Божественото величие и неизказано смирение на Господ Иисус Христос

Така започва повествуванието за рождетво Христово, което ни е добре известно. Няма царски палати за Царя на славата Иисус Христос, няма фанфари и ликуване, няма шумни тълпи, приветстващи раждането на новия Наследник и Потомък на царската династия на Давид, Който същевременно понеже е Бог, е и Цар на Царете. Има само ясли, има само слама, има само една Девица и нейният близък роднина Йосиф, който още не може да проумее станалото с Девицата Мариам чудо – девственото зачатие и раждане на нейния Син.

Наистина непостижима и неизказана е Божията милост не само към богоизбрания израилски народ, но и към цялото човечество. За да ни изкупи, очисти, възстанови, за да ни яви победители на греха и да ни съвъзкреси от него, Бог Слово – Втората Личност на Бог Троица без ни най-малко да изгуби божествеността Си, прие плът (1 Тим. 3:16). Прие не само цялото човешко естество без греха, прие не само да се въплъти и роди в ясли (Лук. 2:7,12), но прие да бъде неприеман, гонен, охулван, бичуван, мъчен и да бъде разпнат. Бог Слово не се роди и не умря на кръста защото това е било необходимо на Бога или пък умря понеже всеки човек умира. Той се роди, разпна се, умря, възкръсна и се възнесе заради нас, заради нашето възсатновяване от греха и заради възможността в Него и чрез Него ние да бъдем „съобразни на образа на Сина” (Рим. 8:29).

Нашият човешки ум е неспособен да възприеме в пълнота и нашият език е безсилен да изкаже непостижимостта на това, което Бог Син – Господ Иисус Христос прие за нас – неописуемо и по-велико от всичко е Христовото доброволно смирение и снизхождане към нас. Именно това Христово величие в Неговото до край смирение е описал св. ап. Павел в една песен за божественото достойнство и доброволно смирение на Иисус Христос.

Ст 6 започва с относителното местоимение hos (който), което местоимение безспорно се отнася до Христос. Апостол Павел говори за Христос, че Той е съществувал в образ Божий (en morphhe thеu hyparhon). Значението на думата morphe (образ) е различно. При Пиндар тя означава външно явление, при Платон и философите означава форма на явяване. В Septuaginta (гръцкия превод на Свещеното Писание на Стария Завет, започнат през 3 в. пр. Хр.) думата morphe се използва рядко и то в значение на „образ, картина, израз”. При приемането на значението, в което Septuaginta използва думата morphe, в текста на Фил. 2:6, става ясно, че нейното съдържание е: видим израз на Божественото съществуване.

Христос, имайки истинско божествено достойнство не го използва като имане или като нещо, което е заграбено, като плячка, която не Му принадлежи. За разлика от Адам и Ева, които пожелаха да бъдат равни на Бога (Бит. 3:5 и сл.) Христос, бидейки истински Бог, упразни Себе Си. Изразът „упразни Себе Си” (heauton ekenosen) не е типичен и не се среща в класическия гръцки език. Относно значението на този израз има различни мнения. Например J. Jeremias приема, че изразът „упразни Себе Си” е интерпретация на записаното в Ис. 53:12, където за Божият Раб се казва, че Той „изля до смърт Своя живот” (heera(h) lamawet napso – библ. евр.). Ако се изходи от буквалния превод „упразни Себе Си”, то тогава това трябва да се разбира в смисъл на „направи Себе Си беден”. Тази интерпретация е подкрепена от 2 Кор. 8:9 където се говори за Христос, че Той „бидейки богат обедня заради нас”.

Явно е в случая, че това упразване и ставане Раб на Божия Син не трябва да се разбира в смисъл на това, че Христос е престанал да бъде равнодостоен и равночестен с Отец след Своето въплъщение. Основание за това, че Христос и при Въплъщението Си запазва Своето Божествено достойнство и равенство с Отец е фактът, че упразването е доброволен акт на Христос. Изразът упразни Себе Си може да се разбе само в контекста на следващите думи – Бог стана Човек за да станат синовете човешки синове Божий (по израза на св. Атанасий Велики).

С думите „стана подобен на човек” се доавя нов нюанс – Христос става човек и влиза в човешката история. Не трябва да се подминава фактът, че използвайки формата genomenos (стана) ап. Павел привежда момента на ставането, което ставане вече е факт, и този факт е изразен с пасивното аористното причастие euretheis (от гл. eurisko) - намери.

Думата homoioma, която означава подобие, създава известни проблеми за разбирането на текста. Тя не се употребява в смисъл, че Словото не е станало истински, Човек, а за да се подчертае, че Христос е различен от всички хора с това, че Той няма грях и е напълно смирен. Последното Христово качество е тема на ст. 8 където се казва че Христос е смирил Себе Си от което става ясно, че Христос Сам и доброволно заради нашето изкупление и спасение е приел не само да се въплъти, но и да страда, да умре и то с позорна смърт, каквато е разпването на кръст.

Подаряването на име, което извършва Бог Отец се отнася до прославянето на човешкото естество на Христос. Отците на Църквата изяснявайки ст. 9 в този смисъл се основават на факта, че в текста се говори за доброволното приемане на човешко естество от Бог Слово както и за прославянето на това естество. Иисус Христос не само като истински Бог но и като истински Човек е истински и в пълния смисъл на думата Син Божий. Следващите стихове (Фил.2:10-11) описват поклонението не само на земното, т. е. на цялата земна твар пред Христос, но и на небесното. С тази синекдоха безспорно се имат предвид небесните ангелските войнства. За отбелязване е, че не само ангелите прекланят колена пред прославеното човешко естество на Христос, но дори и подземното – т. е. демоните и бесовете, които макар и че не отдават слава и не прославят Богочовека Иисус Христос са покорени и от Неговото човешко естество.

Прославянето на Христос от цялата твар става прослава и на Бог Отец (срв. Йоан 5:23), но за да стане възможно това прославяне на цялото човешко естество, т. е. за да стане възможно прославянето на всеки човек (т. нар. обожение), Бог Слово, бидейки съвечен и винаги равнодостоен на Бог Отец прие и обора, и яслите и хулите и гвоздеите и смъртта.