Божието триединство”

п-р Кр.Карев

“БОЖИЕТО ТРИЕДИНСТВО”
Йов.11:7,8 Може ли да се издири напълно тайната на Бога? Не, това е абсолютно невъзможно. Ако го сторим, ние бихме престанали да се прекланяме пред Него. И все пак, независимо, че не може да бъде обхванат напълно, Бог може да бъде опознат от нас. Не е възможно чрез търсене и изследване да разкрием цялата истина за Бога. Начинът, по който се учим да познаваме Бога описан в Библията, се отличава коренно от всички други методи на добиване на познание. Ние не можем да поставим себе си над Бога и да Го третираме като обект на научно анализиране, наблюдения и измерване.

Откр.3:20 Проблемът с познаването на Бога не е само интелектуален. Затворените сърца на хората са виновни за една невъзможност на техните умове да разбират Бога. Най- напред Бог трябва да бъде приет и тогава човек ще добива и познания за Него. Нужно е приятелско отношение от страна на човека. А това е личен, индивидуален избор. В Библията, това е много добре илюстрирано в историята с малкия Самуил- 1Царе.3:9,10

Логически трудности при дефинирането на понятието “Бог”.

Гръцкият философ Аристотел е забелязал, че за да се дефинира дадено понятие, в определението трябва да се покаже неговата родова принадлежност (неизвестното понятие да бъде причислено към познат ни клас от понятия с по- голям обем) и видово отличие (да се поясни по какво се различава от другите понятия, принадлежащи към същия род). Оказало се, че не всички понятия обаче могат да се дефинират по този начин, тъй като във всяка област има първични понятия. Такива понятия се наричат категории. тяхното съдържание се разбира, когато се разгледат взаимните им връзки, постулирани от аксиомите.

Понятието Бог не може да се дефинира нито по първия начин, нито по втория.

1. Защото Божието същество се разкрива частично – Римл.1:19,20 Бог може да бъде опознат само от тази Своя страна, с Която Той навлиза в допир със света.

2. Понятието Бог няма родова принадлежност- Ис.40:17,18

“На кого ще ме уподобите?” - Понятието Бог не може да бъде причислено към нито един клас от познатите ни понятия и не може да се дефинира чрез посочването на родовата прилика и видовата отклика.

“С кого ще ме сравните?” - Понятието Бог не може да дефинирано й като категория, защото няма понятие равностойно на него по обем, чрез което да се осъществи някаква съотнасяне, някаква релация.

Пътища, по които изграждаме някакви свои представи за Бога?

1. По пътя на уголемяването, хиперболизирането – Пс.147:5 Велик, всемогъщ, всесилен, всезнаещ и т.н.

2. По пътя на отрицанието – да мислим за Бога напълно отделено от всичко несъвършено и ограничено – Числа.23:19 Несъздаден, неизследим, необятен, безграничен и т.н.
Качествата на Божествената личност.

Самобитен – Изх.3:14- Бог е причината за своето собствено съществуване,

Неизменим – Яков.1:17- Бог не се променя.

Вечен – Пс.90:2/102:27- Бог е представен от Библията като господар на времето.

Вездесъщ- Деян.17:24-28 – Бог е навсякъде. Духът има по- висок пространствен порядък от този на цялата Вселена. Всемирът е нищожно малък пред Бога и Неговото битие.

Пример: За илюстриране на това, може да послужи майката, която носи в себе си своето дете. То е в нея, поддържа се от нея, но не е част от нея. Тя и детето са два различни индивида.

Този въпрос е направо безсмислен, с оглед на казаното до тук. Божиите атрибути не позволяват Бог да бъде обхванат от сетивата на което и да е творение. Под всяка форма, в която Бог би благоволил да ни се открие, като нещо осезаемо, ние трябва да разбираме, че това е някакво Негово ограничаване в пространството т.е. това не е истинският Му външен вид.

И все пак в Библията има десетки видения, в които пророците получават сетивна картина за Бога. Ез.1:13,26-28 Явно е, че пророкът реално вижда нещо, цялата сцена е действителна, но същевременно и напълно чужда на всичко, което познаваме. Чуйте думите, които пророка е принуден да употреби: “подобие”, “изглед”, “наглед като”, “подобие наглед като”.

Крайности, от които трябва да се пазим.

Антропоморфизъм, очовечаване- да мислим за Бога, като, че ли Той е човек. Втор.4:15-19

Абстрактна, идеалистична представа за Него. Тогава Бог престава да бъде личност и бива възприеман като “всеобщ разум”,”съзидателна енергия”,“космически интелект” и т.н. Това е в разрез с идеята на Библията, че Бог Е Личност.
Трудности за разбиране на Божието триединство.

1.Паралелното съществуване на стихове в Библията, които изразяват две противоположни концепции за Бога – монотеистична (еднобожие) и поли-теистична (многобожие).

2.Исус Христос – от една страна Той говори за Бога и на Бога, а от друга говори, че е Бог. Йоан.17:2 + 8:58

3.Нравствената природа на Бога- “Бог е любов!”(1Йоан.4:16), но любовта кат явление съществува само във взаимоотношенията м/у личности. Тя има стойност, само когато е насочена навън от личността, иначе е себелюбие. Преди да бъде създадена Вселената, към кого е била насочена Божията любов, ако Бог е един? Как се е осъществявала тя? Съществуват ли и други Богове?

Бит.5:1,2+2:22-24 - Чрез аналогията с взаимоотношенията м/у мъжа и жената. Поотделно те са човеци, но и тяхното семейство Библията нарича отново с думата човек. Любовта м/у двамата, взаимното разбирателство, единството в намеренията м/у мъжа и жената, създават не два, а един нов духовен свят, ново цяло.

Тези три отделни личности- Бог Отец, Исус Христос и Светия Дух са така единни, живеят в пълно разбирателство помежду си, в единомислие, взаимна привързаност, че любовта, която изпитват един към друг, превръща техният съвместен живот в едно ново хармонично единство, което Библията също нарича с думата Бог. Всеки един от тях поотделно е Бог, но тримата заедно са наречени отново със същия израз Бог. Това е истината по този въпрос.

Библията е пестелива на думата богове, защото това преди всичко са разбиранията на езичниците, на тези племена и хора, които не познават истината. Те вярват в много и различни богове, защото нямат разбирането за истината, така както е дадена в Библията. Оказва се, че причината да не ни се говори за богове е в самите нас. Има опасност самите ние да се разделим в чувствата си и да създадем три религии т.е. да разкъсаме Триединството. Едни ще се кланят на Отца, втори на Исус Христос, а трети на Светия Дух. Това е абсолютно ненужно. Затова, най- вече заради нас, в Библията често ни се казва, че Бог Е един. Три личности, всеки един от тях поотделно е Бог, дефакто те са Богове, но и тримата заедно са наречени Един Бог. Дан.10:13 Михаил е космическото име на Исус Христос. Стихът посочва, че Той Е Един от главните Князе. Другите двама са Бог Отец и Светия Дух.

Това е нещо съвсем условно. Понякога е свързано с осъществяването на сътворението и спасителния план, друг път това степенуване просто не е спазено в този ред. Това степенуване е условно.

Исус Христос съвсем условно е наречен “Син”, “Божия Син”. Това е едно от имената, с които Библията ни представя второто лице от Божественото триединство. Наречен е “Син”, поради особената мисия, която Исус има в спасителния план.

Изразът “Единороден” би трябвало също да се разбира правилно. “Единороден син” не в смисъл единственото родено момче, нито означава първороден син, а “Единороден” в смисъл единствен по рода си, пръв по ранг от всички останали. Второто лице на Божеството, Исус Христос бе пратеникът от Бог Отец и Бог Свети Дух, единствения по рода си представител на Триединството, изпратен тук на земята.

Красотата на тези взаимоотношения м/у Бог и човек, се крие в равнопоставеността и в правото на свободен избор. Тук изобщо не можем да говорим за някаква детерминираност или избирателност от страна на Бога. Бог е Любов и макар, че наистина има върховна власт над всичко, това не е за сметка на човешката свобода.

Свободната воля на човека е определяща за неговата лична съдба. 2Петр.3:9

Библията отрича възгледа, че човек е програмиран в своите действия и, че човек има определена от Бога съдба. По- скоро Библията използва често думата “ако” и след това описва последиците от послушанието и на непослушанието. Йоан.1:12 Божията воля е да се спасят всичките човеци. Бог е предопределил всеки, който повярва в него да бъде спасен. Но върховният избор все пак си остава акт на нашата лична свободна воля.

Дано да откликнем на Божието приятелство спрямо нас! Бог да Ви благослови!