Глава 18 Отворени видения от Ада

Господ каза:

- Това видение е за бъдещето и то ще се случи. Но Аз ще се върна да изкупя Моята булка, Моята църква, и те няма да го видят. Събудете се, о, Мой народе, Аз бия сигнал за тревога за завръщащите се на земята, защото Аз ще се върна, както Моето слово казва.

Аз видях огнената змия, която беше в дясната ръка на Ада.

Исус каза:

- Ела, виж какво казва Духът на света.

Видях роговете на огнената змия – как те влизаха в телата на хора по земята. Мнозина бяха напълно обладани от змията. Видях огромен звяр да се издига на едно обширно място и се обърна към един мъж. Жителите на земята избягаха от него – някои в пустинята, други в пещерите, трети в подземните метро станции и в бомбоубежищата. Те търсиха убежище да се скрият от очите на звяра. Никой не хвалеше Бог, нито говореше за Исус.

Един глас ми каза:

- Къде са Моите хора?

Аз погледнах по-отблизо и видях хора, които ходеха като мъртъвци. Имаше отчайваща тъга във въздуха и никой не се обръщаше наляво или надясно. Видях, че хората бяха водени от някаква невидима сила. Сега и тогава един глас им проговори във въздуха и те се покориха на гласа. Те не говореха помежду си. Също така видях, че на челата и на ръцете им имаше числото „666”. Видях войници на коне, които подкарваха хората като че бяха добитък.

Американското знаме – дрипаво и разкъсано – беше изоставено на земята. Нямаше радост, нито смях, нито щастие. Видях смърт и зло навсякъде.

Хората влизаха един зад друг в един голям универсален магазин. Те ходеха като обезсърчени войници и бяха облечени в един вид затворнически дрехи. Един плет обграждаше магазина и имаше пазачи тук и там. Навсякъде, където погледнех виждах войници в бойни униформи.

Аз видях тези хора-зомбита, вкарани в магазина, където те можеха да си купят само най-оскъдни необходими неща. Когато всеки приключеше с покупките си, беше качван на голям зелен военен камион. Камионът, много добре охраняван, беше откаран в друга област.

Тук, в някакъв вид клиника, тези хора бяха преглеждани за заразни болести или осакатяващи пречки. Само няколко от тях бяха отделяни на страна, като отхвърлени.

Скоро тези, които се бяха провалили на прегледа бяха заведени в друга стая. В нея, впечатляващо количество от ключове, бутони и залози бяха изложени на цяла една стена. Една врата се отвори и няколко техници влязоха вътре. Един от тях започна да изрежда имената на хората в стаята. Без съпротива, те ставаха, когато си чуваха името и влизаха в една огромна кутия. Когато бяха вътре, друг техник затвори вратата и дръпна един ключ в панела на стената.

Няколко минути по-късно, той отвори вратата, взе метла и прашен тиган и измете, каквото беше останало от тях по пода. От някогашната стая, пълна с хора не беше останало нищо, освен купчина прах!

Аз гледах хората, които минаха медицинския преглед, как бяха върнати на камиона и откарани до един влак. Никой не говореше, нито се поглеждаха един друг. В друга сграда всеки човек беше назначен на работа. Те всички отидоха да работят, без да спорят. Аз ги гледах как те работеха усилено цял ден върху назначените им задачи и в края на работния ден, те всички бяха отвеждани в сграда с апартаменти, с висока ограда наоколо. Всеки се събличаше и си лягаше. Утре те отново ще работят усилено.

Аз чух силен глас, който изпълни нощта. Видях голям звяр и той стоеше на голям трон. Всички хора си покориха на звяра. Видях духовни рогове да израстват от главата му. Те достигаха всяко място на земята. Звяра завзе много позиции на власт и много офиси и стана велик във власт.

Звярът се натискаше на много места и измами много хора. Богатите и известните бяха измамени също както и бедните и безправните. Малък и голям отдаваше почит на звяра.

В един офис беше донесена една голяма машина. Звярът сложи знакът си на нея и неговият глас излезе от нея. Също така машини от същия род можеха да се видят във всеки дом и офис. Но машината на звяра беше единствена по рода си. Част от машините, поставени в домовете на хората бяха невидими с просто око, но тя можеше да дава отчет на звяра за всяко движение на хората и го правеше. Аз гледах как звярът завъртя трона си към мен. На неговото чело имаше числото 666.

Като гледах, видях друг мъж в друг офис много се ядоса на звяра. Той искаше да говори с него. Той крещеше с все сила. Звярът се появи и изглеждаше много учтив като каза:

- Ела, аз ще ти помогна да се погрижиш за всичките си проблеми.

Звярът заведе ядосания мъж в широка стая и му предложи да легне на една маса. Стаята и леглото ми напомняха за стая в спешно отделение на болница. На мъжа беше дадено приспивно и беше поставен под голяма машина. Звярът прикрепи жици към главата на мъжа и включи машината. На върха на машината имаше надпис: „тази машина за изтриване на мозъци принадлежи на звяра, 666”.

Когато мъжът беше преместен от масата, очите му имаха безизразен поглед и движенията му напомняха на зомбитата от филмите. На върха на главата му аз видях голямо бяло петно и знаех, че неговият ум е хирургично изменен, за да може да бъде контролиран от звяра.

Звярът каза:

- Сега, господине, не се ли чувстваш по-добре? Не ти ли казах, че мога да се погрижа за всичките ти проблеми? Аз ти дадох нов ум. Сега вече няма да имаш проблеми или беди.

Мъжът не отговори.

Ти ще се покоряваш на всяка моя заповед, - каза звярът, като взимаше малък предмет и го допря до неговата риза. Той отново проговори на мъжа и той отговори, без да си мърда устните. Той се движеше като жив мъртвец. – Ти ще работиш и няма да се ядосваш, нито да се огорчаваш, няма да бъдеш тъжен, нито ще плачеш. Ти ще работиш за мен докато умреш. Аз имам много като теб, които контролирам. Някои лъжат, някои убиват, някои крадат, някои правят войни, някои имат деца, някои пускат машини и някои вършат други неща. Да, аз контролирам всичко. - От него излезе зъл смях.

На мъжа бяха дадени документи за подпис. Той с радост предаде всичко, което притежаваше на звяра.

В моето видение видях мъжът да напуска офиса на звяра, качи се на една кола и си отиде в къщи. Когато доближи своята съпруга, тя се опита да го целуне, но той не й отвърна. Той нямаше чувства към своята жена, нито към някой друг. Звярът го беше направил неспособен да изпита каквато и да е емоция.

Съпругата много се ядоса и викаше на своя съпруг, но нямаше никаква полза. Накрая тя каза:

- Добре, ще се обадя на звяра. Той ще знае какво да прави.

След кратък телефонен разговор, тя напусна къщата и отиде до същата сграда, която нейният съпруг току що беше напуснал.

Звярът я посрещна и каза:

- Кажи ми всичките си неволи. Сигурен съм, че мога да ти помогна.

Един много красив мъж я хвана под ръка и я заведе до същата маса, където нейния мъж беше по-рано. След същата операция тя също стана безличен слуга на звяра.

Аз чух звяра да я пита:

- Как се чувстваш?

Тя също не отговаряше, докато той не сложи един малък обект на блузата й. Тогава тя разбра, че той беше господар и господ и започна да му се покланя.

- Тя ще бъде за разплод, - каза той. – Ти ще имаш съвършени бебета и те ще ми се покланят и ще ми служат.

Жената отговори с роботизиран глас:

- Да, господарю, ще се покоря.

Аз отново видях жената. Сега тя беше в друга сграда. В нея имаше много бременни жени. Жените лежаха безжизнено на леглата си и повтаряха монотонно хваление на звяра. Всички имаха 666 на челата си.

Когато бебетата им се родиха, те бяха отведени в друга сграда, където сестри с промит ум имаха задачата да ги отгледат. Сестрите също имаха 666 на челата си.

Звярът растеше във власт, докато империята му не се простря по цялата земя. Бебетата също растяха и на определено време те също заставаха под умо-изтриващата машина. Те се покланяха на звяра и неговия образ. Но машината нямаше сила над Божиите деца.

Аз чух гласа на Господа да казва:

- Тези, които се покланят на звяра и неговия образ ще погинат. Мнозина ще бъдат измамени и ще паднат, но Аз ще спася Моите деца от звяра. Тези неща ще се случат в последно време. Не приемайте белега на звяра. Покайте се сега, преди да е станало твърде късно.

Звяра ще се нарече мъж на мир. И той ще донесе мир на много нации в много хаотично време. Той ще може да снабди света с много евтини стоки и ще се увери, че на всеки му се плаща достатъчно. Той ще направи съюз с много нации и великите мъже на света ще го последват с фалшиво чувство на сигурност.

Преди тези времена, Аз ще издигна армия от вярващи, които ще стоят за истината и праведността. Мощната армия, за която Йоил говори, ще чуе Моя глас от изгрева до залеза на слънцето.

През нощта те също ще чуят Моя глас и ще Ми отговорят. Те ще работят за Мен и ще тичат като мощни военни мъже. Те ще извършат велики дела за Мен, защото Аз ще съм с тях.

Всички тези неща ми бяха открити от Господ Исус Христос в отворено видение. Това са думите от Неговата уста и те се отнасят за последното време.

Исус и аз се върнахме в къщи и аз се чудех за всичко, което ми каза и показа. Аз заспах молейки се за спасението на цялото човечество.

На следващата нощ Исус и аз отидохме в челюстите на Ада.

Исус каза:

- Мое дете, ние почти преминахме през Ада. Няма да ти покажа целия Ад, но искам да разкажеш на света това, което ти показах. Кажи им, че Адът е реален. Кажи им, че този рапорт е истински.

Ние вървяхме и спряхме на един хълм, от където се виждаше малка долина. Докъдето можех да видя по страните на хълма имаше камари с човешки души. Аз можех да чуя техните викове. Силен шум изпълваше мястото. Исус каза:

- Мое дете, това са челюстите на Ада. Всеки път, когато устата на Ада се отвори, ти ще чуваш този силен шум.

Душите се мъчеха да се измъкнат, но не можеха, защото те бяха закрепени за стените на Ада.

Докато Исус говореше, аз видях много тъмни форми, падащи надолу покрай нас и приземяващи се с тупване на дъното на хълма. Демони с големи вериги влачеха душите на някъде. Исус каза:

- Това са душите на тези, които току що са умрели на земята и са пристигнали в Ада. Тази дейност продължава ден и нощ.

Внезапно, настъпи огромна тишина. Исус каза:

Обичам те, Мое дете, и искам да кажеш на хората на земята за Ада.

Аз погледнах надолу към челюстите на Ада през един вид страничен отвор. Викове на болка и мъчение достигнаха до мен. „Кога ще свърши това, се чудех аз.” Толкова ще се радвам да си почина от всичко това.

Тогава, изведнъж, аз се почувствах изгубена. Не знаех как знам това, но с цялото си сърце знаех, че Исус е изчезнал. Много се натъжих. Обърнах се към мястото, където беше Той, но Него със сигурност го нямаше.

- О, не – извиках аз, - не отново! О, Исусе, къде си?

Какво би ви уплашило истински? Аз се моля да ви е уплашило достатъчно, за да станете вярващи! Моля се да се покаете за греховете си, за да отивате на това ужасно място. Моля се да ми повярвате, защото не искам да това да се случи на никой друг. Обичам ви и се надявам да се събудите, преди да е станало твърде късно.

Ако ти си християнин и четеш това, бъди сигурен в твоето спасение. Бъди готов да се срещнеш с Исус по всяко време, защото понякога няма време за покаяние. Поддържай светилника си запален и пълен с масло. Бъди готов, защото не знаеш, кога ще се върне Той. Ако не си новороден, прочети Йоан 3:16-19 и призови Господа. Той ще те спаси от това място за мъчения.

Като виках Исус, аз започнах да тичам надолу по хълма да Го търся. Бях спряна от голям демон с верига. Той се изсмя и каза:

Няма къде да избягаш, жено? Исус го няма тук да те спаси. Ти си в Ада завинаги.

О, не – извиках аз, - пусни ме! – Аз се борех с цяла сила, но скоро бях окована и хвърлена на земята. Докато лежах там, странно лепкаво було започна да покрива моето тяло ужасна миризма, че ми прилоша. Аз не знаех какво щеше да се случи.

И тогава, аз почувствах плътта и кожата ми започнаха да падат от костите ми. Аз виках и виках в окаян ужас.

- О, Исусе, къде си? – виках аз.

Погледнах към себе си и видях да се появяват дупки по останалата ми плът. Започнах да ставам мръсно сива и сива плът падаше от мен. Имаше дупки в моите страни, по краката и по ръцете ми. Аз извиках:

- О, не! Аз съм завинаги в Ада! О, не!

Започнах да чувствам червеите вътре в мен и като погледнах, открих, че костите ми гъмжаха с тях. Дори когато не ги виждах, знаех, че бяха там. Аз се опитвах да ги изкарам от себе си, но на тяхно място идваха повече. Аз можех да почувствам разлагането на тялото си.

Да, аз знаех всичко и можех да си спомня точно какво се е случвало на земята. Можех да чувствам, да виждам, да чувам, да подушвам и да усещам вкуса на мъченията в Ада. Можех да виждам вътре в себе си. Бях само мръсен скелет и въпреки това можех да усещам всичко, което ми се случваше. Видях и други като мен. Навсякъде, където погледнех имаше души.

Аз извиках с голяма болка:

- О, Исус! Моля Те, помогни ми, Исус, – аз исках да умра, но не можех. Почувствах огъня да се запалва отново в нозете ми и извиках, - Къде си, Исус?

Аз се търкулнах на земята и виках заедно с всички други. Ние лежахме в челюстите на Ада на малки купчини, като изхвърлен боклук. Непоносима болка сграбчи нашите души.

Аз продължавах да викам: „Къде си, Исусе? Къде си, Исусе?”

Чудех се дали това не беше само сън? Ще се събудя ли? Или съм наистина в Ада? Дали не съм извършила някой голям грях срещу Бог и да съм загубила спасението си? Какво стана? Срещу Святия Дух ли съм съгрешила? Спомних си всички библейски поучения, които съм чувала някога. Знаех, че семейството ми беше някъде отгоре. В ужас осъзнавах, че съм в Ада с всички други души, които съм виждала и с които съм говорила.

Беше толкова странно, че мога да виждам през тялото си. Червеите отново започнаха да пълзят из мен. Аз ги чувствах как правят това. Пищях от страх и болка.

Точно тогава един демон каза:

- Твоят Исус те изостави, нали? Е, сега си собственост на Сатана!

Той се изсмя свирепо, докато вдигна скелета ми и го постави върху нещо.

Скоро разбрах, че съм върху гърба на живо-умряло животно. И то, като мен, беше мръсно сиво, пълно с мръсотия и гниеща мъртва плът. Ужасна миризма изпълваше мръсния въздух. Животното ме занесе на високо на някаква издатина. Аз си мислех, „Господи, къде си?”

Ние подминахме много души, които викаха да бъдат спасени. Аз чух силния шум от отварянето на челюстите на Ада и още души падаха след мен. Ръцете ми бяха вързани зад гърба ми.

Болката не беше постоянна – идваше изведнъж и така си отиваше. Аз виках всеки път, когато болката идваше и чаках със страх кога ще си отиде.

„Как ще се измъкна от тук”, си мислех аз. „Какво ме очаква? Какво съм направила, за да заслужа Ада? О, Господи, къде си?”, плачех аз.

Аз плачех, но нямаше сълзи – само сухи ридания разтърсваха тялото ми. Животното спря пред нещо. Погледнах и видях красива стая, пълна с екстравагантни богатства и блестящи бижута. В средата на стаята имаше красива жена, облечена в кралско облекло. Аз се чудих в моето отчаяние какво беше това.

- Жено, помогни ми, - казах аз.

Тя се приближи и се изплю върху формата на лицето ми. Тя ме прокле и изрече мръсни неща за мен.

- О, Господи, какво следва? – изплаках аз.

А тя се изсмя зловещо.

Точно пред очите ми, жената се преобразува и стана мъж, после котка, кон, змия, плъх и младеж. Каквото и да избереше да бъде, ставаше. Тя имаше голяма зла сила. На върха на стаята й пишеше: „Царица на Сатана”.

Животното продължи напред за часове и тогава спря. С раздрусване, аз бях изхвърлена от животното на земята. Погледнах и видях една армия от хора на коне, яздейки към мен. Аз бях отстранена от пътя им, когато минаваха. Те също бяха скелети с мръсно-сивия цвят на смъртта.

След като те минаха, аз бях вдигната и сложена в килия. Някой заключи вратата и като огледах килията в ужас заплаках. Аз се молих, но без надежда. Аз плачех и се покайвах хиляди пъти за греховете си. Да, аз си мислех за многото неща, които можех да направя, за да водя други при Христос и да помагам на нуждаещите се. Аз се покайвах за неща, които съм направила и не съм довършила.

- О, Господи, спаси ме, - плачех аз. Отново и отново аз виках към Бог да ми помогне. Аз не можех да Го видя или да Го почувствам. Аз бях в Ада като всички останали, които бях видяла. Паднах на пода в болка и плачех. Почувствах се изгубена завинаги.

Минаваха часове и всеки път, когато силния шум се чуваше, други души падаха в Ада. Аз продължавах да призовавам: „Исус, къде си?”, но никакъв отговор не идваше. Червеите отново започнаха да пълзят из моят скелет. Аз можех да ги усещам навсякъде из мен.

Смъртта беше навсякъде. Аз нямах плът, нито органи, нито кръв, нито тяло, нито надежда. Аз продължавах да изваждам червеи от скелета си. Аз разбирах всичко, което се случваше и исках да умра, но не можех. Моята душа щеше да е вечно жива.

Аз започнах да пея за живота и силата в кръвта на Исус, която може да спасява от грях. Щом започнах, големи демони с копия дойдоха и извикаха: „Спри!” Те ме бодяха с копията и аз усещах горещи искри от огън да влизат в моята форма на скелет. Те продължаваха да ме бучат.

- Тук Сатана е бог. Ние мразим Исус и всичко, свързано с Него, - повтаряха те.

Когато не спрях да пея, те ме измъкнаха от килията и ме замъкнаха на едно широко място.

- Ако не млъкнеш, - казаха те, - твоето мъчение ще е по-голямо.

Аз спрях да пея и не след дълго те ме върнаха отново в килията. Спомних си един библейски стих за падналите ангели, които чакат в окови последния съд. Аз се чудех дали това беше моя съд.

„Господи, спаси хората на земята, - плачех аз. – събуди ги преди да е станало твърде късно.”

Много стихове дойдоха в ума ми, но аз се страхувах от демоните и не ги изрекох.

Стонове и викове изпълваха мръсния въздух. Един плъх пропълзя покрай мен. Аз го изритах на далеч. Мислех си за моя съпруг и децата. „О, Боже, не позволявай те да дойдат тук”, плачех аз, защото със сигурност знаех, че аз съм в Ада.

Бог не можеше да ме чуе. Ушите на Всемогъщия са близо до виковете от Ада, си мислех аз. Само ако някой можеше да чуе.

Един голям плъх изтича по крака ми и ме ухапа. Аз извиках и го изгоних. Изпитах огромна болка.

Огън от никъде избухна и започна бавно да ме обгръща. Секунди, минути, часове минаваха. Аз бях грешник, изгубен в Ада. „О, смърт, моля те, ела”, плачех аз. Като че ли моя плач изпълваше челюстите на Ада. Другите се присъединиха към моя плач – без-надежда-завинаги. Исках да умра, но не можех.

Аз паднах на пода върху един насип, усещайки всички тези мъчения. Чух челюстите да се отварят отново и още души дойдоха. Огъня ме изгаряше сега и дойде нова болка. Аз осъзнавах всичко, което се случваше. Аз имах остър и бистър ум. Знаех всички тези неща и знаех, че когато душите умираха на земята и не са спасени от греха си, те идваха тук.

„О, Боже, спаси ме, плачех аз, моля Те, спаси ни всички.”

Аз си спомнях целия ми живот и всички, които ми бяха казали за Исус. Аз си спомних молитвите за болните и как Исус ги изцеляваше. Спомнях си Неговото слово на любов и утеха и Неговата вярност.

Само ако бях повече като Исус, нямаше да бъда тук, си мислех аз. Спомних си всички добри неща, които Бог ми беше дал – въздуха, който дишам, храната, децата, домът и забавленията. Но, ако Той е добър Бог, тогава защо съм тук? Аз нямах сила да се изправя, но душата ми продължаваше да вика: „Пуснете ме.”

Аз знаех, че живота над мен продължаваше и някъде моите приятели и семейството ми живееха нормален живот. Знаех, че там някъде горе има смях, любов и милост. Но дори това започна да избледнява в ужасната болка. Полумрак и неясна, мръсна мъгла изпълваше тази част на Ада. Навсякъде имаше неясна жълта светлина и една миризма на разлагаща се плът и поквара, които бяха трудно поносими. Минутите бяха като часове, а часовете се простираха във вечността. О, кога ще спре това?

Аз нямах сън, нито почивка, нито храна, нито вода. Бях ужасно гладна и бях по-жадна, отколкото можех някога да си спомня в целия ми живот. Бях толкова изморена и така ми се спеше, но болката продължаваше. Всеки път, когато челюстите се отваряха, стоварваха друг товар от изгубено човечество в Ада и аз се чудех дали сред тях нямаше някой, когото да познавам. Дали ще доведат моя съпруг тук?

Откакто бях дошла в челюстите на Ада, бяха минали часове. Но тогава забелязах, че една светлина започна да изпълва стаята. Изведнъж огъня спря, плъха избяга и болката напусна тялото ми. Аз се огледах за път да избягам, но нямаше такъв.

Аз се чудех какво става. Огледах отворите на Ада, знаейки, че това е нещо ужасно. И тогава Ада започна да се тресе и изгарящия огън отново се върна. Отново, змиите, плъховете и червеите и непоносимата болка изпълниха душата ми, започвайки мъчението отново.

„О, Боже, нека да умра”, плачех аз като удрях пръстния под на килията с костеливите си ръце. Аз виках и плачех, но никой не знаеше или го беше грижа.

Внезапно аз бях вдигната от килията от невидима сила. Когато дойдох в съзнание, Господ и аз стояхме до моята къща. Аз извиках:

- Защо, Господи, защо? – и паднах в нозете Му от отчаяние.

- Мир, утихни, - каза Исус.

Веднага аз почувствах мир. Той ме вдигна нежно и аз заспах в обятията Му.

Когато се събудих на следващия ден, бях много зле. С дни аз преживявах ужасите на Ада и мъченията му. През нощта се събуждах с писъци и казвайки, че в мен има червеи. Толкова се страхувах от Ада.

Аз бях зле много дни след като напуснах челюстите на Ада. Аз исках да заспивам на запалени лампи. Нуждаех се от Библията си постоянно и постоянно я четях. Душата ми беше в силен шок. Сега знаех какво изпитват изгубените, когато отидат в Ада, за да останат.

Исус ще каже: „Мир, утихни” и мирът щеше да наводни душата ми. Но само няколко минути по-късно щях да се събуждам в истеричен страх с писъци.

През това време, аз знаех, че никога не бях сама – Исус беше винаги там. Но дори с това знание, понякога не можех да почувствам Неговото присъствие. И толкова се страхувах да отида отново в Ада, че се боях понякога дори и Исус да беше до мен.

Аз се опитах да кажа на другите за моето преживяване в Ада. Те не ме слушаха. Умолявах ги: „Моля ви, покайте се от греховете си, преди да е прекалено късно.” За тях беше трудно да повярват това, което им казвах за мъченията, които понесох и как Исус ми каза да напиша за Ада.

Господ ме увери, че Той е Господ, Който ме изцелява. И въпреки че не вярвах, че ще се възстановя напълно, изцелението дойде.

И тогава, това се случи отново. Отново бях с Исус в Духа и ние се извисявахме високо в небето.

Исус каза:

- Искам да ти покажа любовта и добротата на Бог и части от Небето. Искам да видиш удивителните дела на Господ, които са прекрасни за гледане.

Пред нас видях две гигантски планети, прекрасни и славни в цялото им величие. Самият Бог беше светлината там!

Един ангел ни посрещна и ми каза:

- Виж добротата и благостта на Господ твоя Бог. Милостта Му е вечна.

Около ангела имаше толкова много любов и нежност, че щях да заплача, когато проговори отново:

- Ето, силата и мощта и могъществото на Бог. Нека ти покажа мястото, което Той сътвори за децата.

Внезапно пред нас се показа една голяма колкото Земята планета. И тогава чух гласа на Отец:

- Отец, Сина и Святия Дух са едно. Отец и Синът са едно и Отец и Святия Дух са едно. Аз изпратих Сина си да умре на кръста, за да няма никой изгубен.

Но, - каза Той с усмивка, - Аз ще ти покажа мястото, което направих за Моите деца. Аз много съм загрижен за всички тях. Загрижен съм, когато майка, изгубва детето си, плода на утробата й, Мое дете, преди да му е дошло времето. Нали разбираш, аз знам всичко и Мен ме е грижа.

Аз знам още от времето, когато има живот в утробата. Знам за бебетата, които са убивани още в майчината си утроба – прекратени животи, които са отхвърлени и нежелани. Зная за мъртвородените и за родените с недъзи деца. От времето на зачатието – това е една душа.

Моите ангели слизат долу и водят децата при Мен, когато умрат. Аз имам място, където те могат да растат, да се учат и да бъдат обичани. Аз им давам здрави тела и възстановявам липсващите части. Давам им прославени тела.

По цялата планета имаше чувство на любов и усещане за съвършено съществуване. Всичко беше съвършено. Тук и там сред сочната зелена трева и басейни с кристална вода имаше места за игра с мраморни тронове и полирани дървени пейки за сядане.

И там имаше деца. На където погледнех имаше деца, извършващи различни дейности. Всяко дете носеше чиста бяла роба и сандали. Белите роби така блестяха, че искряха във величествената светлина на планетата. Изобилието на цвят подчертаваше белотата на детските роби. Ангели пазеха вратите и имената на всички деца бяха записани в една книга.

Видях деца да изучават Божието слово и музика от една златна книга. Бях изненадана да видя животни от всякакъв вид, идващи при децата или стоейки да тях, докато те бяха в това ангелско училище.

Там нямаше сълзи, нито тъга. Всичко беше извънредно красиво и навсякъде имаше радост и щастие.

Тогава ангела ми показа друга планета, която светеше като голяма светлина пред мен. Светлината сияеше с блясъка на милиони звезди и всичко на планетата беше прекрасно и живо.

В далечината видях две планини от чисто злато, докато близо до мен имаше две златни порти, с вградени диаманти и други скъпоценни камъни. Аз знаех, че това е новата земя и че градът лежащ пред мен във величие беше Новият Ерусалим – градът на Бог – слизащ на земята.

И тогава аз отново бях на старата земя – земята, каквато беше преди последните огньове, които щяха да я изчистят за Божията славна цел. И тук също имаше Нов Ерусалим, столицата на милениума. И аз видях хора да излизат от пещерите и от планините и да си проправят път към града.

Тук Исус беше Цар и всички народи по земята Му носеха подаръци и Му отдаваха почит.

Исус ми даде тълкование на моето видение. Той каза:

- Скоро ще се върна и ще взема с Мен на Небето първо мъртвите праведници, а след това тези, които са живи и са оцелели да бъдат с Мен. След това, Антихрист ще царува на земята за едно определено време и ще има такава скръб, каквато не е имало преди това, нито ще има отново.

И тогава Аз ще се върна с Моите светии и Сатана ще бъде хвърлен в бездънната яма, където ще остане за хиляда години. През тези хиляда години Аз ще царувам на земята от Ерусалим. Когато премине Милениума, Сатана ще бъде пуснат за известно време и Аз ще го победя със славата на Моето идване. Старата земя ще премине.

Ето (гледайте, вижте), ще има нова земя и Нов Ерусалим, слизащ отгоре и Аз ще царувам завинаги.