Божията кръв Малкълм Уебър



страница10/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   21

Глава десета

Кръвта на Исус – загатната в старозаветните жертви

В Стария Завет съществуват няколко вида пророчества. Най-често срещаният от тях е „вербално, предсказващо пророчество” или конкретно пророчество с думи (като например Исая 53). Друг вид пророчество е посредством употребата на „прототипи”, в които хора, места, неща и събития се използват символично, за описване на конкретно бъдещо изпълнение. Прототипът е пророчески символ. Например изходът на израилтяните от робството в Египет и избавлението им от Фараон беше прототип на избавлението на християнина от греха, света и дявола.

Исус често поучаваше дълбоки духовни истини посредством притчи, като използваше картини от заобикалящата среда, за да демонстрира дълбоки, абстрактни истини. По същия начин Старият Завет ни представя много прототипи, картини и символи; след това Новият Завет ни дава доктринално изложение и обяснение на тези прототипи.

Абстрактните изявления на истината далеч по-лесно могат да бъдат разбрани, когато са съпътствани с някакво видимо изображение. Например далеч по-лесно е да се обясни какво е „сфера”, като се посочи футболна топка, отколкото, когато само с думи се правят опити за обяснение. За тази цел Старият Завет е пълен с илюстративни прототипи или конкретни символи, които представят духовни истини.

Целият Стар Завет говори за Исус и Неговото дело:
И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. (Лука 24:44)275
Мойсеевият закон говори за Исус, както чрез конкретно пророчество,276 така и чрез прототипи.

Тук ще разгледаме старозаветната система за жертвоприношения, с която Бог възнамеряваше да ни научи за Исус и Неговата смърт на кръста.

Старозаветните ритуали не бяха безсмислени неща, които правеха израилтяните, а образци на духовните реалности, и поученията на Новия Завет са основани на предположението, че старозаветните символи са разбрани. Новият Завет не беше написан в някакъв вакуум - той беше изпълнение и завършек на Стария Завет.277 За да разбере напълно това, което се е случило на кръста, човек трябва да разбира добре старозаветните жертви.

Новият Завет предполага разбиране на старозаветните жертви. Неговото описание на Христовото дело е изпълнено с термини от езика на еврейската система на жертвоприношения.278 В много пасажи за смъртта на Исус се говори като за жертва за грях.279 В Йоан 1:29 Йоан Кръстител не се обърна към Христос като към Агне заради Неговата нежност или невинност, но като към Агне за жертва.280 Павел не измисли думата „жертва” в своите послания, но подобно на други новозаветни автори, той използва старозаветното учение и терминология за жертвите и го приложи за Христос, Който беше тяхното изпълнение.281




Целта на жертвите в Стария Завет
Народът на Израел и старозаветните патриарси282 принасяха животински жертви на Бога. Трите цели на Бог с даването на хората на система от животински жертвоприношения бяха следните:
(1) Бог установи животинското жертвоприношение, за да ни научи на истините, че Той е свят, че всички хора са грешни. По необходимостта, породена от Своето собствено естество, един свят и справедлив Бог трябва да накаже греха или в лицето на грешника, или в лицето на невинен заместител, който понася вместо него наказанието му, и така удовлетворява Божията справедливост, като освобождава грешника от задължението да понесе наказанието, породено от греха му, и предоставя път за връщане към взаимоотношение и общение с Бог.
(2) Животинските жертви предвещаваха истинския и единствения метод, чрез който щеше да се извърши примирението между святия Бог и грешните хора – смъртта на Исус на кръста.

Исусовата смърт на кръста беше показана в сянката и прототипите на жертвите в Стария Завет:


законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини (Евреи 10:1)
Макар умилостивителното дело на Христос да беше описано в Стария Завет с употребата на много прототипи, все пак най-главният прототип бяха жертвите и затова е необходимо да имаме добро разбиране за тях, особено на тези от Мойсеевата система на жертвоприношения.
(3) И на последно място, старозаветните жертви предоставяха действително средство, чрез което Израел и патриарсите можеха да останат в положение на завет с Бог.

Кръвта на биволи и козли не можеше да отнеме греха,283 но щом Божиите хора идваха при Него в покаяние и вяра със своите животински жертви, Той милостиво прощаваше греховете им – въз основа на бъдещата смърт на Исус на кръста.284 След това, когато Исус умря на кръста, Неговата кръв оправда и материализира опрощението и „предишната мисия” или „преминаването”, които Бог беше предоставил за „греховете, извършени по-напред” (т.e. тези на старозаветните светии) в Своето дълготърпение (виж Римляни 3:25).


Исусовата смърт изпълни старозаветните прототипи
Старозаветните жертви бяха точните прототипи на Исусовата жертва, и принципите, върху които беше основана старозаветната система за жертвоприношения, са абсолютно същите като принципите, въплътени в жертвата на Исус. Много внимателно прочетете следните два пасажа:
Защото всеки първосвещеник [т.e. в старозаветната система] се поставя да принася и дарове, и жертви; затова нужно е и Тоя първосвещеник [т.e. Исус] да има нещо да принася. (Евреи 8:3)
Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете. Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта. (Евреи 13:11-12)
Евреи 8:3 и 13:11-12 ни учат, че начинът, по който Исус умря на кръста, имаше ясната цел да изпълни старозаветните прототипи.

Бог отдели една голяма част от Своя Стар Завет за поучение, пространно и в големи детайли, на системата на животинското жертвоприношение. Той направи това съзнателно. Неговата цел беше да постанови принципите на жертвоприношението и умилостивението, върху които по-късно да бъде основана жертвата на Христос. Принципите, въплътени в старозаветните жертви са същите като тези, въплътени в жертвата на Христос. Исус точно изпълни прототипите.

Следователно, тъй като в Мойсеевата система на жертвоприношения кръвта беше тази, която направи умилостивение за греха, също и при жертвата на Исус кръвта (а не духовната смърт или нещо друго) е тази, която извършва умилостивението за греха. Исус съвършено и точно изпълни старозаветните прототипи.

И понеже в Стария Завет приносът за грях винаги беше пресвят, така Исусовият принос за грях също винаги е пресвят (и никога грешен, както някои хора вярват и поучават). И тъй като за кръвта се казва, че „покрива” греховете на хората при Мойсеевата система за жертвоприношение, кръвта на Исус наистина „покрива” греховете ни в Новия Завет.285

В старозаветния Мойсеев закон има многобройни и различни видове жертви, като всички те символизират и поучават за различни аспекти на Христос и Неговото дело. Тук подробно ще разгледаме „приносът за грях”.
Ритуалът на принасянето на жертвата за грях
(1) Причината за принасянето на жертвата за грях беше грехът.
Ако някой съгреши ... тогава за греха, що е сторил, нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях. (Левит 4:2-3)
Ако човек съгреши, той трябва да бъде наказан. Бог е праведен и Той няма „просто да забрави” греха.286 Бог ще накаже греха:
Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците (Римляни 1:18)287
Бог не може да жертва Своята святост за Своята любов. Ако човек съгреши, това означава, че Бог трябва да накаже или него, или невинен заместник вместо него. Някой трябва да умре. Законът трябва да бъде удовлетворен.

Следователно ако един израилтянин съгрешеше и не искаше да бъде наказан за своя грях, той трябваше да вземе принос за грях, който щеше да понесе наказанието и да умре вместо него.


(2) Жертвата или заместникът трябваше да бъдат без недостатък.
за греха, що е сторил, нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях. (Левит 4:3)288
За да стане грешникът свободен от наказанието за своя грях, негов заместител трябва да понесе на мястото му наказанието, предназначено за него, и заместникът трябва да бъде съвършен и без недостатък. Левит 22:17-25 ни учи, че за да е приемлив за Бог приносът, той трябваше да е съвършен:
Нищо с недостатък да не принасяте, защото не ще ви бъде прието ... нека я принесе без недостатък, за да бъде приета; никакъв недостатък да няма в нея. (Левит 22:20-21)
Второзаконие 17:1 казва:
Да не принасяш на Господа твоя Бог говедо или овца с недостатък или с каква да било недъгавост; понеже това е мерзост на Господа твоя Бог.
Въплъщението на прототипа винаги трябваше да бъде съобразено със самия прототип. Tова означава, че според Второзаконие 17:1, ако Исус беше грешен на кръста, тогава Неговата жертва щеше да бъде счетена от Бог за „мерзост”!

Но Исус не беше грешен на кръста. Той беше чист и свят289 и Неговата жертва не беше мерзост за Бога, но беше жертва „за благоуханна миризма” (Eфесяни 5:2).

Животното, което трябваше да бъде принесено в принос за грях, трябваше внимателно да бъде инспектирано от свещеника. То трябваше да бъде съвършено - отвътре и отвън. То трябваше да бъде съвършено, защото олицетворяваше Исус. Физическото съвършенство на животното беше символ на цялостното съвършенство на Исус290 и показваше, че само един невинен и чист живот може да бъде приет като жертвен заместител на мястото на грешния, омърсен човек.

Нещо повече, приносът за грях през цялото време оставаше пресвят.291 Точно по същия начин Исус винаги беше пресвят.292 Както споменахме по-рано, един грешник не може да умре вместо друг грешник. Един грешник може да умре само за своите си грехове. Праведният и невинен Човек, който не заслужаваше наказание за някакъв Свой грях, беше само Този, Който беше способен да понесе наказанието за греха на другия. Ако Исус беше умрял духовно и беше станал грешен, както поучават някои хора, тогава Той би трябвало да умре първо за Себе Си и нямаше да е способен да понесе нашето наказание!293

Да се твърди, че Исус умря духовно и стана грешен на кръста, е да се удари по самата същност на умилостивението. Ако Исус беше грешен на кръста, Той не можеше да понесе наказанието ни и следователно не съществува спасение за човечеството. Tова лъжеучение е сериозно! Нещо повече, ако Исус беше грешен, тогава Той се нуждаеше от Спасител, и така: кой е умрял, за Исус, за да Го изкупи?

Но Исус беше и остана безгрешен през цялото време.294 Той беше свободен от наследствения грях чрез Своето рождение от девица295 и беше свободен от грях в живота Си чрез Своя свят живот.296

Жертвите от Стария Завет трябваше да бъдат свободни от всички недостатъци и Исус беше свободен от всеки грях. Жертвите в Стария Завет трябваше да бъдат съвършени физически и Исус през цялото време беше съвършен - физически, духовно и във всеки друг аспект, свят и без недостатък.
(3) От самия грешник се изискваше да донесе жертвата на олтара.
Или ако принесе агне в принос за грях (Левит 4:32)
Никой друг не можеше да направи това вместо него. Той не можеше да изпрати заместник със своя заместник. Tази процедура включваше признаване на греховността от страна на грешника и факта, че той е справедливо изложен на наказание за греха си. Грешникът е трябвало смирено да признае, че е съгрешил, и че, освен ако заместник не умре на неговото място, самият той би трябвало да умре като справедлива и уместна последица от своя грях.

Tези, които от гордост и религиозна себеправедност се опитват да прикрият и скрият греха си от Бог, няма да намерят прошка.297

Християните не бива да са себеправедни и не трябва да си намират извинения или оправдания за греха. Сами по себе си, ние заслужавахме да умрем, но чрез Божията благодат Той позволи на заместник да умре вместо нас. Бог можеше да каже: „Не! Без заместители! Вие сте съгрешили и Аз изисквам от вас да умрете!” Бог можеше да каже това. Той е Съдията! Но в Своята благодат, Бог допусна да се случи заместване, след това снабди заместника, след това предостави Себе Си като заместник. Ех, каква безгранична милост и любов!
(4) Върху жертвата се полагаха ръце и грехът на грешника беше изповядван над нея.
Ако цялото общество израилтяни съгрешат... тогава обществото да принесе юнец в принос за грях и да го приведе пред шатъра за срещане; и старейшините на обществото да положат ръцете си на главата на юнеца пред Господа; и да заколят юнеца пред Господа. (Левит 4:13-15)298
Полагането на ръцете символизираше замяната и прехвърлянето на наказанието. Чрез полагането на ръцете отговорността за наказанието символично се прехвърляше от грешника към жертвата. Така за заместника се казваше, че „понася греховете” на хората, a за греховете се казва, че „върху тях са положени ръце ” и така са отмахнати.

В Деня на умилостивението два козела участваха в едно жертвоприношение. Първият козел биваше убит – символизирайки Исусовата смърт – а вторият козел („изкупителната жертва”) биваше изпратен в пустинята – символизирайки резултата от смъртта: „премахването” на греховете ни. Едно животно не можеше напълно да илюстрира това, което Бог възнамеряваше тук, затова Бог използва две животни, за да опише както смъртта на Исус, така и резултата от отнемането на греховете ни:


И като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел, нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек. И като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя. (Левит 16:21-22)
За греховете на хората се казваше, че са възложени на главата на козела и той ги понасяше на себе си.

Tози библейски пасаж не означава, че действителната греховност на хората се прехвърляше на заместника, а по скоро отговорността за наказанието. С други думи, заместникът понасяше наказанието за греховете на хората.

Не е възможно пренасянето на вродената морална греховност от един на друг, но е напълно възможно да се прехвърли легалната отговорност за наказанието за грях от един на друг. Например ако имате глоба за превишена скорост 5 лева и аз реша да бъда ваш “заместник”, и да платя вашата глоба, тогава аз няма да съм лично виновен. Вие съгрешихте и вие сте виновни. Аз „понесох вашето наказание” и платих вашата глоба. Аз останах невинен през цялото време, докато плащах вашата глоба.

По същия начин Исус в никакъв случай не „понесе нашия грях” в буквален смисъл (т.e. да понесе греха ни върху Себе Си и буквално да стане грешен), но Той понесе наказанието за греха ни. Бог каза: „Вместо да накажа вас, аз ще накажа Моя Син”. Исус никога лично не беше съгрешавал и не е бил виновен за грях. Ние бяхме грешниците. Той понесе наказанието ни.

Някои хора поучават, че Исус взе върху Себе Си нашата действителна греховност, но това не е вярно. Навсякъде в Библията, където се казва, че заместникът „понесе греховете” на грешника, това винаги се отнася до понасянето на наказанието за греха и никога не се отнася до буквалното прехвърляне на морално замърсяване или греховност.

Този израз се среща в много старозаветни пасажи и значението му е винаги напълно ясно:


Децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята. (Числа 14:33)
В Числа 14:33, Бог каза на невярващите израилтяни, че те ще се скитат в пустинята и „ще теглят поради блудствуванията на бащите им”, което означаваше, че те щяха понесат наказанието за греховете и неверието на своите бащи.299
Ако някой съгреши в това, че като е свидетел в някое дело и чуе, че го попитат с думи на клетва дали е видял, или знае за работата, той не обажда, тогава ще носи беззаконието си. (Левит 5:1)
Той „ще носи беззаконието си” в Левит 5:1 означава, че той ще бъде наказан за своето беззаконие. Tази фраза не е възможно да означава, че той ще бъде грешен, защото човекът вече беше грешен, а че сега той ще бъде наказан за греха си.300

Има много други примери, които можем да дадем. „На мене нека бъде това нечестие” (1 Царе 25:24) означава: нека вината или наказанието за това беззаконие да бъде върху мен. „Господ обърна злобата на Навала върху главата му” (1 Царе 25:39) означава, че Господ е наказал Навал за беззаконието му.

„Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им” (Йов 21:19) означава, че Бог запазва наказанието за беззаконието на нечестивия за децата му. „Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие” (Псалм 94:23) означава, че Бог ще накаже нечестивите за беззаконията им.

„Ще излея върху тях собственото им зло” (Еремия 14:16) означава: Аз ще излея върху тях наказанието за беззаконието им. На еврейски език Eзекийл 14:10 казва: „ще понесат своето беззаконие” и преводачът правилно е предал смисъла като „ще понесат наказанието на беззаконието си”.

Смисълът на тези изрази е ясен в Езекиил 18:
Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него и беззаконието на беззаконника ще бъде за него. (Езекиил 18:20)
Eзекиил 18:20 показва, че синът няма да понесе наказанието за беззаконието на бащата, нито бащата ще понесе наказанието за беззаконието на сина: наградата за праведността на праведния ще бъде на него и наказанието на нечестивия за нечестието на нечестивия ще бъде върху него.

В Eзекиил 23:49: „ще понасяте възмездието на греховете, извършени с идолите си” означава, че вие ще понесете наказанието за греховете ви на идолопоклонство.

В Eзекиил 33:10: „Престъпленията ни и греховете ни са върху нас” означава, че наказанието за престъпленията и греховете ни са върху нас или ние ще бъдем наказани за своите престъпления и грехове.

В Eзекиил 44:10 и 12-13: „те ще носят беззаконието си” означава, че те ще понесат наказанието за нашите престъпления.

Всички тези стихове нямат нищо общо с вроденото морално качество на греховността, а се отнасят до законовото наказание за греха. Във всички тези стихове няма да е правилно да се каже, че изразът „да понеса греха” се отнася за някакъв вроден морален характер на греховност. Изразът „да понеса греха” се среща десетина пъти в Библията и винаги е използван в смисъл на понасяне на наказанието за греха.
Исус „понесе нашите грехове”
Приносът за грях в Старозаветната жертвена система „понасяше греха” на провинилия се (т.e. понасяше наказанието му) и умираше вместо него. Точно по същия начин Исус „понесе греховете ни” (т.e. понесе наказанието за греховете ни) и умря вместо нас.
Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. (Исая 53:6)
В Исая 53:6: „Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” означава, че Отец възложи на Исус наказанието за беззаконието ни.
взе на Себе Си греховете на мнозина (Исая 53:12)
В Исая 53:12: „взе на Себе Си греховете на мнозина” означава, че Исус понесе наказанието за греховете ни.301
Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото (1 Петрово 2:24)
Когато Петър каза, в 1 Петрово 2:24, че Исус „понесе в тялото Си нашите грехове на дървото”, той нямаше предвид, че Исус понесе нашата действителна греховност и самият Той стана греховен, а по скоро че на кръста Исус понесе наказанието за греховете ни в Своето тяло.302

Лично Исус никога не беше греховен или виновен. Ние бяхме греховните и виновните. Той понесе нашето наказание.

Да се поучава, че изразът „Исус понесе греховете ни” означава, че Исус пое върху Себе Си нашата действителна греховност, е неправилен по три причини: Първо, не е възможно в самото естество на нещата да отнемеш действителната морална греховност от някого и да я поставиш в някой друг. Обаче е напълно възможно да се прехвърли законово наказание на греха от един на друг и точно това се случи на кръста.

На второ място, Библията ясно ни учи, че Исус не беше грешен на кръста, а по-скоро, че беше пресвят, както пространно доказахме това по рано.

И на трето място, както видяхме, изразът „да понеса грехът” е характерен еврейски израз, който винаги означава ‘да понеса наказанието за греха’ и никога не се отнася за понасяне на действителната греховност.
„Той Го направи грешен”
На това място ще е полезно за нас да разгледаме един новозаветен стих, който е бил обект на много „боричкания”, и по-точно 2 Коринтяни 5:21:
Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога. (2 Коринтяни 5:21)
Ако не сме обучени в старозаветните писания и в еврейския начин на мислене и пренебрегнем факта, че Павел беше евреин и че той пишеше на езика и терминологията на Стария Завет, можем да заключим за Исус от изявлението на Павел във 2 Коринтяни 5 („Той го направи грешен”), че Той беше направен грешен.

Обаче Новият Завет не се приема сам за себе си, нито пък който и да е стих! Новият Завет е основан изцяло и написан в контекста на Стария. Това не са две Библии. Има една Библия и трябва да вземем предвид контекста на цялата Библия, ако искаме правилно да обясняваме и точно да разбираме и тълкуваме Словото на Истината. Не можем да извадим стих оттук и стих оттам, от Новия Завет, и така да изградим доктрина. Ако направим това, доктрината ни ще се провали; и както Дагон падна пред Божия ковчег в 1 Царе 5:1-4, така фалшивата доктрина, която твърди че Исус е станал грешен на кръста, е паднала пред Божието Слово!

Значението на 2 Коринтяни 5:21 – когато стихът е съотнесен към контекста на цялата Библия – е, че Исус стана принос за грях и понесе наказанието за греховете ни.

На еврейски език думата шатат означава или „грях”, или „принос за грях” и е преведена по единия или другия начин в Стария Завет, според контекста. Старият Завет може да каже: „ако някой извърши грях [шатат], той трябва да принесе принос за грях [шатат]. И в двата случая е същата еврейска дума, но явно е, че е преведена „грях” в първия случай и „принос за грях” във втория.

Следователно Павел, „евреин от евреи” и започнал да изучава Стария Завет още от малък,303 казва във 2 Коринтяни 5:21, че не Исус е станал грешен, но че Той беше направен „принос за грях за нас”. Всеки, който познава дори малко Стария Завет, ще признае, че това е ясното значение на стиха, което Павел е имал предвид.

Важно е да се отбележи, че седем превода правилно са предали смисъла на този стих:


Бог направи Този, който нямаше грях, принос за грях за нас (NIV, в полето)
Той го направипринос за грях за нас (Нов Завет на Уйлямс)
Като наш принос за грях, Исус не беше грешен, а пресвят. Същият стих казва, че самият Исус лично „не е знаел грях”!
Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях (2 Коринтяни 5:21)
Разбира се Той не познаваше грях! Исус беше Бог на кръста! Бог е безпределно свят! Как е възможно Святият изведнъж да стане „самото естество на греха”, както някои поучават?304 Но Исус никога не стана грешен и в съвършеното изпълнение на Левитските приноси за грях, Той винаги беше пресвят.
(5) жертвата бива заклана.
И да положи ръката си на главата на приноса за грях, и да го заколи в принос за грях на мястото, гдето колят всеизгарянето. (Левит 4:33)
Всички хора съгрешиха и наказанието за греха е смърт. Някой трябва да умре – или жертвата, или невинен заместник.

Невинният заместник получава наказанието, което грешникът заслужава, и умира. Така грешникът може да бъде освободен от това да понесе наказанието, породено от греха му, защото заместникът вече го е понесъл и законът е удовлетворен.

Опрощаването на греховете на грешника е чрез проливането на кръвта на заместника, тъй като животът на тялото е в кръвта.305

Кръвта на заместника е пролята и Божието правосъдие е удовлетворено; дължимото е платено. Един живот е предаден на смърт. Tака се проправи път за връщане към общение с Бог.306 Свободни сме от наказанието за греховете ни, тъй като Исус го плати.

Левит 4:33 казва, че самият грешник, а не свещеникът, беше този, който трябваше действително да убие жертвата. Tова беше така, за да може грешникът да бъде изправен пред ужасните последици от своя собствен грях. Бог искаше да запечата в съзнанието му, че единствено смъртта е наказанието за греха. Малко християни осъзнават колко ужасен е грехът за един свят Бог.

Нашият грях постави святия Божий Син на кръста, за да умре посред срам и присмивания и да пролее Своята скъпоценна и чиста кръв за нашето спасение.


(6) Кръвта бива поръсена.
Тогава да заколи козела на приноса за грях, който е за людете, и да внесе кръвта му отвътре завесата, и с кръвта му да направи както направи с кръвта на юнеца, като поръси с нея над умилостивилището и пред умилостивилището. (Левит 16:15)
Във великия Ден на умилостивението първосвещеникът внасяше кръвта на заколеното животно в Светая Светих на скинията и с нея се поръсваше „умилостивилището”. Умилостивилището беше един капак, направен от чисто злато, на върха на ковчега на завета. Божието присъствие ставаше изявено над умилостивилището.307 По този начин кръвта влизаше в пряк контакт с Бога.308

Защо кръвта се внасяше при Бог? На този въпрос ще бъде отговорено в следващия раздел.


(7) Резултатът от жертвата означаваше, че „умилостивение” за греха беше направено и той беше опростен:
И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях, и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и тогава да излее всичката му кръв в подножието на олтара... така да направи свещеникът умилостивение за греха, що е сторил, и ще му се прости. (Левит 4:34-35)
„Умилостивение” е българска дума и не се среща в двата завета в оригиналните им езици. В действителност не се знае какво означава думата, въпреки че някои предполагат, че тя означава да се доведе Бог и човекът до място, където те са примирени един с друг или „на една линия”.

Еврейската дума, преведена „умилостивение” е кипер, която означава „закривам” или „покривам”. „Умилостивение” е абстрактен, технически, богословски термин, но еврейският термин е конкретен, образен и лесен за разбиране.

Преди няколко века думата е била използвана в контекста на жертвоприношенията, кипер е използвана веднъж в Битие 6:14, където е преведена като „измазвам”:
Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола. (Битие 6:14)
Бог каза на Ной да направи ковчега и да „го измаже [кипер]отвътре и отвън със смола ”. Думата буквално означава „да покрия”.

Когато е използвана в контекста на жертвоприношенията, думата означава да покрия греха така, че Бог, чието справедливо негодувание и гняв са възбудени, да не може повече „да вижда” греха. Кръвта „покриваше” греха и го скриваше от очите Му. Така Той повече не се гневеше на грешника и повече не изливаше гнева и осъждението Си на греха.

В Деня на умилостивението кръвта се поръсваше върху умилостивилището. Тъй като умилостивилището покриваше нарушения закон в ковчега на завета, Бог, Който беше над умилостивилището, не можеше вече „да гледа” нарушения закон, а вместо това „виждаше” само кръвта на жертвата, която успокояваше гнева Му.
Кръвта беше за Бога
Кръвта беше дадена на Бог.309 Тя трябваше да удовлетвори Неговата справедливост. Кръвта означаваше смъртта на жертвата. Когато първосвещеникът поръсваше кръвта пред Бог, той всъщност казваше на Бог: „Ето я кръвта! Ето я святата и чиста кръв! Виж! Невинен заместник умря вместо грешните хора. Правосъдието е удовлетворено.” Tова представяне на кръвта на Бог ни учи, че смъртта – кръвта – беше за Него, да удовлетвори Неговото правосъдие и да успокои Неговия свят гняв към греха.

Бог е удовлетворен от кръвта и в този смисъл за кръвта се казва, че „покрива” греха така, че той вече не се появява пред Бог, изисквайки наказание.310 Да се твърди, че грехът е „покрит” чрез кръвта на заместника, е да се каже в духовен аспект, че тъй като наказанието за греха е платено чрез смъртта на невинен заместник, Бог вече не „вижда” греха и затова повече не е гневен на грешника.

Чрез изпълнението на прототипа, кръвта на Исус беше пролята, за да удовлетвори Божието правосъдие. Неговата кръв беше за Бог.311

Божието правосъдие изискваше смърт; следователно кръвта Му беше дадена, за да успокои святия Му гняв и да отвори пътя за примирение между Бог и човека.


Възстановени в общение с Бог
Там ще се срещам с тебе; и отгоре на умилостивилището, измежду двата херувима, които са върху ковчега с плочите на свидетелството (Изход 25:22)312
Изход 25:22 ни показва, че мястото на общение между Бога и човека беше там, където кръвта беше напръскана в Деня на умилостивението. Тук, където кръвта беше напръскана, беше единственото приемливо място за общение с Бог. Само при кръвта можеше да се осъществи примирението и общението; и тук това всъщност се случи. Тук – при кръвта – е мястото на общение между Бога и човека, между Създателя и творението, между Вечния и временните, между Необятния и ограничените, между Праведния и виновните, между Святия и грешниците.313

Един по-ранен прототип на човешкото примирение и общение с Бог чрез кръвта на Исус намираме в Изход 24. Когато Бог се срещна с Израел на планината Синай, Той поиска от тях конкретни кръвни жертви.


И изпрати момци от израилтяните, та принесоха всеизгаряния и пожертвуваха Господу телци за примирителни жертви. (Изход 24:5)
Само след като тези жертви бяха принесени и кръвта „приложена”,314 стареите, като представители на целия народ, можеха да се качат на планината и да седнат да „обядват” с Бог; което се случи, за разлика от други случаи, без Бог да поставя ръцете Си върху тях в свят гняв.315 Чрез пролятата кръв на жертвата те достигнаха до състояние на примирение с Бог и така можеха да се наслаждават на общение и връзка с Него.

Чрез изпълнението на този прототип ние сега с „дръзновение” имаме достъп до самото присъствие на Бог, чрез пролятата кръв на Исус:


И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, (Евреи 10:19)
Чрез кръвта на Исус Божият гняв е успокоен и греховете ни са покрити. Исус, Божият Агнец, отне нашите грехове!316
Значението на „покриването” на греховете
Твърдението, че грехът е „покрит”, не означава, както много хора си мислят, че Бог повърхностно се справя с греха. Например някои поучават, че греховете на старозаветните светии не бяха напълно третирани – те бяха само „покрити”, а не „очистени”, докато сега нашите грехове са „очистени”, а не „покрити”.

Всъщност когато Бог каже, че грехът е „покрит”, Той използва духовна картина или символ, за да означи, че гневът Му е успокоен чрез заместническата смърт и така очите Му са „покрити” за греха. „Покриването” на греха не е повърхностно справяне с него, а е начин да се покаже, чрез духовна картина или фигура, че грехът е получил цялостно третиране.



Да се твърди, че грехът е „покрит”, е друг начин да се каже, че той е „отнет” или „опростен”, или „очистен”, или „изкупен”, или „изличен”, или „измит”. Всичко това са метафори или духовни картини и те ни учат на различни аспекти от една истина: Бог изцяло се е справил с греха и е примирил човека със Себе Си. Tова ще стане ясно, когато разгледаме няколко старозаветни пасажа.
Защото в тоя ден ще се направи умилостивение317 за вас, за да се очистите от всичките си грехове, та да сте чисти пред Господа. (Левит 16:30)
Левит 16:30 - греховете ти да са „покрити” е еднозначно на това да си „очистен” от греховете си. Двата термина описват два аспекта на начина, по който Бог се справя с греха. Тъй като невинен заместител е платил наказанието за греха, по отношение на Бог, грехът е „покрит” (т.e. гневът Му е успокоен и очите Му са „покрити” що се отнася до греха), а по отношение на човека, грехът е „очистен” (т.e. човекът е освободен от цялата вина и задължение да страда за греха). Термините се отнасят до различни аспекти на начина, по който Бог се справя с греха (като „покриването” описва греха по отношение на Бог, a „очистването” описва греха по отношение на човека), но освен това те основно са и две страни на една монета – едната не може да съществува без другата и там, където е едната, там ще бъде и другата – и така, може да кажем, че термините са „аналогични”.
Блажен оня, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит. Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие и в чийто дух няма измама. (Псалм 32:1-2)
В Псалм 32:1-2 Давид използва „прощаването” на греховете, „покриването” на греховете и това, че Господ „не вменява” греховете като аналогични термини. Всеки от тях казва едно и също нещо (т.e. че Бог напълно се е справил с греха), но по различни начини и от различни аспекти.
Простил си беззаконията на людете Си, покрил си целия им грях. (Села). Отмахнал си всичкото Си негодувание, върнал си се от разпаления Си гняв. (Псалм 85:2-3)
В Псалм 85:2 „покриването” и „прощаването” са аналогични термини, които са аналогични и с това Бог да отмахне негодуванието Си и да се отвърне от гнева Си.
Не покривай беззаконието им и грехът им да се не изличи пред Тебе (Неемия 4:5)
В Неемия 4:5 „покриването” на греха е аналогично с „изличаването” му.
беззаконието ти се отне и грехът ти беше покрит. (Исая 6:7, на еврейски език)
В Исая 6:7 „отнемането” на беззаконието е аналогично с това той да бъде „покрит”.
И левитите се очистиха от греховете си, и изпраха дрехите си; и Аарон ги принесе като принос пред Господа, и Аарон направи за тях умилостивение318, за да ги очисти. (Числа 8:21, на еврейски език)
В Числа 8:21 „покриването” и „очистването” са аналогични.
Да не покриеш беззаконието им, нито да изличиш греха им пред лицето Си (Еремия 18:23, на еврейски език)
В Еремия 18:23 „покриването” на беззаконието е аналогично с това то да е „изличено от пред Божието лице”.
беззакониетоще бъде покритоотнет греха му (Исая 27:9, на еврейски език)
В Исая 27:9 „покрит” и „отнет” са аналогични термини, които описват как Бог се справя с греха.
Не си спомняй беззаконията на прадедите ни ... очисти греховете ни заради името Си. (Псалм 79:8-9, на еврейски език)
В Псалм 79:8-9 „покриването” на греховете и това Бог „да не ги помни” са аналогични термини.
така ще го очистиш и да го покриеш. (Eзекиил 43:20, на еврейски език)
В Eзекиил 43:20 „да очистиш” и „да покриеш” са аналогични термини.

Във Второзаконие 21:8 „невменяването на греха” е аналогично с това той да е „покрит” (еврейската дума за „опростен”).

В Псалм 51:1-14 Давид използва много метафори, включително „изличаване на греха” (ст. 1), „измиване от греха” (ст. 2), „да съм измит” (ст. 7), Бог „да отвърне лицето Си от греха му” (ст. 9), „да бъде освободен от вина” (ст. 14). За същия грях, за който говори Давид в Псалом 51, във 2 Царе 12:13 се казва, че е „отстранен”. Така че виждаме употребата на много различни изрази, всеки от които се отнася до едно и също нещо.

В Псалм 109:14-15 „изличаването” на греха е аналогично с това Бог „да не го помни”.319

В Йов 7:21 „прощаването”320 на греха е аналогично на „отнемането” му.

В Псалм 25:7, 11 и 18 „непомненето” на греха е аналогично на това той да бъде „простен” или „помилван”.

В Стария Завет са използвани много други метафори, за да опишат начина, по който Бог се справя с греха. За греховете се казва: „Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни” (Псалм 103:10-13), „си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове” (Исая 38:17), и „Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини” (Mихей 7:18-19).321 Бог използва разнообразни термини, картини и изрази, за да опише различни аспекти на начина, по който Той се справя с греха. „Покриването” е просто една от тези картини.322
Нашите грехове са „покрити” чрез кръвта на Исус
В Новия Завет за греховете се казва, че са „простени”, „отнети”, „изчистени” или „очистени”, „изличени”, „не са ни вменени”, „не се помнят от Бог”, „опростени”, „измити” и „покрити”.323

Противно на това, което някои поучават, Библията ни учи, че кръвта на Исус всъщност „покрива” греховете, както може да бъде видяно тук:


Братя мои, ако някой от вас се заблуди от истината и един го обърне, нека знае, че този, който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове. (Яков 5:19-20, на гръцки език)
В Яков 5:19-20 виждаме, че ако обърнем един съгрешил брат от заблудата в пътищата му, ние ще го спасим от смърт, той ще бъде опростен и греховете му ще са „покрити” чрез кръвта на Исус.

В Римляни 4:5-8 Павел поучава за нашето изкупление чрез Исусовата кръв. Там той цитира Давид, чиито грехове бяха „покрити”, и казва, че това се прилага и за нас. Нашите беззакония са „простени” и греховете ни са „покрити”.


С това, следователно, ще се покрие беззаконието на Яков и това ще бъде целият плод от отнемането на греха му (Исая 27:9, на еврейски език)
Пророкувайки за бъдещото възстановяване и спасение на Израел, Исая в 27:9 казва, че беззаконието на Израел ще бъде „покрито” (еврейската дума за „изчистено”) и греховете им - отнети. Tова покриване на греховете им ще се случи, когато Бог направи Своя нов и вечен завет с Израел,324 който завет е, разбира се, в кръвта на Господ Исус Христос.325

Eзекийл 16:60-63 се отнася към същото време на бъдещото спасение на Израел като народ, за което време Бог казва, че Той ще бъде „покрит [еврейската дума за ‘умилостивен’] спрямо теб [Израел] за всичко, което си направила.”

Псалм 85:1-2 се отнася до същото събитие: спасението на Израел, когато греховете им ще бъдат „покрити” чрез кръвта на Исус; и Псалм 65:3 също пророкува за това време, когато Бог ще „покрие” (еврейската дума „очистване”) престъпленията на Израел.

И най-накрая, Данаил в 9:24 пророкува, че идващият Месия ще „направи покритие [еврейската дума за ‘примирение’] за беззаконието”.

Следователно разбираме, че скъпоценната кръв на Исус наистина „покрива” греховете. Обаче това не бива да е голяма изненада за нас, тъй като за жертвите на Мойсеевия закон се казваше, че „правят покритие за греха” и са картини на жертвата на Исус, утвърждавайки същите принципи.326
Старозаветните светии бяха спасени
Освен това видяхме, че греховете на старозаветните светии бяха наистина опростени. Давид говори за това, как Бог му простил греховете, със следните думи:
Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни. Защото, колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят. Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. (Псалм 103:10-12)
Давид не говореше за някакво бъдеще време, когато Бог щеше да отнеме греховете на хората, а говореше за своите собствени грехове като „отдалечени... колкото отстои изток от запад”! Същата идея може да се види в много други старозаветни писания:
да направи свещеникът покритие за греха, който е направил, и ще му бъде простен. (Левит 4:35, на еврейски език)
Защото в тоя ден свещеникът ще направи покритие за вас, за да се очистите от всичките си грехове, за да сте чисти пред Господа. (Лев. 16:30, на еврейски език)
Господ отстрани греха ти (2 Царе 12:13)
Ти прости вината на греха ми (Псалм 32:5)327
Измий ме съвършено от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. (Псалм 51:2)
Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове. (Исая 38:17)
отмахни беззаконието на слугата Си (1 Летописи 21:8, на еврейски език)328
Противно на това, което някои хора поучават, Библията ясно ни учи, че греховете на старозаветните светии бяха наистина опростени и отнети от Бог, а те, разбира се, бяха новородени.329

Обаче Новият Завет ни учи, че кръвта на животинските жертви сама по себе си не се справяше ефективно с греха:


съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист, (Евр. 9:9)
Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове. (Евр. 10:4)
И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; (Евреи 10:11)
Моля забележете, че това, което тези пасажи твърдят не е, че греховете на старозаветните светии не бяха отнети от тях и че съвестта им не беше очистена от греха (тъй като ние вече разбрахме, че греховете им бяха отнети и съвестта им очистена330), а тези стихове само казват, че животинските жертви не могат да отнемат техните грехове и да очистят тяхната съвест.

Старозаветните животински жертви не можеха да отнемат греховете. На каква основа тогава греховете на израилтяните бяха опростени и отнети?

Отговорът е, че ако израилтяните вярно се покоряваха на откровението, което бяха приели от Бог, Той щеше да им даде опрощение не въз основа на ефикасността на кръвта на животните върху олтара, а въз основа на това, което Бог знаеше, че ще извърши в Исус. Греховете на израилтяните бяха опростени чрез кръвта на Исус.331 Бог, Който не е подчинен на ограниченията на времето, а „обитава вечността”332 – въз основа на това, което знаеше, че ще се случи на кръста,333 прощаваше греховете им и ги правеше чисти,334 щом те идваха при Него с вяра и покаяние. Греховете на старозаветните светии бяха опростени и покрити чрез кръвта на истинския Божий Агнец.

На каква основа Бог преди кръста можеше да изцели хората, като изключим факта, че Той можеше да приложи предимствата от кръста, преди той да се случи в исторически план?335

В Maтей 9:2 Исус прости греховете на един човек преди кръста и Той каза, в стих 6, че Той тогава е имал властта да прощава грехове. Исус не каза, че ще има власт да прощава грехове само след като умре на Голгота!

В Лука 5:20 Исус отново прости греховете на човека преди кръста; и в Лука 7:48-50 Той каза на една жена, че не само греховете ù са простени преди кръста, но и че тя точно в този момент е „спасена”. В евангелието има и много други примери:


И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. (Лука 19:9)336
На каква основа Исус извърши всичко това? Дори самият Бог не може своеволно да прости греха, без да има основа за това.337 Но Бог имаше основа и Неговата основа беше пролятата кръв на кръста, която Той приложи както преди, така и след като това исторически се случи, тъй като Той не е подчинен на времето.
В заключение, Христовата жертва за греха беше основана на същите принципи, както приносите за грях в Стария Завет, които са следните:

(1) Целта на жертвоприношението беше да удовлетвори Божията справедливост и да направи да е редно и правилно опрощаването на греха, за който тя беше принесена.338

(2) Невинната жертва заместваше грешника и изтърпяваше наказанието, което грешникът беше причинил.

(3) Пролятата кръв, която символизираше живота, предаден на смърт, покриваше греха така, че той повече не се появяваше пред Бог, за да изисква наказание.

(4) Резултатът от жертвата беше опрощение и очистване на грешника, и възстановяването му в божествено общение, благоволение и благословение, които той беше загубил чрез греха.

1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница