Божията кръв Малкълм Уебър


Глава единадесета Постоянно говорещата кръв на Исус



страница11/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
#46018
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   21

Глава единадесета

Постоянно говорещата кръв на Исус

Исус – нашият велик първосвещеник

Библията ни учи, че Исус Христос е нашият „Свещеник”. В Стария Завет беше предсказано, че идващият Месия ще бъде Свещеник,339 и Исус е описан като „Свещеник” или „Първосвещеник” 18 пъти в книгата Евреи.


То колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог! (Евреи 9:14)
Евреи 9:14 казва, че Исус „принесе Себе Си без недостатък на Бога”. Животинските жертви в Стария Завет бяха принасяни на Бога от свещеници. Когато Христос принесе Себе Си като жертва, Той, освен всичко, беше и Свещеник. Той не беше принесен от някой друг: Той принесе Себе Си на Бога.340

В старозаветния ритуал свещеникът не принасяше себе си, нито жертвеното животно принасяше себе си. Обаче в уникалната жертва на Христос, Той беше едновременно Свещеник и самият Принос. Като наш Първосвещеник, Той принесе Себе Си и Жертвата, Която принесе, беше Самия Него.

Исус съвършено изпълни всеки аспект от левитската система за жертвоприношения. Всичко от нея говореше за Него и Неговото дело.341 В последната глава ние гледахме на Исус като на Жертвата за самия грях. В тази глава ще разгледаме ролята и длъжността на Исус като наш велик Първосвещеник.

Длъжността на свещеник
Основната функция на свещеника в Стария Завет беше да представлява хората пред Бог:
Защото всеки първосвещеник, който е взет измежду хората, се поставя вместо хората да принася дарове и жертви на Бога за греховете: (Евреи 5:1, на гръцки език)342
Така, както пророкът служи на хората от името на Бог, така и свещеникът служи пред Бог от името на хората.

Свещеникът е представител, който е назначен да прави за грешниците това, което те за себе си не могат. Човешкият грях възпрепятства достъпа на човека до Бога. Всички хора са грешници и следователно никой няма право на достъп до Бог. Затова някой трябва да се приближи до Бога и да се появи при Него вместо тях. Tози човек е свещеник. Той трябва да дойде пред Бог с цел да направи умилостивение за греховете на другите хора и да ги примири с Бог, позволявайки им самите те да имат достъп до Божието присъствие.

Само на свещеника е позволено да се приближи при Бог.
А Аарона и синовете му да поставиш да вършат свещеническите си служби; а чужденецът, който би се приближил, да се умъртви. (Числа 3:10)
Един грешник не може да се приближи при Бог, за да принесе жертва за себе си. Той трябва да има посредник между себе си и Бог, който е способен и ще извърши това вместо него.

Покриването на греховете и примирението между Бога и човека може да се случи само чрез заместителската жертва за греха. Човекът може да получи прошката за своите грехове и да му бъде позволен достъп до Бог само чрез проливането на кръвта на невинна жертва, която умира вместо него.343 Следователно свещеникът е този, който е назначен да действа вместо хората, като се приближи при Бог, за да принесе дарове и жертви за греха и да ходатайства за народа.344

Исус Христос е единственият истински Свещеник, на когото свещениците от старозаветната левитска система бяха прототипи и сенки. Причината, поради която Исус е единственият истински свещеник, е, че само Той е съвършено свят, и затова само Той има правото на достъп до Бог.345 Следователно само Той може да направи принос и жертва на Бог за греховете на хората и само Той може, въз основа на тази жертва, да ходатайства пред Бог за Своя народ.


Отличителните черти на свещеника
Свещениците левити бяха образ или прототип на Исус, нашият Свещеник. Отличителните черти на старозаветните свещеници (и оттам и на Исус, на Когото те бяха сенки) са следните:
(1) Свещеникът се взимаше измежду хората, за да ги представя пред Бог:
Защото всеки първосвещеник, който е взет измежду хората, се поставя вместо хората да принася дарове и жертви на Бога за греховете: който може да състрадава на невежите и заблудилите се, защото и сам той е обиколен с немощ. (Евреи 5:1-2, на гръцки език)
Тъй като самият свещеник беше човек, така той можеше „да състрадава на невежите и заблудилите се [т.e. тези, които съгрешават]”.

Поради тази причина Христос, нашият Първосвещеник, взе върху Себе Си човешко естество, не само за да принесе Своето тяло346 като жертва за греха,347 но също така, тъй като самият Той издържа изкушения,348 е и способен да състрадава с нас и да ни помага в нашите изпитания и изкушения. Исус, подобно на нас днес, е преживял изкушения и изпитания и затова може да състрадава с нас, и като наш милостив и обичащ ни Първосвещеник, Той ще ни окаже помощ:


Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете. Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага. (Евреи 2:17-18)
нямаме първосвещеник, който да не е докоснат от съчувствие с нашите слабости, но е бил във всичко изкушен като нас, но все пак без грях. Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага във време на нужда. (Eвреи 4:14-16, на гръцки език)
(2) Свещеникът трябва да бъде избран от Бог за Своята служба.
А както никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон, (Евреи 5:4)349
Според закона на Мойсей, свещеничеството беше изключително ограничено до Левиевото племе.350 Колко внимателно Бог наблюдаваше спазването на това ограничение беше показано в осъждението на групата на Корей, Датан и Авирон, които пожелаха позицията на свещеници,351 а също и в осъждението на цар Озия, който беше поразен от неизлечима проказа, докато пречеше на свещеническата служба като кадеше тамян в храма.352

Само на тези, които Бог избираше, им беше позволено да се приближат при Него като свещеници.353 Така и Христос беше назначен от Бог за Своята длъжност на Първосвещеник:


Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков" (Евреи 5:5-6)354
(3) За свещеника се казваше, че е свят:
Свети да бъдат на Бога си... да бъдат свети... е свет на Бога си... свет да ти бъде (Левит 21:6-8)355
Първосвещеникът носел плочица от чисто злато, закрепена за „миртата” или тюрбана му, на която било изрязано „СВЯТ ГОСПОДУ”.”356 Tова означавало, че първосвещеникът е напълно посветен на Господа и на Неговата служба и че това е „сянка” на съвършената святост на Господ Исус, нашият Първосвещеник.

Aaрон, първият първосвещеник, беше наречен „Господния светия [т.e. осветеният или отделеният]”.357

Нещо повече, свещениците трябваше физически да бъдат съвършени, защото в противен случай Бог не им позволяваше да Му правят приноси:
Който от твоето потомство, във всичките им поколения, има недостатък, той да не пристъпва да принася хляба [т.e. жертвите и приносите] на Бога си... Ни един човек от потомството на свещеника Аарона, който има недостатък, да не пристъпва, за да принесе Господните чрез огън приноси... (Левит 21:17-23)
Свещениците също трябваше да бъдат церемониално чисти преди да можеха да служат на Господа и да принасят приноси и жертви и т.н.358 Изход 29:1-37 и Левит, глава 8, описват седемдневната церемония на посвещение на Аарон и неговите синове. Tози обстоен ритуал отделяше свещеника от хората като свят човек, който е избран от Бог, посветен на Бог и представляващ народа пред Бог.

Също така от свещениците се изискваше да носят специални „святи дрехи”, за да могат да служат пред Господа,359 и когато се опитваха да се приближат до Бог, без да бъдат правилно облечени, според инструкциите, свещениците умираха!360

Първосвещеникът беше помазан със „свято миро”, което го освещаваше,361 и дрехите му биваха посветени чрез помазване със святото миро.362 Нещо повече, в Деня на умилостивението той първо трябваше да принесе принос за грях за себе си, за да се очисти пред Бог, преди да може да продължи със служението си през този ден.363

Всичко това в големи детайли показваше, че за да може да се приближи при Бог, за да принесе жертви и др., левитският свещеник трябваше да бъде съвършен, чист и свят. Tова, разбира се, символизираше святостта и съвършенството на истинския и единствен Свещеник, Исус Христос.



Нашият Първосвещеник беше свят!
Още веднъж виждаме колко опасно е лъжеучението, че Исус е умрял духовно и че е бил грешен на кръста. Ако Исус беше станал грешен, Той нямаше да бъде приет от Бог като жертва за греха:
Нищо с недостатък да не принасяте, защото не ще ви бъде прието. (Левит 22:20)
Да не принасяш на Господа твоя Бог говедо или овца с недостатък или с каква да било недъгавост; понеже това е мерзост на Господа твоя Бог. (Второзаконие 17:1)
И преди всичко Бог беше Му забранил да пренесе такава жертва!
Говори на Аарона, като му речеш: Който от твоето потомство, във всичките им поколения, има недостатък, той да не пристъпва да принася хляба на Бога си. (Левит 21:17)
Нещо повече, ако старозаветните свещеници се докоснеха до нещо мъртво, те ставаха „нечисти” и Бог не им позволяваше да Му служат.364 А при условие, че от левитския свещеник се изисква да бъде свят и не може да влезе в контакт с нещо мъртво, как би било възможно Христос на кръста, нашият Първосвещеник, да е бил „съединен със Сатана” и да е „станал самото естество на греха”, както някои поучават? Не е нужно човек да е доктор по богословие, за да види очевидната заблуда на това учение или да разпознае източника му!

Поучаването на това, че Исус е умрял духовно и е станал грешен на кръста, означава да се поучава точно противоположното на това, което Библията ни учи! Ако има една дума, която да присъства из цялата левитска система на жертвоприношения, това е думата свят”! Жертвата беше свята;365 свещеникът, който я принасяше на Бог, беше свят; олтарът, върху който тя беше принесена, беше свят;366 скинията, където тя беше принесена, беше свята; съдовете и приборите в скинията, които се използваха по време на жертвоприношението, бяха святи;367 празникът в Деня на умилостивението беше свят;368 и всичко това говореше за Исус. Исус изпълни всичко това! Как тогава може да се твърди, че Исус е нещо по-малко от СВЯТ, СВЯТ, СВЯТ?




Свещениците влизаха в Божието присъствие
Освен това виждаме и колко нелепо е твърдението, че Исус беше изгонен от присъствието на Своя Отец, докато висеше на кръста. Когато старозаветният свещеник принасяше жертва на Господа, не само че не беше изгонен от Божието присъствие, но той в действителност влизаше в Божието присъствие в скинията или храма, за да изпълни жертвоприношението!

Цялата идея на старозаветното свещеничество е те „да се приближат при Бога” чрез служението си на свещеници!


Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях. (Изход 19:22)369
Свещениците не бяха изгонени от Божието присъствие! Tе всъщност влизаха в Божието присъствие! Така и Исус беше през цялото време в присъствието на Своя свят Отец.370

Нещо повече, жертвеното животно винаги трябваше да бъде убито „пред Господа”:


на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приноса за грях пред Господа; пресвето е. (Левит 6:25)371
Еврейският израз, който правилно е преведен „пред Господа” в този стих, буквално гласи: „към лицата на Яхве” и означава, че това е извършено в Неговото присъствие! Бог не прогонваше жертвата; тя беше убивана в самото Негово присъствие!

Tогава кръвта на животното трябваше да се поръси от свещеника „пред Господа”.372

Къде в Стария Завет е казано, че свещеникът беше изгонен от Божието присъствие като нещо „отвратително, грешно”? Напротив, за него винаги се пишеше, че той е „свят”. Само тези свещеници, които физически и церемониално бяха съвършени и святи, можеха да влязат в Божието присъствие, за да принесат Нему приемлива жертва. Ако по някакъв начин свещеникът беше нечист или морално несъвършен и така принасяше приноса, или ако „чужд човек” принесе принос, Бог го считаше за мерзост и омърсяване на Неговото светилище!373

За свещениците в Стария Завет винаги се казваше, че трябваше да бъдат „святи”. Така и Исус, нашият Първосвещеник, не беше духовно мъртъв или грешен, когато и да било – особено когато принесе Себе Си като жертва на Бог на кръста – но изпълнявайки прототипа, който беше физическата и церемониалната чистота и съвършенство на старозаветните свещеници, Той през цялото време беше съвършено свят и безгрешен:


Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; (Евреи 7:26)
(4) Свещеникът трябваше „да се приближава при Бог”374 с цел да принася приноси375 и да ходатайства376 за народа.

Само свещениците можеха да влязат и да служат в Светото място, което те правеха ежедневно;377 докато само първосвещеникът можеше да влезе в Светая Светих, където Бог обитаваше, което той правеше само веднъж в годината,378 за да напръска с кръвта на жертвата умилостивилището и да покади с темяна, който символизираше ходатайството пред Бог.379

Също и Исус, като наш Първосвещеник, веднъж завинаги принесе Себе Си като жертва за грях380 и въз основа на тази жертва Той живее вечно, за да ходатайства за нас.381

Третото действие на първосвещеника беше да излезе и да „благослови” тези, за които той принася жертва и ходатайства.382 Благословението, което той вероятно е използвал, се намира в Числа 6:23-27 и изпълнението на този прототип ще се случи при завръщането на Христос.383

Пожертвователното дело на Исус беше завършено на кръста:
рече: Свърши се (Йоан 19:30)
Но като наш Ходатай пред Отец, първосвещеническото дело на Исус продължава в небето. След като разгледахме Исусовото пожертвователно дело на кръста, сега ще преминем на настоящото Му дело като наш Ходатай.
Естеството на ходатайството
„Ходатайствам” означава да се застъпвам пред един човек за друг. В контекста на свещеническата жертва и ходатайство в Библията, основният принцип в ходатайството е този, че човек, който поради праведността и доброто си стоене пред Бог има достъп до Божието присъствие, се приближава до Бог заради друг, който няма това право, за да помоли Бог да прости греха му и да посрещне нуждата му.

Има много примери за ходатайство в Писанията. Вероятно най-яркият се намира в Йов, глава 42, където Бог казва следното за приятелите на Йов:


Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов. Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Йова, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас, защото него ще приема, за да не постъпи с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов. (Йов 42:7-8)
Божият гняв беше пламнал срещу тримата приятели на Йов и те се нуждаеха от ходатай – такъв, който Бог ще приеме – за да се моли за тях след като жертвата е принесена. Затова те направиха така, както Бог им заповяда, и когато Йов застана пред Бог вместо тях и се помоли за тях, Бог ги дари отново със Своето благоволение, защото Той прие техния ходатай, Йов:
И тъй... Елифаз и... Валдад, и... Софар... сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова. (Йов 42:9)
В резултат на това те не получиха наказанието, което заслужаваха. Tова е една прекрасна картина на принципите, които са част от ходайството на Исус към нас. Има много други графични примери на ходатайство в Библията, особено в живота на Мойсей.384
Исус, нашият Ходатай
Така, както божественото естество на Христос е това, което придава стойност на Неговото изкупително дело на кръста, по същия начин и божественото естество на Христос е това, което позволява Неговото ходатайство пред Бог за нас да бъде ефективно. Тъй като Исус е Бог, Той притежава пълното право на достъп до Отец, както и възможността напълно и абсолютно да окаже влияние върху Него; следователно ходатайството Му за нас пред Отец винаги е ефективно.

Исусовото дело на ходатайство за нас беше символично показано чрез продължителното, ежедневно кадене на тамян върху златния олтар в светилището,385 а също и чрез представянето на тамян пред Бог от първосвещеника в Деня на умилостивението.386 Фактът, че тамянът беше изгарян само върху горящи въглища, взети от олтара на жертвата на всеизгаряне,387 показва, че Исусовото ходатайство в небето е основано на завършеното от Него изкупително дело на земята.

Като наш Ходатай, Исус стои „пред Божието лице за нас” (Евр. 9:24). Така, както в Египет Бог погледна на „белега” или знака на кръвта върху праговете на вратите и преминаваше над израилтяните, които бяха „под” тази кръв,388 така и присъствието на Христос, нашата прославена Жертва,389 пред Бог само по себе си непрекъснато напомня на Бог, че чрез Исусовото съвършено умилостивение правосъдието е напълно удовлетворено и не съществува юридическо осъждение от Бог спрямо тези, които са „в Христос”.

В Евреи 12:24 се казва, че Исусовата кръв е, „която говори по-добри неща от Авеловата.”:


[дошли сте] при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата. (Евреи 12:24)
В контраст с кръвта на Авел, която „вика” за Божието отмъщение и съд за убиеца на Авел, Кайн,390 кръвта на Исус „вика” за Божията милост, за нашето оправдание и за свободата ни от осъждение и съд.

Значението на този стих не е, че Исусовата кръв в действителност „говори”, в буквален смисъл, а че тя е една духовна илюстрация. В Яков 5:4 се казва, че възнаграждението или заплатата на измамените работници „вика”; и в Римляни 8:22 се казва, че целият сътворен ред „въздиша и се мъчи”. Заплатите на работниците не викат в буквален смисъл и скалите, реките и планините не въздишат и не се мъчат в буквален смисъл, но Бог използва духовни илюстрации. По същия начин, Евреи 12:24 се отнася до кръвта на Исус като вик към Бог за спасение и освобождение на Своя народ, отколкото съд и унищожение, което те заслужават за своите грехове.


Исус, нашият Адвокат
Друг аспект на ходатайственото дело на Исус в небето е, че когато Сатана, Обвинителят,391 повдигне обвинения срещу Божия народ, Исус ги посреща всичките, като посочва Своето завършено дело. Всички обвинения срещу нас, които Сатана някога може да представи пред Бог, са посрещнати от Исус, Който в този смисъл е наречен нашия „Адвокат”.392

Адвокат е този, който пледира делото на друг в съда. Исус е нашият Адвокат в „Небесният Съд”. Обвиненията, които Сатана повдига срещу нас, може да са правилни и истинни, но Исус посочва Своето съвършено умилостивение вместо нас и накарва обвинителя да замълчи. Може да сме съгрешили и затова да заслужаваме наказание от Бог за този грях, но тъй като Исус вече е понесъл наказанието ни, за нас това не е нужно. Следователно ние излизаме свободни.393


но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния. Той е умилостивение за нашите грехове (1 Йоан 2:1-2)
Тъй като Исус беше праведен (ст. 1), Той има неограничен достъп до Отец; тъй като Исус е умилостивението за греховете ни (ст. 2), Той представя Своята жертва пред Своя Отец вместо нас, така че да не се налага ние сами да платим наказанието.

Врагът може да ни обвинява, но не е в негова сила да ни осъжда. Съдията, който или оправдава, или осъжда, е самият Господ на славата, Който вече е пролял кръвта Си за оправданието ни.


Кой ще предяви обвинение срещу Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е този, който ги осъжда? Христос ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас? (Римляни 8:33-34, на гръцки език)
Въпросът на Павел в тези стихове е: „Защо Исус ще умре, за да ни оправдае, и след това ще се обърне и ще ни осъди? Защо Бог ще даде най-скъпоценното си притежание в цялата вселена – живота на Своя Син – за опрощението на греховете ни, и след това ще остави да бъдем осъдени за греховете си?” Tова трябва да донесе голямо удовлетворение в сърцето на всеки вярващ.

Като наш Адвокат, Исус не казва на Своя Отец, че ние сме невинни; нито се опитва да показва снизхождение или да извинява греховете ни. Той признава греховете ни и вината ни пред Бог, но след това представя заместителските страдания и смъртта като основа за нашето оправдаване.394 Алелуя! Чрез пролятата кръв на Исус ние сме свободни! И не съществува човек или демон, които да могат успешно да ни обвинят пред нашия небесен Отец, пред когото стои Този, Който е дал Своята скъпоценна кръв вместо нас.


Исус, нашият Цар и Свещеник
Що се отнася до формата на Христовото ходатайство, много малко може да се каже за нея. Ние вярваме, че Исус не е в небето на Своите колене, „молейки” се за нас. Докато беше на земята, Той наистина се молеше за Своите хора,395 а след това се възнесе обратно в небето и ни възстанови в цялата Своя предишна слава и в Своята високо издигната позиция отдясно на Бог.396

Исус наистина е Свещеник заради нас, но освен това е и Цар. Захария пророкува за Месията, че Той ще бъде Свещеник, Който седи и управлява върху Своя трон като Цар:


Да! Той ще построи храма Господен; и като приеме славата, ще седне на престола си като управител. Ще бъде и свещеник на престола си и съвещание за установление на мир ще има между двамата. (Захария 6:13)397
Исус е свещеник по примера на Мелхидек.398 Както Мелхиседек, който „остава завинаги [т.e. постоянно] свещеник” (Евреи 7:3), така и Исус има „свещенство, което не преминава на другиго”, защото Той „пребъдва вечно”, за разлика от свещениците левити , които бяха обикновени хора и трябваше да бъдат заменени, когато умираха (Евреи 7:23-25). И така, подобно на Мелхиседек, който беше едновременно Свещеник и Цар,399 Исус също беше едновременно Свещеник и Цар.

В Стария Завет израелските царе произлизаха от племето Юда, докато свещениците – от племето Леви. Затова беше невъзможно човек да бъде едновременно свещеник и цар. Но в Христос и двете длъжности се сливат и Исус е едновременно Свещеник и Цар. Исус е цар от племето Юда (Откр. 5:5) и Свещеник според чина на Мелхиседек (Евр. 7:11).

Не само е истина, че бъдещото служение на Исус като Цар над тази земя ще започне при Второто Му идване,400 но и не може и да се отрече, че точно сега Исус владее над всичко;401 и като Цар, Исус не е на коленете Си, молейки и пледирайки пред Своя Отец, а по скоро Той седи отдясно на Бог,402 и там, в равнопоставена позиция на власт и управление със Своя Отец, ходатайства за нас:
Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата. (Евреи 8:1)
Христос... който е от дясната страна на Бога и който ходатайствува за нас? (Римляни 8:34)
Вероятно Исус просто говори на Своя Отец вместо нас,403 за да осигури на всеки един от нас привилегиите от Неговото дело на умилостивение. Вероятно Той просто казва: „Отче, желая те да получат всичко, което аз съм купил за тях с Моята скъпоценна кръв”.404

Когато изповядваме вярата си в Него, Той изповядва имената ни на Своя Отец.405 Тъй като кръвта Му вече ни донесе пълно изкупление, когато ходим в покаяние и изповядваме вярата си в Него, Той изповядва имената ни и Своето дело за нас пред Отец и ние преживяваме привилегиите от това дело.

Исусовото ходатайство за Своите хора е основано на Неговото дело на умилостивение. Той вече е изкупил всичко, което някога би поискал от Своя Отец да ни даде, и затова ходатайството Му винаги е ефективно. Исус вече проля Своята скъпоценна кръв и направи за нас едно пълно изкупление; и поради ходатайството на Исус, Бог прилага това изкупление спрямо нас в отклик на нашата вяра.

Освен това чрез ходатайството на нашия Свещеник молитвите ни са приемливи за Отец; без Исусовото служение думите ни няма да значат нищо за Отец. За да са ефективни, молитвите ни трябва да бъдат произнесени „в името на Исус”.406 Ние принасяме духовни жертви, които са „благоприятни на Бога чрез Исуса Христа”,407 и „чрез Него” можем да принесем „хвалебна жертва” на Бога.408 Всичко това е чрез Исус.

Чрез Исус, нашият велик Първосвещеник, можем да се „приближим” до Бог409 и да получим благодат и помощ от Него.410

Исус ни предостави пълно и завършено изкупление, като проля скъпоценната Си кръв, и сега Той винаги живее, за да ходатайства ние да приложим това изкупление за нас. Затова можем да получим привилегиите от изкуплението, щом ходим в Неговата воля.

Ходатайството на Исус е само за Неговите хора:
Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои. (Йоан 17:9)
И Неговото ходатайство е винаги ефективно. Като наш Първосвещеник Той принесе жертва с неизмерима стойност, жертва, която ще предостави отговора на всяка нужда, жертва, която е вечно съвършена и завършена.411 Сега, като наш Първосвещеник, въз основа на тази жертва, Исус ходатайства за нас пред Отец, до Когото Той има пълен достъп и върху Когото Той има съвършено и пълно влияние.

Тъй като Той самият е Бог и едно с Отец, ходатайството на Исус винаги е ефективно. Отец никога няма да отхвърли молбите на Своя Син.412 Като наш ходатай, Исус никога не се проваля. Той винаги е успешен:


Затова и може съвършено [т.e. перфектно и цялостно] да спасява413 тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. (Евреи 7:25)
Алелуя! Tова означава, че когато ходим в покаяние и вяра и в присъствието и волята на Бог, Божието слово никога няма да се провали в живота ни!
И така, като виждаме че имаме велик Първосвещеник, Който е преминал в небесата - Исуса, Божия Син, нека твърдо да държим изповедта си. Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в слабостите ни, но Той е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях. Затова, нека да пристъпим с дръзновение пред престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага във време на нужда. (Евреи 4:14-16, на гръцки език)
Евреи 4:14-16 казва, че трябва здраво да държим вярата си, защото нашият Първосвещеник не е незаинтересуван и безразличен наблюдател на живота ни, но Той е Този, Който вече е преминал през всичко, през което някога ще преминем,414 и Той е Този, чиято любов и състрадание изобилстват върху нас, и Този, Който желае да ни види да ходим в победата и снабдяването, които ни е донесъл.

Когато идваме смело пред трона на Бога и здраво държим вярата ни в Божието слово, ходатайството на Исус Христос за нас пред Своя Отец, въз основа на постигнатото Му дело на кръста, винаги ще бъде ефективно и ние ще получаваме милост и благодат от Бога, които да ни помогнат всеки път, когато се нуждаем от тях.


Исус, нашият единствен Първосвещеник
Старозаветните свещеници бяха сенки и прототипи на истинското и единствено свещенство на Христос. Когато Исус дойде и изпълни този прототип, свещенството на хората, заедно с останалата част от старозаветната церемониална система, беше отменено.415 Свещениците левити бяха само сянка на „по-добрия” Свещеник, Който щеше да дойде. Затова, когато това, на което те бяха сянка, се появи, вече нямаше нужда или място за самите сенки.

Когато Исус умря на кръста и завесата на храма се разкъса,416 отвори се пътя към самото Божие присъствие за всеки човек и започна нова диспенсация на цялостното свещеничество на всички вярващи.417 Исус е Първосвещеникът на нашето свещеничество!

Вече не съществуват хора свещеници, които да посредничат между Бога и човека. Има само един Посредник и това е Исус;418 и чрез Исус всички ние можем да влезем в общение и взаимовръзка с Бог. Вече не се нуждаем от това да изберем свещеник, който да служи на Бога вместо нас, тъй като завесата е разкъсана и на всеки вярващ е дадена пълна свобода на достъп до Бог чрез Исус Христос.

И всичко това е чрез скъпоценната кръв на Исус!




Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница