Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев



страница1/29
Дата25.10.2018
Размер2.77 Mb.
#98898
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   29
Божественото Учение

или философия на живота на Учителя Петър Дънов

Доц. Д-р Илиян Стратев

ПРЕДГОВОР

С настоящата работа искаме да осветлим, макар и отчасти, проблема: Какви са философските, морално-етичните и научни кон­цепции на Учителя Петър К. Дънов, наричан още Беинса Дуно. Всъщност, писано е доста по този Въпрос, както от страна на последователите и учениците на Учителя П. Дънов, така и от тези Които не са съгласни с неговите Възгледи. Последните оба­че, поради обществено-политическите, или черковно-религиозното си обвързване са били длъжни да се изкажат по един или друг начин. А застъпниците не са намирали сили, или просто не счита­ли за нужно да тълкуват словото на Учителя, тъй като или ще накърнят престижа му, или защото то е достатъчно ясно за раз­биране, според тях.

Светските хора са значително по-критични и недоверчиви към всичко, което им се дава за размисъл.Защото много често пред­лаганите философски трактовки се нуждаят от разяснения или тълкуване. Сам Учителя П. Дънов твърди, че - "Материала, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработи и прила­га. Както ви е даден, той е суров материал. За да се приложи, първо трябва да се обработи. Щом се обработи, ще се домогнете до Вътрешната страна на знанието." /48-1932/.

Всички критични бележки и публикации относно възгледите на Учителя имат една обща слабост, а именно, че липсва обработка и конкретизация, за да се види в какво и как концепциите на същия не отговарят на съвременната философия, наука и постижения на човешкия ум. Става дума за науките: математика, физика, ас­трономия, биология и медицина. Той сам казва: - "Да обхваниш цялото Битие, - това значи да проникнеш във великата хармония на целокупния живот. Най-добро е положението на човека. Той се ползва от великото разнообразие на формите, но растенията и животните не могат да се ползват от опитностите на човека."

Ние ще се постараем да се освободим от омайващото влияние на безрезервната вяра и истина, която Учителя изнася, както и от предубедеността, която внася парадигмата на съвременните мислители. Анщайн казва: - "Без съмнение разумът ни се струва слаб, когато мислим за стоящите пред него задачи; той ми се струва особено слаб, когато го противопоставяме на безумство­то и страстите на човечеството, които, нека признаем, почти напълно ръководят човешките съдбини, както в малкото, така и в голямото."/185

Но как бихме освободили разума си от безумството и страсти­те на човечеството? На този въпрос Учителя отговаря така: -"Науката, взета в най-дълбок смисъл, е произведение на човешкия дух, Който е свързан с великия Дух на Битието. В човешкия дух е вложен, отначало стремеж да усвои по вътрешен път, пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията й за своите нужди, да положи здравата основа за своето съществуване, В добро и Красота - най-възвишения идеал на разума."/37-1896/

Ние проучихме основно 2047 беседи-лекции на Учителя П. Дънов, отпечатани в 173 томчета, издадени през периода 1914-1944 г. Същевременно се запознахме чрез 80 научни труда и публикации на наши и чуждестранни автори, с проблемите на съвременната фи­зика, висша математика, биология и с философията на математиката и природознанието.

В беседите на Учителя открихме три основни принципа, които той използва във философските си разсъждения за да се доближи до истината на нещата. Първият принцип е на всеобщото един­ство. Той вижда и проследява единството като принцип залегнал във всички форми на физическия свят, във всички идеи на духовния свят и във смисъла на върховната хармония на вселената. Това един­ство е смисъла за съществуването на законите и силите на живо­та и самото Битие.

Вторият принцип е универсалността на силите и законите, кои­то лежат в основата на света, вселената и Битието. Единство­то и универсалността намираме, както в неорганичното, така и в органичното царство на природата.

Третият принцип, който Учителя П. Дънов използва в дедуктивната и интуитивната мисъл е този на аналогията. Щом като света и Битието е единно по своята същност, и щом като законите и силите Които властват в тяхната среда са универсални, то процесите и изявите на последните ще са аналогични в отделните сфери и измерения на живота, света и вселената. На този принцип се дължат и болшинството открития на науката. Аналогичността позволява да се разсъждава послойно, както върху най-висшето в посока на най-низшето така и в обрат­на посока - от най-низшето, към най-висшето. Или още от ця­лото към частите, или от частите към цялото. Този принцип ни позволява умозрително да проникнем в сферата на четири-мерния и петмерния свят, т.е. В сферата на невидимите за на­шите сетива среди. Този принцип се слива в крайна сметка със самата интуиция на човека.

Ползвайки умело тези три принципа, Учителя П. Дънов успява да ни представи и разясни и най-отвлечените и недостъпни за обикновения ум неща. Затова словото му е привлекателно за хо­рата от обществото, а за "учените" банално и опростенческо.

За да добием по ясна представа за дейността на Учителя, ще си послужим с определението, което Кузнецов дава за тази дей­ност на Айнщайн: - "Само човек, цялото внимание на когото е насочено към "надличното", забравил себе си, може с такава гени­ална свобода да оперира с абстрактни понятия, без никога да пре­връща тази операция в независимо от експеримента, условно кон­струиране, без да свежда връзката с експеримента до феноменологичните рамки на "чистото описание."/185/

Сам Учителя П. Дънов казва: - "Всички велики Учители, които са идвали на земята, са дали много максими, много правила за жи­вота. Не е моя работа да цитирам, какво са казали тези Учители, обаче, трябва да се разясни това, което те са проповядвали. Днес ние не можем да живеем, както във времето на Христа. След хиля­ди години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа. Всяко време изисква условия за развитие."/54-1924/

Изложения тук материал е разпределен в пет основни раздела: Битие, Природата, Човекът, Съвършенството, и накрая -Учителя за себе си. След всеки цитат стои номера по литературната справка, а след цитатите от беседите на Учителя и годината, когато е изказана тази мисъл. С това даваме възможност читате­ля да направи сравнение за навременността или преждевременността на констатациите и мислите на Учителя П. Дънов, съпоста­вени с постиженията на науката.

Автора
1. БИТИЕ

"Значи, Бог с една вдишка и една издишка създава светове и разрушава светове."

П. Дънов /149-1937/.

"Вселената може да се разглежда като ги­гантски организъм, чието всяко вдишване и из­дишване продължава стотици милиарда години."

А.Азимов /194/.

1.1. Сътворението на света

"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог."

/Йоан - гл. I; I/. Преведен на съвременна логи­ческа мисъл, този стих означа­ва: проява, връзка и причина.

"В начало бе Словото"-



това означава проява на нещата.

"И Словото бе у Бога"-



връзка между нещата.

"И Словото бе Бог" -



причина на нещата.

/107-1930/

"Привилегия за човека е да види она­зи безкрайна лента на Битието, която да­тира от създаването му досега. Той тряб­ва да се върне по лентата на създаването на света и да дойде до първия момент на това създаване; оттук по същата лента ще върви напред, като минава векове и епо­хи, докато дойде до настоящия момент. Само по този начин той ще има пълна и ясна картина за цялото Битие." /80-1927/

Мисълта на апостол Йоан за творчес­кия акт на Словото при създаването на света намираме в хилядолетните култури преди Христа. В една от най-старите култу­ри, каквато е египетската, представата за създаването на света е била свързана с образа на едно божество. Така в духов­ната школа на гр. Мемфис (2563-2263 год. пр. н. е.) идеята за създаването на света посредством мисълта и словото е свърза­на с представата за бог Птах. Той казва: "Аз съм велико божество, което себе си е сътворило. Загадъчните сили на моите имена творят небесните йерархии. На мо­ето издигане не пречат боговете, понеже вчера съм и утре." /235/. От многобожието в Египет се заражда по-късно и монотеизмът. Създател на последния е фараонът Ехнатон. Той е провел (1500-1200 год. пр. н. е.) революционно всаждане на религията за единствения бог Атон, почитан като бог на Слънцето. Сле­дователно от праисторически времена идеята за сътворението на света от една-единствена сила си е прокарвала път. Тази идея днес науката възприема и описва сътворението на света по подобен начин.

В Стария завет на Библията се съдържа едно от най-интересните описания на сътворението на света. Но неговата наивност, на пръв поглед, не вдъхва доверие. Причината за този наивитет П. Дънов обяснява по следния начин: "Мойсей предава историята за създаването на света много просто. Когато дохожда въпросът за създаването на човека, той казва, че Бог взел пръст, направил от нея човек, в когото вдъхнал дихание и станал жива душа. Не, човекът не е бил направен по този начин, той е бил свален на земята от висок свят. Тържествена е историята за създаването на човека, но Мойсей я предава в проста форма, да бъде, от една страна, понятна за всички, а от друга страна, скрита за обикновените хора." /121-1929/

"Никой окултен Учител днес не може да говори на съвременното чо­вечество, за създаването на човека по този начин, както е писано в първата глава на Битието. Това, че Бог взел пръст и направил от нея човек, като вдъхнал в ноздрите му дихание на жи­вота, е детински разказ." /97-1928/

Разказа за сътворението на света от Стария завет на Библията Учителя П. Дънов анализира и тълкува много оригинално.

"Всеки ден има свое предназначение. Но хората, като не разбират това, не от­дават истинския смисъл, който дните имат в човешкия живот. За пример в първия ден Бог казал: "Да бъде виделина, и ви­дял Бог, че виделината е добро. И стана­ло вечер, и станало утро - ден първи." Това е неделният ден, денят на виделината. На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т. е. разделил висшия от нисшия живот, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тия два живота и понеже еволюцията на втория ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро -ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небе­то, т. е. нисшия живот, в едно място и да се яви сушата, която е емблема на чо­вешкия мозък и на човешкия ум. И на­рекъл Бог събраната вода море, а суша­та - земя. И видял Бог, че това е добро и затова рекъл на земята да произведе всич­ки видове растения, като подразбирал да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро - ден тре­ти. А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят две големи светила над твърдта не­бесна, за да разлъчат деня от нощта. Това е подразбирал: първото светило, голямо­то - умът, а второто - сърцето, чрез кои­то човек да прави разлика между добро­то и злото, т. е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създават ус­ловия за развитието на човешкия ум и човешкото сърце. И направи Бог всички­те звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, постави ги на твърдта небесна, която подразбира чо­вешката душа, за да светят на земята за­едно с голямото светило - ума, и малко­то светило - сърцето, да владеят над деня и нощта и да разлъчват виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро - ден чет­върти. И рекъл Бог в петия ден - водата да произведе и гадини одушевени, и пти­ци, да летят над земята под твърдта не­бесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешко­то развитие на земята, Бог видял, че е добро, и ги благословил да се плодят и множат. Затова нашите желания посто­янно, всеки ден се плодят и размножа­ват. Станало вечер и станало утро - ден пети. И в шестия ден Бог рекъл да напра­ви човека, т. е. разумното, по образ и подобие Свое, да владее над морските риби - над своите земни желания, над небесните птици - над своите мисли и над скотовете на всичката земя, значи над своите пориви, над всичките гадове, кои­то пълзят по земята, т. е. над своите стра­сти, които пълзят в неговия мозък. И след това Бог вдъхнал на човека своето диха­ние, дал му е разумна душа, да го позна­ва във всичките си пътища и да работи и да действа тъй, както Бог работи. А в седмия ден Бог почивал. Това подразби­раме, че седмият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека." /38-1919/

Така символично Старият завет описва сътворението на света, която символика трябва да се тълкува и разяснява. Едва тогава виждаме, че по принцип съвремен­ните теории за сътворението на света съвпадат с тези на Писанието.

"Изкуство е да знае човек как да съпо­ставя многобройните и разнообразни на вид, независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна систе­ма, каквато всъщност представлява цяла­та Вселена." /114-1929/

Цялата постановка в теорията за сътво­рението на света се дължи на предполо­жението, че съществува една вечна и неизменна първична сила и, че вселената е изпълнена от една хомогенна първична материя. Тези два колоса са създали раз­нообразието на физическия свят, влияей­ки се взаимно, като изпадат във фаза на движение - възходящо и низходящо. За­това Учителя П. Дънов говори, че "Вселе­ната, това е едно единство в разнообра­зие, в множество. Тъй се представя все­лената. Вземете едно житно зърно, то е едно, но посейте го, веднага ще поник­нат хиляди листа, много корени, едно разнообразие, което е едно в себе си. Следователно многото има един прин­цип; произтича от едно Божествено на­чало. И движението е начин, по който може да се предаде енергията, единният принцип в нас, а пътят на числата, мате­матиката, това е резултатът, с който ние обуславяме нещата - резултатът на туй движение."

"Много от съвременните учени нямат представа какво нещо е увеличаване или еволюция на материята. От философско и математическо гледище първичната субстанция, която изпълва пространство­то, нито се увеличава, нито се намалява. Ако се увеличава, това показва, че й лип­сва нещо. Тя трябва да черпи материя отнякъде, да си набавя това, което не й достига. Оттук следва, че на вечността може да се прибави нещо. Всъщност това е невъзможно. Ако пък кажете, че от материята на вечността може да се от­неме нещо, излиза, че тя е ограничена. И това не е вярно. Ако приемем, че веч­ната материя, т. е. материята на вечнос­тта, се увеличава и намалява, ще излезе, че Битието е нещо нереално. Това е невъзможно. Защо? Невъзможно е на нереална основа да се градят реални неща. В този смисъл вечността е реална, защото материята в нея нито се увелича­ва, нито намалява. Вие може да запита­те: Защо трябва да приемем, че матери­ята в природата е неизменна? - Защо тряб­ва да приемем, че Битието е реално и абсолютно? - Защото всяко друго твърде­ние, вън от това, е относително и отрица­телно и ще ви въведе на лъжлив път. Докато човек уповава на величини, на които може да се придаде нещо или от които може да се отнеме нещо, той няма основа в живота си, той е стъпил на нещо неустойчиво, от което всеки момент може да се измести." /43-1929/

Такова становище за вечността и неизменността на материята имат днешните физици и математици. Още Аристотел е говорил за вечната квинтесенция; Нютон - за вечния етър; Айнщайн - за континуум, а Дирак - за вакуум. Във всичките тези случаи се има предвид това, че вселенното пространство не е празно, а е изпълнено с активна материална сила, в която вечно съществува трансмутация на сили и енергии, вечно се твори и видоиз­меня състоянието им.

Херман Вайл заключава: "Според спе­циалната теория на относителността (Ай­нщайн) енергията е една и всъщност вре­ме - компонентна на едно инвариантно образование, чиято пространствена про­екция е импулсът. Законите за запазване на енергията и импулсът принадлежат неразделно заедно." /169/

Така или иначе както в древността, така и днес въпросът за сътворението на све­та се изгражда въз основа на мисловната дейност на човека, а не на експеримента. Интересното е, че въпреки промените в стила на човешката мисъл през вековете винаги се стига до едно и също станови­ще. Затова Айнщайн в 1933 г. казва: "Аз съм убеден, че чисто математическите конструкции позволяват да се намерят понятия и свързващите ги закони, които дават ключ към явленията на природата... Аз смятам за истина, че чистата мисъл е в състояние да обхване реалното, както са мечтали за това древните." /185/ А Учителя казва: "Странно е защо човек" не знае, че и мисълта създава форми, както и чувствата, и постъпките. Фор­мите биват освен физически още и ум­ствени, и чувствени - за всеки свят съще­ствуват форми, които се различават едни от други по гъстотата на своята материя." /46-1931/ И още: "философите на древността са говорили отлич­ни неща, но трябва да им се разбира техният език. Тези философи не са били глупави хора. Дълбочина е имало в тях." /72-1925/

Нека разгледаме как науката днес описва сътворението на света. Приема се, че гравитационното поле е първичното явление във вселената, в която, разбира се, има и наченки на материя. Последна­та се счита, че е разреден водород, кой­то е в неограничено количество. При сгъстяването на газообразното състояние на водорода температурата се повишава до няколко десетки милиона Келвин. На­стъпват термонуклеарни реакции и от водорода се изгражда хелий. Сгъстената гореща маса е вече маса-вещество, плаз­ма. От последната гравитацията образу­ва звездите. В центъра на последните тем­пературата нараства още повече - до ня­колко стотици милиона Келвин. При тези условия се изграждат въглеродът, кисло­родът, неонът до желязото. Дотук се отделяше топлина, а за останалите еле­менти на Менделеевата таблица, т. е. по-тежките елементи, е необходимо да се изразходва енергия.

Действието на тайнствената гравита­ция не спира. Материята става все по-гъста и плътна. Когато масата на обра­зуваните звезди е по-малка от 1,2 от тази на нашето слънце, се образуват стабил­ни конфигурации, или т. нар. "бели джуд­жета". Те имат плътност Ю8 гр на см3. Бялото джудже се състои от маса, из­градена от плътно долепени едно в дру­го ядра от атоми и електрони. При по-голяма маса на звездата, т. е. по-голяма от 1,2 на нашето слънце, звездата се превръща в стабилна неутронна звезда. Радиусът на последната е само няколко километра. Материята на неутронната звезда е още по-плътна Ю14 гр на см3. Тази гъстота отговаря на гъстотата на ядрото на атома. Това е максимално плътното състояние на материята. Това е пълен колапс или състояние на сингуларност. Неутронните звезди се наричат пулсари, тъй като изпускат импулси от порядъка на радиофреквенциите.

При нарастване на плътността над тази на пулсарите наблюдаваме пълен грави­тационен колапс, при който изпусканата от тези звездни тела светлина не може да напусне тялото им и те са невидими за нас. Те имат излъчване само в диапазона на инфрачервените лъчи. Тези звезди, наричани "черни дупки", с три пъти по-голяма маса от тази на слънцето, са го­леми само няколко десетки километра. Те се маркират от хората само благода­рение на мощното гравитационно поле. Това състояние отговаря на първичното състояние на нашата вселена. Но грави­тационната сила и при това състояние на вселената не спира своето въздействие. Напротив, нейната мощ става все по-го­ляма, докато свръхгъстото състояние (сингуларност) на масата се нарушава и пос­ледната се взривява. Този момент -"първичен взрив", е моментът, при който настъпва раздробяване, т. е. експанзията на крайно сгъстената материя. Това е на­чалото на живота на нашата вселена. За около 15 минути масата на колапсирала-та вселена се разрежда до плътност, рав­на на тази на водата. /162/ Този момент на началото на експанзията според уче­ните е време, равно на нула, и е станал преди около 15 милиарда години. /199/

Предполага се, че тези процеси на колабиране на веществото, т. е. изпадане в състояние на сингуларност, и последващи­ят "първичен взрив", т. е. експанзията, са ритмични явления във вселената, съществу­ват и се наблюдават в живота на всяка га­лактика на нашата вселена. Към центъра на галактиката има условия на сингулар­ност, а в периферията й е процесът на експанзия. Така галактиките зараждат и рушат звездите, намиращи се в техния обсег. /199; 190; 208/

Тези първи моменти от сътворението на света ни говорят и за нещо много ха­рактерно в същината на същия. Това е единството в произхода му, единство в неговата същност и неговата структура. Сътворението се извършва от една-единствена сила, а структурата - от една хо­могенна и всеобхващаща вселената ма­терия. Този неизяснен момент, сила и материя, учените наричат най-различно, а вярващите и философите - гравитация, първична сила, Бог и т. н. Но в този тайн­ствен процес на сътворението има още и един фактор. Това е движението. Учителя П. Дънов нарича движението "първия из­раз на живота". Движението, или действи­ето, Планк изрази в своята константа. Той я нарече "тайнствен пратеник от реалния свят". Стойността "квант на действието" е минималната порция действие, по-малко от което няма в природата. Тази планкова константа става фундаментална физичес­ка константа. "/216/

Този "тайнствен пратеник" явно идва от сфера, непозната на човека. Той е от извън третото измерение и изменя градиента на измерението си. Трябва да се предположи, че квантът изхожда от мо­мента на Големия взрив. Стойността на кванта физиците определят на Ю"27 от физическата единица за енергия - ерга.

"Според окултната наука сегашна­та вселена съществува отпреди мили­арда години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Сле­дователно през цялата вечност без­брой светове са съществували и нови ще се създадат." /135-1933/

Ето как "Бог с една вдишка и една издишка създава светове и разрушава све­тове". /149-1937/

Нека проследим зараждащия се жи­вот след Големия взрив на вселената. Ще използваме схемата, която ни дава аме­риканският физик Карл Саган. Той схематизира еволюцията на живота след Голе­мия взрив в рамките на 24 часа, за да имаме по-ясна представа за този еволю­ционен процес. Освен това по-лесно ще направим паралел с данните, които дава Старият завет за сътворението на света.

"О часа, това е раждането на вселена­та, мигновено чрез Големия взрив. От колабиралата преди това вселена сега блика, във всички страни и посоки мате­рия в едно пространство, появило се в същия миг с материята. Тя се състои само от две газообразни вещества - водород и хелий. Засега материята е само облак. По силата на гравитацията (всемирното привличане) се оформят сферични маси, които повишават температурата си до излъчване на светлина.

6.00 часа. Вече блестят появилите се галактики. Бледочервените звезди са най-стабилните. Големите бляскави сини звез­ди са ефимерни - те блестят много ин­тензивно и завършват скоро живота си с експлозия - свръхнови звезди. В тях чрез термоядрени процеси се зараждат всич­ки химически вещества. Една от тези екс­плозии на свръхнови звезди ще даде на­чалото на Слънчевата система.

10.00 часа. Започва раждането на звез­ди от втора генерация. Отново експлозии на свръхнови, които раздвижват облака и кондензират материята. Една жълта звез­да е нашата планета - Земя. Слънчевата система е имала в началото хиляди пла­нети, между които са ставали сблъсква­ния. Земята се намира на "идеално раз­стояние" от Слънцето, затова огромна част от водата се кондензира и остава трайно в течно състояние.

16.30 часа. Процесът на дегазация довежда атмосферата на Земята да по­еме функциите на протекция (защита от вредните лъчения). Само нашата планета има повече водна повърхност от сушата. Дъжд напоява сушата, а част от водните пари под въздействието на слънчевата радиация се разпада на кислород и водо­род. Тези два елемента изграждат орга­ничните химически вещества.

17.30 часа. Появява се живот на Земя­та, но само в световния океан, тъй като слънчевите лъчи са смъртоносни за жи­вота на сушата.

19.30 часа. Осъществява се фотосин­тезата на хлорофила на растенията (аси­милация на въглерода от въглеродния окис на въздуха). Видовете на живите форми се усъвършенствуват.

23.03 часа. Преди 290-350 милиона го­дини започва палеозойската ера (зараж­дане на растенията и животните).

23.18 часа. Кислородът и озонът са вече достатъчни, за да са защита от улт­равиолетовите лъчи. Животът се развива вече на водната повърхност, а също и на сушата (само растения, разбира се).

23.,30 часа. Кислородът е вече до 21 % в атмосферата, както е днес. Животните са все още в океанските води. Континен­тите се заселват със земноводни, а по-късно и с влечуги.

23.54 часа. Праисторически чудо­вища завладяват континентите. Но в последните 6 минути чудовищата без­следно изчезват. Появяват се бозай­ниците. Първият примат е бил само към двадесет сантиметра.

23.59', 29" часа. В последната секун­да се появява хомо сапиенс, т. е. първият човешки вид. В тази секунда се развива вече мисълта, езиците, расите, земеде­лието и цивилизацията." /215/

Тази съкратена схема ни дава ясна представа за дългия период на биологи­ческото развитие на живота. Заражда­нето на човека като душа Учителя П. Дънов свързва с появата на нов космос -нова вселена. Той казва: "Всички проце­си в природата, като говорим за Боже­ствената природа, са безконечни (без­крайни), не може да им се тури някакъв предел (край). Човечеството ще се уве­личава безкрайно. Увеличението няма да стои в големината. Допуснете, че Бог направи един космос (една вселена), в който има десет милиарда души. Този космос, като премине един период от милиарди, милиарди години, ще завър­ши цикъла си и ще се създаде в него една душа, значи ще има в него десет милиарда и една душа. След това Бог ще създаде друг космос, който милиар­ди години също ще съществува и ще се върти около себе си, докато се придо­бие още една душа. Така се придобива във вечността една душа." /64-1924/

Според Учителя раждането на нова човешка душа, т. е. отделянето й от Първоизточника - Бог, е тържествен мо­мент в живота на вселената и е свързан със зараждането на нова вселена.

Следователно душата и духът на чо­века са брънка от Абсолютния, Първоиз­точника - Бог и затова се казва, че Той живее в нашата душа. А тялото ни е плод на физическата еволюция на вселената. В този смисъл Учителя казва: "Господ жи­вее във вашата душа, а не в тялото ви. Защото, ако бихте дошли на Земята пре­ди 250 милиарда години, тогава Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и имала само ядка като го­лям орех." /39-1922/

"Не може да се каже, че Господ на­прави света или че Господ направи чо­века. Преди всичко Божественият свят съществува вечно. Ако е въпрос за пра­вене, могат да се направят четирите свя­та, които се проявяват последователно. Тези светове наричат светове на про­мените. В един от тези светове се про­явява законът на инволюцията, а в дру­гия пък се проявява законът на еволю­цията. Световете, които се променят, се отразяват в Божествения свят. В това има голяма красота." /86-1927/

Явно, че Учителя говори за послойността на световете, които се подреж­дат така: физически, астрален, мента-лен и причинен. Световете на проме­ните са физическият и астралният. При физическия имаме процеса на еволю­цията, а при астралния - този на инволюцията. Във физическия живот човек се учи, за да се усъвършенствува, а от астралния свят човекът се подготвя да се пре­роди наново, т. е. да инволюира към зем­ния живот отново.

Има ли паралел между картината за сътворението на света по Стария завет на Библията и този, който ни дава науката днес? Паралел има, и то пълно съвпаде­ние по ритъм и процеси, които се разви­ват по време на сътворението. Разликата е само в езиковата форма на описанието и в цифровите обозначения На времето на този процес. Но в Библията всичко е символично, затова ние ще се съобра­зим с това. В първия ден на сътворението Бог казал: Да бъде виделина." А науката говори за първия момент на сътворение­то, че настъпва Големият взрив, когато и светлината облива вселенното простран­ство. Същевременно гравитацията кондензирва мъглявините, а термоядрените ре­акции изграждат химическите елементи на материята. На планетата Земя има вече вода. И "станало вечер, и станало утро -ден първи", казва Писанието. А всъщност това са милиони години за тези физичес­ки и творчески процеси.

На "втория ден" Бог разлъчил водата от вода, като създал твърдта като грани­ца между тях. Науката казва, че дъждът се появява от облаците, като сушата се напоява богато от тази "небесна вода". Процесът на дегазация осигурява повече кислород в атмосферата като защитник към смъртоносните лъчи. Изграждат се вече органичните съединения. И "станало вечер, и станало утро - ден втори".

В третия ден Бог заповядал да се събе­ре водата, която била под небето, и на­рекъл Бог събраната вода море, а суша­та - земя. И рекъл Бог на земята да про­изведе всичките видове растения. А на­уката твърди, че водата покрива чрез океаните по-голямата част от Земята.

Органичният свят се заражда в морето, видовете се усъвършенствуват и расте­нията разсяват семена по земята. И ста­нало вечер, и станало утро - ден трети".

В четвъртия ден Бог рекъл да се явят две големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. И направи Бог всички звезди, за да се разлъчи виделината от тъмнината. Науката установява в този период пълна стабилизация в струк­турата на вселената. Галактиките и наша­та Слънчева система са вече напълно из­градени. И "станало вечер, и станало утро - ден четвърти".

В петия ден рекъл Бог водата да произведе и гадини одушевени, и пти­ци да летят над земята - под твърдта небесна. Бог ги благослови, за да се плодят и множат.

А науката намира, че тогава зароди­лият се живот в моретата излиза на повърхността на земята, като се появяват и птиците. Настъпва палеозойската ера (най-ранната част на терциера, т. е. вре­мето на кафявите въглища). Появяват се бозайниците и приматът, а преди това праисторическите чудовища са се появи­ли, но скоро внезапно изчезват. И "ста­нало вечер и станало утро - ден пети".

В шестия ден Бог рекъл да направи човека, т. е. разумното по образ и по­добие Свое, да владее над морските риби - над небесните птици, над всички гадове. И след това вдъхнал на човека Своето дихание, дал му разумна душа... Науката констатирва в това последната фаза на експанзията, като се появява вече самият човек, най-съвършената органична форма в света. Неговата ра­зумна душа работи вече за самоусъвършенствуването си. Заражда се циви­лизацията като дейност на разумност-та, както се изявява Сам Бог.

В седмия ден Бог си почива - това е денят на доброто и проявата на Любовта.

Науката намира вече върхови постиже­ния на културата. Зараждат се нравствените учения и школи. Заражда се любов­та към ближния. И най-важното - човек обръща лице към своя Творец - Бога.

Но Учителя П. Дънов тълкува сътво­рението на света и ритъма на това сътво­рение в духа на живота при отделния чо­век.

"Като четете Библията, вие казвате, че Бог създаде света в шест дни и в седмия ден си починал. Като четете как е създа­ден светът, вие не се спирате да видите дали тези шест дни имат някакво отноше­ние към вашия живот. Казано е в Библия­та: "И разлъчи Бог виделината от тъмни­ната. И нарече Бог виделината "ден", и тъмнината "нощ". Значи в първия ден на човешкия живот ще се роди някаква ве­лика борба, докато светлината се отдели от тъмнината, докато денят се отдели от нощта, докато се очертае орбитата на негова",а земя." /22-1926-27/

Следователно човекът трябва да се научи да разграничава "тъмнината" от "виделината", злото от доброто, низшето от висшето, денят от нощта, за да може да се разкрие тайната на живота.

"Светът, в който живеел';, се управля­ва от закони, от правила, които Бог е по­ложил отдавна, когато се устройвала все­лената. И когато въвел в нея първия чо­век (Писанието тук мълчи), Господ дълго го е учил и проповядвал знания. Че това е така, свидетелствуват двете дървета, за които Писанието говори: "дървото на живота" и "дървото на познаване на доб­рото и злото". /31-1915/

"В четвъртия ден, казва се в Писание­то, Бог направи слънцето и месечината. Какво означава това слънце? - То значи, че в четвъртия ден на космическия човек се появил човешкият разум - най-възви­шеното нещо в човека." /72-1924/

А развитието или изявата на личния живот на човека, отнесен към циклите на сътворението на света, Учителя П. Дънов тълкува по следния начин: "Като четете първата глава на Битието, в която се го­вори за създаването на света, там може­те да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине." /138-1934/ "Счи­тай първия ден - ден на твоя дух ден, в който светлината се явила.

Считай втория ден - ден на твоята душа - ден, в който любовта се е появила.

Считай третия ден - ден на твоя ум -ден, в който знанието се е изявило.

Считай четвъртия ден - ден на твоето сърце - ден, в който съзнателният живот се е появил.

Считай петия ден - ден на твоята воля, ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.

Считай шестия ден - ден на вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба.

Считай седмия ден - ден на Бога, Веч­ното Начало на всичко - ден на природа­та, от която всичко трябва да се учи - ден на твоята почивка, когато служиш на всич­ките добродетели." /134-1932/

В това тълкувание на Учителя можем да прозрем духовната си еволюция, чрез която сме се отдалечили от ламтежите на животинското у нас.

Накрая нека повторим, че знаменателно остава и тълкуването, което Учителя П. Дънов дава за първия стих от първата глава на Евангелието на Йоана, дадено като мото на тази глава на книгата.

- "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог." Съгласно тълку­ването на Учителя тук е засекретено зна­нието за сътворението на света. Стихът, тълкуван, както казва Учителя, на съвре­менен логически език, означава: "Про­ява, връзка и причина."
В начало бе Словото - това е проявата на света - неговата експанзия. Словото е творческият принцип, който твори всичко видимо и невидимо. Така Бог се изяви във физическия свят чрез Словото.

- "И Словото бе у Бога" - това е връзка­та между нещата, единството, хармони­ята в сътворението на изявилия се свят. Единна е материята и взаимосвързани са формите, създадени в този физически свят. От материята до човека се просле­дява еволюционният принцип, подтикван единствено от Божественото Слово. Бог е началната връзка на всичко, що е сътво­рил. - "И Словото бе Бог" - това е причи­ната на нещата. Това е Първопричината, Първоизточникът, Неизвестното Начало на света. Тази Първопричина на света на­родите от самото начало на своето съще­ствуване наричат различно, като: Бог, Гос­под, Йехова, Мохамед, Буда и т. н.

Учителя П. Дънов със завидна лекота и вещина ни тълкува Библията, като я свързва с достиженията на съвременна­та наука. Независимо от това той дава оригинални трактовки за процесите, създали физическия свят. Според него във съществуването на света трябва да виждаме вечната изява на Бога., Ние жи­веем в Него, развиваме се, като чрез законите на природата Той ни учи и усъ­вършенствува. Науката недвусмислено се съгласува с вижданията на мъдреците от древността, които по вътрешно виждане са се домогнали до тези явни и признати днес истини.


Каталог: other -> ftp -> books -> books ocult2 -> UChITELYa - PETAR DANOV - KOLEKTsIYa
books ocult2 -> Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън
books ocult2 -> Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен
books ocult2 -> Книга Благодарности
books ocult2 -> Книгата на д-р Светлозар Попов " Българското име в библейски времена"
books ocult2 -> Психология на човешкото всекидневие
books ocult2 -> Сто дзенски коана
UChITELYa - PETAR DANOV - KOLEKTsIYa -> Саша Тодорова поглед върху сакралната геометрия и теорията за торсионните полета, заложени в паневритмията


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   29




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница