Глава 8 Денят, в който музиката умря (и денят, в който ще бъде възкресена)

Когато бях малък, една сестра от църквата, която аз нарекох уважаемата сестра “Б”, бе истинско чудо за мен. Моите дядо и баща пастируваха съвместно в една църква в Луизиана и по някога, когато духовният климат станеше малко напрегнат по време на служба, те се съветваха, и след това канеха сестра “Б” да пее.

Не можех да схвана логиката в тяхното решение, тъй като гласът на сестра “Б” звучеше като разстроено пиано. Заедно с останалите деца не можех да понасям нейното пеене и всички й се присмивахме (разбира се тайничко). Сега съм малко по-мъдър. Научих, че ако Божието присъствие може да преобрази селянка в принцеса, тогава определено може да използва всички хора като сестра “Б” по света.

Мога да ви кажа, че като служител на благовестието съм присъствал на безброй много събирания без “ковчега на завета”, на които ми се е искало да се обадя на сестра “Б”. Баща ми и дядо ми са съзнавали какво правят. Те са я канили, защото всеки път когато тази сестра започнеше да пее, хората се просълзяваха и напрежението в службата изчезваше. Когато сестра “Б” се изправеше и започнеше да пее, Божието присъствие внезапно слизаше.

Очевидно бе, че макар ние да не харесвахме пеенето на сестра “Б”, Бог го харесваше. Промяната идваше не поради красивия глас на сестра “Б”, а от съвършената мелодия, която се изливаше от нейното сърце.

Всеки път, когато сестра “Б” започваше да пее, Божието присъствие слизаше. Нямаше някаква очевидна връзка между нейния физически глас и внезапното приближаване на Божието присъствие, което можеше да се възприеме със земните очи и уши. Красивата мелодия, която привличаше Бога в нашата малка църква, можеше да бъде чута единствено с “ухото” на вътрешния човек, с духовния слухов орган на сърцето. Ето за какво говори Исус, когато каза: “Който има ухо, нека слуша, що говори Духът.” Той не говори за физическите придатъци отстрани на нашата глава, а за духовния слухов орган, в който Бог ни шепти и говори.

Ключът към помазанието на сестра “Б” бе, че тя се покланяше на Бога. Когато заставаше да пее, не обръщаше внимание на смеещите се момчета и хората по пейките. Тя пееше единствено за Бога като акт на истинско поклонение, за Негово удоволствие. В резултат от това Бог не искаше да пропусне дори един тон от нейната песен (въпреки детските ни молитви да спре да пее). Той идваше по-близо всеки път, когато сестра “Б” започнеше да Му се покланя.

Ако не бъдем внимателни, можем до такава степен да се оплетем в капана на това “да имаме църква” и да си прекараме добре, че да забравим целта на поклонението. Общото ни мнение за поклонението често се изразява с твърдението: “Е, малко ще позакъснея за църква. Ще пропусна хвалението, но ще бъда навреме за Словото.”

Това, което пропускаме да осъзнаем е, че що се отнася до Бога, поклонението е Неговата част, а Словото е нашата част. Това означава, че ако пропуснем поклонението, пропускаме Неговата най-любима част, в която ние Му отдаваме почит. Вместо това, егоистично пропускаме Божията част и идваме единствено, за да чуем това, което ни се иска.

“Е, Бог цени и Словото.” Да, зная това, но искам да ти задам един сериозен въпрос: Считаш ли, че Бог получава нещо от нашите проповеди? Мислиш ли, че Той може да научи нещо ново за Себе Си от нашето помазано поучение? (Възможно е отговорът да бъде положителен, но поради погрешна причина. Вероятно Той слуша нашите проповеди и казва: “Това Аз ли съм го казал? ... не беше точно така...”)

Бог не получава нищо от нашето проповядване. Не казвам, че проповядването на Божието Слово не е важно. Казвам, че поклонението е по-важно за Бога, отколкото проповядването, защото то изгражда кошницата или съда за пресния небесен хляб. Ако построиш умилостивилище, тогава Божията слава може да слезе. Именно поклонението изгражда място за Бога. Задай си следния въпрос: “Какъв е небесният приоритет?” Да разговаряме с Него или да говорим за Него?

Според погрешната ни преценка за същността на “църквата”, мислим повече за това, какво получаваме от нея, вместо какво даваме на Бога. По този начин превръщаме Църквата в място за задоволяване на егоистични желания. Ще направя едно смело изказване, което може би ще ядоса някого: Превърнали сме църквата в клубове “Благослови ме”, в които влизаме с издигнати ръце и дълги списъци с желания. Защо да не започваме и с любимия ни химн: “Дай ми, дай ми, дай ми.”

Това води до сериозен сблъсък и конфликт, защото Бог идва на Църква с гладно сърце. Кажи ми с какво се храни Бог, когато е гладен? Отговорът намираме в глава 4 от Евангелието на Йоан.

Исус имаше среща с една самарянка при Якововия кладенец в града Сихар, което в превод означава “опияняваща напитка”. Учениците не бяха в настроение да чакат, защото бяха прекомерно загрижени за гладните си стомаси. Можеш ли да си представиш как Исус се е облегнал на Якововия кладенец, как поглежда ръчния часовник на вечността и Си мисли: “Тя ще дойде всеки момент.” Бог Син имаше среща с една жена от света, а тя имаше неочаквана среща с Бога и дори не подозираше това.

Вероятно ти също си спомняш деня и времето, когато твоята съдба бе променена от Бога – имаше ли някаква представа, че ще се срещнеш с Него? Това е така, защото Бог е определил срещата, а не ти. Докато Исус чакаше самарянката да се появи, учениците Му мислеха за стомасите си. (Не бяха добри в чакането, също като нас днес.) Сигурно са казали нещо подобно: “Ще си вземем нещо за ядене. Ще донесем и на Теб. Съгласен ли си?” Исус вероятно им е казал: “Вървете. Аз ще чакам тук.”

Отхвърлената жена имаше среща със Съвършенството

Исус е наблюдавал как учениците минават покрай самарянката на път да си купят храна. (Учениците имаха този навик да пропускат важните моменти.) Животът на жената, която се приближи към Якововия кладенец, бе изпълнен с проблеми. Библията ясно ни казва, че тя идваше по обед (шестия час), докато жените обикновено са идвали сутрин, за да вземат вода за готвене и вечер, за да вземат вода за къпане и пране. Мисля, че тя е искала да избегне язвителните подмятания и осъждението на останалите жени от града.

Исус пренебрегна многото съпрузи на тази жена и насочи поглед към истинската нужда на нейното сърце. Тя призна, че е имала няколко съпрузи, но не спомена деца. Вероятно това посочва, че не е можела да има деца. Възможно ли е да е сменяла съпрузите си с надежда да роди дете? Нима е преминала през цялата тази болка само, за да признае накрая, че проблемът е в самата нея?

Докато тази жена се е приближавала към Якововия кладенец, сигурно си е мислила, че е попаднала на нещо далеч по-лошо от острите езици на градските жени – там е стоял един еврейски равин. Почти мога да чуя мислите й: “Вероятно е фарисей и спазва всяка буква от древния Мойсеев закон – включително и изискването да няма нищо общо със самаряните.” След това се случи немислимото: юдейският светец казва: “Искам малко вода.” Тя отвърна: “Как можеш да искаш това от мен? Ти си юдеин, а те дори не трябва да разговарят с нас.” В този момент Исус предприе сложно пътуване, за да може една душа да осъзнае своя глад, като задаваше въпроси и отвръщаше с интригуващи твърдения, които я въвличаха във все по-задълбочен разговор.

“Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода? Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?”

Исус говореше за жива вода и поклонение

Исус в крайна сметка помогна на жената да разбере, че не й говори за вода като тази в Якововия кладенец. Той говореше за жива вода и за поклонение. Той разкри целта за божествената им среща, когато каза:

“Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца... Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.”

Самарянката бе отишла на Якововия кладенец поради жаждата си за вода, но срещна Извора на живота и откри, че в действителност жадува за живата вода. Исус й каза: “Такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Единственото нещо, което Отец търси активно, са поклонници!

Тази среща с жената при кладенеца е преобраз на Божието непрестанно търсене на поклонници. Осъзнаваш ли, че на небето няма да има пастори? Няма да има апостоли, проповедници, благовестители, директори на Неделни училища, членове на църковни бордове, стареи или дякони. Това е така, защото единствената длъжност на небето е тази на поклонника. На земята е възможно да бъдеш пастор и поклонник, но трябва да разбереш, че първото ти призвание е да се покланяш пред Отца в дух и истина. Истинските синове и дъщери обичат силно своя баща.

Бог знае всичко – знае къде е скрито всичко. Той не се нуждае от злато или скъпоценни камъни; Той знае къде е скрита всяка унция злато и може да посочи къде се крие всеки скъпоценен камък на земята. При все това има нещо, което е по-скъпоценно от всички тези неща взети заедно и което Бог непрестанно търси – поклонник, който свободно принася обич, хваление, поклонение и почитание пред Него в дух и истина. Чистото поклонение на Неговите деца, направени по Негово подобие, се среща извънредно рядко, защото идва единствено от един източник в цялата създадена Вселена – от нас. Нашето поклонение е скрито зад канарата на човешката воля – и Бог отказва да пристъпи нашата воля и да я отмести.

Бог има мисия – да насели небето с поклонници и това има своята причина. Вярвам, че когато Луцифер бе изгонен от славата, една съществена част от небесното поклонение падна с него. Ако си свикнал да слушаш квартет, който пее на четири гласа, веднага ще усетиш промяна, ако един от гласовете изчезне. Знаеш, какво е било звученето преди и какво трябва да бъде. Когато един от тези гласове спре, ще си кажеш: “Е, и това е хубаво, но нещо липсва.”

Бог помни как Луцифер и синовете на зората са Го хвалели с неземна красота и сила. Сякаш казва: “Кога ще бъде възстановено това?” Той продължава да бъде обкръжен от серафими с по шест крила, които непрестанно възпяват Неговата слава, но Му липсва песента на сърцето.

Въпреки дългогодишното ми изследване, не съм успял да намеря дори и едно място в Библията, където музиката се споменава като част от небесната среда след падането на Сатана. Питал съм много богослови. Повечето отговарят на моето твърдение с думите: “Е, Томи, нали си спомняш, че ангелите са пели при раждането на Исус във Витлеем? Те пяха: “Слава на Бога във висините и мир на земята между човеците.”

В този момент трябва отново да ги насоча към библейските пасажи на Евангелията. “Ако четете внимателно ще забележите, че в Библията не се казва, че те са пели. Наистина не искам да променям прекрасните Рождествени песни и оратории. Не е проблем, ако децата са облечени като ангели и пеят Рождествена кантата, не се безпокойте. Искам единствено да знаете какво действително казва Библията:

“И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.”

В Йов 38:7 се казва: “Когато звездите на зората пееха заедно, и всичките Божии синове възклицаваха от радост.” Контекстът ясно отнася това събитие към самото създаване на нашата Вселена, точно преди падението на Луцифер. След падението не мога да намеря нито една библейска препратка към пеене или музика на небето. Нямам нищо против хората, които казват: “Имах видение и чух ангелите да пеят.” Просто казвам, че не мога да намеря място в Библията, където това да се споменава, след като Сатана е бил изгонен от небето.

Ако музиката е паднала заедно със Сатана, тогава това обяснява защо по-голямата част от сатанинското влияние в нашия свят идва от сферата на музиката. Тя е неговата област; ето защо не трябва да се изненадваме, че първите проблеми, които се появяват в повечето църкви са в областта на музиката и поклонението. Очевидно е, че не всяка музика “е от Сатана”, но той оказва голямо влияние чрез музиката. Това обяснява и нещо друго...

Църквата прекарва безброй часове в подготовка на проповеди, на музика, репетиции на хорове и певци, за да е сигурна, че всичко ще бъде както трябва. Въпреки това, без значение от усилията, които полагаме за достигане на превъзходство в тези сфери, трябва да ви кажа, че никога няма да можем да се сравняваме със светските оркестри или групи и музиканти, които са представяни по MTV или VH1. Ние не сме призовани да се състезаваме с тях!

_____________________

Когато Църквата обърне своя фокус и насочи цялата си енергия към техническо и професионално съвършенство в добре отрепетираната музика, в съвършените риторични проповеди и добре подредените служби, ние несъзнателно започваме да се състезаваме на погрешната арена. Трябва да останем на единствената арена, на която никой не може да се сравнява с нас – способността да привличаме изявеното присъствие на Бога. Техническото съвършенство може да спечели човешкото одобрение, но единствено помазанието и славата на Бога могат да разтопят закоравелите сърца.

В даден момент ще трябва да намалим човешкия звук и да усилим Божия. Среща, като тази по пътя за Дамаск, превърна гонител като Савел в мъченик на име Павел. Съвършената музика не може да направи това; но съвършеното поклонение може да привлече Бога, а Неговото присъствие ще извърши останалото!

Защо Бог е привлечен от немощното ни хваление?

Въз основа на всички тези причини вярвам, че музиката е паднала заедно със Сатана. Тогава това означава ли, че когато Бог пожелае да чуе тази форма на поклонение, трябва да слезе на земята? Не искам да обидя никой, но задавам този въпрос навсякъде където ходя: Някога чудили ли сте се, защо Бог е привлечен от нашето немощно хваление?

Господ използва най-малката ми дъщеря, за да ми отговори на този въпрос. Където и да отида, заедно с мен в куфарчето си нося едно безценно произведение на изкуството. Понякога го изваждам от там на някое летище, просто за да го погледна и да го докосна. Не е маслена картина, нито пък е нарисувано с пастели или въглен. Наричам го “разкривени букви с молив върху жълт лист от тетрадка” среден размер. Написаният с ръка текст от това произведение на изкуството обикновено затруднява повечето хора, но аз имам бащинския дар тълкувание! Откровено, почеркът е ужасен, но е възможно да различиш думите:

“Убичам Бога

за Бога

от

Андреа Тени”

Пастелните рисунки на моите деца не биха означавали нищо за теб, но пастелните рисунки на твоите малки деца биха значели всичко за теб. По същия начин небесните ангели, които заобикалят Божия престол с непрестанно хваление и великолепно поклонение се учудват, когато внезапно Бог им каже да утихнат. Тогава Той казва: “Мисля, че чувам нещо...”

Серафимите с по шест крила изпълняват това, за което са били създадени. Те хвалят Божието съвършенство и раздвижват атмосферата с крилете си, докато покриват лицето и нозете си в смирение. Всичко обаче спира, когато Всевишният Бог чуе немощните песни, които се издигат от земята: “Свят Си, Отче свят Си...” Той бързо заповядва на ангелското войнство: “Утихнете.”

Можеш ли да видиш как архангелите Михаил и Гавраил разговарят помежду си: “Не зная какво става. Всеки път, когато ги чуе, Бог прави така. Това хваление е толкова слабо...” Мислим, че сме се справили много добре, когато квартетът изпее последната нота в най-добрата си четиригласна хармония, когато хорът изправи публиката на крака. А в същото време ангелското войнство, което преди е слушало как архангел Луцифер е огласял небесата с превъзходно поклонение и затаяваща дъха небесна музика, казва: “Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?”

Глух за всеки прошепнат въпрос, Бог кара ангелите да замълчат и казва на Михаил и Гавраил:

“Чух нещо, което просто не мога да пренебрегна. Отново чух песента на изкупените...”

Всевишният оставя Своя престол, за да се присъедини към група земни поклонници

В миг на око Бог изявява Своето присъствие посред група земни поклонници, които пеят със сълзи на очи: “Свят, свят, свят е Господ...” Бог идва на земята, за да обитава всред хвалението на Своя изкупен народ. Ние си мислим, че нашите служби за хваление и поклонение са прекрасни, а ангелите на небето си казват: “Не разбираме. Това е една проста рисунка с пастели, в сравнение с това, което вършим на небето.” Бог не се привлича от качеството на нашето поклонение или от музикалните ни способности. За Него е важно кои сме. Той е привлечен поради връзката, която има с нас, Неговите деца!

Мога да си представя как обяснява на Михаил и на Гавраил: “Зная, че не могат да пеят или да свирят както Луцифер свиреше, когато беше тук. Зная, че не могат да се изразяват като вас, но те са Мои синове и дъщери.” Исус трябваше да обясни това и на фарисеите. Той им каза: “Не сте ли никога чели тая дума: “Из устата на младенците и сучещите приготвил си хвала?”

Кой може да устои на тънкия треперещ глас на двегодишно дете, което казва: “Тате, убичам те”? Не съвършенството на дикцията разтапя нашите сърца. Докоснати сме не от ораторското умение на изказа. Обикновената детска обич ни кара да вземем детето в нашите обятия в изблик на чувства.

И така, когато издигнем към небето нашите “пастелни рисунки”, на които пише с разкривени букви “Убичам те, Боже, от Томи Тени”, Той слиза от небесния престол и обитава немощното ни хваление. Бог казва: “Не че го правят толкова хубаво. Просто са Мои деца.” По-скоро би искал да те чуе как се опитваш да изпееш песента с глас като раздрънкано пиано, вместо серафимите с по шест крила, които Го обграждат с напеви “свят” в тонове на небесно съвършенство.

Ние ще пеем песен, която ангелите не могат да пеят

Възможно е музиката да е паднала от небето, когато ръководителят на ангелското поклонение е бил изгонен заради бунта, но Бог има план за възстановяването на небесната музика чрез Неговия изкупителен план за хората. Не само Сатана беше подготвен и помазан да пее на Всевишния. Нашето хваление и поклонение може и да звучи ужасно в ангелските уши, но Библията ни казва, че когато влезем в новия град, ще пеем песен, която ангелите не могат да пеят. Когато влезем и пеем песента на Мойсей и песента на изкупените, небесното войнство ще затихне изумено за 30 минути, сякаш казва: “Досега не са пели така.”

Луцифер бе изгонен от небето, защото искаше да се издигне до Божието ниво и да седне на Неговия престол. Бог е предвидил изкупените светии на Агнето да седнат на трона с Него – точно там където Луцифер желаеше да бъде, но не можа да застане. Бог ще използва несъвършени хвалители, за да засрами Луцифер, падналата Денница. Човекът, направен малко по-долу от ангелите, ще бъде издигнат по-високо от цялото ангелско войнство и ще седне на Божия престол заедно с Него.

Това беше предопределено!

Знаеш ли с какво се храни Бог, когато “огладнее”? С поклонение. Спомняш ли си жената при кладенеца? Когато Исус й каза за Своята жива вода и че Отец Му търси истински поклонници, тя Му даде отговора, който Той чакаше. Тя каза: “Искам тази вода.” Може би Исус си е казал: “Мисля че намерих един... Именно това чаках.”

Когато се върнаха, учениците казаха: “Господи, взехме ти храна”. Сигурно са били изумени, когато Той им отвърна: “Не съм гладен. Нахраних се с храна, която вие не познавате.” Сякаш си е мислил: Няма да разберете, но получих жаждата от една отхвърлена жена при кладенеца. Изпълних волята на Моя Отец. След този пир, не се нуждая от това, което сте Ми приготвили.”

Бог идва на земята, защото копнежът Му за поклонение Го привлича от несъвършеното хваление на Неговите деца, които казват: “Убичам Те, Тате.” Не се впечатлява особено от доброто ни пеене или скъпите ни сгради. Според небесните стандарти поклонението ни е нищожно, но същевременно е скъпоценно за Него, защото ни обича.

“Червени, жълти, черни, бели

За Него те са ценни.

Исус обича малките деца на света.”

Той идва, защото издигаме детско, несъвършено хваление, което идва от сърца изпълнени с любов – като дете, което е протегнало ръце нагоре и Баща, който е протегнал ръка надолу.

Той иска да насели небето с поклонници, които да запълнят тази липсваща част, която отсъства след падането на Луцифер. Исус успя да чуе жената при кладенеца в търсене на този “висок тон” на откровеност и чистота. Той й даде възможност да отговори на въпрос, чиито отговор вече знаеше: “Можеш ли да достигнеш този тон?” След това каза на жената:

“Доведи съпруга си.”

Тя можеше да скрие греха си или съкрушения си живот със смокиновите листа на лъжата, но си помисли за първи път в живота си: “Не. Зная, че животът ми е ужасен, но ще Му кажа истината.” След това отвърна: “Нямам мъж.”

Исус не можеше повече да крие вълнението Си и я прекъсна с думите: “Право каза, че нямаш мъж; защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.”

Това беше високият тон на искреност и чистота, който Той търсеше. Сега имаше нещо, с което да работи. Започна да й говори за живата вода. Когато свърши, тя беше готова да изостави съдовете си за вода при кладенеца. Затича се обратно към града, за да каже на хората, които преди това бе избягвала, за този невероятен Човек при кладенеца. Тя бе така променена, че хората, които преди я отхвърляха, сега я последваха до Якововия кладенец, за да се срещнат с Източника на живата вода. Един разговор с Господа възвърна нейната почтеност – тя преживя една среща на поклонение пред Него и целият град се заслуша.

Точно сега Бог обикаля цялата земя и прослушва сърца, за да намери истински поклонници в Неговия небесен хор. Той не проверява гласовите ни възможности или диапазон. Тези неща не са важни за Него, защото вниманието Му е насочено единствено към песента на сърцето. Вероятно ти си един от мнозината, които жадуват за среща с Бога и нещо вътре в теб излива песента на сърцето ти, изпълнена с копнеж и глад. Мога ли да ти кажа нещо? Той е застанал точно срещу теб и ти казва: “Продължавай да пееш. Именно за това съм дошъл.”

Ако осъзнаваше колко е близо до теб и колко внимателно слуша всяко прошепнато “амин” и всяка въздишка на съкрушеното ти сърце, би се шокирал. Единственото нещо, което Отец търси активно са поклонници. Той обича и помазва хората, които според повечето от нас са “важни” – проповедници, ръководители на хваление и музиканти, но това, от което Той действително се нуждае, са поклонници. Това ме кара да извикам: “Давай, сестро “Б”, пей!” Не се притеснявай. Той е преклонил ухо към твоето сърце, за да види дали можеш да достигнеш този тон? Можеш ли?”

“Отче, ние копнеем за среща с Теб, след която да оставим своите съдове за вода при кладенеца на човешката религия. Искаме среща с Теб, която да не свършва. Превърни нашето отхвърляне в приемане и сухите ни кладенци в преживявания на вътрешни извори. Ние искаме да Ти дадем най-добрата част – отдаваме Ти поклонение и хваление, почит и благодарност в името на Исус.”

Продължавай поклоннико – покланяй се! Той те слуша!

Бог търси поклонници дори в този момент. Това е единственото нещо, което Го води от небето на земята. Това е градивният материал за Неговия любим дом. Помни, че поклонението е за Него; това е Неговата най-любима част. Не е ли време да обградим Този, когото обичаме, с непрестанно поклонение и почитание?