Глава 9 Да разширим тронната зона

Преди пасторите от цялата страна ме канеха, за съживителни събрания в техните църкви с надеждата, че ще им помогна да ентусиазират хората и вероятно да спечелят няколко души за Господа. Всичко това бе преустановено в деня, когато моята проповедническа кариера бе съсипана при едно произшествие “с избягал нарушител”, при една среща с Бога като тази на Яков при брода на Явок.

Уважаваният евангелизатор, когото те познаваха в миналото, бе променен в съкрушен, плачещ човек, който куцайки се беше устремил към Бога в постоянен глад за повече. Все още копнея да видя невярващите да приемат Исус, но вече не проявявам интерес към съживления, в които хората се събират, за да чуят един проповедник. Аз преследвам “Съживителя” – когато Той дойде в един град, ще последва съживление.

Бог промени моето “име” при една среща, която измести деноминационната ми принадлежност и напълно пресуши моята зависимост от проповедническата ми дарба. Трудно е да се определи какъв съм точно напоследък и затова измислих термина “в търсене на Бога”. Мога да ти кажа обаче към какво се стремя: търся среща с Бога, като тази при горящата къпина, която да породи освобождаване от робство на всеки в границите на Неговата “тронна зона”.

Един мой приятел измисли термина “тронна зона”, за да опише атмосферата на поклонение, която цари около Божия трон. Ако в нашите църкви и събирания по някакъв начин можем да пресъздадем тронната зона такава, каквато е на небето, ако нашето поклонение стане толкова убедително, че изявеното присъствие на Бога започне да се проявява сред нас, тогава ще започнем да виждаме Божията слава да преминава през нашите градове. Когато това стане, погиващите ще започнат масово да се обръщат към Христос. “И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.”

Това твърдение не е само проповедническа фраза. То представлява духовна реалност, разкрита във видението на пророк Езекиил преди хиляди години. Пророкът видя река (преобраз на Божията слава), която извира от портите на Неговото небесно светилище към света и дарява живот на местата, през които протича. Нивото на реката беше най-ниско при портите на светилището, но се повишаваше с отдалечаването й от тях. Реките в природата са плитки при извора, но започват да стават по-дълбоки и по-широки с приближаването си до морето. Това е преобраз на “Божия вид съживление”.

Бог “може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим” и желае да направи нещо толкова голямо, че да надвишава нашите способности да възприемем неговата величина или размери. Той се е движил сред хората в миналото, както и в определена степен сред нашето поколение. Благодарен съм за начина, по който е посетил градове като Торонто, Онтарио; Пенсакола, Флорида; Хюстън, Тексас; Балтимор, Мериленд и Лондон, Англия. (Има и безброй много други места в Южна Америка, Африка, Австралия, Европа и Далечния Изток.) При все това трябва да ви кажа, че все още не сме видели какво се случва, когато Божията слава падне върху един град. Знаем какво става, когато Бог посети една църква, но все още не знаем какво става, когато Бог посети един град!

Истинското съживление би трябвало да повлияе върху града както реката от видението на Езекиил повлия върху Йерусалим и народите. Това трябва първо да стане в Църквата, защото ние определяме стандарта и темпото на това, което се случва в града. Това което става в нашите събирания обаче, не е нищо в сравнение с Неговата изявена сила, разкрита по улиците! Господи, повтори Деяния 2 глава!

Неправилните представи за съживление и помазание водят до недоразумения

Понякога имаме неправилни представи за съживлението и за хората, които Бог използва в истинските съживления. Неправилните представи за съживелнието и помазанието могат да доведат до много недоразумения. Някой помолил Дънкан Кемпбъл да определи какво е съживление и той отговорил по следния начин:

“Първо, нека да ви кажа какво разбирам под съживление. Съживлението не е евангелизаторска кампания или специално събиране. При една успешна евангелизаторска кампания ще има стотици, дори хиляди хора, които ще вземат решение да приемат Исус Христос, но Църквата може да бъде недокосната и да си остане същата, каквато е била преди събитието.

При едно истинско съживление Бог се движи. Внезапно Църквата започва да осъзнава съществуването на Бога и Божият Дух пленява мъжете и жените така, че те дори оставят работата си, за да стоят в Божието присъствие. За “Пробуждането Луис” (наречено още съживление на Хебридите), енорийският служител пише: “Господният Дух почиваше по чуден начин върху различни градове в региона. Неговото присъствие бе в домовете на хората, на поляните, в мочурищата и по пътищата.”

Това Божие присъствие е основната характеристика на изпратеното от Него съживление. От стотиците, които приеха Исус Христос по това време, 75 процента бяха спасени преди да са посетили някакво събиране или да са чули моя проповед или на друг служител в енорията. Божията сила действаше и страхът от Бога обземаше душите на хората, още преди да са достигнали събиранията.”

Никога няма да бъда удовлетворен, ако славата на Бога протича единствено през красивите постлани с килими пътеки в нашите църкви. Искам да видя как тя протича по централната улица като буен, неустоим поток от слава, който повлича всичко по своя път. Искам Неговата слава да завладее търговските центрове, магазините за хранителни стоки, клубовете за фитнес и баровете в града. Искам да видя как невярващи хора изоставят резервациите си в скъпи ресторанти и следват мирото, което капе от мантията на Божията слава до някоя църква и питат: “Някой да ми каже какво да направя!”

Ако добрите проповеди и добрите песни можеха да спасят света, тогава той вече щеше да бъде спасен. Липсва божествената съставка, която е хлопане на вратата. Съживлението на Хебридите ни дава известна представа за това какво става, когато славата се изяви навън. Като описва първите дни от движението на Хебридските острови, Дънкан Кемпбъл си спомня, как в края на едно богослужение забелязва, че хората не искат да се разотидат. Голяма част от тях просто остават пред църковната сграда в мълчание, в което се усеща напрежение.

“Внезапно се чу вик отвътре; един млад човек, усетил бремето на хората, започна да излива душата си в застъпническа молитва.” Кемпбъл казва, че този младеж се молил, докато не паднал по очи на пода в църковната сграда. След това продължава: “Хората, подети от неудържима сила, се върнаха обратно в залата и бяха залети от вълна на изобличение, която накара силни мъже да плачат и да викат към Бога за милост.”

“Боже, Ти обеща!”

Попитах за този случай един приятел англичанин, който слушал Дънкан Кемпбъл да говори за това: “Повечето хора вече бяха излезли от църковната сграда но пощальонът се изправи и започна да се моли и след това бе последван от този млад човек. Никога няма да забравя думите, които каза – “О, Боже, Ти обеща!” Изведнъж сякаш по покрива на църквата премина колесница. След това видяхме, че хората започват отново да изпълват залата!”

По-късно научили, че много от посетителите се били отправили към домовете си, когато изведнъж усетили призив да се обърнат и да се върнат в църковната сграда, за да се молят. Кемпбъл казва по време на определени моменти от съживлението на Хебридите: “Повечето от приелите Христос дойдоха в църква, за да ни кажат, че са се покаяли, когато са тъчели на стан или са орали на полето. Просто дойдоха, за да ни попитат: “Къде да се присъединя? Какво да направя?”

Толкова съм изморен от човешки манипулатори, които заменят Божията слава и си мислят, че дългите им проповеди или песни пораждат това! Той е основната причина. Ако няма лично посещение от Бога, ще има проблем. Трябва да престанем да гледаме на човеци. Къде са младите мъже (или старите, или жените!), които ще се изправят посред нас и ще кажат: “Боже, Ти обеща.”

Трябва да престанем да гледаме към платформата за Божията сила. Оказваме неимоверен натиск върху Божиите служители и те се опитват да манипулират и да създадат това, което идва единствено от Бога. Трябва да чакаме от Него и да Го търсим, докато нещо не се разчупи на небесата!

Гласът на молитва се смесва със стенанието на покаяние

Според Дънкан Кемпбъл това божествено посещение продължило доста. Те са преживели такова божествено обитаване, което е разтърсило региона. “Една вечер, докато хората се отправяха към главния път, за да се приберат по домовете си Божият Дух падна върху тях с Петдесятна сила – не мога да опиша случилото се по друг начин. След няколко минути съзнанието за присъствието на Всевишния стана толкова прекрасно и покоряващо, че можехме единствено да кажем като древния Яков: “Господ действително е на това място.” И там, под откритото небе, отстрани на пътя, гласът на молитва се смеси със стенанието на покаяние, докато дарът на благодатта озари хората с небесна светлина.

Не след дълго целият остров бе покорен от мощното действие на Духа, което доведе до дълбоко изобличение за грях и глад за Бога. Това движение бе различно от случилото се на останалите острови. На остров Луиз имаше физически проявления и хората лягаха по очи. Тук нямаше подобни неща, но действието беше силно, а резултатите трайни.” Това е пример, предвкусване на Божията воля за Църквата днес.

Църквата трябва да роди Божиите цели в това поколение. През годините, когато пастирувах в една църква, обикновено казвах на семейства, които очакваха първото си дете: “Трябва да ви кажа, че когато вашето дете се роди, целият ви живот ще се промени.” Обикновено хората кимваха и ми се усмихваха в отговор. “Да, да, разбираме това.” Тогава ми се искаше да ги разтърся, да ги погледна в очите и още веднъж да им повторя: “Не, изобщо не разбирате! Дори си нямате представа. Мислите си че знаете, но не е така.”

Твърде голяма част от нас стоим в нашите “съживителни” събрания, кимаме, усмихваме се и казваме: “Да, знаем какво е съживление и сме готови за него.” Истината е, че нямаме никаква представа. Основната цел на Църквата е да бъде място на среща между Бога и хората, а не клуб “Благослови ме” или място, на което хората идват единствено, за да получат нещо от Бога. Църквата не е създадена единствено за благословение, в което да плуваме в помазанието и да пируваме. Църквата е създадена, за да можем да дадем нещо от себе си на Него.

Ако искаме да възстановим Църквата в първоначалната й сила, трябва да се върнем към Божията първоначална рецепта за съживление в 2 Летописи 7:14: “... ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си и се молят...” Следващата фраза разкрива стъпката, която преминава отвъд молитвата. Бог казва: “... и потърсят лицето Ми.” Мислим си, че знаем всичко за молитвата. Казваме, че разбираме молитвата, рецитираме молитви, дори побеждаваме в молитва. Въпреки това се чудя колко от нас действително разбират Божията заповед от 2 Летописи да търсим лицето Му? Трябва да търсим Божието лице, не ръката Му. Молитвата е представяне на молба – “да търсим лицето Му” е заемане на позиция.

Трябва да се откажем от поклонението, което се основава на забавление. То “гъделичка” слуха ни и насърчава егоистичните ни желания непрестанно да чуваме нещо, да почувстваме нещо или да направим нещо, което ни кара да се чувстваме добре. Не гладуваш ли за повече? Може би един ден, на някое място ще се съберем, за да търсим Неговото лице и Божията слава ще се засели между нас. Когато това се случи, няма да си тръгнем с едно временно докосване на Божието помазание. Всеки който види Неговата слава ще си тръгне коренно променен.

Нуждаем се от много срещи като тази по пътя за Дамаск, при които Божията слава да бъде разкрита едновременно на цяло събрание. За момент Божието изявено присъствие промени Савел от Тарс от гонител в проповедник на благовестието. Сега си представи как Божията слава изобличава цели общности, след като ги е обгърнала в своята светлина!

Това е начинът, по който ще спечелим погиващите. Ако се покланяме правилно, тогава печеленето на души и призивите за покаяние няма да се нуждаят от много думи. Просто ще кажеш: “Ела!” и хората ще дойдат. Защо? Защото поклонението привлича Божието присъствие, а то отблъсква всичко друго.

Идващото съживление няма да бъде свързано само с проповеди и информация, а и с поклонение и получаване. Проповядването на Словото няма да престане, но проповедите, които ще се изнасят, ще действат както спонтанната проповед на Петър в деня на Петдесятница. Не е задължително да доведат до желаните от хората действия; те ще дойдат след събитието, за да обяснят какво е станало, след като “Бог е слязъл долу.” Поклонението привлича Божието присъствие.

“Внезапното на Бога” изисква ”чакането на хората”

Опитността на горницата, при която Той отвори небесните прозорци и слезе долу, се породи “внезапно”. Това искаме и ние: бързото слизане на Бога, това “внезапно” на Бога. Обаче не можем да получим “внезапното на Бога” без “чакането на хората”. Трябва да се стремим към Божието лице. Повече не можем да се задоволяваме с това Бог да показва ръката Си иззад завесата, за да ни хвърля от лакомствата на благовестието. Искаме завесата да се отвори и да влезем през нея в Светая светих, за да преживеем реална среща с Него, която да промени нашия живот. След това трябва да свалим тази завеса с копнеж и поклонение като тези на Давид, за да може Божията слава да се изяви по улиците на града.

В деня, когато Църквата се изправи, за да изгради умилостивилище според небесния образец, Бог ще се сбогува с архангел Михаил и Гавраил и буквално ще изгради “тронна зона” посред нас! Нека те уверя, че когато Божията слава се появи по този начин, няма да се налага да рекламираме или да предлагаме каквото и да било. След като Небесният хляб заеме Своето място посред нас, гладните сами ще дойдат.

“Отче, ние разпалваме пламъците на глада. Промени ни. Нека в сърцата ни да пламне огън.”

Има само един начин, по който ти и аз можем да платим цената на покорство, за да създадем тронна зона на земята. Трябва сърцата ни да бъдат толкова съкрушени пред Него, че това, което съкрушава Неговото сърце, да съкрушава и нашите сърца.

Бъди смел, сложи ръка на сърцето си и се моли с тази молитва:

“Съкруши сърцето ми, Господи;

Има един безотказен начин, по който можем да отворим портите на небето и да затворим портите на ада на властващите началства и сили на мрака в нашия район. Молитва, покаяние, застъпничество и поклонение, докато пробиеш небесата и Бог започне да излива Своята слава. Сатанинските сили ще се разбягат във всички посоки!

Не можем да поберем света в нашите църковни сгради – нашият начин на живот е убедил хората, че нямаме какво да им предложим. Трябва да им дадем “Бога, Главата на Църквата.”

Зависи от нас. Можем да продължим да се задоволяваме с приятната диета от безсилни служби, прекъсвана от няколко “добри” богослужения всяка година, или можем да започнем да се стремим към Бога на всяка цена. Повечето от нас не се чувстват добре при настъпването на промени, но промяната е част от това, което Бог ще направи. Той дава ново определение на Църквата и превръща религиозните ни етикети в демоде. Само това мога да ви кажа: Неговото изявено присъствие ще бъде превъзходно. Това означава, че ще бъде без значение дали проповедникът, който говори е известен или не – достатъчно е Бог да присъства.

Попаднали сред изливането на Неговото присъствие!

Хората не разбират какво означава да попаднат сред изливането на изявеното присъствие на Бога. Дънкан Кемпбъл описва една случка на Хебридите, която се е запечатала в неговите спомени.

“По моя молба няколко духовници от епархията посетиха острова и доведоха със себе си един младеж, който наскоро бе научил за Спасението. След като прекарахме известно време в молитва във вилата, отидохме в църквата и видяхме, че е препълнена. Рядко съм преживявал такава опозиция на духа, при която проповядването е много трудно, и когато достигнах до средата на изложението си, спрях да проповядвам.

Точно тогава погледът ми бе привлечен от това младо момче, което видимо бе докоснато и дълбоко развълнувано. Надвесих се над амвона и казах: “Доналд, ще ни водиш ли в молитва?” Последва непосредствен отговор и в този момент небесните порти се отвориха, събранието бе поразено като от ураган, и много хора започнаха да викат за милост.

Най-забележителната черта на това посещение обаче бе не това, което се случи в Църквата, а духовното му влияние върху острова. Мъже, които до този момент не бяха и помисляли да търсят Бога, изведнъж започнаха да застиват на местата си, да търсят спасение за своите души. Тогава осъзнаха: “Това е Божия работа.”

Искам небесата да се отворят над цели градове

Изморих се да чета разписания на програмирани съживления. Искам небесата да се отворят над цели градове, но Църквата знае твърде малко за този вид евангелизиране. Нашият специалитет сякаш е “програмирано евангелизиране”. Знаем как да се обаждаме по телефона, да изпращаме писма, да чукаме на врати по организиран начин, за да печелим души за Христос и аз съм благодарен за всеки, който е дошъл при Христос чрез тези методи.

Също така знаем за “евангелизирането със сила”, метод за печелене на души, който бе представен на американските църкви преди близо 20 години от покойния Джон Уимбър. Това също е програма, съчетание между изцеляващо помазание и организирано благовестие.

Трябва да се научим как да привличаме Бога в Църквата по такъв начин, че Той да може свободно да изяви Своята слава. Когато това се случи, няма защо да се притесняваме как да привличаме хората. Бог сам ще го направи. То ще стане тогава, когато Исус бъде издигнат в цялата Му слава, защото Той е обещал да привлече всички към Себе Си. Когато ние приемем отговорността да привличаме хора в Църквата, ще се сдобием единствено с тълпа.

Нуждаем се от хора, които ще се молят, докато небето не се излее: “Боже, Ти обеща!”

Възможно е да се намираш пред портите на “тронната зона” в този момент. Бог иска да се срещне с теб там където си. Можеш да си тръгнеш от тази божествена среща, получил нещо от Бога, което ще донесе съживление в твоята църква и град и ще върне блудните синове обратно в семейството. Никой обаче не може да го направи вместо теб. Ти лично трябва да минеш през вратата на смъртта, наречена покаяние. Божията слава чака от другата страна, но единствено “мъртъвци” могат да видят Неговото лице. Единствено истински поклонници могат да изградят умилостивилище чрез своето съкрушено, пречистено поклонение на покаяние. Възможно е ти да си личността, която ще промени съдбата на един народ.

Когато хората попитали Джон Уесли как привлича толкова големи множества и води толкова много хора при Христос, той отвърнал: “Аз просто горя за Бога и хората идват да видят това.” Някой трябва да запали огъня. Ако не си ти, тогава кой? Ако не тук и сега, тогава къде и кога? Помни, че нямаш право да се молиш за огъня на Бога, ако не си готов да бъдеш гориво за Бога!

Когато Божията слава започне да слиза някъде, там се случват чудни неща. Чувал съм за една църква в Джорджия, където божественото съживление започнало да завладява обществото извън църковната сграда. Свидетелството на една жена потвърждава това, което се моля да стане и при нас. Тя ми каза:

“Преди три недели си стоях във всекидневната на около миля от църквата. Не зная какво точно беше, но Божието присъствие влезе в моята всекидневна. Стоях си там, пушех цигара Марлборо, пиех Бъд Лайт и сменях каналите на телевизора, когато Божието присъствие просто влезе във всекидневната. Първо побягнах от него. Станах и отидох в кухнята.

Първата седмица можех да се движа от кухнята във всекидневната. Присъствието беше само във всекидневната, не в кухнята. Миналата седмица то не само дойде във всекидневната, но завзе и кухнята, и аз отидох в спалнята.

Тази сутрин когато се събудих беше влязло и в моята спалня. Нямаше повече къде да бягам.”

Тази жена бе спасена същата вечер и нейното свидетелство съвършено потвърди начина, по който евангелизирането чрез “присъствие” завладява един град. Ако вземеш нейното свидетелство и го умножиш по стотици, по хиляди и по милиони живота, е възможно да придобиеш бегъл поглед за това, което Бог е подготвил за нашето поколение, ако можем да създадем “тронна зона” за Неговото присъствие, което да премине през града. Когато това се случи, хората няма повече да могат да бягат, защото през улиците на града ще текат благодат и милост. Тази река на милост ще става все по-широка и по-дълбока. Боже, направи го!

“Отче, дай ни съкрушени сърца като Твоето и нека истински поклонници да изградят място за Твоето обиталище. Обръщаме гръб на това, което е добро, за да се стремим към най-доброто. Боже, искаме Твоята слава - kabod. Отче, благодаря Ти за помазанието и това, което то върши. Молим се: “Нека човешкото умре и нека да дойде Божията слава.”

Някой трябва да се моли с молитвата на Мойсей: “Покажи ми Твоята слава!” Нуждаем се от Божията слава в нашите църкви, домове и училища. Очаквам деня, в който млад човек ще наведе глава за молитва в училищния стол и Божията слава внезапно ще слезе върху цялото училище!

Нуждаем се Бог да бъде сред нас. Ако изградим умилостивилище, Той ще дойде. Ако искаме Бог да идва в нашите църкви, Той ще дойде единствено през пукнатините на нашата съкрушеност, не през цялостта на нашата арогантност. Небесната слава може да стои единствено в съкрушени земни съдове. Това не е логично, но е вярно.

Не мога да се моля по друг начин за вас, освен да имате моя глад. Аз гладувам за Бога и Той е обещал, че ще задоволи тази нужда: “Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.” Славата не може да слезе в пълен съд. Трябва да викаме за повече от Него и по-малко от нас. Трябва да изпразним нашите чаши от “егото”, преди Той да може да ги напълни догоре със Себе Си. Това е единственият начин, по който можем да отворим небесата и да освободим Божията слава над нашите градове.

Можеш ли да си представиш какво ще стане, ако изпразним себе си и дойде Неговото изявено присъствие? Какво би станало, ако Божието изявено присъствие слезе над една църква в града? Трябва да създадем “тронна зона” и да разширим параметрите на изявеното Божие присъствие, където Неговата слава да бъде на разположение на всеки, без завеса, стена или врата.

Исусе, нека славата Ти протича! Търсим Твоето лице!