Божият човек костадин томов



страница2/7
Дата01.06.2018
Размер0.49 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

БОГ МЕ СЛЕДИ

Напуснахме селото си Лясковец и се прибрахме в софийската къща, която купихме с баща ми. По това време ни се роди друго дете - момиче. В големия град трябваше да се търси препитание. От старата, преди войната, кръчма и гостилница помен нямаше. Принудих се да наема в централния битпазар едно магазинче за зеленчук, заградено с четириетажни богаташки къщи. Там бяха малките магазинчета: вехтошарски, колониални, манифактурни, зеленчукови, месарски и какви ли не още от онова време. На същото място е изграден сегашният грамаден ЦУМ. С тази скромна търговийка започнах да печеля хляба на семейството си.

Беше към края на деня. Някои от съседите затваряха магазинчетата си, трещяха вече ролетките, тракаха ръждясали кофари. Помислих си, че е време и за мене. Точно в този момент откъм улицата се зададе един скромно, почти бедно облечен мъж. Под мишницата му една дебела книга. Не бях виждал такава дотогава. Задмина човекът всички от площадчето и право при мене. Пък за първи път го виждам, съвсем непознат. Изправи се, взе книгата с двете ръце, (видно бе, че е много тежка) подаде ми я и каза:

- На, вземи тази книга, за тебе е.

Мисля си аз: "Откъде - накъде този човек на мене книга ще ми носи?" Още се колебая да посегна ли да я взема.

- Вземи, вземи! Това е добра книга, добро ще сполучиш с нея.

- Защо ми е книга на мене, приятелю? На виж, аз тук се занимавам не с книги, а с ябълки, зеле и пипер. Какво ще я правя твоята книга?

- Вземи, вземи я, ти казвам. Ще сполучиш... Посегнах и поех книгата. А тя тежи, тежи, току-речи два килограма, че и повече. Питам човека:

- Е, ами каква е тази книга, приятелю?

- Черковна е, за Бога, за светиите, за ангелите и архангелите, за пророците пише в нея.

- Ти по-добре я дай на някой попски син тази книга. Аз съм кръчмарско чедо. Защо ми е?

Той тъй, аз тъй - не отстъпва човекът, стои, не мърда от мене. В това време ме налетя една мисъл: "Господи, защо този човек така упорито ми натрапва книгата си? Дали не го чакат дома гладни дечица и жена? Колко пъти и при мене, и при съседите е идвал някой гладен нещастник -часовник залага, дрехи от гърба съблича." Може би! И сърцето ми се нажали.

- Е, добре, приятелю, ще я взема. Колко струва?

- Четири лева.

- На ти пет - и подавам му петолевка.

- Не, четири лева струва, повече не.

Не взе това, което му предлагах, точно четири лева взе.

Занесох книгата дома. Оставих я на полицата и няколко дена не я погледнах. Но една мисъл започна да ме безпокои. "Тази книга е за тебе" - все чувам човекът да ми казва, покой не ми дава. Една вечер поех книгата от полицата. Взех да чета. Чета, а взе да ми се чете все повече и повече. Чета вкъщи вечер до късно, при тръгване на работа я взема под мишница и в свободното време чета, чета. Цялата, от кора до кора я прочетох. Имахме стара привичка, още от село останала, да си погуляваме вечер в бащината кръчма. Отказах се от тая моя слабост.

1914 година. Започнах книгата втори път отначало. Свърших четенето през месец ноември. Един ден се усамотих в размишления. Какво придобих аз от тази книга? Каква полза, какви знания ми донесе тя? Много от прочетеното аз не разбирам: сътворението на света, Мойсей, Содом и Гомор, потоп... Много неизвестни, непонятни неща. Стоя и мисля, мисля - цели три часа в съсредоточение. Точно в този момент, като че ли някой ми внуши да прочета 11 глава от Евангелие на Матея, 25 стих: "Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го дал на младенците".

И веднага в мисълта ми: "Ще се моля Синът Божий да ми се открие. Ако не, ще захвърля тази книга, в огъня ще я изгоря." Тъй и сторих. Денем, нощем все повтарям: "Открий ми се, открий ми се." Нощно време жена ми и децата спят, а аз ставам от леглото и с часове: "Открий ми се, открий ми се..."

И една нощ, както се молех, чух на ухото си съвсем ясно и отчетливо човешки шепот: "Няма Бог! Яж, пий и умри!" Уплаших се. Всички спят. Наоколо няма никой. Събрах сили и смелост. Рекох: "Добре, това го знам. Но ти кой си? Кажи кой си?" Вместо отговор видях пред себе си силует на човешки образ - не светъл, а нечист, отблъскващ, с цвят на извадено от огън гаснещо парче желязо. "Я, това е дявол! Това е дявол! Има нечисти духове значи! Щом има дяволи, има и Бог! Бог има!" Това ме насърчи. С нови сили започнах аз пак: "Господи, открий ми се. Господи, открий ми се. Ето, даде ми се да видя врага, изяви ми Твоето присъствие..." Така цели двадесет дни непрекъснато ден и нощ се моля. Точно по това време дойде у нас един непознат дотогава за мен човек. Убеден съм, че това не беше никаква случайност, а по Божие внушение. Заговори ме той:

~ А бе, Костадине, четеш Библия, а виждам - малко я разбираш. Защо не идеш на улица "Осоговска"? Там се събират неделен ден хора - четат Библията, пеят, говорят за Бога, за светци, за пророци. Иди, иди, братко, там много неща ще научиш.



ПЪРВОТО ЧУДНО ВИДЕНИЕ

В неделя сутринта отивам на адреса, който ми даде непознатият. Един старец мете малко салонче, колкото стая.

- Още е рано, братко - каза ми той. -Ако искаш, поседни и почакай, ако пък не ти се стои на едно място, поразходи се десетина минути.

Помислих си:" Ако изляза, може и да не се върна. Я по-добре да стоя тук". Застанах на едно кюше и се замолих пак: "Открий ми се..."

Надойдоха хора. Протестанти бяха. За първи път срещах такива християни. Започна службата им. Един мъж, пасторът, прочете нещо от голямата книга - Библията. Молиха се, пяха химни, възхвала на Исуса Христа. А аз, свит в кюшето до вратата, все повтарям: "Открий ми се..."

Отпреде ми, точно насреща, електрическа лампа. В същото време откъм ъгъла на стаята с особена яркост неочаквано заблестя друга светлина. Удари ме право в очите. "Боже, ако тая светлина е от Тебе, усили я, усили я." Лампата заблестя по-силно и по-силно. Стана голяма като златист облак, тръгна като блясъкът на диадемата на иконата на Св. Богородица право към мене. Открои се напреде ми блестяща фигура на загърнат в плащаница човек. Протегна ръка, отметна наметалото, взе показалеца на ръката ми -право в неговата длан. Пръстът ми мина отвъд дупка. Същото и на другата длан - и тя пробита. После ме наведе надолу и направи същото на краката си. И те бяха пробити. След това чух да ми казва: "Изправи се!" Взе ръката ми, сви четирите ми пръста и ги пъхна в дълбоката рана на гърдите си. Бях вцепенен от видението. Колко време съм стоял в кюшето не зная, но по едно време чух над главата си гласа на един от братята:

- Хайде, братко, службата свърши, време е да си вървим.

Събранието беше свършило и хората се разотиваха. Станах да си вървя. На улицата съм, изпълнен с голяма радост. Искам да викам, да скачам, да хвърча! Искам пак Христос да бъде до мене!

Отидох си у дома на улица "Средна гора". Влязох в стаята си, цялата покрита с плътно долепени една до друга икони. Спрях се и се вглъбих в мислите си. Прочетох пророк Исая и 116 Псалм и всичко ми се откри. Една мисъл проблесна в съзнанието ми - защо ми са наредените в стаята икони? Не са ли те дело на човешката ръка? Бог е Дух, безплътен, неосезаем. Ще ги изхвърля... И започнах -грабя от стената и хвърлям навън. Милата ми жена се уплаши. Отвори широко очи, вдигна глава и с две ръце закри лицето си: "Костадине, какво правиш?" Нейната ангелска доброта не и позволи да изрази нещо повече от уплаха и сълзи. А аз отговорих: "Бог е Дух, Той ми се откри. Той не е в иконите!" - повтарям и хвърлям навън. Бях пушач. В къщи имах голям запас от скъпи цигари. Прибрах всичко - и в огъня. Пистолет си бях купил -нов, много пари бях дал за него. Влязох в стаята си, взех го и на големия камък с тежкия чук удрях, удрях, докато се разпиляха и смачкаха всичките му части. Децата ме гледат с неспокойно любопитство. Какво ли става с техния баща? Никога не е бил пиян, никога не е вършил такива неща. Събрах всичко в шепата си и го подадох на големия си син:

- Иди, синко, хвърли това в дерето!

Така се очистих от всички за мене тежки товари. Олекна ми, искаше ми се да хвръкна. И къщата ми се проветри. Сега съм свободен да служа на Бога! Беше неделен ден, празник - ден за почивка, за вкусен обяд. Баща ми дойде от кръчмата си:

- Костадине, днес е неделя, ще обядваме заедно. Сготвили сме тлъста гъска. Иди в избата и наточи от най-хубавото вино, там в дъното, от голямата бъчва.

- Не, татко, - отговорих аз. - Не искам да дойда.

- Защо бе, синко Костадине? - разтвори от учудване баща ми ръце.

- Защото съм вече християнин.

- Та ние не сме ли християни, бе синко? Ти не беше ли по-рано християнин? Ние турци никога не сме били!

- Не, татко, не искам да ям и да пия. Няма да дойда. Баща ми наведе натъжено глава и си отиде. След разговора с баща си се уединих. И ето пак чудо. Като че от доближил се до ухото ми човек чух ясен, тих, приятен, отчетлив глас: "Иди в дома на улица ... номер... Стопанинът се казва Трендафил. От него ще научиш много неща." Отидох на посочения адрес. Стопанинът беше наистина Трендафил. Запита ме:

- Имаш ли Библия?

- Имам.

-Ами като четеш , разбираш ли я?



- Нищо не разбирам.

- Ха сега да четем двамата. Аз ще те науча как да четеш Библията, Словото Божие.

Аз чета, той чете и обяснява. Върнах се у дома. От този ден не престанах да говоря за Бога. Не се спрях, не се уморих. Не се уплаших от глада, от куршумите, от болестите. Навсякъде бях с отворена уста за Бога.

1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница