Глобализацията на електронните медии в съвременната епоха създава качествено нова социо-културна среда, която е определяна и като социален процес, в който намаляват географските ограничения в културен план. Процесът поражда качествено изменени взаимоотношения, които характеризират новия тип култура на т. н. „информационно общество”10. Това е постиндустриално общество, в което информацията е превърната в основен предмет на производство и служи като средство за придобиване и разпространение на знания. Макар да съдържа в себе си комуникационни форми от предишните епохи, като устно предаваната информация, писаното слово и печатните издания, информационното общество базира комуникацията върху електронния път на разпространение към реципиентите. Още през 1962 г. в своята творба „Галактиката на Гутенберг” Маршъл Маклуън отбелязва, че глобализацията на съвременните електронни комуникации ще превърне света в нещо различно, което той определя с термина „глобално село”11. Т. е., че електронните средства за комуникация ще доведат до промени в познанието и нова социална организация, базирана на медийните аудио-визуални технологии. В съвременното общество информацията е превърната в материализиран ресурс на глобализацията.
Глобализацията на информационния поток и на технологичните възможности за достигане до максимално широк кръг от реципиенти разкриват както широки възможности за информиране на аудиторията, така и редица опасности. Отразяването на въоръжени конфликти е един от ярките примери за глобализацията в комуникационното пространство и особено що се отнася до телевизията. Но това създава и предпоставки за известна стандартизация на медийните информации и послания.
В съвременната комуникационна среда настъпва значителна промяна в понятийния апарат, характеризиращ традиционни понятия като „война”, „международна общност”, „система за колективна сигурност” или „отговорност за защита”. А оттам, посредством медиите, понятията са видоизменени и в представянето им пред аудиторията. Значително увеличената роля на медиите във време на военни конфликти е обусловена от използването на съвременните аудио-визуални средства за масова комуникация, позволяващи събитията да бъдат следени и отразявани ускорено и постоянно.
2. ФУНКЦИИ НА МЕДИИТЕ ПРИ ОТРАЗЯВАНЕТО НА ВЪОРЪЖЕНИ КОНФЛИКТИ
2.1. Медиите като комуникатор
Комуникационните модели, изграждани във време на въоръжени конфликти, са свързани с разнопосочни фактори, които пряко или индиректно влияят и върху работата на медиите. Но самите медии в съвременния свят са активна част от тази комуникация. Медийното присъствие в такива конфликти вече не се ограничава единствено с отразяването на конкретната фактология на театъра на военните действия, а включва в себе си проследяването, анализа и търсенето на коментара по отношение на различни компоненти на конфликтите, касаещи хуманитарни, социални, здравни и икономически аспекти.
В съвременните общества медиите са активен комуникатор в процесите на войната и мира. Те имат спецификата да бъдат както силен инструмент за насърчаването на мирния процес, така и мощно оръжие, използвано за подбудителство към разпалването на конфликт. В голяма степен трансформираната роля, особено на съвременните електронни медии, се дължи на възможностите за директно излъчване от мястото на събитието. Комуникацията между медиите и елитите във време на въоръжен конфликт се преобразува в база за взаимни зависимости и противоречиви взаимоотношения по релацията: политически и военни елити – медии - аудитория.
Отношенията между медиите и елитите не винаги са гладки и във време на въоръжен конфликт се проявява с особена сила антагонизмът по отношение на достъпа до информация. Военните ръководства имат практиката да филтрират информацията, която достига до медиите. От своя страна журналистите имат задачата да акумулират максимално количество сведения за реалното състояние на силите, при това конкурентната среда, в която работят медиите, налага информацията да бъде изчерпателна и изпреварваща спрямо конкуренцията.
В разработката е изследван интересният проблем, свързан с възможността да бъдат изменяни нюанси от фактологията или да бъдат съобщавани факти избирателно, като по този начин у реципиентите се създава невярна представа за реалната картина. В подобен смисъл е развита и идеята на френския философ Жан Бодрияр, според която телевизионното пространство създава т.н. симулакри – модели, които видоизменят реалността, поради това, че отразяват несъществуващото и превръщат случващото се в хиперреалност12. Съотнесена към отразяването на въоръжените конфликти, теорията за наличието на симулакри предупреждава за опасността от видоизменяне на реалността чрез своеобразно премоделиране, което поднася на реципиентите неточна представа, изградена посредством медийни образи или избирателно съобщаване на факти. В този смисъл германският социолог Елизабет Ноел-Нойман определя, че в медийната среда съществува „спирала на мълчанието”, представляваща „уголемяване на събитията, за които се съобщава, т. е. които имат приоритетно място в медийното пространство от една страна, а от друга има събития, които биват преумалявани”13.
Ролята на съвременните медии в политическо отношение е пораснала значително и дори нерядко те са в състояние да променят политическата карта на дадената страна. В тази част от разработката са разгледани мненията на различни изследователи, които се опитват да дефинират взаимоотношенията между медиите и властта. Мануела Манлихерова стига до заключението, че „Журналистиката, която е оторизирана от обществото да изпълнява контролни и регулативни функции спрямо трите основни власти, сама се явява власт”14. Според изтъкнатия икономист и теоретик Джон Гълбрайт15 „властта в съвременното общество е преди всичко условна, власт над мисленето на хората, владеене на внушенията над общественото съзнание”. Лилия Райчева търди: „Политическите елити са бързи по отношение на използването на медиите за своите PR нужди. За икономическите елити медиите са главните дистрибутори на техните реклами. Нуждите на публиката са все по-пренебрегнати”16.
Осигуряването на подходяща медийна среда може да се окаже жизнено важно за елитите, ако бъде приложено заключението, че медиите по време на конфликти имат потенциала да бъдат ползвани като интерактивен инструмент за прилагането на успешен „кризисен PR”.
Инструментариумът за въздействие, който притежават съвременните масмедии, е разнообразен, макар властта на медиите да е преди всичко условна, а не институционализирана. При все това тази условна власт е напълно реална, ако я разгледаме от ракурса на постигането на определени крайни резултати – промяна на дадени политики, формиране на публични нагласи и др.
Сподели с приятели: |
