Божиите празници пролетните празници



Дата11.01.2018
Размер241.89 Kb.
#44263
БОЖИИТЕ ПРАЗНИЦИ

Пролетните празници

Ако съблюдаващите закона евреи са прави, древният цикъл от празници в Израил има вечно значение, за да се помни Божият промисъл за миналото, настоящето и бъдещето на Неговия народ.

Ако вярващите в Христос са прави, същият цикъл от празници е нещо повече от вечно богатство за Израил. Библейските Божии празници са и преобраз, изпълнен в Месия, Който вече е дошъл в първата фаза от Своя план, за да спаси хората Си и да управлява света.

На следващите страници, авторът Кевин Уилямс излага първата част от изследването си върху “Божиите празници”. Кевин ни показва тясната връзка между годишния цикъл на еврейските празници и изумителното им пророческо значение за хората от всички народи.

Мартин ди Хаан II



Съдържание

Схема на Божиите празници

Божиите пролетни празници

Пролетни празници

Пасха (Песах)

Безквасни хлябове (Хаг ХаМмаццот)

Първи плодове (ХаБиккурим)

Петдесетница (Хаг Шавуот)

Просто съвпадение?
Божиите празници
Есенни празници

Шатри


Умилостивение

Тръби


Януари

Февруари


Март

Април


Май

Юни


Юли

Август


Септември

Октомври


Ноември

Декември
Нисан

Ийяр

Сиван


Тамуз

Ав

Елул



Тишри

Хесван


Хаслев

Тевет


Сават

Адар
Пролетни празници

Пасха

Безквасни хлябове



Първи плодове

Петдесетница


Пролетни празници:

1.Пасха (Песах)

2.Безквасни хлябове (Хаг ХаМмаццот)

3.Първи плодове (ХаБиккурим)

4.Петдесетница (Хаг Шавуот)
Есенни празници:

5.Тръби (Рош Хашана)

6.Умилостивение (Йом Киппур)

7.Шатри (ХаСсуккот)


Божиите пролетни празници

Господ каза още на Мойсей: Кажи на израиляните: Господните празници, в които ще свиквате святи събрания, Моите празници, са следните (Левит 23:1-2).

С тези думи Израилевият Бог установява годишен цикъл от празници, които все още се спазват в еврейските общества по целия свят. Независимо дали тези общества са ортодоксални, консервативни или реформирани; независимо дали са руски, йеменски или американски, празниците образуват обща нишка в глобалната еврейска култура.

На еврейски език думата за “Моите празници” може фонетично да се произнесе мо-а-дей. На български език най-добре се превежда като “постановени времена” или “постановени празници”. Допълнителното подчертаване отразява важността, която Богът на Библията придава на тези дни.

Тази серия от празници означава нещо много повече от традиция за народа и културата на Израил.

Тези постановени времена от Господ са от значение по много причини. Първо, те са част от една национална система от почивки. Взети заедно, те осигуряват седмични, месечни и годишни възможности за почивка от заетостта и обичайната работа на ежедневието. Пазителят на Израил е планирал тези постановени времена и “прекъсвания” за почивка, размишление и поклонение. Те са свещени събрания, които събират Божия народ не само във великолепието и величието на храма, а и в уюта и простотата на всеки дом в страната. Взети заедно, тези постановени времена представляват начин за напомняне. Чрез тях Господ дава на всяко семейство, богато или бедно, възможност да си припомни величавата сила и любов на Бога на Авраам, Исаак и Яков.

За нас е важно да разберем обаче, че този цикъл от празници не се отнася само за еврейската култура. Въпреки че са свързани с цикъла на земеделието и се използват като повод да се преразказват истории от живота на евреите и произхода им, тези празници дават историческа панорама, от която следват важни изводи за всички семейства на земята. Погледнати поотделно и заедно, те рисуват завладяваща картина на миналото, настоящото и бъдещо дело на Месия, Който е източникът на живота, надеждата и мира за всички народи по света.

Пасха (Песах)

В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господня; и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните хлябове; седем дни да ядете безквасни хлябове (Левит 23:5-6).

Празникът Пасха се празнува на 14-ия ден от еврейския месец Нисан. От самото му начало, Пасха или Песах, на еврейски, се празнува на пълнолуние, което буквално означава “тяхното бягство”. Въпреки че Нисан обикновено отговаря на Март/Април според римския календар, и макар че съвременните еврейски общества празнуват своята Нова Година на първия ден от седмия месец (Октомври/Ноември), Нисан е първият месец от “постановените от Господ празници”.

Четиринайсетият ден от месеца на “тяхното бягство” гледа назад към началото на първата Пасха и към раждането на нацията Израил. Оттогава, от изхода на Израил от Египет през около 1450 г. пр.Хр. Богът на Библията е искал от Своя народ да използва този ден, за да си спомни как Той е освободил предците им от идолите и робството в Египет.

Предназначението на Пасха е било спазвано. На 14 Нисан, съблюдаващите закона евреи са разказвали на децата си как Бог на бащите им е избавил техните предци от икономическо робство и духовна тъмнина. На празника Пасха родителите евреи все още разказват как Бог е използвал десет язви, за да разчупи здравата хватка на Фараона. Язвите започват с “поразяването на река Нил”, на която египтяните са се покланяли като на източник на живота. Язвите свършват чак след като Бог отнема живота на всеки първороден син в Египет (Изход 12:29-32).



Историята за освобождаването на Израил от Египет е картина не само на миналото, а и на бъдещото освобождение.

Тази последна решителна язва е по време на пълнолуние на 14 Нисан. Мойсей, водачът на евреите, е наредил всеки израилев дом да пожертва агне, да събере кръвта му – библейския белег за живот – и с китка от исоп да намаже кръвта на агнето върху горния праг и двата стълба на къщните врати (Изход 12:22).

Вечерта на тази първа Пасха, Господ посещава Египет като ангел на смъртта. Според Писанието Той отнема живота на всяко първородно – хора и животни включително – освен местата, където намира белега на кръвта. Единствено там, където има кръв върху вратата, Той “отминава” и пощадява живота на първородния в този дом (Изход 12:23).

За да разберем защо е трябвало да бъде убито пасхалното агне, важно е да знаем, че в Египетското общество агнето или овенът (мъжката овца), са били свързвани с езическото божество на египтяните Амон (изговаря се също Амун, Амен или Аммон). Амон, чието име означава “скрит”, бил смятан за цар на боговете и за източник на всеки живот на небето и земята (http://www.memphis.edu/egypt/karnaktm.htm). Според египетския зодиак, Нисан е главният месец на този бог, а за 15 ден от този месец по време на пълнолуние се вярвало, че е кулминацията на силата на Амон.



За египтяните, убиването на агне е било форма на оскверняване на религията им! Пасхалната жертва е била пряко предизвикателство за техните богове.

Агнето е било до такава степен свещено за египетския култ, че на хората в страната било забранено дори да докосват овен, а какво остава да го внесат в дома си, да го заколят (Изход 12:6), да го опекат и след това да го ядат (Изход 12:8), както Бог заповядва на израиляните да направят. За египтяните убиването на агне е било форма на оскверняване на религията им! Пасхалната жертва е била пряко предизвикателство за техните богове. За еврейския народ, същата жертва изпълнявала обещание на Всемогъщия: “Ще извърша дела на съд против всички египетски богове; Аз съм Йехова” (Изход 12:12).

На празника на Амон и на предполагаемия връх на силите му, Бог на Авраам, Исаак и Яков не само побеждава Фараона, а и осквернява поклонението на Амон и дава на египетския народ причина да повярва в Бога на Израил.

Четиридесет години по-късно, евреите носят тези спомени в Ханаанската земя, която става известна като страната на нацията Израил. Тук децата на Изхода започват да празнуват годишния празник Пасха в памет на това, което Бог е извършил за тях в Египет. Векове по-късно, когато израилевият цар Соломон изгражда храм в Йерусалим, те пътуват отдалеч, за да празнуват своята Пасха заедно в Йерусалим. Това е практиката на еврейския народ докато римляните унищожават храмовия комплекс през 70 г. сл. Хр.

След разрушаването на храма, евреите трябва да празнуват Пасха по различен начин. Без храма не е възможно да се жертва агне. Според закона жертвата може да бъде принасяна само от посветени свещеници, които служат при жертвеника и на място, избрано от Бога. Затова в продължение на близо 2 000 години по време на Пасхалната трапеза не се сервира агне в еврейските домове. Вместо това равините1 и учените заявяват, че безквасният хляб “мацца” е подходящ заместител. Яденето на мацца е равностойно на яденето на агне.

Хората, които вярват, че Иисус Христос е обещаният Месия са приели духовното значение на Божиите празници.

Разрушението на храма променя начина, по който се честват всички празници. Без храм и без упълномощено свещенство много от дейностите, заемащи централно място в съблюдаването на празника, не могат да бъдат извършвани. Това е една от причините да разберем защо хората, които вярват, че Иисус Христос е обещаният Месия от Израил са приели духовното значение на Божиите празници. Около 40 години преди разрушаването на храма, Иисус не само заявява, че е Месия (Йоан 4:25-26), а и че е дошъл да изпълни смисъла на Пасхалната жертва. На пасхалната Седер2, която по-късно става известна за Христовите последователи като “Господнята трапеза”, Иисус взима вино и мацца и ги свързва със Своята личност. По време на вечерята Той разчупва безквасния хляб пред учениците Си. След това взима в ръцете Си тази разчупена мацца и казва: “Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание”(Лука 22:19). Тогава, след вечерята, Той взима чаша вино и по същия начин я свързва със Себе Си като казва: “Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива” (ст.20). Тези твърдения биха изглеждали неуместни и богохулни, ако не са верни. Но те са истинни и обясняват защо празникът Пасха ще премине през такава основна промяна в бъдеще.

За тези, които откриват сериозни причини да приемат твърденията на Христос, елементите на Господнята трапеза са ценни напомнители за Неговото разчупено тяло и пролята кръв. Изпълнено в Иисус, празнуването на Пасха следователно е много повече от припомняне за раждането на една нация. Този годишен празник е и очакване Месия окончателно да избави измежду всички народи хора, които желаят да се доверят на Неговата жертвена смърт за своето духовно спасение.

За тези евреи, които още не са повярвали в Иисус Христос, разчупената мацца или безквасният хляб продължават да бъдат част от Пасхалното ядене. Но то е забулено в тайна. Тази тайна, пъзел, за който еврейските учени не могат да постигнат съгласие, не трябва да бъде тайна за хората, които вярват в Иисус като Месия.



Иисус заявява, че е дошъл да изпълни смисъла на Пасхалната жертва.

Един елемент от тайната се намира в пасхалната традиция, включваща “афикомен”. Върху всяка пасхална трапеза има платнена торба, наречена “мацца тош”.Тази торба е квадратна или кръгла и лежи плоско на масата. В мацца тош има три парчета хляб мацца, като всяко парче е в отделен джоб. По този начин те са скрити от погледа, но празнуващите знаят, че са там. По време на Седер, средното парче мацца се изважда от мястото му, разчупва се на половина и едната част се увива в ленен плат. Това увито парче мацца се нарича “афикомен”. Афикомен не е еврейска дума, а гръцка и означава “идващия”. Афикомен се отстранява от масата и се скрива. По-късно, по време на яденето започва игра, при която децата търсят скрития афикомен. Детето, което го намира, го донася на масата, където главата на семейството трябва да го откупи. След като е платил за него, развиват афикомена и всички ядат от него. Това е последното от вечерята, което се яде – така че ароматът му да остане на езика и споменът за него да остане в ума през останалата част от вечерта.

Равините не са единодушни за значението на този необикновен ритуал или за произхода му. Някои смятат, че трите парчета в мацца тош представляват три корони на познание. Други вярват, че олицетворяват тримата патриарси: Авраам, Исаак и Яков. Други пък са на мнение, че те символизират трите групи от обществото на Израил: свещениците, левитите и обикновените хора. Но през очите на Евангелията ние виждаме друго обяснение. Евреи и езичници, които вярват в Иисус Христос, често са виждали в афикомен изумителна картина на Божието триединство. В трите гънки на мацца тош виждаме олицетворение на Отец, Син и Свети Дух. Средната мацца – представяща Сина, нашият Месия – е разчупена, обвита в ленено платно, скрита и откупена (платена е цена) и след това се връща на семейството, за да я приемат и й се наслаждават. Това изглежда твърде очевидно, за да бъде отхвърлено като обяснение. Символизмът на този ритуал остава тайна за тези, които не са приели Иисус като Месия, но за повярвалите в Него значението е ясно и силно.

Когато Иисус Христос казва за безквасния хляб: “Вземете, яжте – това е Моето тяло” (Матей :26), Той не постановява празен ритуал, а се отъждествява лично както с хляба, така и с пасхалното агне, като припомня думите на пророк Исая:



Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си; както агне, водено на клане, и както овца, която не издава глас пред стригачите си, така Той не отвори устата Си (53:4-7).

В изпълнение на това предсказание на пророка в Израил, вярващите в Иисус приемат, че когато взимаме от хляба на Господнята трапеза и Пасхата, ние споделяме Христос, Който е станал нашата мацца. Той е бил разчупен заради нас, за да стане наш хляб. В културата на Близкия изток “хлябът” е основното в живота, символ на всичко, от което се нуждаем, за да живеем.



Всеки път, когато пием от чашата на Господнята трапеза, ние споделяме Пасхалната чаша на Новия Завет.

В Пасхалната трапеза има и други елементи, които привличат вниманието ни към първоначалното й значение – избавлението от Египет, и нейния духовен смисъл – избавлението чрез Месия, но не можем да изследваме всичките в една книжка. Ще пропуснем обаче нещо важно, ако не отделим време да изследваме “Киддуш чашата”.

Вторият важен елемент в традиционното празнуване на еврейската Пасха е виното. По време на една типична пасхална Седер биват изпивани четири чаши. Всяка заема своето значимо място в ритуала. Първата чаша се нарича “чашата на освещението”. Тя отделя празника от всяко друго обикновено хранене. Втората чаша е “чашата на язвите”. Тя напомня за бедствията върху египтяните. Третата чаша се нарича “чашата на изкуплението”. Тя оценява и ознаменува освобождението на евреите от плен. Четвъртата чаша се нарича “чашата на възхвала”, по време на която семейството рецитира Псалмите 113-118, които традиционно се смятат за Псалми на прослава.

Ще обърнем внимание на третата чаша, “чашата на изкупление”, “Киддуш чашата”, която в съвременната Седер е след изяждането на афикомен. Поради ритуалния характер на храненето и богатото значение на този обред, някои християни богослови смятат, че това е чашата, която Иисус вдига, благославя и заявява: “Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете” (Матей 26:27-28).

Чаша червено вино е символ за кръв в еврейската традиция, което е от значение тук за нас. В Петокнижието (първите пет книги на Библията) и в целия древен свят, договорите са били подпечатвани и потвърждавани с кръв. Това е вярно и в Евангелията. Символично с чашата и буквално чрез кръвта Си, пролята при разпъването, Месия оповестява началото на Нов Завет, предсказан от еврейския пророк Йеремия:

Ето, идат дни, казва Господ, когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет; не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ; и няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: Познайте Господа: защото те всички ще Ме познават – от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече (Йеремия 31:31-34).

Очевидно този Нов Завет не е достигнал пълното си изпълнение. Хиляди евреи и милиони езичници са повярвали в Иисус Христос и Бог не помни вече греховете им. Но не всички от Израилевия дом или от Юдовия дом са предприели тази стъпка на вяра.

Тези, които приемат Иисус като Месия, вярват, че всеки път когато пием от чашата на Господната трапеза, споделяме Пасхалната чаша на Новия Завет. С този символ на нашето изкупление ние си спомняме не само за смъртта на Христос, а и за кръвта, която е подпечатала Новия Завет, защото в Него “имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат” (Ефесяни 1:7; също Колосяни 1:14).

Безквасни хлябове (Хаг ХаМмаццот)

На петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните хлябове; седем дни да ядете безквасни хлябове (Левит 23:6).

В общ смисъл празникът Пасха се припокрива с празника на Безквасните хлябове. Технически обаче Господният празник на Безквасните хлябове започва на 15 Нисан, деня след Пасхалната жертва.

В синагогите този празник е познат като Хаг ХаМмаццот и продължава една седмица. Седем дни израиляните трябва да ядат само безквасен хляб в памет на деня, когато Бог е избавил народа Си от Египет.

Този исторически ден заслужава да се помни: Едно огромно множество, наброяващо около три милиона мъже, жени и деца – заедно със стадата и богатствата, придобити в Египет – започват своя изход. За кратко време децата на Израил буквално са пренесени от царството на робството в царството на свободата. Те са изкупена общност.

В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на Пасхата израиляните излязоха с издигната ръка пред очите на всички египтяни” (Числа 33:3). Те взимат тестото в нощвите си без да чакат да втаса. Когато идва заповедта да напуснат, те тръгват - с невтасалия хляб и всичко останало!

Това напускане на Египет с безквасен хляб е довело до една от най-колоритните традиции на Пасхалния сезон. Очаквайки дните на безквасния хляб, жените еврейки извършват “пролетното почистване”. Много грижливо те помитат, изследват и почистват домовете си, за да премахнат всеки остатък от квас. Помитат подовете, изваряват съдовете, изпразват шкафовете. Всичко това се прави, за да се отстрани всяка следа от квас. Тогава, точно преди Пасха, се запалват големи огньове в празните участъци земя и в полетата по целия Израил, за да унищожат квасния хляб и трохите, които са намерили.

Равините посочват, че квасът повдига тестото, както прави гордостта. Плоският хляб говори за смирение и послушание. Безквасният хляб говори за готовността ни да премахнем склонността към злото, която живее у всички ни. Той ни напомня, че политическата свобода не е достатъчна. Бог е избавил народа Си от Египет не само за да бъде освободен от властта на Фараона, а да бъде свободен и от робството на греха. Той е избавил хората Си, за да се наслаждават на свободата, която имат всички, които се научават да живеят в смирена зависимост от единствения истинен Бог.

Апостол Павел, еврейски учен, може би има предвид това в I Коринтяни 5:7-8:



Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас. Затова нека празнуваме – не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.

Според Павел и според разбирането на други равини, квасът е илюстрация за греха. Следователно празникът на Безквасните хлябове говори за нуждата Божиите хора да живеят нов живот, откъснат от робството, под което са били в царството на греха и тъмнината.

Трябва да имаме предвид обаче и месианското значение, което Иисус придава на Пасхалната мацца. Когато разчупва безквасния хляб на Седер и казва: “Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание” (Лука 22:19), Той всъщност казва, че Пасхалната мацца има смисъл, който се осъществява изцяло в Него.

Празникът на Безквасните хлябове говори за нуждата ни да се откажем от стария си начин на живот.

Някои вярващи виждат описание на страдащия Спасител, непреднамерено показано в начина, по който се приготвя безквасния хляб. Според постановлението на равините мацца трябва да бъде нарязана на ивици, продупчена и опечена по такъв начин, че да изглежда наранена. Дали тази прилика е случайна? Или Израилевият Бог е втъкал Своята история в традициите на хора, които още не вярват? Еврейският пророк Исая, говорейки за Божия страдащ Слуга, ни казва, че чрез Неговите рани ние сме изцелени, че Той е наранен поради нашите престъпления, че е бит поради нашите беззакония (Исая 53:5; Захария 12:10) и разбира се, е без грях.



Ние сме напуснали своя “Египет”, като носим нашия Хляб със себе си – и не само с нас, а в нас, самия Хляб на живота.

Има указания, че Богът на Библията иска от нас да виждаме Иисус като нашия „безгрешен хляб”, източник на живот. Витлеем, мястото, където Иисус се ражда, на еврейски е Бейт-лехем, означаващо “дом на хляб”.

Имайки предвид този образ на Месия като наш Пасхален хляб, вижте какво казва Иисус в Евангелието на Йоан:

Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него. Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен (6:53-57).

Йоан продължава като казва, че това учение е било толкова трудно за разбиране, че като го чуват, много от Господните ученици Го напускат. (ст.60-66). Виждаме причината. Взети буквално, Иисусовите думи да ядат плътта Му и да пият кръвта Му изглеждат канибалски. Но ако Иисус Христос говори образно за духовни истини (ст.63), и ако Той е Месия-хляб на Израил, посланието Му е от съществено значение. Иисус, Който е станал нашия безквасен хляб, ни кани да участваме в Него. Той ни кани да Му се посветим и да изградим в себе си Неговия характер в процеса на очистване на кваса от стария ни живот.



Ако Пасхалният безквасен хляб съответства на Божия Месия, това означава, че не сме оставени сами в безуспешните си опити да живеем безгрешен живот със собствени сили.

Много хора, вярващи в Христос, намират тази картина за реалистична. Ние сме напуснали своя “Египет”, като носим нашия Хляб със себе си – и не само с нас, а в нас – самия Хляб на живота.

Както Лот бяга от Содом, така израиляните не трябва да поглеждат назад към предишния си живот, но трябва да вземат невтасалия хляб със себе си, дори да не оставят време той да се надигне. И ние, след като приемем Месия за свой Спасител, трябва да оставим предишния начин на живот и да вървим с вяра към духовна зрялост и вярност, като оставим настрана детинските и грешни неща и се доверяваме на Бога за всичко предстоящо.

Първи плодове (ХаБиккурим)

Господ каза още на Мойсей: Кажи на израиляните: Когато влезете в земята, която аз ви дам, и я ожънете, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жътвата си; и той да поклати снопа пред Господа, за да ви бъде приет; свещеникът да го раздвижи на другия ден след съботата (Левит 23:9-11).

Третият установен празник е отложен докато израиляните се заселят в Обещаната земя. След като започнат да прибират реколтата, те трябва да празнуват празника на Първите плодове “на другия ден след съботата”. Тъй като Пасха е ден, в който не се върши никаква обичайна работа, явно е, че “празникът на Първите плодове” трябва да бъде съблюдаван на следващия ден.

Докато евреите са имали скиния или храм, трябвало да дават на храмовите свещеници част от цялата си реколта. “Ето какво ще бъде правото на свещениците от народа, от онези, които принасят в жертва говедо или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и вътрешностите. На него да даваш и първите плодове от житото си, от виното си и от елея си, и първото руно от овцете си” (Второзаконие 18:3-4).

След като даде този дял на свещениците, приносителят на жертвата заявява: „Признавам днес пред Господа, твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се е клел на бащите ни, че ще ни я даде” (Второзаконие 26:3). Тогава свещеникът взима кошницата, или кошниците, и ги поставя пред жертвеника. Следвайки Божията заповед, човекът изговаря в присъствието на свещеника следните думи:



Ти да отговаряш и да казваш пред Господа, твоя Бог: Моят праотец беше чергар от Арам, слезе в Египет, където престоя с малко на брой хора, а там стана голям, силен и многоброен народ. Но египтяните се отнасяха зле с нас и ни потискаха, и ни товареха с тежка работа; а като извикахме към Господа, Бога на бащите ни, Господ послуша гласа ни и се смили над унижениетои ни, труда ни и угнетението ни. Господ ни изведе от Египет със силна ръка и порази египтяните с голям ужас, със знамения и с чудеса; и ни доведе на това място, и ни даде тази земя – земя, където текат мляко и мед. Затова, ето, сега донесох първите плодове на земята, която си ми дал, Ти, Господи. Тогава да ги поставиш пред Господа, твоя Бог, и да се поклониш пред Господа, твоя Бог (Второзаконие 26:5-10).

Целта на ритуалите не е просто десятъци и приноси или повърхностно съблюдаване на ритуали, а хората да си припомнят, че Бог ги е избавил от робство и ги е въвел в ново царство. В това установено време те трябвало да приемат в сърцата си и да изповядат пред свидетели, че плодовете на техния труд са дар по благодат от Всемогъщия, Който е източникът на всяко материално и духовно богатство, и че те вече не живеят в робство, а като свободни граждани на Божието царство.

Има причина обаче да видим месианско значение и в третия установен празник. В Новия Завет възкръсналият Иисус е наречен първият плод от починалите (I Коринтяни 15:20,23). В тази светлина е важно да видим как възкресението на Господ Иисус Го свързва с историческия празник на Първите плодове.

В Евангелията ни се казва, че “Като мина съботата, в първия ден от седмицата дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба” (Матей 28:1). Имайте предвид, че според Левит 23:11, празникът на Първите плодове трябва да се празнува на първия ден след съботата на Пасха”.3

Свидетелите очевидци ни казват, че Иисус е възкръснал от гроба в неделя, първия ден на седмицата след седмия ден – събота. Господ възкръсва от мъртвите не в кой да е ден. И това не е случайно. Защото Месия възкръсва според Божия предвечен план, за да изпълни писаното в святата Тора. Той възкръсва на ХаБиккурим – празника на Първите плодове. Възкресението Му е обещание за живота и вечната свобода, които ще са за всички, които вярват в Него.

За празника на Първите плодове Алфред Едершайм казва: “Като принася всяка година първите плодове, всяко семейство и всеки човек поотделно признават живата връзка между себе си и Бога, по силата на която те с признателност получават от ръцете Му всичко, което имат и на което се радват и тържествено посвещават него и себе си на Господ”.4 Колко повече тогава това е вярно за тези, които изповядват, че Иисус Христос е Месия! Вярващите в Иисус могат с благодарност да Го видят като възкресения пръв плод от вечната реколта, която Бог е обещал на тези, които Му се доверят.



В Новия Завет ясно се заявява, че възкръсналият Иисус е първият плод от починалите.

Подобно на Пасхата и празника на Безквасните хлябове, празникът на Първите подове има месиански отенък. Всеки от тях е богат на прозрения и принципи за нашата вяра. Всеки празник има връзка с другите и със събитията от миналото на Израил. Всеки празник има и пророческа и месианска връзка с бъдещето на Божия народ.

Ясно е също, че тези празници не могат повече да бъдат спазвани както в древния Израил. След разрушението на храма през 70 година сл. Хр. няма храм, в който да се принасят жертви или да се донасят първите плодове. Затова в синагогите празникът на Първите плодове се спазва с молитви.

Броене на дните

(Сфират ХаОмер)

От другия ден след съботата, от деня, в който сте принесли снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици (Левит 23:15).

Тази заповед не е за празник, а представлява процес, който все още се спазва в ортодоксалните, консервативните и месианските еврейски снагоги. Тези групи се покоряват на заповедта да броят времето, ден след ден, от Празника на първите плодове до следващия голям библейски празник: Шавуот. Шавуот,който ще бъде разгледан по-подробно в следващата част, е познат и като Петдесетница и се пада точно 50 дни след празника на Първите плодове. В синагогите и в еврейските домове спазващите празника евреи се поздравяват всяка вечер (началото на еврейския ден) със специални молитви, за да отбелязват дните до Шавуот. Това съблюдаване не е oбратно броене, а очакване на приближаващото, постановено от Бога време.

През този период в синагогите се чете Псалом 119 (СИ Пс. 118) и евреите размишляват върху насърчителните му думи.

Отношение на очакване може да се види и в молитвата, която се казва всяка вечер през този период: “Дано бъде Твоята воля, Господи, Боже наш, и Боже на бащите ни, въз основа на броенето, което съм извършил днес, да бъде поправена вредата, която съм причинил...и дано да бъда очистен и осветен със святостта отгоре”.5

Съблюдаващият закона евреин или еврейка гледа на тези дни като на време за вътрешно самоизпитване. Нощните молитви им помагат да изследват живота си като очакват великото дело, което Създателят ще извърши на 50-ия ден, деня Петдесетница.

В Левит 23:15 се наставляват празнуващите да помнят времето от Пасха до Петдесетница, 49-те междинни дни. Някои равини учат, че това време е като да чакаш приятел, който идва отдалеч за специално посещение и носи чудесни новини. Несъмнено апостолите са прекарали 49-те дни между Пасха и Шавуот в общение и възкръсналият Месия ги е поучавал. Но Той ги оставя с обещанието, че ще дойде уникален Съветник. И на Шавуот идва много близък приятел – Святият Дух.

В църквата днес Петдесетница се смята по същия начин: 49 дни след възкресението.6 Малко християни обаче обръщат внимание на периода между Великден и Петдесетница. Ако вярващите следват този пример на израиляните, може би ще изпитат неочаквано благословение. Дните, които бележат периода между кръста и драматичното начало на църквата (от възкресението до идването на Святия Дух) могат да се превърнат във време на тихо изследване на душата и обновление. Това би могло да даде на църквата възможност един път в годината да размишлява за връщането на Месия със сила на земята!

Петдесетница (Хаг Шавуот)

Празник на седмиците

От другия ден след съботата, от деня, в който сте принесли снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици; до следващия ден след седмата събота да изброите петдесет дни и тогава да принесете жертва от ново жито на Господа. Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове на Господа. И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, едно теле и два овена; да бъдат всеизгаряне на Господа заедно с хлебната им жертва и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание на Господа. Да принесете и един козел в принос за грях и две едногодишни агнета за мирна жертва. Свещеникът да ги полюшне заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; те да бъдат осветени пред Господа за свещеника. И на същия ден да свикате свято събрание и никаква слугинска работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви жилища, във всичките ви поколения (Левит 23:16-21).

Вече казахме, че евреите четат Псалом 119 (СИ Пс. 118) по време на “Броенето на дните” и размишляват върху Божиите заповеди. Подчертахме колко е важно себеизпитването през 50-те дни след Пасха. Този наблег върху сериозната връзка с Божието Слово е важен, защото навсякъде в синагогите се отбелязва, че на Петдесетница Законът (или Божиите “учения”) е даден на Мойсей на планината Синай. Там, всред огън, Всемогъщият написва Десетте Заповеди за народа на Израил. Огънят е важен елемент в Петдесетница.



На Петдесетница всичките пролетни празници кулминират в Новозаветната ера, когато Божият Дух ще започне да установява ново царство на земята.

Във втора глава на Деяния на апостолите, учениците заедно с множеството свидетели от други народи, току-що са излезли от отслужването на Шавуот в храма, където всяка година се чете от пророк Йезекийл: “Видях, че вихрушка идваше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и сред него се виждаше нещо наглед като светъл метал, от средата на огъня” (Йезекиил 1:4). В присъствието на всички събрани, звукът на силен вятър и огън, оповестяващи присъствието на Господ почти повтаря видението на Йезекиил!



И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят (Деяния 2:1-4). Божият огън се появява още веднъж, но този път над Неговите доверени приятели. Петър, човекът, който е отстъпил и дори е отрекъл три пъти, че познава Месия, сега се изправя смело и произнася първата си проповед. Слязъл е Духът на Месия, на еврейски Руах ХаКодеш (“Свято Дихание”). Същото дихание, което дава живот на Адам, като го превръща от бучка пръст в жив човек, сега променя живота на хиляди!

Важен факт за Шавуот е, че той е един от трите празника, когато всички израилеви мъже са задължени по закон да идват в Йерусалим и да донасят приносите си в храма. На този ден, както ни се казва в Деяния, там има евреи от целия познат свят, събрани в горните стаи на храма. Те са мъже, които спазват закона: “Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи и прозелити, критяни и араби” (Деяния 2:9-11). Петър говори на множеството като им напомня: “Защото на вас е дадено обещанието и на децата ви, и на всички далечни“ (Деяния 2:39). Следователно същината в проповедта на Петър: “Всеки, който призове името Господне, ще се спаси” (Деяния 2:21) се прогласява и за евреина и за езичника.

Макар и на втори план в посланието, забележете, че по време на проповедта си Петър говори за цар Давид (Деяния 2:25-36). Еврейската традиция учи, че Давид е умрял на Шавуот и това, както и прочитането на пасажа от Йезекийл, за което споменахме по-горе, са имали за цел да докоснат сърцата на невярващите юдеи и те да попитат: “Какво да сторим, братя?” (Деяния 2:37).

Отговорът на Петър тогава е валиден и днес: “Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Иисус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух” (Деяния 2:38). Тъй като Петдесетница или празникът на Седмиците е свързан с даването на Закона и идването на Духа, интересно е да сравним последствията от тези две събития. В Изход 32:28 четем, че 3 000 мъже умират при планината Синай, защото се покланят на златното теле и с това съгрешават. Съпоставете тази загуба на 3 000 човешки живота с Новозаветния Шавуот, когато 3 000 мъже получават нов живот чрез вяра в Иисус Христос 50 дни след празнуването на Пасха.



Първият плод на възкресението е последван на Петдесетница от първия плод на църквата.

Като грешни потомци на Адам, хората, присъстващи на празника Петдесетница, заслужават смърт (Римляни 3:23). Но тъй като вярата им е във великия Първосвещеник, Иисус, Който е извършил изкупление за греховете им, в този момент те получават от Неговия живот и то завинаги – те са част от първата жетва, първия десятък, и обещанието на Йеремия 31:31. На тази Петдесетница всички пролетни празници кулминират в Новозаветната ера, когато Божият Дух ще започне да установява ново царство на земята – не като сваля правителства или с революция, а чрез смиреното подчинение на отделни сърца, едно по едно, в продължение на стотици години.”Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ на Силите” (Захария 4:6).



Шавуот се нарича още “Аццерет шел Песах”, завършването на Пасха. Той свързва първата нощ от Пасха с последното празнуване на Шавуот, като постоянно напомня на верните, че Бог е Икупителят и Канарата на нашето спасение, Единственият, Който може да ни избави от робство. Няколко пъти в Евангелието от Йоан нашият Месия казва, че ако пребъдваме в Него, Той ще пребъдва в нас:

Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо (Йоан 15:5).

Това не е просто някакво утопично учение и нещо, към което човек да се стреми сякаш би могъл да добие такава заслуга със собствена сила. То е обещание на Всевишния. На Петдесетница, в края на една ера в човешката история и в зората на нов период на садене и принасяне на плод, Духът идва да пребъдва във всеки мъж, жена и дете, които се обръщат с вяра към Месия.



Просто съвпадение?

Сцената е поставена от Древния по дни, старозаветният образец, моделът е изложен така, че да видят всички в първия мо-а-дей тези постановени пролетни празници. Израилевият Месия оставя славата Си и се присъединява към редиците на човечеството, като се въплъщава. Той “обитава временно” между нас, както се казва в Евангелието на Йоан и живее между собственото Си творение. Тогава идва кулминацията на времето Му тук на земята – разпъването. Битката се води по време на събитията през Пасхалната седмица, когато Той става едновременно хлябът и виното, и жертвеното Агне, та смъртта да отмине както вярващите евреи, така и всички хора, които Го приемат чрез вяра днес. Минават три дни и три нощи докато победата е провъзгласена. На празника на Първите плодове, Иисус, закланото Агне, става Спасителят, първият плод на нашето възкресение; прославен и посветен, като побеждава силата на греха и смъртта завинаги. С голямо очакване ние броим дните от Пасха до Петдесетница и раждането на Църквата. Първата жътва на човечеството – 3 000 души се раждат в новата ера на месианското откровение. Това е един безкраен пролетен сезон, през който продължава покълването, цъфтежа и растежа. Дали е просто съвпадение, че тези Новозаветни събития отговарят толкова съвършено на образите и уроците, които празниците ни представят? И дали Бог ни показва картини от последната жътва в есенните празници: празника на Тръбите, Деня на Омилостивението и празника Шатри?

Един приятел се изрази много добре: “Няма такива неща като съвпадения, има само произтичащи от Бога събития”.

Бележки:


1.Според някои равини (Моше бен Нахам главен между тях, 1194-1270), афикомен се яде в памет на Пасхалния принос. Passover – Its Observance, Laws and Significance (Пасхата– празнуване, закони и значение), Mesora Publ. Brooklyn, NY, 1994, с. 75)

2. Седер е еврейската дума за “ред”. Това е редът на поднасяне на храната.

3.Фарисеите и садукеите имат разногласия по този въпрос. Садукеите вярват, че тази “Събота” е съботата, която се пада през седмицата на Пасха. Фарисеите обаче смятат, че Пасха е Събота и следователно вторият ден от Пасха (Празникът на безквасните хлябове) е и Първите плодове. Независимо от това, по календара често се пада така, че Празникът на безквасните хлябове е в неделя, като изпълнява тълкуванията и на фарисеите и на садукеите.

4.The Temple (Храмът), Алфред Идършейм, Ердмандс, G.R.,1994, с. 380.

5.Shavuot – Its Observance, Laws and Significance (Шавуот – празнуване, закони и значение), Mesora Publ. Brooklyn, NY, 1997, с. 35

6.На Никейския събор (325 сл. Хр.), император Константин забранява спазването на всички библейски празници заради силния еврейски оттенък и въкресението не се пресмята вече въз основа на Пасха, а на първата неделя след пролетното равноденствие. Понякога обаче двата сезона съвпадат.

Забележка: Авторът има специфичен подход при изследването на еврейските празници и ги разглежда прецизно и детайлно. В традиционното виждане ( „Нов библейски речник”, ИК „Нов човек”, 2007 г.) названието Празник на първите плодове се свързва и с Празника Шавуот



(Петдесетница).

Бел. ред.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница