Работата по отразяването на кризи от страна на телевизиите е наложила методики, които през последните години вече са установена телевизионна практика. Една от най-често използваните е организирането на извънредни информационни емисии. Те имат различно съдържание и времетраене, според възможностите, с които съответните телевизионни екипи разполагат за събирането на необходимата информация. Това е много характерно за началния момент на възникване на кризисна ситуация. При положение, че кризата е внезапно възникнала и е с краткотраен характер (например, убийство на популярна фигура от обществения, политическия или икономически елит, тежка катастрофа с множество жертви или терористичен акт, който има еднократен характер), пикът на медийния интерес също е краткотраен. Честа телевизионна практика е информационните емисии да бъдат предхождани от информация, която се изписва като кратко текстово съобщение, преминаващо в горната или долната част на телевизионния екран под формата на скроул.
Практиката показва, че при отразяването на кризисни ситуации с по-дълготраен характер, в телевизията настъпват промени в програмната схема. Освен редовните информационни емисии, се добавят и допълнителни, както и информационно-коментарни блокове, които включват и публицистични жанрови форми. Допълнителните програмни информационни модули се превръщат в самостоятелни програмни единици, които обаче са с ограничен темпорален цикъл, тъй като са целеви и присъстват в телевизионната програма до приключването на кризата или до момента, в който дадената криза не бъде изместена от друга, която е по-актуална. В случаи на въоръжен конфликт темпоралната скала, в която подобни извънредни форми биват заложени в програмната схема, може да бъде и в различни рамки: от няколко дни до няколко месеца, като често съвпадат с приключването на бойните действия. Програмното позициониране на извънредните модули е в зависимост от спецификите на програмната схема на конкретната телевизия, от степента на интереса на телевизията към събитието, както и от конкретните журналистически и технически ресурси, с които телевизията разполага.
За извънредните емисии или блокови програми се налага и създаването на съответен нов програмен дизайн, който да обособява новосъздадените продукции, посветени на дадената криза. Той е в зависимост от цялостния програмен дизайн на телевизията и нейната програмна и аудио-визуална философия и включва различни компоненти: жанрови кашове, музикални мотиви, декори, осветителни трактове и др. Целта е продукциите да получат свой самостоятелен облик и да насочват аудиторията към тематиката, на която са посветени.
2.2.2. Публицистичните програмни модули при отразяване на въоръжени конфликти и кризи
При въоръжени конфликти и кризи с краткотаен или дълготраен темпорален характер публицистичните жанрови форми също имат активна роля в процеса на отразяване. Обикновено публицистичните телевизионни жанрове имат за задача да предоставят на аудиторията допълнителна, по-разширена информация или коментари, експертни позиции и по-разширени телефонни кореспонденции. Тук стремежът е не толкова към осигуряването на изпреварваща информация, а към анализ и възможност за покриване на по-широк периметър, свързан с кризата. Съвкупността от компонентите, използвани при публицистичните форми, следва да осигури на реципиентите допълнителни ракурси на информацията, които не са включени в информационните емисии. Обикновено се използват разнообразни жанрови форми, които съответстват на конкретните задачи, свързани с отразяването на дадения въоръжен конфликт.
2.2.3. Промени в работата на българските телевизии при въоръжен конфликт
Практиката на телевизиите в България по отношение на отразяването на въоръжени конфликти от последните години показва, че първата реална възможност за реакция е периодичното излъчване на текстове, които биват изписвани на екрана на скроул. Целта е да се даде първоначална информация за случващото се събитие. Следващата стъпка е организирането и излъчването в ефир на извънредна емисия новини. Времето за предварителна подготовка и реализацията й зависи от степента на готовност на конкретните телевизионни екипи, както и от техническите възможности на съответната телевизия.
Практиката на българските теливизии показва, че основната информационна натовареност при стандартна ситуация е в рамките на централните информационни емисии. В отделни случаи, когато възникналото събитие е в по-късен час, тази информационна тежест пада върху късните емисии или сутрешните модули. Извънредните емисии съдържат цялата основна информация, която телевизионните екипи са успели да получат и включват разнообразни жанрови елементи: новини-бланкове, репортажи, телефонни кореспонденции (при възможност придружени от картина), информационни интервюта и др. Практикува се и включване на експертни коментари и политически реакции. При отразяването на въоръжени конфликти се търсят анализи на военни специалисти, както и на специалисти по региона, в който се развива конфликта.
ГЛАВА ІІІ. ВЪОРЪЖЕНИТЕ КОНФЛИКТИ В БИВША ЮГОСЛАВИЯ (1999 г.), АФГАНИСТАН (2001 г.) И ИРАК (2003 г.), ОТРАЗЯВАНИ В ИЗДАНИЯТА НА ЦЕНТРАЛНАТА ИНФОРМАЦИОННА ЕМИСИЯ „ПО СВЕТА И У НАС” НА БНТ
В тази глава се прави анализ на спецификите на обществените електронни медии. Те са създадени с мотива да не бъдат зависими от частни комерсиални интереси, които да повлияват редакционната политика. Основното предназначение на този тип медии е да осигурят на публиките достатъчна степен на информираност за значими за обществото теми, а аудиторията да има възможност да следи как са финансирани и как функционират обществените радио- и телевизионни оператори. Отбелязани са и рисковете и предизвикателствата пред журналистическите екипи, които отразяват военни действия. Изложени са резултатите от наблюдение на изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” на БНТ през първите седмици на трите разглеждани в изследването конфликта и е направен анализ на съдържанието и характеристиките на емисиите. В трета глава е включена и кратка предистория на въоръжените конфликти.
Сподели с приятели: |
