Телевизията на практика създава паралелна реалност, екранна действителност, конструирана на основата на симбиоза между аудио- и визуална образност. Тази своеобразна виртуална среда, симулираща реално присъствие на образите, замества представите на аудиторията за случилото се събитие, които преди са се формирали предимно на базата на имагинерни, а не на видими образи. Съвкупността от поднесените телевизионни съобщения се превръща в своеобразна екранна реалност, която на свой ред, по отношение на реципиентите, се трансформира в определена степен в система от субективно иманентни за отделния индивид реалности. Чрез визуализацията телевизията има свойствата да преодолява темпоралните и пространствени измерения и посредством сбора от отделни фрагменти съумява да ги обедини в паралелна екранна действителност, вградена в рамките на телевизионното пространство. Широкият диапазон от изразни похвати в телевизията дава възможност да се получи определено внушение, изградено чрез съчетаването на визуалните образи. И това внушение детерминира появата на нов тип култура на общуването, но и нова културна и творческа среда. Според Константин Ангов „като визуална комуникация телевизията е едно от средствата за преодоляване на многовековните езикови бариери в културните взаимоотношения между народите”29. Хиперконсумацията на информация и наличието на телевизията като средство за доставяне на съобщения конструират по отношение на реципиентите нови социално-поведенчески парадигми, една субективна сетивност, която вече е обвързана с присъствието и интерпретацията на съобщението в неговия аудио-визуален аспект.
Използвайки съвременните технологични постижения, които позволяват комуникацията да преодолее географските ограничения, телевизията скъсява неимоверно пространствената и темпоралната дистанции между подаването на съобщението и достигането му до реципиента. Факт, който няма исторически аналог. Или е реализирано онова, което Маршъл Маклуън определя с термина „глобалното село”. И което, според него, заменя „Галактиката на Гутенберг”, която с появата на печатарската преса през ХV в. създава „типографския тип човек”30.
Визуализацията на съобщението има силен ефект на въздействие върху реципиентите именно защото им осигурява т.н. „ефект на присъствието”. Т. е. видяното, макар и екранно, е възприемано като реална действителност, а реалното е предпочитано, защото носи значително по-висока степен на достоверност в представите на реципиента.
1.2. Войната като телевизионно събитие
През последните две десетилетия телевизията получи първенстваща роля по отношение на интереса на медийната аудитория по време на въоръжени конфликти. Съвременното телевизионно отразяване следва 24-часовия цикъл, наложен от CNN, в рамките на който на аудиторията бива представяно интерактивно зрелище, в което тя има възможност да следи наратива на събитията чрез разнообразни видеоматериали от мястото на събитието или от места, които се намират в близост. Освен журналистическата работа, за определянето на качеството на работата на телевизиите при отразяването на въоръжени конфликти през последните години е и тяхната значително нараснала технологическа обезпеченост.
В този раздел е изследвана и темата за визуализацията на съобщенията. Телевизиите прилагат разнообразни технически похвати – екипите на водещите световни телевизии са снабдени с високотехнологични камери със способност за нощно заснемане, използват се кадри, заснети от сателит и т.н. Съществува и принципният спор доколко визуализацията на бомбардировки или произведени взривове чрез възможностите на сателитното заснемане или компютърната анимация отклоняват реципиентите от хуманитарната страна на войната, в която присъства личната трагедия на пострадалите по време на конфликта. Критици на отразяването, при което се излъчват кадри от бомбардировки, без да се търси хуманната страна на военните действия, са на мнение, че прекаленото взиране в бойните действия всъщност видоизменя представата на аудиторията за реалностите на войната.
1.3. Патриотизъм срещу професионализъм
Журналистите, които отразяват въоръжени конфликти, в които пряко или косвено участва и тяхната страна, трябва да преодоляват и една фундаментална дилема, която най-накратко може да бъде определена като: патриотизъм срещу професионализъм. Медиите са поставени пред избора - да се стремят към максимална обективност в информацията, като съобщават и информация, която може и да навреди на имиджа на военния контингент на страната, към която принадлежат или да пренебрегнат професионалната етика, за да не изпаднат в позицията на „предатели”.
В изследването е разгледан един от най-дискутираните казуси – отразяването на военните действия в Ирак през 2003г. В медийната среда в САЩ и Великобритания се разгаря дебат относно това доколко би следвало патриотичната настройка, която преобладава в медийното пространство, да измества професионалните стандарти на обективното отразяване, тъй като по този начин аудиторията бива лишена от плуралистично представяне на събитията. Във връзка с отразяването чрез т. н. „прикрепени” към военните части репортери, има редица критични оценки. Поражда се опасението, че прикрепянето на журналисти към бойни части спомага на военните да контролират репортерите по един специфичен начин, при който се създават приятелски контакти между репортерите и военнослужещите и по този начин се нарушава автономността на журналистиката, необходима при отразяването на военни действия.
1.4. Етични проблеми при излъчването на кадри, съдържащи насилие и жестокост
Въоръжените конфликти по правило биват съпътствани от големи хуманитарни и материални щети. Кадрите, илюстриращи военните действия и последиците от тях, могат да съдържат сцени на насилие или жестокост, както и разрушения и човешки жертви. В този случай пред телевизиите стои сериозният етичен и професионален проблем – дали, независимо, че разполагат с автентични видеоматериали, следва да излъчат в ефир кадри, съдържащи нелицеприятни сцени или да избегнат излъчването им като предпазят своята аудитория от емоционален стрес. Подходите към отразяването са различни и са в зависимост от етичните професионални стандарти, възприети от дадената медиа, както и от етичните стандарти, валидни за страната, в която медиата работи.
Не са малко случаите, в които телевизии отказват да излъчат кадри, показващи убити или пленени войници или насилие и страдание. В този раздел са разгледани част от дискусиите, свързани с позицията на катарския информационен канал Al Djazeera, който си позволява излъчването на подобни кадри. Описани са и други спорни случаи. В края на март 2003 г., по време на военните действия в Ирак, местната държавна телевизия излъчва 6-минутен видеозапис, в който са показани телата на четирима убити американски войници, проснати на пода на стая, със свалени панталони. Камерата показва грос на дупка от куршум в главата на единия от войниците, а военнослужещ от иракската армия се усмихва над мъртвите тела. Въпреки че имат достъп до видеокасетата, която им е предоставена от телевизия Al Djazeera, телевизионни канали от САЩ, като CNN и Fox, британската Би Би Си и други отказват да се възползват от материала.
Дебатът „за” и „против” излъчването на кадри, съдържащи насилие и жестокост, може да бъде разглеждан поне в няколко направления. От една страна е проблемът за спазването на етичните стандарти и ненакърняването на личното достойнство на пострадалите и техните семейства, тъй като излъчването на подобни кадри може да предизвика емоционален срив. От друга страна въпросът третира и зрителската аудитория като цяло. Според едната позиция, на реципиентите следва да бъде спестено гледането на подобни кадри. Другата версия е, че спестяването на подобни видеоматериали лишава аудиторията от това да придобие визуална представа за реалностите на войната или същинското лице на тероризма.
Работната теза, застъпена в дисертацията, е, че излъчването на видеоматериали, съдържащи насилие, ужас, жестокост или нелицеприятни последици от военни действия или тероризъм би следвало да бъде значително ограничено, без обаче фактите, свързани със събитието, да бъдат премълчавани. Т. е. да се съобщи за случилото се с достатъчна фактология, но без да се изпада в натуралистични подробности и без да бъдат излъчвани кадри, които могат да накърнят достойнството на жертвите и да се всява паника сред аудиторията. В този смисъл излъчването на видеоматериали от такъв род трябва да бъде подложено на строга редакторска намеса и предварителен монтаж.
Сподели с приятели: |
