1.1. Особености при отразяването на съвременни въоръжени конфликти
Отразяването на конкретните кризи се извършва с различна степен на активност, в зависимост от очаквания интерес от страна на масовата и целева аудитории. Интересът се засилва значително, когато има наличие на определени фактори: близостта на зоната на военни действия до територията на страната ни, рисковете и предизвикателствата за държавата или региона ни; наличието на български граждани, за които съществуват рискове, свързани с дадения конфликт (например, участието на български военни миротворчески контингенти или български граждани, които са потърпевши при даден инцидент); степента на ангажираност на международната общност и особено - на страните-членки на ЕС и НАТО, на които България е член (или кандидат-член по време на разглежданите конфликти от 1999 г., 2001 г. и 2003 г.); позицията на официалните български власти и т.н. Когато обаче конфликтът е далеч от българската територия и не съществуват рискове пред страната ни или региона, медийният интерес не е толкова значим и отразяването протича в рамките на стандартните процедури. У нас, въпреки относително единната парадигма на сходствата в методиките при отразяването, няма напълно уеднаквен модел на представяне.
Трите разглеждани в дисертацията конфликта намират водещо място в българските средства за масова информация. Ефирните телевизии с национален обхват и част от кабелните телевизии преподреждат програмните си схеми, за да включат в тях извънредни модули, посветени на отразяването на конфликтите. За по-мащабното отразяване на въоръжени конфликти българските телевизии прилагат разнообразен смесен жанров и журналистически подход.
Освен съобщаването на повишено количество информация, идващо от театъра на бойните действия, българските телевизионни канали правят опити да следят политическите реакции в България и по света и да засягат теми, свързани с икономическите и хуманитарните последствия от конфликтите. В новинарските емисии се вкючват активно телефонни кореспонденции от чужбина и коментари на представители на държавната власт и политическите сили. Най-често публицистичните телевизионни модули се базират на интервюта с гости в студиото, излъчени на живо или на запис, на задкадрови коментари, разширени телефонни кореспонденции и репортажи. Тематичният кръг на тези интервюта и кореспонденции засяга не само военните аспекти на кризата.
Липсата на възможности за изпращането на журналистически екипи, които да изградят собствена репортерска мрежа, отразяваща пряко театъра на бойните действия, води до редица дефицити при отразяването им не само в българския телевизионен ефир, но и в цялата медийна среда.
Тук са отбелязани спецификите на съвременната война, която се различава коренно от познатите в предишни исторически периоди въоръжени конфликти. Днес се използват високотехнологични оръжия с възможности за прецизно поразяване от огромни разстояния. Съвременните военни действия са с локален характер, но нерядко те са обект на засилен медиен интерес заради участието на международни коалиции или заради значението им за региона или света като цяло. Тези особености предопределят и различия в медийното отразяване. Прилагана през последните години телевизионна практика е да бъдат монтирани видеокамери на борда на някои от самолетите, които поразяват противникови цели. В този случай, обаче, зрителят не може да различи конкретната цел. Нерядко телевизионните камери успяват да заснемат единствено резултатите от нанесен бомбен или ракетен удар – разрушените сгради или други военни съоръжения и човешките жертви, понесени вследствие на дадено нападение.
В битката за спечелването на общественото мнение военните и политически елити прилагат активно PR-кампании от различен мащаб. Целта е да внушат на публиките, че се борят за справедлива кауза с почтени средства, като предпазват мирното население и спазват принципите на хуманността. В трите разглеждани в настоящото изследване конфликта в Косово, Афганистан и Ирак има намеса на международна общност, съставена в различни формати. Сред основните декларирани цели и в трите случая е свалянето на режими, които по своята същност са подтиснически и насочени срещу народа на страната си и представляват опасност за населението на демократичните държави.
Разгледани са международно утвърдени нормативни актове, които третират отношението към цивилните граждани по време на война. Основните норми са определени в четирите Женевски конвенции, приети съответно през 1864 г., 1906 г., 1929 г. и 1949 г., както и от Хагската конвенция от 1899 г. Конвенцията от 1949 г. третира закрилата на гражданските лица по време на война37 и най-вече ранените, болните, представителите на Международния Червен кръст и медицинските заведения. През 1977 г. са приети два допълнителни протокола към Женевската конвенция, посветени на жертвите на международни и вътрешни въоръжени конфликти, в които се определят допълнителни категории от лица и обекти, които попадат под защита и нападението над тях се смята за недопустимо.
1.3. Рискове и заплахи пред журналистите, отразяващи въоръжени конфликти
В предишни исторически епохи журналистите не са обект на специална защита. Статутът на журналистите по време на военни действия е определен в Секция ІІІ на Протокол 1 в допълнение на Женевската конвенция за защита на гражданските лица по време на война, приет през 1977г.38 Фактите показват, че въпреки утвърдените международни изисквания към страните, въвлечени във въоръжени конфликти, правилото журналистите да се ползват с протекциите на цивилни граждани, невинаги се спазва. Статистиката на американския „Комитет за защита на журналистите” показва, че от началото на военните действия в Ирак през 2003 г. до 2009 г. са загинали общо 140 журналисти39.
Брой на загиналите журналисти в Ирак по години за периода 2003 г. – 2009 г.
|
|
2003 г.
|
14
|
2004 г.
|
24
|
2005 г.
|
23
|
2006 г.
|
32
|
2007 г.
|
32
|
2008 г.
|
11
|
2009 г.
|
4
|
Отношението към медиите като фактор, който би могъл да участва косвено на страната на противника чрез разпространяването на враждебна пропаганда, е сериозен проблем пред журналистите. В определени случаи военните настояват за разделно третиране на медиите, заради известни случаи, в които отделни медии се превръщат в мощен инструмент, проповядващ „езика на омразата”.
Сподели с приятели: |
