Божията кръв Малкълм Уебър



страница12/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   21

Глава дванадесета

За кръвта на Исус е пророкувано

Aнализ на Песента на Служителя

в Исая 52:13 – 53:12

Най-великият библейски пасаж, свързан с делото на Исус Христос на кръста, се намира в една от Исаевите „Песни на Служителя”, която започва в Исая 52:13 и продължава до 53:12. Tова пророчество несъмнено съдържа най-важното поучение върху умилостивението в цялата Библия. Исая, глава 53, е наречена „короната на цялото старозаветно пророчество”. Следва подробен анализ на пасажа.

Фактът, че Песента е предсказание, отнасящо се до Месията, е очевиден от пет неща:

(1) Това, което казва пасажът, може да се отнесе само към Исус Христос. Никой, в историята на човечеството, не е могъл, нито може да го изпълни. Tова ще стане видимо с анализа на стихотворението.

(2) Самото стихотворение твърди, че то е за „Господния служител” (52:13; 53:11), който според останалите пасажи в Исая е Месията,419 и Той е ясно разграничен от народа на Израел, който също е наречен „Служителят на Господа”.420

(3) В други пророчества в Стария Завет за Месията е пророкувано, че Той ще е Страдалец.421

(4) Святият Дух директно отнася пророчеството до Христос в не по-малко от осем новозаветни пасажи. Например:
А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни; за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи и болестите ни понесе". (Mатей 8:16-17)422
Нещо повече, пророчеството непряко е отнесено до Христос в множество други пасажи.423

(5) Месиянското тълкувание винаги е било масово възприемано от християните, които „вярват в Библията”.

Евреите изоставиха своето традиционно тълкувание на Служителя от това пророчество по времето, когато Исус дойде и го изпълни. Tогава те го отнесоха към определени пророци или към самия народ на Израел, и от седемнадесети век насам някои т. нар. „критични учени” възприеха едно от еврейските тълкувания.

Но за тези, които избират да вярват на ясните поучения от Библията, може да има само едно тълкувание на този пасаж – Страдащият Служител всъщност е Месията, който исторически пострада, умря и възкръсна в личността на Исус Христос.


План на Исая 52:13 – 53:12
I. Обобщение на съдържанието

на 53:1-12 52:13-15


A. Покорството и издигането

на Служителя 52:13

Б. Унижението на Служителя 52:14

В. Прилагането на делото

на Служителя 52:15

II. Изкупителното дело на Служителя гл. 53


A. Отхвърлянето на Служителя 53:1-3

Б. Делото на Служителя 53:4-6

В. Доброволните страдания

на Служителя 53:7-10в

Г. Резултатите от делото

на Служителя 53:10г-12


Aнализ на Исая 52:13 – 53:12
52:13 Ето, служителят Ми
„Ето” фокусира пророческия пасаж върху Божия служител, Този, Който е призван и натоварен със задачата от Господа424 да изпълни Неговата воля,425 и Който е приел публично признание от Него.426 Исус беше Господен Служител, а не Служител на хората; и като Служител на Своя Отец, Той беше съвършен в покорство, дори до смърт на кръст.427
... ще благоуспее428...
Еврейската дума означава, че Той ще действа „мъдро” или „благоразумно”. Tова изявление обобщава съвършеното покорство на Служителя спрямо Господната воля и цел и цялостния Му успех в постигането им.
Ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо.
След като Служителят бъде покорен до смърт, Той ще бъде възкресен от мъртвите и прославен.429 Исус сега седи отдясно на Отец и е „възвисен по-горе от небесата” (Евреи 7:26).430
52:14 Както мнозина се чудеха на тебе...
Страданията на Служителя сега са описани в пълен контраст със стих 13. Унижението Му беше толкова ниско, колкото високо бе издигането Му. Еврейската дума, преведена като „чудеха”, означава „удивени, ужасени, емоционално помрачени.” Физическите Му страдания бяха толкова ужасни, че всички, които им бяха свидетели, бяха удивени и ужасени.
Толкова бе погрозняло лицето Му [т.e. външният Му вид], повече от лицето на кой да е бил човек, и образът Му [т.e. физическото Му тяло като цяло] от образа на кой да е от човешките синове...
Tова обяснява защо всички, които Го видяха, бяха ужасени от гледката. Исус претърпя толкова грубо третиране от Своите преследвачи и убийци, че тялото Му беше изключително обезобразено и Той загуби дори външния образ на човек.
52:15 Така той ще удиви много народи431
Той издържа такива страдания и смърт, следствието от които е спасението на „много народи”,432 както и спасението на Израел.433

Еврейската дума, преведена като „поръсвам”, в Стария Завет се отнася до религиозното очистване и измиването чрез кръвта,434 кaкто и чрез водата.435 По този начин Месията спасява „много народи” – чрез поръсването с кръвта Си436 и чрез новорождението с Духа Си.437


Царете ще затворят устата си пред него, защото ще видят онова, за което не им се е говорило, и ще разберат това, което не са чули.
Дори царете438 ще замълчат в благоговение и дълбока почит, когато евангелието на Личността и изкупителното дело на Служителя им станат явни. Евангелието, което дотогава не им е било изявено, но е било тайна, скрита от началото на света,439 те сега ще „разберат”; тоест, ще го разберат и ще бъдат спасени.440

След обобщението на съдържанието на глава 52, стихотворението продължава без прекъсване между главите:


53:1 Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господна?
Въпреки че много езичници и дори царе ще Го приемат,441 все пак Служителят ще бъде отхвърлен от Своя собствен народ, който няма да повярва в Него.442

„Мишцата Господна” е преобраз на Божията сила, употребена за освобождение и спасение,443 както и за съд.444 Тук този израз показва, че чрез Своя Служител, Бог ще донесе спасение на Своя народ.445

Обаче това „спасение” трябва да бъде „открито” от Бог,446 преди да бъде „повярвано” от хората.447
53:2 Защото израсна пред Него като отрасъл, и като корен от суха земя
Обяснението на стих 1 е дадено в стихове 2 и 3. Израелският народ направи нещо повече от това само да не повярва на думите на Месията (ст. 1): те презряха и отхвърлиха самата Негова Личност (ст. 2-3).

Исус дойде тихо и незабележимо. Той израсна „пред Него448 като отрасъл.” Tова необичайно навлизане в света е в очевиден контраст с предстоящото влизане на Месията в света по време на Второто Си идване.449 За евреите, които очакваха Месия, Който щеше да дойде с голяма сила, власт и слава, за да унищожи враговете на Израел и да установи Своето царство на земята, като издигне Израел за глава на народите, „отрасълът” и „коренът от суха земя” беше неочакван и нежелан.

Фразата „израсна ... като отрасъл” описва нормалния и скромен растеж от детство до зрялост.450 „Като корен от суха земя” отразява „сухите” противни обстоятелства, при които Той се роди. Исус, Който самият беше силен, жизнен „корен”, дойде в Израел по време на духовна смърт. От времето на Малахия (433 пр.Хр.), считан от евреите за последния истински „пишещ пророк”,451 е имало дълъг период на пророческа тишина в Израел. Нещо повече, еврейският народ е бил поробен от римляните в епоха, характеризираща се с нисък морал и лоша духовна обстановка. Като добавим към всичко това скромните и лоши обстоятелства, в които се роди Исус,452 и може да видим какво Исая има предвид под „корен от суха земя”.
Нямаше благообразие, нито приличие, та да Го гледаме; нито красота, та да Го желаем.
При първото Си идване, Исус не дойде като видимо славния и издигнат Цар на царете и Господ на господарите, а като един смирен служител,453 без някакъв външен блясък и великолепие. Тъй като Той не притежаваше светска пищност и плътска привлекателност, хората не гледаха на Него като нещо повече от „сина на дърводелеца”454 и беше необходимо свръхестествено откровение от Бог, за да могат хората да познаят кой наистина е Той.455 Затова имаше само малко на брой еврейски ученици, които видяха Божията слава в лицето на Исус Христос и които с радост казаха: „Ние видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълен с благодат и истина”.456 Народът като цяло не видя „благообразие, нито приличие”, за да Го желае, затова те го презряха и „за нищо не Го счетоха”.
53:3 Той бе презрян и отхвърлен от човеците.
Заради липсата на видим блясък и привлекателност, Той беше презрян от лицемерно настроените евреи на Своя ден, които измерваха величието по светските стандарти за външна показност.457

Нещо повече, заради Своя свят живот и учение, Исус беше отхвърлен и избягван от хора, които обичаха тъмнината повече от светлината.458


Човек на скърби [болки, на еврейски език] и навикнал на печал [болест, на еврейски език];
Голяма част от Исусовото служение беше свързано с помагане на болните и угнетените. След това на кръста Исус понесе нашите болести и болки,459 и в този смисъл за Христос се казва, че Той е „навикнал” (т.e. Той познава) на болки и болести. Tази фраза също така се отнася до дълбокото вътрешно чувство на идентификация със страдащото и паднало състояние на изгубеното човечество, което изпита Исус.460
И както човек, от когото отвръщат хората лице; презрян бе, и за нищо Го не счетохме.
Тук отново се вижда съзнателното неверие на Израел, който отхвърли и презря Исус при Първото Му идване.461 Пророкът идентифицира себе си с евреите („счетохме”), които не видяха нищо в Служителя от това, което желаеха да видят.

Но Бог целенасочено прикриваше кой всъщност беше Исус.462 Във вечния Божий план беше необходимо Исус да бъде отхвърлен при Първото Си идване. Ако те не бяха Го отхвърлили, Той нямаше да умре; а ако Исус не беше умрял, нямаше да има спасение на разположение на всеки един от нас.

От началото на Своето служение Исус знаеше, че Неговото послание ще бъде отхвърлено от хората и че Той ще бъде разпънат.463 Бог беше предопределил това да се случи преди създаването на света.464

Именно при Своето Второ идване Месията ще бъде разпознат, признат и приет от Своя народ – Израел.465


53:4 Той наистина понесе печалта ни [болести, на еврейски език] и със скърбите ни [болки, на еврейски език] се натовари.
Стихове от 4 до 6 са централната част на цялото пророчество и разкриват естеството на Христовите страдания и смърт на кръста – това бе заместителска жертва за греха.

Исус понесе наказанието за греха ни и умря на наше място, за да удовлетвори Божието нарушено правосъдие. Така Той ни освободи от задължението да понесем наказанието за греха ни466 и Той понесе нашите болести и болки.467


А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен.
Евреите като цяло не успяха да разберат причината за Исусовите страдания и смърт. Te не осъзнаха, че Той понася техните грехове. Изглеждаше им, че Исус беше ударен (т.e. наказан) от Бог за Своите грехове.468

Taлмудът е сборник от еврейска литература, устни традиции и тълкувания на Стария Завет. В него на Исус от Назарет е поверено място в ада заедно с Вaлaaм, Tит469 и други, за да изпита най-жестокото и най-унизително наказание.

Истината обаче е, че Исус беше безгрешен470 и никога не е изпитвал каквото и да е наказание за собствените Си грехове. Неговите страдания и смърт на кръста не бяха поради Негови грехове, а поради нашите. Смъртта Му беше заместителска. Той пострада и умря вместо нас. Бог Му позволи да умре, за да понесе наказанието за нашите грехове.
53:5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.
Евреите не разбраха това. Исус пострада не поради Своя собствен грях. Причината, поради която Той умря, бяха нашите престъпления и беззакония.471

В изпълнение на това, Христос беше „наранен”472 и „бит”.473 Той понесе нашето наказание и беше бичуван.474

Ние бяхме съгрешили и заслужавахме да бъдем наранени, бити, наказани и бичувани, но в Своята любов и милост Бог пое върху Себе Си плът и изстрада вместо нас нашето наказание. Тъй като Исус вече понесе наказанието ни, не е необходимо ние да правим това, и затова имаме „мир” с Бога,475 и сме „изцелени”.476
53:6 Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път;
Всички хора са грешници по свой избор,477 както и по естество,478 изгубени са като овце479 и напълно неспособни да си помогнат.480
и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
Ние бяхме съгрешили и следователно заслужавахме да бъдем вечно наказани, но Бог, в Своята милост, снабди жертва,481 върху която беше стоварено „беззаконието482 на всички ни.” Исус понесе наказанието ни и така за нас стана излишно да сторим това. Слава на Бога!

Исус проля скъпоценната Си кръв и ни освободи от цялото осъждение и проклятието на нарушения закон.483


53:7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си. Както агне водено на клане, и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си.
Независимо от това че беше Бог, за да понесе наказанието за греховете ни, Исус смири Себе Си и доброволно се покори на угнетяване,484 печал485 и смърт на кръста.486

Както едно агне е нежно и не се съпротивлява, така и Исус издържа Своето унижение, страдания и смърт. Поради Своето съвършено покорство на волята на Своя баща,487 дори когато Той, святият и чист Божий Син, беше лъжливо обвинен, наруган и малтретиран, Той не отвори уста, за да оправдае или защити Себе Си, да протестира или да се оплаче488 – Той ни остави пример, който да следваме.489


53:8 Чрез угнетителен съд биде грабнат;
Деяния 8:33 цитира това пророчество: „В унижение отмени се съдбата Му”. Чрез насилието и несправедливостта, сторени на Исус, Неговата съдба (т.e. полагащите Му се правосъдие и честен процес) беше отменена.490 Както Неговият предател, така и Неговият съдия потвърдиха невинността Му491 и въпреки това беше предаден на смърт.
А кой от Неговия род разсъждаваше, че биде отсечен отсред земята на живите поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?
Новата Американска Стандартна Библия превежда този стих по-ясно: „А относно Неговото поколение, кой счете, че Той беше отсечен от земята на живите заради престъплението на моите хора, на които се полагаше ударът?” “

„Земята на живите” е областта на физическия живот.492 Когато Христос беше „отсечен” от нея, Той умря физически,493 за да плати наказанието за греховете на Своя народ.


53:9 И определиха гроба Му между злодеите [множествено число], но по смъртта Му при богатия [единствено число].
Исус беше разпънат и умря между двама крадци,494 и когато тялото Му беше снето, то щеше да бъде погребано с тях.495 Но поради намесата на Йосиф от Ариматея, тялото на Исус беше поставено в почетен гроб на „богатия [човек].”496 Веднага след като Исусовото изкупително дело беше завършено, Бог не позволи повече злоупотреби с Него.

Думата, преведена като „смърт” в този стих, е в множествено число (смърти) в еврейския текст и само невежеството относно еврейския език и неговата употреба е довело някои да използват този стих, за да се опитат да докажат, че Исус умря с два вида смърт – физическа смърт и духовна смърт. Обаче употребата на множествените „смърти” в този стих е просто пример за това, което в еврейския език се нарича „множествени съществителни”. „Множествените съществителни” много често се срещат в еврейския Стар Завет и в повечето случаи (както тук) те не изразяват числено множествено число (тоест, множествени „смърти” да означава повече от една смърт), а по скоро множественост на интензивност.

В Исая 53:9, думата „смърти” не се отнася за два вида смърт, а се използва в множествено число за емфатичност.

Друг пример за това се намира в Езекийл 28:10, където Бог предрича насилствената смърт на Тирския цар. Версията на крал Джеймс превежда еврейската дума буквално като „смърти”,497 но все пак става дума само за физическата смърт на царя (защото нечестивият цар вече беше духовно мъртъв). Множественото „смърти” се използва, за да наблегне на насилствения характер на тази смърт на Божието осъждение. Tази употреба на „множествени съществителни” е често срещана в еврейския език.

Множествените „смърти” в Исая 53:9 не показва, че Исус е умрял както духовно, така и физически, а набляга на големината на насилствената, болезнена смърт на кръста и е правилно преведена в единствено число „смърт” във Версията на крал Джеймс.498
Защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му.
Еврейската дума, преведена като „защото”, е трябвало да бъде преведена като „въпреки че” или „все пак”, или „но”. Исус умря като престъпник; но въпреки това Той не беше извършил „неправда”.499 Исус беше безгрешен и съвършено невинен, и не заслужаваше смърт. Неговата смърт обаче не беше за Неговите грехове,500 а за нашите.
53:10 Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал; когато направиш душата Му принос за грях...
Исус беше съвършен и безгрешен, но въпреки това Бог „благоволи” (т.e. това беше Неговата цел или решение)501 да бъде „бит [смазвам: същата еврейска дума като ‘бит’ в ст. 5],” „да бъде предаден на печал”502 и да направи „душата” Му (т.e. самия Него) принос за грях.

Исусовата смърт беше „принос за грях” за нас. Tака Той изпълни преобразите на левитската система за жертвоприношения. Tази глава в Исая е една значима връзка между Стария и Новия Завет. В нея се свързват старозаветният тип жертва и новозаветното ù изпълнение в смъртта на Божия Агнец.

Божията цел за кръста беше изкуплението на хората, и за да постигне тази цел, невинният Служител доброволно стана заместителна жертва вместо грешниците.503

След пространното разглеждане на изкупителното дело на Месията, сега пророчеството се придвижва към обобщение на неговите резултати.


Ще види потомството...
Въпреки че Исус трябва да умре, все пак Той отново ще оживее, за да „види потомството„ Си. „Потомството” Му е духовното наследство или бъдещи поколения.504 „Потомството” Му са изкупените. Чрез Своето дело на кръста Исус ще доведе „много синове в слава”.505 Tези синове ще бъдат родени от Бога506 и ще бъдат Божии наследници.507
... ще продължи дните Си...
Tова е предсказание за възкресението на Служителя. Същият стих, който казва, че Той ще умре като принос за грях, продължава, като казва, че Той ще продължи дните Си. Tова е възможно единствено посредством Неговото възкресение,508 след което Той ще се наслаждава на живот или „продължени дни”.509
и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
Чрез делото на Служителя на кръста и последвалото Му възкресение и първосвещеническо посредничество, „благоволението” (т.e. целта) на Бог на тази земя по отношение на изкуплението на евреи и езичници ще „успее” (т.e. ще бъде напълно завършено).510
53:11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити
Изкупителното дело на Исус е описано тук като „труда” и еврейската дума загатва за тежка, болезнена работа и усилие. Но страданията, които Христос издържа, не бяха напразни511 - Исая пророкува, че след Неговата смърт и възкресение Той „ще види труда [т.e. плода или резултата] на душата Си.” След като види резултатите от Своето дело на кръста в спасението, изцелението, благословението и вечния живот на Своето „потомство”, Той „ще се насити”. Еврейската дума, преведена като „насити” означава да бъда „наситен” или „изобилно изпълнен”. Исус издържа страданията и срама на кръста „заради предстоящата Нему радост” (Евр. 12:2). Когато Божиите деца са спасени, изцелени, освободени и ходят в благословенията, които Той е снабдил за тях чрез пролятата кръв на кръста, тогава Исус е удовлетворен.512 Когато Неговият народ е възстановен в едно живо, любвеобилно общение с Него чрез пролятата Му кръв, Исусовата радост е дълбоко удовлетворена и „наситена”.
Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им.
Чрез знанието за Исус и това, което Той е направил на кръста, много хора ще приемат прошка на греховете си и дара на вменената праведност и ще бъдат оправдани от Бога.513

Основата на оправданието им е смъртта на Исус на кръста, където Той понесе нашите беззакония,514 и средствата, чрез които това оправдание бива прието посредством познаването на Христос515 и вяра в Него и Неговото дело.516


53:12 Затова ще Му определя дял между великите и Той ще раздели корист със силните...
Тъй като Служителят беше покорен на Бог дори до смърт,517 затова Бог Го издигна518 и Му определи дял сред великите и силните, и като „Цар на царете” и „Господ на господарите” Той ще управлява над всички народи по земята по време на Милениума, и „всяко коляно ще се поклони” пред Него.”519

С „великите”,520 които са участвали в Неговите страдания и отхвърляне521 и които след това отиват на битка срещу Неговите врагове,522 с тях ще „раздели корист”.523


Защото изложи душата Си на смърт
Исус „изложи душата Си [т.e. живота Си, който е в Неговата кръв]524 на смърт”, плащайки по този начин пълната цена за изкуплението на хората.
И към престъпници биде причислен, и защото взе на Себе Си греховете на мнозина.
Въпреки че самият Той не беше престъпник, Исус беше счетен за престъпник525 и третиран като престъпник от евреите и римляните. Освен това беше и разпнат с престъпници.526

Но Божията цел във всичко това беше Исус да понесе „греховете на мнозина” и да умре вместо тях, освобождавайки ги от наказанието за греховете им.


и ходатайствува за престъпниците.
Не само че това пророчество се изпълни от Исус на кръста;527 но и като наш Първосвещеник, Исусовото служение на ходатайство продължава в небето: там Той прилага спрямо нас изкуплението, което извърши за нас, когато на наше място проля скъпоценната Си кръв.528
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница