Божественото Учение
или философия на живота на Учителя Петър Дънов
Доц. Д-р Илиян Стратев
ПРЕДГОВОР
С настоящата работа искаме да осветлим, макар и отчасти, проблема: Какви са философските, морално-етичните и научни концепции на Учителя Петър К. Дънов, наричан още Беинса Дуно. Всъщност, писано е доста по този Въпрос, както от страна на последователите и учениците на Учителя П. Дънов, така и от тези Които не са съгласни с неговите Възгледи. Последните обаче, поради обществено-политическите, или черковно-религиозното си обвързване са били длъжни да се изкажат по един или друг начин. А застъпниците не са намирали сили, или просто не считали за нужно да тълкуват словото на Учителя, тъй като или ще накърнят престижа му, или защото то е достатъчно ясно за разбиране, според тях.
Светските хора са значително по-критични и недоверчиви към всичко, което им се дава за размисъл.Защото много често предлаганите философски трактовки се нуждаят от разяснения или тълкуване. Сам Учителя П. Дънов твърди, че - "Материала, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработи и прилага. Както ви е даден, той е суров материал. За да се приложи, първо трябва да се обработи. Щом се обработи, ще се домогнете до Вътрешната страна на знанието." /48-1932/.
Всички критични бележки и публикации относно възгледите на Учителя имат една обща слабост, а именно, че липсва обработка и конкретизация, за да се види в какво и как концепциите на същия не отговарят на съвременната философия, наука и постижения на човешкия ум. Става дума за науките: математика, физика, астрономия, биология и медицина. Той сам казва: - "Да обхваниш цялото Битие, - това значи да проникнеш във великата хармония на целокупния живот. Най-добро е положението на човека. Той се ползва от великото разнообразие на формите, но растенията и животните не могат да се ползват от опитностите на човека."
Ние ще се постараем да се освободим от омайващото влияние на безрезервната вяра и истина, която Учителя изнася, както и от предубедеността, която внася парадигмата на съвременните мислители. Анщайн казва: - "Без съмнение разумът ни се струва слаб, когато мислим за стоящите пред него задачи; той ми се струва особено слаб, когато го противопоставяме на безумството и страстите на човечеството, които, нека признаем, почти напълно ръководят човешките съдбини, както в малкото, така и в голямото."/185
Но как бихме освободили разума си от безумството и страстите на човечеството? На този въпрос Учителя отговаря така: -"Науката, взета в най-дълбок смисъл, е произведение на човешкия дух, Който е свързан с великия Дух на Битието. В човешкия дух е вложен, отначало стремеж да усвои по вътрешен път, пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията й за своите нужди, да положи здравата основа за своето съществуване, В добро и Красота - най-възвишения идеал на разума."/37-1896/
Ние проучихме основно 2047 беседи-лекции на Учителя П. Дънов, отпечатани в 173 томчета, издадени през периода 1914-1944 г. Същевременно се запознахме чрез 80 научни труда и публикации на наши и чуждестранни автори, с проблемите на съвременната физика, висша математика, биология и с философията на математиката и природознанието.
В беседите на Учителя открихме три основни принципа, които той използва във философските си разсъждения за да се доближи до истината на нещата. Първият принцип е на всеобщото единство. Той вижда и проследява единството като принцип залегнал във всички форми на физическия свят, във всички идеи на духовния свят и във смисъла на върховната хармония на вселената. Това единство е смисъла за съществуването на законите и силите на живота и самото Битие.
Вторият принцип е универсалността на силите и законите, които лежат в основата на света, вселената и Битието. Единството и универсалността намираме, както в неорганичното, така и в органичното царство на природата.
Третият принцип, който Учителя П. Дънов използва в дедуктивната и интуитивната мисъл е този на аналогията. Щом като света и Битието е единно по своята същност, и щом като законите и силите Които властват в тяхната среда са универсални, то процесите и изявите на последните ще са аналогични в отделните сфери и измерения на живота, света и вселената. На този принцип се дължат и болшинството открития на науката. Аналогичността позволява да се разсъждава послойно, както върху най-висшето в посока на най-низшето така и в обратна посока - от най-низшето, към най-висшето. Или още от цялото към частите, или от частите към цялото. Този принцип ни позволява умозрително да проникнем в сферата на четири-мерния и петмерния свят, т.е. В сферата на невидимите за нашите сетива среди. Този принцип се слива в крайна сметка със самата интуиция на човека.
Ползвайки умело тези три принципа, Учителя П. Дънов успява да ни представи и разясни и най-отвлечените и недостъпни за обикновения ум неща. Затова словото му е привлекателно за хората от обществото, а за "учените" банално и опростенческо.
За да добием по ясна представа за дейността на Учителя, ще си послужим с определението, което Кузнецов дава за тази дейност на Айнщайн: - "Само човек, цялото внимание на когото е насочено към "надличното", забравил себе си, може с такава гениална свобода да оперира с абстрактни понятия, без никога да превръща тази операция в независимо от експеримента, условно конструиране, без да свежда връзката с експеримента до феноменологичните рамки на "чистото описание."/185/
Сам Учителя П. Дънов казва: - "Всички велики Учители, които са идвали на земята, са дали много максими, много правила за живота. Не е моя работа да цитирам, какво са казали тези Учители, обаче, трябва да се разясни това, което те са проповядвали. Днес ние не можем да живеем, както във времето на Христа. След хиляди години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа. Всяко време изисква условия за развитие."/54-1924/
Изложения тук материал е разпределен в пет основни раздела: Битие, Природата, Човекът, Съвършенството, и накрая -Учителя за себе си. След всеки цитат стои номера по литературната справка, а след цитатите от беседите на Учителя и годината, когато е изказана тази мисъл. С това даваме възможност читателя да направи сравнение за навременността или преждевременността на констатациите и мислите на Учителя П. Дънов, съпоставени с постиженията на науката.
Автора
1. БИТИЕ
"Значи, Бог с една вдишка и една издишка създава светове и разрушава светове."
П. Дънов /149-1937/.
"Вселената може да се разглежда като гигантски организъм, чието всяко вдишване и издишване продължава стотици милиарда години."
А.Азимов /194/.
1.1. Сътворението на света
"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог."
/Йоан - гл. I; I/. Преведен на съвременна логическа мисъл, този стих означава: проява, връзка и причина.
"В начало бе Словото"-
това означава проява на нещата.
"И Словото бе у Бога"-
връзка между нещата.
"И Словото бе Бог" -
причина на нещата.
/107-1930/
"Привилегия за човека е да види онази безкрайна лента на Битието, която датира от създаването му досега. Той трябва да се върне по лентата на създаването на света и да дойде до първия момент на това създаване; оттук по същата лента ще върви напред, като минава векове и епохи, докато дойде до настоящия момент. Само по този начин той ще има пълна и ясна картина за цялото Битие." /80-1927/
Мисълта на апостол Йоан за творческия акт на Словото при създаването на света намираме в хилядолетните култури преди Христа. В една от най-старите култури, каквато е египетската, представата за създаването на света е била свързана с образа на едно божество. Така в духовната школа на гр. Мемфис (2563-2263 год. пр. н. е.) идеята за създаването на света посредством мисълта и словото е свързана с представата за бог Птах. Той казва: "Аз съм велико божество, което себе си е сътворило. Загадъчните сили на моите имена творят небесните йерархии. На моето издигане не пречат боговете, понеже вчера съм и утре." /235/. От многобожието в Египет се заражда по-късно и монотеизмът. Създател на последния е фараонът Ехнатон. Той е провел (1500-1200 год. пр. н. е.) революционно всаждане на религията за единствения бог Атон, почитан като бог на Слънцето. Следователно от праисторически времена идеята за сътворението на света от една-единствена сила си е прокарвала път. Тази идея днес науката възприема и описва сътворението на света по подобен начин.
В Стария завет на Библията се съдържа едно от най-интересните описания на сътворението на света. Но неговата наивност, на пръв поглед, не вдъхва доверие. Причината за този наивитет П. Дънов обяснява по следния начин: "Мойсей предава историята за създаването на света много просто. Когато дохожда въпросът за създаването на човека, той казва, че Бог взел пръст, направил от нея човек, в когото вдъхнал дихание и станал жива душа. Не, човекът не е бил направен по този начин, той е бил свален на земята от висок свят. Тържествена е историята за създаването на човека, но Мойсей я предава в проста форма, да бъде, от една страна, понятна за всички, а от друга страна, скрита за обикновените хора." /121-1929/
"Никой окултен Учител днес не може да говори на съвременното човечество, за създаването на човека по този начин, както е писано в първата глава на Битието. Това, че Бог взел пръст и направил от нея човек, като вдъхнал в ноздрите му дихание на живота, е детински разказ." /97-1928/
Разказа за сътворението на света от Стария завет на Библията Учителя П. Дънов анализира и тълкува много оригинално.
"Всеки ден има свое предназначение. Но хората, като не разбират това, не отдават истинския смисъл, който дните имат в човешкия живот. За пример в първия ден Бог казал: "Да бъде виделина, и видял Бог, че виделината е добро. И станало вечер, и станало утро - ден първи." Това е неделният ден, денят на виделината. На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т. е. разделил висшия от нисшия живот, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тия два живота и понеже еволюцията на втория ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро -ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т. е. нисшия живот, в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода море, а сушата - земя. И видял Бог, че това е добро и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро - ден трети. А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят две големи светила над твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Това е подразбирал: първото светило, голямото - умът, а второто - сърцето, чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т. е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създават условия за развитието на човешкия ум и човешкото сърце. И направи Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, постави ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята заедно с голямото светило - ума, и малкото светило - сърцето, да владеят над деня и нощта и да разлъчват виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро - ден четвърти. И рекъл Бог в петия ден - водата да произведе и гадини одушевени, и птици, да летят над земята под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро, и ги благословил да се плодят и множат. Затова нашите желания постоянно, всеки ден се плодят и размножават. Станало вечер и станало утро - ден пети. И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т. е. разумното, по образ и подобие Свое, да владее над морските риби - над своите земни желания, над небесните птици - над своите мисли и над скотовете на всичката земя, значи над своите пориви, над всичките гадове, които пълзят по земята, т. е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък. И след това Бог вдъхнал на човека своето дихание, дал му е разумна душа, да го познава във всичките си пътища и да работи и да действа тъй, както Бог работи. А в седмия ден Бог почивал. Това подразбираме, че седмият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека." /38-1919/
Така символично Старият завет описва сътворението на света, която символика трябва да се тълкува и разяснява. Едва тогава виждаме, че по принцип съвременните теории за сътворението на света съвпадат с тези на Писанието.
"Изкуство е да знае човек как да съпоставя многобройните и разнообразни на вид, независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата Вселена." /114-1929/
Цялата постановка в теорията за сътворението на света се дължи на предположението, че съществува една вечна и неизменна първична сила и, че вселената е изпълнена от една хомогенна първична материя. Тези два колоса са създали разнообразието на физическия свят, влияейки се взаимно, като изпадат във фаза на движение - възходящо и низходящо. Затова Учителя П. Дънов говори, че "Вселената, това е едно единство в разнообразие, в множество. Тъй се представя вселената. Вземете едно житно зърно, то е едно, но посейте го, веднага ще поникнат хиляди листа, много корени, едно разнообразие, което е едно в себе си. Следователно многото има един принцип; произтича от едно Божествено начало. И движението е начин, по който може да се предаде енергията, единният принцип в нас, а пътят на числата, математиката, това е резултатът, с който ние обуславяме нещата - резултатът на туй движение."
"Много от съвременните учени нямат представа какво нещо е увеличаване или еволюция на материята. От философско и математическо гледище първичната субстанция, която изпълва пространството, нито се увеличава, нито се намалява. Ако се увеличава, това показва, че й липсва нещо. Тя трябва да черпи материя отнякъде, да си набавя това, което не й достига. Оттук следва, че на вечността може да се прибави нещо. Всъщност това е невъзможно. Ако пък кажете, че от материята на вечността може да се отнеме нещо, излиза, че тя е ограничена. И това не е вярно. Ако приемем, че вечната материя, т. е. материята на вечността, се увеличава и намалява, ще излезе, че Битието е нещо нереално. Това е невъзможно. Защо? Невъзможно е на нереална основа да се градят реални неща. В този смисъл вечността е реална, защото материята в нея нито се увеличава, нито намалява. Вие може да запитате: Защо трябва да приемем, че материята в природата е неизменна? - Защо трябва да приемем, че Битието е реално и абсолютно? - Защото всяко друго твърдение, вън от това, е относително и отрицателно и ще ви въведе на лъжлив път. Докато човек уповава на величини, на които може да се придаде нещо или от които може да се отнеме нещо, той няма основа в живота си, той е стъпил на нещо неустойчиво, от което всеки момент може да се измести." /43-1929/
Такова становище за вечността и неизменността на материята имат днешните физици и математици. Още Аристотел е говорил за вечната квинтесенция; Нютон - за вечния етър; Айнщайн - за континуум, а Дирак - за вакуум. Във всичките тези случаи се има предвид това, че вселенното пространство не е празно, а е изпълнено с активна материална сила, в която вечно съществува трансмутация на сили и енергии, вечно се твори и видоизменя състоянието им.
Херман Вайл заключава: "Според специалната теория на относителността (Айнщайн) енергията е една и всъщност време - компонентна на едно инвариантно образование, чиято пространствена проекция е импулсът. Законите за запазване на енергията и импулсът принадлежат неразделно заедно." /169/
Така или иначе както в древността, така и днес въпросът за сътворението на света се изгражда въз основа на мисловната дейност на човека, а не на експеримента. Интересното е, че въпреки промените в стила на човешката мисъл през вековете винаги се стига до едно и също становище. Затова Айнщайн в 1933 г. казва: "Аз съм убеден, че чисто математическите конструкции позволяват да се намерят понятия и свързващите ги закони, които дават ключ към явленията на природата... Аз смятам за истина, че чистата мисъл е в състояние да обхване реалното, както са мечтали за това древните." /185/ А Учителя казва: "Странно е защо човек" не знае, че и мисълта създава форми, както и чувствата, и постъпките. Формите биват освен физически още и умствени, и чувствени - за всеки свят съществуват форми, които се различават едни от други по гъстотата на своята материя." /46-1931/ И още: "философите на древността са говорили отлични неща, но трябва да им се разбира техният език. Тези философи не са били глупави хора. Дълбочина е имало в тях." /72-1925/
Нека разгледаме как науката днес описва сътворението на света. Приема се, че гравитационното поле е първичното явление във вселената, в която, разбира се, има и наченки на материя. Последната се счита, че е разреден водород, който е в неограничено количество. При сгъстяването на газообразното състояние на водорода температурата се повишава до няколко десетки милиона Келвин. Настъпват термонуклеарни реакции и от водорода се изгражда хелий. Сгъстената гореща маса е вече маса-вещество, плазма. От последната гравитацията образува звездите. В центъра на последните температурата нараства още повече - до няколко стотици милиона Келвин. При тези условия се изграждат въглеродът, кислородът, неонът до желязото. Дотук се отделяше топлина, а за останалите елементи на Менделеевата таблица, т. е. по-тежките елементи, е необходимо да се изразходва енергия.
Действието на тайнствената гравитация не спира. Материята става все по-гъста и плътна. Когато масата на образуваните звезди е по-малка от 1,2 от тази на нашето слънце, се образуват стабилни конфигурации, или т. нар. "бели джуджета". Те имат плътност Ю8 гр на см3. Бялото джудже се състои от маса, изградена от плътно долепени едно в друго ядра от атоми и електрони. При по-голяма маса на звездата, т. е. по-голяма от 1,2 на нашето слънце, звездата се превръща в стабилна неутронна звезда. Радиусът на последната е само няколко километра. Материята на неутронната звезда е още по-плътна Ю14 гр на см3. Тази гъстота отговаря на гъстотата на ядрото на атома. Това е максимално плътното състояние на материята. Това е пълен колапс или състояние на сингуларност. Неутронните звезди се наричат пулсари, тъй като изпускат импулси от порядъка на радиофреквенциите.
При нарастване на плътността над тази на пулсарите наблюдаваме пълен гравитационен колапс, при който изпусканата от тези звездни тела светлина не може да напусне тялото им и те са невидими за нас. Те имат излъчване само в диапазона на инфрачервените лъчи. Тези звезди, наричани "черни дупки", с три пъти по-голяма маса от тази на слънцето, са големи само няколко десетки километра. Те се маркират от хората само благодарение на мощното гравитационно поле. Това състояние отговаря на първичното състояние на нашата вселена. Но гравитационната сила и при това състояние на вселената не спира своето въздействие. Напротив, нейната мощ става все по-голяма, докато свръхгъстото състояние (сингуларност) на масата се нарушава и последната се взривява. Този момент -"първичен взрив", е моментът, при който настъпва раздробяване, т. е. експанзията на крайно сгъстената материя. Това е началото на живота на нашата вселена. За около 15 минути масата на колапсирала-та вселена се разрежда до плътност, равна на тази на водата. /162/ Този момент на началото на експанзията според учените е време, равно на нула, и е станал преди около 15 милиарда години. /199/
Предполага се, че тези процеси на колабиране на веществото, т. е. изпадане в състояние на сингуларност, и последващият "първичен взрив", т. е. експанзията, са ритмични явления във вселената, съществуват и се наблюдават в живота на всяка галактика на нашата вселена. Към центъра на галактиката има условия на сингуларност, а в периферията й е процесът на експанзия. Така галактиките зараждат и рушат звездите, намиращи се в техния обсег. /199; 190; 208/
Тези първи моменти от сътворението на света ни говорят и за нещо много характерно в същината на същия. Това е единството в произхода му, единство в неговата същност и неговата структура. Сътворението се извършва от една-единствена сила, а структурата - от една хомогенна и всеобхващаща вселената материя. Този неизяснен момент, сила и материя, учените наричат най-различно, а вярващите и философите - гравитация, първична сила, Бог и т. н. Но в този тайнствен процес на сътворението има още и един фактор. Това е движението. Учителя П. Дънов нарича движението "първия израз на живота". Движението, или действието, Планк изрази в своята константа. Той я нарече "тайнствен пратеник от реалния свят". Стойността "квант на действието" е минималната порция действие, по-малко от което няма в природата. Тази планкова константа става фундаментална физическа константа. "/216/
Този "тайнствен пратеник" явно идва от сфера, непозната на човека. Той е от извън третото измерение и изменя градиента на измерението си. Трябва да се предположи, че квантът изхожда от момента на Големия взрив. Стойността на кванта физиците определят на Ю"27 от физическата единица за енергия - ерга.
"Според окултната наука сегашната вселена съществува отпреди милиарда години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и нови ще се създадат." /135-1933/
Ето как "Бог с една вдишка и една издишка създава светове и разрушава светове". /149-1937/
Нека проследим зараждащия се живот след Големия взрив на вселената. Ще използваме схемата, която ни дава американският физик Карл Саган. Той схематизира еволюцията на живота след Големия взрив в рамките на 24 часа, за да имаме по-ясна представа за този еволюционен процес. Освен това по-лесно ще направим паралел с данните, които дава Старият завет за сътворението на света.
"О часа, това е раждането на вселената, мигновено чрез Големия взрив. От колабиралата преди това вселена сега блика, във всички страни и посоки материя в едно пространство, появило се в същия миг с материята. Тя се състои само от две газообразни вещества - водород и хелий. Засега материята е само облак. По силата на гравитацията (всемирното привличане) се оформят сферични маси, които повишават температурата си до излъчване на светлина.
6.00 часа. Вече блестят появилите се галактики. Бледочервените звезди са най-стабилните. Големите бляскави сини звезди са ефимерни - те блестят много интензивно и завършват скоро живота си с експлозия - свръхнови звезди. В тях чрез термоядрени процеси се зараждат всички химически вещества. Една от тези експлозии на свръхнови звезди ще даде началото на Слънчевата система.
10.00 часа. Започва раждането на звезди от втора генерация. Отново експлозии на свръхнови, които раздвижват облака и кондензират материята. Една жълта звезда е нашата планета - Земя. Слънчевата система е имала в началото хиляди планети, между които са ставали сблъсквания. Земята се намира на "идеално разстояние" от Слънцето, затова огромна част от водата се кондензира и остава трайно в течно състояние.
16.30 часа. Процесът на дегазация довежда атмосферата на Земята да поеме функциите на протекция (защита от вредните лъчения). Само нашата планета има повече водна повърхност от сушата. Дъжд напоява сушата, а част от водните пари под въздействието на слънчевата радиация се разпада на кислород и водород. Тези два елемента изграждат органичните химически вещества.
17.30 часа. Появява се живот на Земята, но само в световния океан, тъй като слънчевите лъчи са смъртоносни за живота на сушата.
19.30 часа. Осъществява се фотосинтезата на хлорофила на растенията (асимилация на въглерода от въглеродния окис на въздуха). Видовете на живите форми се усъвършенствуват.
23.03 часа. Преди 290-350 милиона години започва палеозойската ера (зараждане на растенията и животните).
23.18 часа. Кислородът и озонът са вече достатъчни, за да са защита от ултравиолетовите лъчи. Животът се развива вече на водната повърхност, а също и на сушата (само растения, разбира се).
23.,30 часа. Кислородът е вече до 21 % в атмосферата, както е днес. Животните са все още в океанските води. Континентите се заселват със земноводни, а по-късно и с влечуги.
23.54 часа. Праисторически чудовища завладяват континентите. Но в последните 6 минути чудовищата безследно изчезват. Появяват се бозайниците. Първият примат е бил само към двадесет сантиметра.
23.59', 29" часа. В последната секунда се появява хомо сапиенс, т. е. първият човешки вид. В тази секунда се развива вече мисълта, езиците, расите, земеделието и цивилизацията." /215/
Тази съкратена схема ни дава ясна представа за дългия период на биологическото развитие на живота. Зараждането на човека като душа Учителя П. Дънов свързва с появата на нов космос -нова вселена. Той казва: "Всички процеси в природата, като говорим за Божествената природа, са безконечни (безкрайни), не може да им се тури някакъв предел (край). Човечеството ще се увеличава безкрайно. Увеличението няма да стои в големината. Допуснете, че Бог направи един космос (една вселена), в който има десет милиарда души. Този космос, като премине един период от милиарди, милиарди години, ще завърши цикъла си и ще се създаде в него една душа, значи ще има в него десет милиарда и една душа. След това Бог ще създаде друг космос, който милиарди години също ще съществува и ще се върти около себе си, докато се придобие още една душа. Така се придобива във вечността една душа." /64-1924/
Според Учителя раждането на нова човешка душа, т. е. отделянето й от Първоизточника - Бог, е тържествен момент в живота на вселената и е свързан със зараждането на нова вселена.
Следователно душата и духът на човека са брънка от Абсолютния, Първоизточника - Бог и затова се казва, че Той живее в нашата душа. А тялото ни е плод на физическата еволюция на вселената. В този смисъл Учителя казва: "Господ живее във вашата душа, а не в тялото ви. Защото, ако бихте дошли на Земята преди 250 милиарда години, тогава Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и имала само ядка като голям орех." /39-1922/
"Не може да се каже, че Господ направи света или че Господ направи човека. Преди всичко Божественият свят съществува вечно. Ако е въпрос за правене, могат да се направят четирите свята, които се проявяват последователно. Тези светове наричат светове на промените. В един от тези светове се проявява законът на инволюцията, а в другия пък се проявява законът на еволюцията. Световете, които се променят, се отразяват в Божествения свят. В това има голяма красота." /86-1927/
Явно, че Учителя говори за послойността на световете, които се подреждат така: физически, астрален, мента-лен и причинен. Световете на промените са физическият и астралният. При физическия имаме процеса на еволюцията, а при астралния - този на инволюцията. Във физическия живот човек се учи, за да се усъвършенствува, а от астралния свят човекът се подготвя да се прероди наново, т. е. да инволюира към земния живот отново.
Има ли паралел между картината за сътворението на света по Стария завет на Библията и този, който ни дава науката днес? Паралел има, и то пълно съвпадение по ритъм и процеси, които се развиват по време на сътворението. Разликата е само в езиковата форма на описанието и в цифровите обозначения На времето на този процес. Но в Библията всичко е символично, затова ние ще се съобразим с това. В първия ден на сътворението Бог казал: Да бъде виделина." А науката говори за първия момент на сътворението, че настъпва Големият взрив, когато и светлината облива вселенното пространство. Същевременно гравитацията кондензирва мъглявините, а термоядрените реакции изграждат химическите елементи на материята. На планетата Земя има вече вода. И "станало вечер, и станало утро -ден първи", казва Писанието. А всъщност това са милиони години за тези физически и творчески процеси.
На "втория ден" Бог разлъчил водата от вода, като създал твърдта като граница между тях. Науката казва, че дъждът се появява от облаците, като сушата се напоява богато от тази "небесна вода". Процесът на дегазация осигурява повече кислород в атмосферата като защитник към смъртоносните лъчи. Изграждат се вече органичните съединения. И "станало вечер, и станало утро - ден втори".
В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, и нарекъл Бог събраната вода море, а сушата - земя. И рекъл Бог на земята да произведе всичките видове растения. А науката твърди, че водата покрива чрез океаните по-голямата част от Земята.
Органичният свят се заражда в морето, видовете се усъвършенствуват и растенията разсяват семена по земята. И станало вечер, и станало утро - ден трети".
В четвъртия ден Бог рекъл да се явят две големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. И направи Бог всички звезди, за да се разлъчи виделината от тъмнината. Науката установява в този период пълна стабилизация в структурата на вселената. Галактиките и нашата Слънчева система са вече напълно изградени. И "станало вечер, и станало утро - ден четвърти".
В петия ден рекъл Бог водата да произведе и гадини одушевени, и птици да летят над земята - под твърдта небесна. Бог ги благослови, за да се плодят и множат.
А науката намира, че тогава зародилият се живот в моретата излиза на повърхността на земята, като се появяват и птиците. Настъпва палеозойската ера (най-ранната част на терциера, т. е. времето на кафявите въглища). Появяват се бозайниците и приматът, а преди това праисторическите чудовища са се появили, но скоро внезапно изчезват. И "станало вечер и станало утро - ден пети".
В шестия ден Бог рекъл да направи човека, т. е. разумното по образ и подобие Свое, да владее над морските риби - над небесните птици, над всички гадове. И след това вдъхнал на човека Своето дихание, дал му разумна душа... Науката констатирва в това последната фаза на експанзията, като се появява вече самият човек, най-съвършената органична форма в света. Неговата разумна душа работи вече за самоусъвършенствуването си. Заражда се цивилизацията като дейност на разумност-та, както се изявява Сам Бог.
В седмия ден Бог си почива - това е денят на доброто и проявата на Любовта.
Науката намира вече върхови постижения на културата. Зараждат се нравствените учения и школи. Заражда се любовта към ближния. И най-важното - човек обръща лице към своя Творец - Бога.
Но Учителя П. Дънов тълкува сътворението на света и ритъма на това сътворение в духа на живота при отделния човек.
"Като четете Библията, вие казвате, че Бог създаде света в шест дни и в седмия ден си починал. Като четете как е създаден светът, вие не се спирате да видите дали тези шест дни имат някакво отношение към вашия живот. Казано е в Библията: "И разлъчи Бог виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината "ден", и тъмнината "нощ". Значи в първия ден на човешкия живот ще се роди някаква велика борба, докато светлината се отдели от тъмнината, докато денят се отдели от нощта, докато се очертае орбитата на негова",а земя." /22-1926-27/
Следователно човекът трябва да се научи да разграничава "тъмнината" от "виделината", злото от доброто, низшето от висшето, денят от нощта, за да може да се разкрие тайната на живота.
"Светът, в който живеел';, се управлява от закони, от правила, които Бог е положил отдавна, когато се устройвала вселената. И когато въвел в нея първия човек (Писанието тук мълчи), Господ дълго го е учил и проповядвал знания. Че това е така, свидетелствуват двете дървета, за които Писанието говори: "дървото на живота" и "дървото на познаване на доброто и злото". /31-1915/
"В четвъртия ден, казва се в Писанието, Бог направи слънцето и месечината. Какво означава това слънце? - То значи, че в четвъртия ден на космическия човек се появил човешкият разум - най-възвишеното нещо в човека." /72-1924/
А развитието или изявата на личния живот на човека, отнесен към циклите на сътворението на света, Учителя П. Дънов тълкува по следния начин: "Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине." /138-1934/ "Считай първия ден - ден на твоя дух ден, в който светлината се явила.
Считай втория ден - ден на твоята душа - ден, в който любовта се е появила.
Считай третия ден - ден на твоя ум -ден, в който знанието се е изявило.
Считай четвъртия ден - ден на твоето сърце - ден, в който съзнателният живот се е появил.
Считай петия ден - ден на твоята воля, ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.
Считай шестия ден - ден на вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба.
Считай седмия ден - ден на Бога, Вечното Начало на всичко - ден на природата, от която всичко трябва да се учи - ден на твоята почивка, когато служиш на всичките добродетели." /134-1932/
В това тълкувание на Учителя можем да прозрем духовната си еволюция, чрез която сме се отдалечили от ламтежите на животинското у нас.
Накрая нека повторим, че знаменателно остава и тълкуването, което Учителя П. Дънов дава за първия стих от първата глава на Евангелието на Йоана, дадено като мото на тази глава на книгата.
- "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог." Съгласно тълкуването на Учителя тук е засекретено знанието за сътворението на света. Стихът, тълкуван, както казва Учителя, на съвременен логически език, означава: "Проява, връзка и причина."
В начало бе Словото - това е проявата на света - неговата експанзия. Словото е творческият принцип, който твори всичко видимо и невидимо. Така Бог се изяви във физическия свят чрез Словото.
- "И Словото бе у Бога" - това е връзката между нещата, единството, хармонията в сътворението на изявилия се свят. Единна е материята и взаимосвързани са формите, създадени в този физически свят. От материята до човека се проследява еволюционният принцип, подтикван единствено от Божественото Слово. Бог е началната връзка на всичко, що е сътворил. - "И Словото бе Бог" - това е причината на нещата. Това е Първопричината, Първоизточникът, Неизвестното Начало на света. Тази Първопричина на света народите от самото начало на своето съществуване наричат различно, като: Бог, Господ, Йехова, Мохамед, Буда и т. н.
Учителя П. Дънов със завидна лекота и вещина ни тълкува Библията, като я свързва с достиженията на съвременната наука. Независимо от това той дава оригинални трактовки за процесите, създали физическия свят. Според него във съществуването на света трябва да виждаме вечната изява на Бога., Ние живеем в Него, развиваме се, като чрез законите на природата Той ни учи и усъвършенствува. Науката недвусмислено се съгласува с вижданията на мъдреците от древността, които по вътрешно виждане са се домогнали до тези явни и признати днес истини.
Сподели с приятели: |