върху мен дойде голяма сила.

“Мое дете - прошепна Той, - сега ще се върнеш обратно в твоя дом. А утре вечер пак ще продължим в тази част на ада.”
Исус, въплътената Божия любов - изкупителният Път!
Аз разказвах на всеки един, когото срещах през деня, за ада. Аз им казвах, че болката в ада не е за вярване.

Вие, момчета и момичета, мъже и жени, които четете моето свидетелство, умолявам ви, покайте се за вашите грехове. Извикайте към Исус и Го помолете да ви спаси. Не чакайте до утре. Утрото може да не дойде. Времето тече бързо.

Човече, падни на колене и ще бъдеш очистен от греховете си.

Бъди добър с всеки друг. Поради Исуса бъди любезен и прощавай на другите.

Ако ти си ядосан на някого, прости му. Няма човек, който се гневи и да не отиде в ада. Бъди простителен, както Христос прощава нашите грехове. Исус е способен да ни пази, ако ние имаме покайващо сърце и се оставим Неговата кръв да ни очиства от всеки грях. Обичай децата си и обичай съседите си както самия себе си.

Господ казва на църквите: “Покайте се и бъдете спасени!


МНОГОТО ЯМИ

Адът е за цяла вечност
Следващата нощ Исус и аз бяхме отново в лявото крило на ада. Както и преди видях любовта Му, която изпитваше към погиналите.

“Чадо - рече ми Той - не е по волята на Отца ни един да погине. Сатана мами мнозина и те го следват. Но Бог все още прощава - Бог е любов. Ако тези наистина бяха дошли при Отца и бяха се покаяли, Той би им простил.” Голяма болка покри Исусовото лице, докато Той говореше.

Отново ходехме всред огнените ями и преминахме покрай повечето хора, които по-рано описах. Господи, какви невероятни ужаси! - измъчвах се аз. Толкова много горящи души в ада! “Господи, изгаси огнената мъка!”

Безброй горящи ръце покрай пътеката се протягаха към Исус. Това бяха голи кости и тук-там разложена плът на парцали. Вътре в скелетните форми имаше една мръсносива мъгла - душата, захваната завинаги за сухия скелет. По виковете им можеше да се познае, че те чувстват огъня, червеите, болката, безпомощността. Техните стенания изпълваха душата ми с толкова много скръб, че не мога да я опиша. Само да бяха послушали благата вест, не биха били тук! Знаех, че изгубените в ада помнеха всичко, което някой им е казвал. Те знаеха, че няма изход от пламъците и че те са обречени тук за винаги. Но макар и без надежда, те все още се надяваха, като викаха към Исус за милост.


Жената, която ходеше на църква
Ние спряхме до една яма подобна на другите. Вътре в нея се мяташе формата на жена, която разпознах по гласа. Тя викаше към Исус да я освободи от пламъците. Той я погледна с любов и рече: “Докато ти беше на земята, Аз те призовавах да дойдеш при Мен. Призовавах те да изправиш сърцето си пред Мен, преди да е станало твърде късно! Посещавах те често в нощните часове, за да те утеша с Моята любов. Аз бях Твой жених, обичах те и те притеглях към Себе Си с Моя Дух. Ти ми каза: “Да, Господи, ще Те следвам”, но сърцето ти не го направи! Аз знаех, къде беше твоето сърце, затова често пращах служителите Си да ти кажат да се покаеш и да дойдеш при Мен, но ти не Ме чуваше. Исках да те употребя да служиш на другите, да помогнеш на другите да Ме намерят. Но ти желаеше света, а не Мен! Подканях те, но ти нито Ме чуваше, нито са покайваше за греховете си!”

Жената рече на Исус: “Ти помниш, Господи, как ходех на църква и бях една добра християнка. Та аз се присъединих към църквата! Знаех, че Твоят призив беше върху моя живот и аз Те послушах.”

Исус каза: “Жено, ти все още си пълна с лъжи и грях. Аз те виках, но не Ме чуваше! Наистина ти беше член на църква, но да бъдеш член на църква не ти гарантира да влезеш в небето. Ти не се покая! Ти стана причина мнозина да се спъват в Моето Слово. Ти никога не прости на другите, когато те нараняваха. Претендираше, че Ме обичаш и Ми служиш, когато беше с християни, но когато беше далеч от тях, лъжеше, мамеше и крадеше. Подаде се на прелъстителни духове и си живееше твоя двойствен живот, макар да знаеше правия и тесен път. Ти говореше зад гърба на твоите братя и сестри в Христа. Съдеше ги и си мислеше, че си по-свята от тях, а не виждаше грях в собственото си сърце. Ти не послуша Моя нежен Дух на състрадание. Съдеше външно децата Ми, без да обърнеш внимание, че много от тях бяха деца във вярата. Ти беше много строга.”

“Да, казваше, че Ме обичаш - но на думи, докато сърцето ти беше далеч от Мен. Ти си играеше с Бога, а Бог всичко знае. Ако служеше искрено на Бога, ти нямаше да бъдеш тука днес. Не можеш едновременно да служиш на Сатана и Бога!”

Исус се обърна към мен и рече: “Много хора в последните дни ще отстъпят от вярата, слушайки прелъстителни духове и ще служат на греха. Излезте от тях и се отделете! Не ходете в пътя им!”

Като се отдалечихме, жената започна да проклина Исус. Тя пискаше и викаше с ярост. Ние продължихме нататък. Аз почувствах присъствието на зли духове и знаех, че те са, които псуваха и кълняха. Колко е скръбно да си загубен завинаги в ада!


Непростителността -

еднопосочен “билет” за ада
Аз усетих миризмата на смърт дори преди да достигнем до ямата. Скелетът изглеждаше като останалите. Чудех се какво ли е вършила тази душа, за да бъде изгубена и безпомощна, без бъдеще, за цяла вечност на това смъртно място. Чух как жената говори изсред пламъците на ямата. Тя цитираше Божието Слово.

Мили Господи, какво прави тя тук? - попитах аз.

“Чуй”, рече Исус.

Жената каза: “Исусе, Ти си Пътят, Истината и Животът. Никой не може да дойде при Отца, освен чрез Теб. Исус е Светлината на света. Ела при Исус и Той ще те спаси.”

Когато тя изговори това, много от изгубените души около нея чуха. Някои изпсуваха и я прокълнаха. Някои й рекоха да спре. Други все още очакваха, “Има ли наистина надежда?” или “Помогни ни, Исусе”. Огромен вик на мъка изпълни въздуха.

Не можех да разбера какво се беше случило, защо жената проповядваше тука Евангелието.

Господ знаеше мислите ми. Той рече: “Чадо, Аз призовах тази жена на 30-годишна възраст да проповядва Моето Слово и да бъде свидетел на Евангелието.

Аз призовавам различни хора за различни цели в Моето тяло. Но ако мъжът или жената, момчето или момичето не искат Моя Дух, Аз си заминавам.

Да, тя отговори на Моя призив и порасна в знание за Господа. Научи Моя глас и направи много добри неща за Мен. Изучаваше Божието Слово. Често се молеше и имаше много отговорени молитви. Поучаваше много хора за пътя на святостта. Беше вярна в своя дом.

Годините се изнизваха, докато един ден хвана съпруга си да й изневерява с друга жена. Той й поиска прошка, но тя беше дълбоко огорчена и не се опита да спаси брака си. Наистина, съпругът й съгреши и извърши голямо зло, но тази жена знаеше Моето Слово. Тя знаеше, че трябва да прощава и че при всяко изкушение има и освободителен път. Съпругът й я молеше да му прости. Тя не го направи.

Вместо това, омразата хвана корен. Тя не потърси Моята помощ. Даде воля на озлоблението си. “Докато аз през цялото време служа на Бога, моят хубостник хукна след първата фуста! Не съм ли права да го мразя?” - Ми рече тя.

“Аз казах, не, не си права. Той дойде при теб и се покая, и обеща, че никога няма повече да се повтори. Дъще, погледни вътре в себе си и ще видиш, че ти сама си го тласнала към това.”

“Не аз, Господи, рече тя, аз съм чиста, той е грешен и мръсен”. Тя не Ме слушаше.

Времето си вървеше, а тя не се молеше на Мен, нито пък четеше Библията. Постоянно подклаждаше яда към съпруга си. Тя цитираше Писанията, но не му прости.

Не Ме слушаше. Горчивината й преля и привлече още по-голям грях. Убийството растеше вътре в сърцето й, където някога е била любовта. И един ден в сляпа омраза, тя уби съпруга си и другата жена. Сатана напълно я превзе и тя се самоуби.”

Погледнах към изгубената душа, която е предала Христос и осъдила себе си на пламъци и болка... Чух я как тя извика към Исус: “Аз ще му простя сега, Господи. Пусни ме на свобода. Ще Ти се подчинявам във всичко. Виж Господи, тук аз проповядвам Твоето Слово. Затова демоните още по-жестоко ме измъчват. Тормозът е непоносим. Моля Те, Господи, позволи ми да изляза навън”.

Аз виках заедно с жената в ямата и молех Господа да ме пази от горчивина в сърцето. Не допускай омразата да дойде в моето сърце, Господи Исусе, казах аз.

“Ела, нека да продължим”, рече Исус.


Безнадеждна вечност

заради един сезон!
В следващата яма душа на мъж, обгърната в своя скелет, крещеше към Исус. “Господи, помогни ми да разбера защо съм тук.”

Исус рече: “Много добре знаеш защо си тук”.

“Освободи ме и ще бъда примерен,” се молеше човекът.

Господ му рече: “Дори и в ада все още лъжеш”.

Исус тогава се обърна към мен и ми каза: “Този мъж беше на 23 години, когато дойде тук. Той не се покори на Моето Евангелие. Много пъти слушаше Словото Ми и често беше в дома Ми. Аз го водех чрез Духа Си към спасение, но той желаеше света с неговата похот. Обичаше да пие и не послуша призива Ми. Този младеж беше отраснал в църквата, но не предаде себе си на Мен. Един ден той Ми каза: “Вярвам, че все някой ден ще Ти дам своя живот, Исусе”. Но този ден никога не дойде. Една нощ след бурна веселба той катастрофира и беше убит. Сатана напълно го измами.

Той беше моментално убит. Не послуша Моя призив. Другите също бяха убити при катастрофата. Сатана идва да заколи, открадне и погуби. Ако само Ме беше послушал този млад мъж! Не е по Божията воля да загине ни един! Сатана искаше тази душа на момчето и я погуби чрез безгрижие, грях и пиянство. Много домове и животи биват разрушени всяка година от алкохола.

Ако хората можеха да видят, че похотта и пожеланията на света са само за един сезон!

Сатана идва като светъл ангел да измами света. Не е чудно, въпреки че е знаел Святото Божие Слово, грехът се е сторил на този млад човек само едно изкушение. Той си е мислил, още едно парти, още един купон, Исус ще прояви разбиране. Но смъртта няма милост. Той е отлагал твърде много.

Погледнах на душата на младежа и си помислих за моите собствени деца. “О, Господи, нека те да Ти служат!”

В този миг изгарях от копнеж за спасението на всяка човешка душа по света. Стори ми се, че негласно викам: “Ако дойдеш при Господ Исус Христос, Той ще те освободи от пиянството. Извикай към Исус и Той ще те чуе и помогне. Той ще бъде твой приятел. Запомни, Той те обича и Той има властта да прости твоите грехове.

Не прелюбодействай и не пожелавай! Самото пожелание вече е прелюбодейство в твоето сърце.

Млади хора, стойте далеч от наркотици и секс. Ако съгрешите, Бог ще ви прости. Извикайте към Него сега, докато е все още време. Намерете зрели християни и поговорете с тях относно вашите проблеми. Вие ще бъдете щастливи, че сте отделили време сега в този свят, преди да стане твърде късно.

Виковете на младежа кънтяха дълго време в мен. Никога няма да се заличи спомена за тези викове на разкаяние. Помня как плътта висеше и гореше в пламъци. Не ще забравя гниенето на плътта, миризмата на смърт, дупките, където някога е имало очи, мръсно-сивата душа и червеите, които пълзяха през костите. Скелетната форма на младия човек издигна умоляващо ръцете си към Исус, докато ние се отдалечавахме към следващата яма.

Исус рече: “Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат”.


ТУНЕЛЪТ НА СТРАХА
Опитвах се да си спомня проповед относно ада. Но никога не съм слушала за такива ужаси, като тези, които Господ ми показа. Адът е безкрайно по-лош, отколкото някой би си помислил или представил. Чувствам се жестоко съкрушена, че душите, които са там, са на вечни мъки. Няма изход от това място.

Затова се реших да опиша всичко, доколкото ми позволяват силите, за да спася души от тези ужаси.

Започнах ревностно да проповядвам Евангелието на всеки, когото срещна. Да му разказвам за ада, че е страшно място и това е истинско изявление. Разбирате ли какво искам да кажа? Ако грешниците не се покаят и не повярват в Евангелието, те със сигурност ще свършат там.

Моля ви, повярвайте в Господ Исус Христос и Го призовете, за да ви спаси от грях! Прочетете глава 3 и глава 14 от Евангелието на Йоан.

Моля ви, прочетете и тази книжка от кора до кора, за да знаете повече за ада и за преживяванията там. Като четете, молете се Исус да влезе във вашето сърце, да ви умие от вашите грехове, преди да е станало твърде късно.

Исус и аз вървяхме през ада по една обгорена и суха пътека. Погледнах надолу към редиците от ями, колкото мога надалеч. Бях твърде изморена. Сърцето ми, духа ми бяха сломени от всичко, което видях и чух, и знаех, че повечето е все още пред мен. Исусе, дай ми сила да продължа, извиках аз. След като Исус ми даде от силата Си, бързо Го последвах. Бях изпълнена със скръб от апокалипсиса на тези ужаси. Чудех се, ако ги разкажа, дали света ще ми повярва. Ще повярва ли, че в дясно, в ляво, отпред, отзад - навсякъде имаше ями обгърнати от огън и пламъци, вътре - горящи души. О, земьо, покай се, извиках аз, смазана от кошмара на преизподнята. Смъртоносни ридания разтърсиха духа ми.

Учудих се какво ли още трябваше да видя. Питах се какво ли правят моето семейство, приятелите ни. О, как ги обичах! Спомних си какви грехове сторих и как отново се върнах при Исус, и как благодарях на Бога, че ме е умил в кръвта Си, преди да е станало твърде късно...

Исус ми каза: “Сега сме до входа на тунела, който ще ни отведе до търбуха на ада. Адът е направен във формата на човек и се намира в центъра на земята. Тялото лежи по гръб, с ръцете и краката прострени навън. Както Аз имам тяло от вярващи, така и ада си има тяло от грях и смърт. Както Христовото тяло се изгражда ден след ден, така и адовото тяло се изгражда всекидневно.”

На път към тунела преминавахме покрай огнени ями, разтърсвани от смразяващи викове и стонове. Мнозина се протягаха към Исус, други се опитваха да се покатерят извън ямите, за да Го докоснат, но не можеха. Твърде късно, твърде късно! - плачеше и се късаше сърцето ми. Мъка помрачаваше Исусовото лице.

Гледайки огнените ями, си спомних как ние си готвехме в задния двор върху жар, която тлееше с часове. Толкова невъобразимо много жар виждах тук, в ада!

Бях така благодарна, че навлязохме в тунела. Мислех си, че тунелът не може да бъде толкова проклето и печално място, колкото са ямите. Но уви, грешах!

Колкото повече влизахме навътре, започнах да виждам големи змии, огромни плъхове и много зли духове, които побягваха от присъствието на Господ Исус Христос. Змиите съскаха по нас, а плъховете скимтяха. Гъмжеше от много зли звуци. Усойници и мрачни сенки се плъзгаха около нас. Единствената светлина, която можеше да се види в тунела беше Исус. Аз се държах колкото се може по-близко до Него.

Бесове и дяволи шетаха нагоре - надолу по тунела. По-късно разбрах, че тези зли духове излизаха на земята, за да изпълняват сатанинските нареждания.

Усещайки страшната ми паника от мрака и смрадта, Исус ме окуражи: “Не се бой, скоро ще бъдем на края на тунела. Трябва да ти покажа тези неща. Ела, следвай Ме.”

Покрай нас се плъзгаха гигантски змии. Някои от тях бяха дълги около 8 м., а широки около 1,20 м. Гъста и отвратителна воня изпълваше въздуха от злите духове, които бродеха навсякъде.

Исус ми каза: “Много скоро ще бъдем в търбуха на ада. Там тунелът е с радиус от 3 мили и е дълъг 17 мили.”

Доколкото способностите ми позволяват, ще се опитам да запиша и кажа какво съм видяла и чула. Ще го направя за слава на Отца и Сина и Святия Дух. По Божията воля.

Зная, че Исус ми показва всички тези зловещи неща, за да предупредя мъже и жени в света да избегнат ада на всяка цена. Скъпи читатели, ако вие не познавате Исус, спрете точно сега, покайте се за вашите грехове и Го поканете да бъде баш СПАСИТЕЛ.


ДЕЙНОСТТА НА АДА
Исус и аз излязохме от тунела на страха и застанахме на един мръсен хълм, откъдето можехме да видим търбуха на ада и мощната демонична дейност, която кипеше там.

Исус рече: “Виждаш, че ужасите не са някаква измислица, а истинска реалност. Кажи на своите читатели, че демоничната сила съществува. Също така им кажи, че Сатана е реален, както и самите началства и власти, лукавите духове в поднебесната и управителите на тъмнотата на този век. Но те не трябва да се отчайват, защото, ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от всичките си нечестиви пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им и техните тела. Толкова, колкото адът е действителен, също толкова е действително и небето.”

Скъпи читателю, Бог иска да знаеш за ада и Той желае да те предпази от това отвратително място. Имаш начин да го избегнеш. Този начин е Исус Христос, Спасителят на твоята душа. Запомни, че само тези, чиито имена са записани в Книгата на живота, ще бъдат спасени.

Ние стигнахме до търбуха на ада.

Запомних думите на Господ, когато ми каза: “Може да изглежда, като че ли съм те изоставил, но не е така. Запомни, че Аз имам всичката власт на небето и на земята. Понякога злите духове и изгубените души няма да ни виждат, но понякога ще знаят, че сме тук. Не се страхувай. Каквото виждаш е реално. Тези неща се случват точно сега и ще продължават да се случват, докато смъртта и ада бъдат хвърлени в огненото езеро.”

Читателю, сигурен ли си, че името ти е записано в Книгата на живота?

Пред нас можехме да чуем гласове и викове на души в мъки. Качихме се върху малък хълм и погледнахме отгоре. Светлина изпълни този район, така че можехме ясно да виждаме. Крясъци, каквито никога не си допускал, че са възможни, изпълваха въздуха. Те бяха крясъците на мъж.

“Чуй Ме - рече Исус. - Това, което виждаш и чуваш е действителност. Обърнете внимание служители на Евангелието: това са вярно и истинно казани неща. Събудете се, благовестители, проповедници и учители на Моето Слово, всички вие, които сте призовани да проповядвате Евангелието на Господ Исус Христос. Ако съгрешавате, покайте се или и вие ще бъдете също наказани.”

Вървяхме нагоре. Видях малки тъмно облечени фигури, маршируващи около обект приличащ на кутия. Като приближих по-близко, видях, че тази кутия представляваше ковчег, а фигурите бяха демони. Това беше истински ковчег с 12 демона маршируващи около него. Те се смееха и пееха. Всеки един от тях имаше остро копие в ръката си, което държеше пъхнато в ковчега през малък отвор.

Във въздуха витаеше чувство на голям страх и аз треперех от гледката, която се разкриваше пред мен.

Исус знаеше мислите ми, затова ми каза: “Има много души на мъки тук и съществуват различни начини на мъчения за тях. Има по-голямо наказание за тези, които веднъж са проповядвали Евангелието и са се върнали обратно към греха, или за тези, които не са били послушни на призива на Бога за техния живот.”

Чух толкова отчаян вик, че той изпълни сърцето ми с ужас. “Няма надежда, няма надежда!” Безнадеждният вик дойде от ковчега. Беше един безкраен вой на скърбене.

О-о, колко е ужасно - казах аз.

“Ела - рече Исус - нека да отидем по-близко”. И така, Той приближи до ковчега и погледна вътре. Направих същото. Разбирах, че злите духове не можеха да ни видят.

Вътре в ковчега имаше мръсносива мъгла. Виждах как демоните пъхат копията си в душата на мъжа.

Никога няма да забравя страданието й. Извиках към Исус: “Господи, нека да излезем и да се махнем от това място.” Мъката на тази душа беше толкова ужасна гледка. Само да можеше да бъде спасена! Издигнах ръцете си към Исус и Го помолих да позволи на човека да излезе от ковчега.

Исус ми рече: “Чадо Мое, имай мир.”

Докато говорехме, мъжът ни видя. Той каза: “Господи, Господи, изведи ме от тук. Имай милост. Погледнах долу и видях кървава каша. Вътре в душата имаше човешко сърце и кръв бликаше от него. Копията буквално пронизваха сърцето му.

“Аз ще Ти служа, Господи. Моля, пусни ме вън”. Знаех, че този човек чувстваше всяко копие, което пронизваше сърцето му.

“Той е мъчен ден и нощ - каза Господ. - Беше поставен тук от Сатана, и той е, който го мъчи.”

Мъжът извика: “Господи, аз ще проповядвам истинското Евангелие. Ще говоря за грях и за ад. Моля Те, помогни ми да изляза от тук.”

Исус каза: “Този мъж беше проповедник на Божието Слово. Имаше време, когато Ми служеше с цялото си сърце и доведе много хора до спасение. Някои от вярващите все още Ми служат днес. Похотта на плътта и измамата на богатството го заблуди. Той позволи на Сатана да го ръководи. Имаше голяма църква, модерна кола и големи доходи. Но този проповедник започна да краде от даренията. Започна да поучава лъжи. Обикновено говореше полулъжи и полуистини. Не Ми позволи да го коригирам. Изпращах пратениците Си до него, за да му кажат да се покае и да проповядва истината, но той обикна удоволствията на този свят повече от живота за Бога. Преди да умре, каза, че кръщението в Святия Дух е една лъжа и тези, които претендират да имат Святия Дух са лицемери. Този проповедник казваше, че ти може да бъдеш пияница и да отидеш на небето без покаяние. Той проповядваше, че Бог не би изпратил някой в ада. Той е твърде добър да направи това. Този мъж стана причина много добри хора да отпаднат от благодатта на Господ. Започна да твърди, че не се нуждае от Мен, защото се чувства като бог. Дори отиде твърде далеч, като започна да провежда семинари и да проповядва тази фалшива доктрина. Той потъпка Моето Свято Слово под своите крака. Въпреки всичко, продължих да го обичам.”

“Чадо Мое, по-добре никога да не ме беше познавал, отколкото да Ме познаваш и да се върнеш назад от служението към Мен” - рече Господ.

Ако само беше Те послушал, Господи! - аз виках. - Ако беше се погрижил за душата си и за душите на другите!

“Той не Ме послуша и когато го призовавах, не Ме чу. Обикна лесния живот. Призовавах го да се покае, но той не се върна обратно при Мен. Един ден беше убит и веднага се намери тук в ада. Сега Сатана го мъчи за това, че някога е проповядвал Словото Ми и е спасявал души за Моето царство.”

Гледах как демоните продължаваха да маршируват около ковчега. Човешкото му сърце биеше и кръв се изливаше от него. Никога няма да забравя виковете на болка и скръб.

Исус погледна човека в ковчега с голямо състрадание и рече: “Кръвта на много изгубени души са върху ръцете на този мъж. Много от тях са тук на мъки точно сега.”

С изпълнени от скръб сърца двамата с Исус продължихме да вървим.

Когато напуснахме, видях друга група от демони да пристига към ковчега. Бяха около три фута високи (90 см), облечени в черни дрехи. Те започнаха да мъчат душата по друг начин.

Помислих си, как гордостта във всички нас понякога ни прави неспособни да признаем грешките си и да помолим за прошка. Ние отказваме да се покаем и да се смирим. Но, послушай душо, ада е реален. Моля те, не отивай на това място.

Тогава Исус ми показа гигантски часовник, прострял се по целия свят. И аз чух тиктакането му. Часовата стрелка се намираше близо до дванадесетия час, а тази на минутите се намираше на 3 минути преди дванадесет. Незабелязано минутната стрелка се движеше напред към часа. Тиктакането започна да става по-високо и по-високо, докато изпълни цялата земя.

Бог говори като тръба и гласът Му е като на много води. “Чуй, какво говори Духът към църквите.” Той рече: “Бъди готов! Във време, което не мислиш, Аз ще дойда отново. Чувам тиктакането на часовника. Дванадесет часа е. Младоженецът е дошъл за Невястата Си.”

Готови ли сте за идването на Христос Исус, мои приятели? Или ще бъдете като тези, които казват: “Не днес, Господи?” Ще Го призовете ли, за да бъдете спасени? Ще предадете ли днес сърцето си на Него? Запомнете, Исус може да ви спаси от всяко зло, ако Го призовете днес и се покаете. Молете се за вашето семейство и за хората, които обичате, за да отидат при Христос Исус преди да е станало твърде късно.

Чуйте какво Исус казва: “Ще те пазя от зло. Ще те пазя във всичките ти пътища. Ще те спася. Ще спася и тези, които обичаш.”

Моля се за всички вас, които четете тези думи, да проумеете истината, преди да е станало твърде късно. Адът е вечен. Опитвам се да разкрия всичко, което видях и чух тук. Зная, че тези неща са истина. Когато четете останалата част на тази книга, моля ви да се покаете и да приемете Господ Исус Христос за свой личен Спасител.

Чух гласа на Бога: “Време е да си ходим. Ще се върнем отново утре.”
ТЪРБУХЪТ НА АДА
Следващата нощ Исус и аз отново отидохме в ада. Намирахме се всред голяма открита площ. Около нас се извършваха само зли неща. Не далеч от местото, където стояхме, забелязах една особена активност на демонични духове, които бързаха да влизат и излизат от този район. Сцената беше сякаш от филм на ужасите. До където можех да видя, имаше души в мъки и дяволът и ангелите му си вършеха своята работа. Полумрака беше пронизан от писъците на агония и отчаяние.

Исус каза: “Чадо, Сатана е двоен измамник. Той мами хората на земята, а после мъчи душите им в ада. Много от демоничните сили действат тук, а други са горе на земята, за да нараняват, огорчават и измамват. Ще ти покажа неща, които не си виждала в такива детайли. Някои от нещата, които виждаш, се случват сега, докато други ще станат в бъдещето.”

Отново погледнах напред. Повърхността беше светлокафява на цвят, безжизнена, без каквато и да била растителност. Всичко беше мъртво или умиращо. Някои места бяха студени и влажни, докато други бяха горещи и сухи. Носеше се миризма на гнилота от горящата и разлагаща се плът, смесена с мириса на мърша, изгнил боклук и помия.

“Сатана използва много капани и примки, за да измами Божиите хора - каза Исус. - По време на пътуването ни из ада, ще ти покажа много от лукавите и коварни хитрости на дявола.”

Изминахме само няколко метра, когато съгледах пред нас тъмен обект. Стори ми се, че се движи на горе и на долу, като се свиваше и се разпущаше. При всяко движение изхвърляше навън ужасно зловоние, което изпълваше атмосферата на ада.

Ще се опитам да обясня колкото може по-добре това, което видях. Този голям черен обект продължаваше да се свива и разпуща и да изхвърля, отвратителна миризма. Забелязах нещо като рогове, тъмни на цвят, излизащи от него и отиващи към земята. Проумях, че това беше голямо черно сърце и че имаше много входове до него. Едно лошо предчувствие дойде върху мен.

Исус знаеше моите мисли и каза: “Не се страхувай. Това е сърцето на ада. По-късно ние ще преминем през него, но сега трябва да отидем до блока от клетки на ада.”

Клетките бяха в кръг, високи 17 мили и се намираха в търбуха на ада. Погледнах и видях голям кафяв ров между клетките и дъното на ада. Ровът беше около 2 метра дълбок. Имаше издатина, която преминаваше като пътека около клетките и също така беше удобно място, откъдето можеше да се наблюдава центъра на ада.

Исус каза: “Тези неща са верни и истинни. Смъртта и ада един ден ще бъдат хвърлени в огненото езеро. Но сега, това место принадлежи на ада. Клетките са изпълнени с нечестиви души, които са измъчвани тук. Аз дадох живота Си за тях, за да не идват на това ужасно место.”

Виждах, че тези места са реалност, но милостта на Моя Отец също е реална. Ако желаеш, Той ще ти прости. Извикай към Небесния Отец в името на Исус.


КЛЕТКИТЕ В АДА
Исус и аз стояхме на издатината на първата редица от клетки. Издатината беше широка около 4 фута (1,2 м).

Погледнах на горе и всичко изглеждаше като гигантска яма. От страни на пътеката имаше клетки, които бяха вкопани в земята, като затворнически клетки.

Исус рече: “Този блок се състои от клетки и започва от дъното на ада. В тези клетки има много души, които са се занимавали с магьосничество или окултизъм. Някои от тях са чародеи, медиуми, продавачи на наркотици, идолопоклонници и зли хора. Това са души, които са работили най-много срещу Бога. Много от тях са тук от стотици години. Те не са се покаяли, но са мамели хората и са ги отдалечили от Бог. Тези души са извършили голямо нечестие срещу Господ и Неговия народ. Злото и греха са били тяхното ежедневие.”

Вървях, следвайки Господ по пътеката. Погледнах надолу към центъра на ада и видях голяма активност там. При мъждивата светлина можех да съзря движението на много форми.

Мислех си, че мъките тук не са толкова ужасни, в сравнение с тези от ямите. Но навсякъде около нас чувах крясъци, стонове и писъци на проклетии в клетките. Голяма скръб изпълваше сърцето ми.

Исус рече: “Чадо Мое, до сега не допуснах да чуеш тези викове. Но сега искам да ти покажа, как Сатана идва да открадне, убие и разруши. Тук в ада има различни мъки за различните души. Сатана управлява тези мъчения до деня на съда, когато смъртта и ада ще бъдат хвърлени в огненото езеро.”

Докато вървяхме по издатината, виковете ставаха все по-силни. Спряхме пред третата клетка. Една ярка светлина навлезе вътре в клетката. В нея видях стара жена, която седеше на люлеещ се стол и плачеше. Не знаех защо, но бях шокирана от това да открия, че тази жена беше една реална личност с тяло.

Клетката беше напълно пуста, с изключение на люлеещия се стол. Стените на клетката бяха от светла глина и имаше мръсотия навсякъде по пода. Предната врата затваряше цялото лице на клетката. Беше направена от черен метал с резета заключени на нея. Исус и аз имахме поглед върху цялата клетка.

Цветът на плътта на старата жена беше пепеляв със сив оттенък. Тя се люлееше напред и назад. Както се движеше, сълзите й падаха долу. Знаех, че нейният агонизиращ изглед свидетелства за голяма болка. Тя страдаше от невидимо мъчение. Зачудих се в какво е виновна, че е затворена тук.

Изведнъж, точно пред моите очи, жената започна да променя формата си - в начало на стар мъж, тогава на млада жена, след това на средна по възраст жена и накрая отново в стара жена, както бях я забелязала. Бях шокирана, докато гледах как тя се променяше от една в друга форма.

Когато видя Исус, извика: “Господи, имай милост към мен. Изведи ме от това място на мъки.” Тя се наведе на стола си и се протегна към Исус. Но не можа да Го докосне. Промяната продължи да се извършва. Дори дрехите й се променяха - беше облечена ту като остарял мъж, ту като жена на средна възраст, ту като младо момиче, докато накрая се превръщаше отново в старица.

Попитах Исус: “Защо, Господи?”

Тя отново извика: “О, Господи, изведи ме от тук, преди те да се върнат.” Сега тя стоеше пред клетката вкопчвайки своите малки юмруци в резетата. Тя рече: “Зная, че Твоята любов е истинна. Зная, че любовта Ти е реална. Моля Те, изведи ме от тук!”

Нещо започна да раздира плътта й и жената изкрещя в ужас.

“Тя не е това, което показва, че е” - каза Господ.

Жената застана с гръб на стола и започна да се тресе. Но сега само един скелет стоеше на люлеещия се стол - скелет с мръсна мъгла вътре. Само преди минути, където имаше облечено тяло, сега имаше само черни и изгорели кости и едни празнини вместо очи. Душата на жената стенеше и викаше към Исус в покаяние. Но виковете й бяха твърде закъснели.

“На земята - каза Исус - тази жена беше вещица и практикуваше поклонение на Сатана. Не само практикуваше магии, но тя учеше и други да правят магии. Когато беше дете, родителите й правеха черни магии. Те възлюбиха тъмнината повече от светлината.”

“Много пъти - каза Господ - Аз я призовавах да се покае. Тя Ми се подиграваше и казваше: “Аз се удоволствам да служа на Сатана. Ще продължавам да му служа.” Тази жена отхвърли истината и не се покая от злото. Тя отдалечи много хора от Бога. Днес, някои от тях са в ада заедно с нея. Ако се беше покаяла, щях да я спася, също и семейството й, но тя не ме послуша. Сатана измами тази жена да повярва, че тя ще приеме свое собствено царство, като награда, че му служи. Той й каза, че никога няма да умре, но ще има вечен живот с него. Тя умря хвалейки Сатана и когато дойде тук го помоли за царството си. Сатана, баща на лъжата, се изсмя в лицето й и каза: “Мислиш ли, че ще разделя царството си с теб? Това е моето царство.” И той я заключи в тази клетка и я мъчи ден и нощ.

На земята тази жена обучаваше много вещици, за да извършват нейните магии. Един от нейните магически трикове беше да се превръща от млада жена, в жена на средна възраст, в старица, дори в старец. В онези дни беше забавно да правиш промяна на тялото си и да плашиш по-малките магьосници със своите магии. Но сега страда от мъките на ада и плътта й се раздира с всяка промяна. Тя не може да контролира това и продължава да се променя от една форма в друга, но истинската й форма е мъгливата й душа в нейния скелет. Сатана я използваше за злите си цели, а сега се подиграва и се надсмива. Често тя е довличана обратно пред Сатана, за да бъде мъчена за негово удоволствие.

Аз я призовавах много пъти и бих я спасил. Но тя не Ме искаше. Сега се моли за прощение, но е твърде късно. Тя е изгубена завинаги, без никаква надежда.”

Погледнах тази жена изгубена за цяла вечност, страдаща в болки и си мислех, че е била зла жена, но моето сърце беше изпълнено от състрадание. “Господи, колко е ужасно!” - казах през сълзи.

И тогава, малко след като Исус и аз бяхме при нея, един мръсен кафяв демон със счупени крила и с размери и форма на голяма мечка, дойде пред нейната клетка и я отвори с ключ. Жената беше твърде много изплашена. Тя крещеше в ужас, след като демона започна да я атакува и да я издърпва навън от клетката.

Исус рече: “Този демон я мъчи често.” Аз наблюдавах как тя беше извлечена навън от клетката.

“Мили Господи - се помолих - нищо ли не може да се направи?” Чувствах голямо състрадание към тази жена.

“Твърде късно е!” - отговори Исус. - Твърде късно е!”
Приятелю, ако ти живееш в грях, моля те, покай се. Ако си новороден, но си обърнал гръб на Бога, покай се и се обърни към Него сега. Събуди се преди да е станало твърде късно и ти ще прекараш завинаги с Господ в небето!
СЪДЪРЖАНИЕ
В АДА

Божествено посещение

Извън тялото

Вратите към ада

Зли духове за последното време

Предупреждението


ЛЯВОТО КРИЛО НА АДА

Дето червеите не умират

Участта на присмехулника

Вечността без Бог

Призвана в младостта

Моят призив


ДЯСНОТО КРИЛО НА АДА

Сатана е заблудил мнозина

Армията на злите сили

Фалшивият проповедник

Викът на блудницата

Място на невъобразими ужаси

Исус, въплътената Божия любов - изкупителният Път!
МНОГОТО ЯМИ

Адът е за цяла вечност

Жената, която ходеше на църква

Непростителността - еднопосочен “билет” за ада



Безнадеждна вечност заради един сезон!
ТУНЕЛЪТ НА СТРАХА

ДЕЙНОСТТА НА АДА

ТЪРБУХЪТ НА АДА

КЛЕТКИТЕ В АДА


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница